Решение № 735 от 9.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 794/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на В. Ш. като представляващ Сдружение "Движение Народен суверенитет" чрез адв. А. Г. срещу отказ № 20260402123407 от 06.04.2026г. по заявление А15 вх. № 20260402123407, касаещо вписване първоначална регистрация на сдружение „Движение Народен суверенитет“ . В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва твърденията на длъжностното лице по регистрацията, че целите на сдружението не съответстват на изискванията за общественополезна дейност. Поддържа, че не е необходимо всички цели на юридическото лице да съвпадат изцяло с посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Сочи, че формулираните в устава цели са насочени към развитие на гражданското общество, насърчаване на гражданското участие и утвърждаване на доброто управление. Поддържа, че обществените обсъждания, гражданските инициативи, изготвяне на предложения и участие в публичен дебат са присъщи за гражданското общество и не представляват дейности от изключителната компетентност на държавните органи. Счита, че са неоснователни изводите на длъжностното лице по регистрацията, че средствата за постигане на целите са незаконосъобразни. На следващо място твърди, че към заявлението са представени разходни касови ордери за всеки учредител и същите удостоверяват извършените плащания за имуществените вноски. Моли обжалвания акт да бъде отменен и да бъде вписаната първоначалната регистрация на сдружението. Агенция по вписванията на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания отказ № 20260402123407/06.04.2026 година, длъжностното лице по регистрацията е приело, че целите и средствата за постигане на целите на новоучреденото сдружение не са в съответствие с установеното от нормата на чл. 38 ЗЮЛНЦ, като част от дейността е изключителна компетентност на държавните органи. Според длъжностното лице със заявлението не е заявено за вписване предмет на допълнителна стопанска дейност, като такава не се съдържа и в устава. На последно място длъжностното лице сочи, че към заявлението не са представени документи, доказващи внасянето на имуществените вноски по банкова сметка на сдружението. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В конкретния случай от АВ-ТРРЮЛНЦ е поискано вписване първоначална регистрация на сдружение „Движение Народен суверенитет“. Сдружението е създадено да осъществява дейност в обществен, публичен интерес. За да може едно ЮЛНЦ да се впише като такова за извършване на общественополезна дейност е необходимо целите, които си е поставило да постига, да са от вида на посочените в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ. В контекста на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, даваща свобода на ЮЛНЦ да определят целите си, кореспондира с разпоредбата на чл. 44 от Конституцията, регламентиращ свободата на сдружаване, която включва в себе си и възможност за свободен избор на целта на сдружаването, доколкото тя не противоречи на конституционните ограничения и е в съответствие със законовите изисквания. Безспорна е и възможността на съответната организация да реши дали ще действа в частен или в публичен интерес. Обществената полза, е свързана с целта, за която се разпределя имуществото, и тази корелация не може да се пренебрегне. Тази възможност налага необходимостта или да се определят конкретно цели, изрично предвидени в закона, които могат да бъдат само в обществен интерес, или при регистрацията изрично да се осъществява контрол по същество от съда дали поставената цел отговаря на самоопределянето направено от ЮЛНЦ. В конкретния случай съдът приема, че е в правомощията му да осъществи контрол върху предвидените цели от страна на сдруженията. При този контрол съдът установява, както и правилно е констатирано от страна на органа по вписванията, че формулираните в устава цели не са съответствие с предвидените в закона – чл.38 от ЗЮЛНЦ. По същество целите заложени в устава насочват към извод, че това юридическо лице е политическа формация. Последното се потвърждава и от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от устава, където за да се отрече политически уклон изрично е посочено, че сдружението не е политическа партия. Заложените цели на сдружението са насочени към: „институциализиране на народния суверенитет“, „прилагане на суверенитета“, „осъществяване на пряка демокрация“- изброените по същество представляват принципи, залегнали в конституцията на държавата. Съгласно чл. 1, ал. 2, изр. 1 от Конституцията цялата държавна власт произтича от народа. Конституционният законодател още в първата конституционна разпоредба, като определя формата на държавата (и конкретно формата на държавно управление), установява народния суверенитет като основополагащ принцип, основно начало на конституционния държавен ред. Разпоредбата определя единствено народа, неговата воля като фактор на демократично легитимиране на държавната власт в нейната пълнота. Народът е титуляр на държавната власт и източник на нейната легитимност в единството си като държавотворен народ, независимо от формите на нейното осъществяване - пряко или представително чрез установените в Конституцията органи. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 1 от Конституцията изрично въвежда забрана за присвояване на народния суверенитет от която и да било част от народа, от политическа партия, от държавна институция или от отделна личност. Конституционният законодател е установил две основни форми на осъществяване на държавната власт с равностоен конституционен ранг - пряко и представително (чл. 1, ал. 2 от Конституцията), които взаимно се допълват и укрепват стабилността на модерната демократична държава. И двете форми на осъществяване на държавната власт в конституционната демокрация се основават на върховенството на правото, чието най-ярко проявление е върховенството на Основния закон на държавата, какъвто е и действащата българска Конституция. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите. "Народът като носител на суверенитета едновременно поставя ограничения на публичните власти (учредените власти)" чрез обективираната в Конституцията негова воля и "доброволно сам се поставя под действието на Основния закон", на установените правила, ценности и принципи, изразяващи тази воля - обща за всички и обвързваща всеки Неоснователно жалбоподателят счита, че формулираните цели на сдружението са насочени към развитие на гражданското общество, гражданско участие и добро управление. Обществените обсъждания, граждански инициативи, предложения участие в публичен дебат могат да представляват средства за постигане на цели, но същите не може да се приеме, че представляват цели на сдружение, определящо се за извършването на общественополезна дейност. От устава не става ясно какви изобщо са целите на това сдружение. Изложените в чл. 5, ал. 1 от устава на сдружението по същество биха представлявали средства за постигане на цели заложени в чл. 38 от ЗЮЛНЦ- развитие на гражданско общество, гражданско участие и добро управление. Но именно целите в областите допустими за обществено полезна дейност на сдруженията с нестопанска дейност – гражданско общество, образование, наука, култура , права на човека, не са посочени. Упражняването на народния суверенитет става чрез съответните държавни институции и пряко чрез избори и референдуми. Липсва възможност това да е под контрола или в сферата на дейност на сдруженията с нестопанска цел. В случая е налице смесване на цели, средства и конституционни принципи, поради което не може да се приеме, че посочените цели на сдружението отговарят на завишените законови изисквания. Това разминава не може да поправено с указания на длъжностното лице по регистрацията. Останалите доводи на длъжностното лице са неоснователни, но това обстоятелство се явява неотносимо към крайния извод за правилност на акта на АВ , предвид констатацията за незаконосъобразните цели на това сдружение. Предвид гореизложеното обжалваният отказ следва да бъде потвърден, като законосъобразен. Мотивиран от горното, Съдът