Решение № 14302 от 16.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 69327/2024 г.

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК. Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Д. П., действаща лично и като законен представител на Е. К. П., както и от К. К. П., със съгласието на майка му Й. Д. П., чрез адв. В., срещу „.“ АД, с която при условията на активно субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 456, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците стойността на дължимото застрахователно обезщетение по сключен с наследодателя им . П. П. договор № .. за групова рискова застраховка „Живот“ за обезпечаване на задълженията по договор за кредит за недвижим имот № .. г., сключен с „...“ АД, както следва: в полза на Й. Д. П. – 1250 лв., предявени като частична претенция от 66 889,40 лв., в полза на Е. К. П. и К. К. П. по 1250 лв., предявени като частична претенция от дължимото в полза на всеки от тях взЕ.не на стойност от 42 789,40 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга. Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че са законни наследници на . П. П., който бил страна по сключен с ответното дружество договор за групова рискова застраховка „Живот“, във връзка с качеството му на кредитополучател по договор за кредит за недвижим имот № 79985. На 04.08.2023 г. . П. починал внезапно на работното си място, като съгласно данните в съставения аутопсионен протокол смъртта му била вследствие от „пресния миокарден инфаркт на задната стена на лявата камера, възникнал в резултат на тежката стенозираща триклонова коронаросклероза, на фона на артериална хипертония, довела до развитието на остра сърдечно-съдова недостатъчност“. Според данните в издаденото от ответника удостоверение от 23.08.2024 г., към датата на смъртта на . П. задължението му по договора за кредит възлизало на 152 468,20 лв. Ищците твърдят, че сумите по кредита били погасени, както следва: 128 368,20 лв. от наличността по друга банкова сметка на наследодателя им, съобразно припадащата им се част от наследството в размер на 1/3 за всеки от тях, както и 24 100 лв. платени с лични средства от Й. П. на 13.03.2024 г. Ищцата Й. П. предявила пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с погасяването на задълженията по кредита, като с писмо с изх. № 2-101-4102.7901/04.10.2023 г. ответникът отказал да удовлетвори искането й с мотиви, че според доклада на личния лекар на починалия и справка от НЗОК било установено, че на 11.07.2018 г. на . П. била поставена диагноза „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“. Застрахователят твърдял, че при попълване на здравната му декларация починалият . П. не отбелязал наличието на заболявания. Ответникът считал, че било налице укрито заболяване, което било пряко свързано с причината за смъртта на застрахованото лице, поради което не следвало да заплаща претендираното обезщетение. Ищците излагат съображения, с които оспорват отказа на застрахователя за изплащане на обезщетение като неоснователен. Твърдят, че наследодателят им не е бил диагностициран със заболяването „артериална хипертония“. Оспорват наличието на неточно обявена от наследодателя им здравна информация пред застрахователя, както и факта, че смъртта на . П. е вследствие на посоченото заболяване. Считат, че в изготвения от застрахователя здравен въпросник липсват изрично поставени въпроси, предвид разпоредбата на чл. 362, ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ. Излагат съмнения относно попълването на медицинския въпросник от страна на наследодателя им. По изложените съображения, молят съда да осъди ответното дружество да им заплати дължимото застрахователно обезщетение, както следва: в полза на Й. Д. П. – 1250 лв., предявени като частична претенция от 66 889,40 лв., в полза на Е. К. П. и К. К. П. по 1250 лв., предявени като частична претенция от дължимото в полза на всеки от тях взЕ.не на стойност от 42 789,40 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава наличието на застрахователен договор № .. по групова рискова застраховка „Живот“, сключен с . П. с цел обезпечаване на задълженията по договор за кредит за недвижим имот № .. г., с кредитор „...“ АД. Излага доводи, че смъртта на . П. е вследствие от установеното съгласно събраната от застрахователя медицинска документанция заболяване – „хипертонично сърце“. Твърди, че наследодателят на ищците не е отговорил точно на поставените въпроси в изготвената от застрахователя лична здравна декларация. Счита, че в настоящия случай не е налице покрит застрахователен риск, предвид неизпълнението на задължението на застрахованото лице да представи необходимата информация относно здравословното му състояние. Поддържа, че смъртта на . П. е обусловена от установеното заболяване. Оспорва размера на претендираните суми, като отбелязва, че претенцията на кредитодателя възлизала на 151 408,64 лв. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приЕ. за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 456, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците стойността на дължимото застрахователно обезщетение по сключен с наследодателя им . П. П. договор № .. за групова рискова застраховка „Живот“ за обезпечаване на задълженията по договор за кредит за недвижим имот № .. г., сключен с „...“ АД. Съгласно чл. 456, ал. 1 от КЗ , когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. В тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно наличието на застрахователен договор по групова рискова застраховка „Живот“, сключен между наследодателя им и ответното дружество, за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит за недвижим имот, настъпилото застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, погасяването на задълженията по договора за кредит, както и стойността на дължимото от застрахователя обезщетение. В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за последица изключване на отговорността му за плащане на търсените взЕ.ния. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на КЗ "застрахователен риск" е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. А според § 1, т. 4, "застрахователно събитие" е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие, т. е. периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката /чл. 351, ал. 1 КЗ / С определение от 07.08.2025г. съдът е отделил като безспорно между страните, че ищците са законни наследници на . П. П., който е страна по сключен с ответното дружество застрахователен договор № .. по групова рискова застраховка „Живот“ за обезпечаване на задълженията по договор за кредит на недвижим имот № .. г., с кредитор „...“ АД. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателтсва: удостоверение за наследници от 08.08.2023г. на Столична община, район Триадица; договор за кредит за недвижим имот №..г.; сертификат за сключена застраховка съгласно чл.382 от КЗ от дата 11.04.2019г. Не се спори между страните, че застрахованият . П. е починал на 04.08.2023г., попадащ в периода на застрахователно покритие. Няма спор, че застрахованият . П. е подписал заявление за участие в Групова рискова застраховка „Живот“, в което е инкорпорирана здравна декларация, в която е посочено, че не страда от никое от посочените заболявания и е допълнено, че през последните пет години е провеждал само профилактични прегледи. За пълнота следва да се отбележи, че доколкото документът носи подписът на същия, то независимо кой е попълнил информацията, с подписа си той се съгласява със съдържанието на документа и че то отговаря на неговата воля. По делото е приложена и застрахователна полица №../30.12.2021г. и справка за застрахованите лица по груповата застраховка, от която се установява, че . П. е застрахован във връзка с договор за кредит, усвоен на 11.04.2019г., както и общи условия към нея. Установява се, че на 04.09.2023 е постъпило искане за изплащане на обезщетение във връзка със сключената застраховка, по което била образувана щета №001/23/2674, видно от писмо на лист 120 от делото. От приложено писмо с изх. №2-101-4102-7901/04.10.2023г. на ответното дружество се установява, че заявлението е било отхвърлено, тъй като застрахованият е укрил заболяване – хипертонично сърце, което било пряко свързано с причината за смъртта – остър миокарден инфаркт, триклонова коронаросклероза на фона на артериална хипертония. С писмо изх. №2-101-4102-7901#1/25.06.2024г. ответното дружество отново е отказало със същите мотиви поканата за извънсъдебно решаване на спора, която им отправили ищците. Установява се от приложено платежно нареждане от 13.03.2024г., че Й. Д. П. е наредила сумата от 24 100 лева по сметка на . П. П. с основание „захранване на сметка“. Съдът приЕ. за установено от представеното удостоверение изх. №124-1129/23.08.2024г. от „...“ АД, че задълженията по кредит №..г. са били изцяло погасени със суми налични по сметка на . П. в банката, както и превод към нея от Й. Д. П. в размер на 24 100 лева на дата 13.03.2024г. Общата сума, която е била погасена след смъртта на . П. е в размер на 152 123,64 лева. Доколкото от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищците са негови наследници с равни дялове на основание чл.5 ЗН и чл.9 ЗН, и като такива всеки от тях е наследил равен дял от наличната сума по банковата сметка на наследодателя към момента на смъртта му, която е използвана за частично погасяване на задълженията по кредита. Представен е по делото амбулаторен лист от 11.07.2018г. от преглед при д-р .. на . П. П., в който е отбелязано при анамнеза: поддържа RR -160/100 и диагноза – хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Приложен е по делото на лист 117 и доклад на личния лекар, който е посочил, че . П. не е посещавал личния си лекар в продължение на три години, като последния му преглед е бил на 11.07.2018г. поради повишено кръвно налягане и е потърсил консултация с кардиолог. Видно от писмо от НЗОК на лист 122 от делото няма данни за извършени меД.-диагностични изследвания, лекарства за домашно лечение и медицински изделия и хоспитализации на . П. за периода след 01.01.2017г. По делото е приложен протокол от съдебно-медицинска аутопсия на труп №30/2023г., видно от заключението на който смъртта на . П. е настъпила поради остър пресен инфаркт на миокарда, локализиран в областта на задната стена на лявата камера. Генерализирана артеросклероза, с предилекционно засягане на венечните артерии – тежка стенозираща коронаросклероза. Хипертрофия на лявата камера на сърцето. Миокардиосклероза – ХИБС. Оток на мозъка и белите дробове, венозен застой на вътрешните органи. Като причина за смъртта патоанатомът е посочил пресния миокарден инфаркт на задната стена на лявата камера, възникнал в резултат на тежката стенозираща триклонова коронаросклероза, на фона на артериална хипертония, и довел до развитието на остра сърдечно-съдова недостатъчност. По делото е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице е посочило, че артериалната хипертония се диагностицира при редовно измерени стойности на кръвно налягане на 140/90 или по-високи. Диагнозата се потвърждавала от специалист кардиолог, но можело да бъде поставена и от общопрактикуващ лекар при отчетено високо артериално кръвно налягане. Поставената диагноза от личния лекар в амбулаторния лист била хипертонично сърце, което доказвало продължителен период на налична хипертонична болест. Диагнозата се потвърждавала и от извършената аутопсия. Счита, че диагнозата е поставена в амбулаторен лист от 11.07.2018г., като същата можела да се постави само по амнестични данни при прием в лечебно заведение. Вещото лице е посочило, че диагнозата артериална хипертония не е изяснено от медицинските документи, но тя е категорично доказана от аутопсионната находка с характерна хипертрофия на лявата половина на сърцето, както и от бъбреците, вкл. хистологичното изследване. Липсвали данни . П. да е контролирал или провеждал лечение на хипертоничната болест, което довело инфаркта на миокарда, причинил смъртта му. Също така в отговор на въпрос 7 от заключението същото е посочило, че починалият е бил диагностициран с диагнозата „коронаросклероза“ при съдебномедицинската аутопсия. Коронаросклерозата била усложнение на хипертоничното сърце и била в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт. В съдебно заседание при изслушването му вещото лице е посочило, че личния лекар е написал основна диагноза и е насочил пациента за консултация с кардиолог, като въпреки липсата на документи, счита че диагнозата хипертонично сърце е поставена от кардиолог. За поставяне на диагнозата коронаросклероза трябвало системно посещение на личния лекар, като тя имала клинични признаци: болки в сърдечната област, появяващи се нощем. За установяване на диагнозата следвало да се направи лабораторен анализ на кръвни изследвания, както и ехографско изследване. Извод за наличие на заболяването можело да се направи и от електрокардиограма. Съдът намира, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице, доколкото същото е вътрешно противоречиво – вещото лице е посочило, че диагнозата може да се постави от личния лекар, след което е пояснило, че може да се постави само по анамнеза при прием в болница. Посочило е, че диагнозата коронаросклероза е поставена с аутопсионния протокол, като въпросът е бил приживе дали е поставена тази диагноза и кога. Посочило е, че диагнозата артериална хипертония е поставена от кардиолог, въпреки че липсвало документ, от който това да се установява. По делото е изслушана и тройна съдебно-медицинска експертиза, която съдът приЕ. като обективно и компетентно изготвена и възприЕ. изводите й изцяло. Вещите лица са посочили, че артериалната хипертония се определя като офисно /измерено в лекарския кабинет/ систолно артериално налягане повече от 140 и/или диастолно артеирално налягане над 90, като според препоръките на Европейското кардиологично дружество и Европейското дружество по хипертония от 2018г. диагностиката на хипертония следва да се базира на повторни измервания на офисното артериално налягане при повече от едно посещение, като при всяко посещение следва да се направят три измервания през 1/2 минути. Диагнозата можело да бъде поставена от общопрактикуващ лекар, кардиолог, специалист по вътрешни болести и др. Клиничната оценка при прегледа включвала анамнеза, физикално изследване, рутинни изследвания. Вещите лица са посочили, че не е възможно диагнозата да бъде поставена единствено на базата на анамнеза. Констатирали са, че при прегледа на 11.08.2018г., за който е представен амбулаторен лист по делото, са извършени изследване на бял дроб чрез аускултация/преслушване/, изследване на сърце чрез аускултация и изследване на гърлото с шпатула. Вещите лица са изложили, че е възможно инцидентно повишаване на артериалното налягане при стрес, при наличие на вирусна инфекция, при физически усилия, прием на медикаменти, прием на големи количества течности или кафе. Диагнозата коронаросклероза се поставяла от кардиолог, след оценка на клиничната вероятност за коронарна болест, както и неинвазивни диагностични методи и инвазивни методи, като от наличната приживе документация за . П. не се установявало да е диагностициран, а това било сторено едва в аутопсионния протокол. Артериалната хипертония и коронаросклерозата били отделни заболявания. И двете заболявания можело да протекат безсимптомно. В съдебно заседание вещите лица са посочили, че при прегледа при личния лекар, въпреки съобщеното измерено в домашни условия високо кръвно налягане, не е направено измерване на кръвното налягане, нито кардиограма. Посочено е, че хипертонията е основен рисков фактор за развитие на артеросклероза на коронарните съдове, но двете болести не са задължително свързани една с друга и често протичат безсимптомно. С оглед аутопсионния протокол е направен извод, че лицето е имало артериална хипертония, която с времето е дала отражение върху коронарните артерии, в резултат на което е настъпил инфаркт. Съдът намира, че се доказа по делото наличието на застрахователен договор по групова рискова застраховка „Живот“, сключен между наследодателя им и ответното дружество, за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит за недвижим имот, настъпилото застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, погасяването на задълженията по договора за кредит, както и стойността на дължимото от застрахователя обезщетение. При наличие на застраховка в полза на банка, наследниците на починал кредитополучател, чийто живот е застрахован, не се освобождават от задължението на своя наследодател към банката, а дължат изпълнение по договора за кредит. Ако са платили, дори и частично, те могат да търсят платеното от застрахователя по реда на чл. 456 от КЗ, а ако не са – разполагат с косвения иск по чл. 382, ал. 1 от КЗ , във връзка с чл. 134, ал. 1 от ЗЗД , за да търсят изпълнение в полза на банката и заплащане на застрахователна сума до размера на неиздължения остатък по кредита към момента на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на застраховките за обезпечаване на заеми и банкови кредити следва да се посочи, че те могат да бъдат сключвани от кредитор, респ. от длъжник. Първите според чл. 382, ал. 1 от КЗ се сключват между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, като ползващо се лице е самия кредитор/застраховащ/. С оглед на същите при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие, а ако дължимото обезщетение или застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. Тези застрахователни договори според чл. 382, ал. 2 от КЗ се сключват само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника и при общи условия съгласно чл. 348 от КЗ. Съответно законодателят е предвидил, че при несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. Според чл. 382, ал. 5 от КЗ кредиторът е длъжен да предостави на длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния договор, в това число: общите условия по застраховката и информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и лица, които имат право да получат застрахователното обезщетение или застрахователната сума, въпросите, поставени от застрахователя по чл. 362 КЗ, отговорите, дадени от кредитора. С чл. 382, ал. 6 от КЗ законодателят е задължил кредитора в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на сключването на застрахователния договор по ал. 1, да предостави на длъжника сертификат, съдържащ информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и лица, които имат право да получат застрахователното обезщетение или застрахователната сума. От така изложеното следва извод, че сключването на договор от този тип, респ. включването на длъжника към групата на застрахованите лица по групова застраховка "Живот" е факт при наличие на писмено съгласие по чл. 382, ал. 2 от КЗ. Същото следва да бъде дадено след предоставяне на длъжника на информацията по чл. 382, ал. 5 от КЗ, т. е след запознаване от негова страна с всичко посочено в т. 1, 2 и 3 на тази разпоредба. С оглед вида на сключената застраховка за обезпечаване на кредита, т. е. застраховка "Живот" следва всички отправени от застрахователя до застраховащия въпроси по чл. 362 от КЗ предварително да са сведени до знанието на застрахованото лице, чието здравословно състояние е от значение за оценка на риска и респ. на база предоставената от него информация да са и отговорите на застраховащия. В съгласието по чл. 382, ал. 2 от КЗ пък следва да се съдържа изявление и за запознаване с информацията по чл. 382, ал. 5, т. 1, 2 и 3 от КЗ. Застрахователят е обосновал отказа си да изплати застрахователното обезщетение с това, че застрахованият бил укрил заболяване, което е пряко свързано с причината за смъртта. Не е посочено договорно или законно основание за отказа. В представените по делото общи условия към договора за застраховка е предвиден изключен риск по т.11.1.16 „При всички прехдождащи / предишни/ състояния. В заявлението за включване към груповата застраховка е формулирано предупреждение към декларатора, че съгласно чл.363 КЗ застрахователното дружество има право да откаже изплащането на застрахователната сума и/или допълнителните застрахователни обезщетения и да задържи платените премии, в случай че при сключване на застраховката застраховащият или застрахованото лице са укрили умишлено, обявили неточно или са премълчали обстоятелство, което впоследствие е оказало въздействие при настъпването на застрахователното събитие. ВКС приЕ., че съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, неравноправна е тази клауза (съдържаща се в адхезионен договор), която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Съдът намира, че посочените клаузи, са неравноправни, тъй като позволяват на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина. На следващо място не може да се приеме лицето да е било със съзнание за диагностицирано заболяване и не може да се приеме да е налице съзнателно неточно обявяване, по смисъла на чл. 363, ал. 1 КЗ, предвид единствения проведен преглед при личния му лекар, при който след като е съобщил за измерено в домашни условия завишено кръвно налягане нито са били проведени измервания на кръвно налягане от лекаря, електрокардиограма, не е бил насочен към извършване на кръвни изследвания, нито е била предписана терапия. Вещите лица по тройната експертиза, която съдът приЕ. за обоснована и компетентно дадена и кредитира изцяло, са посочили поредица от стъпки, които следва да се извършат за поставяне на диагнозата „артериална хипертония“, които в случая не са били изпълнени и не може да се достигне извод за съзнание на застрахования за наличие на това болестно състояние при деклариране на обстоятелствата по чл.362 КЗ на поставените въпроси. Вещите лица са посочили също така, че често тези заболявания протичат безсимптомно, т.е. е възможно застрахованият да е нямал субективни оплаквания и съзнание за наличие на заболяване. Следва да се отбележи и че същите са общо зададени, като към един въпрос са изброени множество оплаквания и състояния, а видно и от представения по делото амбулаторен лист при снЕ.не на анамнезата не са съобщени други оплаквания. Не се установява при попълване на заявлението за включване към груповата застраховка кредитополучателят да е уведомен за значението на тези факти за застрахователното дружество при оценка на риска относно сключването на договора. Съзнателно неточно обявяване би било налице, в случай, че деклариращото лице съзнава освен наличието на недекларирани факти, значението им за сключване на застрахователния договор и умишлено затаяване на същите при съзнание, че в противен случай би се осуетило сключването на договора, каквито данни в декларацията липсват. Също така доказването на пряка причинна връзка е в тежест на застрахователя, като тази връзка не се презюмира, а трябва да се докаже от страната, която се ползва от този факт /така са решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, II т. о., ВКС, ТК, II т. о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. /. От това, че двете заболявания - артериалната хипертония и коронаросклерозата, са основни рискови фактори, не може да се направи извод, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилия инфаркт и са конкретна причина за него, а само, че имат значение и следващата степен на артериалната хипертония- исхемичната болест вече би имала такава причинно-следствена връзка. Исхемичната болест на сърцето, която е основна причина за настъпването на миокардния инфаркт, не е диагностицирана при кредитополучателя, за да се приеме, че е налице такава пряка връзка. От това следва, че не се установява причинната връзка между артериалната хипертония и настъпването на застрахователния риск. Вещите лица са дали заключение, че хипертонията е основен рисков фактор за развитие на артеросклероза на коронарните съдове, но двете болести не са задължително свързани една с друга и често протичат безсимптомно. В допълнение вещите лица по изготвената тройна експертиза са пояснили в о.с.з. на 09.03.2026г., че и двете заболявания често протичат безсимптомно и се откриват едва с настъпването на инфаркт. С оглед изложеното съдът намира, че не се доказа застрахованият да е знаел за това, че има посочените заболявания, съответно не е укрил/затаил тази информация при сключване на договора за застраховка. Както вече съдът изложи, не се установи безспорно и наличието на пряка причинно-следствена връзка между наличието на заболяването и настъпването на смъртта, което застрахователят е посочил като основание, за да постанови своя отказ. Поради изложеното съдът счита, че не се установи изключен застрахователен риск от ответника и следва да се ангажира отговорността му за заплащане на застрахователното обезщетение, в размер на остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования, който е заплатен от ищците по посочения от тях начин – сумата от 128 368,20 лева с наследена от тях сума при равни квоти от по 1/3 за всеки, и от ищцата Й. П. с нейни лични средства в размер на 24 100 лева. Исковете са предявени като частични и доколкото съдът счита за установено основанието им и размера им до предявените суми, исковете следва да бъдат уважени изцяло. По разноските: При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в общ размер на 2745,63 евро, от които 150 лева заплатена държавна такса, 1200 лева депозит за СМЕ и тройна СМЕ и 2055,39 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Същото обаче е бланкетно и не отговаря на изискванията на законовата норма в актуалния й текст към датата на провеждане на съдебното заседание. С оглед изложеното направеното възражение за прекомерност не следва да бъде разглеждано. За пълнота следва да се отбележи, че адвокатското възнаграждение при предявени частични искове се определя върху пълния размер на взЕ.нето, съобразно НВАР, при което платеното възнаграждение се явява под установения в наредбата минимум. По изложените мотиви, съдът