Решение № 63 от 25.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 391/2025 г.

С решение № 130/21.03.25 г., постановено по т.д. № 214/24 г. на ОС Пловдив, са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО- ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ МЕДИЦЕЛ“ ЕООД ЕИК 115665689 против „ЕРРАН“ ЕООД ЕИК 203384978 осъдителни искове за: сумата от 99 360 лв., дължима на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, представляваща 60 % от заплатената от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР НОЛЕКС“ ООД ЕИК 205724018 сума в размер на 165 600 лв. за платени 23 наемни месечни вноски за периода декември 2021 г. - октомври 2023 г. за ползването на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: № •••••.•••.••••••• - първи и втори етаж; сумата от 66 240 лв., дължима на основание чл. 56 ЗС, представляваща 40 % от заплатената от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР НОЛЕКС“ ООД ЕИК 205724018 сума в размер на 165 600 лв. за платени 23 наемни месечни вноски за периода декември 2021 г. - октомври 2023 г. за ползването на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: № •••••.•••.••••••• - първи и втори етаж; сумата от 66 240 лева на основание чл. 59 ЗЗД /като този иск е евентуално съединен с иска по чл.56 от ЗС/ представляваща сума с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като част равняваща се на 40 % от заплатена от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР НОЛЕКС“ ООД ЕИК 205724018 сума в размер на общо 165 600 лв. за платени 23 наемни месечни вноски за периода декември 2021 г. - октомври 2023 г. за ползването на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: № •••••.•••.••••••• - първи и втори етаж. Въззивна жалба против горното решение в установителната му част е подадена от „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО- ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ МЕДИЦЕЛ“ ЕООД, като се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което се уважат исковите претенции. Претендира разноски за двете инстанции. „ЕРРАН“ ЕООД моли обжалваното решение да се бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното: С нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот и продажба на идеални части от недвижим имот, вписан с вх. рег. № 5284 от 21.11.2016 г., акт № •••, том ••, дело № ••••/•••• г. по описа на Служба по вписванията гр. А., „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО- ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ - МЕДИЦЕЛ“ ЕООД /като собственик на ПИ с идентификатор •••••.•••.•••, находящ се в гр. А., с адрес на ПИ: ул. „О.“, с площ от 931 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана/, е учредило в полза на „ЕРРАН“ ЕООД безсрочно право на строеж на 40/100 идеални части от следните нововъзникващи обекти на собственост от предвидената за изграждане в гореописания поземлен имот Сграда за обществено обслужване „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР “ на четири етажа, със застроена площ от 391, 57 кв.м. и РЗП 1707,03 кв. м., съгласно Разрешение за строеж № 1/06.01.2015 г. от гл. арх. на Община А. и одобрен архитектурен проект на 06.01.2015 г., а именно: ПЪРВИ ЕТАЖ на кота ± 0,00 (нула, нула нула), включващ входно преддверие с ветробран и фоайе с рецепция, обслужващ коридор с достъп до стълбищната клетка и асансьора, машинно помещение за асансьора и инсталационно помещение, офис на управителя, лекарски кабинет, клинична лаборатория с всичките й прилежащи помещения, микробиологична лаборатория, паразитологична лаборатория с пробовземно помещение, мъжка тоалетна, женска тоалетна и тоалетна за хора с увреждания, рентген с фотолаборатория и съблекалня, помещение за биологични отпадъци и офис за санитарно-хигиенни материали и пособия, килер, който етаж е със застроена площ от 391,57 (триста деветдесет и едно цяло и петдесет и седем стотни) квадратни метра, при граници на етажа: от долу - няма, отгоре - етаж втори на кота +3,80 м. (плюс три цяло и осемдесет стотни метра), от запад и север - двор, от изток - ул. „О.“, от юг - ул. „Л. К.