Решение № 7310 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 827/2026 г.

І. За характера на производството, оспорването и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Трети от АПК.

2. Образувано е по оспорване на П. Т. З., [ЕГН] с адрес, посочен в жалбата [населено място], [улица]••• и Т. И. Д., [ЕГН] с адрес, посочен в жалбата [населено място], [улица], бл. № 5-Б-14, и двамата чрез пълномощник адвокат Б. Б., срещу чл. 16, чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3, чл. 55, ал. 2 и чл. 56, ал. 2 от Наредба № 2 на Общински съвет Пловдив за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив (Приложение към Решение № 113, взето с Протокол № 7 от 27.04.2006 г., изм. с Решение № 140, взето с Протокол № 8 от 18.05.2006 г., изм. и доп. с Решение № 314, взето с Протокол № 14 от 3.08.2006 г., доп. с Решение № 31, взето с Протокол № 2 от 8.02.2007 г., Променена с Решение № 197, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г.; Изм. с Решение № 505, взето с Протокол № 33 от 16.12.2010 г.; изм. и доп. с Решение № 3, взето с Протокол № 2 от 20.01.2011 г.; изм. и доп. с Решение№ 406, взето с Протокол № 20 от 08.09.2011 г.; изм. и доп. с Решение № 30, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 65, взето с Протокол № 3 от 19.01.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 497, взето с Протокол № 22 от 20.12.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 374, взето с Протокол № 17 от 17.10.2013 г.; изм. и доп. с Решение № 156, взето с Протокол № 6 от 14.04.2016 г.; изм. и доп. с Решение № 205, взето с Протокол № 7 от 17.05.2016 г.; изм. и доп. с Решение № 370, взето с Протокол № 19 от 26.10.2017 г.; изм. с Решение № 1370 от 15.06.2018 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 3634/2017 г., потвърдено с Решение № 14610 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2018 г., VII о.; доп. с Решение № 460, взето с Протокол № 20 от 18.12.2025 г., в сила от 1.01.2026 г.).

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания подзаконов нормативен акт в оспорената му част.

Иска се да бъдат обявени за нищожни обжалваните разпоредби на чл. 16, чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3, чл. 55, ал. 2 и чл. 56, ал. 2 от Наредба № 2 на Общински съвет Пловдив за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив, алтернативно да бъдат отменени. Изложени са подробни съображения относно правния интерес от оспорването на Наредбата. Претендират се сторените по делото разноски. Прави възражение за недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна.

3. Ответникът - Общински съвет Пловдив, чрез пълномощник адв. А. Й., оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна, като подробни съображения са изложени в депозиран по делото писмен отговор, както и в представени по делото писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава размера на претендираното възнаграждение от страна на ответника.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Следва да бъде съобразено също така, че правен интерес от оспорването е налице, не само когато има засягане на права, но и когато могат да бъдат засегнати права, свободи и законни интереси, съобразно твърденията на жалбоподателите. При това положение и доколкото жалбата е подадена от лица, имащи право на оспорване, същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане (в този смисъл Определение № 7878 от 14.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2023 г.).

ІІІ. За фактите:

6. Наредба № 2 на Общински съвет Пловдив за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив е приета с Решение № 113, взето с Протокол № 7 от 27.04.2006 г. на Общински съвет Пловдив. Посоченото правно основание е чл. 22, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (л. 44 – л. 55).

7. Като преписка по приемане на Наредбата, по делото са представени:

• Предложение от З. З. – Заместник – кмет на Община Пловдив с вх. № I-75/14.11.2005 г., ведно с приложенията (л. 56 – л. 71), както и допълнително постъпили предложения, както следва: с писмо № I-75/14.04.2006 г. – от А. Т. (л. 75); с писмо № I-75/05/17.04.2005 г. – от Д. В. К. (л. 76); с писмо № I-75/05/31.01.2006 г. – от ППГОС „Коалиция ВМРО“ (л. 77 – л. 79); с писмо № I-75/20.01.2006 г. – изменение на предложение от Общинските съветници от Коалиция „ВМРО“ (л. 80 – л. 82); със становище № I-9/22.02.2005 г. – от К. Ч. (л. 86); с писмо № 0700-6386/10.02.2005 г. – от Л. Г. М. (л. 83 – л. 85); с писмо вх. № I-75/05/26.04.2006 г. от Заместник – кмет „ОРС“ (л. 71-гръб – л. 74);

• протоколи на Постоянните комисии (ПК), разгледали предложението: ПК по Общинска собственост и стопанска дейност; ПК по Образование, наука, вероизповедание; ПК по Здравеопазване, социални дейности и етнически въпроси; Правна комисия; ПК по Бюджет и финанси; ПК по Младежки дейности, международни отношения и евроинтеграция; ПК по Градоустройство и архитектура; ПК по Култура, спорт и туризъм; ПК по Благоустрояване, комунални дейности и екология (л. 87 – л. 98);

• препис – извлечение от Протокол № 7 от проведеното заседание на Общински съвет – Пловдив от 27.04.2006 г. (л. 99 – л. 100);

• Решение № 140, взето с Протокол № 8 от 18.05.2006 г. на Общински съвет – Пловдив, с което са променени текстовете на чл. 23; чл. 44, ал. 9, чл. 44, ал. 14 и т. III от ПЗР на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив, ведно с оспорване на Кмета на Община Пловдив, Протокол от 10.05.2006 г. на Правната комисия и препис – извлечение от Протокол № 8 от 18.05.2006 г. (л. 102 – л. 110);

• страници от вестник „24 часа“ от 24.04.2007 г., в който е публикувано допълнението на Наредба № 2 с Решение № 31, взето с Протокол № 2 от 08.02.2007 г. (л. 111 – л. 113); страници от вестник „24 часа“ от 15.05.2007 г., в който е продължено публикувано допълнението на Наредба № 2 с Решение № 31, взето с Протокол № 2 от 08.02.2007 г. (л. 114 – л. 116); страници от вестник „24 часа“ от 29.05.2007 г., в който е продължено публикувано допълнението на Наредба № 2 с Решение № 31, взето с Протокол № 2 от 08.02.2007 г. (л. 117 – л. 119);

• страници от вестник „Градът“ от 27.12.2012 г., в който е публикувано съобщение, че решенията на Общински съвет – Пловдив, приети на редовното заседание, проведено на 20.12.2012 г., са оповестени на интернет страницата на Община Пловдив, раздел „Общински съвет“, на електронен адрес [интернет адрес], както и на таблото за информация в сградата на Община Пловдив на адрес: [населено място], пл. „Стефан Стамболов“ № 1 (л. 120 – л. 121);

• Решение № 497, взето с Протокол № 22 от 20.12.2012 г. на Общински съвет – Пловдив, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив (л. 122 – л. 125);

• Предложение от Кмета на Община Пловдив с вх. № 12XI-545/12.12.2012 г. за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив (л. 126 – л. 128);

• протоколи на Постоянните комисии (ПК), разгледали предложението: ПК по Общинска собственост; Правна комисия; ПК по Бюджет и финанси; ПК по обществен ред и транспорт (л. 129 – л. 98);

• препис-извлечение от Протокол № 22 от 20.12.2012 г. от проведеното заседание на Общински съвет – Пловдив (л. 137 – 138);

• Решение № 304, взето с Протокол № 35 от 15.11.1999 г. на Общински съвет – Пловдив, с което е приет Правилник за организацията и дейността на Общински съвет и Общинската администрация – Раздел I „Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет“, ведно с приложението, както и Решение № 349, взето с Протокол № 40 от 22.12.1999 г. на Общински съвет – Пловдив, Решение № 416, взето с Протокол № 36 от 21.12.2000 г. на Общински съвет – Пловдив, Решение № 1, взето с Протокол № 1 от 22.01.2004 г. на Общински съвет – Пловдив и Решение № 529, взето с Протокол № 26 от 21.12.2004 г. на Общински съвет – Пловдив за изменение и допълнение на правилника (л. 142 и сл. и л. 184 и сл.);

• Наредба № 2 на Общински съвет – Пловдив за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив в актуалната й редакция (л. 168 и сл.);

• писмо изх. № 26XIII-6-3/01.04.2026 г. на Председателя на Общински съвет – Пловдив, адресирано до Секретаря на Община Пловдив, ведно с отговор № към 26 ОБС-86-2/14.05.2026 г., с който се представя Предложение от Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ с изх. № 0700-7098/11.11.2005 г. относно отмяна на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив и приемане на нова Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Пловдив, ведно със заверено копие от Протокол от постановено на 12.10.2005 г. на таблото за обяви и съобщения в административната сграда на Община Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 съобщение за изготвен проект на Наредба № 2 и Решение № 113, взето с Протокол № 7/27.04.2006 г. на Общински съвет – Пловдив (л. 199 и сл.).

8. В последната редакция на Наредбата, оспорените в настоящото производство разпоредби, са със следното съдържание:

Чл. 16. Разрешава се движение на велосипедисти по тротоари и пешеходни зони само при наличие на велосипедни алеи или платна за движение по улиците, отворени за обществено ползване, тротоари, пешеходни зони, означени в чл. 79, чл. 80, чл. 81, чл. 82 съгласно ЗДП.

Чл. 22. (1) Забранява се:

1. Движението на всички ППС по [улица], Площад Централен, Хълма на Освободителите, Младежки хълм, както и всички градски паркове.

2. Движението на ППС по улиците: „Райко Д.“, „Опълченска“ (в отсечката от „П. К.“ до „Р. Д.“), „Дондуков“, „Найден Геров“, „Гурко“, „Патриарх Евтимий“ и „д-р Вълкович“ (от „Княз Александър I“ до „Отец Паисий“), [улица]от „Р. Д.“ до „П. К.“.

(3) Движение на ППС върху тротоари и градински площи, в паркове, в градини, в зелени площи, в пешеходни подлези, в детски и спортни площадки.

Чл. 55. (2) За явно маловажни случаи на нарушения на изискванията на тази наредба, установени при извършването им, органите по чл. 54 налагат на място глоба с фиш, в размер до 50 лв.

Чл. 56. (2). Наказателните постановления се издават от кмета на Община Пловдив или определен от него заместник-кмет.

9. Оспорването е съобщено, чрез публикуване на обявление в бр. 35/14.04.2026 г. на „Държавен вестник“ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към оспорването страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.

ІV. За правото:

10. Легална дефиниция на понятието нормативен административен акт е дадено в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за такъв всеки подзаконов административен акт, който съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Няма съмнение и спор, че процесната наредба, чиито текстове се оспорват, е нормативен административен акт, който се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.

11. Общинските съвети са овластени да издават подзаконови нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 3 от АПК. В този смисъл, процесната наредба, чиито текстове се оспорват, е акт на компетентен орган. Изложеното до тук обаче не е достатъчно, за да обоснове извод, че при издаването на процесния нормативен акт са спазени правилата на процесуалния закон.

12. При приемането на разглеждания нормативен административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които сами по себе си са самостоятелно основание за отмяна на оспорените чл. 16, чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3, чл. 55, ал. 2 и чл. 56, ал. 2 от процесната наредба.

12.1. На първо място и доколкото оспорените разпоредби от Наредбата, са приети през 2006 г., следва да се съобрази спазването на административнопроизводствените правила, регламентирани в закона към момента на приемането им, а именно към 27.04.2006 г., а съответствието им с материалноправни разпоредби на закона, т.е. с материалния закон или нормативни актове от по-висока степен, уреждащи същата материя, следва да бъде преценено и към настоящия момент, съгласно нормата на чл. 192а, предл. второ от АПК.

Редът за издаване на нормативни административни актове понастоящем е регламентиран в чл. 75 – чл. 80 от АПК, който обаче към 2006 г. все още не е бил приет и не е бил част от законодателството на Република България. При това положение следва да се съобразят действащите към онзи момент правила на Закона за нормативните актове (ЗНА), както и на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в приложимите им редакции.

Съгласно чл. 2а от ЗНА (нов - ДВ, бр. 55 от 2003 г.; отм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.

