Решение № 9588 от 21.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 58281/2024 г.

дело № 20241110158281 по описа за 2024 година Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно си основание чл.34 от ЗС, движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК и се намира във фазата по извършване на делбата. С влязло в сила решение по чл.344, ал.1 ГПК по настоящото дело е допусната съдебна делба между А. Г. Р. и И. С. Г., на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № * (••••), на 1 (първи) етаж в блок ••• ( •••••), вход „А”, (буква „А") в ж.к. „Н” —III (трета) част в гр. София, Столична община, район „Н”, със застроена площ от 88,62 ( осемдесет и осем цяло и шестдесет и две стотни) квадратни метра, състоящ се от две стаи, с дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи по документ за собственост: изток - двор, запад - двор, север - стълбище, юг-апартамент № *4 (•••••••), ведно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № * ( ••••) с полезна площ от 3,05 (три цяло и пет стотни) квадратни метра, при съседи по документ за собственост: изток мазе •••• (Д), запад -мазе № * (••••), север — коридор, юг - абонатна станция, заедно с 0,530% ( нула цяло петстотин и тридесет хилядни върху сто ) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, построено върху държавна земя., при следните дялове: А. Г. Р. – 1/2 идеална част и И. С. Г. – ½ идеална част. В съдебно заседание ищецът А. Г. Р., явява се лично и с пълномощник – адв. К., предявена е в срока по чл.349, ал.4 ГПК възлагателна претенция в срок по отношение на допуснатия до делба недвижим имот с правно основание чл.349, ал.2 ГПК. В ход по същество моли съда да извърши делбата, като възложи имота на А. Р., като родител упражняващ родителските права върху децата. Ответникът И. С. Г. се явява лично и с адв.Р. и адв.Б., като изразява становище по способа за извършване на делба чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 ГПК в нейна полза и уравняване на дела на другия съделител. Посочва, че въпросът за родителските права е спорен, тъй като няма поставено влязло в сила решение по въпроса. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното: С влязло в сила Решение № 14324/23.0.202 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал съдебна делба, която да се извърши между А. Г. Р. и И. С. Г., на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № * (••••), на 1 (първи) етаж в блок ••• ( •••••), вход „А”, (буква „А") в ж.к. „Н” —III (трета) част в гр. София, Столична община, район „Н”, със застроена площ от 88,62 ( осемдесет и осем цяло и шестдесет и две стотни) квадратни метра, състоящ се от две стаи, с дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи по документ за собственост: изток - двор, запад - двор, север - стълбище, юг-апартамент № *4 (•••••••), ведно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № * ( ••••) с полезна площ от 3,05 (три цяло и пет стотни) квадратни метра, при съседи по документ за собственост: изток мазе •••• (Д), запад -мазе № * (••••), север — коридор, юг - абонатна станция, заедно с 0,530% ( нула цяло петстотин и тридесет хилядни върху сто ) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, построено върху държавна земя., при равни дялове за страните. Видно от заключението на назначената от съда и изслушана в съдебно заседание съдебно - техническа експертиза допуснатия да делба недвижим имот сграда с идентификатор ••••••••••••.•••••.••••••.*.* е реално неподеляем. СправедлИ.та пазарна стойност на имота е 188 100 евро. На 26.03.2026 г. вещото лице извършило оглед на имота в присъствието на И. С. Г. ответник. При проверка в Агенцията по геодезия, кадастър и картография и огледа установила, че процесният апартамент се намира в сграда с идентификатор •••••,••••,•••••,*, с функц. предн. Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 8, брой самостоятелни обекти 230, застроена площ 2073 кв.м. СОС ••••••••••••.•••••.••••••.*.*, област София (столица), община Столична, гр. София, район Н, ж.к. "Н 3", бл. •••, вх. А, ет. 1, ап. 2, вид собств. Частна, тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, площ по документ 88,62 кв. м, избено помещение № * с площ 3,05 кв.м. и 0,530% ид.ч. от общ.ч. на сградата, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 48/12.10.2011 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, съседи: ••••••••••••.•••••.••••••.*.*4, •••••,••••,•••••,*.5. Сградата, в която бил разположен процесният обект, се намирала в гр. София, ж.к. "Н 3" на ъгъла на ул. „Б.Д." и ул. „Ц“. Местоположението на блока, осигурявало бърз достъп до центъра. Около сградата имало блокове строени в периода от 80-те - 90-те години на 20-те век. Строителството било високоетажно, като повечето блокове били панелни. В близост имало парк, училище, детска градина, множество търговски обекти и спирки на градския транспорт. Сграда с идентификатор •••••,••••,•••••,* била многофамилна •••• етажна жилищна сграда, с десет входа и сутерен. Процесния обект се намирал на първи етаж и достъпа до него се осъществявал от стълбищната клетка. Процесният апартамент бил разположен в •••• етажна жилищна сграда на първи етаж. Сградата била с масивна конструкция - панелна, завършена е през 1975 - 1977 г. Външно сградата била запазена без видими следи от нарушение на конструкцията, мазилката и други, имало частично саниране. Апартамента бил вътрешен, с изложение северозапад - югоизток. Входа на сградата и стълбищната площадка били чисти, но се нуждаели от ремонт. Входната врата била метална, заключваща се. В апартамента се влизало през метална блиндирана врата. Коридорът бил с под — гранитогрес, стени и таван с латекс. В антрето имало портманто. Зад входната врата била разположена тоалетна, оборудвана с тоалетна чиния и мивка. Направо по коридора в дясно била разположена кухня с под - гранитогрес, стени и таван с латекс. Към кухнята била приобщена и терасата пред нея. Имало монтирани поръчкови кухненски шкафове. В началото на кухнята в дясно от вратата в ниша била монтирана пералня и вградени шкафове. След кухнята в дясно по коридора се намирала спална (детска стая), с под ламинат, стени и тавани с латекс. От входа в ляво била разположена дневната, с под - гранитогрес, стени и таван с латекс. От дневната се излизало на тераса, остъклена с метална дограма, с под теракота и стени от пръскана мазилка. След дневната, в ляво по коридора била втората спална, с под ламинат, стени и тавани с латекс. Направо от входната врата по коридора се намирала баня с тоалетна. Банята била под теракота, стени фаянс и окачен таван, над мивката има следи от влага и олющен латекс. Същата била обзаведена тоалетна чиния, мивка с шкаф и душ батерия. До банята имало складово помещение, с под теракота, стени и таван латекс. На стената граничеща с банята имало следи от влага и нарушен латекс. Отоплението и топлата вода било от ТЕЦ, радиаторите били чугунени. Дограмата била сменена с PVC. Интериорните врати били сменени. Вратите на банята и тоалетната били PVC. На всички прозорци имало метални решетки. Апартаментът бил частично с топлоизолация - северозападната фасада. Стените на помещенията на места били зацапани и с петна от експлоатацията, имало очукани ъгли. Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата и заключението по съдебно - техническата експертиза, което изцяло кредитира като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност и компетентност съдът няма основания да се съмнява. Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи: Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. По делото безспорно се установи, че допуснатия до делба недвижим имот апартамент № 2, находящ се гр. София, район Н, ж.к. "Н 3", бл. •••, вх. А, ет. 1 с идентификатор ••••••••••••.•••••.••••••.*.* е реално неподеляем. В настоящото производство са своевременно направени и приети за разглеждане възлагателни претенция по чл.349, ал.1 от ГПК от двамата съделители по отношение на делбения недвижим имот. Съдът следва до си произнесе по основателността на всяка една от претенциите . Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.1 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Видно от цитираната законова разпоредба, приложимостта на възлагането в тази хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2/ на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака; 3/ същият да не притежава друго жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. По делото се установи, съгласно приетото по делото заключение на изготвената СТЕ, че процесният недвижим имот, придобит в обикновена съсобственост между съделителите, докато са живели като фактически съжители на семейни начала, е реално неподеляем. От това съжителство лицата имат две малолетни деца. От представената от ответницата декларация за семейно и имотно състояние, може да се направи извод, че същата не притежава друг жилищен имот, което доказване е допустимо с оглед даденото в Решение № 110/25.5.2016 г. по дело № 432/2016 г., ВКС, ГК, I г. о. разрешение. Нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК съдържа привилегия, която е в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Съгласно граматическото и смислово тълкуване н а чл. 349, ал. 1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, но не и за преживелия съпруг. От събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че претенцията и на двете страни за възлагане по чл. 349, ал. 1ГПК са неоснователни, доколкото не са налице предвидените в закона предпоставки. Това е така, защото на първо място собствеността върху процесния делбен имот не е възникнала по силата на прекратена семейна имуществена общност/СИО/, доколкото между страните не е имало брачна връзка, която в последствие да е прекратена. Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент на противното от чл. 20, ал. 1 ЗЛС, чл. 2 СК от 1968 г. (отм.), чл. 6, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) и чл. 4, ал. 1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такИ.. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално и за всеки конкретен случай - самостоятелно. Според съдебната практика за да възникне СИО върху определена вещ е необходимо тя да е придобита от съпрузи, т. е. от лица, които имат валидно сключен граждански брак в резултат на съвместен принос, като фактическото съжителство на съпружески начала не води до такИ. последици. В настоящият случай съсобствеността върху процесния имот е възникнала като обикновена съсобственост при квоти 1/2 към 1/2 по време, в което страните са живели съвместно на семейни начала. Следователно не е налице една от предпоставките за възлагане – делбеният имот да е придобит в режим на СИО. Освен това доколкото разпоредбите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК уреждат изключения, същите не могат да се тълкуват разширително и по аналогия. Доколкото страните не са имали сключен граждански брак, няма как придобитото от двамата имущество, макар и по време на съвместното им съжителство, да представлява семейна имуществена общност по смисъла на чл. 21 СК. Само в изрично посочени хипотези законът дава равни права на съпрузите и лицата, които са във фактическо съпружеско съжителство /например чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК – за правото да отказ от свидетелстване, чл. 2 ЗЗДН при домашно насилие, отвод на съдия/нотариус, право на получаване на обезщетение при смърт на фактически съжител, взаимно застраховане п о чл. 232 КЗ и др. /, като характера на имуществото, придобито по време на фактическото съпружеско съжителство, не попада в тази хипотези. Следователно не е приложима по аналогия в настоящия случай нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК. Поради това претенциите за възлагане на имота на А. Г. Р. и И. С. Г. са неоснователни. Делбата следва да се извърши чрез способа, регламентиран в чл.348 от ГПК, като имотът се изнесе на публична продан. Съображенията за това са следните: Безспорно се установи, че процесния недвижим имот, допуснат до делба е реално неподеляем, т.е. не могат да се образуват дялове от имота за всички съделители, съобразно дяловоте им. Претенцията за възлагане на имота са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл.349, ал.1 от ГПК. Поради това съдът намира, че единственият законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността върху неподеляемия имот е изнасянето му на публична продан, съгл. чл.348 от ГПК. Следва да се допълни, че при публична продан всеки от съделителите може да участва и да изкупи дяла на другия съделител. Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на делбата. По разноските: На основание чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете. Последната следва да бъде определена съгласно пазарната стойност на делбения имот, изчислена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, а именно в размер на 188 100.00 евро, респ. А. Г. Р. следва да бъде осъден да заплати 3762 евро държавна такса в полза на СРС и И. С. Г. 3762 евро държавна такса в полза на СРС. С оглед специфичния характера на производството, на страните не следва да се присъждат разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, като остават за всяка една от тях така, както са направени. Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл. 140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което всички осъдителни диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото. Мотивиран от гореизложеното, съдът