Решение № 113 от 12.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 14699/2025 г.

наказателно дело № 20251110214699 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. Б. К., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „,,•••'' против издадено срещу него наказателно постановление № 25-4332- 02262904.09.2025 г. от Д.Д.Д., на длъжност „началник Сектор“ в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева (25.56 евро). Подадената жалба е бланкетна и с нея единствено се твърди, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения, поради което се моли за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното НП моли да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи от името на жалбоподателя, приема за установено следното: От фактическа страна: На 21.08.2025 г., около 14.14 часа, в гр. София, по ул. Източна тангента с посока на движение от ул.527-ма към ул. Летоструй, жалбоподателят Д. Б. К. управлявал л.а. „,,•••''“ с рег. №,,•••'' и при направената му проверка на ул. Източна тангента до №53, е установено, че управлява посоченото МПС без поставен обезопасителен /предпазен/ колан, с който автомобилът е бил оборудван. За така констатираното нарушение, квалифицирано по чл.137а, ал.1 от ЗДвП срещу К. е съставен АУАН серия GA № 4410318 от 21.08.2025 г. След предявяване на нарушителя на така съставеният АУАН, същият го подписал без да вписва възражения в него, като писмени такива не са били подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка, като описаната в акта, е издадено обжалваното НП на 04.09.2025 г. Същото е било връчено на жалбоподателя на 22.09.2025 г./видно от приложената разписка за връчване/, а жалбата против него е подадена на 01.10.2025 г., а именно в рамките на срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, с оглед на което е допустима за разглеждане. По доказателствата: Настоящият състав прие за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на разпитания свидетел – Т. С. А. и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка картон на водача, заповед № 513з-9700/13.09.2024 г. на директора на СДВР, удостоверяващ компетентността на актосъставителя, наред със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед №8121К-12547/12.09.2024 г., удостоверяващ компетентността на наказващия орган. Показанията на св. А. се характеризират с висока степен на информативност, като свидетелят при даване на показания пред настоящия съдебен състав демонстрира ясно съхранен спомен за конкретния случай. Същият категорично заявява, че лично е възприел факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е бил оборудван. Посочва мястото, на което е извършено и установено нарушението, както и марка, модел и регистрационен номер на автомобила, управляван от жалбоподателя. С оглед на категоричността и непоколебимостта на показанията на този свидетел съдът се доверява изцяло на неговите показания, след като не констатира каквито и да е основания да се съмнява в неговата обективност и безпристрастност при възпроизвеждане на фактите и обстоятелствата, които лично и непосредствено е възприел. Съдът кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото, на които служителите на ОПП-СДВР са констатирали извършеното нарушение, тъй като в тези части, описаните в него факти се потвърждават от показанията на свидетеля А.. На приобщените и кредитирани от съда показания на разпитания полицейски служител, който е бил пряк очевидец на деянието, липсват доказателства, които да противоречат, с изключение на бланкетните възражения на жалбоподателя, описани в жалбата, че е бил с поставен колан и не е извършил вмененото му нарушение. Същите обаче не представляват доказателство или доказателствено средство в настоящето производство, а доказателства в тяхна подкрепа не бяха представени. Съдът взе предвид и представените заповеди, преценени в съвкупност с показанията на св. Александрво относно заеманата от него длъжност, като доказателство за компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган да съставят съответните процесуални документи, които са подписали. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите. Депозирана е в преклузивния процесуален срок и е подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните: АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед на изложените по-горе съображения, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и е посочена нарушената правна разпоредба. При предявяване на АУАН, жалбоподателят не е оспорил описаното в него нарушение, като не е вписал възражение в акта. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, поради изложените съображения в доказателствения анализ. Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон. В чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е предвидено, че на наказание подлежи водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Самото задължение за използване на предпазен колан е уредено в чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, според който водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил по времето и на мястото, посочени в АУАН и НП, без да използва обезопасителен колан. Т.е. в качеството си на водач и при движение на автомобила, той не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Същевременно не са изложени доводи и не са представени доказателства, които да обосноват извод за приложение на някое от изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2-5 от ЗДвП. Наказанието, предвидено в санкционната норма на чл. 183, ал.4 ЗДвП е фиксирано – глоба в размер на 50 лева и за наказващия орган не съществува възможност да се отклонява от него, с оглед на което се налага извод за правилно приложение на материалния закон и в санкционната му част. Ето защо съдът приема, че от обективна страна са налице признаците на състава на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 183, ал.4, т.7 от същия закон. Нарушението е извършено виновно от дееца, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се явява, тъй като в момента на проверката е управлявал МПС. Следователно, при правилно определена квалификация на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 183, ал.4 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лева. Правилна и законосъобразна се явява преценката на АНО и за липса на основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение се отличават с типичната за конкретното деяние обществена опасност и не се характеризират с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. С оглед изложените съображения, съдът намира, че контролираното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се поражда за наказващия орган, на осн. чл.69д, ал.4 ЗАНН. Предвид направеното изрично искане за това, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро / равностойността на 130,00 лева/, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, който минимален размер според съда представлява справедлив такъв, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд