Решение № 997 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 424/2025 г.

Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.197, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.208,ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ц. Н. И., [ЕГН], адрес: гр. Търговище, [улица], вх.*, ет.*, ап.*, против Решение №167 от 12.08.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърден отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250025-012-0000034/29.07.2025г. на публичен изпълнител – Б. Д. по ИД №25100000938/2010г.

От доводите в жалбата като отменително основание се извлича неправилно приложение на материалния закон. Излага се твърдение, че наложените обезпечителни мерки по ИД №938/2010г. не са съобразени и са несъразмерни с размера на дълга на оспорващия. Навежда се, че оспорващият има наложена възбрана върху недвижими имоти, които притежава в съсобственост, като стойността на неговите дялове е в размер на 75 635 лева. Излага се твърдение, че наложеният запор върху банковите сметки на оспорващия е в размер на 114 671 лева. Навежда се, че общият сбор на наложените горепосочени обезпечителни мерки е в общ размер на 190 306 лева. Излага се твърдение, че в посочената сума не са включени и два автомобила, върху които също има наложени запори. Излагат се доводи, обосноваващи че наложеният запор по банковите сметки на оспорващия е за 114 671 лева, което надвишава размера на неговия дълг от 90 566 лева и че наложените обезпечителни мерки върху частите от недвижимите имоти негова собственост, се явяват несъразмерно обезпечение на дълга му. Навежда се и наложен запор на банкови сметки в несъществуваща, поради заличаване, банка „Търговска банка-Виктория“ ЕАД, ЕИК931595828. Моли се оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърдения с него отказ да бъдат отменени като незаконосъобразни.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и изразява становище за поддържане на жалбата. Излага подробни доводи, обосноваващи че към датата на постановяване на оспореното решение – 12.08.2025г., размерът на неговото публично задължение се явява свръх обезпечено с така наложените му обезпечителни мерки, като тази свръх обезпеченост е налице и към настоящия момент, тъй като дългът му е около 20 000 евро, а наложените обезпечителни мерки са в размер на 38 000 евро. Моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП – Варна, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М. Д., която счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че не са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки при наличието на непогасено задължение. Навежда недоказаност на твърдението на оспорващия, че по сметките му са налице постъпили парични суми. Навежда, че оспорващият, като длъжник, разполага с възможността да представи обезпечения за дълга си в банкова гаранция или ценни книжа, което да представлява неоспоримо основание за отмяна на обезпечителните мерки, каквото не е налице. Навежда също така, че задълженото лице няма право да иска отмяна на обезпечителни мерки, без да са били налице нови обстоятелства, като излага становище, че обстоятелството, че той е погасил част от задълженията си, не представлява такова. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

С молба с вх. № 12925 от 19.12.2024г. оспорващият И. е отправил искане до публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна, във връзка с изпълнително дело №25100000938/2010, да извърши преценка и да съобрази обезпечителната нужда с размера на дълга, както и с обстоятелството, че същият се обслужва ритмично и редовно. В молбата се излага твърдение за намаляване на дълга до 50% и се моли обезпечителната нужда, във връзка с наложените му обезпечителни мерки, да се съобрази с размера на дълга.

С писмо изх. № С250025-178-0000306/09.01.2025г. публичният изпълнител е уведомил молителя И., че наложените обезпечителни мерки по ИД25100000938/2010 са съобразени с чл.195 от ДОПК, с размера на дълга по ИД 25100000938/2010 /публични задължения по ИД в общ размер от 99486,75 лв./ и установеното имуществено състояние на длъжника. Писмото е връчено на И. на 14.01.2025г.

Срещу полученото писмо оспорващият И. е подал жалба до Директора на ТД на НАП – Варна с вх. № 720/22.01.2025г. По така подадената жалба Директорът на ТД на НАП – Варна е постановил Решение №22/28.01.2025г., с което жалбата на И. с вх. № 720/22.01.2025г. е оставена без уважение. Решението е съобщено на оспорващия на 03.02.2025г.

Решение № 22/28.01.2025г., на Директора на ТД на НАП – Варна е обжалвано от И. пред Административен съд – Търговище. По жалбата е образувано адм.д. № 70/2025г. по описа на съда. С Решение № 1258/21.07.2025г. по адм.д. № 70/2025г. Административен съд – Търговище е отменил като незаконосъобразно Решение № 22/28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което жалба с вх. № 720/22.01.2025г. на Ц. Н. И., срещу писмо изх. № С250025-178-0000306/09.01.2025г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, е оставена без уважение. Със същото решение съдът е изпратил преписката на публичния изпълнител за ново разглеждане и произнасяне по подадената от Ц. Н. И. молба с вх. №12925 от 19.12.2024г., при изпълнение на дадените в мотивите на съдебното решение указания.

В мотивите си съдът е указал, че след изясняване на искането публичният изпълнител дължи произнасяне по така подадената молба от И. най-малко досежно съразмерността на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане, като при наличие на несъразмерност същият може да пристъпи и служебно към отмяна на тези мерки, съгласно чл. 208, ал.1, изр.последно от ДОПК. Съдът след като е констатирал, че по делото са налице данни за намаляване размера на задълженията на И. през годините, като след 2023г. размерът е намалял рязко, е указал, че длъжникът има основание да поиска извършване на нова преценка за съразмерността на наложените обезпечителни мерки спрямо размера на дълга му, като в този смисъл е и нормата на чл. 208, ал.3, изр.последно от ДОПК, която дава право на длъжника да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това. Съдът е приел, че в изпратеното до молителя И. писмо се съдържа единствено констатация за съответствие на наложените обезпечителни мерки с размера на дълга и установеното имуществено състояние на длъжника, но липсват каквито и да е изложени мотиви в подкрепа на тази констатация, което е равнозначно на липса на дължимо произнасяне по подадена от длъжника молба. Съдът е приел, че Решение № 22/28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна и действието на публичния изпълнител, изразено в издаване на писмо изх. № С250025-178-0000306/09.01.2025г., са незаконосъобразни и че следва същите да бъдат отменени като такива, а преписката да се изпрати на публичния изпълнител за ново произнасяне по същество, с мотивиран акт, след даване на указание на молителя И. да уточни искането си в молба вх. № 12925 от 19.12.2024г.

При новото разглеждане на молбата, в изпълнение на съдебното решение до Ц. Н. И. е изпратено от страна на публичния изпълнител Писмо с изх. № С250025-178-0013467/24.07.2025г. за уточняване на искането му по молба с вх. № 12925 от 19.12.2024г.

С подадена до публичния изпълнител Молба с вх. №54-25-1512/2407.2025г. Ц. Н. И., изрично е посочил, че молбата му е подадена на основание чл.208, ал.3, предложение второ от ДОПК, във връзка с чл.195, ал.7 от ДОПК, като желае наложените му обезпечителни мерки да бъдат съобразени с размера на неговия дълг. Навежда, че неговото задължение е в размер на 92 140 лева, а наложеният запор на банкови сметки във всички търговски банки е в размер на 114 671.73 лева, с което запорите на банковите му сметки надвишават с 22 531.73 лева размера на дълга му. В молбата си И. е изложил искане част от обезпечителните мерки да бъдат отменени.

При новото разглеждане на молбата на Ц. Н. И. публичният изпълнител е постановил изричен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх. № С250025-012-0000034/29.07.2025г. С така издадения акт публичният изпълнител е отказал отмяна на обезпечителните мерки, наложени с Постановление № С180025-022- 0050237/13,07.2018 год., Постановление № С190025-022-0021755/22.03.2019 год., Постановление № 0938/2010/000002/16.06.2011 год., Постановление № 15544/16.12.2013 год., Постановление № 15544#1/07.02.2014 год., Постановление № 7389-1/28.07.2015 год., Постановление № 5906/23.09.2015 год., Постановление № С220025-022-0054706/10.08.2022г., Постановление № С220025-022-0056594/24.08.2022г., Постановление № С220025-022-0088976/29.07.2025г.

