Решение № 727 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 106/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на Ж. С. С., [населено място], законен представител на „Жак“ ЕООД, депозирана чрез адвокат З. Г. от Адвокатска колегия – Хасково, против Решение № 315/13.11.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1170/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 10594143, издаден от ОД МВР - [населено място], с който на Ж. С. С., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че не е ясно индивидуализирана посоката му на движение с издадения ЕФ, както и че не е установена валидността на техническото средство, установило скоростта му на движение. Сочи също, че за участъка в сила са били две въведени ограничения на скоростта със знаци B26, при което с втория от тях е въведено ограничение от 40 км/ч, важащо в случая за всички пътни ленти. С оглед на това намира, че не е извършил соченото му нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, доколкото цитираната норма се явява неотносима към конкретното му поведение. По изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него ЕФ. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: Товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № Х34 73КТ, собственост на „Жак“ ЕООД на 14.03.2025 г. се движел по път І - 7 в посока [населено място]. В района около км. 119+000 до фирма „Ставрополу“ на посочения пътен участък в 06.56 часа, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение 60 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 94 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%). Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство № 00209D32D447. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на законния представител на собственика – юридическо лице бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 10594143, издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Ж. С. С., законен представител на дружеството, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 02.05.2025г. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а обжалвал същия по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред Районен съд Шумен. При тази фактическа обстановка, съдът приел, че процесният ЕФ напълно съответства на утвърдения образец и съдържа изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП данни. В тази връзка съдебният състав посочил, че по ясен и недвусмислен начин е посочено мястото на установяване, респективно на извършване на нарушението, като е конкретизиран в детайли съответният пътен участък. Предходната инстанция счела също, че представената като доказателство по делото схема на пътен участък установява, че на посоченото место действително се намира пътен знак В-26, въвеждащ ограничение в скоростта на движение до 60 км. /час, като след него има поставен друг – ограничаващ скоростта до 40 км. /ч., но според съда той се отнасял за тези автомобили, които са се пристроили в най-дясна лента, а именно за навлизане на територията на фирма „Ставрополу“. Въззивната инстанция изложила и съображения, с които приела, че автоматизирано техническо средство и система за контрол отговаря на изискванията на Закона за измерванията и е от одобрен тип. Съденият състав посочил, че процесното нарушение е било констатирано и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar SD580 с фабр. № 00209D32D447, за което е изготвена снимка с отчетен толеранс на измерената от - 3%. В мотивите си съдът възприел и позицията, че АТСС към датата на изтичане на срока на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване – 08.12.2020г. е била на ремонт, но това не води до извод, че същата не се е намирала в употреба, както изисква чл. 30, ал. 5 от ЗИ. За да формира решаващия си извод за съответствието на техническото средство с изискванията на Закона за измерванията съставът на Районен съд – Шумен констатирал и наличието на приложения по делото Приемо-предавателен протокол от 25.02.2021г., подписан и от представител на БИМ, в който като забележка е отбелязано, че стационарната видео-радарна система е преминала успешна последваща метрологична проверка след ремонт и монтаж. Същата впоследствие е преминала съответната проверка, като е била одобрена и проверена от 25.10.2024г. до 21.11.2024г. След анализ на останалите приобщени доказателства предходната инстанция достигнала и до извод относно безспорната установеност на приписаното на Ж. С. нарушение, за което законосъобразно му е било наложено съответното административно наказание, визирано в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав, намира за правилен извода на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на ЕФ, като в тази връзка не споделя твърдението на касатора за порочността на наложеното му наказание, поради неустановеност на посоката му на движение и поради обстоятелството, че автоматизирано техническо средство и система за контрол не отговаря на изискванията на Закона за измерванията и не е от одобрен тип. Районният съд е изложил надлежно аргументирани съображения относно мястото и посоката на установяване на движението на автомобила, които се споделят и от настоящата инстанция и не е налице основание за кредитиране на сочените отменителни основания в тази им част. Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд по отношение на съответствието на техническото средство с императивните законови изисквания. Законът за измерванията /ЗИ/ предвижда две самостоятелни процедури по отношение на валидността на удостоверението за одобрен тип средство за измерване. Първата е регламентирана в разпоредбите на чл. 29 – чл. 37, при която се одобрява тип средство на измерване /а не конкретен уред/ преди въвеждането му в експлоатация. При тази проверка, на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, се цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за измерване с изискванията към него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората процедура е регламентирана в чл. 38 – чл. 46 от ЗИ и се отнася до проверка на конкретното средство за измерване, като посредством същата се установява съответствието му с действащите технически изисквания. По преписката е налично Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, със срок на валидност - 08.12.2020г. Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 5 от ЗИ, срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е 10 години /ал. 1/. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип /ал. 5/. Както правилно е отбелязал районният съд, обстоятелството, че АТСС към датата на изтичане на срока на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване – 08.12.2020г. е била на ремонт не води до извод, че същата не се е намирала в употреба по смисъла на чл. 30, ал. 5 от ЗИ, като по делото са налични доказателства за успешното преминаване на последващи метрологични проверки след ремонт и монтаж на техническото средство, поради което не могат да бъдат споделени твърденията на касатора в противен смисъл. Настоящата инстанция намира, че относимите за отговорността на жалбоподателя факти са установени в пълнота и обосновано от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правилен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на последния нарушение. Изводите на предходната инстанция напълно се споделят от касационния съдебен състав, поради което, за да обоснове решението си, последният препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В тази връзка, касационната инстанция счита за напълно законосъобразен решаващият извод на районния съд, че на посочената дата и място водачът е управлявал превозното средство при въведено ограничение от 60 км/ч с поставения знак Б26 с констатираното превишение от 34 км/ч, като предходната инстанция обосновано е отклонила като неоснователно твърдението, че за лентата на движение на водача е важало ограничение от 40 км/ч, приемайки в унисон с приложените писмени доказателства, че това ограничение е важало за пристрояващите се в най-дясната лента, водеща към навлизане на територията на фирма „Ставрополу“ и не е касаело управлявания от касатора автомобил. Правилни и законосъобразни са и изводите на районния съд, че деянието е получило съответната правна квалификация и резонно водачът е бил привлечен към отговорност. По тези съображение решението на РС - Шумен, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Шуменският административен съд