Решение № 17 от 2.3.2026 г. на Районен съд - Левски по дело № 302/2025 г.

Административно наказателно дело № 20254410200302 по описа за 2025 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от ЕТ ••••, ЕИК ••••, представлявано от С. А. Й., ЕГН••••••••••, чрез адв. А. А.,

против НП №79/21.10.2025г. на директора на ОДБХ Плевен, с което за нарушение на чл. 8 Закона за храните, във вр. с чл.5, параграф 2, буква „ж”, вр. параграф 1 от Регламент ЕО№852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2024г. е наложено на основание чл.131, ал.2, във вр. чл. 131, ал.1,т.4 от Закона за храните административно наказание имуществена санкция в размер на 4000 лв.

Недоволен от така издаденото НП е останало дружеството – жалбоподател, което в предвидения за това срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В жалбата се твърди, че не са установени важни фактически обстоятелства, при които са извършени твърдяните нарушения, довели до грешни фактически и правни изводи на контролните органи и АНО.

Навежда довод, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 8 от Закона за храните, вместо тази по чл. 10 от Закона за храните , вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №14/09.декември 2021г. за хигиена на храните. Съображенията на жалбоподателя са, че установеното нарушение представлява нарушение по поддържане на документацията за храните, а не по хигиената и преработката на самите храни.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.

За административнонаказващия орган – редовно призован се явява представител, който изразява становище, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството и налагане на административно наказание, при излагане на подробни аргументи.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното от фактическа страна:

На 19.08.2025г. във връзка със специализирана операция е била извършена проверка в обект •••• в ••••, при която било констатирано, че обектът е в добро хигиенно и техническо състояние. Осигурени били хладилни съоръжения за съхранение на храните, които се предлагат в обекта. Представена е система за управление безопасността на храните, в която в отделните процедури не е имало разписани заповеди на отговорните лица за водене на записите, които са съответно в системата. Представени били записи от лицето А. М. в качеството си на продавач консултант, съответно дневник за входящ контрол на приетите храни, който бил воден до 28.06.2025г., записи за температурата на хладилните съоръжения отново до 28.06.2025г. и за хигиена на обекта. Всички останали записи в дневниците не са представени – за личната хигиена на персонала, записите за обучение на персонала и протоколи от проведени ДДД мероприятия. Здравната книжка се е представила на лицето, присъствало на проверката, в срок на валидност.

За така констатираното бил съставен Констативен протокол от 19.08.2025г. от двамата проверяващи.

Съставен е АУАН на 09.09.2025г. против жалбоподателя за констатираното нарушение.

Във връзка със съставения АУАН директорът на ОДБХ – Плевен издал обжалваното НП, в което е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН и издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.131, ал.2, вр. чл. 131, ал.1,т.4 от Закона за храните, за нарушение по чл. 8 от Закона за храните, във вр. с чл.5, параграф 2, буква „ж”, вр. параграф 1 от Регламент ЕО№852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2024г. е наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 4000лв.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприета от АНО в НП.

Както писмените, така и гласните доказателства – показанията на актосъставителя Й. Д. Н. и свидетеля С. Р. Г. са относими към релевантните по делото факти и се кредитират като достоверни. Съдът им дава вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към представителя на дружеството – жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко НП.

Съгласно цитираната разпоредба, наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, датата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

В НП в действителност не се сочи датата на извършване на нарушението, а датата на извършената проверка 19.08.2025г.

От така описаното в АУАН и НП нарушение не става ясно на коя дата според АНО и актосъставителя е извършено нарушението. Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по – малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път от материалите по преписката, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Датата на извършване на нарушението следва да бъде посочена изрично както в АУАН, така и в НП с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.

Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което само по себе си е основание за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.8 от Закона за храните, „при производството, преработката и/или дистрибуцията на храни се прилагат и браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики за храните и за въвеждане, прилагане и поддържане на постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) в съответствие с чл.5 от Регламент /ЕО/ №852/2004 и Приложения II и III от Регламент ЕО №853/2004.

Тази разпоредба препраща към чл.5 от Регламент /ЕО/ №852/2004, съгласно която

Анализ на опасностите и контрол в критични точки

1. Операторите на предприятия за храни въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР.

2. Принципите на НАССР, посочени в параграф 1, се състоят в следното:

а) идентифициране на опасностите, които трябва да се предотвратят, отстранят или редуцират до приемливи нива;

б) идентифициране на критичните контролни точки на етапа или етапите, на който или които контролът е крайно необходим, за да се предотврати, отстрани или да се редуцира до приемливи нива определена опасност;

в) установяване на критични граници в критичните контролни точки, разграничаващи приемливостта от неприемливостта за предотвратяването, отстраняването или редуцирането на идентифицираните опасности;

г) установяване и изпълнение на ефективни процедури на наблюдение и контрол на критичните точки;

д) установяване на коригиращи действия, когато наблюдението показва, че дадена критична контролна точка не е под контрол;

е) установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за проверка на това дали мерките, описани в букви

a) д) действат ефективно; и ж) създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) е) мерки.

При всяко изменение в продукта, процеса или етапа, операторите на предприятия за храни преразглеждат процедурата и правят необходимите промени в нея.

