Решение № 1001 от 8.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2044/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 26 – 1030 – 000720/ 04.03.2026 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. Х. Ш. на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 51,13 евро за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С жалбата, и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. М., жалбоподателят поддържа конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на доводите на жалбоподателя и моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните: В АУАН и в НП са изложени следните фактически параметри на вмененото противоправно поведение: На 06.02.2026 г. в 15,25 часа, в град Пловдив, на ул. „Напредък“ до № 2, жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ••• престоява по начин, пречещ на движението в дясната част на платното за движение, с което принуждава преминаващите от там автомобили да навлизат в лентата за насрещно движение, за да го заобикалят, с което създава пречка и опасност за тях. За констатираното свид. К. съставил в присъствието на жалбоподателя АУАН бл. № 746741/ 06.02.2026 г. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, отбелязвайки в графата за възражения, че не е съгласен с написаното. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП било наложено административно наказание - глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложените по преписката доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания актосъставител в съдебно заседание, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Показанията на свидетеля са добросъвестни и разкриват не само механизма на установяване на деянието и неговото авторство, но и обстоятелствата по съставяне на АУАН, поради което и съдът ги цени и базира фактическите си изводи въз основа на тях. В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от страна на жалбоподателя. Последният релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна: Противно на възраженията на жалбоподателя, п ри съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка извършеното нарушение - време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените по делото оправомощитнелни заповеди. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН срокове. В аспект на горното, съдът намира за напълно неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в случая са допуснати съществени нарушения засягащи правото на защита, доколкото описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП не изпълвало стандартите за пълнота и яснота. В тази връзка изрично следва да се подчертае, че и в двата акта на администрацията напълно ясно е описано, че се касае за престой на процесното МПС на място и по начин пречещ на движението в дясната част на платното, с което принуждава преминаващите от там автомобили да навлизат в лентата за насрещно движение, за да го заобикалят, като по този начин представлява за тях пречка, и създава опасност. Безспорно заобикалянето на процесното МПС от движещите се в дясната част на платното за движение автомобили не съставлява неправомерна маневра по ЗДвП, но създава непосредствена опасност. Обстоятелството, че в текста на чл. 98, ал. 1, т. 1 НК е използван съюза „или“ не представлява пречка изпълнителното деяние – в случая изразяващо се в „престой“ да представлява едновременно пречка за движението и да създава опасност за движението. Очевидно е, че настоящия случай е именно такъв. Касае се за престояване на МПС точно пред сградата на Сектор „Пътна полиция“ на Т- образно кръстовище в делничен, работен ден, когато е ноторно известно, че движението е изключително натоварено и престояването по начина описан в актовете на администрацията не създава просто неудобство за останалите участници в движението, а представлява пречка и потенциален риск от възникване на опасност и настъпване на ПТП. Ето защо и съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Тук е необходимо са се отбележи, че наличието на пътен знак В27 в чиято зона на действие попада процесния пътен участък е ирелевантен по отношение на настоящия случай. Това е така, тъй като противоправното поведение на жалбоподателя изпълва признаците на специалния състав на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП изискващ престояването на превозното средство да създава опасност или пречка за движението. Съставът на чл. 6, т. 1 ЗДвП се изчерпва единствено до несъобразяване с пътния знак, без с това да се създава пречка или опасност. В този смисъл съвсем правилно е квалифицирано деянието на жалбоподателя като такова по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Както вече се посочи, според цитираната разпоредба престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Очевидно е, че спорът по делото е изцяло правен и се концентрира около обстоятелството дали по начина, по който е престоявал процесният автомобил от страна на жалбоподателя, е представлявал пречка за движението по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и съответно е създавал опасност. Понятието не е легално дефинирано. Преценката е всякога конкретна, като изисква да се съобразява сбор от различни фактори – начина на организация на движението в съответния пътен участък; мястото и начина, по които е паркирано самото превозно средство; вида на затрудненията, които се създават за останалите участници в движението от паркирания автомобил и необходимото поведение за тяхното отстраняване/ преодоляване. В допълнителните си разпоредби ЗДвП дефинира понятието „препятствие на пътя“, като към него се отнасят предмети и вещи, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Вече се каза - в конкретния случай както в АУАН, така и в наказателното постановление е описано къде и по какъв начин престояващия процесен автомобил е създавал пречка за движещите се в дясната лента за движение МПС, които са били принудени да го заобикалят и по този начин да навлизат в лентата за насрещно движение и то на пътен участък с изключителна натовареност, пред сградана на Сектор „ПП“, на т – образно кръстовище, при което и бил налице реална опасност от възникване на конфликтна ситуация и настъпване на произшествие. По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай процесното нарушение е осъществено от обективна страна. От субективна страна деянието е извършено виновно. Жалбоподателят е имал възможността обективно да направи преценка за това къде и по какъв начин да спре автомобила си за престой, и то по начин по който да не представлява пречка и да създава опасност за движението. За така осъщественото нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ с фиксиран размер на 100 лева/ 51,13 евро. Правилно е определена приложимата санкционна норма, тъй като именно тя дава нормативна уредба за следващите се неблагоприятни последици в случай на престояване по описания в актовете на администрацията начин . Наказанието на жалбоподателя е определено в предвидения фиксиран размер, който според настоящия състав е съобразен и кореспондира с обществената опасност на деянието и на дееца. В този смисъл наказанието е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същевременно в случая липсва процесуална възможност за определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН . Наред с горното съдът счита че в случая не се установяват данни, които да навеждат на извод, че процесното нарушение покрива белезите на маловажен случай, още повече, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. По тези съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. Поради неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН , се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН , съгласно което размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.), като съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е представил единствено писмено становище по делото. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 70 евро, който е съобразен с правилата за неговото определяне. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е ОД на МВР - Пловдив. За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят Ш.. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН , съдът