Решение № 1062 от 20.3.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 158/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от „МУЛТИФАРМА 2014“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. ••••, район О., [улица], ет. *, ап. *, представлявано от управителя Д. А. В., против Решение № 471/12.12.2025 год., постановено по а.н.д. № 1288/2025 г. по описа на Районен съд - Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно тълкуване на закона. В тази връзка се излагат доводи, че в случая се касае за специфичен обект – аптека, за който нормативно невъзможно е да разполага с вписване на дейност по дистрибуция с храни в разрешението за търговия с лекарствени продукти. Сочи се още, че вписването на аптека в регистъра на БАБХ е служебно, поради което търговецът на дребно с лекарствени продукти не е обвързан с това задължение. Изложени са доводи и за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, и по-конкретно на несъответствие между нарушените правни норми и описаната в НП фактическа обстановка. По изложените в касационната жалба твърдения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, се представлява от процесуалния си представител – юриск. П., която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 42-КХ 23/20.08.2025 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Благоевград, с което на „МУЛТИФАРМА 2014“ ЕООД, за административно нарушение по чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/, на основание чл. 128, ал. 2, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд e приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, а в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е изложил подробни съображения за процесуална и формална законосъобразност на НП, както и за липса на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, респективно за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от Районния съд изводи. Нарушението е извършено, квалифицирано е правилно от административно наказващия орган, в административната и в съдебната фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Имуществената отговорност на „МУЛТИФАРМА 2014“ ЕООД е ангажира за това, че в стопанисвания от дружеството – касатор обект, аптека, находящ се в [населено място], [улица], извършва дейност по дистрибуция на храни, без необходимата за това регистрация по чл. 23, ал. 1 от Закона за храните. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗХ, производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършва след регистрация или одобрение по реда на закона. Не е спорно по делото, че „МУЛТИФАРМА 2014“ ЕООД притежава Разрешение за търговия на дребно № АП-0102001358-2-В1/12.03.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /л. 40-л. 43/. Същото е издадено по установения в Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина ред. Според разпоредбата на чл. 218 от ЗЛПХМ, търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, с изключение на случаите по чл. 232, ал.2. Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека се издава от изпълнителния директор на ИАЛ, въз основа на заявление по образец /чл. 228, ал.1 от ЗЛХМ/. В случая, както бе отбелязано, такова разрешение е издадено. Видно от съдържанието на същото, обаче, е, че обхватът на дейностите, които могат да се извършват в аптеката е ограничен и съобразен със законовата разпоредба на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. Според посочената законова разпоредба: „Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни материали…“. Тоест, налице са законовоопределени дейности, които могат да бъдат извършвани в аптеката. Забрана за извършването на дейности извън този обхват е въведена изрично от законодателя с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, съгласно която: „Забранява се извършването в аптеката на дейности, които не са посочени в чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ.“. В настоящия случай, дружеството притежава разрешение по чл. 228 от ЗЛПХМ за извършване на търговска дейност с лекарства и описаните в чл. 219, ал. 1 от с.з. храни. Цитираното разрешение, обаче, не замества необходимата по Закон за храните регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ, аптеки и дрогерии, извършващи търговия на дребно с хранителни добавки, диетични храни за специални медицински цели, храни за кърмачета и малки деца, подлежат на контрол по реда на този закон. Производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на този закон /арг. чл. 23, ал.1 от ЗХ/. Публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителни добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване се поддържа от БАБХ на интернет страницата на агенцията. „Дистрибуция на храни“, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Закона за храните, е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. В случая, „МУЛТИФАРМА 2014“ ЕООД има качеството на бизнес оператор, по смисъла на чл. 9 от ЗХ, доколкото част от дейността на дружеството е именно търговията с определени в закона храни, хранителни добавки и лекарствени продукти. Такава дистрибуция е установена и при извършената на 09.05.2025 г. проверка от инспекторите в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-Благоевград, за извършването на която нито в хода на административнонаказателното производство, нито в съдебното, са представени доказателства за регистрация по реда на Закона за храните. Ето защо, макар и не толкова изчерпателно, правилно районният съд е възприел, че в случая е налице неизпълнение на въведеното с чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗХ законово задължение, за регистрация или одобрение по реда на закона за производството, преработката и/или дистрибуцията на храни. Настоящият състав на Административен съд - Благоевград намира неоснователно възражението за приложимост на института на маловажност, поддържано и пред касационната инстанция. Когато се касае за нарушения на законодателството, въвеждащо изискванията към безопасността на храните не може да се говори за маловажен случай и малозначителност на деянието. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 год., НК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните предпоставки сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При всички случаи, обаче съдът е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Със ЗХ се уреждат обществени отношения, свързани с изискванията към безопасността на храните, изискванията към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, изискванията при производство, преработка и/или дистрибуция на храни и др. (чл. 1 от ЗХ). Законодателството в областта на храните се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-строга. ЗХ определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените относително високи размери на наказанията – глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние, не може да го определи като маловажно. Преценявайки по този начин неизпълнението на задължения към държавата в конкретната хипотеза, касационният състав намира за правилни изводите на районния съд, че не е налице “маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд - Благоевград