Решение № 9317 от 19.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2674/2025 г.

Производството е образувано по предявени от ищеца „Гресия 2“ ЕООД срещу ответниците „БНН“ ООД, „Флекс Лоджистикс“ ЕООД и „Рутина Транс“ ЕООД обективно съединени осъдителни исков с правно основание чл. 17, т. 1 вр. чл. 25 вр. чл. 23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), за заплащане на сумата от 10 922,73 лв., частична претенция от вземане в общ размер 37 732,51 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди при международен превоз на стока, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 523,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.02.2024г. до 15.01.2025г. При условията на евентуално отхвърляне на исковете въз основа на превозния договор, ищецът претендира ответниц и т е да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за причинените вреди, в качеството си на спедитори на основание нормата на чл. 362 ТЗ. Ищецът „Гресия 2“ ЕООД, твърди, че през м.01.2024г. възложил на ответника „БНН“ ООД извършването на транспортна услуга – доставка от Испания до България на стока – смесители, комплекти душове за вграждане и др., която стока била закупена и платена от ищеца на производителя Имекс Продуктс С.Л., дружество установено в Кралство Испания. Поддържа, че ответникът „БНН“ ООД превъзложил от своя страна извършването на транспорта на „Флекс Лоджистикс“ ЕООД, като „Флекс Лоджистикс“ ЕООД от своя страна е превъзложило извършването на превоза на „Рутина Транс“ ЕООД съгласно заявка за транспорт №112400124 от 19.01.2024г. Посочва, че в крайна сметка стоката е била натоварена на превозни средства, стопанисвани от „Рутина Транс“ ЕООД, на композиция с влекач, марка „Даф“ с ДКН РВ 7... и ремарке, марка „Шварцмюлер“ с ДКН РВ 5..., след Заявява, че на 25.01.2024г., датата на която стоката следвало да бъде получена в склада на „Гресия 2“ ЕООД в гр. София, България, тя не е получена, като това отбелязване е оформено върху международната товарителница. Съгласно изложеното в протокол № 67 от 22.01.2024г., съставен от френските компетентни органи и според твърденията на водача на превозното средство собственост на „Рутина Транс“ ЕООД – г-н Ц. Т., стоката е била открадната. Не са установени следи от взлом, което освен от възприетото от разследващия френски служител се потвърждава и от самия водач на превозното средство. Посочва, че от момента на възлагане на извършването на превоза до настоящия момент стоката не е доставена от „БНН“ ООД, нито от страна на „ФЛЕКС ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД (на когото е превъзложен превоза от страна на „БНН“ ООД), нито от страна на „Рутина Транс“ ЕООД, с чийто превозни средства е извършен транспорта, нито е получено обезщетение за вредите, въпреки отправената към ответниците покана за възстановяване на равностойността на стоката (уведомление за рекламация), получена от „БНН“ ООД чрез управителя г-жа Н. Н. на 31.01.2024г., от „Флекс Лоджистикс“ ЕООД чрез г-жа Ралева на 31.01.2024г., от „Рутина Транс“ ЕООД чрез Е. Д. на 31.01.2024г. Ищецът излага, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 23, пар.1 от Конвенцията CMR, размерът на дължимото обезщетение за пълна липса на стоката по превозния договор следва да бъде определен съобразно стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Тази стойност подлежи на определяне по текущата цена на пазара на стоките — пар. 2 на чл. 23 Конвенция CMR, която съответства на отразената цена в приложената към товарителницата фактура за продажба на стоките на правоимащия, издадена на мястото и към момента на приемане на стоката за превоз по смисъла на конвенцията от изпращача, а именно сумата в размер на 19 292,33 EUR, с левова равностойност 37 732,51 лв. Моли за солидарно осъждане на ответниците за сумата 10 922,73 лв., като част от вземане в общ размер 37 732,51 лв., както и обезщетение за забава. При условията на евентуалност претендира ответниц и т е да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за причинените вреди, в качеството си на спедитори Претендира сторените в производството разноски. Ответникът „БНН“ ООД в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, основано на договор за превоз. Твърди, че действителните отношения между страните са уредени с договор за спедиция, сключен след приета устна заявка. Поддържа, че представената към исковата молба имейл кореспонденция с представител на ищеца от 19.01.2024г. доказва именно изпращането на запитване, уговорено преди това по телефон. Посочва, че от заявка договор № RE24019 от страна на „БНН“ ООД към „Флекс Лоджистикс“ ЕООД се установява, че в изпълнение на заявката за спедиция от ищеца, ответникът „БНН“ ООД от свое име и за сметка на ищеца, е възложил на втория ответникът извършването на превоза, който от своя страна е превъзложил превоза на третия превозвач, издал товарителницата. Излага съображения, че превозвач е бил ответникът „Рутина Транс“ ЕООД, който носи отговорност за частична липса или повреда на стоката от момента на приемане от изпращача до доставянето . Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава. Противопоставя се и по отношение размера на претенцията, при твърдения, че съгласно приложимия текст на чл. 23, пар. 3 от Конвенция CMR, обезщетението не може да надхвърли 25 франка за кг бруто липсващо тегло, която стойност съгласно съдебната практика се равнява на 10,2875 евро на кг липсващо бруто тегло. При тези съображения, съотнесено към 540 кг. лисваща стока, максималното обезщетение е в размер 5555,25 евро. Счита, че ищецът е следвало на самостоятелно основание да застрахова товара. Твърди, че на осн. чл. 23, пар. 6 от Конвенцията, обезщетение в по – голям размер не може да бъде търсено, освен в случай на обявена стойност на стоката или при обявен особен интерес при доставката по чл. 24 и чл. 26, което не е налице в случая. Моли за отхвърляне на исковете по отношение на него и претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът „Флекс Лоджистикс“ ЕООД е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва пасивната си процесуалноправна легитимация. Излага, че от твърденията на ищеца не се извежда сключен договор за превоз между него и ответното дружество „Флекс Лоджистикс“ ЕООД. Посочва, че ищецът е възложил на „БНН“ ООД организирането на международна доставка на стоки от Испания до България, който от своя страна го е възложил на него. „Флекс Лоджистикс“ ЕООД в изпълнение на задължението си за организиране на доставката с подходящ транспорт е възложил на „Рутина Транс“ ЕООД извършването на международния транспорт. Счита, че горното се установява от представената към исковата молба заявка за транспорт № 11200124/19.01.2024г. В допълнение посочва, че видно от съставената CMR товарителница, издадена от изпращача, в същата като превозвач е отразено „Рутина Транс“ ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 36 от Конвенцията, съгласно която търсенето на отговорност за липса, повреда или закъснение може да бъде извършено само срещу първия превозвач, последния такъв или превозвача, изпълняващ тази част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или закъснението. Оспорва твърдението да има качеството превозвач в процесните отношения с ищеца с оглед липсата на лиценз за извършване на международни автомобилни превози, както и собствен автопарк. Твърди, че е действал в качеството си на спедитор по смисъла на чл. 361 ТЗ в отношенията си с получателя на товара. Заявява, че като такъв не са му предоставени данни за съдържанието на товара и неговата стойност, не е получавал фактическата власт върху стоката и не е осъществил физическия превоз на товара,а това е било сторено от „Рутина Транс“ ЕООД с авто композиция РВ 7... и РВ 5.... В условията на евентуалност твърди, че са налице предпоставки обуславящи освобождаващи от отговорност на превозвача по чл. 17, т.2, предл. 4 от Конвенцията – липсата се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл д избегне и последици, които не е могъл да преодолее. В частност твърди, че липсата на товара се дължи на престъпно деяние – противозаконно отнемане от превозното средство на „Рутина Транс“ ЕООД. Оспорва претенциите по размер като се позовава на нормата на чл. 23, пар. 23 от Конвенцията CMR, определяща максимален размер на отговорността, като посочва, че в товарителницата няма обявена стойност, което би било основание за претендиране на обезщетение в по – голям размер. Счита, че за изчисляване на вредите следва да намери приложение международната разчетна единица – специални права за тираж (СПТ), съответно обезщетението се изчислява на 5 157 евро (10 086,21 лв.). Оспорва акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Рутина Транс“ ЕООД е подал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва, че сключил с „Флекс Лоджистикс“ ЕООД договор за превоз на две палета до България. Твърди, че не е получил предварително информация за вида на стоката и стойността на същата. Посочва, че при спиране за регламентирана почивка във Франция, през нощта на 20 срещу 21.01.2024г., управителят на ответното дружество и водачът на товарния автомобил – Ц. Т., се намирали в кабината на камиона, а вратите на ремаркето били заключени с катинар. На сутринта видели, че мрежата зад камиона е срязана, а задните врати отворени. Две палета от товара липсвали. Били уведомени полицейските органи, след което и спедитора, получателя на товара и застрахователя на превозвача. Застрахователят на „Рутина Транс“ ЕООД отказал да заплати обезщетение за откраднатия товар. Оспорва да носи отговорност за вредите от липсващата стока, доколкото превозвачът не е могъл да предотврати настъпването на кражбата. Моли за привличане в производството на застрахователя и предявява в условията на евентуалност обратен иск срещу него за сумите, за които превозвачът бъде осъден да заплати на ищеца по делото и съгласно заявените в първоначалната искова молба размери. Третото лице – помагач на страната на ответника „Рутина Транс“ ЕООД – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в предоставения му срок изразява становище за неоснователност на предявения срещу него обратен иск. Посочва, че по заведената извънсъдебно претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за извършена кражба на част от товар е постановен отказ, тъй като не са били налице основания за изплащане на такова. Позовава се на нарушаване на чл. 5 от ОУ към полицата, т. 16 от която предвижда, че не се покрива отговорността на превозвача от загуба или щета при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, а съгласно т. 5 поради злонамереност или груба небрежност, проявено от застрахования или негови служители или др. наети лица, използвани при извършване на превоза. Посочва, че превозвачът не е предприел нужните мерки за защита на товара и с това не е положил нужната грижа за повереното му имущество. Заявява, че е представен трудов договор на лицето, управлявало МПС, както и че не е описан видът на стоката в товарителницата.Оспорва предявения иск и по размер, който счита за завишен предвид приложимите норми на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки – чл. 23, пар. 1 и пар. 3. С оглед на изложените твърдения поддържа, че законосъобразно и в съответствие е ОУ е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на предявения срещу него иск и присъждане на сторените разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното: В настоящото производство не са спорни между страните , а и от събраните доказателства се установяват еднозначно следните обстоятелства: че процесния товар, представляващ оборудване за баня – душ смесители, комплекти душове за вграждане и др. с тегло 540 кг., разпределено в 2 палета, е следвало да бъде натоварен в гр. Валенсия, Испания с изпращач испанското дружество „Имекс Продъктс“ и превозен до адрес в гр. София, България с получател „Гресия 2“ ЕООД; че превозът е извършен с превозни средства РВ 7... и РВ 5... собственост на „Рутина Транс“ ЕООД, както и че стоката, предмет на превоза, не е била доставена на „Гресия 2“ ЕООД. Първият спорен въпрос между страните е относно характеристиките на правоотношението между ищеца и ответниците, които застъпват тезата, че имат качеството на спедитори в отношенията си с ищеца, докато превозвач е единствено „Рутина Транс“ ЕООД, който реално е следвало да извърши транспортирането на стоката до получателя в София, България. За изясняване на правоотношенията отношенията между страните следва да се посочи, че характерът на същите не следва от фактически извършените от страните действия, а от постигнатото помежду им съгласие относно съдържанието на насрещните престации. Договорите за спедиция и превоз се различават именно по съдържанието на престацията на изпълнителя, която в единият случай се изразява в организирането и сключването на договор за превоз от името на спедитора, но за сметка на възложителя и срещу заплащане на спедиционно възнаграждение, наред с разноските по превоза, докато при договора за превоз задължението на изпълнителя е за резултата – транспортирането на конкретен товар по определен маршрут и предаването му на получателя срещу договорено възнаграждение (навло). В настоящия случай видно от представена електронна кореспонденция (л. 40) ищецът е възложил на ответника „БНН“ ООД на дата 19.01.2024г. изготвянето на оферта за извършване на транспортна услуга, с параметри на товара 120х80х170-196,20 кг. и 120х80х183 – 540 кг., която е приета от насрещната страна съгласно изявление на служител на ответното дружество, с посочване номера на превозните средства - РВ 7.../РВ 5..., срок на изпълнение - четвъртък, при цена 650 лв. без ДДС. В заявката за международен транспорт от 19.01.2024г. е посочен размер на уговореното възнаграждение, като не фигурира определянето на същото като спедиционно възнаграждение, нито разходи за други услуги, присъщи на спедиционния договор /по аргумент от чл. 361 ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 356 ал. 2 ТЗ /, нито отчетна сделка, които да са отразени в счетоводството на ответника. Следва отново да се посочи, че наличието на тези елементи не се и твърдят от ответника „БНН“ ООД и няма представени доказателства в тази насока. Заявката за извършване на транспортна услуга, която първоначално е устно възложена, не съдържа уговорки, въз основа на които да се направи извод, че страните са обвързани о т спедиционен договор. Не може да се направи такова заключение и от представената писмена кореспонденция, противно на доводите на първия ответник, в която се обсъжда единствено извършването на транспорт на товар с определени параметри след предварителното дадената устна заявка и от която се установява, че съдържанието на заявката е подготвено именно от ищцовото дружество, а същевременно в приетата заявка не се съдържа уточнение, че цитираните транспортни средства, с които ще се извърши превоза, са собственост на друг превозвач. Горното от своя страна намира подкрепа в изложеното при разпита в съдебно заседание на свидетеля Д. П., която заявява, че между страните съществуват отношения по извършването на превози на товари в периода след 2023г. Посочва, че лично е изпращала множество заявки за транспорт до „БНН“ ООД. Пояснява, че цялата кореспонденция - изпращането на заявката, отговор от насрещната страна с навлото и последващото потвържение, се извършват преимуществено по имейл. В допълнение излага, че непосредствено преди превоза ищецът получава информация за транспортното средство, като в електронното съобщение ответникът „БНН“ ООД не посочва чия собственост е последното. Свидетелства, че относно процесната заявка, в частност при посочване на регистрационните номера на транспортните средства, ответникът „БНН“ ООД не е информирал, че се касае за камиони собственост на друга фирма. Узнала, че стоката е открадната от Н. Н. – служител на ответника „БНН“ ООД, с която комуникирала, като впоследствие получила кореспонденцията между последното дружество и „Флекс Лоджистикс“ ЕООД, където се потвърждава това обстоятелство. Тогава разбрала, че има намесена втора фирма, а впоследствие и трета такава „Рутина Транс“ ЕООД. Допълва, че служител на „Рутина Транс“ ЕООД пожелал контакт с нея, но тя отказала, тъй като „Гресия 2“ ЕООД не било във взаимоотношения с последното. Показанията на посочения свидетел относно практиката по възлагане извършването на превоз на стоки с ответника „БНН“ ООД намират подкрепа и в изложеното пред съда при разпита на свидетеля Н. Н.. Свидетелката Николова сочи, че основаната дейност на първия ответник е извършването на спедиторски услуги, като същевременно заявява, че се е случвало да извършва превози и чрез собствени превозни средства. В конкретиката на случая свидетелства досежно това, че се касаело за превоз на стока, опакована в две палета, който „БНН“ ООД превъзложил на „Флекс Лоджистикс“ ЕООД, а вторият ответник превъзложил от своя страна на реално осъществилия транспорта - „Рутина Транс“ ЕООД. От показанията се потвърждава обстоятелството, че на първият ответник е възложено извършването именно на международен транспорт, а не спедиция, доколкото свидетелят заявява изрично, че се касае за предприето от страна на „БНН“ ООД превъзлагане, а не договорка за организиране и намиране транспорт. В допълнение свидетелката Николова излага, че многократно е „возила“ товари на ищеца, по устна договорка и без допълнителна информация за стоката. За установяване на търговската практика между страните, са представени и приети извлечения от имейл кореспонденция от 2023г., фактури и платежни нареждания от 2023г., от които се извежда, че е ищецът е възлагал и заплащал транспортни услуги, извършвани от ответника „БНН“ ООД – вътрешнообщностен транспорт, с отразени дестинация, индивидуализация на транспортното средство, дата на товарене и разтоварване. Тези доказателства макар да нямат пряка относимост към вида на сключената сделка за процесната дата 19.01.2024г., сочат на наличие на трайни правоотношения с предмет превоз на стоки между страните, в т.