Решение № 106 от 3.7.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 136/2026 г.

наказателно дело № 20261230200136 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Е "ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. "Б." № *, с ЕИК ••••, представлявано от управителя Р.А.Х, против Наказателно постановление № 871358-F861524/19.01.2026 г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с което за извършено административно нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, на дружеството е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 2557 /две хиляди петстотин петдесет и седем/ евро. С депозираната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения на ЗАНН, както и поради несъответствие с материалния закон. Излагат се и доводи за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено. В съдебното производство въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата с изложените в нея съображения, във фазата по същество моли НП да бъде отменено. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски. Административнонаказващият орган не се явява, депозирано е писмено становище от гл. юрисконсулт М.Т.М, с което процесуалният представител на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - София в ЦУ на НАП моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Териториално отделение – Петрич към Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от с. з. от 09.06.2026г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят В. В. В., свидетелите по акта К. И. Н. и И. Д. Ч., както и Г. Д., който е свидетел при съставяне на протокола за извършената проверка при посещение на обекта на дружеството. След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка: На основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република Б. (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените на 10.10.2025 г. е била извършена проверка на търговски обект - СУПЕРМАРКЕТ „РАЙ" , находящ се в гр. Петрич, ул. „С.Х" № 1, стопанисван от „Е" ЕООД с ЕИК ••••. В хода на проверката е изискана информация за продажните цени на определени основни стоки. На 10.10.2025 г. от органа по приходите е изпратен имейл с приложени в него таблици и искания до всички електронни имейли посочени в информационните масиви (ИМ) на Национална агенция за приходите (НАП), обслужвани от дружеството „Е" ЕООД с ЕИК ••••, с адрес по чл.8 от ДОПК гр. Петрич, ул. „Б." №*, стопанисващ търговски обект - СУПЕРМАРКЕТ „РАЙ" , находящ се в гр. Петрич, ул. „С.Х" №* На имейл ••• са изпратени от орган по приходите електронно подписана „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища", списък със стоки и таблица в Excel. В поканата подробно е описано искането да бъде предоставена информация за размера на цените на посочените в приложения списък стоки, като същата се представи за дати - 11.08.2025 г. и 09.10.2025 г. На 10.10.2025 г. органи по приходите извършват посещение на търговски обект СУПЕРМАРКЕТ „РАЙ", находящ се в гр. Петрич, ул." С.Х" № *, където е връчена и подписана изпратената в имейла покана на представител на проверяваното дружество и допълнително от ОП са дадени разяснения относно изискванията към попълване на таблицата. За извършените действия е съставен Протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0164764/10.10.2025г. Изисканите от лицето данни са получени в изискуемият срок. При анализа на данните е установено повишена цената към 09.10.2025 г., спрямо 11.08.2025 г. на единадесет броя продукти, както следва: краве кашкавал- кръгъл „Милки" 250 гр.; извара „Родопея; извара „Олимпус" 400 гр.; пилешко филе,- яйца М; кренвирши; брашно „София Мел“ пшенично класик - 1 кг; домати червени /Гърция/; минерална вода „Банкя" 1,5 л. 6 бр.; червено вино „Мелник 13 Дамяница“ 750 мл.; сапун „Тео букет ултра“ 70 гр. На 24.10.2025 г. екип от органи по приходите, извършва посещение на търговския обект, където е осъществен контакт с упълномощено лице на дружеството, на което е връчено на хартиен носител „Допълнително искане за поясняване на причините за необосновано покачване на цените" на представител на проверяваното. Изискани са също документи и доказателства (фактури) относно причините за повишението на цените на продуктите. За извършените действия е съставен Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0163158/24.10.2025 г. На предоставен от упълномощеното лице имейл адрес, а именно: ••• - електронен адрес за контакт с „Е" ЕООД с ЕИК •••• е приложено „Допълнително искане за поясняване на причините за „необоснованото покачване на цените" и таблица за попълване. В таблицата се изискват данни за % промяна доставна цена; % промяна данък (акциз); % промяна разходи за логистика/енергия; % разлика валутен курс; % промяна други външни фактори. Изпратената таблица и искане са потвърдени по имейл като получени. На 28.10.2025г. в електронен вид на имейл адрес •••g е предоставена таблицата в Excel формат и фактури за произход на стоката към дата 11.08.2025 г. и към 09.10.2025 г. Извършен е анализ на представените данни, относно обосноваността на повишението на цените на стоки и услуги в периода на двойното обозначаване на цените, в резултат на който е установено, че продуктите: продукт „Краве кашкавал кръгъл „Милки"250 гр." е бил с доставна цена с ДДС 4,008 лв. към 11.08.2025 г., съгласно фактура № 0001119629/29.07.2025г. с доставчик „Милки Груп БИО" ЕАД с ЕИК 202809846 и с доставна цена 4,104 лв. съгласно фактура № ••••••••••/07.10.2025 г. към 09.10.2025 г. Повишението на доставната цена към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 2,40%. Повишението на продажната цена към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 5,46%.; продукт „Тео сапун Ултра 70 гр." към дата 11.08.2025 г. доставната цена с ДДС е 0,79 лв. за брой съгласно фактура № 2000459787 от 08.05.2025 г. Продажната цена на артикула към 11.08.2025 г. е 0.89 лв., а към 09.10.2025 г. същата е повишена на 0,99 лв. за брой. Повишението на продажната цена към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 11,24 %. Дружеството не предоставило документ за доставка след 11.08.2025 г.; Повишението на продажната цена към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 е 11,24 %; продукт „Червено вино 13 Мелник Дамяница" към дата 11.08.2025 г. доставната цена с ДДС е 8,70 лв. за брой, съгласно фактура № 1000012244 от 27.07.2025 г. Продажната цена на артикула към 11.08.2025 г. е 10.99 лв., а към 09.10.2025 г. същата е повишена на 12,19 лв. за брой. Повишението на продажната цена към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г е 11,24 %. Дружеството не предоставило документ за доставка след 11.08.2025 г.; Повишението на продажната цена към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 е 10,92 %. От констатираните факти и обстоятелства, обективирани с Протокол cep. АА № 0163158/24.10.2025 г. от дата 24.10.2025 г. и от извеждане на КЛЕН за дати 24.08.2025г„ и 17.09.2025 г., предоставени от Дружеството, се установило, че увеличението на продажната цена на „Краве кашкавал кръгъл „Милки" 250 гр.", „Тео сапун Ултра“ 70 гр. и „Червено вино 13 Мелник Дамяница", не е обосновано от обективни икономически фактори, с което е нарушен чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. За извършеното нарушение от дружеството –жалбоподател, бил съставен АУАН № F 861524 от 28.11.2025 г. който е връчен на управителя на дружеството. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закон за въвеждане на еврото в Р Б.. Въз основа на АУАН, АНО, е издал обжалваното НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона срок от получаване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата е ДОПУСТИМА. АУАН е съставен от свидетеля В. В. В., на длъжност старши инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, оправомощена със заповед № 3-ОПР-30- 1/13.01.2026 г. на Изпълнителния директор на НАП, и съответно като такава притежава правото да съставя АУАН за посоченото констатирано нарушение. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Началник на отдел "Оперативни дейности" - София в ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № 3-ОПР-30-1/13.01.2026 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, тъй като по своята същност административнонаказателния процес, като производство имащо за последица евентуалното налагане на държавна принуда, е строго формално и за законосъобразното му провеждане следва да са спазени и съответните процесуални норми, осигуряващи яснота в какво точно се изразява вмененото на лицето нарушение – с фактическото му описание и съответстващата му точна правна квалификация. Това подпомага лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображения: Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо, спазени са всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 40 и ал. 43 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетел, подписан от актосъставителя и свидетеля по акта, предявен е за запознаване със съдържанието му на надлежно упълномощено лице от законния представител на дружеството - въззивник и му е връчен препис. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на въззивника, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Според тази разпоредба, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това твърдение дори и да е вярно, законодателят в чл. 40, ал. 3 предл. 2 от ЗАНН е предвидил и друга хипотеза, освен цитираната в ал. 1, а именно, че при невъзможност да се състави акт в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай актът е съставен от В. В.. Дори и свидетелите по АУАН К. Н. и И. Ч. да не са възприели нарушението, то същите има качеството на свидетели при съставяне на АУАН, с което твърденията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател се опровергават, съответно не е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Независимо от горните изводи обаче, съдът намери, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. На първо място: Задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение и НП включва датата и мястото на извършено нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Времето и мястото на извършаване на нарушението е необходими, за да бъде изяснено самото нарушение. АУАН и НП обаче са издадени незаконосьобразно, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради липса на посочени място и дата на извършване на нарушението. При фактическото формулиране на нарушението не е посочено изрично и точно кога и къде е извършено административното нарушение – в АУАН и НП се сочи датата на констатацията му, но не и датата на извършването му, а това води до неяснота и предполагане на деня на извършване на нарушението, което е недопустимо и ограничава правото на защита на администартивно обвиненото лице. Същевременно непосочването на дата на извършване на деянието в АУАН и НП лишава съда от възможност за преценка доколко констатираното нарушение е наказуемо и доколко АНО е компетентен да налага санкции с оглед разпоредбата на § 19 от ЗИД на ЗВЕРБ (обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2025 г.), съгласно която до 08.10.2025 г. (един ден преди констатирането на нарушението) органите на приходната администрация могат да отправят само писмени предупреждения при неспазване на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Тоест, дори хипотетично да се приеме, че подобно поведение на търговеца има характер на административно нарушение, липсва яснота дали то е извършено в регламентирания от законодателя двумесечен срок в който нарушителите да не се санкционират, а само да се предупреждават за нововъведените временни правила и да съобразят поведението си тях за следващите десет месеца. Така, за нарушения на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ в периода от 08.08.2025 г. до 08.10.2025 г. органите на НАП нямат правомощие да санкционират нарушителите, а само да ги предупреждават, като ирелевантно е обстоятелството дали извършеното нарушение е значително или маловажно. Разпоредбата на §19 от ЗИД на ЗВЕРБ е специална, с временен характер и изключва наказуемостта въобще, като в същото време няма отношение и към последиците на писменото предупреждение по чл28 от ЗАНН. В този смисъл, непосочването на датата на извършеното нарушение нарушава не само правото на защита на административно обвинения търговец, но и лишава съда от възможност да извърши проверка за законосъобразността на санкционния акт без да си служи с предположения, което е недопустимо. На второ място, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в НП, въпреки многословното изложение на фактическата обстановка, не са посочени в конкретика обстоятелствата на нарушението, каквото е императивното изискване на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 с. з. Съгласно санкционната разпоредбата на чл. 59 от ЗВЕРБ ал.5 т.6 във вр. с ал.1 т.6 от ЗВЕРБ, каквато според настоящия съдебен състав би следвало да е прецизната правна квалификация се наказва както извършването на нарушението по чл. 15 ал.4 от ЗВЕРБ, така и допустителството на същото нарушение. Нито в АУАН, нито в НП обаче не е посочено дали според административнонаказателното обвинение въззиваемото дружество е извършило или е допуснало извършване на нарушение на разпоредбата на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ. В първия случай и актосъставителят, и наказващият орган, е следвало да посочат с какви действия жалбоподателят е нарушил тази норма, а в случай че на жалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение за допустителство и доколкото последното се осъществява винаги чрез бездействие, то и актосъставителят, и наказващият орган е следвало да посочат в какво се е изразило противоправното бездействие на санкционирания субект, с което той е допуснал извършването на нарушение по ЗВЕРБ. Липсата на посочване на обстоятелствата на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице и правото му да се защитава срещу ясно и конкретно административнонаказателно обвинение. Така жалбоподателят следва сам да допуска и предполага какво конкретно административнонаказателно обвинение му е повдигнато - за извършителство или за допустителство и да излага защитни аргументи и доводи в условията на алтернативност в зависимост от това какво е конкретното обвинение. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да узнае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.Освен изложеното съдът намира, че неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно - съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. На трето място - От словесното описание на нарушението е видно, че административнонаказателното производство е започнало срещу дружеството-жалбоподател за извършени три деяния – административното обвинение касае три броя увеличения на цените на три отделни продукта. Въпреки това трите деяния са квалифицирани като едно административно нарушение, за което на жалбоподателя е наложено едно административно наказание. Това означава, на свой ред, че така описано нарушението и в АУАН и в НП субсумира само част от изложения словесно фактически състав - три отделни нарушения в реална съвкупност, всяко от които е самостоятелно фактическо основание за евентуално възникване на административнонаказателна отговорност. В случая при извършената проверка на процесния обект за спазване на ЗВЕРБ, се е констатирало увеличение на 3 броя продукта – Краве кашкавал кръгъл „Милки 250 гр.“, „Тео сапун Ултра 70 гр.“, „Червено вино 13 Мелник Дамяница“, което не е било икономически обосновано и в нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Следователно установяват се три на брой извършени административни нарушения, тъй като всяко едно увеличение на конкретен продукт осъществява отделно състав на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В конкретния случай като не е съобразил разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, АНО е издал едно НП, с което е наложил едно наказание за извършените 3 броя нарушения от жалбоподателя. И в АУАН и НП нарушението е описано, като е използвана правната конструкция на "множество престъпления", а наказанието е наложено по аналогия с разпоредбата на чл. 23 от НК- за отделни деяния е наложено едно общо наказание. Същата конструкция обаче е неприсъща за административнонаказателния процес, при който за отделните нарушения, съгласно чл. 18 от ЗАНН, следва да се налагат отделни наказания, които да се изтърпят поотделно за всяко едно от тях. Поради това съдът намира, че това словесно описание на нарушението прави напълно неясна волята на административнонаказващия орган, за кое точно административно нарушение е наказан жалбоподателя. В този смисъл, съдът намира за несъстоятелни доводите на процесуалния представител на АНО, че с оглед примата на ПЕС и спазване принципа на законосъобразност и пропорционалност на наказанията обуславят налагането на една санкция за три отделни нарушения. Изложените от процесуалния представител на АНО доводи, че с налагане на три санкции биха довели до репресивна и несъответстваща на превантивния характер на производството по ЗАНН административна и финансова тежест за привлеченото към адмнистративно-наказателна отговорност дружество не освобождава от задължението на санкциониращия орган да спази разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и да индивидуализира наказания за всяко едно от административните нарушения. Спазването на принципа за пропорционалност на административната санкция не може да бъде за сметка на погазване на процесуалното задължение на АНО за индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.18 от ЗАНН. На четвърто място - При решаване административно-наказателната съдба на жалбоподателя не са обсъдени от АНО въобще фактите и обстоятелствата, изложени в депозираното възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Неизследването на заявеното е довело до презумиране виновността на жалбоподателя в грубо нарушение на закона. Съдът не констатира наказващият орган да се е произнесъл обосновано, защо игнорира възраженията на соченото като нарушител лице. Липсват каквито и да е мотиви за това в издаденото постановление. Предвид това, съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, съгласно която, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо- извършва и разследване на спорните обстоятелства. Очевидно тук е било необходимо такова разследване, тъй като възраженията не са формални, а съдържат данни /и някои доказателства/ за конкретни причини, обосновали действията на търговеца по ценообразуване в стопанисвания обект. Не може да се приеме, че наказващият орган е извършил /или възложил/ разследване, тъй като липсват доказателства в преписката- мотивирано произнасяне по възраженията и спорните факти. Визираните нарушения, допуснати както при съставяне на АУАН, така и при изготвяне на НП, водят до отмяна на НП на процесуално основание като незаконосъобразно. По приложението на материалния закон, съдът съобрази следното: В чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване, търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. В същото време в § 1.6. от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива "са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността". В чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда, че периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1. да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и 2. това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажните цени на проверените стоки, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. По делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от дружеството-жалбоподател нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. От заявеното от самите свидетели става ясно, че на място в търговския обект не е правена проверка за стокова наличност на въведените във фискалната памет процесни стоки, при положение, че проверявания търговски обект е част от група супермаркети в търговско наименование „Рай“ и е заявил използване на централизиран софтуер на групата. В този смисъл недоказано по делото е, че въобще тези стоки да са били предлагани в проверявания търговски обект, а обект на контрол по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗВЕРБ са именно стоки, предлагани на потребителите, т.е. налични в обекта. Констатациите на контролните органи са направени въз основа на данни в табличен вид, предоставени от дружеството, които обаче липсват в административно-наказателната преписка. В АУАН и НП се твърди, че е извършен анализ на предоставените данни относно обосноваността на повишението на цените на процесните стоки, но реални доказателства за извършен такъв анализ по делото липсва. В конкретния случай преценката на приходната администрация за необосновано повишение на цените е извършено въз основа на таблица в Ексел формат. Така посочената "таблица" обаче не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри са заложени в нея. При това положение се явява невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят възможни обективни фактори, които влияят на промяната на доставната цена на конкретния продукт, в НП не се коментира наличието, респективно липсата на промяна в други разходи на търговеца Административнонаказващият орган е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм и автоматично да възприема дадения от същата отговор. В случай, че се възприеме такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално представена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно периода на преценка и конкретните параметри, влияещи върху преценката за обоснованост води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях.В тази връзка следва изрично да се подчертае, че в закона не липсва пълна забрана за повишаване цените на стоките през периода на двойно обозначаване, а изискването е то да бъде обосновано. Наказващият орган, който носи доказателствената тежест в административнонаказателното производство, не е провел пълно и всестранно изследване на причините за повишаване на продажните цени, а е изградил извод за осъществен състав на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ/в хипотезата на увеличение на продажните цени на 3 продукта без наличието на обективни икономически фактори/ изхождайки преимуществено от доставните цени на конкретните продукти, посочени от дружеството (в този смисъл са показанията на свид. В.). Вярно е, че в цитираната законова разпоредба съществува задължение за търговците да представят доказателства за наличието на обективни икономически фактори при поискването им, което не е сторено в пълнота от наказаното дружество, но не за това му действие последното е санкционирано с атакуваното наказателно постановление. По мнение на настоящия състав санкционирането на търговците по ЗВЕРБ следва да се съобразява с принципа на свободната стопанска инициатива, гарантиран от Конституцията на РБ.. Извън представените документи и информация от търговеца, съдът намира, че наказващият орган следва да се съобрази и с общоизвестните факти за завишаване на цени на консумативи във връзка с функционирането на даден обект, част от които разходи /като промените в ползваните фискални устройства/ са предпоставени от нормативни промени- ЗВЕРБ и се явяват абсолютно задължителни за всички субекти, предлагащи на пазара стоки и услуги. Ценообразуването на стоките и услугите е дейност, която не е изцяло правно регламентирана и не е обвързана с конкретни параметри, подлежащи на точно остойностяване. Законът е маркирал факторите, които имат отношение към това ценообразуване, но не е определил най- същественият от тях- печалбата на търговеца, която е свързана и със субективна преценка на дадения субект. Тази преценка не може да бъде определена като противоправна, защото на този етап не е законово ограничена с конкретни параметри, за да се търси отговорност при неспазването им. Ако в ЗВЕРБ бе налице дефинирана пределна цена на стока или услуга, или на надценката им, тогава би било допустимо търсенето на отговорност от търговеца. Но при липса на такава уредба обаче, съдът намира, че конкретно нарушение по чл. 15 ал. 4 от ЗВЕРБ не се доказва. С оглед на всичко гореизложено и като намери, че в случая не се установява с годни доказателствени средства необосновано увеличение в цената на предлаганите продукти, нито пък че в дружеството-жалбоподател е действало недобросъвестно и непрозначно в нарушение на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ, съдът счете, че НП следва да се отмени и поради противоречие с материалния закон. По разноските в производството: Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Предвид изхода на спора разноски се дължат на жалбоподателя, който е представил по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е 300 евро. Съобразявайки разпоредбата на чл 63 ал.2 от ЗАНН в редкакцията й към ДВ бр.17 от 2026 г., съдът намира за неоснователно и немотивирано възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, сторено от АНО по следните съображения : Разпоредбата на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата въвежда критерии при определяне на възнаграждението на адвоката, а ал.4 от същата разпоредба, че правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет, каквато наредба към настоящият момент все още няма издадена. По силата на § 21 от ПЗР на Закона за адвокатурата в последната му редакция (ДВ бр.14/2026 г.) до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм., бр. 2 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 28 от 2014 г.; Решение № 14820 от 2014 г. на ВАС - бр. 10 от 2016 г.; изм., бр. 84 от 2016 г.; Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС - бр. 41 от 2017 г.; изм., бр. 7 от 2019 г.; Решение № 5419 от 2020 г. на ВАС - бр. 45 от 2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г. и бр. 14 от 2025 г.). В случая, делото не е с висока правна и фактическа сложност. Съобразявайки този факт, наред със засегнатия интерес, квалификацията и опита на адвоката – процесуален представител и условията при които е предоставена правната защита и съдействие (процесуалния представител е изготвил и депозирал жалбата, присъствал е лично на насрочените съдебни заседания и е взел активно лично участие проведеното такова), както и съпоставяйки заплатеното възнаграждение на процесуалния представител с ориентировъчните такива за сходен труд по приложимата по аналогия Наредба №1/2004 г. на ВАдвС за възнагражденията за адвокатска работа, съдът намира че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. Същото покрива критериите на справедливост и обоснованост по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата и съответства на действително оказаната на жалбоподателя правна помощ във вид на процесуално представителство. Мотивиран от изложеното, съдът