Решение № 740 от 5.6.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 948/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 88 от Закона за опазване на околната среда. Образувано е по жалба на „Сдружение гражданска алтернатива – Елин Пелин“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. С. Т. и на СНЦ „Инициативен комитет „Да спасим [населено място]“, [ЕИК], представлявано от М. П. С., чрез адвокат А. М. К., срещу Становище по екологична оценка № СО-01-02/2025 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София, с което е съгласуван Общ устройствен план на община Елин Пелин. В жалбата и в последващите молби и писмени бележки се поддържа, че оспореното становище е незаконосъобразно, тъй като е постановено въз основа на непълен, неясен и незаконосъобразен проект на ОУП. Твърди се, че процедурата по екологична оценка е проведена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото на обществеността не бил предоставен за обсъждане окончателният доклад за екологична оценка, въз основа на който е постановено становището. Поддържа се, че не е ясно дали компетентният орган се е произнесъл въз основа на ДЕО, внесен през август 2024 г., или въз основа на последващо коригиран и допълнен ДЕО, приложен към искането за издаване на становище по ЕО от 23.05.2025 г. Излага се твърдение, че не били спазени правилата на чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, като не било проведено реално обществено обсъждане на окончателния доклад за ЕО и не били мотивирани причините да не се продължават консултациите. Жалбоподателите твърдят още, че в хода на процедурата не са отчетени мотивираните възражения на обществеността, включително възраженията относно увеличаването на урбанизираните територии, допустимата промяна на предназначението на значителни земеделски и горски територии, липсата на достатъчна конкретика по отношение на ВиК инфраструктурата, водоснабдяването, канализацията, пречистването на отпадъчни води, санитарно-охранителните зони, яз. „Огняново“, напоителните канали, защитените зони, защитените територии, местообитанията, транспортната инфраструктура, културното наследство и други елементи от устройственото планиране. Според жалбоподателите значителна част от условията в становището по ЕО не представляват реални мерки за предотвратяване и намаляване на неблагоприятни въздействия, а само общи указания за бъдещо допълване и поправяне на плана, поради което директорът на РИОСВ – София е следвало да не съгласува ОУП, а да върне преписката за изработване на годен за оценяване проект. Ответникът – директорът на РИОСВ – София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че становището е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, след проведена процедура по реда на глава шеста, раздел II от ЗООС, Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми /Наредба за ЕО/ и приложимите разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за ОС. Твърди се, че по процедурата са събрани всички относими становища на компетентните органи, включително на РЗИ – Софийска област, Басейнова дирекция „Дунавски район“ и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, че възраженията са включени и обсъдени в документацията от консултациите, че по направените бележки е бил коригиран и допълнен ДЕО, а след проведеното обществено обсъждане е изготвен проект на становище по ЕО, разгледан от Експертния екологичен съвет при РИОСВ – София. Заинтересованата страна Община Елин Пелин също оспорва жалбата. Поддържа, че възраженията на жалбоподателите са насочени предимно срещу съдържанието на самия ОУП, а не срещу законосъобразността на становището по ЕО. Посочва, че в документацията са отчетени съществуващото състояние на ВиК инфраструктурата, необходимостта от реконструкция и разширение на водоснабдителната и канализационната мрежа, необходимостта от изграждане на ПСОВ, наличието на площадка за ПСОВ, както и приложимите мерки по ПУРБ, ПУРН и режимите на санитарно-охранителните зони. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Становище по екологична оценка № СО-01-02/2025 г. е издадено от директора на РИОСВ – София, в условията на заместване, на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗООС и чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ЕО, във връзка с чл. 31, ал. 4 ЗБР и чл. 36, ал. 10 и ал. 11 от Наредбата за ОС. С него е съгласуван Общ устройствен план на община Елин Пелин, с възложител Община Елин Пелин, с прогнозен срок на действие до 2040 г. В становището са изложени кратка характеристика на плана, целите на ОУП, предвидените устройствени зони и територии, мотиви за съгласуване, резултатите от оценката за съвместимост, както и условия и мерки за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на плана. Посочени са и мерки за наблюдение и контрол при прилагането на ОУП. От административната преписка се установява, че по процедурата са представени проект на ОУП, доклад за екологична оценка, нетехническо резюме, доклад за оценка степента на въздействие върху защитените зони, становища на компетентните органи по отделните компоненти и фактори на околната среда, становища на басейновите дирекции, РЗИ – Софийска област, материали от консултации с обществеността и заинтересованите органи, протокол от обществено обсъждане, справка за постъпили становища, бележки и възражения, както и документация от заседанието на Експертния екологичен съвет при РИОСВ – София. От документите по преписката е видно, че през август 2024 г. възложителят е представил документация по екологична оценка на ОУП на община Е. П.. По този вариант са постъпили становища на компетентните органи, включително становища на басейновите дирекции. Басейнова дирекция „Дунавски район“ и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ са направили бележки относно компонент „Води“, включително относно необходимостта от коректно отразяване на компетентността на басейновите дирекции, приложимите планове за управление на речните басейни, плановете за управление на риска от наводнения, санитарно-охранителните зони и мерките по Закона за водите. С писмо от 31.12.2024 г. РИОСВ – София е изпратила до общината указания във връзка с продължаване на процедурата по ЕО, като е препратила бележките на компетентните органи и е указала, че при общественото обсъждане следва да бъдат съобразени резултатите от консултациите. Указано е също след провеждане на консултациите и общественото обсъждане възложителят да представи документацията по чл. 23 от Наредбата за ЕО, включително справка с мотиви за приемане или неприемане на постъпилите мнения и предложения, както и мотиви относно необходимостта или липсата на необходимост от допълване на доклада за ЕО и продължаване на консултациите. На 28.02.2025 г. Община Е. П. е уведомила РИОСВ – София за организиране на обществено обсъждане на предварителния проект на ОУП с всички приложения към него и на доклада за екологична оценка. В съобщението е посочено, че общественото обсъждане ще се проведе на 14.03.2025 г. от 11:00 ч. в големия салон на Народно читалище „Елин Пелин 1896“ – [населено място], както и че проектът на ОУП, ДЕО и приложенията са на разположение на обществеността. От преписката се установява, че са проведени срещи по населени места, проведено е обществено обсъждане на 14.03.2025 г., съставен е протокол, приложени са присъствени списъци и са постъпили писмени становища, възражения и предложения от граждани, организации и институции. На 23.05.2025 г. възложителят е внесъл в РИОСВ – София искане за издаване на становище по ЕО, към което са приложени доклад за екологична оценка – екологична част на плана, нетехническо резюме, както и документация от резултатите от консултациите с обществеността, заинтересованите и засегнатите органи и лица. В документацията е включена справка за постъпилите становища, възражения и предложения и за начина на тяхното отразяване. След внасяне на искането РИОСВ – София е изпратила проекта на становище и относимата документация за преглед и становище до компетентните органи, включително РЗИ – Софийска област, БДДР и БДИБР. Постъпили са становища от басейновите дирекции по представения проект на становище по ЕО, в които са изразени мнения относно допустимостта на предвижданията на плана спрямо режимите, определени в действащите ПУРБ и ПУРН в съответните райони за басейново управление. На 01.07.2025 г. е проведено заседание на Експертния екологичен съвет при РИОСВ – София, който е приел решение да предложи на директора на РИОСВ – София да издаде становище по ЕО, с което да съгласува ОУП на община Е. П. при определени мерки и условия. Въз основа на така проведената процедура е издадено оспореното становище. По делото са приети и допълнителни писмени доказателства относно състоянието на ВиК инфраструктурата, обществена поръчка с предмет техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за изграждане на ПСОВ, реконструкция и разширение на водоснабдителната и канализационната мрежа в агломерация Елин Пелин, както и становища на общината, РИОСВ и басейновите дирекции. Разпитани са и свидетели относно фактически проблеми с водоснабдяването в отделни населени места и квартали на територията на общината. При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена от лица, участвали в процедурата и твърдящи засягане на права и законни интереси, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На първо място следва да се направи разграничение между предмета на настоящото производство и законосъобразността на самия Общ устройствен план на община Елин Пелин. Предмет на съдебния контрол е Становище по екологична оценка № СО-01-02/2025 г., а не актът по приемане или одобряване на ОУП. Становището по ЕО е акт в самостоятелна процедура по глава шеста от ЗООС и Наредбата за ЕО, с който компетентният орган преценява дали предвижданията на плана, от гледна точка на околната среда и човешкото здраве, могат да бъдат съгласувани, включително при поставяне на условия, мерки, ограничения и мерки за наблюдение и контрол. В това производство съдът не упражнява пряк контрол за съответствието на всеки елемент от ОУП с изискванията на ЗУТ и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове. Това не означава, че съдържанието на ОУП е ирелевантно за съдебния контрол върху становището по ЕО. Напротив, предвижданията на плана са фактическата основа, върху която се извършва екологичната оценка. Ако проектът на плана е толкова непълен, неясен или противоречив, че не позволява идентифициране и оценяване на вероятните значителни въздействия върху околната среда, това би могло да рефлектира върху законосъобразността на становището. Но не всяко възражение относно устройствена целесъобразност, конкретно функционално зониране, граници на урбанизирани територии, местоположение на конкретни терени или бъдещо подробно устройствено планиране може да бъде самостоятелно основание за отмяна на становището по ЕО. Релевантно е дали тези предвиждания са били отчетени в ДЕО, дали са разгледани вероятните им въздействия и дали в крайния акт са поставени необходимите условия и мерки. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗООС компетентен орган за издаване на становище или решение по екологична оценка на планове и програми е министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗООС становището се издава след провеждане на изискващата се процедура. Съгласно чл. 88 ЗООС становището по ЕО включва обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за изпълнение. Наредбата за ЕО урежда съдържанието на доклада за ЕО, реда за консултации, обществено обсъждане, отразяване на резултатите от тях и издаване на становището по ЕО. Чл. 17 от Наредбата за ЕО предвижда, че докладът за ЕО включва справка за проведените консултации и начина на отразяване на становищата, като докладът следва да съдържа информация, която може основателно да бъде изисквана, като се имат предвид съвременните познания и методи на оценка, съдържанието и детайлността на плана, етапът на неговото одобряване и извършените оценки на друго ниво на планиране. Чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за ЕО уреждат консултациите и общественото обсъждане. Чл. 22 предвижда, че когато в резултат на консултациите е необходимо да бъдат разгледани и оценени други алтернативи, мнения или предложения към плана, или когато след консултациите настъпят изменения в проекта на плана, възложителят възлага допълване на доклада за ЕО или преценява необходимостта от продължаване на консултациите, включително организиране на ново обществено обсъждане. Чл. 23 от Наредбата за ЕО изисква към искането за издаване на становище да се приложат докладът за ЕО, нетехническото резюме и документацията от консултациите, включително справка с мотиви за приемане или неприемане на получените мнения и предложения и мотиви относно допълване или продължаване на консултациите. Чл. 25 възлага на комисията или експертния екологичен съвет да прецени документацията за структура, съдържание, достоверност и актуалност на източниците, разглеждане на алтернативи, съответствие с други планове и програми и отразяване на резултатите от консултациите. Чл. 26 от Наредбата за ЕО урежда съдържанието на становището и предпоставките за съгласуване или несъгласуване на плана. От тази уредба следва, че становището по ЕО не е технически проект, нито подробен устройствен план, нито инвестиционен проект за конкретно строителство. То не трябва да решава на ниво работен проект всички въпроси относно трасета, диаметри на водопроводи, хидравлични изчисления, конкретни присъединявания, конкретни технически съоръжения или подробна етапност на всяко бъдещо застрояване. Тези въпроси подлежат на последваща конкретизация при изработване на ПУП, инвестиционни