ч. по предходни заявки с изпращач дружество „Имекс Продъктс“ - Испания. Ето защо при съобразяване на събраните писмените доказателства, така и от цитираните свидетелски показания може да се направи извод, ч е „БНН“ ООД има качеството превозвач. Именно на него от страна на ищеца „Гресия 2“ ЕООД е било възложено извършването на превоза срещу уговорено транспортно навло, а не спедиционно възнаграждение. По делото се установява още, че със заявка – договор № RE24019/19.01.2024г. „БНН“ ООД е възложил на „Флекс Лоджистикс“ ЕООД извършването на превоза на стока, пакетирана в 2 палета, 540 кг. с начален адрес - Валенсия, Испания и краен адрес – София, България, „Гресия 2“ ЕООД, дата на доставка 25.01.2024г., при навло от 600 лева без ДДС, платимо от „БНН“ ООД 40 дни след представяне на фактурата, издадена в месеца, в който е извършен транспорта и оригинални 2 броя CMR товарителници, подпечатани и датирани от получателя без забележки (стр. 130 от делото). Договорът съдържа съвпадащи насрещни волеизявления на договарящите се страни /товародател-превозвач/ относно съществените елементи на превозния договор: вид на товара, дата и място на приемането му и на предаването му и превозна цена /навло/. В този договор не е предвидено задължение на „Флекс Лоджистикс“ ЕООД да сключи договор за превоз срещу заплащане на спедиционно възнаграждение, с което задължение се характеризира спедиционния договор. Със заявка – договор № 112400124/19.01.2024г. „Флекс Лоджистикс“ ЕООД е възложил на „Рутина Транс“ ЕООД извършването на процесния превоз на стока, с дата на товарене 19.01.2024г., пакетирана в 2 палета, 540 кг. с изпращач: „Имекс Продуктс“, адрес на товарене - Валенсия, Испания и получател: „Гресия 2“ ЕООД, краен адрес – кв. „Димитър Миленков“ 136 Б, София, България, дата на доставка 25.01.2024г., при договорено навло от 500 лева без ДДС, платимо от „Флекс Лоджистикс“ ЕООД, до 45 календарни дни след получаване на фактура и CMR товарителница (стр. 37 от делото). Обстоятелството, че е било извършено превъзлагане извършването на превоза на друг превозвач, който в конкретния момент разполага със свободен автомобил и шофьор, не променя съдържанието на превозното правоотношение, което е възникнало между „Гресия 2“ ЕООД и „БНН“ ООД. Следва да бъде посочено, че видно от съставена международна товарителница от 19.01.2024г. (стр. 7 от делото), е посочен изпращач "Имекс Продуктс и превозвач „Рутина Транс“ ЕООД. В нея е отразен и номер на автомобила, който ще извърши превоза – РВ 7... и РВ 5.... Това се явяват именно автомобилите, посочени от „БНН“ ООД, които ще извършат възложения му превоз. Вписването на „Рутина Транс“ ЕООД в товарителницата не променя качеството на „БНН“ ООД като превозвач в правоотношението с товародателя. Международната товарителница не представлява форма на договора за международен превоз на стоки. От нея може да се прави извод за съдържанието на товара, количеството му и предаването на стоката от товародателя, но не се отразява на действителността на договора за превоз и не представлява форма за тази действителност. Товарителницата се издава от изпращача и се подписва от двете страни - този, който предава, и този, който приема за превоз стоката. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката. Тя може да служи като доказателство за отразените в нея обстоятелства, но дали един договор за превоз е сключен и между кои страни е възникнало превозното правоотношение, не зависи от съставената товарителница, тъй като и без изобщо да е съставена такава, договорът за превоз пак би бил действителен. Поради това съдът намира, че невписването на „БНН“ ООД като превозвач в товарителницата не се отразява на неговото качество като превозвач и не променя съдържанието на превозното правоотношение. Именно като превозвач последният отговаря за точното изпълнение на превоза, включително и за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането и за превоз до този на доставянето и, както и за забавата при доставянето (чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки). За пълнота настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че цитираната разпоредба не поставя изискване и ограничение в търсенето на отговорност от превозвача да се предпоставя от отправена претенция към застрахователя по карго застраховка, съответно възражението в този смисъл на ответника „Флекс Лоджистикс“ ЕООД се явява неоснователно. С оглед съвкупната преценка на обсъдения доказателствен материал следва да се приеме, че последващите заявки от „БНН“ ООД до „Флекс Лоджистикс“ ЕООД и от „Флекс Лоджистикс“ ЕООД към „Рутина Транс“ ЕООД са именно за възлагане на превоз на същия товар, като е уговаряно заплащането на превозно възнаграждение и следователно се касае за правоотношения по договор за превоз, извършен от последващи превозвачи, като обстоятелството, че фактически само един от тримата ответници е извършил на практика транспорта от началния до крайния пункт не опровергава този извод, тъй като изрично ТЗ и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / СМР/ допускат превозът да се извърши изцяло или отчасти посредством друг превозвач /подизпълнители превозвачи/ при осъществяване на превоза. В този случай първият превозвач носи отговорност за настъпилите в резултат на тяхното поведение вреди, т.