Решение № 3548 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 671/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156, ал.1, вр. чл.144, ал.1, вр. чл. 107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4, ал.5 и чл.9б от ЗМДТ. Постъпила е жалба от П. Х. Р. от [населено място] против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-477-1 от 11.04.2024 год., издаден от К. Д., на длъжност Главен инспектор в Дирекция МДТ при Община Русе, оправомощен със Заповед № РД-01-3040 от 28.09.2022 г. на Кмета на Община Русе, мълчаливо потвърден по реда на чл.156, ал. 4 от ДОПК от директора на Дирекция МДТ при Община Русе, с който АУЗ са установени задължения за данък върху превозни средства (ДПС) за периода 2018г. – 2023г. и лихви за просрочие в общ размер 215, 29 лева, за притежаван от жалбоподателката лек автомобил марка „Опел Кадет“ с рег. №[рег. номер], рама: W0L000033D5178563, двигател: 16SН25173807. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място са наведени възражения, че жалбоподателката не притежава процесния автомобил, за който са й определени публични общински вземания, а правото й на собственост като основен елемент от фактическия състав за възникване на задължение за ДПС не е надлежно доказано от административния орган, издал оспорвания акт. Твърди, че за л.а. не разполага с документи и няма информация за фактическото му съществуване. Сочи, че не е подавала декларация по чл.54 от ЗМДТ, тъй като физически не притежава такова придобито МПС. По същество няма оспорване на начина на изчисление на задълженията за ДМПС и лихвите върху тях. Иска се съдът да отмени Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-477-1 от 11.04.2024 год. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът в производството – директорът на Дирекция МДТ при Община Русе, чрез процесуални представители – П. П. – старши юрисконсулт, както и Н. П. Н. – началник отдел „Контрол и събиране на местни данъци и такси“ при Община Русе, служител с юридическо образование и правоспособност, оспорва основателността на жалбата. Счита същата за неоснователна, като излага доводи за това, че актът е постановен при наличието на изискуемите от закона форма, процесуални правила и материалноправни предпоставки. Моли съдът да остави жалбата без уважение, както и да присъди в полза на Община Русе направените в производството разноски. След като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед нормата на чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното: По допустимостта на жалбата По аргумент от чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 156, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл, предмет на съдебното оспорване е АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-477-1 от 11.04.2024 год., връчен лично на Р. на 19.04.2024 г. (л. 2, гръб от преписката). АУЗ е обжалван по административен ред с жалба вх. № 94П-539-1 от 08.05.2024 г. по описа на Община Русе, Дирекция МДТ (л. 3 от преписката). От този момент нататък тече 7-дневен срок по силата на чл. 146 ДОПК, в който органът, чрез когото е подадена жалбата, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. В случая този срок изтича на 15.05.2024 г. От своя страна на основание чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. С оглед на въведеното с цитираната разпоредба правило в настоящия случай директорът на Дирекция МДТ при Община Русе е следвало да се произнесе по жалбата на П. Р. до 15.07.2024 г. – първият работен ден след 14.07.2024 г. – неделя, когато изтича срокът от 60 дни по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Именно от 15.07.2024 г. започва да тече и 30-дневния срок за обжалване по чл. 156, ал. 5 от ДОПК на мълчаливо потвърдения АУЗ. Този срок изтича на 14.08.2024 г. На 13.08.2024 г. АУЗ е оспорен пред АдмС – Русе, чрез директора на Дирекция МДТ при Община Русе, входирана с № 94П-539-2 от 13.08.2024 г. по описа на Община Русе, Дирекция МДТ (л. 3 от делото). Предвид горното, съдът намира, че оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта и в законоустановения срок, като отговаря на изискванията на закона, от което следва, че жалбата е допустима за разглеждане. Въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в приобщената по делото административна преписка, както и от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява следното от фактическа страна: С процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-477-1 от 11.04.2024 г. (л. л. 1 и 2 от преписката), издаден от К. Д., на длъжност Главен инспектор в Дирекция МДТ при Община Русе, са установени в тежест на жалбоподателката задължения за ДПС и лихви върху тях за лек автомобил марка Опел, модел Кадет с регистрационен № [рег. номер], двигател № 5173807, шаси № 5178563 и мощност 55 kW, година на производство – 1983 г. за периода 2018 г. – 2023 г.: ДПС – 163, 08 лв. и лихви – 52, 21 лв. (л. л. 1 и 2 от преписката). Общият размер на установените с АУЗ задължения е 215, 29 лв. Според обстоятелствената част на АУЗ в информационната база данни на Дирекция МДТ при Община Русе въз основа на данъчна декларация вх. № [рег. номер]/01.01.1998 г. е деклариран описания по-горе автомобил със собственик П. Х. Р.. В АУЗ е посочено, че превозните средства са заведени в регистрите на Община Русе, Дирекция МДТ на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни, получени от трети лица и организации за характеристиките им, като на тази база са изчислени и данъчните задължения. В хода на съдебното дирене от трета, неучастваща в производството страна ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ е изискана информация относно история за ПС рег. № [рег. номер], лек автомобил, Рама: W0L000033D5178563, Двигател: 16SН25173807 както следва: 1.въз основа на какви документи е извършена промяна в данните на регистрацията и промяна на собственост, какви документи са били приложени, предоставяни във връзка с тази отразена промяна, както във връзка с първоначалната регистрация, така и с последващите такива, 2. въз основа на какъв акт МПС с рег. № [рег. номер] е поставено под запор, 3. да се представят оригиналните и/или заверени копия за извършена първоначална регистрация и на извършените промени в регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер], както и за собствеността на автомобила. В отговор с писмо вх. № 4962/04.11.2024 г. е предоставена следната информация относно история на МПС рег. № [рег. номер], лек автомобил марка „Опел Кадет“ с рама №: W0L000033D5178563, двигател: 16SН25173807: 1.Оригинални документи за извършената първоначална регистрация, както и на извършените последващи промени на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] не могат да бъдат предоставени, тъй като е изтекъл [възраст] срок за съхранението им, съгласно чл. 37 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на МВР. 2.След извършена справка в АИС „КАТ-регистрация на ППС и собствениците им“ е установено следното: Към писмото са приложени справка по история за ПС с рег. № [рег. номер], рама №: W0L000033D5178563, двигател: 16SН25173807, изготвена на 31.10.2024 г. от Н. Ж., служител в сектор „Пътна полиция“ – Русе и заверено копие на Постановление от НАП изх. № 1619-000006/25.05.2011 г., във връзка с публично вземане в размер на: главница: 2275, 82 лв, лихва: 1630, 59 лв., към 25.05.2011 г., на осн. чл. 201, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК е наложен запор върху моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Кадет“ 1, 6Д с рег. №[рег. номер], двигател 16 C Н 25173807 В проведеното съдебно заседание на 20.11.2024 г. ответната страна е направила признание, че не притежава декларацията по чл. 54 от ЗМДТ от името на П. Х. Р. на хартиен носител и не разполага с такава, поради което била представена извадка от електронната база данни с представяне на преписката. Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, достигна до следните правни изводи: По същество, жалбата се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ДОПК, данъкът върху превозните средства представлява публично общинско вземане. Поради това се установява, обезпечава и събира от общинската администрация и по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, по арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Според ал. 3 от посочената разпоредба в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Същите се определят със заповед на кмета на общината, по арг. от чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, а съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Пред съда подлежи на обжалване първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване, по арг. на чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК, а като ответник в производството пред съда е решаващият орган - чл. 159, ал. 2 от ДОПК. Както беше посочено и по-горе, в настоящия случай, оспореният АУЗ е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК по инициатива на органа по приходите, поради неплатени задължения за ДПС. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл. 107, ал. 3 от ДОПК/. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета. При извършената служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че същият е издаден от орган по приходите, определен със Заповед № РД-01-3040 от 28.09.2022 г., издадена от кмета на Община Русе (л. 8 от делото). Предвид това, съдът намира, че оспореният АУЗ е издаден от материално и териториално компетентен орган. В съответствие с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 4 от ДОПК, директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе е имал компетентност да се произнесе по законосъобразността на АУЗ. АУЗ е бил мълчаливо потвърден, предвид непроизнасяне на решаващия орган в законоустановения инструктивен срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Спазена е установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за издаването на акта. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. Задължението за данък върху превозните средства е посочено по години, по партиди, в общ размер, като е посочена главницата и лихвата. При издаване на АУЗ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АУЗ е издаден служебно, тъй като е установено, че задължението не е платено в срок. Независимо, че АУЗ се позовава и на декларации по чл. 54 от ЗМДТ /а за такава не са посочени доказателства/, нормата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК /посочена изрично/ визира правомощие за служебно установяване на размер на публично задължение и при неподаване на декларация или при неплатено задължение в срок. По материалната законосъобразност, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 от ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, вземанията за данък превозно средство са публични общински вземания. С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства - чл. 53 от ЗМДТ. Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ - с издаването на акт за установяване на задължения. Законодателят е обвързал дължимостта на ДПС до прекратяване на регистрацията - чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Следователно правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 от ЗМДТ и регистрацията му за движение по пътищата, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ възниква задължението за заплащане в законоустновения срок / чл. 60 от ЗМДТ / на ДПС. Съобразно § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията за движение, като след 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР. Няма спор, че създадената нова ал.5 на чл.58 ЗМДТ (в сила от 01.01.2018 г.) установява дължимост на данък върху превозното средство, като изключение от правилото на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, само в случаите при служебно прекратена регистрация поради това, че е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена задължителна застраховка ГО /чл.143, ал. 10 от ЗДвП/. На § 52 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), с който е създадена новата разпоредба на чл.58, ал.5 от ЗМДТ, не е придадено обратно действие и е в сила от 01.01.2018 г., в който обхват е и твърдяното задължение за ДМПС. Независимо от действието на чл.58 ал.5 ЗМДТ, релевантно за правния спор е обстоятелството по силата на чл.53 от закона, дали П. Р. е собственик на процесния автомобил. С определение за насрочване на делото и в открито съдебно заседание на ответника са дадени указания, че той следва да докаже, че са налице материално - правните предпоставки за издаване на оспорения акт, че е спазена процедурата и изискванията за компетентност на органа. В негова доказателствена тежест е да установи, че П. Р. е собственик на лек автомобил марка „Опел Кадет“ с рег. №[рег. номер], рама: W0L000033D5178563, двигател: 16SН25173807, за което са установени неплатени данъци. За да има едно лице качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53вр.чл.58 ал.5 от ЗМДТ, следва същото да е собственик на превозно средство, регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България, дори и регистрацията да е служебно прекратена. По делото не са събрани доказателствата, въз основа на които П. Р. е придобила правото на собственост върху МПС. След изменението на чл.54 ЗМДТ в сила от 01.01.2015г. размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на данъчно задълженото лице, за превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България – въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи Исторически измененията на чл.54 ЗМДТ от първоначалния текст (Обн. - ДВ, бр. 117 от 1997 г.), че собствениците на превозни средства декларират пред данъчната служба по постоянното им местоживеене, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в едномесечен срок от придобиването им, неизменяна с редакциите през 2001-2006, респ.2010г., последно само за срока на деклариране, а за тези които са без регистрация, в 2 месечен срок от нея, едва в сила от 01.01.2015г. отпада изискването за такова деклариране и вече се изпълзват данните от МВР за нуждите на размера на данъка. Предишната и първоначално създадена ал.1 / вече цитирана/ с измененията от 01.01.2015г. е в съдържанието на ал.4 на чл.54 ЗМДТ, която ще се прилага само ако не са налице предходни данни в структурите на МВР за определяне на размера на данъка, т.е като не е вече налично деклариране в предходно действащите разпоредби на чл.54 ал.1 ЗМДТ в синхрон с на редакциите на ЗДвП към 1999 г. – 2008 г., съгласно чл. 145 (отм. през 2017 г.) праводателя е бил е задължен за деклариране смяната са собствеността и да представи копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя в двумесечен срок /договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите/. При издаването на оспорения АУЗ е установено, че същото е регистрирано на името на жалбоподателката с декларация и от данните, предоставени от ОД на МВР – Русе, което е задължено за представяне съгласно чл.54 ЗМДТ след 01.01.2015г. Представената от ответника декларация от извадка от системата му е с дата на завеждане 01.01.1998г.- официално неработен ден и определено се разминава с информацията предоставена от третото лице- сектор ПП при ОДМВ-Русе за дата на отразена промяна в собствеността- 08.06.1999 г., т.е година и половина по-късно. Разминава се и с ползването на базата данни от сектор ПП при МВР-Русе относно два броя промени в собствеността- на 22.05.1997г и на 08.06.1999г. Видно от писмо вх. № 4962/04.11.2024 г. от ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ оригинални документи за извършената първоначална регистрация, както и на извършените последващи промени на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] не могат да бъдат предоставени, тъй като е изтекъл [възраст] срок за съхранението им, съгласно чл. 37 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на МВР. В този смисъл наличните данни в справката са непълни. Не се сочи придобивно основание, документи за собственост, от кога датира собствеността. В конкретния случай не са представени доказателства за вписаната промяна в собствеността. При действието на редакциите на ЗДвП към 1999 г. – 2008 г., съгласно чл. 145 (отм. през 2017 г.) праводателя е бил е задължен за деклариране смяната са собствеността и да представи копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя в двумесечен срок /договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите/, който и да е отразен в справката. От нея е видно, че са отразени два броя промени за този л.а: промяна на регистрация, като данни промяна на собственост- една през 22.05.1997г. и още една през 08.06.1999г. по отношение на П. Р. и че регистрацията е служебно прекратена на 01.10.2006г. Наложения запор върху това МПС също е на база данни от сектор ПП, но това действие по обезпечителна мярка е с Постановление на публичен изпълнител от НАП изх. № 1619-000006/25.05.2011 г. при вече служебно прекратена регистрация на автомобила и липсват данни изпълнението да е насочено към тази вещ, т.е тя да е била налична в патримониума на жалбоподателката и отново не доказва собственост, още повече, че данните за МПС като двигател и рама са различни от тези вписани в регистъра в КАТ. От това не може да се прави извод за собственост на процесния лек автомобил. Т.е извадката е непълна и съдържа противоречива информация от регистрите на МВР за собствеността и не доказва, при липсата и на декларацията на която ответната страна се основава, факта на собственост на жалбоподателката за процесния автомобил, респ.дължимостта на задължението. При липсата на доказателства за собственост на превозно средство не може да се породи качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ. При тези съображения съдът намира, че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал.1, изр.1 от ДОПК, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски – платена държавна такса за образуване на дело в размер на 10 лева (л. 12 от делото) се явява основателно. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Община Русе, която, като юридическо лице, разполага с гражданска правосубектност да отговаря за тях. Основателно се явява и искането на адв. С. К. от АК - София за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката в настоящото производство, видно и от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.22 от делото). Съдът като съобрази правната и фактическа сложност на делото, личното активно участие на оспорващата, имаща също качество на адвокат/ служебно известно/, заемната от нея самостоятелно позиция по правни и фактически въпроси, становището й по съществото на спора, определя възнаграждението на адв. К. в размер на 200 лева. При определянето на този размер, с оглед задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено с решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът не е обвързан от минималния размер на възнагражденията, предвиден в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която наредба препраща чл.38, ал.2 от ЗА.Възнагражденията за безплатно оказаната адвокатска помощ, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, също следва да бъдат възложени в тежест на Община Русе. Настоящото решение, доколкото установеният данък е в размер на 163, 08 лева, без начислените лихви, които възлизат на 52, 21 лева, а данъчно задължено е физическо лице, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.160, ал.7, изр.второ от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл.160 от ДОПК, съдът