“, и ВТОРИ ЕТАЖ на кота +3,80 (плюс три цяло и осемдесет стотни метра), състоящ се от обслужващ коридор, мъжка и женска тоалетна, авариен евакуационен изход към втора стълбищна клетка през помещението за санитарно-хигиенни пособия и материали, лекарски кабинети, манипулационни помещения, сервизно, складови помещения и тераси, който етаж е със застроена мощ от 443.74 (четиристотин четиридесет и три цяло и седемдесет и четири стотни) квадратни метра, при граници на етажа: от долу - първи етаж на кота + 0,00 (нула, нула нула), отгоре - етаж трети на кота +7,60м, (плюс седем цяло и шестдесет стотни метра), от запад и север - двор, от изток - ул. „О.“, от юг - ул. „Л. К.“, като учредителят ще полза целите първи и втори етажи от Сграда за обществено обслужване „Медицински център, описани по-горе за срок от 5 години след въвеждането им в експлоатация – изрично уговорено в т. І и ІІІ от нот.акт. Към момента на предявяване на исковата молба - 05.04.2024 г., описаните първи и втори етажи са нанесени в кадастралната карта като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: № •••••.•••.••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., одобрени със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. А., ул. „О.“, ет. 1 /едно/, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор № •••••.•••.•••.6, предназначение: здравно заведение, разположена в поземлен имот с идентификатор № •••••.•••.••• , с предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 2, посочени в документа площи: 770,770 кв. м., прилежащи части: съответни идеални части от общите части на сградата; ниво: 1 - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма ; ниво: 2 - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: •••••.•••.••••••• •••••.•••.•••••••, •••••.•••.•••.•••. ПИ с идентификатор •••••.•••.•••, находящ се в гр. А., с адрес на ПИ: ул. „О.“, с площ от 931 кв.м. е бил придобит от „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО- ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ - МЕДИЦЕЛ“ ЕООД по силата на нот.акт за покупко-продажба № ••, т. *, рег. № •••, д. ••/•• г. на А. П. – Нотариус рег. № ••• на НК, вписан с вх. № •••/•••••••• г., акт № ••, Т.*, Д. ••/•••• г. на СВ А.. С удостоверение № 49/24.04.2019 г. е въведен в експлоатация строеж „Медицински център“, находящ се в УПИ ••-•••,•••, с административен адрес: ул. „Л. К.“ № *. На база описаните писмени доказателства е прието, че ищцовото дружество е собственик на 60/100 ид.ч. от ПИ с идентификатор •••••.•••.••• /първи и втори етаж от описаната сграда/, а по отношение на останалите 40/100 ид.ч има право на ползване за целия исков период /октомври 2021 – декември 2023 г./, който е част от петгодишния период след въвеждането в експлоатация, за който е учредено правото на ползване. Неоснователно е възражението в отговора на въззивната жалба за това, че тъй като ищцовото дружество не било изпълнило задълженията си да финансира СМР по изграждане на сградата, за него не било възникнало право да ползва процесния недвижим имот за срок от пет години. С цитираните по-горе нот.актове ищцовото дружество се легитимира като собственик на 60/100 ид.ч. от процесния имот, а по отношение на останалите 40/100 ид.ч. като носител на правото на ползване за срок от 5 години след въвеждане в експлоатация. Правото на ползване произтича от уговореното в нотариалния акт, като апазването му от страна на собственика, учредил право на строеж в полза на ответното дружестов, не е направено под някакво условие, вкл. и от рода на посоченото във възражението на ответника. Ето защо няма и каквото и да било основание да се отрече правото на ползване на ищцовото дружество по отношение на 40/100 ид.ч. от процесния имот за исковия период. Твърденията в исковата молба са били, че през исковия период процесния имот е ползван под наем от „Медицински център Нолекс“ ООД ЕИК 205724018, съдружници в което са били З. Д. и Н. Д.. Фактури за дължимия наем били издавани от „ЕРРАН“ ЕООД, като в същите била префактурираната и ползваната ел.енергия за обекта. По издадените фактури МЦ Нолекс заплатило на „ЕРРАН“ ЕООД общо сумата от 219000 лв., от които 165 000 лв. като наем и 54 000.78 лв. за електроенергия. Предвид правото си на собственост върху 60/100 ид.ч от обекта и правото на ползване върху останалите 40/100 ид.