е. отговаря като за свои пропуските и действията на лицата, чиито услуги е използвал във връзка с извършване на превоза. Съгласно чл. 374 ал. 2 от ТЗ , всеки следващ превозвач встъпва в договора за превоз и следва да упражнява правата и задълженията на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз, като всички превозвачи отговарят солидарно. Без правно значение относно характеристиките на правоотношенията е и обстоятелството дали и кой/кои от ответниците разполагат с лиценз за извършване на превози на товари, тъй като няма пречка превозът да се извърши от/чрез друг превозвач, а и липсата на лиценз е относима към пораждане на отговорност за нарушение/престъпление и виновното неизпълнение на договора, а не към неговия вид. Следователно ответниците по настоящото дело носят отговорност спрямо ищеца „Гресия 2“ ЕООД за изпълнение на възложения превоз на товар със заявката от 19.01.2024г., сключена с ответника „БНН“ ООД, която отговорност е солидарна по силата на разпоредбата на чл. 374, ал. 2 ТЗ и аналогичния текст на чл. 34 о т Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки CMR. Не е спорно, че стоката, предмет на договора за превоз не е доставена на получателя – ищец по делото, като страните спорят относно обема на вредите, както и дали ответниците, респективно кой от тях следва да отговоря за тези вреди. Съгласно чл. 17, т. 1 Конвенция CMR превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Посочената правна норма задължава превозвачът да извърши точно определени действия, и не позволява отклонение от определеното правило за поведение, а именно задължението да достави на получателя цялата предадена от изпращача стока в уговорения срок или ако не е уговорен срок, в срока по чл. 19 и чл. 20, т. 1 Конвенция CMR. В разпоредбата на чл. 17, т. 2 Конвенция CMR изрично и изчерпателно са посочени основанията, при наличието на едно от които превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1 - липсата, повредата или забавата се дължат на: 1) грешки на правоимащия (изпращача или получателя); 2) нареждане на правоимащия (изпращача или получателя), което не е резултат на грешка на превозвача; 3) присъщ недостатък на стоката; 4) или обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Разпоредбата на чл. 13, т. 1 от Конвенция CMR регламентира правото на получателя да получи стоката - предмет на договора за превоз, а ако се установи загуба на стоката или ако същата не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19 Конвенция CMR, правото да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за превоз. Разпоредбите на чл. 20, т. 1 и т. 2, изр. 1 Конвенция CMR регламентират правото на правоимащия (без да прави разграничение между изпращач и получател) да приеме, че товарът е изгубен, когато не е доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, или ако такъв срок не е бил уговорен, в срок 60 дни от деня на приемането на товара за превоз от превозвача, както и правото на правоимащия след като получи обезщетението за изгубения товар, да поиска писмено да бъде уведомен веднага, ако товарът се намери в продължение на една година, считано от изплащането на обезщетението. (така решение № 48 от 12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г., ТК, II, ТО на ВКС). Съгласно чл. 17, ал. 3 на Конвенцията превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители, както и отговорността му може да бъде ангажирана, за да се освободи от отговорност. Уредбата на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки предвижда ангажиране на отговорност за щети, настъпили вследствие на обективни обстоятелства (такива, които са могли да бъдат избегнати, включително и при недостатъци на превозното средство), както и виновна отговорност, но с разграничение съобразно с факторите, допринесли за настъпването на щетата (чл. 17, ал. 2 и ал. 5). Във връзка с установяване на вредите и начина на настъпването им по делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Като свидетел е разпитан Ц. Т., който е управлявал превозното средство, собственост на „Рутина Транс“ ЕООД - композиция с влекач, марка „Даф“ с ДКН РВ 7... и ремарке, марка „Шварцмюлер“ с ДКН РВ 5... от натоварването му в Испания и който е констатирал липсата на част от товара на паркинг във Франция. Между страните по делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че превозът е възложен от ищеца при условията на групажен транспорт, а именно – 2 европалета, с общо тегло 540 кг., които съгласно показанията на св. Танев са натоварени допълнително след запитване от „Флекс Лоджистикс“ ЕООД, който групаж включвал още две пратки от различни товарни адреси. При разпита си в съдебно заседание св. Танев уточнява, че след натоварване на указания му адрес, което се случило в петък, потеглил и преминавал през Франция. Изтекло времето, в рамките на което било разрешено движение на тежкотоварното превозно средство, а именно до 22 ч. в събота, при което следвало да си осигури паркинг и престой през неделя. Паркирал камиона около 17ч. на бензиностанция с обособен паркинг за тежкотоварни автомобили. При събуждането си в неделя установил, че вратите на камиона били отворени, без катинар, мрежата към магистралата била отрязана, а процесните два палета липсвали. Информирал незабавно „Флекс Лоджистикс“ ЕООД за кражбата, което дружество му предоставило фактура за стоката за пред френските власти във връзка със съставяне на протокол за откраднатата стока. Уточнява, че паркингът се намирал на платен участък от магистралата във Франция, както и че на същия няма чекиране, бариери или лице, което да разпределя кой къде да паркира превозното средство. Допълва, че в неделя преминал патрул, който дал указания да заяви кражбата на следващия ден в близко полицейско управление. Свидетелства, че не е получавал изрични указания и инструкции от