Решение № 289 от 30.9.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 797/2026 г.

наказателно дело № 20261510200797 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 245а-21 от 30.06.2026 г., издадено от Началника на РУ-Бобов дол, упълномощен със Заповед № 8121з-610/28.05.2015 г., на МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 116, ал. 2 от ЗГР, на К. Г. К., с постоянен адрес: гр. С., ж.к."Л.Т." бл. ••, вх.*, ет.4, ап. •• и настоящ адрес: с. С., общ. К., обл. К. с ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 153,39 евро /равностойност на 300,00 лева по фиксиран курс на БНБ/, за извършено административно нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР. Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага подробни съображения против обжалвания акт и иска отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата си. Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е с регистриран постоянен адрес: гр. С., ж.к."Л.Т." бл. ••, вх.*, ет.4, ап. •• и с регистриран настоящ адрес: с. С., общ. К., обл. К. с ЕГН ••••••••••, като притежава имоти и в няколко други населени места на територията на Република България, вкл. в с. М. ф., който имот често посещава. При посещенията му там възникнал скандал между него и други живущи в това населено място лица, като във връзка с това бил подаден и сигнал срещу жалбоподателя до органите на МВР, РУ-Бобов дол. На 12.06.2026 г., около 10:15 часа в гр. Бобов дол, в сградата на РУ-Бобов дол, при извършване на проверка на документ за самоличност на жалбоподателя от полицейски инспектор – св. Л. Л., квартален инспектор на с. М. ф. към тази дата, при изпълнение на функциите му по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР последният приел за установено, по своя преценка и с оглед данните по сигнала подаден срещу жалбоподателя, че К. Г. К., с регистриран постоянен адрес: гр. С., ж.к."Л.Т." бл. ••, вх.*, ет.4, ап. •• и с регистриран настоящ адрес: с. С., общ. К., обл. К. с ЕГН ••••••••••, всъщност живее в с. М. ф., общ. Бобов дол, обл. Кюстендил от 5 години, без да е изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 1 от ЗГР, а именно в 30-дневен срок от промяната на местоживеенето си да заяви това обстоятелство пред компетентния орган. За така установените според полицейския орган обстоятелства същият, в присъствието на един свидетел – полицейския служител П. М. и на нарушителя, съставил на жалбоподателя АУАН № 245а-19/12.06.2026 г. Актът е подписан от посочените лица, като е бил връчен и препис от акта срещу подпис на нарушителя. Последният е изложил в акта своите възражения, че не живее постоянно в с. М. ф.. Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 245а-21 от 30.06.2026 г., издадено от Началника на РУ-Бобов дол, упълномощен със Заповед № 8121з-610/28.05.2015 г., на МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 116, ал. 2 от ЗГР, на К. Г. К., с постоянен адрес: гр. С., ж.к."Л.Т." бл. ••, вх.*, ет.4, ап. •• и настоящ адрес: с. С., общ. К., обл. К. с ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 153,39 евро /равностойност на 300,00 лева по фиксиран курс на БНБ/, за извършено административно нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР. По доказателствата: Горната фактическа обстановка съдът възприе отчасти въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Л., както и само отчасти въз основа на обясненията дадени от жалбоподателя, респ. изцяло от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, в частта им относно обстоятелствата на извършената проверка на документ за самоличност и отразените в него адрес, тъй като същите се подкрепят в голяма степен от приложените по делото писмени справки, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Няма данни за предубеденост или влошени лични отношения между свидетеля и жалбоподателя. Същият в хода на извършената от него полицейска проверка по подадения и разпределен му за работа сигнал срещу жалбоподателя е изискал предварително и приложените по делото писмени обяснения от кметския наместник и от самия жалбоподател, от които е направил извод за местоживеенето през последните повече от 5 години на Кирик К. в процесното населено място. Жалбоподателят в обясненията си пред съда отрича категорично тези обстоятелства, като в тази им част обясненията му си противоречат със свидетелските показания на св. Л., които се базират единствено на снетите писмени обяснения преди съставяне на АУАН. Съдът се доверява изцяло на информацията съдържаща се в приложените по делото справки за адрес, притежавани имоти в с. М. ф. и други официални документи, доколкото същите са допустими, относими и спомагат за изясняване на фактите по делото. Не могат да се ползват в процеса и приемат за доказателства приложените по АНП 2 броя писмени обяснения, които са недопустими и представляват едва ли не свидетелски показания в писмена форма дадени по неустановения в НПК ред и преди образуване на административнонаказателното производство, поради което и съдът не ги анализира по-подробно и не възприема отразените в тях твърдения, респ. производните такива на св. Л.. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата, по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадени са при спазване на процесуалните правила за форма и съдържание на актовете. Същите съдържат пълно и точно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение. Въпреки това е налице допуснато съществено процесуално нарушение относно липсата на компетентност за съставяне на АУАН на актосъставителя Л., който към датата на установяване на нарушението и съставяне на АУАН е полицейски инспектор в РУ-Бобов дол. Както и самият АУАН е издаден в нарушение на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е бил съставен след като е изтекла една година от извършване, в случая довършване на нарушението. По нарушението на чл. 99, ал.1 от ЗГР: Съгласно текста на чл. 99, ал. 1 от ЗГР: „Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.“. За неизпълнение на това задължение от гражданите чл. 116, ал.2 от ЗГР предвижда следните наказания: „Когато нарушението е извършено от граждани, глобата е от 200 до 500 лв.“ Съгласно чл. 117, ал. 1-4 ЗГР : ал. 1 „Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностни лица, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството или министъра на вътрешните работи, или областните управители или кметовете на общините. ал. 2 Въз основа на съставените актове се издават наказателни постановления от министъра на регионалното развитие и благоустройството или министъра на вътрешните работи, или областните управители или кметовете на общините, или от определени от тях длъжностни лица. ал. 3 Министърът на вътрешните работи и определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават наказателни постановления само по глава четвърта. ал. 4 Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1 б. „а“ и б. „б“ от ЗАНН: „Актове могат да съставят длъжностните лица: а) посочени изрично в съответните нормативни актове; б) определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.“ В случая АУАН е съставен от лице, което е заемало длъжността полицейски инспектор в РУ-Бобов дол, не е посочено изрично като орган с правомощия да съставя актове по ЗГР в разпоредбите на този или друг закон, както и не е бил определен от Министъра на вътрешните работи, респ. от определено от него длъжностно лице да осъществява контрол по приложението на разпоредбите от Глава IV на ЗГР, сред които е и чл. 99, ал.1 от ЗГР. По делото е приложена единствено Заповед № 8121з-610/28.05.2015 г. на МВР, в която в т. I са изброени изрично органите и службите, на които Министъра на вътрешните работи, като лице по чл. 117, ал.1 от ЗГР е възложил да съставят АУАН по ЗГР. В това изброяване изобщо не са посочени или включени, дори и общо полицейските органи, вкл. пол. инспектори при РУ на МВР, които осъществяват правомощията на квартални инспектори, какъвто е бил и актосъставителя. Напротив същият след като е констатирал посочените от него обстоятелства е следвало да ги докладва незабавно на компетентния да съставя АУАН по т. I, т. 3 от Заповед № 8121з-610/28.05.2015 г. на МВР полицейски орган от ОДМВР-гр. Кюстендил, като участва единствено в качеството си на свидетел по съставения от този полицейски орган акт, а не сам да състава АУАН без изрично оправомощаване по предвидения в ЗГР и ЗАНН ред, а от там и при липса на компетентност за това. Всичко това обосновава нарушение на чл. 37, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл. 117, ал. 1 от ЗГР, което е съществено и води до необходимост от отмяна на обжалваното НП. Според настоящия съдебен състав на следващо място наказателно постановление е незаконосъобразно още и тъй като АУАН, въз основа на който е издадено, е съставен след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото от АУАН и НП става ясно, че нарушението на чл. 99, ал. 1, във вр. с чл. 90, ал. 1 от ЗГР е извършено още преди няколко години с изтичане на посочения в цитираната разпоредба 30-дневен срок. В случая не се касае за продължено нарушение, което се довършва с факта на откриването му от компетентните органи, както неправилно е приел актосъставителят и АНО, като е посочил период от 5 години. Това е така, тъй като задължението за деклариране на настъпила промяна в настоящия адрес е свързано със срок и с изтичането на същия нарушението се счита за довършено именно към този момент. От този момент започва да тече и едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за административнонаказателно преследване. В процесния казус, с оглед безспорните фактически установявания по делото, този давностен срок несъмнено е изтекъл преди няколко години. Като не е констатирал тази нередовност в АУАН и е издал НП въз основа на него АНО е постановил неправилен административнонаказателен акт, който следва да бъде отменен изцяло. Изцяло в тази насока виж и Решение от 26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 680 / 2019 г. на Административен съд – Хасково. На самостоятелно основание и с оглед изключването от доказателствата на приложените по административнонаказателната преписка писмени обяснения, които единствено свидетелстват за твърдения срок на местоживеене на жалбоподателя в с. М. ф., а именно повече от 5 години, съдът приема, че нарушението не е доказано в необходимата степен от обективна страна. По делото няма преки доказателства за това от кога лицето живее и дали изобщо живее постоянно в имота си в с. М. ф. или само го посещава често или дори ежедневно. Нещо повече, показанията на разпитания свидетел Л. са производни изцяло на недопустимите за настоящия процес писмени обяснения, които не са снети по реда на НПК и не могат да бъдат възприети като писмени доказателства по делото, поради което и съдът не може да основава фактическите си изводи върху тях. С оглед на това и съобразно стандарта за доказаност на административните нарушения, за които се издава НП и се санкционира нарушителя определен в чл. 303, ал.2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН и с оглед забраната по чл. 303, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, настоящият съдебен състав приема, че твърдяното административно нарушение не е доказано в необходимата степен, изводите за него на актосъставителя и на АНО почиват на предположения и са базирани върху негодни доказателства, които са събрани преди образуване на админситративнонаказателното производство със съставяне на процесния АУАН. Поради изложеното и на това самостоятелно основание обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради недоказаност на нарушението от обективна страна. Накрая, но не и по важност АНО не е обсъдил възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с оглед липсата на каквито и да е вредни последици с оглед формалния характер на нарушението и поради много ниската обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с други подобни случаи са налице предпоставките случаят да бъде приет за маловажен. Съгласно дефиницията дадена в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН: „Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Касае се в случая за физическо лице на 60 години, което притежава няколко имота в няколко населени места. Пътувало е и е пребивавало поради различни причини /работа, лечение, отглеждане на домашни любимци и т.н./ на различните си адреси, като е регистрирало надлежно свой постоянен и настоящ адрес в две различни населени места – гр. С. и с. С.. Същият е пенсионер по болест с минимални доходи. Като европейски гражданин без съмнение има право на свободно придвижване в границите на ЕС и шенгенското пространство, както и да пребивава законно на различни места, вкл. в собствените си имоти. В крайна сметка не е установено да се издирва или да има някакви други установени причини да укрие актуалния си настоящ адрес от органите на МВР и държавата, като и пред съда сам заяви, че незабавно ще предприеме необходимите действия за това. Поради всичко това съдът приема, че неправилно АНО не е обсъдил изобщо възможността да квалифицира случая по чл. 28 от ЗАНН като маловажен. Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът