Решение № 1208 от 20.8.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4721/2026 г.

към Решение с рег. № 1208/20.08.2026г. по АНД № 4721/2026г. ПРС, XVI н.с. Произвоството е по реда на чл. 4 УБДХ. Образувано е въз основа на внесена административнонаказателна преписка от 06 РУ на ОДМВР Пловдив и съставен въз основа на нея Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 78 от 20.08.2026г. срещу Р.А.А., ЕГН ••••••••••, за това че на 20.08.2026 година, около 23.10 часа на в град Пловдив, ул. "•••• е извършил непристойна проява, нарушаваща обществения ред и спокойствие на публично място пред повече хора, изразяваща се в оскърбително отношение и държане срещу полицейските служители С.Т. и Г.К.. То се е изразявало с физическо насилие спрямо полицай К., като А. го е изблъскал в гърдите е не е изпълнил полицейско му разпореждане да спре музиката. Също казал на полицаите, че утре няма да са на работа и че ще им скъса значките. В съдебно заседание нарушителят А. се явява лично, заявява, че не желае защитник. В обясненията си казва че съжалява за извършеното от него, но излага твърдение че не е бил поканен да спре музиката, а направо е бил арестуван. Не знае дали у подписал съставения АУАН защото полицейските служители не му дали очилата без които нищо не виждал. Нарушиеля е категоричен че случилото се е било на дата 19.08.2026г. и че бил задържан от служителите на реда преди полунощ. В последната си дума моли за по-малко наказание. РП Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител. Съдът, като съобрази дадените от нарушителя обяснения, както и приложените по делото писмени доказателства и като ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка: Нарушителят Р.А.А., ЕГН •••••••••• е роден на ••••, разведен, работещ в ••, неосъждан, живущ в гр. ••••, ЕГН ••••••••••. От съставения Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, от обясненията на свидетелите очевидци, приложени по делото излиза че на 20.08.2026г., около 23.10ч. нарушителя А., бил пред блока в който живеел в гр. Пловдив, на ул. „••“ и извършил непристойна проява изразяваща се в оскърбително отношение към полицейските служители С.Т. и Г.К., които били отишли пред блока по сигнал за нарушаване на нощната тишина. От обясненията на наршителя се установява че на 19.08.2026г. рожден ден имала неговата съпруга и неговата внучка, поради което той бил извадил пред блока шатра и музикална колона. На рожденния ден присъствали много деца и съседи на семейството. Всички се забавлявали и се черпели. Около 23ч. дошли полицейски служители които го задържали. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства намери на първо място че е допуснато съществено процесуално нарушение довело до грубо нарушаване правото на защита на нарушителя. Съдът намира че актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е нередовно съставен и не може да послужи за начало на законосъобразна процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя по УБДХ. Видно от акт № 78 от 20.08.2026г. той не е предявяван на нарушителя и не е подписан от него. Няма подписи на двама свидетели, които да удостоверяват дали лицето е отказало да го подпише или не е било в състояние да стори това. Нещо повече, от обясненията на нарушителя се установи че той не му е бил даден и да го прочете, тъй като не е имал очила и не е могъл да чете без тях. Това твърдение на нарушителя се подкрепя от обективния факт че акта не е подписан от него. Съгласно чл. 2, ал. 1 от УБДХ, за констатирана проява на дребно хулиганство се съставя акт, в който се описва случая, отбелязва се името и адреса на нарушителя и на свидетелите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от УБДХ, ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се отбелязва в същия. В него се вписват и възраженията на нарушителя, ако той направи такива. При това положение е налице нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от УБДХ. Деянието дребно хулиганство по чл. 1, ал. 1 УБДХ представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, което означава, че производството по установяване на административното нарушение дребно хулиганство, налагане и изпълнение на административното наказание е подчинено както на специалните правила, посочени в УБДХ, така и на общите правила на ЗАНН. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 1 от същия закон (Тълкувателно решение № 46 от 16.X.1979 г. по н. д. № 36/79 г., ОСНК). В чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е императивно посочено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. На първо място следва да се посочи, че релевантно за преценката дали е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила визирани в чл. 43 ал.1 ЗАНН във връзка с правото на защита на жалбоподателя е дали и кога фактически е било извършено съответното действие по предявяване на акта за да се запознае със съдържанието му. Смисълът и значението на разпоредбата на чл. 43 ал.1 ЗАНН е да бъде действително извършено предявяване на съставения акт, за да го прочете нарушителя, да се запознае със съдържанието му, да научи в какво се обвинява и така да му бъде дадена възможност да организира адекватно защитата си. А обстоятелството дали е положен подпис на нарушителя в акта има значение за да се удостовери факта, че същият се е запознал със съдържанието на акта. Само по себе си неполагането на подпис на нарушителя не би могло да се прецени като съществено нарушение на процесуалните правила, когато в действителност му е била дадена възможността да се запознае със съдържанието му и да направи възражения. И обратно, например дори и да е налице подпис затова че е бил предявен акта на нарушителя, но ако се установи, че в действителност, това действие не е било извършено ще е налице съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 43 ал.1 ЗАНН, а именно не предявяване на акта. Установяване на обстоятелствата, че актът е бил предявен на нарушителя при съставянето и му е била дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта, че му е било разяснено правото да направи възражения по смисъла на чл. 44 ЗАНН подлежи на доказване с всички доказателствени средства. От събраните доказателства и от посоченото от нарушителя се установи, че актът не му е предявяван и той не е могъл нито да се запознае със съдържанието му, тъй като заяви, че без очила не е могъл да чете, нито да направи своите възражения. Същият не е знаел за какво е производството и твърди, е бил задържан, за пускането на музика. Видно е, че са му предявени за подпис заповед за задържане и протокол за обиск, върху които се е подписал. Поради това съдът намира, че акт № 78/20.08.2026 г. изобщо не е бил предявяван на нарушителя и той не се е запознал със него. Непредявяването на акта за дребно хулиганство и липсата на възможност да направи възражения е съществено процесуално нарушение, което фатално е засегнало правото на защита на Р.А.А., още в тази най-ранна фаза на административвнонаказателния процес по УБДХ. На следващо място, налице е още едно съществено процеуасло нарушение, напълно опорочило проведената административно-наказателна процедура. По делото безспорно се установи че каквото и да е сторил нарушителя заради което е бил задържан, то това е било на дата 19.08.2026г., около 23ч. това се установява от неговите обяснения и от заповедта за задържане. В съставения акт, докладната записка и обясненията на полицейските служители Т. и К. е записано че дребното хулиганство е извършено от нарушителя А. на 20.08.2026г., около 23,10ч. Това обаче е очевидно невъзможно, тъй като съдебното заседание се проведе на 20.08.2026г., около 16.30ч. и към този час, излиза че нарушителя все още не е извършил нарушение по УБДХ. Посочването на точната датат и място на което е било извършено нарушението е елемент от състава на нарушението, който е задължителен и липсата му, или доказването на друга фактическа обстановка безспорно води до издаването на един незаконосъобразен акт, който не може да породи каквито и да е равни последици. В този смисъл предявеното пред съда административнонаказателно обвинение се явява незаконосъобразно и съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ, съдът няма друга процесуална възможност освен да оправдае нарушителя. По изложените съображения, Съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: