Решение № 131 от 27.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 179/2026 г.

Производството е образувано по постъпило разпореждане № 296/ 6.02.2026г. от Председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд,с което е било отказано образуване на производство за възобновяване на н.о.х.д.№ 2306/2020г.,по описа на СРС,на основание чл. 423 ал.1НПК. Основание за отказа е, че по реда на чл.423,ал.1 НК съдът се е произнесъл с решение № 108 от 23.09.2022г. ,постановено по н.д. 548/2022 г. на ВКС. В разпореждането е указано делото да се изпрати на Апелативен съд София тъй като от искането можело да се изведат основанията на чл.422 ал.1 ,т.5 НПК за образуването му по глава 33 от НПК, във връзка с влязло в сила решение № 214 от 29.03.2023 г., по в. н.о.х.д. № 4640/2022 г., по описа на Софийски градски съд. Въззивният съд намери ,че жалбата подадена на 19.04.2023 г. до ВКС от осъденото лице Р. М. С. е против решение № 214 от 29.03.2023 г., по в. н.о.х.д. № 4640/2022 г., по описа на Софийски градски съд. Посочената жалба е в законовия срок и срещу съдебен акт, който съгласно чл.419 ал.1 НПК, подлежи на касационна проверка от Апелативен съд София. Жалбата е бланкетна, но са посочени всички касационни основания визирани в чл.422 ал.1 т.5 НПК. Делото, което е било върнато от ВКС в СГС е следвало да бъде изпратено на Апелативен съд за преценка дали са налице основанията за образуване на касационно производство , което не е сторено. В съдебно заседание осъденото лице Р. М. С. редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Защитата счита ,че молбата е основателна и са налице допуснати съществени процесуални нарушения , които са довели до неправилен съдебен акт по смисъла на чл. 348,ал.1 ,т.2 НПК. Според защитата това е така ,защото в хода на съдебното следствие,пред първия съд , не са разпитани двама свидетели , с което е нарушен чл.13 НПК.Предлага да се отмени присъдата и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Осъденото лице се присъединява към становището на своята защита. В последната си дума иска да бъде отменена присъдата, защото лежи незаконно. Прокурорът изразява становище ,че макар и да е бланкетна жалбата,в нея се сочат допуснати съществени процесуални нарушения.Прокурорът намира ,че жалбата е абсолютно неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Съдът след като се запозна с направеното искане формулирано като жалба и становищата на страните намери следното : Жалбата за възобновяване е допустима тъй като е депозирано от процесуално легитимирана страна и срещу акт , непроверен по касационен ред, който попада на разглеждане в това производство съгласно чл.419 ал.1НПК. Подлежи на проверка от този съд постановеното решение № 214 от 29.03.2023 г., по в. н.о.х.д.№ 4640/2022 г. по описа на Софийски градски съд за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 НПК, а именно от тези по чл. 348, ал.1,т.2 НПК. По този начин беше конкретизирана жалбата при разглеждане на делото пред този съд.Решението не е проверено по касационен ред и е интерес на лицето,което иска неговата отмяната. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.В чл. 348,ал.3 НПК са конкретизирани какви са процесуалните нарушения,които са основание за отмяна на проверяваните съдебни актове в четири точки. В т.1е предвидено ,че нарушението е съществено процесуално,ако е довело до ограничаване на процесуалните права на страните ,ако не е отстранено. Този състав извърши проверка проверка на решение № 214 от 29.03.2023 г., по в. н.о.х.д. № 4640/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдена присъда от 27.05.2021 г., постановена по н.о.х.д.№ 2306/2020 г.,по описа на РС – София. Производството пред въззивния съд е образувано, след като с решение от 2.02.2022 г. на СГС,НО,пети въззивен състав,по в.н.о.х.д 3866/2021 г. е била потвърдена присъда от 27.05.2021 г. , по н.о.х.д. 2306/2020 г. ,СРС, НО ,108 състав. С решението е била потвърдена осъдителната присъда на Р. М. С.,с която е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.149, ал.1 вр.чл.26, ал.1НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца. Осъдено лице е признато за невиновно и оправдано за деяние извършено на 22.02.2019 г.На основание чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ЗИНЗС е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното наказание по н.о.х.д.№ 2295/2017 г. на РС Велико Търново,за срок от две години „лишаване от свобода“ изпълнението , на което е било отложено за срок от четири години.