3. Параграф 1 се прилага само за оператори на предприятия за храни, извършващи дейност по производството, преработката и разпространението на храни след първичното производство и тези от свързаните с него операции, изброени в приложение I.

4. Операторите на предприятия за храни:

а) предоставят на компетентния орган доказателства за съответствието им с параграф 1 по начина, изискван от компетентния орган, като взимат предвид характера и размера на предприятието за храни;

б) гарантират, че документите, които описват процедурите, разработени в съответствие с настоящия член, са винаги актуални;

в) съхраняват всякакви други документи и записи за подходящ период от време.

5. Подробните мерки за прилагането на настоящия член могат да бъдат определени в съответствие с процедурата по член 14, параграф 2. Подобни мерки могат да улеснят изпълнението на настоящия член от някои оператори на предприятия за храни, по-специално като разпоредят използването на процедури, дадени в насоките за прилагането на принципите на НАССР, за да са в съответствие с параграф 1. Подобни мерки могат също да определят периода, за който оператори на предприятия за храни съхраняват документи и записи съгласно параграф 4, буква в).

В конкретния случай съдът намира, че неправилно е била приложена материалната разпоредба на чл.8 от Закона за храните, вместо тази по чл. 10 от Закона за храните, вр. чл.9, ал.1 от Наредба №14/09.12.2021г. за хигиената на храните.

Разпоредбата на чл. 8 от Закона за храните се намира в Раздел II от Закона за храните „Изисквания към храните”, а приложимата разпоредба на чл.10 от Закона за храните и чл.9, ал.1 от Наредба №14/09.12.2021г. за хигиената на храните е в Раздел 3 от същия закон – „Изисквания към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка/ или дистрибуция на храни”.

Съгласно чл.9 от Наредба №14/09.12.2021г. за хигиена на храните, Бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в съответствие с изискванията, определени в Регламент ЕО №852/2004г., и изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на Европейския съюз за определени храни.

(2) Лицата по ал. 1 осигуряват: 1. поддържането на чистотата на прилежащата към обекта територия; 2.поддържането на водопроводните, канализационните, отоплителните, вентилационните, климатизационните и електрическите инсталации в техническа изправност; 3. специално работно облекло, лични предпазни средства и обувки за работещите в обекта съгласно Наредба №3/2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място; 4. ефективна защита на обекта от насекоми и гризачи и провеждане на дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответствие с изискванията на Наредба №1 от 2018г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизациии.

При това положение съдът намира, че съгласно чл. 10 от ЗХ, вр. чл.9 от Наредба 14/09.12.2021г. за хигиената на храните бизнес операторите, собственици и ползватели на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, са длъжни да извършват дейността си в съответствие с изискванията, определени в Регламент ЕО №852/2004 и изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на Европейския съюз за определени храни.

Дружеството като правен субект, за да допусне нарушение на разпоредбата на чл.8 от ЗХ е следвало да не изпълни изискванията, свързани с преработката на самите храни, както и тези свързани с търговските и хигиенни практика и да няма качеството на „бизнес оператор”, а нарушението по чл.10 ЗХ се отнася до неизпълнение от страна на бизнес операторите по въвеждане, прилагане и поддържане на самата технологична документация за това.

В тази връзка съдът счита, че редовното и коректно водене на записи на температурата на хладилните съоръжения е задължение на жалбоподателя по чл. 10 ЗХ, вр. чл.9 от Наредба №14 от 09.12.2021г. за хигиената на храните, вр. чл.8 от ЗХ и чл.5 от Регламент ЕО №852/2004 г. и Приложения II и III от Регламент ЕО №853/2004.

Установи се по делото, че контролните органи са констатирали нарушение, свързано с неизпълнение от страна на жалбоподателя да води записи за отчитане на температурата на хладилните съоръжения, записи за входящ контрол на приетите храни и опаковъчни материали, записи за поддържане на хигиенното състояние на обекта и водене на записи за отразяване личната хигиена и здравословното състояние на персонала. Т.е. безспорно контролните органи са приели, че жалбоподателят има качеството на „бизнес оператор” като правен субект, по поддържане на технологичната документация за храните, а не към изискванията на самите храни по преработка, търговски и хигиенни практики. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят в горното си качество не води редовно и стриктно записи по системата за самоконтрол в съответните за това дневници, а не са налични отклонения в качеството на самите храни.

Установеното нарушение представлява нарушение по поддържане на документацията за храните, а не по хигиената е преработката на самите храни, предвид което неправилно е квалифицирано нарушението, което е подведено под разпоредбата на чл.8 от ЗХ, вместо по тази на чл.10 от ЗХ, вр. чл.9, ал.1 от Наредба №14/09.12.2021г. за хигиената на храните.

Нарушени са разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които регламентират задължителните реквизити от формата на АУАН и НП, касаещи посочване на законните разпоредби, които са били нарушени, респ. гарантират правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, както и възможността съдът да провери доказаността на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението и относимостта им към приложената санкционна норма. Този порок е от категорията на съществените, който във всички случаи е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е довело до нарушаване на правото на защита на нарушителя.

При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. В случая е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36, ал.2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. В полза на адвокат А. А. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени в полза на адвокат А. А. възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът