Решение № 600 от 28.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2244/2024 г.

дело № 20241100502244 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба ,вх. № 1203/03.01.2024 г. от ищцата Е. Д. срещу Решение № 20931 от 18.12.2023 г., постановено по гр. дело №71020/2022 г. по описа на Софийския районен съд,165 състав,с което е отхвърлен предявения от Е. А. Д., ЕГН:••••••••••, срещу А. А. К., ЕГН: •••••••••• и М. Н. М., ЕГН: ••••••••••, иск за признаване за относително недействителна по отношение на ищцата сделка на разпореждане с 11/16 ид.ч. от правото на собственост върху Апартамент №6, находящ се в гр.София, ж.к. ••••, с идентификатор 68134.1201.40.1.6 по КККР на гр.София, съгласно Заповед №РД- 18- 49/16.09.2015г., съгласно Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и при условие на запазено право на ползване №180/30.12.2021г., том II, н.д. №358/2021г. на Нотариус К.Б., рег. №43 в НК, район на действие: СРС, поради фактическото прекратяване на сключен граждански брак , като неоснователен. Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските ,като на основание чл.78,ал.3 от ГПК е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 3 000лв. Във въззивната жалба се съдържат доводи за необоснованост и неправилност на решението ,поради нарушения на процесуалния и материалния закон.Излага се че съдът се е произнесъл по непредявен иск ,такъв бил предявен за признаване на сделката за частично недействителна ,тъй като ответника А. К. не притежавал 11/16 ид. части от правото на собственост върху недвижимия имот.Сочи се че същият не бил наследил от С.К. 5/16 ид.части от правото на собственост ,тъй като към момента на откриване на наследството й /04.01.2012год./ не е бил неин съпруг ,предвид че гражданският им брак бил фактически прекратен преди смъртта й.По тази причина счита ,че сделката е частично недействителна ,в частта й ,в която А. К. прехвърля на М. Н. М. 5/16 ид. части от правото на собственост върху апартамент № 6,в гр.София ,ж.к. ••••, вх. единствен ,ет.3 ,представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1201.40.1.6 срещу задължение за издръжка и гледане ,при запазено право на ползване.Моли съда да отмени атакуваното решение и уважи предявената претенция.Претендира и деловодни разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. К. и М. М., с който оспорват същата като неоснователна и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Депозирана е частна жалба ,вх.№195885/05.06.2025год. от Е. А. Д. ,чрез адв.Д. Д., срещу Решение № 8816 от 15.05.2025год. постановено по гр. дело №71020/2022 г. по описа на Софийския районен съд,165 състав,с което са оставени без уважение искане за поправка на ОФГ на решението, постановено по горното дело, като неоснователно и искане на въззивника Е. А. Д. за изменение на решението по горното дело в частта му за разноските, като неоснователно. Поддържа се че в решението по делото е допусната явна фактическа грешка като погрешно е посочено ,че процесния апартамент в ж.к. Света Троица се намира във вход Г на бл.№358. Навеждат се доводи за прекомерност на присъденото от СРС адвокатско възнаграждение на ответната страна. В срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред СРС е образувано по искова молба на Е. А. Д., чрез адв.Д. Д. от САК, срещу баща й А. А. К. и срещу приобретателя М. Н. М., с която се иска да се признае за относително недействителна по отношение на ищцата преди прекратяването на съсобствеността на сделка на разпореждане с 11/16 ид.ч. от правото на собственост върху Апартамент №6, находящ се в гр.София, ж.к. ••••, с идентификатор 68134.1201.40.1.6 по КККР на гр.София, съгласно Заповед №РД- 18- 49/16.09.2015г., съгласно НА за прехвърляне на ид. ч. от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и при условие на запазено право на ползване №180/30.12.2021г., том II, н.д. №358/2021г. на Нотариус К.Б., рег. №43 в НК, район на действие: СРС .Претендирано е също , че сделката за прехвърляне на 11/16 ид.части от имота е частично недействителна като са изложени съображения, че ответникът А. К. не е бил собственик ,тъй като не се явява наследник по закон на съпругата си С.К. К.а, починала на 04.04.2012г., поради фактическото прекратяване на сключения граждански брак. С молба от 18.09.2023год. ищцата Е. А. Д. е оттеглила предявеният иск ,с правно основание чл.76 от ЗН като е поддържала искане за обявяване на частична недействителност на сделката ,с която А. К. е прехвърлил 11/16 ид. части от правото на собственост от процесния имот.Оспорено е правото на собственост на този ответник върху тези 11/16 идеални части ,поради това ,че при откриване на наследството на С.К. на 04.04.2012год. той не е бил неин съпруг,предвид продължилата повече от 10 години фактическа раздяла ,в който период той заживял на семейни начала с М. Н. М.. В писмения отговор по чл.131 от ГПК ответниците А. К. и М. М. са оспорили претенциите на ищцата като са поддържали ,че бракът на А. К. и общата на страните наследодателка не бил прекратен преди смъртта й през 2012год. Въз основа на твърденията на ищцата в исковата молба и уточнителната молба към нея, първоинстанционният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. С доклада по делото са приети за безспорни между страните обстоятелства по сключването на граждански брак на 29.04.1977г. между А. А. К. и С.К. К.а, починала на 04.04.2012г. и придобиване на правото на собственост върху процесния имот от С.К. К.а, починала на 04.04.2012г., на основание чл.288, ал.2 от ГПК, /отм./. С решение от 26.07.1990год. ,постановено по гр.дело № 856/1990год. по описа на трети районен съд ,ГК,10 състав ,на основание чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ е поставен в дял на С.К. К.а недвижим имот : апартамент №••••,кв.Вълчо Иванов,София като същата е осъдена да заплати за уравняване на дяловете на останалите съделители Е.К.Р. ,Г.К.Р. и Т.К.К. по 6534,68лв.Решението е влязло в сила на 06.09.1990год. Видно от Удостоверение за наследници ,издадено на 14.09.2022год. от СО,район „Илинден“ ,С.К. К.а е починала на 04.04.2012год. и е оставила наследници : А. К. ,съпруг и Е. А. Д. ,дъщеря. С договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка при условие на запазено право на ползване ,обективиран в НА № 180,том II,рег. № 9101,дело №358/2021год. на нотариус с рег.№ 43, на 30.12.2021год. А. А. К. е прехвърлил на М. Н. М. собствените си общо 11/16 идеални части от недвижим имот : Апартамент № 6,находящ се в гр.София,ж.к.“••••,на третия етаж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1201.40.1.6,заедно с прилежащите му избено помещение № 6,с площ 4,79кв.м.,както и 1,018% ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото - терен на комплекса ,заради грижите и издръжката ,които приобретателката е предоставяла ,а и ще предоставя и докато прехвърлителя е жив.Последният е запазил пожизнено ограниченото вещно право на ползване върху прехвърлените идеални части от описания имот. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. Решението е и допустимо, независимо, че в мотивите си районният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в диспозитива на решенето е отхвърлил предявеният от Е. А. Д. срещу А. А. К. и М. Н. М. иск за признаване за относително недействителна по отношение на ищцата сделка на разпореждане с 11/16 ид. ч. от правото на собственост върху Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, с идентификатор 68134.1201.40.1.6 по КККР на гр. София, съгласно Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г., съгласно Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и при условие на запазено право на ползване № 180/30.12.2021г., том II, н.д. №358/2021г. на Нотариус К.Б., рег. № 43 в НК, район на действие: СРС, поради фактическото прекратяване на сключен граждански брак ,с който иск с правно основание чл.76 от ЗН е бил десезиран. В настоящия случай не се касае до недопустим съдебен акт, дотолкова доколкото първоинстанционният съд не е разгледал други факти, различни от заявените от страните, предвид което се е произнесъл именно в параметрите, очертани от страните по спора. В този случай въззивния съд е длъжен да даде вярната правна квалификация и да реши делото по същество. Също така не е основателно възражението на въззивника ,че съдът е бил сезиран с иск за прогласяване на частична недействителност на сделката ,в частта й ,в която А. А. К. е прехвърлил на М. Н. М. 5/16 идеални части от правото на собственост ,т.е. че е налице произнасяне свръхпетитум. Действително в първоинстанционното производство се е поддържало ,че А. К. не е имал качеството на наследник на С.К. ,поради което сделката ,с която се е разпоредил с 11/16 идеални части е частично недействителна. В тази връзка въззивният съд съобрази следното : Процесният недвижим имот е бил възложен на С. К.а по реда на чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ като същата е била осъдена да заплати суми за уравняване на дяловете на останалите съделители.Доколкото възлагането на недвижимия имот и заплащането на сумите за уравняване на дяловете на тримата съделители е по време на гражданския брак на А. К. и С. К.а ,то се налага извода ,че придобитият ,чрез този способ на извършване на делбата недвижим имот е имал и характер на вещ,придобита в режим на СИО.По-точно е безспорно ,че С. К.а е придобила по силата на наследствено правоприемство ¼ ид.част от същия ,а останалите ¾ ид.части са придобити в режим на СИО,тъй като не е била оборена презумпцията на чл.21 от СК.Следователно със смъртта на съпругата на 04.04.2012год. ,тази бездялова СИО се е прекратила , на основание чл.44,т.1 от СК , съпругът е притежавал 6/16 идеални части на лично основание ,а съгласно чл.9,ал.1 от ЗН е наследил към момента на откриване на наследството и 5/16 идеални части от общо притежаваните от С. К.а 10/16 ид. части от имота. Макар да не са изложени достатъчно съображения в тази насока ,следва са се приеме ,че ищцата е оспорила изцяло действителността на процесния алеаторен договор,доколкото не е оттеглила по надлежен ред заявената си претенцията до пълния предявен размер от 11/16 идеални части,а такова възражение е заявено за първи път с въззивната жалба. Не е основателен довода на въззивника ,че ответникът А. К. не е наследил ,на основание чл.9,ал.1 от ЗН идеални части от наследството на С. К.а,тъй като към датата на откриването му не е бил неин съпруг. Съгласно чл.44 от СК ,граждански брак може да бъде прекратен със смъртта на съпруг,с развод и с унищожаване на брака. В процесният случай сключеният между съпрузите граждански брак през 1977год. е прекратен със смъртта на съпругата като няма доказателства да е бил прекратен ,с влязло в сила съдебно решение ,на основание чл.44,т.2 и т.3 от СК.