В мотивите на постановения отказ, не е посочено какъв вид обезпечение се налага конкретно с всяко от гореописаните като номера Постановления. Обсъдено е общо наложена на И. като вид обезпечителна мярка – възбрана върху два недвижими имота. Първо като недвижим имот, собственост на И. върху който е наложена обезпечителна мярка, е посочен:

• 1/6 и.д.ч. от недвижим имот /Апартамент/, с идентификатор 73626.506.2.1.123, с площ 103,90кв.м. находящ се в гр.Търговище, [улица], ет.*, ап.••. Отразено е че имотът е с данъчна оценка 5 240,60лв., с пазарна цена 194 293,00лв. за целия имот. Посочено е, че стойността на 1/6 ид.ч. за длъжника, определена върху пазарната цена е в размер на 32 382,17лв.

Като втори недвижим имот, върху който е наложена обезпечителна мярка възбрана, е описан: 1/2 и.д.ч. от недвижим имот /апартамент/, с идентификатор 73626.507.518.5.12, с площ по документи 46,26кв.м., находящ се в гр.Търговище, [улица], вх.*, ет. *, ап.•• , ведно с избено помещение №9, с площ от 7,79кв.м., с данъчна оценка 10 622,10лв. Отразено е, че имотът е с пазарна цена 86 506,20лв. за целия имот. Посочено е, че стойността на 1/2 ид.ч. за длъжника, определена върху пазарната цена, е в размер на 43 253,10лв. Отразено е, че недвижимият имот е основно жилище на длъжника.

В така постановения отказ е описано, че на И. е наложена освен гореописаните обезпечителни мерки, но и обезпечителна мярка – запор върху лек автомобил марка AUDI, модел 80 АВАНТ 2.0 Е, рег.№ [рег. номер], рама № WAUZZZ8CZRA157017, двигател № АВК.204790, година на производство 1994г., мощност 85kw. Посочено е, че автомобилът е с определена окончателна трета оценка – с цена 1 100лв.

В постановения отказ е описано, че на И. са наложени освен горепосочените обезпечителни мерки, но и още следните обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в седем банки, както следва: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД, BIC IABGBGSF; ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, BIC FINVBGSF; ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА, BIC UBBSBGSF; Търговска банка Виктория ЕАД, BIC BINVBGSF; ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА, ВIC CECBBGSF; ТБ/доставчик на платежни услуги Айкарт АД; ТБ/доставчик на платежни услуги Еконт Финансови Услуги ЕООД.

В отказа са посочени само наименованията на банките, но не и паричните суми до които са наложени обезпеченията в тези банки.

В оказа е посочено, че към 28.07.2025г. по ИД 25100000938/2010 публичните задължения на И. са в размер на 92 205,92лв., а обезпечението върху движимото и недвижимото имущество на длъжника е в размер на 76 735,27лв. Посочено е, че постъпилите суми по ИД 25100000938/2010 г. за повече от девет години са общо в размер на 38 075,00лв.

При тези данни от фактическа страна в отказа органът е извел извод, че дългът на задълженото лице Ц. Н. И. с [ЕГН] не е обезпечен изцяло и че така наложените обезпечителни мерки до момента не са достатъчни, за да обезпечат вземането в пълен размер. Посочено е, че поради неритмично плащане, дългът се увеличава на база на начислените лихви за закъснение и това затруднява събирането, поради което не са налице предпоставки за отмяна на обезпечителните мерки. Посочено е и че не са налице и предпоставките по чл.199 от ДОПК, с оглед на което молбата на И. не следва да бъде уважена.

Така постановения от публичния изпълнител – Б. Д., изричен писмен отказ с изх. №С250025-012-0000034/29.07.2025г. е съобщен на И. по ел. път на 29.07.2025г., видно от приложеното по делото удостоверение за връчване по ел.път /стр.20/. Същият е обжалван от Ц. И. пред Директора на ТД на НАП – Варна с жалба с вх. № Ж-25-27/01.08.2025г.

По така постъпилата жалба Директорът на ТД на НАП – Варна се е произнесъл с Решение № 167 от 12.08.2025г., с което е потвърдил като законосъобразен отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250025-012-0000034/29.07.2025г. на публичен изпълнител – Б. Д. по ИД №25100000938/2010г.

В решението са посочени, с всяко от изброените като номера Постановления, вида на наложените обезпечения и паричните суми до които са наложени обезпеченията. Директорът на ТД на НАП – Варна, след като е обсъдил наложените обезпечителни мерки, отново е приел, че общият размер на обезпечението на движимите и недвижимите вещи на И. е в размер на 76 735,27 лв., който е по-нисък от размера на публичните вземания на същия от 92 205,92 лв.

По отношение на наложените обезпечителни мерки в банките, като мотиви е изложено, че към настоящия момент не са постъпвали суми от банките/доставчици на платежни услуги, в които е наложен запор на паричните средства на жалбоподателя. Приел е, че видно от приложените в административната преписка разпореждания и запорни съобщения, по сметките няма достатъчно наличност за покриване на дълга и изплащане на дължимите суми. С оглед на последното решаващият орган е извел извод за неоснователност на твърдението в жалбата, че запорите на банковите му сметки са в размер надвишаващ размера на дълга. Органът е приел, че не са налице предпоставките по чл.225, ал.1 от ДОПК и чл.199, ал.2 от ДОПК, за отмяна на наложените обезпечителни мерки и че следва жалбата на И. да бъде оставена без уважение.

Решение № 167 от 12.08.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на Ц. И. по ел.път на 13.08.2025г., видно от приложеното по делото удостоверение за връчване по ел. път /стр.12/. Решението е обжалвано от И. пред Административен съд – Търговище на 19.08.2025г., чрез органа издал оспорения акт, с жалба с вх. № 14-25-29/19.08.2025 г.

Не се спори от страните, че към датата на издаване на оспореното Решение общият размер на публичните задължения на И. е в размер на 92 205,92 лева.

От представените по делото с Писмо с вх. № 1116/16.04.2026г. справки, по делото се установи, че към 14.01.2026г. общият размер на публичните задължения на И. е в размер на 22 499.66 евро, равностойност в лева от 44 005.51 лева.

От представените справки по делото се доказва също така, че към деня на първото съдебно заседание – 08.04.2026г., общият размер на публичните задължения на И. е в размер на 20 335.03 евро, равностойност в лева от 39 771.86 лева.

С първото ПНОМ № С180025-022-0050237/13.07.2018 г., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, на задълженото лице И. е наложен – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Интернешънъл асет банк” АД за сумата от 109 915,05 лв. /стр.97 от адм. преписка/.

Към датата на издаване на оспореното решение – 12.08.2025г., посоченото постановление не е изменяно и така наложената мярка продължава да обезпечава сумата от 109 915,05 лева.

С второто ПНОМ № С190025-022-0021755/22.03.2019 год., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, на задълженото лице И., са наложени четири обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в четири банки, както следва: „Първа инвестиционна банка", „Обединена българска банка“, Търговска банка Виктория ЕАД (която към настоящия момент е част от Инвестбанк), Централна кооперативна банка. Четирите обезпечителни мерки са за сумата от 114 893,12 лв. /стр.97 от адм.преписка/

Към датата на издаване на оспореното решение – 12.08.2025г., посоченото постановление не е изменяно и така наложените с него мерки продължават да обезпечава сумата от 114 893,12 лева.

С третото ПНОМ № 0938/2010/000002/16.06.2011 год., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, на задълженото лице И. е наложен – запор върху движими вещи, а именно МПС [Марка] per. № [рег. номер] с окончателна оценка – 1 100,00 лв. /стр.106 от адм.преписка/.

Към датата на издаване на оспореното решение – 12.08.2025г., посоченото постановление не е изменяно и така наложената мярка продължава да обезпечава сумата от 1 100,00 лева.

С четвъртото ПНОМ № 15544/16.12.2013г., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, на задълженото лице И. са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху два недвижими имота, негова собственост, както следва:

• 1/6 ид. ч. от недвижим имот /апартамент/ с идентификатор 73626.506.2.1.123, с площ 103,90 кв. м. находят се в гр. Търговище, [улица], ет.*, ап.••, с данъчна оценка 5 240,60 лв.;

• 1/2 ид.ч. от недвижим имот /апартамент/ с идентификатор 73626.507.518.5.12, с площ по документи 46,26 кв. м. находящ се в гр. Търговище, [улица], вх.*, ет.*, ап.••, ведно с избено помещение № 9 с площ от 7,79 кв. м., с данъчна оценка 10 622,10 лв.

С петото ПНОМ № 15544#1/07.02.2014 год., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, е продължено действието на наложените на И. обезпечителни мерки с горепосоченото ПНОМ № 15544/16.12.2013г. /стр.103 от адм.преписка/.

С шестото ПНОМ № 7389-1/28.07.2015 год., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, на задълженото лице И. отново са наложени обезпечителните мерки – възбрана върху същите два гореописани недвижими имота, негова собственост /стр.101 от адм.преписка/.

Със седмото ПНОМ № 5906/23.09.2015 год., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, е продължено действието на наложените на И. обезпечителни мерки с горепосоченото ПНОМ № 7389-1/28.07.2015 г. /стр.99 от адм.преписка/.

Към датата на издаване на оспореното решение – 12.08.2025г., постановленията, с които на ЗЛ И. са наложени обезпечителните мерки – възбрана върху гореописаните два недвижими имота не са изменяни или отменяни.

С осмото ПНОМ №С220025-022-0054706/10.08.2022г., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, на задълженото лице И. е наложена обезпечителна мярка – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги „Айкарт" АД в размер на 168 870,31 лв.

С деветото ПНОМ № С220025-022-0056594/24.08.2022г., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, на задълженото лице И. е наложена същата обезпечителна мярка, в същата банка „Айкарт" АД, но за по-голям размер, а именно: за размера от 169 274.27 лева.

Към датата на издаване на оспореното решение – 12.08.2025г., постановление № С220025-022-0056594/24.08.2022г. не е изменяно и така наложената мярка продължава да обезпечава сумата от 169 274.27 лева.

С десетото ПНОМ № С220025-022-0088976/29.07.2025г., предмет на оспореното решение и потвърдения с него отказ на публичен изпълнител, на задълженото лице И. е наложена обезпечителна мярка – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги Еконт Финансови Услуги ЕООД, в размер на 92 222,31 лева.

Към датата на издаване на оспореното решение – 12.08.2025г., посоченото постановление не е изменяно и така наложената мярка продължава да обезпечава сумата от 92 222,31 лева.

На 13.01.2026г. оспорващият И. е подал до публичния изпълнител молба с вх. № 54-25-61/13.01.2026г., с която отново е отправил искане така наложените му обезпечителни мерки да бъдат съобразени с дългът му, който към датата на подаване на новата му молба е от 21 005.42 евро.

Във връзка с образуваното ново производство по тази новоподадена молба на И., публичният изпълнител на 16.01.2026г. е издал осем Постановления за отмяна на наложени обезпечителни мерки, както следва:

-Постановление с изх.№С260025-024-0002146/16.01.2026г., с което е отменено ПНОМ № С190025-022-0021755/22.03.2019 год. в частта на наложената обезпечителна мярка в банка – ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, връчено на задълженото лице на 16.01.2026г.;

• Постановление с изх.№С260025-024-0002152/16.01.2026г, с което е отменено ПНОМ № С190025-022-0021755/22.03.2019 год., в частта на наложената обезпечителна мярка в банка - Търговска банка Виктория ЕАД, връчено на задълженото лице на 16.01.2026г.;

• Постановление с изх.№С260025-024-0002161/16.01.2026г., с което е отменено ПНОМ № С190025-022-0021755/22.03.2019 год. в частта на наложената обезпечителна мярка в банка- ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА-връчено на задълженото лице на 16.01.2026г.

• Постановление с изх.№С260025-024-0002163/16.01.2026г., с което е отменено ПНОМ № С190025-022-0021755/22.03.2019 год., в частта на наложената обезпечителна мярка в банка – ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА, връчено на задълженото лице на 16.01.2026г.;

• Постановление с изх.№С260025-024-0002166/16.01.2026г., с което е отменено ПНОМ № С180025-022- 0050237/13.07.2018 г., с което е наложена обезпечителната мярка в банка – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД, връчено на задълженото лице на 16.01.2026г.;

• Постановление с изх.№С260025-024-0002167/16.01.2026г., с което е отменено ПНОМ № С220025-022-0088976/29.07.2025г., с което е наложена обезпечителната мярка в банка – Еконт Финансови Услуги ЕООД, връчено на задълженото лице на 16.01.2026г.;

• Постановление с изх.№С260025-024-0002168/16.01.2026г., с което е отменено ПНОМ №С220025-022-0054706/10.08.2022г., с което е наложена обезпечителната мярка в банка - „Айкарт" АД, в размер на 168 870,31 лв., връчено на задълженото лице на 16.01.2026г.;

• Постановление с изх.№С260025-024-0002170/16.01.2026г., с което е отменено ПНОМ № С220025-022-0056594/24.08.2022г., с което е наложена обезпечителната мярка в банка - „Айкарт" АД, в размер на 169 274.27 лева, връчено на задълженото лице на 16.01.2026г.

За отменените ПНОМ по подадената от И. молба с вх.№ 54-25-61/13.01.2026г. на същия е било изпратено Писмо с изх. № С260025-178-0001243/19.01.2026г.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, по отношение на допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.208, ал.2 от ДОПК и след проведено допустимо производство по административно обжалване на отказа на публичния изпълнител, като задължителна положителна процесуална предпоставка за съдебното обжалване. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, по аргумент на чл.192,ал.2 от ДОПК и от надлежна страна, адресат на оспорените актове. Предмет на оспореното решение и на потвърдения с него отказ са десет ПНОМ, които към деня на постановяване на решението-12.08.2025г. не са отменени. Последващата отмяна на пет от ПНОМ, предмет на актовете, е следствие на проведено друго отделно производство, образувано по друга молба на оспорващия И., предвид което отмяната на тези пет ПНОМ не съставлява оттегляне по смисъла на чл.159,т.3 от АПК на оспореното Решение и потвърдения с него отказ, в тези им части. Едновременно с това, предмет на оспореният акт остават още три ПНОМ, които не са отменени. По изложените съображения съдът приема, че както към деня на подаване на жалбата-19.08.2025г., така и към настоящия момент жалбоподателят има правен интерес от оспорването на законосъобразността на Решение №167 от 12.08.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна и на потвърдения с него отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250025-012-0000034/29.07.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна.

На основание всичко гореизложен, съдът приема жалбата за допустима, като възраженията на процесуалния представител на ответника в тази насока са неоснователни.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, прави следните правни изводи:

Въз основа на граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК следва изводът, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е, както Решението на Директора на ТД на НАП – Варна, така и отказа за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250025-012-0000034/29.07.2025г. на публичния изпълнител.

Оспореното Решение и потвърдения с него отказ са постановени от материално компетентни органи по аргумент на чл.208,ал.1 от ДОПК и чл.197,ал.1 от ДОПК.

Независимо, че в отказа публичният изпълнител не е посочил със всяко от десетте ПНОМ-предмет на акта, какви по вид обезпечителни мерки са били наложени на задълженото лице И., с Решението този недостатък в мотивите е отстранен, като в последното ясно и в пълнота е направена привръзката между издадените ПНОМ /по номера и дати/ и видовете обезпечителни мерки, които с тях са наложени. В достатъчно ясна степен са изложени фактическите основания, въз основа на които органите са извели извода си за липсата на предпоставките по чл.225,ал.1 от ДОПК и чл.199, ал.2 от ДОПК за отмяна на наложените обезпечителни мерки. В тази връзка съдът приема, че при издаване на оспореното Решение и на потвърдения с него отказ, са спазени законовите изисквания за форма и съдържание.

При новото провеждане на административното производство по молбата на И. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на съответствието на актовете с материалния закон, съдът приема следното:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено по делото, че към деня на издаване на оспореното решение -12.08.2025г. общият размер на публичните задължения на И. е от 92205,92 лева. В оспореното решение и в отказа органът е определил като общ размер на обезпечението паричната сума от 76735.27 лева. Въз основа на тази си констатация същият е извел и извода си, че така наложените обезпечителни мерки не са достатъчни да обезпечат вземането в пълен размер. При определянето обаче на размера от 76735.27 лева органът е отчел сумите само по три от така наложените обезпечителни мерки- възбрана върху два недвижими имота и запор върху едно МПС. В посоченият размер не са включени съобразно чл.198, ал.2 от ДОПК сумите, за които са наложени обезпечителните мерки в седемте банки. С това органът не е изпълнил задължението си по чл.7, ал.2 от АПК -да подложи на преценка всички факти от значение за случая, и е изградил извода си, че така наложените обезпечителни мерки не са достатъчни да обезпечат дълга на задълженото лице И. в пълния му размер, при неспазване на чл.198, ал.2 от ДОПК.

От така представените писмени доказателства по делото се доказа, че с ПНОМ № С180025-022-0050237/13.07.2018г, на задълженото лице И. е наложена една обезпечителна мярка- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в „Интернешънъл асет банк” АД за сумата от 109 915,05 лева. С ПНОМ № С190025-022-0021755/22.03.2019г. на задълженото лице И. са наложени четири обезпечителни мерки- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в банките-Първа инвестиционна банка", „Обединена българска банка“, Търговска банка Виктория ЕАД /която към настоящия момент е част от Инвестбанк), Централна кооперативна банка, всички за сумата от 114 893,12 лева. С ПНОМ №С220025-022-0054706/10.08.2022г. и ПНОМ № С220025-022-0056594/24.08.2022г на задълженото лице И. е наложена обезпечителна мярка- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в банка „Айкарт" АД, за сумата от 169 274.27 лева.

Видно от съдържанието на оспореното решение и на потвърдения с него отказ, в нито един от актовете, обезпечението за тези суми не е отчетено при преценката на органа за съразмерността на наложените обезпечителни мерки с размера на дълга на задължението на И., с което актовете се явяват издадени при неспазване на чл.198,ал.2 от ДОПК за преценка на общия размер на обезпечението по всички наложени обезпечителни мерки и на принципа на „истинност“, прокламиран в чл.7,ал.2 от АПК и приложим на основание на пар.2 от ДР от ДОПК, водещи до материална незаконосъобразност.

От събраните писмени доказателства по делото се установи, че към деня на издаване на оспореното решение горепосочените ПНОМ не са отменени или изменени. Предвид изложеното съдът приема за доказано по делото че към 12.08.2025г. общият размер на обезпеченията значително е надвишавал общият размер на публичните задължения на И.. Същевременно в периодите след налагането на тези обезпечителни мерки, размерът на задълженията на И. периодично е намалявал, видно от данните за размерите на задълженията на И. отразени в горепосочените ПНОМ съпоставени с размера на задължението на И., установен към 12.08.2025г. Погасяването на част от публичното задължение, в т.ч и по давност, съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл.208, ал.3 от ДОПК, даващо основание за извършване на нова преценка на органа за съразмерността на наложените обезпечителни мерки с размера на дълга, като законодателят дори задължава органа, същият служебно да упражни това си правомощие. В случая не се отрича правото на държавата да обезпечи задължението на И. с няколко вида обезпечителни мерки, но наложените обезпечения следва да съответстват на размера на публичното задължение. Право на публичния изпълнител е да наложи каквито прецени за необходими обезпечителни мерки, но в рамките на вземането, като недопуска достигане до съществена несъразмерност на обезпечението. Обстоятелството, че липсват постъпления по банковите сметки на задълженото лице, които редовно да погасяват дълга не е от характер, да изключва правилата на чл.208,ал.1,изр.2 от ДОПК и чл.198,ал.2 от ДОПК. Възможността за длъжника по чл.199,ал.2 от ДОПК е неотносима към законовото задължение на органа по чл.208,ал.1,изр.2 от ДОПК, което е в императивен порядък.

Съдържанието на принципа на „съразмерност“ по чл.6 от АПК, приложим по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в настоящото производство се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В случая съдът приема, че както към датата на издаване на отказа-29.07.2025г, така и към датата на издаване на оспореното решение-12.08.2025г. е била налице съществена несъразмерност по смисъла на чл.208,ал.2 от ДОПК на наложените обезпечителни мерки с общия размер публичните задължения на И.. В тази връзка оспорените актове се явяват издадени при нарушение на принципа на „съразмерност“ по чл.6 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, както и в нарушение на изискването по чл.198, ал.2 от ДОПК-за налагане на обезпечения на обща сума до размера на вземането, както и на общото правило на чл.195 ал.7 от ДОПК-за съответствие между обезпеченията и вземанията на държавата.

По изложените съображения съдът приема, че оспореното Решение и потвърдения с него отказ на публичния изпълнител се явяват постановени при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел и следва същите, като незаконосъобразни да бъдат отменени.

Правомощието по отмяна на обезпечението в хипотеза на чл.208 ал.1, изречение второ от ДОПК е единствено в компетентността на публичния изпълнител. Предвид на това, че по делото се доказа, че пет от ПНОМ- предмет на актовете,считано от 16.01.2026г. са вече отменени с постановления на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, преписката по оспорените актове в тази им част не следва да се връща на компетентния орган.

По отношение на отменените актове в частта им на ПНОМ № 15544/16.12.2013г на публичен изпълнител и ПНОМ № 0938/2010/000002/16.06.2011 г., съдът намира следното:

Видно от съдържанието на оспорените актове органът е приел като общ размер на обезпечението – 76735.27 лева. Посоченият размер е определен по сумите от наложените обезпечителни мерки- възбрана върху два недвижими имота, наложена с ПНОМ № 15544/16.12.2013г и запор върху едно МПС, наложена с ПНОМ № 0938/2010/000002/16.06.2011г. До приключване на устните състезания по делото не са ангажирани доказателства, посочените ПНОМ да са отменени или изменени.

Същевременно от представената от ответника справка с Писмо с вх.№1116/16.04.2026г. по делото се доказа, че към деня на първото съдебно заседания-08.04.2026г. общият размер на публичните задължения на И. е от 20 335.03 евро, равностойност в лева от 39 771.86 лева. С последното по делото се установи, че размерът на публичното задължение на И. от 92205,92 лева, какъвто е бил към деня на издаване на оспореното решение- 12.08.2025г., е намален със сумата от 52 434.06 лева/26 809.21 евро. При така установените обстоятелства размера на обезпечението от 76735.27 лева /39234.12 евро вече се явява явно несъразмерен на размера на публичното задължение на И. - към деня на приключване на устните състезания по делото от 20 335.03 евро, равностойност в лева от 39 771.86 лева.

Съгласно чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая погасяването на съществена част от публичното задължение на И., съставлява нов факт по смисъла на чл.142,ал.2 от АПК. В тази връзка съдът счита, че към датата на приключване на устните състезания по делото оспореното решение и потвърдения с него отказ, в частта на ПНОМ № 15544/16.12.2013г на публичен изпълнител и ПНОМ № 0938/2010/000002/16.06.2011г. се явяват в несъответствие с принципа на "съразмерност" по чл.6 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК и подлежат на отмяна като незаконосъобразни, на самостоятелно отменително основание по чл.146 т.4 от АПК.

Преписката по отменените актове в тази им част обаче следва да се върне на компетентния орган за преценка на съразмерността на наложените обезпечителни мерки с ПНОМ № 15544/16.12.2013г на публичен изпълнител и ПНОМ № 0938/2010/000002/16.06.2011 г. с размера на дълга на И. от 20 335.03 евро, равностойност в лева от 39 771.86 лева., тъй като правомощието за отмяна на наложените обезпечителните мерки при наличието на хипотеза по чл.208,ал.1,изр.2 от ДОПК е единствено в компетентността на публичния изпълнител.

Предвид изхода на спора и с оглед на това, че от страна на оспорващия не е направено искане за присъждане на разноски, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното, на основание на 172,ал.2,пр.2 от АПК, чл.173,ар.2 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, съдът