проекти, разрешителни по Закона за водите и други специални процедури. Изискването към ДЕО и становището по ЕО е различно: да бъдат отчетени съществуващото състояние, вероятните значителни въздействия от прилагането на плана, разумните алтернативи, относимите екологични ограничения и да бъдат поставени условия и мерки, които да гарантират, че прилагането на плана няма да доведе до недопустими въздействия върху околната среда и човешкото здраве. С оглед на това разграничение съдът намира, че голяма част от възраженията на жалбоподателите неправилно смесват съдебния контрол върху становището по ЕО с контрол върху самия ОУП. Възраженията относно непълноти на ОУП по Наредба № 8, относно конкретната устройствена целесъобразност на определени зони, относно бъдещи ПУП и относно конкретни инвестиционни намерения могат да бъдат взети предвид само доколкото сочат на липса на оценка на значими въздействия. По делото обаче не се установява такава степен на непълнота на плана и екологичната документация, която да е препятствала извършването на екологичната оценка или да е довела до постановяване на становище без фактическа и експертна основа. Неоснователно е основното възражение на жалбоподателите, че не е ясно кой доклад за ЕО и кой проект на ОУП са били предмет на обществено обсъждане. От преписката се установява последователна хронология. През август 2024 г. е представена документация по ЕО, по която са постъпили становища и бележки от компетентните органи. Тези бележки са били относими най-вече към компонент „Води“, допустимостта спрямо ПУРБ и ПУРН, режимите на санитарно-охранителните зони и компетентността на басейновите дирекции. След получаване на тези бележки РИОСВ – София не е пристъпила към незабавно издаване на положително становище, а е указала те да бъдат съобразени при по-нататъшното развитие на документацията. Именно затова с писмо от 31.12.2024 г. са дадени указания за отразяване на бележките и за провеждане на консултациите и общественото обсъждане при спазване на Наредбата за ЕО. От последващите документи се установява, че през февруари 2025 г. е бил внесен коригиран и допълнен ДЕО на ОУП, като общественото обсъждане е било обявено именно след този етап. В съобщението за обществено обсъждане е посочено, че предмет на обсъждане е предварителният проект на ОУП с всички приложения към него и докладът за екологична оценка. Срещата е проведена на 14.03.2025 г. Следователно на обществено обсъждане е бил подложен предварителният проект на ОУП и ДЕО, а не първоначалната, вече критикувана от компетентните органи документация от август 2024 г. Това съответства на последователността на процедурата по Наредбата за ЕО, защото общественото обсъждане по Наредбата за ЕО и чл. 127 ЗУТ се провежда по предварителния проект на плана и доклада за ЕО, след като са извършени необходимите предходни консултации и корекции. Фактът, че на 23.05.2025 г. възложителят е внесъл искане за издаване на становище по ЕО, към което са приложени ДЕО, нетехническо резюме и документация от консултациите, не означава сам по себе си, че е бил изготвен напълно нов доклад, който не е бил предмет на обществено обсъждане. Това е етапът по чл. 23 от Наредбата за ЕО, при който след приключване на консултациите възложителят внася при компетентния орган окончателно окомплектованата документация, включително справката за проведените консултации, постъпилите становища, възражения и начина на отразяването им. Самото наличие на окончателно окомплектована документация след общественото обсъждане е нормална и необходима последица от процедурата и не представлява нарушение. По делото не се установява след 14.03.2025 г. да е настъпило такова съществено изменение на проекта на ОУП или на доклада за ЕО, което да е налагало ново обществено обсъждане по чл. 22 от Наредбата за ЕО. Установява се, че са били отразявани становища, възражения и бележки, включително по компонент „Води“, ПУРБ, ПУРН, санитарно-охранителни зони и конкретни предложения на граждани и организации. Част от възраженията са били приети, част не са били приети, а по други са направени корекции или е посочено, че не променят съществено концепцията и функционалното зониране на плана. Това не е основание за автоматично възобновяване на консултациите. Ново обществено обсъждане е необходимо, когато след консултациите настъпят съществени изменения, които променят предмета на оценката или налагат разглеждане на нови алтернативи или нови значими въздействия. Такива изменения не са установени. Напротив, от становището и преписката се установява, че компетентният орган