Решение № 3616 от 29.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11060/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110211060 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ООД, ЕИК •••, срещу Наказателно постановление № 829541-F812107/03.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на дружеството на основание чл. 118 от Закона за хазарта са наложени две имуществени санкции в размер на по 3000 лева, всяка за нарушение на чл. 10а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ЗХ, изразяващо се в невнасяне в законоустановения срок на годишната вноска за социално отговорно поведение за 2024 г. по два отделни лиценза за игрални зали - в гр. Костинброд и в гр. Бургас. В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва, че годишните вноски за социално отговорно поведение са били внесени след срока, но се твърди, че законът урежда като последица от забавата начисляването на законна лихва, поради което не следвало допълнително да се налага имуществена санкция. Излагат се възражения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, за липса на достатъчно мотиви относно неприложението на чл. 28 ЗАНН и за неправилна индивидуализация на санкциите. Поддържа се, че вноските са заплатени преди образуването на административнонаказателното производство и че не са настъпили вредни последици. Иска се отмяна на НП, а при условията на евентуалност - намаляване размера на наложените санкции. В съдебното производство дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. С молба от 12.11.2025 г. поддържа жалбата и заявява, че няма доказателствени искания. Въззиваемата страна се представлява от юрк. С. Ф., която оспорва жалбата, поддържа, че нарушенията са безспорно установени и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна единствено относно размера на наложените имуществени санкции. От фактическа страна се установи: С резолюция № П-22220224138242-ОПП-001/02.08.2024 г. на орган по приходите била възложена проверка на „•••“ ООД за спазване изискванията на Закона за хазарта. Проверяващ орган била инспекторът по приходите Р. Е. Б.. Към началото на 2024 г. дружеството било организатор на хазартни игри с игрални автомати въз основа на издадени лицензи, между които лиценз за игрална зала в гр. Костинброд, ул. „Славянска“ № 30Г, и лиценз за игрална зала в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 393. Лицензите били прекратени предсрочно по искане на дружеството с решения на изпълнителния директор на НАП съответно от 17.01.2024 г. и 18.01.2024 г. За 2024 г. по всеки от посочените лицензи била дължима годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ в размер на 5000 лева. Срокът за внасянето й по чл. 10а, ал. 3 ЗХ бил до 31 март на текущата година. Тъй като 31.03.2024 г. бил неприсъствен ден, крайният срок бил 01.04.2024 г. включително. В хода на проверката дружеството представило поисканите документи, в това число банкови извлечения за движението по банковата му сметка. При анализа им св. Б. установила, че дължимите за 2024 г. вноски за социално отговорно поведение за двата лиценза не са внесени до 01.04.2024 г., а плащанията са наредени едва на 10.07.2024 г., заедно със съответната законна лихва. На 30.09.2024 г. проверяващият орган приел нарушенията за установени. На 26.02.2025 г. св. Б. съставила АУАН серия AN № F812107 срещу „•••“ ООД. В акта са описани двата лиценза, двата обекта, размерът на дължимата за всеки лиценз годишна вноска, общият законов краен срок и извършеното със закъснение плащане. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите Х. В. Б. и С. А. В., предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството на същата дата. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството подало писмено възражение, в което изтъкнало, че задълженията вече са погасени, ведно със законната лихва, че нарушението е формално и че следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. След преценка на възражението и материалите по преписката изпълнителният директор на НАП издал Наказателно постановление № 829541-F812107/03.06.2025 г. Административнонаказващият орган приел, че неизпълнението в срока по чл. 10а, ал. 3 ЗХ по отношение на всеки отделен лиценз съставлява самостоятелно административно нарушение и на основание чл. 118 ЗХ наложил две имуществени санкции в размер на по 3000 лева. В НП като отегчаващи обстоятелства са посочени данни за други наказателни постановления, издадени срещу дружеството, включително за нарушения на чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Копия от тези наказателни постановления и надлежни доказателства за датите на влизането им в сила обаче не са представени по настоящото дело. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Р. Е. Б. и Х. В. Б.; АУАН № F812107/26.02.2025г.; Наказателно постановление № 829541-F812107/03.06.2025г.; резолюцията за извършване на проверка; исканията за представяне на документи; извлеченията от банковата сметка на дружеството; оборотните ведомости; документите относно издадените и прекратените лицензи; протокола за извършена проверка; възражението срещу АУАН; документите за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на св. Б.. Същата е извършила проверката лично и подробно обяснява начина на установяване на нарушенията - чрез анализ на представените от самото дружество банкови извлечения и документацията по лицензите. Показанията й са логични и последователни и се подкрепят от писмените доказателства. Обстоятелството, че при разпита свидетелката неточно използва понятието „такса“ и не възпроизвежда безпогрешно всички дати, не засяга достоверността на основните й възприятия, тъй като конкретните размери, срокове и дати на плащане се установяват от документите по преписката. Съдът кредитира и показанията на св. Б. в частта относно съвместната работа по проверката, представянето на документите от дружеството, установяването на невнесените в срок годишни вноски и съставянето и връчването на АУАН. Свидетелката няма самостоятелен спомен за всички дати, но потвърждава основните констатации относно двата обекта - в Бургас и Костинброд, размера на вноските и участието си като свидетел при съставянето на акта. Тези показания се ценят в съвкупност с документите, а не изолирано. Възраженията на дружеството не разколебават доказателствената съвкупност. Фактът на плащане след срока не се оспорва и е удостоверен с банковите извлечения. Заплащането на главницата и законната лихва след настъпване на падежа не заличава вече довършеното административно нарушение. При така установеното от фактическа страна съдът установи от правна страна следното: При издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен от компетентен инспектор по приходите, а наказателното постановление - от изпълнителния директор на НАП. Представените в съдебното производство заповеди и справки удостоверяват съответните правомощия. Спазени са и сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. За нарушения на нормативни актове, уреждащи хазартната дейност, чл. 34 ЗАНН предвижда шестмесечен срок от откриване на нарушителя за съставяне на АУАН. Нарушенията са установени на 30.09.2024 г., а АУАН е съставен на 26.02.2025 г., т.е. в рамките на този срок. АУАН и НП съдържат достатъчно конкретно описание на релевантните факти. Индивидуализирани са организаторът, двата лиценза, обектите, размерът на годишната вноска, периодът, за който тя е дължима, крайният срок за плащане и датата на фактическото плащане. Не е налице неяснота относно административнонаказателното обвинение и правото на защита не е ограничено. Не представлява съществен порок обстоятелството, че двата случая са описани в един АУАН. Разпоредбата на чл. 18 ЗАНН изисква при няколко отделни административни нарушения за всяко да бъде наложено отделно наказание, но не забранява те да бъдат констатирани с един акт и санкционирани с едно наказателно постановление, когато всяко нарушение е достатъчно индивидуализирано. В случая задължението по чл. 10а, ал. 1 ЗХ е установено за всеки издаден лиценз, поради което невнасянето в срок на вноската за всеки от двата лиценза представлява отделно нарушение. Правилно административнонаказващият орган е наложил две отделни санкции. Съгласно действащата към 01.04.2024 г. редакция на чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз, като за хазартните игри извън онлайн залаганията и игрите в казино размерът е 5000 лева. По силата на ал. 3 вноските се внасят до 31 март на текущата година, а за невнесените в срок суми се дължи законна лихва. От обективна страна съставът на всяко от двете нарушения е осъществен чрез бездействие - невнасяне в законоустановения срок на дължимата за 2024 г. годишна вноска за социално отговорно поведение по съответния лиценз. За дружеството е съществувало конкретно, изискуемо и срочно задължение по чл. 10а, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ЗХ да внесе по 5000 лева за всеки от двата издадени лиценза най-късно до 01.04.2024 г. включително. Безспорно е установено, че към изтичането на този срок плащане не е извършено, а сумите са внесени едва на 10.07.2024 г. Поради това нарушенията са довършени на 02.04.2024 г. - първия ден след изтичане на срока, без да е необходимо настъпването на допълнителен вредоносен резултат. Съставът е формален и се осъществява със самото неизпълнение в срок. Последващото плащане на главниците, ведно със законната лихва, има значение при индивидуализацията на санкцията, но не заличава вече осъщественото административно нарушение. По отношение на субективната страна съдът съобрази, че нарушителят е юридическо лице. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци е обективна и не е обусловена от установяване на вина във формите на умисъл или непредпазливост, характерни за отговорността на физическите лица. Поради това за ангажиране на отговорността на „•••“ ООД е достатъчно да бъде установено, че нормативно вмененото на дружеството задължение не е изпълнено в срок. Евентуални причини във вътрешната организация на дружеството, пропуск на негов служител или погрешна преценка относно дължимостта и срока на вноската не изключват отговорността му, доколкото законът възлага задължението именно на организатора на хазартните игри като юридическо лице. Неоснователно е възражението, че предвидената законна лихва представлява единствена правна последица от забавата. Лихвата има обезщетителен характер и компенсира закъснялото изпълнение на паричното задължение, докато имуществената санкция по чл. 118 ЗХ е последица от административното нарушение и преследва наказателна и превантивна цел. Двете последици имат различно правно основание и могат да се реализират кумулативно. Съдът обсъди и обстоятелството, че двата лиценза са прекратени през януари 2024 г., преди настъпването на крайния срок за плащане. То не води до отпадане на вече възникналото годишно задължение за 2024 г. Лицензите са били действащи в началото на календарната година, а законът обвързва вноската с всеки издаден лиценз и не предвижда пропорционално намаляване или погасяване на годишната вноска при предсрочно прекратяване в течение на годината. Когато законодателят е счел за необходимо да освободи определена категория лица от годишна вноска при процедура по предсрочно прекратяване, е сторил това изрично в специална преходна разпоредба. Следователно съдът не може по пътя на разширително тълкуване да създаде основание за освобождаване, което не е предвидено в закона. Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Забавата е над три месеца и засяга две самостоятелни годишни вноски по два лиценза. Макар сумите впоследствие да са внесени с лихва и да липсват конкретно установени имуществени вреди, тези обстоятелства не отличават случаите с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения по чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Нарушението е формално и именно неспазването на законовия срок е съществената му характеристика. Материалният закон е приложен правилно и относно санкционното основание. Чл. 118 ЗХ предвижда за юридическо лице, което не спази срок за изпълнение на задължение по закона извън специално санкционираните случаи, имуществена санкция от 1000 до 5000 лева. Незаконосъобразна е обаче индивидуализацията на размера на двете санкции. Административнонаказващият орган е определил по 3000 лева, като е отчел като отегчаващо обстоятелство наличието на други наказателни постановления срещу дружеството. По настоящото дело тези постановления и доказателства за влизането им в сила не са представени. Самото им изброяване в процесното НП не е достатъчно, за да бъдат използвани като установени отегчаващи обстоятелства. Освен това част от посочените в НП санкционни актове са влезли в сила след извършването на процесните нарушения на 02.04.2024 г. и поради това не могат да характеризират предходно санкционно поведение към момента на деянието. Забавата от малко повече от три месеца е достатъчна, за да изключи маловажността, но сама по себе си не обосновава санкция три пъти над законовия минимум. В установената съдебна практика по нарушение на чл. 10а, ал. 3 ЗХ Софийски районен съд приема, че при липса на доказани самостоятелни отегчаващи обстоятелства санкция от 3000 лева следва да бъде намалена до минималните 1000 лева, като просрочието от около три месеца характеризира типичната обществена опасност на нарушението, а не обосновава завишаване на наказанието. Настоящият състав споделя това разрешение. Поради това, на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН, наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като всяка от двете имуществени санкции бъде намалена от 3000 лева на минимално предвидения в чл. 118 ЗХ размер от 1000 лева, равностойни на 511,29 евро. В останалата част НП следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази, че пред районния съд са проведени няколко открити заседания с участие на процесуален представител на НАП, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение в размер на 79,25 евро, равностойни на 155 лева. По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде изменено единствено относно размера на двете имуществени санкции.