Решение № 2460 от 15.12.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 634/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Зам. Кмета по ФБОС на О. П., подадена чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, против Решение № 251/21.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1001/2022 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № НП7/09.11.2022 г., издадено от Зам. Кмета по ФБОС на О. П.. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че както в АУАН, така и в НП не става ясно как е определен субектът на нарушението, тъй като не е посочено, че санкционираното дружество има качество на „предприятие“. Сочи се, че всяко дружество самостоятелно определя отчетна стойност на обектите си, с оглед на което разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е неприложима в конкретния случай. Излагат се съображения, че районният съд, като е приел, че правната квалификация на нарушението в АУАН и НП е неправилна по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, същият е следвало да измени същата по чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ предвид съображенията, изложени в ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС по тълк.д. № 1/2020 г., в което ВАС приема, че в производство по раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказаващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, като в случая санкционната норма е една и съща – чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното пред районния съд наказателно постановление. Касационният жалбоподател, в съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт К., която поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи, че извършеното нарушение е безспорно доказано Твърди, че в правомощията на първоинстанционния съд е да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОС на колегиите на ВАС, с оглед на което, в условие на евентуалност, прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите на цитираното тълкувателно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба „К. П.“ А•, в съдебно заседание, не изпраща представител – законен или упълномощен такъв, в отговор по касационната жалба и в писмена молба по делото, чрез процесуалния си представител адв. Т., оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на оспореното решение на Районен съд – Петрич. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за неясно определяне на субекта на нарушението, неправилна квалификация на описаното в НП изпълнително деяние, както и че в конкретния случай е налице маловажен случай на административно нарушение. Иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Административен съд – Благоевград намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С атакуваното решение Районен съд – Петрич е отменил Наказателно постановление (НП) № НП7/09.11.2022 г., издадено от Зам. Кмета по ФБОС на Община Петрич, с което за извършено административно нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ на „К. П.“ А• на основание чл. 123, ал. 1 във връзка с чл. 128, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 53 във връзка с чл. 27 от ЗАНН е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че извършеното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, като бездействието на дружеството касационен ответник да изпълни регламентираното в закона задължение за деклариране в определен срок прави поведението му съставомерно по чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ, но в производството по установяването и санкционирането му са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел, че както в АУАН, така и в НП липсва пълно и ясно описание на нарушението, доколкото не става ясно как е определен субектът на нарушението, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено, че санкционираното дружество има качеството „предприятие“, което се изисква именно защото като такова дружеството е било задължено да посочи отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. Приел е, също така, че административно наказващият орган не е извършил проверка дали приобретателят по прехвърлителната сделка не е подал декларация за промяна на обстоятелствата, доколкото съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗМДТ подадена декларация от един съсобственик, съответно ползвател ползва останалите съсобственици или ползватели. Първоинстанционният съд е формулирал изводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай, тъй като промяната на обстоятелствата, която дружеството е следвало да декларира в срок, води до редуциране размера на вземанията на Община Петрич за данък върху недвижимия имот и в този случай от подаване на процесната декларация се облагодетелства самият нарушител и Община Петрич не претърпява финансови вреди. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд въз основа на събраните по надлежния ред доказателства. От събраните в производството пред районния съд доказателства безспорно е установено, че на 08.09.2021 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 4, том II, рег. № 5350, дело № 189 от 2021 г. на нотариус Р. Й., с рег. № на 503 на НК „К. П.“ А• е извършило продажба на 3000/7793 идеални части от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], О. П., с адрес на поземления имот [населено място], местност „Я.“ с променено предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди за изграждане на обект „Мотелски комплекс“. Установено е, също така, че „К. П.“ А• не е подало декларация за промяна на обстоятелствата във връзка с настъпилата промяна в отчетната стойност на процесния недвижим имот вследствие извършената продажба на 3000/7793 идеални части от същия в нормативно регламентирания двумесечен срок от настъпване на промяната – 08.09.2021 г. в конкретния случай. От събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че касационният ответник е подал на 08.08.2022 г. с вх. № 1262 от същата дата декларация по чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ за промяна на обстоятелствата във връзка с извършената от дружеството на 08.09.2021 г. продажба на 3000/7793 идеални части от поземлен имот с [идентификатор]. Изводите на районния съд за доказаност на вмененото с НП нарушение са правилни. Безспорно е установено по делото, че като задължено лице по ЗМДТ касационният ответник не е подал декларация при промяна на обстоятелствата относно процесния недвижим имот, в конкретния случай настъпилата промяна на отчетната стойност вследствие продажбата на идеални части от същия, която промяна има значение относно определянето на дължимия местен данък върху недвижимия имот в нормативно регламентирания срок до 08.11.2021 г., което е сторено едва на 08.08.2022 г. Настоящата инстанция намира, че при издаване на наказателното постановление административно наказателното обвинение е категорично доказано с точното описване на значими съставни части на нарушението. Обективната страна е ясна, нарушението е напълно очертано и индивидуализирано, което прави възможен адекватния съдебен контрол по същество и от друга страна пълно упражняване правото на защита от наказаното лице. В случая се касае за бездействие, тоест за неизпълнение на задължение за предприемане на определено активно поведение – подаване на декларация по ЗМДТ при промяна на отчетна стойност на недвижим имот, което обстоятелство е от значение за определяне на дължимия местен данък. Чрез конкретно даденото в случая описание са въведени фактическите изводи на административно наказващия орган за това кой факт е породил задължението за подаване на процесната декларация, кога се е осъществил същият, а с това и кога е възникнало задължението за деклариране, кога е изтекъл двумесечният срок за изпълнение на това задължение, кое е било данъчно задълженото лице и пред кой орган е следвало да се подаде декларацията, въведено е и твърдение за неподаване в срок на посочената декларация и в кой последващ момент това е било сторено. По този начин всички, подлежащи на доказване факти в производството, са били изяснени, а на касационния ответник са били и предявени конкретните фактически изводи на административно наказващия орган. Така даденото описание на нарушението не е ограничило правото на защита на санкционираното дружество, тъй като същото на основата на предявените му фактически твърдения е могло да изчерпи възраженията си по същество. Разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ изисква при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица да уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Безспорно е в конкретния случай, че с извършената от касационния ответник продажба на 3000/7793 идеални части от поземлен имот с [идентификатор] е настъпила промяна в отчетната стойност на процесния недвижим имот, която е от значение за определяне на дължимия от „К. П.“ данък върху същия. С извършената продажба на 08.09.2021 г. обективно е настъпила промяна в обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, следователно на 08.09.2021 г. се е осъществил фактът, пораждащ уведомителното задължение за данъчно задълженото лице към Община Петрич. От този момент е започнал да тече и двумесечният срок по чл. 14, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗМДТ за изпълнение на това задължение. Същият се установява да е безрезултатно изтекъл на 09.11.2021 г. Изискуемата декларация е подадена в Община Петрич на 08.08.2022 г., т.е. след изтичането на законовоустановения срок. По този начин е осъществена хипотезата на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ - неподаване в срок на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, който предвижда в такъв случай на лицето, неизпълнило предписаното си от закона задължение, да се налага административно наказание/имуществена санкция съгласно санкционната част на разпоредбата. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че както в АУАН, така и в НП липсва пълно и ясно описание на нарушението, доколкото не става ясно как е определен субектът на нарушението, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено, че санкционираното дружество има качеството „предприятие“. Безспорно е, че процесният недвижим имот е придобит и притежаван от касационния ответник в качеството му на юридическо лице – търговско дружество по смисъла на ТЗ с правно-организационна форма акционерно дружество (АД), както и, че продажбата на идеални части от същия недвижим имот е извършена именно в това качество на дружеството. С. П.. 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ „предприятия“ са лицата по смисъла на Закона за счетоводството. Съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството предприятия са търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци. Дружеството касационен ответник, доколкото е вписано и осъществява дейността си като акционерно дружество, т.е. търговско дружество/търговец по реда на Търговския закон, същото безспорно притежава качеството „предприятие“ по смисъла на ЗМДТ. Не се споделят и изводите на първоинстанционния съд относно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗМДТ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. С. П.. 1, т. 17 от ЗМДТ „отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане, т.е. всяко предприятие определя „отчетна стойност“ на притежаваните от него активи, в това число и недвижими имоти, съобразно критериите и изискванията на приложимото счетоводно законодателство. Санкционираното дружество в конкретния случай е било задължено да декларира промяната, настъпила в отчетната стойност на процесния недвижим имот вследствие на извършената продажба на идеални части от същия, което от значение за определянето на данъка, което свое задължение не е изпълнило. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Не са налице конкретни обстоятелства по отношение на конкретния нарушител, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално – с факта на неизпълнение на задължението в срок възниква и нарушението. Обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици за Община Петрич, не е от кръга на тези, изключващи възможността на нарушителя да се търси отговорност, доколкото при въздигането на това неправомерно поведение в административно нарушение законодателят не държи сметка за настъпването на такива. Липсата на вредоносен резултат от нарушението е ирелевантен факт за наказуемостта на процесното неизпълнение, доколкото формалният му характер изключва вредата от фактическия му състав. С оглед горепосоченото настоящият касационен състав намира, че не е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че в нарушение на процесуалните правила районният съд не е изложил мотиви относно наличието на предпоставки за приложение на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, с оглед изводите на съда за неправилна квалификация на нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ. Действително, в конкретния случай правната квалификация на деянието като такова по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ е неправилна в АУАН и НП, тъй като описаното в АУАН и НП изпълнително деяние осъществява състав на неизпълнение на задължение по чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ. По въпроса относно правомощията на районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, е постановено Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по тълк.д. №1/2020 г., ОСС на I и II колегия. Съгласно посоченото тълкувателно решение в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административно наказателната дейност с оглед невъзможността му, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл.12 от ЗАНН. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по т.д. №1/2020 г., ОСС на I и II колегия в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Предвид изложеното и доколкото районният съд не е изложи мотиви по приложимия в случая закон и не е изпълнил изискванията на горецитираното тълкувателно решение на ВАС, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе за наличието на основание за изменение на наказателното постановление чрез приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе районния съд в зависимост от изхода на делото при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Административен съд – Благоевград