е приел, че в резултат на консултациите не са включени нови устройствени зони и територии с устройствен режим, които да променят съществено концепцията и функционалното зониране или да засегнат по нов начин зоните по Натура 2000, поради което липсва необходимост от възлагане на ново допълване на ДЕО и продължаване на консултациите. Неоснователно е и оплакването, че постъпилите възражения не са били взети предвид. Законът и Наредбата за ЕО изискват обществеността и заинтересованите органи да бъдат информирани и да им бъде дадена възможност за становища, а получените становища да бъдат разгледани и мотивирано приети или неприети. Законът не изисква компетентният орган или възложителят да приемат всяко възражение, нито всяко несъгласие с предвижданията на плана да води до несъгласуване. По преписката е налична документация от проведените консултации и общественото обсъждане, включително справка за постъпилите становища, възражения и предложения. Не се установява жалбоподателите да са били лишени от възможност да участват в процедурата. Напротив, по делото са налични техни становища, възражения и последващи писмени изложения, което показва реално участие в процедурата. Обстоятелството, че част от възраженията им не са възприети, не обуславя незаконосъобразност на становището. Неоснователно е и възражението, че при наличие на мотивирани възражения директорът на РИОСВ – София е бил длъжен да не съгласува плана на основание чл. 26, ал. 1, т. 2, буква „б“ от Наредбата за ЕО. Неоснователно е и възражението, че самото постъпване на становища и възражения от страна на жалбоподателите е достатъчно основание за несъгласуване на плана по чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Наредбата за ЕО. Разпоредбата предполага наличие на възражения, които по своето съдържание са мотивирани и основателно сочат несъответствие на предвижданията на плана с приложимата нормативна уредба или недопустимост на прилагането му от гледна точка на околната среда и човешкото здраве. В случая възраженията са били разгледани в рамките на консултациите и отразени в документацията, но компетентният орган, след съобразяване на становищата на специализираните органи и решението на Експертния екологичен съвет, е приел, че не установяват основания за несъгласуване. Съдът намира за неоснователни и доводите, свързани с компонент „Води“ и състоянието на ВиК инфраструктурата. От събраните доказателства се установява, че в документацията по ЕО е описано съществуващото състояние на водоснабдителната и канализационната инфраструктура на общината. Отчетено е, че част от водопроводната мрежа е стара, амортизирана, изградена преимуществено от етернитови и стоманени тръби, че има високи загуби на вода, аварии и необходимост от реконструкция и подмяна. Отчетено е също състоянието на канализационната мрежа, липсата на изградена ПСОВ за агломерация Елин Пелин, необходимостта от реконструкция и разширение на канализационната мрежа и изграждане на пречиствателни съоръжения, както и проблемите, свързани с нерегламентирано заустване, септични ями и други неорганизирани източници на замърсяване. Тези обстоятелства обаче не представляват пречка за изработване на ОУП и не налагат несъгласуване на плана. Самото наличие на амортизирана или непълно изградена ВиК инфраструктура не е самостоятелно основание за несъгласуване на общ устройствен план. Значението на тези факти за процедурата по ЕО е в това те да бъдат отчетени като част от съществуващото състояние на околната среда и техническата инфраструктура, да се оценят вероятните последици от прилагането на плана и да се поставят условия, които да обвържат последващото прилагане на ОУП с реконструкция, доизграждане, пречистване, съобразяване със санитарно-охранителни зони, ПУРБ, ПУРН и разрешителните режими по Закона за водите. В случая именно това е сторено. В оспореното становище по ЕО изрично е посочено, че реализацията на предвижданията на плана за реконструкция и доизграждане на водопроводната мрежа ще доведе до намаляване на загубите на вода, подобряване на качеството на питейната вода и оптимизиране на използването на природните ресурси. Посочено е, че за нуждите на агломерация Елин Пелин е осигурена площадка за пречиствателна станция за отпадъчни води и че с изграждането на канализационната мрежа на населените места и пречиствателните съоръжения ще се намали миграцията на замърсяващи вещества от септични и поливни ями и други неорганизирани и неконтролирани източници на замърсяване. В мерките и условията е предвидено при прилагането на ОУП и подробното устройствено планиране да се съобразяват програмите от мерки на действащите към момента ПУРБ и ПУРН - в обхвата на крайбрежните заливаеми ивици и прилежащите земи на водохранилищата да не се допуска застрояване и дейности по чл. 134 ЗВ, освен изграждане на водностопански и хидротехнически системи и съоръжения; приоритетно да се изпълняват дейности, свързани с доизграждане и подмяна на амортизираната водопроводна и канализационна мрежа, да се учредят СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, да не се допускат дейности, които попадат и засягат пояс I на СОЗ, а при бъдещо разширяване на промишлената зона на [населено място] да се предвиди инфраструктурна обезпеченост на територията, като се вземе предвид намерението за изграждане на градска пречиствателна станция за отпадъчни води и се прецени възможността за включване и пречистване на отпадъчните води от новите производства в нея, а не директното им заустване в повърхностни водни обекти. Съдът приема, че на нивото на общ устройствен план и стратегическа екологична оценка тези условия са относими и достатъчни. ОУП не следва да съдържа техническа детайлизация на водоснабдителни и канализационни решения на ниво инвестиционен проект. Не е необходимо в становището по ЕО да бъдат посочени диаметри на тръбопроводи, конкретни трасета на всяко отклонение, технически параметри на всяко бъдещо съоръжение, работни проекти или конкретни графици за строителство. Тези въпроси се решават при последващото подробно устройствено планиране, инвестиционно проектиране, съгласуване с ВиК оператора, басейновите дирекции, РЗИ и при необходимост чрез самостоятелни процедури по ЗООС, ЗБР и Закона за водите. Изискването към становището по ЕО е да гарантира, че тези въпроси няма да бъдат игнорирани при прилагането на плана. С оглед на поставените условия съдът намира, че това изискване е изпълнено. Неоснователни са и доводите, основани на свидетелските показания относно проблеми с водоснабдяването в отделни населени места и квартали. Показанията установяват локални проблеми с водоснабдяването, аварии, липса или недостатъчност на мрежа и използване на сондажи в отделни части от общината. Тези обстоятелства обаче не оборват извода за законосъобразност на становището. Те потвърждават, че в общината съществуват проблеми с ВиК инфраструктурата, но именно тези проблеми са отчетени в ДЕО и са намерили отражение в условията на становището. Наличието на амортизирана мрежа или на отделни населени места с инфраструктурни дефицити не означава, че не може да бъде съгласуван ОУП, когато в становището са поставени условия за съобразяване на последващото планиране и застрояване с инфраструктурната обезпеченост, реконструкцията на мрежите, изграждането на ПСОВ, санитарно-охранителните зони и разрешителните режими. В тази връзка следва да се подчертае, че становището по ЕО не легитимира незабавно строителство във всички предвидени устройствени зони. То не освобождава възложителя, общината, инвеститорите или други органи от задълженията им по ЗУТ, ЗООС, ЗБР, Закона за водите и специалните подзаконови актове. В самото становище е предвидено, че инвестиционни предложения, планове, програми или проекти, за които се изисква провеждане на процедура по ОВОС, ЕО или оценка за съвместимост, се одобряват само след произнасяне на компетентните органи по околна среда. Така поставените мерки имат задължителен характер при прилагане на ОУП и следва да бъдат съобразени в следващите фази на устройствено и инвестиционно планиране. Не се споделя и доводът, относно санитарно-охранителните зони и водоизточниците. От документацията се установява, че в ДЕО са отчетени съществуващите СОЗ и необходимостта от съобразяване с режимите им. В становището изрично е поставено условие в окончателния вариант на ОУП да бъдат отразени в текстовата и графичната част санитарно-охранителните зони около водоизточниците. Поставено е и условие да не се допускат дейности, които попадат и засягат пояс I на СОЗ около водовземните съоръжения за подземни води, поради забраната за извършване на всички дейности, с изключение на тези, свързани с експлоатацията на водоизточника или съоръжението. Това съответства на характера на ОУП и на становището по ЕО. Конкретното прилагане на режимите на СОЗ при ПУП и инвестиционни проекти подлежи на последващо съгласуване, като становището изрично обвързва бъдещото планиране с тези режими. Неоснователно е възражението относно яз. „Огняново“. Жалбоподателите поддържат, че язовирът следва да се разглежда като бъдещ резервен водоизточник и че около него следва да се предвидят ограничения, съответстващи на бъдещи санитарно-охранителни пояси. По делото обаче не се установява към датата на издаване на становището да е бил въведен действащ задължителен режим на СОЗ около язовира като питейно-битов водоизточник, който да е бил пренебрегнат от компетентния орган. Бъдеща възможност за промяна в предназначението или режимите на даден воден обект не може да обоснове незаконосъобразност на становище по ЕО, ако към момента на издаването му няма действащ правен режим, който планът нарушава. Освен това в становището са поставени общи условия за съобразяване с ПУРБ, ПУРН, крайбрежните заливаеми ивици, водохранилищата, СОЗ и Закона за водите, които са приложими и към последващото устройствено и инвестиционно планиране около водни обекти. Не намира опора в доказателствата твърдението относно защитените зони и оценката за съвместимост. От оспореното становище се установява, че в границите на община Елин Пелин попадат части от защитени зони BG0001043 „Етрополе – Байлово“, BG0001389 „Средна гора“ и BG0002004 „Долни Богров – Казичене“. За проекта на ОУП е изготвен доклад за оценка степента на въздействие върху защитените зони, като качеството му е оценено положително. В становището е посочено, че проектът е допустим спрямо режимите, определени със заповедите за обявяване на защитените зони, както и че няма да бъде значително увреден предметът и целите на опазване на тези защитени зони. Предвидени са и конкретни смекчаващи мерки, включително относно местообитания, гори във фаза на старост, недопускане на фрагментация и увреждане на биокоридорни връзки, опазване на пасища, ливади, крайречна растителност, ограничаване на инвазивни видове и други мерки. Жалбоподателите не установяват конкретно противоречие между предвиждания на ОУП и конкретен режим на защитена зона, което да е било пренебрегнато от компетентния орган. Общите твърдения за недостатъчна оценка на въздействията върху защитени зони не могат да оборят експертната преценка, извършена по реда на ЗБР и Наредбата за ОС, още повече при наличие на ДОСВ, положителна оценка на качеството му и поставени мерки. Съдът не може да замени специализираната екологична преценка на компетентния орган със своя преценка по целесъобразност, когато не са установени пропуски, които да водят до съмнение, че предметът и целите на опазване на защитените зони не са били реално оценени. Неоснователни са и възраженията относно увеличаването на урбанизираните територии и допустимата промяна на предназначението на земеделски и горски територии. Тези предвиждания са част от предмета на ОУП и са отразени в документацията. В самото становище са изброени устройствените зони и територии, включително земеделските територии с допустима промяна на предназначението за жилищно застрояване, производствени дейности, електроенергийно производство и вилен отдих, както и горските територии с допустима промяна на предназначението. Следователно не се установява тези предвиждания да са били скрити от процедурата или да не са били част от предмета на оценката. Въпросът за тяхната устройствена целесъобразност и конкретно реализиране е въпрос на последващото приемане и прилагане на ОУП, ПУП и инвестиционни процедури. В настоящото производство е релевантно дали тези предвиждания са били отчетени от гледна точка на околната среда и дали са поставени мерки за предотвратяване и намаляване на въздействията. От становището се установява, че такива мерки са поставени. Не се установява възражението, че условията в становището всъщност представляват признание за негодност на плана. Законът изрично допуска положително становище по ЕО при условия, мерки и ограничения. При планове от стратегически характер, какъвто е общият устройствен план, е обичайно и необходимо част от мерките да бъдат формулирани като задължения при последващо подробно устройствено планиране, инвестиционно проектиране и прилагане на плана. Това не означава, че оценката е отложена за бъдещето. Означава, че на стратегическото ниво са идентифицирани рисковете и ограниченията, а техническата им конкретизация се извършва на следващите нива на планиране, където вече са известни конкретните имоти, параметри на застрояване, инвестиционни намерения, трасета, съоръжения и технически решения. В случая условията в становището не са само общи декларации за спазване на закона. Те съдържат конкретни направления: съобразяване с ПУРБ и ПУРН, отразяване и спазване на СОЗ, забрана за дейности в пояс I на СОЗ, ограничаване на застрояване в крайбрежни заливаеми ивици и прилежащи земи на водохранилищата, приоритетно доизграждане и подмяна на водопроводната и канализационната мрежа, инфраструктурна обезпеченост при бъдещо разширяване на промишлената зона, преценка за включване на отпадъчните води от нови производства в градска ПСОВ, мерки за местообитания, защитени видове, пасища, ливади, горски местообитания, инвазивни видове и ландшафт, мерки за мониторинг и контрол чрез годишни доклади. Това е съответно на изискванията на чл. 26 от Наредбата за ЕО и чл. 88 ЗООС. Съдът не възприема и оплакването относно компетентността на издателя на акта. Становището е издадено от директора на РИОСВ – София, в условията на заместване, въз основа на заповед за заместване. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗООС директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за издаване на становище по ЕО за планове и програми в случаите от неговата компетентност. Не се установява актът да е подписан от лице без материална или функционална компетентност. Обстоятелството, че становището е подписано от заместващо длъжностно лице, не води до незаконосъобразност, когато заместването е надлежно установено. Неоснователно е и твърдението, че заместващият директор не е могъл фактически да се запознае с цялата преписка. Актът е резултат от проведена административна процедура, становища на компетентни органи и решение на Експертния екологичен съвет, а не от еднолична фактическа проверка в деня на подписването. Неоснователни са и възраженията относно заседанието на Експертния екологичен съвет. От преписката се установява, че ЕЕС е разгледал документацията и е приел решение да предложи издаване на положително становище по ЕО при мерки и условия. Съгласно чл. 25 от Наредбата за ЕО компетентният орган издава становището въз основа на решение на комисията или експертния екологичен съвет. По делото не се установява нарушение в работата на ЕЕС, което да е съществено и да е могло да повлияе върху съдържанието на крайния административен акт. Неоснователни са и доводите, свързани с Орхуската конвенция и правото на участие на обществеността. По делото се установява, че обществеността е била уведомена, осигурен е достъп до проекта и доклада за ЕО, проведено е обществено обсъждане, приемани са писмени становища, възражения и предложения, а постъпилите становища са включени в документацията. Правото на участие не включва задължение всички предложения на участниците да бъдат приети. Достатъчно е обществеността да има реална възможност да се запознае с проекта и доклада за ЕО, да изрази становища и те да бъдат разгледани. Тези изисквания са изпълнени. Съдът намира за неоснователни и останалите оплаквания за непълноти относно транспортна инфраструктура, напоителни канали, културно наследство, ландшафт, отпадъци, шум, въздух, здравно-хигиенни аспекти и други компоненти. В становището по ЕО са изложени мотиви относно атмосферния въздух, водите, културно-историческото наследство, ландшафта, здравното становище на РЗИ, алтернативите, защитените зони и мерките за наблюдение и контрол. Жалбоподателите не установяват конкретен пропуск, който да е от такова естество, че да е довел до непълна или невярна екологична оценка. Значителна част от тези възражения са по-скоро насочени към детайлността на самия ОУП, а не към законосъобразността на становището по ЕО. При служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът не установява основания за отмяна на оспорения административен акт по чл. 146 АПК. Актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Становището съдържа правни и фактически основания, данни за възложителя, характеристика на плана, мотиви, условия и мерки, мерки за наблюдение и контрол, разпоредителна част и указания за обжалване. Процедурата е проведена при участие на обществеността и компетентните органи. Отчетени са спорните въпроси, включително по компонент „Води“, ВиК инфраструктурата, ПУРБ, ПУРН, СОЗ, защитените зони, урбанизацията и мерките за последващо прилагане. Наличието на поставени условия не опорочава становището, а представлява именно предвидения от закона механизъм за гарантиране, че прилагането на плана ще се извършва при спазване на екологичните ограничения и при последваща конкретизация на техническите решения. Ето защо жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските съдът съобрази изхода на спора. Жалбоподателите нямат право на разноски. Ответникът и заинтересованата страна са представлявани от юрисконсулти, но доколкото по делото не се установява надлежно заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да с еприсъжда. Воден от горното, Административният съд – София област, IV състав,