товародателите относно престоя и паркирането. По делото е представен в официален превод Протокол за кражба и изслушване на пострадало лице, съставен от полицейските служби на Мандило Ла Напул, Франция (л. 19-24). В същия е отразено, че за времето от 17ч. на 20.01.2024г. до 10ч. на 21.04/2024г. на крайпътна зона Видобан Юг, (Зона за почивка), пострадалото лице Ц. Т. е паркирал съчленното превозно средство – влекач, марка „ДАФ“, с рег. № РВ 7... за почивка и нощуване, като след събуждането си е установил, че ремаркето е отворено, а част от стоката липсва. В допълнение е посочено, че се касае за оборудване за водопроводни мрежи – 226 артикула, разделени на 2 палета, собственост на Имекс Продъктс. Отразено е също, че не са констатирани следи от взлом. По делото е приет и авариен протокол № 100418/05.02.2024г., съставен от „Булгарконтрола“ АД, видно от който аварийният комисар е извършил на 26.01.2024г. в гр. София проверка на процесното превозно средство и в частност на процесния товар – два броя палети, върху които са били групирани индивидуални опаковки (липсващи към момента на огледа); черно полиетиленово фолио (налично - разкъсано). В протокола е отразено е също, е стоките превозвани в товарното помещение на полуремаркето и предназначени за други получатели в България, са налични, без видими повреди по транспортната опаковка. Съгласно чл. 373, ал. 1 ТЗ и чл. 17 Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR ), превозвачът отговаря за изгубването на товара, от момента на приемането му за превоз до този на доставянето му, освен ако вредата се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Следва да бъде посочено, че кражбата по начало не представлява непредвидимо обстоятелство, тъй като основно задължение на превозвача е да пази товара и поради това в тежест на ответника е да установи, че е направил всичко зависещо от него, за да предотврати твърдяната кражба, т. е положил е необходимата грижа на добър търговец, която изисква от превозвача да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин, /чл. 63, ал. 2 ЗЗД /, предвид обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие, като преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както и на вида и характера на престацията – в този смисъл решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1028/2011 г., I т. о., ТК. С оглед на което непредотвратимост би била налице, единствено ако превозвачът е доказал по несъмнен начин, че е предприел мерките, произтичащи от грижата на добрия търговец, за да опази поверения му за превоз товар. Само факта обаче, че липсата е резултат на кражба, не е достатъчен за освобождаващия от отговорност фактически състав на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като в нея ясно е казано, че обстоятелствата трябва да са от такъв характер, че да не е било възможно за превозвача да ги избегне. Така би било, ако кражбата е била извършена на охраняем паркинг, при съблюдаване на условията при които е възложен превоза. В настоящия случай действително липсват специално поставени от възложителя на превоза условия по опазването от посегателства на товара. В същото време от събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетеля Танев се установява, че камионът, с който е осъществяван превоза е оставен за нощен престой и паркиран на неохраняем паркинг на бензиностанция на изход от магистрала във Франция. Обстоятелството, че шофьорът на камиона не е знаел местоположението на охраняем паркинг в района, респективно, че непосредствено преди задължителния престой в близост не е имало такъв, не е от естество да доведе до изключване на отговорността му, доколкото ответното дружество реално осъществило превоза, чиито служител се явява свидетеля, извършва тази дейност по занятие и бил длъжен да предприеме съответни мерки за съхраняване и опазване на товара, които да се явят достатъчни за предотвратяване кражбата на товара. На следващо място е необходимо да се посочи, че въпреки, че свидетелят Танев е останал да нощува в камиона, това не може да се възприеме за достатъчно подходящи мерки за предотвратяване кражбата на товара, доколкото самият свидетел посочва, че разбрал за кражбата едва на сутринта, след слизането си от превозното средстви като установил, че вратите не били добре затворени. При всички положения в случая съхраняването без особени мерки и надзор на камиона несъмнено представлява действие, които увеличава риска от увреждане или съхраняване на товара тъй като благоприятства отнемането на откраднатото имущество. От събраните по делото доказателстване може да се направи категоричен извод, че превозвачът не е изпълнил задълженията си за опазване на товара, като не е предприел дължимата грижа за предотвратяване на кражба. Налице е безспорно неизпълнение на конкретно задължение на превозвача по опазване целостта и съхранението на товара, за които той следва да отговоря по общото правило на чл. 3 от Конвенцията и което неизпълнение е значително с оглед интереса на кредитора и е налице причинна връзка между него и настъпването на събитието, респ. възможността да се предотвратят вредите от същото. С оглед на гореизложеното по мнение на настоящта инстанция в случая кражбата не е в резултат на непредвидими и непреодолими форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и превозвачът носи отговорност за липсата на товара. Не са налице предпоставки за ограничаването на отговорността на превозвача, на основание чл. 17, ал. 5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), независимо, че кражбата има характер на случайно събитие, доколкото не е такова от изброените в ал. 2 на същата разпоредба обстоятелства, които превозвачът да не е могъл да избегне, поради което възниква задължение на ответника да заплати обезщетение на ищеца за липса на превозвания товар. Общото правило на чл. 82 ЗЗД сочи, че обезщетението при неизпълнение на договор обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а в чл. 23 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) указва, че това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Съгласно чл. 23, ал.3 от Конвенцията, обезщетението не трябва да превишава 8,33 разчетни единици на килограм липсващо бруто тегло. Специалните права на тираж са международна разчетна единица, представляваща "кошница от валути" на страните, които имат най-голям износ. Към момента в нея влизат 4 валути: еврото, японската йена, британската лира и американския долар, като съотношението на тежестта на отделните валути се предоговоря на всеки пет години. СПТ са специфична валутна единица, чийно обменен курс се определя от Международния валутен фонд /МВФ/. Първоначално стойността им е определена като стойността на 0. 888671 грама злато, след което се предефинират като "кошница от валути". Стойността на липсващият товар от 540 кг., изчислена от съда, съобразно чл. 162 от ГПК възлиза на 4498,20 СПТ. При съобразяване, че 1 СПТ възлиза на 1,22 евро, и използвайки наличен в интернет на адрес bg. coinmill. com/SDR_calculator. html калкулатор, настоящият състав установи, че стойността на липсващия товар възлиа на сумата 5487,80 евро (10 733,73 лева). Не се твърди и не се установява наличието на отбелязване в товарителницата на стойността на стоката, по смисъла на чл. 24 от Конвенцията, което би обусловило завишен размер на дължимото обезщетение. По гореизложените съображения съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл. 17, т. 1 вр. чл. 25 вр. чл. 23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), като осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 5487,80 евро (10 733,73 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от неизпълнение на договорните задължения на ответниците, като превозвачи по възложен международен превоз на стоки. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10 922,73 лв., искът следва да се отхвърли. В случая, с оглед основателността на предявения главен иск, съдът намира, че не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 363 ТЗ за заплащане на същата сума. Относно иска по чл. 27 от Конвенцията 523,75 евро - лихва за забава за периода 01.02.2024г. - 15.01.2025г. При съобразяване датата на получаване на писмената рекламация до превозвачите – 31.01.2024 г., и размерът до който се установи, че искът за главница за обезщетение за претърпените вреди е основателен, акцесорната претенция следва да бъде уважена до размера на сумата 513,16 лв. (изчислена по реда на чл. 162 ГПК), а за разликата до сумата 523,75 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По обратния иск: Доколкото обратният иск се предявява под евентуалност и настоящият състав намери, че искът за обезщетение във връзка с установена щета по транспортната заявка от 19.01.2024г. е частично основателен, то следва да бъде разгледан обратния иск. Установява се, че по отношение товарен автомобил ДАФ с регистрационен номер РВ 7... и ремарке с рег. № РВ 5..., към момента на извършване на кражбата е била сключена валидна застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ № 0310-410- 2023-00003/15.03.2023г. между „Рутина Транс“ ЕООД в качеството му на превозвач и ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, със срок на действие от 01.04.2023г. до 31.03.2024г. Ответникът по насрещния иск е възразил, че процесното събитие представлява изключен риск по чл. 5, т. 16 от Общите условия по застраховката „Отговорност на превозвача“, който предвижда, че не се покрива отговорността на застрахования при кражба от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорност на застрахования. Охраняемият паркинг представлява специално организирано място за паркиране на товарни превозни средства, снабдено с необходимите обозначителни знаци, ограждения, осветление, денонощна охрана, видеонаблюдение, за което превозвачът е заплатил такса за престой. В настоящия случай от събраните по делото доказателства, включително от показанията свидетеля Танков се установи, че същият е паркирал на паркинг на бензиностанция, за който не е платил такса престой и паркингът не е бил охраняван от денонощна охрана. Следва да се посочи, че субективните възприятия на свидетеля за сигурността на паркинга, не могат да компенсират очевидните му характеристики на неохраняем паркинг. В допълнение към това съдът намира за необходимо да отбележи и, че едва в хода на настоящото съдебно производство с отговора на исковата молба ответникът „Рутина Транс“ ЕООД, както и при разпита на св. Танев са заявили, че е водачът е поставил на вратите на товарния автомобил катинар, каквито твърдения и доказателства не се съдържат в изготвения от френските полицейски служители Протокол за кражба, както и в обясненията на шофьора, които са част от преписката образувана при застрахователното дружество по повод на процесното застрахователно събитие. От изложеното, категорично се установява, че е налице първата хипотеза на изключен риск – превозно средство ДАФ с регистрационен номер РВ 7... и ремарке с рег. № РВ 5..., намиращо се под отговорност на застрахования, чрез управляващия го шофьор, е било паркирано на неохраняем паркинг към момента на настъпване на събитието и щетата – кражбата от него на 2 броя палета. В случая не се касае до втората хипотеза на изключен застрахователен риск кражба от превозно средство, оставено без охрана. За да се прецени дали превозното средство е оставено без охрана /надзор/ от страна на застрахования, следва преди всичко да се отговори на въпроса – кога такъв надзор е налице. Такъв е налице, когато: 1) превозното средства се намира под непосредствената фактическа власт на превозвача или лица, на които той е възложил, или 2) превозното средство е заключено. Съответно – без надзор ще е МПС, за което нито една от двете хипотези не е налице. В конкретния казус физическото присъствие на водача в самия камион изключва хипотезата на „оставяне без надзор“, дори и същият да е спял. Правото на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на предвидено в договора задължение е свързано с това дали неизпълнението е значително с оглед интереса на застрахователя - по КЗ /отм./, а по действащия КЗ правото произтича, както от интереса на застрахователя, така и от това дали събитието е следствие от неизпълнението на това задължение. Съгласно практиката на ВКС - Решение № 143/19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г. на ВКС, „значителността на интереса не се извежда само от предвиждане в договора на подобно задължение, т. е. причинно – следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на събитието не се презумира, а е необходимо обективно установяване на такава връзка, като се преценяват вида на съответното неизпълнение спрямо вида на съответното събитие, според тълкуването в практиката на ВКС по КЗ /отм./. При действащия КЗ отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е свързан именно с доказването, че събитието е вследствие от неизпълнение на задълженията на застрахования (неизпълнението е довело до настъпване на събитието) и следователно наличието на причинно следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактически състав на правото на застрахователя. В нормата на чл. 395, ал. 5 КЗ законодателят изрично е предвидил, че при липса на причинно - следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение“. В настоящия случай категорично се установи такава причинно – следствена връзка, защото паркирането от шофьора на влекача на неохраняемия паркинг несъмнено е улеснило и е довело до последвалата кражба от него, в този смисъл неизпълнението се явява и значително с оглед на интереса на застрахователя, доколкото от кражбата са произтекли вреди в не малък размер. Именно защото рискът от кражба на неохраняем паркинг е по - висок, той е предвиден от застрахователя като изключен, с което застрахованият се е съгласил и е следвало да се съобрази. Доколкото в този случай, при наличие на изключен риск, застраховката не покрива отговорността на превозвача, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Представен е списък с разноски по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира сумата 486,90 лв. за държавна такса, сумата 3044,40 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС (2537 лв. без ДДС), видно от платежен документ от 17.03.2025г. и фактура № 0000000809/28.02.2025г. и сумата 228 лв. за образуване на дело пред ЧСИ по повод обезпечителното производство. Ответниците са релевирали възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-нисък от този, предвиден в Наредба № 1/09.7.2004г. ( Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о.) Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Настоящият състав, като взе предвид определения минимум по чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредбата, и съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършената работа, материални интерес, намира за основателно възражението на ответниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като счита, че адекватно такова се явява в размер над минимума, а именно на 2000 лв. без ДДС (2400 лв. с ДДС). Поради изложените съображения, ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца съдебните разноски по делото в настоящата съдебна инстанция, в общ размер на 3052,60 лв. (1560,79 евро.) По отношение на ответника „БНН“ ООД се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лв. (726,51 евро), представяйки фактура № 0000000006/18.03.2025г., който е съобразен с минимума по Наредба № 1/09.7.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, от които следва да му се присъди сумата 29 лв. (14,83 евро). Ответникът „Флекс Лоджистикс“ ЕООД също претендира разноски, съгласно приложени договор за правна защита и съдействие от 14.03.2025г., проформа фактура № 0000000322/16.03.2025г. и извлечение за извършен превод, които възлизат на сумата 4404 лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС (3670 лв. без ДДС), които при съобразяване на релевираното от ищеца възражение за прекомерност и възприемане на горните мотиви относно справедлив размер за осъществената защита, следва да бъдат намалени на 2400 лв. с ДДС. Предвид изложеното в тежест на ищеца следва да се възложат разноски за сумата 48 лв. (24,54 евро). Ответникът „Рутина Транс“ ЕООД претендира разноски, като за доказването им по делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 05.05.2025г., с уговорен хонорар от 1500 лв., платени в брой при подписване на същия. От посочената сума, съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на страната следва да се присъди сумата 30 лв. (15,34 евро). При посочения изход на делото по предявения в условията на евентуалност обратен иск, ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда минимален размер от 200 лв. (102,26 евро). Като съобрази датата на постановяване на настоящото решение във връзка с чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България ДВ, бр. 70/2024 г./, във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 /обн. на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото, считано от 1 януари 2026 г., всички суми, предмет на предявените за разглеждане в производството искове, следва са бъдат посочени в официалната /към настоящия момент/ валута в Република България - евро, вместо в български левове. Превалутирането следва да бъде извършено съгласно правилата, установени в разпоредбите на чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и по установения в чл. 5 от закона официален валутен курс на лева към еврото. Така мотивиран, съдът