На основание чл. чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ЗИНЗС е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.На основание чл. 59 ал.1 НК съдът е приспаднал от последното наказание времето,през което е било с задържано по н.о.х.д.№ 2295/2017 г. на РС Велико Търново.Съдът е върнал веществените доказателства по делото и осъдил подсъдимият да заплати направените по делото разноски. По искане на осъдено лице Р. М. С. е било образувано касационно производство пред САС.По н.д. 1020 / 22 г. съдът е постановил решение от 28.10.2022 г. , с което е отменил решение от 2.02.2022 г. на СГС,НО , пети въззивен по в.н.о.х.д 3866/2021г., възобновил въззивното дело и го върнал за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При извършената проверка от този съд на последното решение ,постановено по в. н.о.х.д. № 4640/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдена присъда от 27.05.2021 г. , постановена по н.о.х.д.№ 2306/2020 г.и в рамките на наведените доводи за нарушения по чл. 348, ал.1,т.2 НПК не бяха установени допуснати нарушения,които да са основания за възобновяване. Проверката на първоинстанционната присъда е по постъпилата жалба от 1.06.2021 г. , по по в.н.о.х.д 3866/2021г,по описа на СГС,НО ,V въззивен състав.В жалбата са посочени всички процесуални основания за отмяната на присъдата, без конкретика ,като алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното наказание. Касационната проверка установи : Пред въззивната инстанция е било проведено съдебно производство съобразно изискванията на чл. 313 и сл. НПК , в което са участвали страните: осъденото лице Р. М. С.,негов защитник,частния обвинител Д. К.,която е била редовно уведомена , но не е пожела да се яви ,като не е посочила причини за това. Извършена е служебно проверка изцяло на присъдата като в мотивите на своето решение съдът изрично и обосновано е посочил,че възприема и споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд.След като е извършил цялостна проверка е приел като правилни установени фактически и правните констатации на решаващия съд. Подробно е посочил въз основа на кои доказателства е приета фактическата обстановка. След обсъждане на посочените въпроси е възприел като изцяло правилно приложението на закона, което е обосновано.По отношение на наложеното наказание е изразил обосновано становище,че то е справедливо,при правилно отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.Решението на въззивния съд е изготвено съгласно изискванията на чл.309 НПК.От ,което следва ,че е извършена проверка на присъдата с оглед нейната обоснованост , правилност и справедливост.Това е така ,защото съобразно доводите изразени в жалбата,а това е тази подадена до въззивния съд от 1.06.2021 г. , по в.н.о.х.д 3866/2021г,по описа на СГС,НО ,V въззивен състав ,са посочени всички процесуални основания за отмяната и без никаква конкретика. Възраженията направени в откритото съдебно заседание, че е нарушен чл.13 НПК и е ограничено правото на осъденото лице Р. М. С. като не е допуснат до разпит „мъжът на Т. „ и „ докторката , която е лекувала в болницата „ л.85 въззивното дело ,с.з.24.02.2023 г.,са неоснователни.Осъдено лице изобщо не е правило искане пред решаващия съд за разпит на „мъжът на Т.“.Относно възражението ,че не е разпитана „докторка лекувала пострадалата „ без да може да се приеме като искане, е споменато по време на пледоарията на неговия защитник,когато осъденото лице е изразило личното си становище по отношение на пледираното от защитника му.Не само е право,но и задължение на съда да прецени дали е необходимо да бъдат разпитвани свидетели, което очевидно е прието за ненужно.От друга страна следва да се обърне внимание на обстоятелството , че по време на съдебните прения страните могат да се позоват само на проверените и събраните доказателства в хода на съдебното следствие.В хипотезата единствено на чл.294 НПК, ако страните поискат извършване на нови съдебно следствени действия , съдът може да прекрати пренията.Във въззивното производство съдът обаче още с насрочването на делото е приел , че не се налага събиране и проверка на доказателства от въззивната инстация. Така , че не може да се приеме,че при постановяване на решението е нарушен чл.13 НПК , а именно ,че не е разкрита обективната истина по делото. В този контекст следва да се обърне внимание ,че въззивния съд е изложил убедителни аргументи,че фактите и обстоятелствата по делото са изяснени всестранно , пълно и обективно , и изключително обстойно. Предвид изложеното и на основание чл. 422 ал.1 т.1 вр.чл. 348 ал.1 т.2 от НПК Апелативен съд – София , 7 въззивен състав