Решение № 5173 от 30.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 950/2025 г.

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на К. К. С. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. Т. Р. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № ЗСПД/Д-СТ/6620 от 01.09.2025 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Стара Загора, с която е отказано отпускане на месечна помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед не е мотивирана от гл. т. на фактическото основание за нейното издаване, и моли същата да бъде отменена, като незаконосъобразна, а преписката – върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора за ново произнасяне по заявлението й. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът – Директор на ДСП Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява. Изразява писмено становище за законосъобразност на оспорената заповед, като постановена в съответствие със ЗСПД и правилника за неговото прилагане. Съдът, като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство по издаването на оспорената заповед е започнало по повод на подадена от жалбодателката К. К. С. заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-СТ/6620 от 29.07.2025 г. до Директор на ДСП Стара Загора за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, по реда на чл. 7 от ЗСПД (л. 16-гръб - 18). Със заявлението-декларация жалбодателката е поискала да й бъде отпусната месечна помощ за детето й К. К. С., [ЕГН], като е декларирала семейно положение – „[семейно положение]“, съпруг – К. С. С., гражданство – българско, брутен доход на семейството й за предходните дванадесет месеца в размер на 24 619, 50 лв. и средномесечен доход в размер [рег. номер]. Към заявлението-декларация са били приложени документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства, в т. ч. удостоверения за брутния доход на жалбоподателката и съпруга й за предходните 12 месеца (л. 19 – 20). В хода на административното производство е била изискана също и съответно е постъпила информация от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за финансово подпомагане на жалбоподателката като земеделски производител – получени субсидии по схеми, мерки и интервенции, администрирани от ДФЗ (л. 14-гръб – 15). С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-СТ/6620 от 01.09.2025 г., издадена от Директора на ДСП Стара Загора (л. 13-гръб), на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от Правилника за прилагане на ЗСПД (ППЗСПД) във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСПД на жалбодателката е отказана еднократна/месечна помощ за детето й К. К. С.. Като мотиви за отказа в заповедта дословно е изписано следното: „Константин Косев Стойчев: Чл. 1, ал. 1: На осн. чл. 4а от ЗСПД: Средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца, надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ“. С това мотивите се изчерпват, след което е указано, че заповедта подлежи на обжалване в 17-дневен срок от съобщаването й пред Административен съд Стара Загора. Заповед № ЗСПД/Д-СТ/6620 от 01.09.2025 г. на Директора на ДСП Стара Загора, видно от отразеното в нея, е връчена на жалбодателката срещу подпис на 03.09.2025 г., а жалбата против нея е подадена на 11.09.2025 г. (л. 1). По делото са приети като писмени доказателства документите от административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и представените от жалбоподталката анкетни карти за регистрацията й като земеделски стопанин (л. 33 – 34), декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за упражняване правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа (л. 35 – 34), годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024 г. и съобщение за резултатите от обработката й (л. 36 – 61). При така установената фактическа обстановка, като обсъди оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на оспорената заповед, от надлежна страна, за която оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Заповед № ЗСПД/Д-СТ/6620 от 01.09.2025 г. на Директора на ДСП Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и в предписаната от закона писмена форма – чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, но не е отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД – не е мотивирана от гл. т. на фактическото основание за постановения отказ (чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК). В случая обжалваният отказ е обоснован с това, че средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ, което според съда е крайно неясно и неконкретно, доколкото от него не става ясно защо е такава волята на административния орган. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от ЗСПД право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. В мотивите на органа обаче не е посочено колко е установения средномесечен доход на семейството за предходните 12 месеца и колко е доходът, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ за съответна година, а и в кой точно Закон за държавния бюджет на РБ е определен този размер на дохода, доколкото в РБ всяка година се приема закон за държавния бюджет за следващата година, т. е. не става ясно дали се има предвид Закона за държавния бюджет на РБ за 2024 г. или в Закона за държавния бюджет на РБ за 2025 г. Не става ясно и дали размерът на субсидиите, получени от жалбоподателката като земеделски стопанин, е бил включен при изчисляването на средномесечния доход на член от семейството й за предходните 12 месеца, доколкото от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установи, че размерът на субсидиите би следвало да е включен в годишната данъчна основа, деклариран в годишната й данъчна декларация, доколкото тя е избрала ред за облагане съгласно чл. 29а от ЗДДФЛ. Следва да се посочи още, че цитираният в заповедта чл. 4а от ЗСПД съдържа три алинеи. Според ал. 1, както вече беше упоменато, право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Според ал. 2 в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя: 1. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в пълен размер; 2. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. В заповедта обаче не е упоменато нищо по въпроса, ако евентуално жалбодателката няма право на семейната помощ по чл. 2, ал. 3, т. 2 от ЗСПДС – в пълен размер, дали евентуално им право на помощ в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Следва да бъде посочено и че, както Законът за държавния бюджет на РБ за 2024 г. – чл. 63, ал. 2 и ал. 3, така и Законът за държавния бюджет на РБ за 2025 г. – чл. 64, ал. 2 и ал. 3, определят различен размер на средномесечния доход по т. 1 и по т. 2 на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПД, но от мотивите на заповедта не става ясно дали наличието на различни законово регламентирани размери на този средномесечен доход е взет предвид от органа. Липсата на мотиви в контекста на гореизложеното, обусловили постановения отказ, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, но възпрепятства и възможността да се направи преценка за материалната законосъобразност на издадената заповед. По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация на жалбоподателката, при съобразяване с указанията в мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона, като се определи срок за това. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. В случая по делото са представени доказателства заплатена държавна такса от 10 лв. (л. 9), както и за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (л. 63). Последното е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , поради което, макар делото да не е с фактическа и правна сложност, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за неговата прекомерност. При тези данни, имайки предвид решението на СЕС по дело № С-438/22, съдът намира, че не е налице основание за редуциране на направените от жалбоподателката разноски за възнаграждение на един адвокат, поради което следва да й се присъдят действително направените разноски, общо в размер 510 лв.