Решение № 1116 от 14.5.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 736/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-310). Образувано е по жалба на С. К. С., [ЕГН], с адрес: гр. Каварна, [улица], срещу Заповед № 8121К-10996/01.10.2025 г. на главния секретар на министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 158, т. 5 от ЗМВР, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, ал. 4 и ал. 7 от Наредба № 8121з-310 главен инспектор С. К. С. – началник на сектор „Разследване – РУ – Балчик, РУ – Албена, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ (главен разследващ полицай) към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич е преназначена на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в РУ (РУ-Шабла) в сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Основните възражения се свеждат до липса на фактическо съкращаване на длъжността на жалбоподателката и неспазване на изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-310 за преназначаване на служителката на изпълнителска длъжност. Сочи се, че не е налице съгласие на жалбоподателката за нейното преназначаване на длъжността старши разследващ полицай поради оттегляне на волеизявлението ѝ преди издаването на заповедта. Сочи се също, че до преназначаването ѝ служителката е заемала ръководна длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а предложената ѝ длъжност е с две нива по-ниска и е от типа изпълнителски длъжности по чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Излагат се доводи и за противоречие на заповедта с целта на закона, тъй като в нея липсва обосновка защо на жалбоподателката е била предложена по-ниска длъжност в системата на МВР и защо се понижава служител с дългогодишен опит и стаж и вместо това се пристъпва към нов конкурс и ново обучение на нов служител. Твърди се, че е налице привидно трансформиране на щата с цел да бъдат отстранени от заеманите длъжности и тримата началници на сектори в отдел „Разследване“ към ОД на МВР – Добрич, подали сигнали срещу началника на отдела, между които и жалбоподателката. По тези съображения се иска отмяна на процесната заповед и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – главният секретар на МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна : Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. Не е спорно по делото, че главен инспектор С. К. С. е заемала длъжността началник на сектор „Разследване – РУ – Балчик, РУ – Албена, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ (главен разследващ полицай), към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич, в който е имало обособени още два сектора – сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Тервел и РУ – Генерал Тошево“ и сектор „Разследване – Първо РУ – Добрич“, ръководени съответно от Р. Д. В. и Н. М. Т.. Не е спорно и това, че със Заповед № 8121к-10616/11.09.2025 г. на министъра на вътрешните работи (л. 19-20) е изменена МЗ № 8121к-536/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на ОД на МВР – Добрич. С нея са съкратени 35 щатни бройки за държавни служители с висше образование, като са закрити досега съществуващите три сектора в отдел „Разследване“ към ОД на МВР – Добрич и са открити два нови сектора - сектор „Разследване – Първо РУ – Добрич, РУ – Генерал Тошево и РУ - Тервел“ и сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Балчик, РУ – Албена, РУ – Каварна и РУ – Шабла“, при запазване на същата численост на персонала с висше образование. Със Заповед № 357з-2594/12.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Добрич е назначил комисия за предлагане на друга длъжност на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е определил себе си за председател на комисията. На 16.09.2025 г. е инициирана обща среща със служителите от секторите към отдел „Разследване“, в т.ч. жалбоподателката, на която комисията ги е запознала със заповедта за щатната промяна. За тази среща е съставен протокол с рег. № 357р-10930/16.09.2025 г. по описа на ОД на МВР – Добрич. Със заявление с рег. № 357р-10936/16.09.2025 г. по описа на ОД на МВР – Добрич С. К. С. е отправила искане до главния секретар на МВР на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. да бъде преназначена на изпълнителска длъжност като старши разследващ полицай в РУ (РУ - Шабла) сектор „Разследване – Първо РУ – Добрич, РУ – Генерал Тошево и РУ – Тервел“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич. Липсват данни кога това заявление е получено от органа. С протокол с рег. № 357р-10957/16.09.2025 г. по описа на ОД на МВР – Добрич комисията е предложила на С. К. С. да заеме длъжността старши разследващ полицай в РУ (РУ - Шабла) в новосъздадения сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ към отдел „Разследване“ на ОД на МВР – Добрич. Предложението за преназначаване е направено на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 по повод съкращаването на щата. В протокола е отразено, че жалбоподателката е отправила запитване защо не е спазена процедурата и защо не ѝ се предлага длъжност, равна на тази, която заема до момента, като председателят на комисията е отговорил, че съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-310 се предлага друга длъжност. След предоставено от комисията време за вземане на решение служителката е приела предложената ѝ длъжност, за което се е подписала в общ списък с рег. № 357р-10920/16.09.2025 г. Същия ден, в 17:28 часа, жалбоподателката е подала, чрез упълномощен адвокат, заявление до министъра на вътрешните работи, главния комисар на МВР и директора на ОД на МВР – Добрич, с което е декларирала, че оттегля заявлението си за преназначаване с рег. № 357р-10936/16.09.2025 г. по описа на ОД на МВР – Добрич, тъй като е подписано под натиск и без тя в действителност да е искала настъпването на посочените в заявлението последици. В заявлението са изложени възражения, че е нарушен редът за предлагане на друга длъжност по чл. 7, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 8121з-310, тъй като на служителката е предложена длъжност, която е изпълнителска и се намира значително по-ниско в йерархията на длъжностите спрямо заеманата от нея длъжност до този момент. Отправено е искане да не се дава ход на заявлението и органът по назначаването да съобрази действията си по преназначаване със съдебната практика по прилагането на чл. 7 от Наредба № 8121з-310. Заявлението е изпратено чрез ССЕВ и е заведено в деловодството на МВР с УРИ № 812100-17337/17.09.2025 г. Върху него е поставена резолюция „Не съм съгласен“ и подпис на 17.09.2025 г. от директора на ОД на МВР – Добрич. На 18.09.2025 г. С. К. С. е подала заявление до главния секретар на МВР с рег. 283р-9066/18.09.2025 г. по описа на ОД на МВР – Добрич с искане на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. да бъде преназначена на ръководна длъжност – началник сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич. На същата дата е поставена резолюция „Не съм съгласен" от директора на ОД на МВР – Добрич. На 19.09.2025 г. главният секретар на МВР е издал Заповед № 8121К-10748, с която на основание чл. 158, т. 5 и чл. 164, ал. 1 от ЗМВР, във вр. чл. 8 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. и заявление № 357р-10936/16.09.2025 г. по описа на ОД на МВР – Добрич, е преназначил С. К. С. - началник на сектор „Разследване – РУ – Балчик, РУ – Албена, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ (главен разследващ полицай) към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в РУ (РУ-Шабла) в сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич, считано от датата на връчване на заповедта. На 25.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Добрич е изготвил докладна записка с рег. № 357р-11239/25.09.2025 г., с която е предложил да бъде отменена заповедта на главния секретар на МВР за преназначаване от 19.09.2025 г. поради оттегляне на заявлението на служителката с рег. № 359р-10936/16.09.2025 г. и да бъде издадена нова заповед за преназначаване на основание протокола и списъка за предлагане на длъжност от 16.09.2025 г., в които С. К. С. е приела да заеме предложената ѝ на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 длъжност старши разследващ полицай. На 01.10.2025 г. главният секретар на МВР е издал Заповед № 8121к-10993/01.10.2025 г., с която на основание чл. 36, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и докладната записка на директора на ОД на МВР – Добрич е отменил предходната невлязла в сила заповед за преназначаване на служителката от 19.09.2025 г. На същата дата е издадена и обжалваната в настоящото производство Заповед № 8121К-10996/01.10.2025 г. на главния секретар на МВР, с която на основание чл. 158, т. 5 от ЗМВР, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, ал. 4 и ал. 7 от Наредба № 8121з-310 главен инспектор С. К. С. – началник на сектор „Разследване – РУ – Балчик, РУ – Албена, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ (главен разследващ полицай) към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич е преназначена на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в РУ (РУ-Шабла) в сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите към заповедта е направено препращане към предложението на директора на ОД на МВР – Добрич и протокола и списъка за предлагане на длъжност от 16.09.2025г. На 13.10.2025 г. служителката е встъпила в длъжност старши разследващ полицай в РУ (РУ-Шабла) в сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич, за което е съставен двустранно подписан акт за встъпване в длъжност. На 15.10.2025 г. оспорваната заповед е връчена лично на жалбоподателката срещу подпис. В тази насока са и сведения с рег. № 357р-12652/24.10.2025 г. и рег. № 357р-12658/24.10.2025 г. на служители от сектор „ЧРПО“ при ОД на МВР – Добрич. От събраното в хода на съдебното производство писмо с рег. № 357р-14608/05.12.2025 г. на директора на ОД на МВР – Добрич се установява, че преди предлагането на друга длъжност на жалбоподателката не е изисквана информация за подходящи вакантни длъжности от структурите по чл. 37 от ЗМВР, тъй като към този момент са били налични вакантни длъжности в отдел „Разследване“ към ОД на МВР – Добрич – старши разследващ полицай в РУ (РУ - Шабла) в сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“, както и старши разследващ полицай в РУ (Първо РУ - Добрич) в сектор „Разследване – Първо РУ – Добрич, РУ – Генерал Тошево и РУ – Тервел“. Съгласно представеното по делото уведомително писмо с рег. № 8121р-22757 от 09.12.2025 г. на заместник – директора на дирекция „Човешки ресурси“ към МВР и приложените към него уведомителни писма от съответните ръководители към 17.09.2025 г. и 26.09.2025 г. в различни структури на МВР в страната (главни, регионални и областни дирекции) е имало вакантни ръководни длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Според писмо с рег. № 357р-14614/05.12.2025 г. на директора на ОД на МВР – Добрич в Областна дирекция на МВР - Добрич не е имало такива свободни длъжности. Видно от Заповед № 8121К-259/19.01.2026 г. на министъра на вътрешните работи за обявяване на конкурс за преминаване на ръководни длъжности в ОД на МВР – Добрич и писмо с рег. № 357000-921 от 03.02.2026 г. на директора на ОД на МВР – Добрич, на шест ръководни длъжности в дирекцията са били временно преназначени държавни служители за периода м. април – м. ноември 2025 г., а една е била заета от титуляр до началото на м. октомври 2025 г. Съгласно горепосоченото писмо с рег. № 357р-14608 от 05.12.2025 г. за периода от 11.09.2025 г. до 26.09.2025 г. за длъжността на началник на новосъздадените сектори е била започната процедура по проучване на служители по ЗЗКИ за необходимото ниво „секретно“. В тази насока са и докладна записка с рег. № 357р- 10998 от 17.09.2025 г. на служител по сигурността на информацията към ОД на МВР – Добрич и протоколи за предлагане на друга длъжност на държавен служител от ОДМВР – Добрич с рег. № 357р-10837/12.09.2025 г. и рег. № 357р-10836/12.09.2025 г. От съдържанието на тези протоколи се установява, че на 12.09.2025 г. комисията за предлагане на длъжности, назначена със Заповед № 357з-2594/12.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Добрич, е предложила на двама инспектори – старши разследващи полицаи във Второ РУ – Добрич в сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Тервел и РУ – Генерал Тошево“ - И. С. И. и М. Б. Б., да заемат длъжността старши разследващ полицай в РУ (Второ РУ - Добрич) в сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“ при отдел „Разследване“ на ОД на МВР – Добрич и след заемане на титулярната длъжност във Второ РУ – Добрич да заемат временно длъжността началник на сектор „Разследване – Първо РУ – Добрич, РУ – Генерал Тошево и РУ – Тервел“, съответно началник на сектор „Разследване – Второ РУ – Добрич, РУ – Албена, РУ – Балчик, РУ – Каварна и РУ – Шабла“. Двамата служители са дали съгласието си и със Заповед № 8121-11457/17.10.2025 г. на министъра на вътрешните работи, съответно Заповед № 8121-11623/24.10.2025 г. на министъра на вътрешните работи, са били временно преназначени на предложените длъжности, видно от писмо с рег. № 357000-921 от 03.02.2026 г. Жалбоподателката е оспорила по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК истинността на приложените протоколи за предлагане на длъжности от 12.09.2025 г. в частта относно отразените в тях регистрационни номера и дата на съставяне. Изложила е твърдения, че документите са изготвени много по-късно, на 18.09.2025 г., след като тя е подала искане да бъде преназначена на длъжността началник на един от новообразуваните сектори, но от служебно изисканите справки от журнала на ЦАИСДО в МВР не може да се направи обоснован извод, че те са антидатирани. По делото не са ангажирани каквито и да е други доказателства, които да сочат, че оспорените протоколи и данните в тях са манипулирани. С оглед на това следва да се приеме, че те не са неистински и като официални документи удостоверяват с обвързваща съда материална доказателствена сила, че към 12.09.2025 г. е била започната процедура по временно преназначаване на посочените в тях служители като началници на новосъздадените сектори в отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Добрич. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 158, т. 5 от ЗМВР, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед № 8121з-343/27.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи (безспорно между страните), в необходимата писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Процесното преназначаване е извършено по предложение на директора на ОД на МВР – Добрич и е основано на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Наредба № 8121-310. Съгласно първата алинея при съкращаване на длъжността ръководителят на структурата на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност. В ал. 4 и ал. 5 е предвидено, че предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. Ръководителят на приемащата структура преназначава или изготвя предложение до министъра на вътрешните работи за преназначаване на служителя, приел предложената длъжност. Следователно за упражняването на правомощието по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 е необходимо наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки – действително съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност и съгласие на служителя да заеме друга предложена му длъжност от ръководителя на съответната структура на МВР, в чийто щат е заеманата длъжност. Съгласно трайната съдебна практика реалното съкращаване на длъжност изисква тази длъжност да е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задачи и задължения или ако е запазена, да е намален броят на служителите, които я изпълняват. В случая е безспорно, че са намалени щатните бройки за началник на сектор, но не и защо е предприета структурната промяна. От доказателствата по делото е видно, че отдел „Разследване“ в ОД на МВР – Добрич е реорганизиран вместо в три в два сектора, които не се различават от първоначалните сектори освен по териториален обхват. Длъжността началник на сектор също е запазена като система от функции, задължения и изисквания и единствената промяна е в наименованието на секторите и числеността на лицата, които я заемат. Не са налице данни, които да сочат на нормативно или статистически намаляване на обема на работа, налагащо организационното преустройство. Извършено е само формално трансформиране на щатното разписание, като всички съкратени 35 щатни бройки в отдел „Разследване“ са открити отново и разпределени между новосъздадените сектори. От изложеното следва, че не е налице реално съкращаване на длъжността. Фиктивността на съкращаването изключва приложението на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 и е основание за материалната незаконосъобразност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на заповедта се обуславя и от липсата на втората кумулативна предпоставка – съгласие за заемане на предложената длъжност. По делото е безспорно, че непосредствено след съкращаването на заеманата от жалбоподателката длъжност тя е подала заявление за преназначаване на по-ниска изпълнителска длъжност на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2131з-310 и едновременно с това е дала съгласие за преназначаване на тази изпълнителска длъжност в процедура по предлагане на длъжност съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310. Безспорно е и обстоятелството, че още същия ден, в който е изразила желание за преназначаване по чл. 8 и по чл. 7, служителката е подала заявление за оттеглянето му. Вярно е, че жалбоподателката не е декларирала изрично, че оттегля и съгласието си по чл. 7, но това следва от цялостното съдържание на заявлението, в което са направени възражения за нарушаване на реда за предлагане на друга длъжност по чл. 7, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 и е отправена молба органът да съобрази действията си по преназначаване на служителката със съдебната практика по прилагането на чл. 7 от Наредба № 8121з-310. Аргумент в подкрепа на този извод е и последвалото заявление на жалбоподателката по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-310, с което тя е поискала да бъде преназначена на една от новите длъжности за началник на сектор в отдел „Разследване“. Както заявлението по чл. 8, така и съгласието по чл. 7 съставляват едностранни волеизявления с конститутивен характер и са оттегляеми, докато не са приети от адресата си, т.