Решение № 219 от 4.5.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 571/2026 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба с вх.№979/08.04.2026 г., подадена от Д. Г. З., с адрес: гр.Р., ул. •••, против постановление от 06.04.2026 г. по изп.д.№63//25 г. по описа на ДСИ при РС-Р.. С жалбата се оспорва постановление на ДСИ при РС Р., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за насочване на изпълнението срещу имущество на жалбоподателя -длъжник по изпълнението, което се твърди, че е несеквестируемо. Жалбоподателят се позовава на чл.444, т.4 ГПК и твърди, че жилището, срещу което е насочено изпълнението е негово единствено такова и поради това е неприложимо изпълнението върху него, като крайна като мярка. Още повече, че размерът на задължението е на сравнително малка стойност в сравнение с със стойността на имота. При тези твърдения се иска отмяна на обжалваното постановление на ДСИ при РС Р., да се приеме, че имотът е несеквестируем., а с отделна молба с вх.№ 980/08.04.2026г. е поискано спиране на изпълнението върху този имот. Препис от жалбата е връчена на взискателя, който в срока по чл.436, ал.2 ГПК е подал отговор. Жалбата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК, тъй като по изпълнителния лист са присъдени суми за обезщетение на вреди от извършено престъпление по чл.130, ал.2 ГПК, в която хипотеза се допуска принудително изпълнение и върху несеквестируемо имущество. На основание чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ ДСИ при РС Р. е представил писмени мотиви, в които по същество оспорва жалбата като неоснователна и препраща към основанията за това, изложени в обжалваното постановление. Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Производството по изпълнително дело № 63/2025г. по описа на РС Р. е образувано по молба от Л. С. З., в качеството на взискател, срещу Д. Г. З., в качеството на длъжник – за принудително събиране на сумата, предмет на изпълнителен лист от 25.06.2024г., издаден въз основа на присъда, влязла в сила по дело № 164/2021г. по описа на РС Р., с който длъжникът Д. Г. З., в качеството на подсъдим е осъден да заплати на гражданския ищец Л. С. З., на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.147, ал.1 НПК, ведно със законната лихва от датата на деянието -27.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Със същият изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя, в качеството му на тъжител по делото и сумата от 1350 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 12 лв. за заплатена държавна такса за образуване на делото. По делото взискателят е поискал възбраняване на недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.760.374.1.1 по КККР на гр.Р.. С постановление от 14.05.2025г. на ДСИ е наложена възбрана върху този имот, а с разпореждане от 05.03.2026г. е насрочен на 02.04.2026г. опис на възбранения имот, собственост на длъжника. На 09.03.2026г. длъжникът лично е получил призовката за принудителното изпълнение и опис на собствения му възбранен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.760.374.1.1 по КККР на гр.Р.. Длъжникът е предложил плащане ежемесечно по 100 лв., но взискателят е изразил несъгласие с така предложения начин на изпълнение. С разпореждане от 02.04.2026г., предвид молба от вещото лице с изтъкнато за заболяване , описът е отложен и насрочен за нова дата – 07.05.2026г. С две молби с вх.№ 938 и 940 от 03.04.2026г. длъжникът е възразил, че имотът, срещу който е насочено принудително изпълнение е негово единствено жилище и затова е несеквестируемо. На това основание е поискано прекратяване на изпълнението върху тази вещ. С обжалваното постановление от 06.04.2026г-. ДСИ при РС Р. е оставил без уважение това възражение на длъжника. Изложено, е че съгласно чл.444, т.7 от ГПК единственото жилище на длъжника е несеквестируемо, но тази забрана не е нищожна и отпада при наличието на предпоставките по чл.445 ГПК. Видно от представения изпълнителен лист, дължимите от длъжника суми са на основание осъждането му в с влязла в сила присъда за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.445, ал.2, т.1 ГПК , пр.второ от ГПК забраната по чл.444, т.7 ГПК не важи за длъжниците за вреди от непозволено увреждане, а спирането на изпълнението е възможно при условията на чл.454 ГПК. При така установеното се налагат следните правни изводи: В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно лицата, които са легитимирани да обжалват действията на съдия изпълнителя - взискател, длъжник и трети лица, а в чл.435, ал.1, т.1-3 и ал.2, т.1-7 ГПК са изброени изрично и изчерпателно конкретните по вид действията и/или актове на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Следователно – правото на жалба и подлежащите на обжалване на действия на съдебния – изпълнителя са изчерпателно посочени в закона. В случая жалбата е подадена от длъжника с твърдението, че индивидуалното принудително изпълнение е насочено срещу негова вещ, която е несеквестируема. С оглед на това жалбата следва да се счете за процесуално допустима – подадена от длъжника, срещу подлежащ на обжалване акт на съдия – изпълнителя по см. на чл.435, ал.2, т.2 ГПК. Съгласно чл.444, т.7 от ГПК единственото жилище на длъжника е несеквестируемо. Съгласно чл. 445 от ГПК са уредени случаите, в които горната забрана е неприложима, а именно – относно всички забрани по чл.444 ГПК - относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, а относно забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети и длъжниците за случаи, предвидени със закон. Видно от изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело длъжникът дължи сума от 1000 лв., присъдена на взискателя на основание обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление, т.е. касае се до предмет на изпълнение на вземане за непозволено увреждане по см. на изключението на чл. 445, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК. Ето защо спрямо взискателя е неприложима несеквестируемостта на чл.444, т.7 ГПК, на която е позовава длъжникът. Ето защо жалбата е неоснователна, а обжалваното постановление следва да се потвърди като правилно и незаконосъобразно. Предвид неоснователност на жалбата липсва основание за спиране на изпълнителното дело по арг. на чл. 438 ГПК. Водим от горното, съдът