Решение № 130 от 28.4.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 77/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Грийн Ароу ЕООД, ЕИК206904035, със седалище гр. Бургас, бул. Транспортна№51, вх.Б, ет.2, офис 9, представлявано от управителя А.А., чрез юрисконсулт Н. Златарев, съдебен адрес гр. Бургас ул. Александровска№91, ет.1 против ЧЕМС ЕПС С.А., дружество регистрирано по законодателството на Румъния, идентификационен код EUID№ROONRC123/7721/2021, седалище Румъния, гр. Отопени, ул. Тудор Владимиреску№98Ц, стр.Ц1, зона Д, ет.1, представлявано от управителя Али Тахер, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника по реда на чл.626 от ГПК вр. чл. 364 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 25 564,59 евро, равняващи се на 50 000 лева, представляваща 50 процента от претърпяна вреда-заплатена от ищеца гаранция в полза на Лукойл Бургас АД в размер на 100 000лв. за участие в тръжна процедура, която не е спечелена поради невнасяне от ответника на остатъка от гаранцията, на основание сключен между страните договор за учредяване на консорциум от 11.08.2022г. и три броя допълнителни споразумения към него от 20.09.2022г., 28.09.2022г. и 27.10.2022г. , като съгласно чл.3, т.3 от допълнително споразумение №1 от 20.09.2022г. към договора за консорциум дяловото участие на всяка от страните е 50 процента и загубите са разпределят между членовете на консорциума съобразно дяловото им участие по равно, сумата от 7950,59лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.02.2023г.-17.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 25.02.2025г.до окончателното плащане. Ищецът твърди, че в негова полза срещу ответника е издадена Европейска заповед за плащане по ч.т.д.№533/2023г. на БОС, като предвид постъпило възражение от длъжника срещу заповедта на основание чл.12, ал.4, б“В“ и чл.17 от Регламент №1896/2006г. предявява настоящата искова молба по реда на чл. 626 от ГПК. Поддържа се в исковата молба, че страните са подписали договор за учредяване на консорциум от 11.08.2022г. , последващо изменен с три броя допълнителни споразумения към него от 20.09.2022г., 28.09.2022г. и 27.10.2022г. Излага се, че консорциумът е създаден с цел подаване на заявление за участие /оферта/ и изпълнение, в случай на възлагане на поръчка от Лукойл Нефтохим Бургас АД с предмет „техническа експлоатация на електрически инсталации и електрическо оборудване“. Посочва се, че съгласно изискванията на тръжната документация участникът следвало да издаде банкова гаранция за участие в тръжната процедура в размер на 100 000лв. в полза на възложителя. Според ищцовото дружество в чл.6, т.1 от допълнителното споразумение №1 са постигнали съгласие с ответника, да бъде издадена гаранция от Грийн Ароу ЕООД за офертата и за издаването на насрещна гаранция на ищеца от ЧЕМС ЕПС С.А. за дела му в консорциума. Твърди се, че в изпълнение на договора Грийн Ароу ЕООД подало искане до Банка ДСК ЕАД за издаване на банкова гаранция за участие в търга, като за обезпечение предоставило 100 000лв., а банката издала банкова гаранция за участие в тръжната процедура. Съгласно чл.3, т.3 от допълнително споразумение №1 от 20.09.2022г. към договора за консорциум дяловото участие на всяка от страните било 50 процента и загубите следвало да се разпределят между членовете на консорциума съобразно дяловото им участие, като ответникът не издал насрещна гаранция в полза на ищеца. Консорциумът бил информиран от Лукой Нефтохим Бургас АД, че тендерното му предложение е прието и признато за спечелило търга, но в указания срок ЧЕМС ЕПС С.А. отказало да подпише договора, което довело до усвояване на паричната гаранция. С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се направените разноски, включително в производството по издаване на европейска заповед за плащане в размер на 2000лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора се оспорва се възразява срещу международната компетентност на българския съд, като се изразява становище, че за консорциума намират приложение правилата за гражданското дружество, като няма насрещни престации, а е налице еднопосочност на престациите на съдружниците. Поради това според ответника не намира приложение специалната компетентност по мястото на изпълнение по чл.7 от Регламент №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В случая подсъдността следвало да се определи съгласно чл.4 вр. чл.63, ал.1 от Регламента по седалището на ответника. Прави възражение за нередовност на исковата молба поради претендирането на вреди от неизпълнението на споразумението за консорциум в петитума на исковата молба. На следващо място възразява, че искът е недопустим поради липса на прекратяване на гражданското дружество. Прави се възражение и за липса на местна подсъдност, като спорът бил посъден на СГС, в чийто съдебен район попада постоянния адрес на пълномощника на ответника. По същество предявените искове се оспорват като неоснователни. След обявяване на тръжното предложение за спечелило търга и проведени срещи с представителите на Лукойл Бургас АД, като и анализи и обсъждане на съдружниците станало ясно, че общата финансова инвестиция на консорциума следвало да е в размер на 2 000 000 евро. Твърди се, че ищецът не предоставил на ответника необходимите доказателства за финансовата си обезпеченост, като било установено, че такива липсват, освен това договарял с Лукойл за залагане на вземания към банката без съгласието и одобрението на водещия съдружник ЧЕМС. Допълнително съдружниците били солидарно отговорни спрямо Лукойл и неизпълнението на задълженията на ищеца би довело до пълна и неограничена отговорност на ответника. Ответникът счита, че договорът с Лукойл не е сключен изцяло по вина на ищеца, като ЧЕМС е изпълнило задълженията си по договора за консорциум. Освен това в чл. 9, т.5 от договора за консорциум било предвидено, че всеки има право да се откаже от участие в тръжния процес на тръжната процедура по всяко време, без да носи отговорност от разходите на другата страна. Ангажира доказателства. Претендира разноски. По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът обосновава международната компетентност на българския съд с уговорената международна подведомственост на спора от страните в т.18 в двустранно подписания договор за консорциум. Излага се, че страните в договора сами са избрали българския съд като международно компетентен съд. В допълнение се изразява становище за неоснователност на отвода за местна подсъдност. Развиват се съображения, че към подаване на исковата молба ответникът е нямал пълномощник или представител със седалище на територията на Република България и, че настъпилите промени в обстоятелствата след подаване на исковата молба не следва да се отчитат при определяне на подсъдността. Прави се уточнение на исковата молба, като се поддържат първоначално предявените искове и се излагат допълнителни аргументи по същество на спора. В допълнителен отговор, подаден в срок, ответното дружество изразява становище, че настоящият спор не попада в обхвата на прорагационния договор, обективиран в чл.18, доколкото ищецът не твърди недействителност на договора за консорциум. Поддържат се възраженията за липса на международна компетентност на българския съд и за отвод за местна подсъдност. Невярно било твърдението на ищеца, че консорциумът бил автоматично прекратен на 22.12.2022г. съгласно чл. 16, т.4.3 от сключения между страните договор, поради което докато консорциумът е действащ искът за вътрешните отношения между съдружниците бил недопустим. По същество се поддържат оспорванията в първоначалния отговор на исковата молба, като се излагат допълнителни аргументи по същество на спора. С влязло в сила определение №986 от 12.11.2025г. на БОС е оставено без уважение възражението на ответника за липса на международна компетентност на българския съд и за отвод за местна подсъдност. Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявените искове поради непрекратяване на консорциума. За допустимостта на предявените искове съдът изхожда от твърденията в исковата молба, като ищецът твърди, че консорциумът е прекратен. Въпрос по същество на делото е дали сключеният договорът за гражданско дружество между страните е действащ или прекратен. За съдружник в гражданско дружество възниква вземане, съобразно дела му и уговореното с договора, за част от разноските, които е направил (чл. 364 ЗЗД) и вземането му става изискуемо с прекратяване на гражданското дружество. Неоснователен, а не недопустим е искът по чл. 364 ЗЗД, когато дружеството не е прекратено / в този смисъл Решение № 34 от 6.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 94/2012 г., II т. о., ТК/. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно по реда на чл.626 от ГПК вр. чл.361 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД . Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че на 11.08.2022г. страните са сключили договор за консорциум, чиято цел, определена в чл.2, т.1 от същия, е представяното на заявление за участието в тръжна процедура с предмет възлагане на поръчка от Лукойл Нефтохим Бургас АД относно „техническа експлоатация на електрически инсталации и електрическо оборудване 2023-2027г.“ Съгласно чл.6, т.1 от постигнато допълнително споразумение от 20.09.2022г. Грийн Ароу ЕООД и ЧЕМС ЕПС С.А. са се съгласили , че ищецът ще издаде необходимата гаранция за офертата и банкова гаранция за изпълнение от името на консорциума, съответно, че ответникът ще издаде насрещна гаранция в полза на Грийн Ароу ЕООД за дела си в консорциума. Уговорено е в чл.7, т.1 от допълнителното споразумение, че отговорността за неизпълнение или забавено изпълнение на страните на поетите от тях взаимни задължения, е изключена единствено при наличието на форсмажорни обстоятелства. В чл.4, т.1 от първоначалния договор за консорциум е предвидена виновна отговорност за неизпълнение на задълженията на членовете на консорциума спрямо другите членове в случаите на причиняване на вреди при двете форми на вина - умисъл или небрежност. При тълкуване на действителната воля на страните по реда на чл.20 от ЗЗД на клаузата на чл.4, т.1 от договора за консорциум във връзка с чл.7, т.1 от допълнителното споразумение от 20.09.2022г., с оглед смисъла, който произтича от целия договор и преследваната цел от страните със сключването му, съдът приема, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника в случай на неизпъленние на задължението му да издаде насрещна гаранция в полза на Грий Ароу ЕООД за дела си в консорциума. Липсата на насрещен характер на правата и задълженията на съдружниците в гражданското дружество, чийто усилия са насочени към обединяването им за постигане на обща цел, не означава, че задълженията на съдружниците не следва да бъда изпълнявани добросъвестно. Вярно е, че съгласно чл.9, т.5 от договора всеки член има право да се откаже от участие в тръжната процедура по всяко време без да носи отговорност за разходите на другата страна, но добросъвестността изисква в съответствие с поетите задължения в чл.2 от допълнителното споразумение от 20.09.2022г. страните да се информират взаимно своевременно за хода на своите работи, както и за въникналите пречки и трудности за точното изпълнение на задълженията си по договора за консорциум. Не се налага друг извод от уговорките в чл. 8, т.1 от договора за консорциум, съгласно които всеки член следва да поеме разходите си по подготовка на заявлението за участие, както и в чл.9 , т.1 от договора, че изпълнението на съответната част от задълженията се извършва от всеки член на собствен риск. Установява се по делото, че Грийн Ароу ЕООД е подало на 13.09.2022г. искане до Банка ДСК ЕАД за издаване на банковата гаранция за участие в търга в размер на 50 000 евро и на 20.09.2022г. след обезпечаване на сумата от ищеца е била издадена банкова гаранция за участие в тръжната процедура за сумата от 100 000лева. Ответникът не е изпълнил задължението си да издаде насрещна гаранция в полза на ищеца съобразно дяловото си участие, определено в размер на 50 порцента съобразно чл.3, т.3 от допълнителното споразумение от 20.09.2022г. С писмо, изх.№113-00-3048 от 19.12.2022г. консорциумът е уведомен от Лукойл Нефтохим Бургас АД, че тендерното му предложение е прието и признато за спечелило търга, като му е предоставен срок до 21.12.2022г. за подписване на договор с обявения предварително предмет съгласно тендера. Впоследствие ЧЕМС ЕПС С.А. е отказало да подпише договора, което довело до усвояване на паричната гаранция. В чл.19 от договора страните са направили избор на приложимото материално право, като са посочили изрично в споразумението, че е приложимо българското национално материално право. Предвид отмяната на тръжната процедура договорът за консорциум е прекратен съгласно чл. 16, т.4.3 от споразумението, без да е необходимо да се подписва допълнително споразумение. С оглед на това, съдът намира, че консорциумът, за който намират приложение разпоредбите за гражданско дружество, е автоматично прекратен по силата на закона на основание чл. 363, б „а“ от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.361 от ЗЗД ако не е уговорено друго печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Предвид непостигането на целта, за която е създаден консорциумът натрупаните загуби следва да се разпределят съразмерно между съдружниците на техните дялове. По делото останаха недоказани твърденията на ответника, че причина за неуспешно проведената тръжна процедура е поведението на ищцовото дружество, което не представило на ответника доказателства относно финансовата си обезпеченост. На първо място съдът съобрази, че такова задължение ищецът не е поемал със сключения договор за консорциум и с допълнителните анекси към него. Предид това неотносимо за спора е с какви финасови средства ищецът е разполагал в началото на тръжната процедура и какви източници на финансиране може да получи на по-късен етап при изпълнението на поръчката след като до довършване на фактическия състав на търга не се е стигнало не поради невнасянето на гаранцията от ищеца, а поради отказа на ответника да подпише договора с Лукойл Нефтохим Бургас АД. При горните мотиви предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен, като в полза на ищеца следва да бъде присъдената сумата в размер на 25 564,59 евро, равняващи се на 50 000лева. При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на 5444,19 евро, включително извършените в производството по издаване на европейска заповед за плащане. Така мотивиран, съдът