ч. ищцовото дружество претендира да получи платените на ответното дружество наемни вноски: 60 % - в качеството си на собственик на осн. чл. 30, ал.3 от ЗС и 40 % - в качеството на носител на правото на ползване на осн. чл. 56 от ЗС. Исковете са отхвърлени, като е прието, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно релевантни факти: наличие на наемно правоотношение между ответника и третото лице по повод процесните обекти, упражняване на фактическа власт върху обектите именно от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР НОЛЕКС“ ООД, плащането на сумите по издадените фактури именно по повод такова ползване на процесния обект, липса на данни в издадените фактури за какво конкретно наемно правоотношение се заплащат, относно кои ползвани вещи. По делото е прието заключение на ССчЕ, неоспорено от страните. От същото се установява, че за периода 1.12.21 до 31.10.23 г. са налице издадени фактури от „ЕРРАН“ ЕООД към „МЦ Нолекс“ ООД на обща стойност от 234 113.39 лв., от които: 172 800 лв. – за наем на недв.имот /24 х 7200 лв./ и 61 312.39 лв. и 61 312.39 лв. за ел.енергия, като 14 512.61 лв. са компенсация по РМС за ел.енергия. Извършени са плащания по фактурите на обща стойност 172 800 лв. – като наем на недвижим имот и 46 800 лв. – платена ел.енергия. Фактурите са осчетоводени както от „МЦ Нолекс“ ООД, така и от ответното дружество „ЕРРАН“ ЕООД, като от страна на последното са включени в дневници за покупки и продажби и СД за ДДС за съответните данъчни периоди. Мотивиран е извод, че и двете дружества имат редовно счетоводство и водят своите счетоводни книги съгласно приложимото счетоводно и данъчно законодателство. Във въззивното производство са уважени доказателствени искания на жалбоподателя на осн. чл. 266, ал.3 от ГПК във връзка с констатирано от въззивния съд процесуално нарушение, а именно липса на указания от първоинстанционния съд по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ГПК за това, че за ползването на процесния обект ищецът не е ангажирал доказателства. Прието е заключение по допълнителна задача на ССчЕ във връзка с префактурираните суми за ел.енергия. Заключението се възприема като компетентно изготвено и не е оспорено от страните. От същото се установява, че към всяка една от издадените фактури от „ЕРРАН“ ЕООД, платени от „МЦ Нолекс“ ООД, са приложени фактури, издадени от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД за периода до м. ІІ.23 и от „Кери Токи Пауър“ АД за периода от м. ІІІ.23 г., като приложените фактури от доставчиците на ел.енергия касаят място на потребление – гр. А., ул. „Л.К.“ № *, медицински център. В устните си обяснения в о.з. вещото лице потвърждава, че издадените фактури от доставчиците на ел.енергия напълно съответстват на префактурираните, като единствената разлика, че при фактурите, издавани от ответното дружество, е налице обединяване за няколко периода – напр. суми по фактури, издадени от „ЕВН“ за януари, февруари, март се обединяват при префактурирането. Пред въззивната инстанция е допуснато и събирането на гласни доказателства. Разпитана като свидетел и Д. И. Д., посочена от жалбоподателя. Свидетелката заявява, че е служител на Медицински център Нолекс от 2019 г., като преди това е работила в СМДЛ Медицел; през 2019 г. лабораторията се преобразувала в Медицински център Нолекс и тя продължила да работи в МЦ Нолекс и до днес като регистратор. Медицински център Нолекс се намирал в А., на ул. „Л. К.“ № *, в новопостроена голяма, 4-етажна сграда, като медицинският център се намирал само на първия и втория етаж; обхващал целия първи и втори етажи. На първия етаж имало лаборатория и рентген, а на втория етаж - 15 лекарски кабинета. Трети и четвърти етажи били с отделен вход и не се ползвали от центъра, знае, че там живеела д-р Д.. Свидетелката работела на входа на медицинския център, на регистратурата. Заявява, че няма друг адрес, на който МЦ да извършва дейност. Лекарите работели изцяло в кабинетите на втория етаж. Манипулационните представлявали една стая, в която обикновено работи един лаборант и там се извършва пробонабиране, вземат се кръвни проби. Имало манипулационни в различни населени места, като там не работели лекари. Имало преди лаборатория Медицел, но тя се разширила и станала МЦ Нолекс, лабораторията все още съществувала, но била към Нолекс. С оглед равнопоставеност на страните въззивният съд е дал възможност и на въззиваемата страна да доведе свидетел за установяване на обстоятелството кой е ползвал фактически процесните два етажа през искови период, но страната не се е възползвала от тази възможност и не е ангажирала гласни доказателства. При така събраните доказателства настоящият въззивен състав на ПАС намира за доказано обстоятелството, че през исковия период процесният обект с идентификатор •••••.•••.••••••• - първи и втори етаж от сграда с идентификатор •••••.•••.•••.6 е ползван от МЦ Нолекс ООД. В този смисъл са показанията на свид. Д., които се кредитират от съда като убедителни, непротиворечиви, дадени по отношение на конкретни обстоятелства, пряко възприети от свидетелката. Показанията са категорични за това, че целият първи и втори етаж са ползвани фактически само и единствено от МЦ Нолекс ООД. Освен това по делото липсват каквито и да било доказателства, които да всяват съмнение в тяхната достоверност или да ги оборват, като насрещната страна, въпреки дадената й изрична процесуална възможност не е ангажирала гласни доказателства по отношение на въпроса кой е ползвал обекта. Показанията й кореспондират и с данни от ТР, служебно установени, за това, че МЦ Нолекс ООД е вписано в регистъра на 28.6.1019 г., със седалище: гр. А., ул. „Л. К.“ № * /именно от 2019 г. свидетелката заявява, че работи в МЦ Нолекс ООД/. Именно това е адресът, на който е регистрина МЦ „Нолекс“ ООД като лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, видно от приетото удостоверение № УД-1601131000005-03, издадено от МЗ ИА „Медицински надзор“, който адрес може да бъде установен и от Публичния регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите /извадка от който е представена към въззивната жалба и приета в хода на въззивното производство/. Доказано и твърдението, че ползването на имота от страна на „МЦ Нолекс“ ООД е въз основа на наемно правоотношение с „ЕРРАН“ ООД, както и че платените наемни вноски и платена ел.енергия по изследваните фактури от ССчЕ касаят именно този обект. Изрично във фактурите е посочено основание „наем“. Категорично се установява от приетото във въззивната инстанция заключение на ССчЕ, че префактурираната ел.енергия по фактурите, издадени от „ЕРРАН“ ООД, съвпада изцяло по стойност с фактурите, издадени от сътветните доставчици на ел.енергия за процесните първи и втори етаж от сградата на ул. „Л.К.“ № *. При съвкупната преценка на всички тези установени обстоятелства се налага извод, че платеният наем е именно за процесния обект. При това положение са доказани предпоставките за уважаване на предявените искове по чл. 33, ал.2 от ЗС и чл. 56 от ЗС. Ищецът е доказал, че е собственик на 60/100 ид.ч. от процесния обект, който е бил ползван под наем от МЦ Нолекс ООД през исковия период, като дължимите наемни вноски са заплатени в полза на „ЕРРАН“ ООД /собственик на останалите 40/100 ид.ч. от обекта/ Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съразмерно на частта си, при ответното дружество дължи изплащане на ищеца на наемната цена, съответстваща на неговия дял. По отношение на 40/100 ид.ч. от обекта ищецът е доказал правото си на ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС, което включва и правото да се ползват добивите от вещта, при което ответникът дължи изплащане на ищеца на наемната цена, съответстваща на притежаваното право на ползване. Основателни са възраженията в отговора на ответното дружество за това, че наемните вноски – всяка по 7200 лв. включват и 1200 лв. ДДС, т.е. наемната цена е 6 000 лв., която именно е подлежаща на изплащане на собственика/ползвателя. Ищецът няма правно основание да иска сумите, платени като ДДС. Ето защо съдът приема, че от претендираните 23 бр. наемни вноски платената сума като наем е в общ размер на 138 000 лв. /23 х 6000 лв./. На притежаваните от ищеца 60/100 ид.ч. съответства сума от 82 800 лв., до която сума искът по чл. 30, ал.3 от ЗС е доказан и основателен. За разликата до пълния претендиран размер от 99 360 лв. /формирана от платен ДДС/ искът е неоснователен. Съразмерно на 40/100 ид.