е. органа по чл. 158, т. 5 от ЗМВР. Това е крайният момент, до който служителят може да ги оттегли, така че да не е обвързан от тях. От данните по делото е видно, че заявлението за оттегляне е подадено своевременно, преди заявлението за преназначаване по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 и протоколът за предлагане на друга длъжност и даване на съгласие по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 8121з-310 да са получени от главния секретар на МВР, поради което органът е бил длъжен да се съобрази с него и да приеме, че не е налице валидно изразена воля за преназначаване. Ако ответникът е имал някакви съмнения дали служителката действително е оттеглила съгласието си по чл. 7 от Наредба № 8121з-310, е бил длъжен да ѝ даде възможност да уточни изявлението си и да посочи приема ли или отказва предложената ѝ по-ниска длъжност. При отсъствие на реално съкращаване на щата и надлежно дадено съгласие за преназначаване органът не е имал основание да издаде заповед по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310. Лишено от всякаква житейска и правна логика е заключението в предложението за преназначаване по чл. 7, ал. 5 от Наредба № 8121з-310, в което е прието, че оттеглянето се отнася само за заявлението по чл. 8, но не и за съгласието по чл. 7, поради което първоначалната заповед за преназначаване по чл. 164, ал. 1 от ЗМВР следва да се отмени и да се издаде заповед за преназначаване по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310. Макар формално да са направени на различни правни основания, двете волеизявления имат една и съща юридическа стойност и правните последици на последващия отказ за заемане на но-ниска изпълнителска длъжност се простират общо върху тях. Позовавайки се на предложението на директора на ОД на МВР – Добрич, без да изясни в пълна степен налице ли са предпоставките за преназначаване, органът по чл. 158, т. 5 от ЗМВР е допуснал съществено процесуално нарушение, а оттам и нарушение на материалния закон. Обжалваната заповед е издадена и в нарушение на процедурата по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310, съгласно която преназначаването е допустимо само в рамките на съответния вид длъжност (арг. чл. 164, ал. 2 от ЗМВР и чл. 7, ал. 6 от Наредба № 8121з-310 ). В случая съкратената длъжност е била ръководна, а служителката е преназначена на изпълнителска длъжност, която е с две нива по-ниска в йерархията на длъжностите съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и не съответства на нейната професионална квалификация, образование и стаж в системата на МВР. В противоречие с чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 ответникът не е предложил на жалбоподателката друга подходяща длъжност, равна по степен на заеманата от нея длъжност до този момент. На основание чл. 7, ал. 3 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. вакантни длъжности по ал. 2 от разпределените по щатовете на структурите на МВР са : т. 1 длъжности, на които не са назначени стажанти; т. 2 длъжности, на които временно не са преназначени служители; т. 3 длъжности, за които няма обявен конкурс или не е започнала процедура по преназначаване на държавен служител. От логическото и систематическото тълкуване на тази разпоредба съвместно с останалите разпоредби от раздел II „Преназначаване на друга длъжност“ и раздел III „Временно преназначаване на длъжности“ се вижда, че преназначаването и временното преназначаване са две отделни процедури, които се провеждат при различни условия и предпоставки. Това означава, че вакантни длъжности по смисъла на чл. 7, ал. 3, т. 3 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. са само тези длъжности, за които не е започнала процедура по преназначаване съгласно раздел II, а не и тези, за които е започнала процедура по временно преназначаване съгласно раздел III. От данните по делото е видно, че след промяната на щата за длъжностите за началник на новосъздадените сектори е започнала процедура по временно преназначаване на държавни служители. С оглед на изложеното тези длъжности не попадат в изключенията по чл. 7, ал. 3, т. 3 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. и следва да се квалифицират като вакантни длъжности. При това положение погрешно в приложените по делото писма от директора на ОД на МВР – Добрич е удостоверено, че за периода от 11.09.2025 г. до 26.09.2025 