Липсват доказателства, че е извършено уведомяване на всички лица, за които възникват задължения или ограничения по силата на оспорените разпоредби от Наредбата. Тези разпоредби са част от нов нормативен акт, но проектът му не е изпращан до представителни организации на заинтересованите лица. Представен по делото е единствено Протокол от 12.10.2005 г., съставен от В. И. – Началник отдел ЧР, съгласно който на таблото за обяви и съобщения в административната сграда на Община Пловдив – [населено място], пл. „Стефан Стамболов“ № 1, партер, в изпълнение на чл. 2а от ЗНА е извършено залепване на съобщение за изготвен проект на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив, както и изготвения проект на наредбата (л. 200-гръб).

Посоченото допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 2а от ЗНА е от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорените в това производство разпоредби от Наредбата.

На следващо място следва да бъде съобразено, че съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА (в приложимата редакция - изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.), Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от жителите на общината при условия и по ред, определени от закона, а съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА (в приложимата към 27.04.2006 г. редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.), посочена и като основание за приемането на решението, с което е приета Наредбата, Общинският съвет приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, които се изпращат на областния управител и на кмета на общината в 7-дневен срок. Всички актове на общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или чрез Интернет.

Това изискване на закона в настоящия случай също не е спазено (доколкото представените доказателства касаят публикуване на последващите изменения и допълнения на наредбата) и съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, в протестираната му част, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

12.2. На следващо място съдът констатира, че при приемане на Решение № 113 на Общинския съвет - Пловдив, взето с Протокол № 7 от 27.04.2006 г. на заседанието на Общински съвет - Пловдив, при гласуването са присъствали 42 общински съветници, от общо 51, като гласували „за“ са 36.

С оглед на това съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА (в приложимата редакция) при приемане на оспорените разпоредби от Наредба № 2 на Общински съвет Пловдив за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив. В този смисъл възраженията на жалбоподателите са неоснователни.

12.3. С оглед на това, че с Решение № 497, взето с Протокол № 22 от 20.12.2012 г. на Общински съвет – Пловдив, е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив, с която текстът на оспорената разпоредба на чл. 56, ал. 2 е изменен, се констатира, че е налице и нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ред. ДВ, бр. 46 от 2007 г.), приложима в настоящото производството по препращане от чл. 80 от АПК, според която преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

С оглед документите, описани в предходната част на настоящото решение, тези изисквания на закона, не се установи да са били спазени. Казано с други думи, по делото не се установява съставителят на проекта на нормативния акт да е публикувал на интернет страницата на Община Пловдив заедно с мотивите, съответно доклада, още по-малко се установява на заинтересованите лица да е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

13. По отношение съответствието на оспорените разпоредби с материалноправни разпоредби на закона, т.е. с материалния закон или нормативни актове от по-висока степен, уреждащи същата материя, следва преди всичко да се посочи, че предмет на процесната наредба са правила, ограничения и забрани, свързани с движението на пътни превозни средства (ППС) и пешеходците по улиците (пътищата), отворени за обществено ползване на територията на Община Пловдив – чл. 1 от Наредбата.

13.1. Според чл. 16 от Наредбата, разрешава се движение на велосипедисти по тротоари и пешеходни зони само при наличие на велосипедни алеи или платна за движение по улиците, отворени за обществено ползване, тротоари, пешеходни зони, означени в чл. 79, чл. 80, чл. 81, чл. 82 съгласно ЗДП.

В същото време в чл. 15, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението.

Съответно в чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено, че водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗНА законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Посоченото означава, че нормите на ЗДвП регулират съответните обществени отношения винаги по начина, избран от законодателя във времето до последваща промяна или отмяна по негова воля, вкл. и относно въведените забрани. В тази връзка регламентацията на ЗДвП следва да се прилага такава, каквато е и без изключения в уредените случаи, които освен това са регулирани в цялост. От една страна, този извод се обосновава с предмета на закона, посочен в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, според която, този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. От друга, се потвърждава от граматическото тълкуване, с оглед използваната като знак за изчерпателност членувана форма за правата и задълженията на участниците в движението.

