Решение № 16811 от 28.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11192/2025 г.

Ищецът „НКИЗ“ (НКИЗ) ЕАД е предявил срещу К. Ч. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10183,98 лева, представляваща получено без основание възнаграждение от ответника, в качеството му на член на Съвета на директорите на НКИЗ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 139,20 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 18.01.2025 г. до 24.02.2025 г. В исковата молба се твърди, че между ищеца „НКИЗ“ ЕАД и ответника К. Ч. П. бил сключен договор за възлагане на управление № 38/07.11.2022 г. въз основа на решение по т.2 от протокол № РД-••-••/07.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, с което ответникът бил преизбран за член на Съвета на директорите (СД) на ищеца с мандат не повече от 5 години, както и договор за възлагане на управлението № 68/03.08.2023 г. въз основа на решение по т. 2 от Протокол № РД-••- ••/25.07.2023 г. Посочва, се че поради взето решение по т. 1 от Протокол № РД-••- ••/17.05.2024 г. на министъра на икономиката и индустрията, ответникът бил освободен от длъжността изпълнителен член на съвета на директорите на ищеца, а договорът за възлагане на управлението – прекратен. Сочи се, че съгласно чл. 23, ал. 3 от устава на дружеството, членовете на СД имали право на възнаграждение, което се определяло по правила, приети от Общото събрание на акционерите (по реда на чл. 56 ППЗПП), като съгласно чл. 25, ал. 4 от устава, размерът на възнаграждението се определял по реда на 56 ППЗПП. Съгласно данните в счетоводните регистри на НКИЗ ЕАД, в полза на ответника К. Ч. П., в качеството му на изпълнителен член на СД, били начислени възнаграждения както следва: в размер на 26242,00 лева за първо тримесечие на 2024 г. и в размер на 31820,21 лева за второ тримесечие на 2024 г. Посочва се, че с писмо от 08.08.2024 г. ищецът бил уведомен, че в изпълнение на функциите си по Устройствения правилник на Министерството на икономиката и индустрията, дирекция „Публични финанси“ извършила проверка на получената по реда на чл. 56, ал. 7 ППЗПП информация за определените, начислени и изплатени възнаграждения на органите на управление на НКИЗ ЕАД за второто тримесечие на 2024 г. при базисен период първото тримесечие и било установено, че по показателя „изменение на рентабилността за приходите от дейността“ за първото тримесечие била посочена стойност от 40,02 % при предходна от 39,42 %, като е начислена бална оценка от 2.00 за първото тримесечие, т.е. като за увеличаване на рентабилността, а е следвало да се начисли оценка 1.00 за „запазване на рентабилността“. По показателя по т. 5 „изменение на добавената стойност на един зает“ за първото тримесечие била отчетена стойност 2540 и била начислена бална оценка 2, като в представената от НКИЗ ЕАД справка за второто тримесечие, при базисен период първо тримесечие, била посочена стойност „-64“. Във връзка с горното, било извършено преизчисление на полагаемите суми за първо и второ тримесечие на 2024 г., в резултат на което било установено, че са налице надвнесени суми в полза на К. Ч. П., а именно: полагаемото възнаграждение на член на СД на НКИЗ ЕАД за първо тримесечие на 2024 г. било в размер на 24141,00 лева, изчислено по реда на чл. 56 от ППЗПП; полагаемото възнаграждение на член на СД на НКИЗ ЕАД за второ тримесечие на 2024 г. (за периода до дата на прекратяване на договора за управление) било в размер на 22 539,79 лева, изчислено по реда на чл. 56 от ППЗПП. Предвид изложеното намира, че в полза на ответника са надвнесени и подлежат на възстановяване суми, както следва: за първо тримесечие на 2024 г. - сума за възстановяване в размер на 2100,75 лева; за второ тримесечие на 2024 г. - сума за възстановяване в размер на 9280,42 лева. След прилагане на чл. 49, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДФЛ, дължимите суми били намалени с размера на надвнесения данък, като във връзка с това, предмет на настоящата претенция е възстановяване на сума в общ размер на 10183,98 лева. Претендира се и заплащането на лихва за забава върху посочената сума за периода от 18.01.2025 г. (когато е изтекъл дадения на ответника срок за възстановяване на сумата) до 24.02.2025 г. в размер на 139,20 лева. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът К. Ч. П. в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорва по допустимост и основателност предявените искове, както и изложените в исковата молба обстоятелства. Не оспорва, че в процесните периоди е заемал длъжността член на СД на ищеца, както и че съгласно взето решение по т. 1 от Протокол № РД-••-••/17.05.2024 г. на министъра на икономиката и индустрията договорът за възлагане на управлението бил прекратен. Оспорва претендираните суми да са платени на ответника при липса на правно основание за това по аргумент, че същите произтичат от специалните подзаконови разпоредби на Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП). Сочи, че в случай на прекратяване на правните взаимоотношения между публично предприятие и член на същото, съответно изпълнителния член на СД, смисълът на посочената нормативна уредба не била страните да имат право на парични вземания една към друга, в зависимост от постигнатите след приключване на всяко тримесечие резултати въз основа на показателите и критериите съгласно приложение № 2 към ППЗПП. Счита, че в настоящия случай приложима била разпоредбата на чл. 56, ал. 6, изр. 3 ППЗПП, съгласно която авансовото възнаграждение се приемало за окончателно изплатено. Оспорва и акцесорните претенции за законна лихва. Оспорва претенциите и по размер при възражение, че същите не са правилно изчислени, за което излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В проведеното на 03.06.2026 г. открито съдебно заседание по делото ищецът е направил изявление за изменение размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който да се счита предявен за сумата в размер на 8177,39 лева равняващи се на 4181,03 евро като получена без основание, както и изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД върху главницата за периода от 18.01.2025 г. до 24.02.2025 г., като същият се счита предявен за сумата в размер на 111,78 лева, равняващи се на 57,15 евро. Предвид липсата на изявление (и след дадени указания от съда да се посочи при какви условия се прави намаляването в цената на исковете) от ищцовата страна дали намаляването в размерите на предявените искове се прави чрез оттегляне или отказ от исковете за разликата до първоначално претендираните размери от 10183,98 лева и съотв. 139,20 лева и доколкото намаляването в размера на иска винаги се извършва чрез оттегляне или отказ от иска за разликата (така Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, стр. 463; Решение № 114 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2016 г., II г. о., ГК, Определение № 60396 от 9.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2570/2021 г., IV г. о., ГК), с протоколно определение от 03.06.2026 г. съдът е отказал да допусне така направеното намаляване в размерите на предявените искове, поради което при постановяване на решението съдът се ръководи от първоначално заявените размери на предявените искове. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното: Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, а именно че ответникът е получил посочените в исковата молба парични суми. При установяване на посоченото обстоятелство в тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, в това число, че е налице годно правно основание за имущественото разместване. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. По делото не се спори, а и това се установява от приложените по делото протокол №РД-18-20/26.08.2022 г., протокол №РД••-••/07.11.2022 г. протокол №РД-••- ••/25.07.2023 г., че с решение по първия протокол ответникът е избран, а впоследствие и преизбиран за член на съвета на директорите на ищцовото дружество. От представения договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление №Д-68/03.08.2023 г., сключен между ищцовото дружество и ответника, се установява, че ответникът е бил избран и за изпълнителен член на съвета на директорите при ищеца. В чл. 7 от цитирания договор е уговорено, че възнаграждението на изпълнителния директор се определя съобразно показателите, критериите и стойностите по чл. 56 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия, приет с ПМС №85 от 30.04.2020 г., като месечното възнаграждение е за сметка на разходите на дружеството за заплати и се изплаща по графика за изплащане на заплатите в дружеството. С решение по т. 1.1 от Протокол № РД-••-••/17.05.2024 г. на д-р П.Н – министър на икономиката и индустрията, ответникът е освободен незабавно като член на СД на НКИЗ ЕАД, а договорът за възлагане на управлението е прекратен. В цитирания протокол е посочено единствено прекратяването на догово𠹕•/07.11.2022 г. с К. Ч. П., но по делото е безспорно, че след тази дата ответникът не осъществява функциите на член на съвета на директорите и изпълнителен директор, поради което не са налице основания за начисляване и заплащане на възнаграждение след тази дата. Следователно установено е в производството, че през първото и част от второто тримесечие на 2024 г. (до 17.05.2024 г. ) в сила е бил посоченият договор, като доколкото друго не се твърди и не се доказва съдът приема, че ответникът е изпълнявал задълженията по тях надлежно. Съгласно цитираните договорни разпоредби възнаграждението на ответника се определя по реда на чл. 56 ППЗППП, като съгласно чл. 8 от договора от 03.08.2023 г., не му се гарантира размер на възнаграждението и не се компенсира при липса на средства в дружеството. Съгласно чл. 56, ал. 1 ППЗПП възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори, като съгл. ал. 2 месечните възнаграждения се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица. Предвидено е, че членовете на съветите на директорите получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец /ал.3/, а изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват предприятието, освен това възнаграждение получават и възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец /ал.4/, т.е. изпълнителните членове на съвета на директорите получават допълнително възнаграждение в размера по ал. 4 на чл. 56 ППЗПП. От представените фишове и от заключението на вещото лице се установява, че по двата договора с ищцовото дружество за първото и второто тримесечие на 2024 г. на ответника са начислени суми в общ брутен размер от 58062,21 лева, като изплатеното нетно възнаграждение е в размер на 49930,61 лева. В контекста на изложеното, съдът намира за доказано по делото наличието на престация от страна на ищцовото дружество в полза на ответника на горепосочената сума в общ размер от 49930,61 лева. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че платените от ищеца на ответника суми за възнаграждения са в общ размер от 49930,61 лева, като в м.май му е заплатено и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван годишен отпуск (което не е предмет на производството). Установява се, че след освобождаване на ответника като член на съвета на директора на ищцовото дружество, е извършено преизчисление на полагаемите суми за първо и второ тримесечие на 2024 г., в резултат на което било установено, че са налице надвнесени суми в полза на К. Ч. П., като полагаемото възнаграждение на член на СД на НКИЗ ЕАД за първо тримесечие на 2024 г. е в размер на 24141,00 лева, изчислено по реда на чл. 56 от ППЗПП, а за второ тримесечие на 2024 г. – 22539,79 лева. След извършените преизчисления ищецът е уведомил ответника, че следва да възстанови на платените над полагаемите суми размери на възнагражденията - за първо тримесечие на 2024 г. – 2100,75 лева и за второ тримесечие на 2024 г. – 9280,42 лева. Съобразно изчисленията на вещото лице, изводими от таблицата на стр. 5 от експертизата, нетното възнаграждение дължимо и заплатено на ищеца при съобразяване на изчисленията преди преизчисляване на дължимите възнаграждения е в размер на общо 49930,61 лева (съобразно к. 8 от таблицата) за периода 01.2024 г. – 05.2024 г., при начислено брутно възнаграждение в размер на 58062,31 лева за посочения период. Съобразно изчисленията на вещото лице, подробно описани в таблиците на стр. 9-13 от експертизата, при вземане предвид на данните за приложимите показатели в публикуваните от Агенцията за публичните предприятия и контрол баланси, отчети на приходите и разходите и финансови отчети на „НКИЗ“ ЕАД, за първото тримесечие на 2024 г. балната оценка, която следва да се приложи при определяне на възнагражденията по чл. 56, ал. 3 и ал. 4 ППЗПП е 8,5, като по показатели по т. 3 и т. 4 приложимата стойност е 0, а за второто тримесечие на 2024 г. следва да бъде приложена бална оценка 10,5. Съобразно изложените изчисления, подлежащото на получаване брутно възнаграждение от ответника за първо и второ тримесечие на 2024 г. е в общ размер на 49884,82 лева, а нетното – сумата в размер на 42570,96 лева, като при съобразяване на реално заплатеното на ответника се получава надплатена сума в размер на 8177,39 лева. Съгласно експерта, след преизчислението надвнесените данъци за данък върху дохода са в общ размер на 817,74 лева. В този случай, съобразно уточнението на вещото лице, направено в открито съдебно заседание на 03.06.2026 г. подлежащата на възстановяване сума след приспадане на внесените данъци върху дохода е в размер на 7359,65 лева. Видно от заключението посоченият размер е определен като е изчислено възнаграждение, дължимо на изпълнителен директор, в размер на 4898,25 лева, а за член на СД – 2449,13 лева за първото тримесечие на 2024 г. и съответно възнаграждение, дължимо на изпълнителен директор, в размер на 9796,50 лева, а за член на СД – 4898,25 лева за второто тримесечие на 2024 г. При така определени брутни размери на възнагражденията дължими нетните възлизат на 3943,35 лева за Изпълнителен директор (изчислено при приспадане на осигуровки за ДОО - 8,38 % - 314,25 лева, ДЗПО в УПФ - 2,2 % - 82,50 лева и ЗО - 3,2 % 120 лева върху максималния осигурителен доход 3750 лева и ДОД - 10 %– 741,38 лева върху оставащата данъчна основа от 7413,75 лева) и 2204,22 лева за член на СД (изчислено след приспадане на ДОД 10 %) за първото тримесечие. Съдът намира, че преценка относно размера, до който би бил основателен предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да се вземе предвид реално заплатеното на ответника нетно възнаграждение съобразно експертизата (49930,61 лева) и възникналите в негова полза вземания също определени съобразно нетния им размер, доколкото именно нетното възнаграждение е това, което лицето реално е получило от ищеца, респ. реално е трябвало да получи. Надвнесеният от ищеца данък общ доход не е сума, която реално е получена от ответника, т.е. не е налице даване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради което не следва да се включва в изчисленията. Посочено намаляване на претенцията е сторено и от самия ищец, който видно от изчисленията на стр. 5 от исковата молба е намалил изчислената от него сума с надвнесения данък. С оглед установения размер на общите плащания, получени от ответника за нетни възнаграждения за първо и второ тримесечие на 2024 г., от 49930,61 лева и размера на реално възникналите в негова полза нетни вземания за такива в общ размер от 42570,96 лева, следва извод, че в настоящото производство не се доказва от ответника наличие на основание за получаване и задържане на сумата от 7359,65 лева, поради което същата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД подлежи на връщане на ответника. Като неоснователно следва да се приеме възражението на ответника, че при изчисляване на показателите по т. 3-5 от таблицата, представляваща приложение №2 към ППЗПП, следва да се приложи т. 7 от забележките към таблицата, според което публични предприятия със сезонен характер на производство и реализация могат да използват като база за установяване на показатели № 3, 4 и 5 информацията за съответното тримесечие на предходната година, при приложението на което балната оценка за първото тримесечие на 2024 г. би била в размер на 12,5 точки, както потвърждава вещото лице в откритото съдебно заседание на 03.06.2026 г. Видно от партидата на ищеца в Търговския регистър предметът на дейност на ищцовото дружество е следният: създаване, изграждане, управление (продажба и отдаване под наем на активи) и развитие на индустриални, икономически и технологични зони и паркове, придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, придобиване, управление и продажба на облигации, финансиране на дружества, в които участва, привличане на инвестиции, предоставяне на услуги по водоснабдяване и канализация, доставяне и пречистване на вода за питейно-битови цели, както и услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително стопанисването, поддръжката и експлоатация на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни мрежи и съоръжения, строителство, реконструкция, ремонт, поддържане и опериране на всякакви елементи на техническата инфраструктура, разположени върху собствени на дружеството имоти, проектна, инженерингова и търговска дейност, както и всякаква друга производствена и търговска дейност, незабранена от закона. По своята същност сезонната дейност зависи от сезонните условия, като видно от предмета на дейност на ищцовото дружество не може да се направи извод, че осъществяването на дейността му зависи от някакви сезонни условия. Приложението от страна на самия ищец на информацията за същото тримесечие на предходната година (вместо за предходното тримесечие) при изчисление на част от показателите за процесния период (каквото е възражението на самия ответник относно приложението на забележката за сезонния характер на дейността) при липсата на основание за това, доколкото ищцовото дружество не е такова със сезонен характер на дейността, т.е. неправилното приложение на разпоредбите на ППЗПП, определящи начина на изчисляване на дължимото възнаграждение от самия ищец, не е основание, при наличието на спор относно дължимия размер на възнаграждението, съдът да действа contra legem при определяне на дължимото на ответника възнаграждение за качеството му на член на СД и изпълнителен директор на ищцовото дружество и да приложи при изчисленията резултатите, които биха се получили, в случай че се приеме дейността на ищеца да има сезонен характер. Изложените от ответната страна в писмената защита твърдения относно наличието на отчетна сезонност в приходите на дружеството не са подкрепени с каквито и да било доказателства по делото и доколкото възраженията се излагат едва в писмената защита, същите не следва да бъдат обсъждани. Не съответства на правната и житейската логика и предложеното от ответната страна тълкуване на чл. 56, ал. 6 ППЗПП по аргумент за противното, според която при прекратяване на мандатното правоотношение преди края на съответното тримесечие авансово платеното възнаграждение следва да се приеме за окончателно платено. Разпоредбата на изр. 2 от ал. 6 на чл. 56 ППЗПП урежда единствено изплащането на допълнително възнаграждение в края на тримесечието в случай на наличието на основания за това. Разпоредбата не урежда хипотези като процесната, в която се установява, че начисленото и изплатено възнаграждение е в по-голям размер от дължимото, в която хипотеза следва да се приложи общия правен принцип за недопускане на неоснователното обогатяване, залегнал в основата на разпоредбата на чл. 55 ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответника, че доколкото същият е освободен преди изтичане на второто тримесечие не можело в негова тежест да се възлагат резултатите от последващото управление на ищцовото дружество и липсата на изготвен счетоводен отчет за резултатите на предприятието към датата на освобождаване на ответника. Начина на определяне на възнаграждението на ответника като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на ищцовото дружество е нормативно определен, а именно – авансово плащане за първите два месеца от всяко тримесечие и преизчисление след приключване на тримесечието, поради което не е било налице основание за извършване на такъв междинен счетоводен отчет към датата на освобождаване на ответника от поста му. В контекста на изложеното следва да се посочи също така, че в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника (така Решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., ГК). В този смисъл, в исковата молба ищецът следва да посочи, че е дал една сума на ответника и да твърди, че същата е дадена без основание. В този случай в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да задържи сумата, поради което твърденията на ищеца в исковата молба са единствено правни доводи относно начина на изчисляване на дължимото възнаграждение. Наличието на основание за задържане на полученото, т.е. доказването на основание за приложение на балната оценка от 12,5 за първото тримесечие, е в тежест на ответника по делото, което в случая не е сторено в настоящото производство. С оглед и на това, неоснователно е възражението на ответника, направено в ход по същество на делото, че доколкото претенцията на ищеца за първото тримесечие била в размер на 1831,60 лева, то тази сума следвало да бъде присъдена. В случая ищецът претендира, че неоснователно е заплатил на ответника сумата в общ размер от 10183,98 лева, като изложеното в обстоятелствената част на исковата молба относно правоотношенията между страните и дължимия размер на възнагражденията по тримесечия представляват единствено правни доводи относно липсата на основание за получаване на сумата, но не и основание на иска по чл. 55 ЗЗД, което да ограничава претенцията му за тримесечие в този размер, доколкото и самият ищец не е разграничил в петитума на иска сумите по тримесечия. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен до размера от 7359,65 лева (3762,93 евро), като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 10183,98 лева (5206,99 евро) искът следва да бъде отхвърлен. Относно предявената претенцията за осъждане на ответника да заплати лихва за забава съдът намира следното. С оглед извода на съда по-горе относно наличието на вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в полза на ищеца за сумата в размер на 7359,65 лева (3762,93 евро), съдът намира, че е доказана първата предпоставка по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – наличието на главен дълг. Доколкото задължението по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД не е срочно, за изпадане в забава на длъжника е необходимо същият да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението си. От представената по делото покана с №ИК-0001/02.2025 г., изпратена от ищцовото дружество и получена от ответника на 07.01.2025 г. (л. 80 от делото), се установява, че ищецът е поканил ответника в 10-дневен срок от получаване на поканата да му възстанови сумата в размер на 10183,98 лева. С изтичането на посочения срок на 17.01.2025 г. (последен ден за изпълнение) ответникът е изпаднал в забава, като от 18.01.2025 г. дължи лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Следователно, по делото се доказва основанието на иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава, който размер, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, възлиза на сумата в размер на 100,60 лева (51,44 евро), до който размер предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 139,20 лева (71,17 евро) искът следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на 457,36 лева (233,84 евро) – държавна такса, 500 лева (255,65 евро) – депозит за ССчЕ, сумата от 1560 лева с ДДС (797,62 евро) – адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на разноските. С оглед уважения размер на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 930,16 евро. Ответникът не претендира присъждането на разноски, поради което такива не му се присъждат. *Предвид обстоятелството, че решението се постановява след 01.01.2026 г. съдът в диспозитива на съдебния акт посочва сумите в евро при курс от 1.95583 лева за 1 евро. Така мотивиран, съдът