г. не е имало свободни ръководни длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Такива ръководни длъжности са били налице и те са били подходящи за заемане от жалбоподателката съобразно критериите по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, поради което административният орган е следвало да ѝ ги предложи. Дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 3 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. се отнася и за длъжностите, за които е започнала процедура по временно преназначаване на държавен служител, и към момента на предлагането са липсвали други подходящи длъжности в ОД на МВР – Добрич, то ръководителят на дирекцията е бил длъжен да изиска информация от другите структури на МВР за наличието на равностойни вакантни длъжности, което той не е сторил. От представените от ответника обобщени справки се установява, че в другите структури на МВР е имало вакантни ръководни длъжности, включително длъжността началник ГПУ - Генерал Тошево към РДГП – Русе, която е по – близка в йерархично отношение, местоизпълнение и изисквания за заемане на съкратената длъжност на служителката. Действително по-голямата част от изброените длъжности са били в други населени места, отдалечени от местоживеенето на жалбоподателката, но това не е освобождавало директора на ОД на МВР – Добрич от задължението да изиска информация за свободните бройки и да извърши преценка дали те са подходящи или не за заемане от служителката. Непредлагането на подходяща длъжност и неизискването на информация относно наличието на свободни подходящи длъжности съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава процедурата по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 и е още едно основание за материалната незаконосъобразност на акта. С издадената заповед е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Този принцип задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Повече от очевидно е, че преназначаването на служителката, след като тя ясно и недвусмислено е заявила, че не желае да бъде преназначена на по-ниска изпълнителска длъжност и иска да заеме една от новите позиции за началник на сектор, засяга нейните права и интереси в по-голяма степен от необходимото. Ответникът е узнал за оттеглянето на волеизявлението на жалбоподателката преди издаването на заповедта и въпреки това я е издал, което сочи на недобросъвестно упражняване на правомощието по чл. 158, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310. Израз на недобросъвестност е и самото предложение за заемане на по-ниска изпълнителска длъжност, доколкото към момента на преназначаването в структурите на МВР е имало други свободни длъжности, равностойни на изпълняваната от служителката ръководна длъжност дотогава, включително новите длъжности за началник на сектор в отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Добрич, които неправилно са третирани като заети бройки на основание чл. 7, ал. 3 от Наредба № 8121з-310. Не без значение е и обстоятелството, че тези позиции са били предложени за временно преназначаване на други държавни служители, заемащи по-ниски длъжности, които не са имали достъп до съответното ниво на класифицирана информация и са били подложени на проучване за надеждност съгласно ЗЗКИ, вместо да бъдат предложени на началниците на бившите сектори, включително на жалбоподателката, които са разполагали с нужните опит и квалификация. Това навежда на извод, че процедурата по временно преназначаване е била инициирана само за да бъдат изключени двете щатни бройки от кръга на вакантните ръководни длъжности по чл. 7 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. (ако се приеме, че длъжностите, за които е започнала процедура по временно преназначаване, не са вакантни), което е типичен пример за превратно упражняване на власт. На практика административният орган е предприел последователни действия, за да се стигне до понижаването на един квалифициран и професионално подготвен служител с над 18 - годишен стаж в системата на МВР и 7 – годишен стаж като началник на сектор в отдел „Разследване“, видно от приложената по делото кадрова справка, което не съответства на легитимната цел на закона и нарушава основните принципи, залегнали в чл. 141 от ЗМВР, във вр. чл. 2 от Наредба № 8121з-310. С оглед на изложеното дотук съдът намира, че оспорваната заповед страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5, поради което подлежи на отмяна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 1072, 05 евро, представляващи платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът