Решение № 39 от 10.3.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 150/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 26 от 24.02.2025 г., поправено с Решение № 113 от 05.08.2025 г., двете постановени по т.д. № 226/2023 г. на Окръжен съд Русе е отхвърлен предявеният иск от „Винчере“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД за заплащане на сумата от 95323,72 лв., от която 89272,76 лв. главница, представляваща вреди от непозволено увреждане в резултат на неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, ведно с мораторна лихва върху главницата от 89272,76 лв. в размер на 6050,96 лв., начислена за периода от датата на удържаните такси – 31.05.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.12.2023 г. С решението е отхвърлен предявеният от „Винчере“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД иск за заплащане на сумата 95323,72 лв., от която 89272,76 лв. главница, представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане в резултат на неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги. С решението е осъдена „Инвестбанк“ АД да заплати на “Винчере“ ЕООД сумата от 95323,72 лв., от която: главница в размер на 89272,76 лв., представляваща обезщетение за вреди от неправомерно събрани такси по прекратен едностранно от банката рамков договор за платежни услуги – иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 88 ЗЗД вр. чл. 7, т. 1 от договора, и сумата 6050,96 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от датата на удържаните такси – 31.05.2023 г. до датата на исковата молба – 06.12.2023 г., заедно с лихви за забава върху главницата, считано от датата на исковата молба – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноските по делото. Против Решение № 26/24.02.2025 г., както и против Решение № 113/05.08.2025 г. са постъпили въззивни жалби от „Инвестбанк“ АД, в частта, в която банката е осъдена да заплати на „Винчере“ ЕООД сумата от 95323,72 лв., представляваща главница в размер на 89272,76 лв. и мораторна лихва в размер на 6050,96 лв., ведно с разноските по делото, с идентични оплаквания в двете жалби. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства, игнорирал е направените от името на банката оспорвания и възражения. Не се споделя изводът, че е налице само прекратяване на рамковия договор, сключен на 21.10.2022 г., като се сочи, че са прекратени на една и съща дата всички договори , т.е. прекратени са изцяло деловите взаимоотношения между „Инвестбанк“ АД и „Винчере“ ЕООД. Изрично в писмо изх. № 7379- 137/16.05.2023 г. е записано, че се прекратява рамковия договор и всички свързани с него договори. Съгласно чл. 9 от рамковия договор, неразделна част от него са Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, както и Общите условия на банката за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговски и физически лица. Оспорва се приложението на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗПУПС, имаща диспозитивен характер според жалбоподателя, с оглед обстоятелството, че дружеството няма качеството на потребител. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗПУПС е приложима единствено при прекратяване на договора от страна на ползвател на платежни услуги. В случая рамковият договор и свързаните с него договори са прекратени едностранно от банката, което включва прекратяване на доставката на всякакви продукти и услуги, а не само тези в обхвата на ЗПУПС. Начислените и събрани такси на ищцовото дружество са законосъобразни, в съответствие с разпоредбите на ЗПУПС и Тарифата на банката. Не се споделя становището, че банката е следвало да уведоми дружеството за причините и основанията за прекратяване на рамковия договор, поради което е направен неправилния извод, че рамковият договор е прекратен без виновно поведение на ищцовото дружество. Допуснати са процесуални нарушения, тъй като не са събрани поискани от банката доказателства във връзка с причините за прекратяване на деловите отношения между „Винчере“ ЕООД и банката. Решението е взето от банката след извършено проучване във връзка със запитвания за транзакции на клиенти на банката, идентифицирани като съмнителни от системите за мониторинг на банката кореспондент. Банката е била длъжна да приложи разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗМИП и да прекрати деловите си отношения с „Винчере“ ЕООД. Събраните такси са подходящи и са съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги. Не се споделя изводът на съда, че банката е събрала такси при прекратяването на договора, които не произтичат от закона, рамковия договор, общите условия и тарифата. Процесните суми са били дължими от „Винчере“ ЕООД в качеството му на ползвател на платежни услуги и са събрани във връзка с повишена себестойност на услугата по управление и по-висок от нормалния риск на усложнения при изпълнение ангажимента на банката. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е изложил твърдения за неизпълнение на поето договорно задължение от страна на ответника, поради което неправилно е разгледан евентуално предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Моли съда да бъде обезсилено постановеното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане, или да се отмени решението, в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъдат отхвърлени исковите претенции, като неоснователни. Ответникът по жалба „Винчере” ЕООД заема становище за неоснователност на въззивните жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. Пред Окръжен съд Русе са предявени искове от „Винчере“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД за заплащане на сумата от 89272,76 лв., след допуснатото изменение с определение от 19.11.2024 г., представляваща вреди от непозволено увреждане, в резултат от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, евентуално за същата сума, представляваща неоснователно обогатяване от събраните такси, при условията на евентуалност за същата сума, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор в размер на събраните такси, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 6050,96 лв. за периода от датата на удържаните такси – 31.05.2023 г. до датата на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба са изложени обстоятелства, че през 2022 г. между ищцовото дружество и банката е сключен рамков договор за платежни услуги с общи условия към него, ведно с договори за разплащателна сметка и други банкови услуги. На 16.05.2023 г. е получено писмо № 7379-137/16.05.2023 г., с което банката е уведомила дружеството, че на основание т. 7.11 от Раздел ІІІ – Банкови сметки от Общите условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица, във връзка с чл. 7 от рамковия договор, прекратява едностранно договора. Указан е двуседмичен срок на предизвестието, след който ползването на платежни услуги ще бъде прекратено. На 31.05.2023 г. в изпълнение на предизвестието, ищецът е подписал искане за закриване на банковата сметка. На същата дата, банката е начислила такси в общ размер на 89272,76 лв., при налично салдо в размер на 117271,28 евро, като на дружеството е изплатен остатъкът в размер на 70714,08 евро. Сочи, че банката неоснователно е начислила и събрала такси, които не й се следват, тъй като действието на рамковия договор е продължило повече от 6 месеца и по тази причина на основание чл. 63, ал. 2 ЗПУПС такси и неустойки за прекратяването не се дължат. Събраните такси – такса за изпращане на предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения по инициатива на банката /298,96 лв./, дневна такса за поддържане на сметки с изпратено предизвестие за прекратяване на деловите отношения от 2 % /68568,51 лв./, такса за оформяне на документи за закриване на сметка на клиент с получено предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения /1993,01 лв./, такса от 8 % за блокиране на налично салдо /18284,93 лв./, безспорно са непосредствено свързани с прекратяването на рамковия договор. С оглед на това, че ищцовото дружество като микропредприятие е със статут на потребител, срокът за прекратяване на договора е два месеца. С оглед на това, че банката е събрала неправомерно такси, които не й се следват, ищцовото дружество е увредено, което е обусловило предявяването на настоящите искове. С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска със следните съображения: На 21.10.2022 г. „Инвестбанк“ АД е сключила рамков договор за платежни услуги с „Винчере“ АД, на същата дата е сключен и договор за набирателна сметка, на 10.11.2022 г. е сключен договор за разплащателна сметка в евро, а на 20.02.2023 г. – договор за издаване на корпоративна банкова дебитна карта. На 16.05.2023 г. банката е предизвестила ищеца, че на основание т. 7.11 от Раздел ІІІ Банкови сметки от Общите условия вр. чл. 7 от рамковия договор за платежни услуги, прекратява едностранно рамковия договор и свързаните с него договори, считано от изтичане на двуседмичен срок от датата на получаване на предизвестието. Същото е получено от „Винчере“ ЕООД на 17.05.2023 г., двуседмичният срок е изтекъл на 31.05.2023 г. Оспорва се твърдението, че ищецът е имал качеството на потребител. Не е налице нарушение в срока на предизвестието, съгласно закона и общите условия. В случая събраните такси не са за прекратяване на договора, а за поддръжка на сметките до момента на закриването им. Начислените и удържани такси са на основание т. 2.9 и 2.11 от раздел V банкови преводи и банкови преводи във валута, т. 1.23, 1.23.1 и 1.23.2 от раздел ХVІІ Други такси и комисионни и т. 2.1.3 от раздел ІІІ Откриване, поддържане и закриване на сметки на действащата към този момент Тарифа, която не противоречи на чл. 63 ЗПУПС. Таксите са подходящи и съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги. Сочи се, че събраната такса е във връзка с цялостното прекратяване на деловите отношения с „Винчере“ ЕООД, не само отношения по платежни услуги. Таксата е във връзка с усложнено администриране на сметката, на повишена себестойност на услугата по управление и по-висок от нормалния риск на усложнения при изпълнението на ангажимента на банката. Събраната сума представлява сбор от такси, съобразно действащата тарифа. За банката са възникнали извънредни задължения, във връзка със запитвания от банка кореспондент да извърши проучване и да събира детайлна информация за контрагенти на своя клиент „Винчере“ ЕООД, за което банката няма законово задължение. Това е ангажирало съществен ресурс на банката, за което са събрани таксите при закриване на сметките. Допълнителните ресурси, ангажираност, усложнена обработка и поддръжка на сметките на такива клиенти, както и високия риск от загуба на контрагенти и други преки вреди от увреждане на имиджа на кредитната институция повишават себестойността на услугите, предоставяни на клиенти, носители на такъв риск за нарушение на регулаторни изисквания, което същевременно съставлява и нарушение на договорните задължения на клиента. С допълнителната искова молба се поддържа твърдението, че не е налице основание за прекратяване на рамковия договор, както и за начисляване и събиране на такси, които не се следват на банката. По жалба на „Винчере“ ЕООД до БНБ, банката е предприела действия за съобразяване на тарифата си с изискванията на чл. 63, ал. 2 ЗПУПС и Наредба № 3 на БНБ, като са отпаднали таксите, предмет на настоящия спор, поради несъответствието им със закона. С допълнителния отговор се поддържат наведените възражения с отговора. С обжалваното решение е прието, че ищецът е претърпял вреда в размер на исковата претенция, изразяваща се в начисляване и удържане на такси от страна на банката при прекратяване на договора, формулирани като такси за поддръжката на сметките до момента на закриването им, които такси са недължими съгласно чл. 7.3 от общите условия и чл. 63, ал. 2 ЗПУПС. Неизпълнението на задължението на банката да не начислява и удържа такси има за пряка и непосредствена последица увреждането на ищеца, изразяващо се в намаляване на имуществото му с неоснователно начислените такси, и тъй като банката е неизправна страна по договора, по силата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на исковата сума, ведно с мораторна лихва върху него. По тези съображения предявените искове за заплащане на вреди от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване са отхвърлени, но е уважен евентуално предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД. Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Между „Инвестбанк“ АД и „Винчере“ ЕООД е сключен рамков договор за платежни услуги на 21.10.2022 г., който урежда задълженията и условията за откриване и водене от банката на платежни банкови сметки на клиента, и правата и задълженията на страните по този договор. Прекратяването на рамковия договор е по реда и условията, предвидени в общите условия на банката, чиито разпоредби, както и съответната тарифа на банката за лихвите, таксите и комисионните, са приложими, съгласно чл. 9 от рамковия договор. Представени са общите условия и тарифата на банката. С писмо изх. № 7379-137/16.05.2023 г. на банката, изпратено до „Винчере“ ЕООД, банката уведомява дружеството, че на основание т. 7.11 от раздел ІІІ – Банкови сметки от Общите условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на платежни услуги за откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица вр. чл. 7 от Рамковия договор за платежни услуги, сключен между банката и „Винчер“" ЕООД, банката едностранно прекратява рамковия договор, считано от датата на която изтичат 2 седмици от получаване на предизвестието. Считано от крайната дата на срока на предизвестието се прекратяват както рамковият договор, така и свързаните с него договори за откриване и поддържане на банкови сметки, и предоставянето на банкови услуги, като управителят следва да се яви в срока на предизвестието да се разпореди със средствата, налични по сметките на дружеството. На 31.05.2023 г. е депозирано искане за закриване на банкова сметка на „Винчере“ ЕООД, като видно от нареждане разписка от същата дата на дружеството са изплатени 70714,08 евро. От представеното извлечение от сметка, както и от приложената справка от банката, се установява естеството и размерът на таксите, които банката е начислила и удържала при закриването на сметката, а именно: такса по т. 2.11 от Тарифата – 8 % за блокиране на налично салдо, изчислена в размер на 9381,70 евро, такса по т. 1.23 – такса за изпращане на предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения в размер на 153,39 евро, дневна такса по т. 1.23.1 за поддръжка на сметка с изпратено предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения 2 %, изчислена в размер на 35181,38 евро, такса по т. 1.23.2 – за оформяне на документи за закриване на сметка на клиент с получено предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения в размер на 1022,58 евро, такса по т. 2.9 за изискване на допълнителна информация – 50 евро и такса по т. 2.1.3 за закриване на сметка – 15,34 евро. По повод подадена жалба от страна на дружеството до БНБ, същата е уведомила последното, че считано от 01.10.2023 г. от Тарифата на банката са отпаднали таксите по т. 1.23, 1.23.1 и 1.23.2, с оглед съобразяване с изискванията на чл. 63, ал. 2 ЗПУПС и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че по сключен рамков договор, в срока на предизвестието за прекратяването му, банката е начислила такси, каквито той не дължи. Доколкото в разпоредбата на чл. 6 от рамковия договор банката има право да събира служебно от платежните сметки суми, дължими й от клиента, както и да събира служебно суми за такси и комисионни, дължими й от клиента, с начисляването и удържането на такси, за които няма правно основание, е налице неточно изпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД, от което ищецът търпи вреди в размер на неправомерно събраните такси. По тази причина настоящият състав счита, че няма нарушение при разглеждането на евентуално предявеният иск за заплащане на обезщетение на договорно основание, което обуславя неоснователността на наведеното във въззивната жалба възражение в тази насока. Между страните е сключен рамков договор, чиято нормативна уредба се съдържа в чл. 59 и сл. ЗПУПС. По този рамков договор банката се явява доставчик на платежни услуги, а дружеството – ползвател на платежни услуги, според дефиницията в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗПУПС. Според чл. 7 от рамковия договор, същият се прекратява по реда и при условията, предвидени в общите условия на „Инвестбанк“ АД. С изявление, отправено на 16.05.2023 г. банката уведомява клиента, че прекратява едностранно рамковия договор на основание т. 7.11 от Раздел ІІІ – Банкови сметки от общите условия, с двуседмично предизвестие. Съгласно цитираната разпоредба, съдържаща се в общите условия от 2010 г., всяка от страните има правото да прекрати едностранно рамковия договор с писмено предизвестие до насрещната страна, като срокът на предизвестието от клиента е един месец, а от страна на банката е два месеца, ако клиентът има качеството на потребител, респ. 14 дни, когато клиентът няма това качество. Видно от съдържанието на волеизявлението на банката за прекратяване на рамковия договор, съпоставено с текста на т. 7.10 и т. 7.2.1, б. „в“ и „г“ от общите условия, прекратяването на рамковия договор е по инициатива на банката – доставчик на платежни услуги, без същата да се позовава на някаква форма на неизпълнение на задълженията от страна на клиента. Възражението на банката, че в случая са прекратени деловите взаимоотношения с ищцовото дружество, а не рамковия договор, което води до различни последици от прекратяването, настоящият състав счита за неоснователно. В изявлението за прекратяване изрично е посочено, че се прекратява рамковия договор, сключен между страните, като е извършено препращане към текст от общите условия, съдържащ основанието за прекратяването му. Понятието „делови взаимоотношения“ е предмет на регламентация в Закона за мерките срещу изпирането на пари, като в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗМИП е дефинирано, че деловото взаимоотношение е стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон, и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност. Сключването на рамков договор с клиента е търговско взаимоотношение, и доколкото в чл. 3 от рамковия договор същото се сключва за неопределено време /безсрочно/, отговаря на изискването на дефиницията за продължителност. Ето защо, в случая прекратяването на рамковия договор по смисъла на чл. 63 ЗПУПС се припокрива по съдържание с прекратяване на деловите взаимоотношения по смисъла на ЗМИП. Независимо от това, банката, позовавайки се в първоинстанционното и във въззивното производство на необходимостта от прекратяване на деловите взаимоотношения по реда на чл. 17, ал. 2 ЗМИП /невъзможност на банката за изпълнение на изискванията за комплексна проверка/, макар това да не е отразено в предизвестието за прекратяване, отново не сочи виновно неизпълнение на ползвателя на платежни услуги, провокирало прекратяване на търговските отношения между страните. Съгласно дефинираните понятия в общите условия на банката /т. 1.1.28/, таксите представляват всички плащания и неустойки, които потребителят дължи на доставчика на платежни услуги, във връзка с предоставянето на услуги, свързани с платежна сметка или във връзка с неизпълнението на даден договор при предсрочното му прекратяване. При определяне на дължимите такси се следват заложените в ЗПУПС принципи /чл. 1, т. 7 ЗПУПС/, а именно принципа за адекватност на таксите и съответствието им с действителните разходи /чл. 49, ал. 2, чл. 63, ал. 3 и чл. 68, ал. 1/, както и принципа за прозрачност на задълженията за такси /чл. 66, ал. 1, т. 3, чл. 65, ал. 1 т. 3 ЗПУПС/. Видно от естеството на начислените и удържани такси на ищеца, същите имат санкционен характер, което не съответства на основанието за прекратяване на рамковия договор, сочещо на безвиновно поведение от страна на клиента. При прекратяването на рамковия договор на безвиновно основание, разпоредбите на чл. 63, ал. 1 - 5 ЗПУПС уреждат дължимостта на таксите, като когато прекратяването му е от доставчика на платежните услуги ползвателят заплаща начисляваните периодично по договора такси пропорционално на изтеклия период на действие на договора, а когато такива такси са платени авансово, те се възстановяват пропорционално на срока на прекратяването /чл. 63, ал. 5 ЗПУПС/. Други такси, дължими от ползвателя на платежни услуги не са предвидени в закона, нито в Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от БНБ, която в чл. 7, ал. 1 препраща към изискванията на чл. 63 ЗПУПС при прекратяване на рамков договор. Настоящият състав споделя виждането на банката, че разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗПУПС не намира приложение в случая, доколкото прекратяването на рамковия договор е извършено от доставчика на платежни услуги, а не от ползвателя, но недължимостта на такси или неустойки за прекратяването на рамков договор, който е бил в сила повече от 6 месеца, както е в настоящия случай, се извежда от разпоредбата на чл. 7.3 от общите условия, която разпоредба не поставя разграничаване в приложението си в зависимост от това по чия инициатива е осъществено прекратяването. Становището, поддържано във въззивната жалба, че се дължат начислените такси, тъй като по отношение на ползвателя на платежни услуги е налице повишена себестойност на услугата по управление и по-висок риск от усложнения при изпълнение ангажимента на банката, не може да бъде споделено. Тези твърдения са свързани с твърденията за извършвани допълнителни действия – извънредно проучване, наложено от запитвания на банка кореспондент във връзка с идентифицирани като съмнителни транзакции в полза на „Винчере“ ЕООД. Подобен вид твърдения по същество са твърдения за виновно поведение, при наличието на което общите условия предвиждат друго основание за прекратяване на договора, а именно т. 7.2.1, б. „г“ , което основание не е приложено в случая. Същевременно, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за