Обстоятелството ,че страните по него са били във фактическа раздяла ,продължила двадесет години не обосновава извод и за фактическото му прекратяването ,на което се е позовавала ищцата . Следователно правилно първоинстанционният съд е приел ,че други основания ,извън императивната норма на чл.44 от СК не се предвиждат и не е допустимо да се счита граждански брак за прекратен поради фактическа раздяла на съпрузите. Ето защо с настъпването на смъртта на С.К. К.а на 04.04.2012г., на основание чл.44, т.1 от СК, сключеният граждански брак е прекратен и бездяловата СИО се е прекратила,а на основание чл.9,ал.1 от ЗН съпругът е наследил част , равна на частта на ищцата. Следва да се отбележи и че по въпроса нищожна ли е сделката, с която един от съсобствениците се е разпоредил и с частите на останалите съсобственици , съдебната практика е непротиворечива относно това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие. Разпореждането с чужда вещ, както се твърди в случая да е сторил А. К., не води до порок в сделката, тежък до степен да я опорочи като нищожна, договорът е напълно действителен, но не прехвърля вещни права на приобретателя по алеаторния договор, с оглед принципа, че никой не може да прехвърли повече, отколкото притежава. С оглед на това, настоящият състав приема, че оспореното разпореждане по причина, че са отчуждени идеални части от недвижим имот, съдържащо и чужди на прехвърлителя права, не страда от твърдения порок да противоречи на закона, което обуславя отхвърлянето на този иск. Предвид изложеното ,следва да се отмени атакуваното решение ,с което е отхвърлен предявения от Е. А. Д., ЕГН:••••••••••, срещу А. А. К., ЕГН: •••••••••• и М. Н. М., ЕГН: ••••••••••, иск за признаване за относително недействителна по отношение на ищцата сделка на разпореждане с 11/16 ид.ч. от правото на собственост върху Апартамент №6, находящ се в гр.София, ж.к. ••••, с идентификатор 68134.1201.40.1.6 по КККР на гр.София, съгласно Заповед №РД- 18- 49/16.09.2015г., съгласно Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и при условие на запазено право на ползване №180/30.12.2021г., том II, н.д. №358/2021г. на Нотариус К.Б., рег. №43 в НК, район на действие: СРС, поради фактическото прекратяване на сключен граждански брак , като неоснователен. Предвид изложеното ,следва да бъде отменено и Решение № 8816 от 15.05.2025год. постановено по гр. дело №71020/2022 г. по описа на Софийския районен съд,165 състав,в частта ,в която е оставено без уважение искане за поправка на ОФГ на решението, постановено по горното дело, като неоснователно. Вместо него следва да се произнесе решение ,с което да бъде отхвърлен предявеният установителен иск, с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка при условие на запазено право на ползване ,обективиран в НА № 180,том II,рег. № 9101,дело №358/2021год. на нотариус с рег. № 43, на 30.12.2021год. ,по силата на който А. А. К. е прехвърлил на М. Н. М. собствените си общо 11/16 идеални части от недвижим имот. По частната жалба : С Решение № 8816 от 15.05.2025год. постановено по гр. дело №71020/2022 г. по описа на Софийския районен съд,165 състав, са оставени без уважение искане за поправка на ОФГ на решението, постановено по горното дело, като неоснователно,в която част въззивната инстанция се произнесе , и искане на въззивника Е. А. Д. за изменение на решението по горното дело в частта му за разноските, като неоснователно. По частната жалба по реда на чл. 248 ГПК : Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване ( чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съобразно общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.В случая правилно СРС е възложил на ищцата да заплати на ответниците общо 3 000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар , при липса на основание за намаляването му поради прекомерност. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.04.2023год. уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение и за двамата ответника е в размер на 3 000лв.,което не надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в чл.7 ,ал.2 ,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004год. Макар националният съд да не е обвързан от минималните размери, определени в наредбата, същите могат да служат като ориентир при преценката за справедливост и съразмерност на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай съдът е извършил самостоятелна оценка и е достигнал до извод, че присъденият размер не е прекомерен и не надхвърля необходимото за обезщетяване на положения труд, на адвоката ,който е защитавал и двамата ответника , поради което липсват основания за неговото намаляване. С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което определението на СРС по реда на чл. 248 ГПК е правилно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение. По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски пред въззивния съд имат само въззиваемите .Същите своевременно са направили искане за присъждане на такива ,но пред въззивната инстанция не са представени доказателства за направата им,поради което разноски не следва да се присъждат. Предвид на изложеното, съдът