По смисъла на § 6, т. 28 във връзка с т. 25 във връзка с т. 19 от ДР на ЗДвП водачът на велосипед е участник в движението. Следва да се отбележи, че визираното законово изброяване представлява и рамка, от която общинският съвет, не може да излезе. В случая е налице различие в режима, установен в закона и в общинската наредба, предвид въвеждане на забрана по волята на местния орган на власт, каквато липсва в ЗДвП. Следователно, подзаконовият акт в тази му част е в пряко противоречие с нормативната регламентация от по-висок ранг, поради което е в нарушение на предвидената компетентност и е нетърпимо от правния ред. Установената на практика забрана за движение на велосипедисти по тротоари и пешеходни зони при липса на велосипедни алеи или платна за движение по улиците, отворени за обществено ползване, тротоари, пешеходни зони, означени в чл. 79, чл. 80, чл. 81, чл. 82, съгласно ЗДвП, каквато липсва в закона, сочи на противоречие на оспорената разпоредба на чл. 16 от Наредбата с нормативен акт от по-висока степен и обуславя нейната материална незаконосъобразност, тъй като е недопустимо с подзаконов нормативен акт да се въвеждат нови ограничения за водачите на велосипеди, които не са регламентирани със закон.

Повече от очевидно е, че процесната разпоредба преурежда по различен начин вече уредени в закона обществени отношения, което е в противоречие както с чл. 8 от Закона за нормативните актове (според който всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение), така и с разпоредбата на чл. 76 от АПК (предвиждащ, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение).

13.2. Следващите оспорени разпоредби, предвиждат следното: чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 „Забранява се: 1. Движението на всички ППС по [улица], П. Ц., Хълма на Освободителите, Младежки хълм, както и всички градски паркове и 2. Движението на ППС по улиците: „Райко Д.“, „Опълченска“ (в отсечката от „П. К.“ до „Р. Даскалов“), „Дондуков“, „Найден Геров“, „Гурко“, „Патриарх Евтимий“ и „д-р Вълкович“ (от „Княз Александър I“ до „Отец Паисий“), [улица]от „Р. Даскалов“ до „П. К.“ и ал. 3 „Движение на ППС върху тротоари и градински площи, в паркове, в градини, в зелени площи, в пешеходни подлези, в детски и спортни площадки“.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че Законът за пътищата (ЗП) урежда обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата в Република България, а самите правила за движение по пътищата, отворени за обществено ползване са регламентирани със ЗДвП.

Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП, законът не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища.

При наличие на това императивно предписание и провежданата в законодателството ни разлика между пътища и улици като елемент от транспортната техническа инфраструктура (Виж: раздел III от Глава IV от Закона за устройство на територията, предвиждащ различни технически изисквания за подземните и надземни улични мрежи и пътищата; чл. 56, ал. 2 от ЗОбС; чл. 67, ал. 2 от ЗЕ; чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ; чл. 22б от ЗНИ; § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА; чл. 6, ал. 2, т. 2 от ППЗП и др.) следва да се приеме, че улиците в населеното място не могат да се идентифицират с пътища и да бъдат подчинени a priori на режима на ЗП.

Единствените нормативни актове, приравняващи улиците на пътища, са ЗДвП и издадената по делегация от неговия чл. 3, ал. 3, Наредба № РД-02-20-2 от 24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Изключението е въведено за постигане специалната цел на тези нормативни актове за опазване животът и здравето на участниците в пътното движение и улесняване на тяхното придвижване, чрез създаване на общоважащи правила за транспортните средства и пешеходците (в този смисъл Решение № 2106 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14631/2008 г., VII о).

Дори да се приеме, че част от улиците на [населено място] съставляват участъци от републикански или общински пътища по смисъла на чл. 3, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗП и те могат съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, да се управляват от кметовете на съответните общини, то не може да се приеме, че това управление включва и възможността за забрана за движение на конкретно ППС. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 5 от ЗП управлението на пътищата включва осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата. В чл. 9, ал. 3 от ЗП е посочено, че собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗП обаче не изключва правомощието на общинския съвет, основано на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, да регламентира отношения във връзка дейността на лицата като участници в движението, която им дейност е свързана с ползването на общинска инфраструктура (пътища и улици) чрез превозни средства на територията на [населено място]. В този смисъл и при положение, че самата наредба е приета с решение на Общински съвет Пловдив, не се констатира противоречие с посочената от оспорващите разпоредба на чл. 21 от същата Наредба.

По отношение на следващите, наведени възражения, касаещи посочената [улица], каквато се твърди, че в [населено място], няма, както и че съгласно данните от АГКК, централната улица на [населено място] носи името на „Княз Александър I Батенберг“, е достатъчно да се посочи, че съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В този смисъл тази „непълнота“ в Наредбата, изразяваща се в посочено непълно наименование на улицата, може да бъде запълнена с тълкуване и прилагане на самия закон.

13.3. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Наредбата предвижда следното: „За явно маловажни случаи на нарушения на изискванията на тази наредба, установени при извършването им, органите по чл. 54 налагат на място глоба с фиш, в размер до 50 лв.“.

Общинският съвет обаче няма нормотворческа компетентност да регламентира налагането на глоби с фиш за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им. Това е така, защото, съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Съответно, съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. А съгласно чл. 22, ал. 6 от ЗМСМА административнонаказателното производство се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Като съгласно чл. 39, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН налагането на глоби с фиш за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, може да бъде предвидено само в закон или указ.

В този смисъл и в противоречие с чл. 8 от ЗНА оспорената разпоредба преурежда отношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока степен, поради което общинският съвет не разполага с компетентност да приеме разпоредби с такъв предмет. Съгласно чл. 8 от ЗНА нормотворческата компетентност на общинските съвети се простира само до случаите, които не са уредени с нормативен акт от по-висока степен. В случая е налице такава изчерпателна и детайлизирана уредба в чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който за явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. По изложените съображения разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Наредбата, е нищожна.

13.4. Следващата оспорена разпоредба, а именно чл. 56, ал. 2 от Наредбата, предвижда, че наказателните постановления се издават от кмета на Община Пловдив или определен от него заместник – кмет.

С жалбата се твърди, че по недопустим начин е стеснен кръгът на наказващите органи до кмета на Община Пловдив или определен от него заместник – кмет, което е в противоречие на акт от по-висока степен, а именно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

В тази връзка следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА предвижда такова правомощие именно за кмета на общината или негов заместник.

По аргумент от чл. 47, ал. 2 от ЗАНН кметовете на общини могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В случая специалният ЗМСМА не предвижда възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни наказания на други лица, освен на заместниците на кмета на общината. В този смисъл с оспорената разпоредба кръгът на лицата не е стеснен, както твърдят жалбоподателите, като тук е мястото да се посочи, че неотносимо към настоящото производство е направеното възражение за противоречие с разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, доколкото никъде в наредбата не е посочено, че е приета на основание ЗДвП. Единственото посочено основание е чл. 22, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. При тези данни оспорената разпоредба в оспорената й част не е нищожна.

14. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод на съда, че оспорените разпоредби от Наредба № 2 на Общински съвет Пловдив за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив, са приети при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Наредбата е и нищожна. Това налага отмяна на разпоредбите на чл. 16, чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 и чл. 56, ал. 2 от Наредба № 2 на Общински съвет Пловдив за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив и обявяване нищожността на чл. 55, ал. 2 от същата наредба.

V. За разноските:

15. С оглед изхода на спора, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени, сторените в производството разноски. Преди да се произнесе по техния размер, обаче, съдът следва да обсъди, направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро за всеки един от жалбоподателите. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. (511,29 евро), поради което настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро за всеки един от жалбоподателите, се явява прекомерно и на същите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 325 евро, при съобразяване с процесуалните действия, извършени от адв. Б., включващи изготвяне на една обща жалба, явяване в едно съдебно заседание и изготвяне на кратка молба по хода на делото. Ето защо, в полза на жалбоподателя П. Т. З. следва да се присъдят разноски в общ размер на 345,45 евро - заплатените държавна такса за образуваното съдебно производство, държавна такса за публикуване на обявление в Държавен вестник и адвокатско възнаграждение, а в полза на жалбоподателката Т. И. Д. – в общ размер на 330,11 евро -заплатената държавна такса за образуваното съдебно производство и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,