Решение от 8.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3389/2021 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закон са собствеността /ЗС/ и чл. 59, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата - М.С.Т. твърди, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 099, том I, per. № 5657, дело № 094 от 2019 г. на нотариус с № 032 в регистъра на Нотариалната камара, заедно със съпругът й – К.Д.Т. прехвърлили на дъщеря им - Д.К.Т. срещу задължение за гледане и издръжка, както и за положените от дъщеря ни досега грижи и издръжка, собствения им недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр. София, ж.к. •••••, със застроена площ от 87,86 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: стълбище, К.Й.Ц., ул. „Тодор Каблешков” и двор, заедно с избено помещение №12, с площ от 6,00 кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор, Т.А., коридор, заедно с 1,148% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който съгласно КККР на гр. София, Община Столична, област София /столица/, одобрен със Заповед №РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителен Директор на АГКК, е с идентификатор 68134.206.181.3.12, намиращ се в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.206.181, с предназначение на самостоятелния имот: жилище, апартамент, с брой нива – едно, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.206.181.3.13, под обекта: 68134.206.181.3.9, над обекта: 68134.206.181.3.15, прилежащи части: избено помещение №12 и заедно с 1, 148% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Посочва, че описания нотариален акт прехвърлителите са си запазили безвъзмездно правото на ползване. Описаният имот е придобит от ищцата и нейния съпруг през 1975г. Твърди, че към настоящия момент в процесния имот, живее синът й и снаха й – първите двама ответници, както и внучката й, заедно със нейния съпруг – вторите двама ответници. Заявява, че с нотариална покана per. № 9887/25.11.2019 г., том 5, №31 по описа на нотариус с №074 в регистъра на Нотариалната камара, тя и съпругът й поканили синът им Д.Т. и цялото му домакинство (останалите трима ответници) да напуснат процесния имот, върху който имат пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Със същата ги поканили, ако в седемдневен срок от получаване на поканата не освободят имота, да им заплащат обезщетение за лишаването им от ползването на имота в размер на 500 лв. месечно. Ответниците не освободили имота, нито им заплащат поисканото обезщетение. Ищцата посочва, че на 12.12.2019г. съпругът й починал. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на целия недвижим имот, както и да бъдат осъдени да й заплатят солидарно обезщетение за лишаването й от ползването на имота, за периода от 01.12.2019 г. до 01.10.2020 г., в общо размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 131 от делото/.

Ответниците – К.Д.Б. и В.Н.Б. в депозирания в законоустановения срок отговор признават, че до 2020г. са живели в процесния недвижим имот. Посочват, че към настоящия момент в същия живеят Д. и Е. Т.. Молят да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове срещу тях. Претендират разноски.

Ответниците – Д.К.Т. и Е.Г.Т. навеждат възражение за недопустимост на исковата претенция, като завяват, че между страните е налице висящ съдебен спор по гр.д. № 2000/2001г. по описа на СГС, 30-ти състав. В условията на евентуалност правят искане за спиране производството по делото. Заявяват, че ответниците К. и В. Б.не живеят в процесния имот. Твърдят, че владеят имота непрекъснато и несмущавано повече от 10 години, считано от 2006г. Не оспорват, че на 28.11.2019г. са получили нотариална покана за доброволно освобождаване на имота или да заплащат наем за ползването му. Посочват, че в периода м. септември 2015 - края на 2016г. извършили подобрения и ремонти в апартамента, които са описани в табличен вид по вид, квадратура и стойност. Направено е възражение за прихващане, с оглед извършените подобрения в имота. Молят да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират направените от тези страни разноски, като не е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК.

С молба вх. № 272 025 от 02.03.2022г. ищцата Т. на основание чл. 232 ГПК е оттеглила предявените искове по отношение на ответниците К.Д.Б. и В.Н.Б.. С протоколно определение в открито съдебно заседание на 09.03.2022г., производството по делото е прекратено в частта, в която са предявени искове срещу ответниците К.Д.Б. и В.Н.Б.. Определението е влязло в сила на 17.03.2022г.

В съдебно заседание на 12.06.2024г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на основание чл. 214 от ГПК от 5 000 лева на 7 062 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните, поради което не нуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

-ответниците – Д. и Е. Т. владеят процесния имот към настоящия момент и

• на 28.11.2019г. ответниците Д. И Е. Т. са получили нотариална покана от ищеца, в която се съдържа искане да освободят процесния имот или да заплащат наем за неговото ползване.

С нотариален акт № 184, том XI, нот. дело № 2184 от 1975г. на I-ви нотариус при Софийския районен съд, К.Д.Т. е признат за собственик на процесния недвижим имот на основание обезщетение срещу отчужден му недвижим имот, като една част от стойността на имота е заплатена чрез прихващане с припадащото му се обезщетение срещу отчуждения имот и внесени собствени средства, а останалата част – ще бъде изплатена чрез отпуснат 20 годишен заем.. /стр. 12-13 от делото на СРС/.

От представения на страници 14-15 нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 099, том I, рег. № 5657, дело № 094 от 03.04.2019г. по описа на нотариус с рег. № 032 на НК – В.А., вписан в Служба по вписвания – София се установява, че собствеността на процесният имот, представляващ апартамент в гр. София, ж.к. ••••••••, за който е определен идентификатор 68134.206.181.3.12 е прехвърлена от К.Д.Т. и М.С.Т., която притежават в режим на съпружеска имуществена общност, на Д.К.Т. срещу задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите, като прехвърлянето на имота е и за положените от приемателката досега грижи и издръжка, като са си запазили заедно и поотделно безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху прехвърления имот.

От удостоверение за наследници изх. № УГ01-6969 от 15.09.2020г., издадено от Столична община, район Красно село, се установява, че К.Д.Т., е починал на 12.12.2019г. е оставил за свои законни наследници: М.С.Т. – съпруга, Д.К.Т. – дъщеря и Д.К.Т. – син. /стр. 16 от делото на СРС/.

С решение от 07.01.2022г., постановено по гр.д. № 2000/2021г. по описа на СГС, първо ГО, 30 състав са отхвърлени предявените от Д.К.Т. и Е.Г. Т. срещу М.С.Т. и Д.К.Т. обективно съединени искове, както следва:

• положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗС, предявен срещу ответниците М.С.Т. и Д.К.Т., с който ищците искат да бъде установено по отношение на ответниците, правото им на собственост, възникнало на оригинерно основание - въз основа да осъществено от ищците давностно владение в периода от 01.01.2007 г. до 03.04.2019 г. върху процесния недвижим имот;

• осъдителен иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който ищците искат осъждане на ответниците, да преустановят действията си по прекъсване на електрозахранването на имота, които пречат на упражняване на правото на собственост на ищците;

• предявен при условията на евентуалност /при отхвърляне на първия иск/, само срещу ответника Д.К.Т., осъдителен иск с правно основание чл.74 от ЗС, за сумата 25 523 лв., представляваща стойността на направени от ищците подобрения в същия имот за периода от м. септември 2015г. до края на 2016 г., както и искането да им бъде признато на ищците правото на задържане на процесния имот до заплащане на сумата.

С решение № 40 от 09.01.2023г., постановено по в.гр.д. № 1336/2022г. по описа на САС е отменено решение № 260 091 от 07.01.2022г., постановено по гр.д. № 2000/2021г. по описа на СГС в частта, в която е отхвърлен предявения от Д. и Е. Т. срещу Д.К.Т. иск с правно основание чл. 74 от ЗС за сумата от 25 523 лв., представляващи стойността на направените в имота подобрения в периода 2015г. - 2016г., като вместо това е поставено: осъдена е Д.Т. да заплати на ищците сумата от 3 130,47 лв., представляваща направени в периода 2015 г. - 2016 г. необходими и полезни разноски за процесния имот, заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 20.07.2020 г. до окончателното плащане. В останалата част решението е потвърдено. Решението на въззивния съд е влязло в сила на 14.02.2024г.

По искане на ищцата пред настоящия съдебен състав е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го възприема като обективно и пълно. В него е прието, че за периода от 01.12.2019г. до 01.10.2020г., пазарният наем за процесния имот е 7 062 лева. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че е извършила оглед на имота, при който е установила влошено състояние, което се изразява в следи от стари течове. Посочва, че в имота има ел. инсталация и ел. захранване.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ или имот, съответно носителят на ограничено право на ползване по силата на чл. 111, ал. 1 от ЗС, да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за това. Правото на ползване е вещно право върху чужда вещ, изрично уредено в Закон за собствеността и съгласно чл. 55 от ЗС се учредява с правна сделка. Съгласно чл. 56 от ЗС правото на ползване включва правото да се ползва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Съгласно чл. 111 от ЗС правото на ползване подлежи на петиторна защита, т.е. то се ползва с правна защита и задължава всички трети лица, вкл. и носителя на правото на собственост да се съобразява с него. Предявения петиторен иск е процесуално допустими – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от предприемане на ревандикационна защита, предвид направените и поддържани фактически твърдения – ищцата твърди, че е лице с учредено вещно право на ползване на имота, който изцяло се владее от ответниците.