ч., съответства сума от 55200 лв., до която сума искът по чл. 56 от ЗС е доказан и основателен. За разликата до пълния претендиран размер от 66 240 лв. /формирана от платен ДДС/ искът е неоснователен. В отговора на въззивната жалба са наведени доводи, че управител на МЦ Нолекс ООД е лицето З. Д., която е управител и на ищцовото дружество. Това е вярно. Но от това обстоятелство само по себе си не променя направените по-горе изводи. Двете търговски дружества, макар и управлявани от едно и също лице, са различни правни субекти. Впрочем, управителят и ЕСК на ЕРРАН ЕООД Н. Д. е също съдружник в МЦ Нолекс ООД – т.е. налице е също свързаност между МЦ Нолекс ООД и ответника. Доводите, свързани с личните отношения между управителите на двете дружества – страни по делото, които са бивши съпрузи, излизат изцяло извън предмета на конкретния правен спор, с който съдът е сезиран, и са ирелевантни. В отговора на исковата молба били направени и възражения за това, че плащанията от третото лице „МЦ Нолекс“ ООД сума, представляваща цена на иска, била платена за погасяване на задължения на ищеца за финансиране на СМР по изграждане на обекта; страните били свързани с множество договорни отношения, включително и такива по Договор от 01.11.2016 г., Договор за съвместна дейност от 01.06.2004 г., Договор за банков инвестиционен кредит от 08.08.2017 г. - за сума, в размер до - 800 000.00 лв.; Договор за банков инвестиционен кредит от 15.01.2019 г. - за сума в размер до - 240 000.00 лв.; Договор за банков револвиращ кредит от 19.02.2020 г. - за сума в размер до - 109 000.00 лв.; ищецът не бил изпълнил свои задължения за финансиране на изграждането на обекта. Всички тези възражения излизат извън предмета на спора по предявените искове. Принципно същите могат да бъдат предмет на възражение за прихващане, но такова не е надлежно въведено по делото. С определение от 30.09.24 г., постановено по първоинстанционното дело, не е прието за разглеждане възражение за прихващане, направено в отговора на исковата молба поради обстоятелството, че същото е пределно общо и неясно. С протоколно определение от 28.01.25 г. е прието възражение за прихващане, направено в открито съдебно заседание за сумата от 1 480 000 лв. като дължима стойност на извършено строителство на процесната сграда, но с определение № 177/30.01.25 г. това определение е отменено при условията на чл. 253 от ГПК, като съдът е приел, че възражението е било преклудирано, а освен това и поради причина, че не отговаря на условията по чл. 371 от ГПК да не изисква събиране на нови доказателства. Тези процесуални действия не се оспорват от въззиваемата страна в хода на въззивното производство. Т.е. по делото не е налице надлежно въведено възражение за прихващане , което да бъде предмет на разглеждане от съда. Предвид посоченото въззивният състав на ПАС намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 30, ал.3 от ЗС за сумата 82 800 лв. / 42334,97 евро, както и иска по чл. 56 от ЗС за сумата от 55 200 лв. / 28223,31 евро, като вместо това се постанови друго решение, с което исковете се уважат до посочените размери. В частта, с която исковете са отхвърлени за разликите до пълните претендирани размери, съответно до 99 360 лв. / 50801,96 евро. и 66240 лв. / 33867,97 евро обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първа и втора инстанция съразмерно на уважената част от исковете. За първа инстанция са претендирани разноски от 20 660 лв. по представен списък на разноските, срещу който не са направени възражения от насрещната страна. Представени са доказателства за извършването на посочените в списъка разноски. Съразмерно на уважената част от исковите претенции ответното дружество дължи разноски в размер на 17 279,27 лв. / 8834,75 евро. За втора инстанция са претендирани разноски в размер на 8767.64 евро по представен списък на разноските, който не се оспорва от насрещната страна. Съразмерно на уважената част от въззивната жалба жалбоподателят има право на разноски в размер на 7332.93 евро. По отношение разноските на ответното дружество в първоинстанционното решение е констатирано, че по делото не са налице доказателства да са извършени такива, поради което и в негова полза не са присъдени разноски. В отговора на въззивната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски за втора инстанция. Списък на разноски не е представен. Не се констатират доказателства за направени разноски за въззивна инстанция от въззиваемата страна, поради което такива не се присъждат във връзка с отхвърлената част на въззивната жалба. Предвид посоченото ПАС