Решение № 350 от 17.4.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 964/2026 г.

Производство по реда на чл.12 ЗЗД и предмет на разглеждане молба с правно основание чл.8 ЗЗДН. Производството е по реда на чл. 12 от ЗЗДН. Молителката сочи, че с ответника по молбата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен със съдебно решение. Със същото решение семейното жилище, находящо се в гр.Сливен, м. „Батмиш“ вила № 504, било предоставено за ползване на нея. Сочи, че след прекратяване на брака, ответникът многократно отправял закани към нея, че ще я унищожи, размаже и заличи от земята. Твърди, че на 07.03.2026г., била с неин близък на вилата в м. Батмиш. Ответникът, който живеел в близост до този имот във ферма за крави, видимо пиян отишъл при нея. Носел заострен жлезен кол, като го размятал и започнал да я псува и обижда с думите „курва, боклук, долна жена“. Тъй като молителката не реагирала на агресивното му поведение, той насочил острието на кола към нея и й казал, да си изнася багажа от къщата, да маха кучетата си. Казал, че къщата е негова, и ако не се изнесе ще я убие. Сочи, че единствено намесата на нейния близък предотвратило колът да се забие в корема й. Ответникът продължил да вика цит. „дори и сега да не те убия ще те ликвидирам следващия път“. На място дошли работодателят на ответника и жената, с която живеел. Всички те се нахвърлили върху молителката и искали да я изгонят от имота. Ответникът продължил да я обижда и се насочвал към нея с металния кол. Твърди, че подала сигнал на тел. 112 в 14:00 часа, като тогава временно скандала утихнал, но тъй като полицейската патрулка се забавила повече от половин час, скандалът отново ескалирал, ответникът станал още по агресивен, като заявил, че с молителката било свършено. После всички се разотишли и по пътя молителката срещнала патрулната кола, а полицаите поискали обяснения. От съда се иска издаване на заповед за защита, като се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се отстрани ответника от жилището й, находящо се на адрес ••• да се забрани на ответника да доближава жилищата, в които живее на адрес ••• както и да доближава жилището в ••• да се забрани на ответника да приближава молителката, както и местата й за социални контакти и отдих и работното й място на Общински пазар - Сливен, да се забрани на ответника да осъществява каквито и да е контакти с молителката под каквато й да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Съдът след като изслуша доводите на страните и прецени събраната в хода на производството доказателствена съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Страните са бивши съпрузи. Гражданският им брак бил прекратен с развод по взаимно съгласие с ••••. С решението е утвърдено споразумение между страните по чл.51 СК, с което семейното жилище, находящо се в гр.Сливен, м.“Батмиш“, вила № 504 било предоставено за ползване на молителката. Ответникът многократно е осъждан, видно от справка за съдимост. От доклад за посетен сигнал за домашно насилие от 10.03.2026г. и докладна записка от същата дата на полицейски служител се установява, че след подаден сигнал на тел.112 от молителката за възникнал словесен скандал между бившите съпрузи, полицейски органи посетили мястото, изискали обяснения от молителката и присъствалия на скандала неин приятел, установен бил и работодателя на ответника, но самия той не бил установен на място. Заповед за незабавна защита е издадена на 09.03.2026г. В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. Всички свидетели сочат, че на 07.03.2026г. в м.“Батмиш“ в семейното жилище на бившите съпрузи – страни в процеса възникнал словесен конфликт между тях по повод ползването на семейното жилище. Ответникът гонел молителката от това жилище, искал тя да се изнесе, защото той плащал данъка и считал, че имота е негов. Двамата се обиждали взаимно. Показанията на свидетеля Попов, пряк очевидец на целия скандал установяват, че ответника дошъл в имота да се саморазправя с молителката, като държал в ръцете си остър железен кол. С него посягал към нея, размахвал го заплашително, като целял да я удари, но тя успяла да избегне удар. Обиждал я с думите „ курва, алкохоличка, боклук“. Изисквал от нея да напусне жилището и да махне кучетата, които хранела там. Заканвал й се с убийство. Обадил се по телефона, като извикал на място и работодателят си свидетелят Й. и жената, с която живеел в момента. Последните се отзовали и на място също нападнали молителката словесно, във връзка със семейния имот. Показанията на свидетеля М. установяват, че след скандала молителката била много разстроена, уплашена, тревожна , зачервена с високо кръвно. След този инцидент не излизала сама и винаги искала да има човек с нея. Свидетелят К също установява, че двамата бивши съпрузи вдигнали скандал, при който един друг се обиждали и на място били свидетелят Попов, свидетелят Й. и жената, с която ответника живеел – Любка. Свидетелят Й. установява, че в момента ответникът живеел в къща, осигурена от самия свидетел срещу това да се грижи за животните му. Този свидетел посочва, че в ръцете си ответникът държал дървена пръчка – сива, която ползвал за да се подпира, а също и когато изкарвал животните на паша. Двамата бивши съпрузи се обиждали взаимно, като ответникът искал от молителката да напусне вилата им. Свидетелят също така установява, че още преди да възникне скандала, ответникът го известил, че тръгва да се разправя с бившата си съпруга за общия им имот. Горната фактическа обстановка е безспорно установена, въз основа на събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в процеса, като ги оценя като незаинтересовани от изхода на делото, последователни, житейски логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи: Правната квалификация на предявения иск е чл.8 ЗЗДН. Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, визирано в чл.8, ал.1, т.1 и чл.3, т.1 ЗЗДН – пострадало от домашно насилие лице, извършено от бивш съпруг. Към молбата е приложена и декларация от молителя, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН. Разгледана по същество молбата се явява основателна и бива уважена. Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него или негов близък от лицата, изчерпателно посочени в закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционално- психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове. Установи се в процеса, че на 07.03.2026г. ответникът целенасочено отишъл в бившето си семейно жилище за да се саморазправя с молителката, кат целта му била да я изгони от имота. Това категорично се доказа от показанията на свидетеля Й.. Безспорно се доказа и възникнал скандал между страните, при който взаимно се обиждали с нецензурни думи. Ответникът освен обидните думи към молителката отправил и закана с убийство, при условие, че не напусне имота, който считал за свой собствен. В процеса не се установи какъв вид пръчка е държал в ръцете си ответника и дали тя била дървена или желязна. Важното е, че тя му е послужила за сплашване на молителката, като оръжие да постигне целта на заканата си да „убие“ бившата си съпруга. Подобно поведение безспорно се окачествява като акт на психическо емоционално насилие. Имуществените отношения между бившите съпрузи не биха могли да се решат по пътя, избран от ответника и с тези противоправни действия от негова страна. С оглед изложените съображения, по отношение на извършителя П. Й. Ж., следва да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и 4 ЗЗДН, а именно: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да му се забрани да я приближава на разстояние помалко от 50 метра, както и жилищата й в гр.Сливен, м.“Батмиш“ , вила № 504 и в гр.Сливен, ул.“Шипка“ № 92, както и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез други средства и системи за комуникация, за срок от 10 месеца, с приспадане на срока на действие на мерките от издадената заповед за незабавна защита – чл.5, ал.2 ЗЗДН. Съдът намира, че така определения срок, за който са наложени мерките за защита е необходим за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника, както и за възпирането му от прояви на бъдеща физическа агресия. Що се каса до мярката, свързана с доближаване на работното място на молителката, такова не се установи в процеса към момента на приключване на устните състезания, но така или иначе забраната на ответника да я приближава лично на разстояние по-малко от 50 м. би довела до същата превенция. На основание чл. 15 ал. 8 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 4 ЗЗДН - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението и уведомяване незабавно органите на прокуратурата. На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” гр.Сливен, - по настоящ адрес на извършителя и на пострадалото лице. На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът в настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в размер на 12,78 евро по сметка на СлРС /т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ/. Водим от изложеното, съдът