изпълнение на своите информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки, освен когато в закона е предвидено друго. Ако се допуска начисляване на такси, те се договарят между ползвателя на платежни услуги и доставчика и трябва да съответстват на действителните разходи на доставчика на платежни услуги. По тези съображения, настоящият състав счита, че начислените такси от страна на банката не съответстват на разпоредбите на ЗПУПС, нито на основанието за прекратяване на рамковия договор. Възражението за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, изразяващи се в несъбирането на доказателства във връзка с причините за прекратяване на деловите взаимоотношения, е неоснователно, доколкото волеизявлението за прекратяване на рамковия договор е с ясно и категорично посочено основание, такова основание е предвидено в общите условия, предвиден е и срокът на предизвестието, и с изтичането на този срок се поражда правната последица на прекратяване на рамковия договор. При вече осъществен фактически състав на прекратяване на договора по реда на т. 7.11 от общите условия, навеждането на друго основание за прекратяване в исковото производство, а именно осъществено виновно поведение от страна на клиента, се явява неотносимо, в който смисъл преценката на първостепенния съд относно обхвата на доказване се споделя от настоящия състав. Неотносимо е и искането за събиране на доказателства за сторените от банката разходи за проучвания, запитвания и др., тъй като начислените и удържани от нея суми са съобразно механизъм, посочен в тарифата, а не съобразно действително извършени разходи. По така изложените съображения, настоящият състав счита, че предявеният иск за заплащане на сумата от 89272,76 лв., представляваща неправомерно събрани такси във връзка с прекратяването на рамков договор от 21.10.2022 г., се явява основателен и доказан, както и основателен и доказан е и искът за заплащане на мораторна лихва върху сумата в размер на 6050,96 лв. Тези изводи съвпадат с изводите на първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното решение. Във въззивната жалба има оплакване по отношение размера на адвокатското възнаграждение, което представлява искане по чл. 248 ГПК. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по него, като след влизане в сила на решението по съществото на спора, окръжният съд дължи разглеждане на това искане. С оглед изхода на спора ответникът по жалба принципно има право на разноски, за което прилага списък на разноските. Претенцията е за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска услуга по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Пред първоинстанционният съд е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено адвокатската услуга да е възмездна, и са представени доказателства за реално плащане в полза на адвоката. Писмената форма на договора за адвокатска услуга е форма за доказване пред съда, съгласно ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като в случая няма представен писмен договор между адвоката и клиента за уреждане на отношенията им за извършване на адвокатска услуга пред въззивния съд. С оглед на това, не може да се обоснове извода за договорена възмездност в отношенията между страните, както и за договорено възмездяване по реда на чл. 38 ЗА. Правната възможност да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не се прилага служебно, като за присъждането на разноски по този ред следва да бъде установено, че правната помощ е предоставена на някое от предвидените в чл. 38, ал. 1 ЗА основания. Ето защо, при липса на договор за правна защита и съдействие съдът не следва да присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като предоставянето на безплатна правна помощ не се предполага /Определение № 3148/19.06.2025 г. по гр.д. № 1219/2025 г., ІV Г.О. на ВКС/. От друга страна, ответникът по жалба е юридическо лице, по отношение на което разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА не намира приложение. Тълкуването на тази норма води до извода, че безплатно представлявани по този ред могат да бъдат само физически лица, в който смисъл е константната съдебна практика, като напр. Определение № 853/14.03.2025 г. по ч.т.д. № 55/2025 г., ІІ Т.О. на ВКС и цитираните в него определения. По тези съображения искането на процесуалния представител на ответника по жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът