Решение № 86 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4723/2025 г.

Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/. Образувано е по жалбата на Д. М. К. ЕГН •••••••••• против наказателно постановление № 25-8703-000648 от 18.09.2025 г., издадено от Е.В.Р. – началник на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна, с което на К. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата си въззивникът не оспорва фактическата обстановка, описана в наказателното постановление и извършеното нарушение, но твърди, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не е извършено умишлено и моли съда да отмени или смекчи наказанието. В съдебно заседание въззивникът се явява лично. По същество поддържа жалбата си, посочва, че автомобилът е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“, имал е поставени регистрационни номера, минал е годишен технически преглед. Не е получавал известие и не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Моли съда за смекчаване на наказанието, особено за наказанието лишаването от право да управлява МПС, тъй като живее в село Старо Оряхово и за да упражнява трудова дейност е необходимо всеки ден да пътува до град Варна и обратно. Въззиваемата страна – началника на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от началника на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. със становище по същество, молба за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Д. М. К. притежавал лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ •••••••, закупен с договор за покупко-продажба на моторно превозно средство рег.№ 1616/07.02.2025 г. на нотариус О.С. с район Районен съд Варна от Ж.Н.Д. /л.28 от АНД/. От нотариус О.С. бе изискана справка за извършената сделка покупкопродажба на МПС - лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ •••••••. С писмо изх.№ 85/28.11.2025 г. нотариус О.С. изпраща на съда заверено копие от договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ ••••••• с рег.№ 1616/07.02.2025 г. със страни Ж.Н.Д.-продавач и Д. М. К.-купувач с уточнение, че е подадена тази информация в Портала за електронни административни услуги на МВР под УРИ 2000-200887/07.02.2025 г. Преди извършване на сделката купувачът Д. М. К. не е заявил пред нотариуса в писмен вид искане за предварително изготвяне на свидетелство за регистрация на МПС, в преписката няма подадена и изрично подписана декларация от К. за заявяване на предварително изготвяне на свидетелство за регистрация на МПС, няма заплатени таксите за това действие и няма извършено плащане от страна на нотариуса към органа за предварително издаване на свидетелство за регистрация на МПС. Според обясненията на Д. М. К. след прехвърляне на собствеността върху автомобила той боледувал, пътувал в чужбина и забравил, че трябва да регистрира автомобила на свое име в Пътна полиция Варна. Тъй като К. като собственик на пътно превозно средство, не изпълнил задължението си да го регистрира в двумесечен срок от придобиването, на 11.04.2025 г. служебно е прекратена регистрацията на лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ ••••••• с отбелязване в информационната система. Съгласно чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в този случай собственикът на превозното средство не се уведомява. На 04.07.2026 г. около 18:30 часа К. управлявал автомобила в с.Старо Оряхово, където бил спрян за проверка от служителите на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна Н.Ж.Ж. и Р.Д.З., които установили, че автомобилът е собственост на Д. М. К. и е с прекратена регистрация. Изготвена е справка за собственост на лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ ••••••• към дата 04.07.2025 г./л.23,25 от АНД/ от която е видно, че собственик е Д. М. К.. Към преписката е приложена разпечатка от автоматизираната информационна система на Сектор Пътна полиция, в която е отбелязано, че лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ ••••••• е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП от 11.04.2025 г., тъй като не е пререгистрирано от новия собственик и е посочен документ № 1616/07.02.2025 г. на нотариус 196 и към 04.07.2025 г. е бил с прекратена регистрация/л.23 от АНД/. На 04.07.2025 г. старши полицай Н.Ж.Ж. от Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна съставил срещу въззивника Д. М. К. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GА № 3841161 за това, че на 04.07.2025 г. около 18:31 часа общински път /I-9/ Старо Оряхово-Ново Оряхово- Шкорпиловци до кръстовището с ул.Св.св.Кирил и Методий в с.Старо Оряхово в посока с.Ново Оряхово, управлява собствения си лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ ••••••• по договор за покупко-продажба на МПС, нотариус с район Районен съд Варна номер 196, като МПС е с прекратена регистрация на 11.04.2025 г. Управлява със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията по чл.140 ал.1 и чл.150а ал.1 от ЗДвП. На 04.07.2025 г. К. се запознал със съдържанието на акта, не направил възражения, подписал го и получил екземпляр от него. Била образувана преписка № 12380/2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна. С постановление от 21.08.2025 г. на прокурор Ст.Стаматов от Районна прокуратура Варна/приложено заверено копие/ е отказано образуване на досъдебно производство по чл.345 ал.2 от НК по преписка № 12380/2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна, преписката е прекратена и материалите по преписката са изпратени на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна за преценка за налагане на административно наказание. Преписка № 12380/2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна бе изискана от Районна прокуратура Варна, бяха изготвени и приложени по делото заверени копия от писмено сведение от Д. М. К. и писмо рег.№ 819р-24954/24.07.2025 г. на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР и преписката беше върната на Районна прокуратура Варна. Издадено е наказателно постановление № 25-8703-000648 от 18.09.2025 г. от Е.В.Р. – началник на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна /приложен оригинал/ за това, че Д. М. К. на 04.07.2025 г. около 18:31 часа общински път /I-9/ Старо Оряхово-Ново Оряхово-Шкорпиловци до кръстовището с ул.Св.св.Кирил и Методий в с.Старо Оряхово в посока с.Ново Оряхово, управлява собствения си лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ ••••••• по договор за покупкопродажба на МПС, нотариус с район Районен съд Варна номер 196, като МПС е с прекратена регистрация от 11.04.2025 г. Във връзка с чл.143 ал.15 от ЗДвП. Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от НК наложил административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В наказателното постановление е посочено, че се издава на основание постановление на Районна прокуратура Варна № 12380/21.08.2025 г. за отказ за образуване на досъдебно производство. От приложената справка за нарушител/водач е видно, че Д. М. К. притежава свидетелство за управление на МПС от 2014 година за категории В и М, до настоящия случай има издадени 6 броя наказателни постановления и 23 броя фишове за извършени нарушения по ЗДвП. От жалбоподателя бяха представени в съдебно заседание копия от полица за платена застраховка „гражданска отговорност“ за автомобила към инкриминираната дата. Тъй като отразената в наказателното постановление фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя не беше разпитван като свидетел актосъставителят. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез писмените доказателства, подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията и действията на въззивника К.. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съдът след като се съобрази с приложената административно-наказателна преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно - наказателното производство съдът установи следното: По допустимостта на въззивната жалба: Наказателното постановление е връчено на К. на 31.10.2025 г., видно от разписката към него, жалбата срещу него е изпратена по пощата на 13.11.2025 г., видно от печата върху приложения пощенски плик и е входирана в ОД на МВР Варна на 14.11.2025 г. Жалбата е подадена в 14-дневния срок на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По компетентността: За компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган съдът следи служебно. Съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. По силата на чл.165 ал.1 от ЗДвП т.1 определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено заверено копие/ в т.1.3.2. са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата звената „Сигма“ в ОД на МВР. АУАН е съставен от компетентен орган: В т.2.1. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са определени да съставят актове за установяване на административни нарушения полицейските органи от звената „Сигма“ в ОД на МВР. Съгласно писмо рег.№ 365000-82588/02.12.2025 г. на директора на ОД на МВР Варна/л.35 от АНД/ Н.Ж.Ж. като старши полицай в група 01 Сигма в Сектор Специализирани полицейски сили към Отдел Общинска полиция при ОД на МВР Варна има право да осъществява дейности по чл.165 от ЗДвП съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Е.В.Р. – началник на Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна, определено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено копие/, в която в точка 3.7 са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на сектори Специализирани полицейски сили при ОД на МВР. По процесуалния закон: Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното постановление), счете, че правилата за компетентност са спазени. Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на един свидетели при установяване на нарушението и съставянето на акта, в присъствие на нарушителя, като препис от АУАН е връчен по законоустановения ред. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми. Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна. По материалния закон: С разпоредбата на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(изм. ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I- 45/24.03.2000 г. на МВР/наричана по-нататък Наредбата/. Възможността за служебно прекратяване на регистрацията на МПС е регламентирана в чл.18 от Наредбата, като в чл.18б ал.1 т.10 изрично е посочено, че служебно се прекратяване регистрацията по чл.143 ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В чл.143 ал.15 от ЗДвП е посочено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл.175 ар.3 пр.1 от ЗДвП от своя страна предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6 т.25 пр.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят Д. М. К. е управлявал посоченото МПС - лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ •••••••, поради което е имал качеството "водач" на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване - до кръстовището с ул.Св.кв.Кирил и Методий в с.Старо Оряхово, като това МПС към датата 04.07.2025 г. е било със служебно прекратена регистрация. Административно-наказващият орган не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма на чл.143 ал.15 от ЗДвП. Видно от разпоредбата на чл.18б ал.2 от Наредбата при прекратяване на регистрацията на превозното средство при тази хипотеза не се уведомява собственика на превозното средство. Настоящият собственик на автомобила Д. М. К. не е бил уведомен за служебно прекратена регистрация на автомобила. Анализът на установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация касателно регистрацията на МПС, респективно прекратяването и възстановяването , обуславя извода, че водачът на лек автомобил Шкода Фабия с рег. № ••••••• Д. М. К. към дата 04.07.2025 г. не е знаел факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ. Освен това не е имало и никакви обективни признаци, от които той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с всички изискуеми документи и най-вече със свидетелство за регистрация на МПС на същия този лек автомобил. В този смисъл, предвид изложеното и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че Д. М. К. не е действал виновно, поради което и извършеното от него деяние не съставлява административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. На съдът счита, че от така установената фактическа обстановка безспорно се установява, че К. е извършил от обективна и субективна страна друго административно нарушение – на чл.145 ал.2 от ЗДвП, съгласно който приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. К. като приобретател на лекия автомобил чрез договор за покупко-продажба от 11.04.2025 г. е знаел за задължението си да го регистрира в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, но той не изпълнил това свое задължение. Съдът на основание чл.63 ал.2 т.4 от ЗАНН може да измени наказателното постановление, като според ал.7 на същия член това става, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая са налице всичките предпоставки за изменение на наказателното постановление, като се наложи наказание на основание чл.177 ал.6 от ЗДвП, което е глоба в размер на 200 лева. Размерът на глобата е фиксиран в закона, поради което не следва да се обсъжда. ПО РАЗНОСКИТЕ: Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Според ал.4 на същия член в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, според който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ, където в чл.27е е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лева. Според спецификата на настоящия случай – изменение на наказателното постановление, без участие на процесуален представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, без ангажиране на допълнителни доказателства и свидетели, специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита, че в случая справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева. С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 ал.7 т.1 и чл.63д ал.4 от ЗАНН съдът