За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал:

• в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

1. придобиване на правото на собственост върху описания в исковата молба имот от нея и съпруга й,

2. сключване на описания в исковата молба нотариален акт, чрез който ищецът е прехвърлил правото на собственост, като си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота,

3. ответниците владеят имота и

4. средната пазарна стойност на наем за ползване на процесния имот за периода на претенцията,

• в доказателствена тежест на ответниците е да установят настъпването на следните факти:

1. осъществено от първите двама ответници явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато владение на имота от 2006г. до 2019г.

Относно предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС

От представения и описан по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт нотариален акт за собственост от 1975г. К.Д.Т. – съпруг на ищцата е признат за собственик на процесния имот. Предвид обстоятелствата, че нямаме данни по делото кой е бил собственик на отчуждения имот, в замяна на който е даден процесния имот като обезщетение, както и каква е стойността на отчуждения имот, и фактът, че част от стойността на имота е заплатена по време на брака, настоящият съдебен състав приема, че съсобственици на същия са станали и двата съпрузи, тоест и ищцата по делото.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 099, том I, per. № 5657, дело № 094 от 2019 г. по описа на нотариус с № 032 в регистъра на Нотариалната камара, ищцата заедно със съпруга й - К.Д.Т. са прехвърлили на дъщеря им - Д.К.Т. правото на собственост върху процесния имот, като са си запазили всеки един от тях самостоятелно правото на ползване върху него пожизнено и безвъзмездно.

От описаните по-горе съдебни решения, постановени по гр.д. № 2000/2021г. по описа на СГС и съответно в. гр. д. №1336/2022г. по описа на САС, се установява, че неоснователно е направеното от ответниците в настоящото производство възражение, че същите са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание осъществено давностно владение в периода 2006г. – 2019г.

По делото не се спори, че именно ответниците Д.Т. и Е.Т. владеят процесното жилище.

Предвид на изложеното, съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява настъпването на кумулативните предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС / ищецът притежава право на ползване на процесния имот и ответниците се намират във владение на имота без основание/, поради което следва ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху описания в исковата молба имот на ищцата.

Относно предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Носителят на правото на ползване, какъвто е и конкретният случай, може да иска и обезщетение по чл. 59 от ЗС, ако е лишен от ползването върху имота, от фактическите лица, които ползват имота. За тази претенция не е необходима предварителна покана. Обедняването, в случаите на ползване на чужд имот без основание, се съизмерява с пазарния наем за имота /така и в Решение № 181/12.12.2018 по дело № 2187/2017 на ВКС, ТК, I т. о. /.

В разглеждания случай са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се установи:

-ищцата притежава безвъзмездно и пожизнено право на ползване на процесния имот,

• като фактът на ползването на жилище от ответниците е безспорен. В случая не бе установено ползването на процесния имот от ответниците да е на правно основание.,

• от приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установи, че средният пазарен наем за процесния имот за периода от 01.12.201г. до 01.10.2020г. е в размер на 7 062 лева.

Предвид така приетото, настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се осъдят ответниците да заплатят претендираната сума на ищеца, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в СРС – 03.11.2020г.

Относно направените по делото разноски

Направените от ищцата разноски за настоящото производство са в общ размер на 4 767, 99 лева /или 2 437, 83 евро/, от които: 3 421, 70 лева – адвокатско възнаграждение /съгласно представения договор за правна защита и съдействие – л. 7 от делото на СРС/, 896, 29 лева - държавна такса по предявените искове и 450 лева – депозит съдебно-техническа експертиза.

Ответниците са направили възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид – броя на предявените искове, техния предмет и размер, фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца, счита, че така направеното възражение от страна на ответниците относно размера на адвокатското възнаграждение, което се претендира от ищеца, е неоснователно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се уважи искането на ищеца, като се осъдят ответниците да заплатят на ищцата сумата от 2 437, 83 евро, представляваща направените разноски от тази страна за настоящото производство.

С тези мотиви съдът