Решение № 261514 от 2.12.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 5197/2020 г.

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №5197 / 2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „М.Т.“ ЕООД ЕИК ••••••••гр.М. срещу решение №310009 от 29. 1 2.2019 г постановено по гр.д. №63581 /201 8 г на СРС, 165-ти състав; с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу “ Ч.Е.Б.” АД ••• ЕИК •••••••• да се признае за установено, че „М.Т. “ ЕООД ЕООД не дължи сумата от 2254, 81 лева – корекция на сметка за ел.енергия по фактура №0248161665 от 13.09.2018 г за търговски обект в гр.••••••••за периода 16.02.2018 г – 11.04.2018 г. В ъззивни кът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като СТИ може да е повредено след демонтажа му, а преди констативния протокол за проверката е била отчетена ел.енергия. Към датата на проверката ПИКЕЕ е отменена от ВАС, с изключение на чл.48-51 ПИКЕЕ, и няма основание за извършване на корекция. При отмяната на чл.41-47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на метрологични и други проверки на изправността на СТИ. В ОУ на ответника липсва ред за уведомяване съгласно изискванията на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ. Незаконно са начислени таксите „задължение към обществото“, „пренос“ и „достъп“, тъй като в случая няма консумирана ел.енергия. СРС не е извършил инцидентен съдебен контрол върху чл.48-51 ПИКЕЕ, които са незаконосъобразни и впоследствие са отменени от ВАС. Въззиваемата страна “ Ч.Е.Б.” АД е подало писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Констатирано е, че СТИ е измервало с грешка 100 % и е без значение, че от момента на монтирането си същото е отчело ел.енергия. Извършването на корекция не се основава на чл.47 ПИКЕЕ /отм./, а на чл.22 и чл.58 ал.2 от ОУ, както и на чл.183 ЗЗД според практиката на ВКС. В чл.17 ал.2 от ОУ съществува ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция и е спазен чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ. „Задължения към обществото“ се дължат от всички крайни клиенти на основание чл.35а във вр.чл.35 ЗЕ и чл.30а на Наредба №1 от 14.03.2017 г за регулиране цените на електрическата енергия. Според чл.51 ПИКЕЕ в корекцията се включват и дължимите мрежови цени, а това са мрежовите услуги за достъп до мрежите, пренос и разпределение. СРС не е длъжен да извърши проверка на ПИКЕЕ като подзаконов нормативен акт, а и няма нормативен акт от по-висока степен, който да се приложи. Третото лице помагач на ответника „ЧЕЗ Разпределение“ АД не взема становище по въззивната жалба. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21. 01.20 20 г и е обжалвано в срок на 04.02.2020 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивния т съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да отхвърли иск а СРС е приел, че ПИКЕЕ са издадени въз основа на делегацията в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и създават ред за отчитане на неправилно измереното количество ел.енергия. Чрез ПИКЕЕ се цели да се ликвидират последиците от неоснователно обогатяване. Съгласно чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ ответникът трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на потребителите, което и е сторено с чл.49 ал.2 ОУ и чл.17 ал.2 ОУ. Ищецът е обвързан от ОУ съгласно чл.298 ал.1 т.2 ТЗ, като е следвало да знае, че такива ОУ съществуват. По делото е установено, че СТИ въобще не е отчитало, като в този смисъл е протоколът на БИМ. Периодът на корекция е по-малък от 90 дни и е спазен чл.48 ал.1 ПИКЕЕ. Според СТЕ чл.48 ПИКЕЕ е законосъобразно приложен и изчисленията на ответника са верни. Чл.48 ПИКЕЕ не е нищожен и не противоречи на по-висок по степен нормативен акт. Решението на СРС е правилно, при следните уточнения. Според решение №118/18.09.2017 по дело №961/2016 на ВКС, ТК, II ТО крайният снабдител на електрическа енергия не следва да доказва виновно поведение на потребителя при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а ал.2 т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012 г, в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12 г съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В случая в чл.17, чл.18 и чл.49 ал. 2 от ОУ ответникът е предвидил ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция. Чл.17 ал.2 от действащите Общи условия на ответното дружество установява задължение за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл.49 ал.2 от тези общи условия. Освен това според Решение №124 от 18.06.2019 г по гр.д.№2991/18 г на ВКС, III ГО съдът не може да се позовава на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърли иск за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Извънсъдебната процедура по корекция на сметки предвидена в ОУ е само предварителна процедура. И да има нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, то е пречка единствено потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Предмет на настоящото производство не е административно наказание или имуществена санкция, която следва да бъде отменена при процесуални нарушения, а начисляване на корекция – на задължение за плащане на ел.енергия, която не е била отчетена. Дори да не е възразил извънсъдебно потребителят има възможност да реализира правата си и да възрази по корекцията в съдебното производство. В ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде осъществено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората хипотеза – е при субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели. Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената проверка е установено нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент – обстоятелства, които предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на свързване, какъвто е и разглежданият случай, като извършената промяна в дадената хипотеза е довела до неотчитане на потребената от абоната електрическа енергия за обекта. Действително с решение № 12 897/01.12.2015 г. по адм.дело № 9 462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм.дело № 2385/2016 г. са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. са отменени и последните четири разпоредби от ПИККЕ. Отмяната на норми от ПИКЕЕ /отм./ няма обратно действие. Освен това според решение №124 от 18.06.2019 г по гр.д.№2991/18 г на ВКС, III ГО и решение №150 от 26.06.2019 г по гр.д.№4160/18 г на ВКС, III ГО и след отмяната на част от ПИКЕЕ трябва да се приложат разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през процесния период. Дори да е налице непълнота в ПИКЕЕ, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. С констативния протокол от проверката, констативния протокол на БИМ и показанията на св.М. и В.е установено, че СТИ не е отчитало ползваната ел.енергия, поради неправомерно въздействие върху него. При липса на доказателства за предходно извършена проверка на уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, предвид вероятността неизмерената или неточно измерената електрическа енергия да е, както за малък период от време преди констатацията, така и в пъти повече от 90 дни. Тази законова регламентация е въведена именно защото е практически невъзможно всички СТИ да се проверяват ежемесечно или за по-малък период. Чл.48 ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа енергия. Не е необходимо ответникът да доказва, че СТИ е действително е отчитало неточно за целия 90-дневен период, а в тежест на ищеца е да докаже, че това реално не е било така. СТИ е от одобрен вид и е преминало метрологична проверка. Не е доказано от ищеца, че СТИ е повредено след демонтажа му. Корекцията има нормативно основание за извършване на корекция и това са чл.86 ал.1 т.6 ЗЕ, чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ и издадените при надлежна законова делегация чл.48-51 ПИКЕЕ /отм./ - решение №118 от 8.09.2017 по дело №961/2016 на ВКС, ТК, II ТО, решение №115 от 20.09.2017 г по т.д.№1156/16 г на ВКС, II ТО, р ешение №111 от 17.07.2015 г по т.д.№1650/14 г на ВКС, I ТО. Чл.86 ал.1 т.6 ЗЕ изрично предвижда издаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Ч л.48 ПИКЕЕ предвижда максимален 90 дневен срок за изчисляване на “корекцията” и то по предварително установена методика като чрез “корекцията” се установява количество на доставена ел.енергия. Не е надхвърлена законовата делегация и е налице специална уредба спрямо тази на чл.82 ЗЗД. Според решение №115 от 20.09.2017 г по т.д.№1156/16 г на ВКС, II ТО отмяната на части и на целия ПИКЕЕ /2013 г/ няма обратно действие – чл.195 АПК. Чл.48-51 ПИКЕЕ не противоречат на нормативен акт от по-висока степен т.е. не противоречат на материалния закон и не са издадени от некомпетентен орган, за да са нищожни. От заключението на вещото лице инж.Б. е видно, че изчислението на корекцията е математически вярно. Не се доказа от ищеца СТИ да е бил негоден още в деня на монтирането му т.е. че е налице вина на ответника. Както се посочи по-горе разпоредбите уреждащи корекцията почиват на разпределение на риска между страните за неотчетено количество ел.енергия, поради което не се изследва вина на потребителя. Начислената допълнителна ел.енергия е законосъобразно изчислена и включването в нея на „задължения към обществото“ и такси за „пренос“ и „достъп“ не противоречи на чл.51 ПИКЕЕ /отм./. Дори първоначално да има такова противоречие, новата норма на чл.35а ЗЕ във вр.чл.35 ЗЕ, чл.30а от Наредба №1 от 14.03.2017 г за регулиране цените на електрическата енергия, следва да се приложи с оглед целта на закона и да дерогира ПИКЕЕ, който е подзаконов нормативен акт. Доколкото стана въпрос не за договорно обезщетение, а за доначисляване на неотчетена ел.енергия, в цената й трябва да се включат всички компоненти и такси, които биха се дължали при доставка на действително отчетена ел.енергия. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС 150 лева юрисконсултско възнаграждение На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.