Решение № 5914 от 23.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5175/2022 г.

Предявени са обективно евентуално съединени искове както следва:

I. Главен иск - иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във вр. с чл. 24, ал. 2, изр. 1 от ЗН,

II. Евентуални искове:

2.1 иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във вр. с чл. 24, ал. 2, изр. 3 от ЗН,

2.2. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗН,

2.3 иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „в“, предл. 1 от ЗН,

2.4 обявяване на унищожаемост на завещанието поради нарушение на чл. 14, ал. 2 от ЗН,

2.5 иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН,

2.6 иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 1 от ЗН. При уважаване на някой от така предявените искове е направено и искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариалния акт, с който ответницата се е снабдила въз основа на оспореното от ищците нотариално завещание.

III. В случай, че така предявените искове бъдат отхвърлени втората ищца предявява иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на Е.В.Б., която е накърнена с описаното по-горе нотариално завещание.

IV. В случай, че предходните искове бъдат отхвърлени, първият ищец предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че той е собственик на 1/6 идеална част от описания по-горе имот на основание извършеното от втората ищца в негова полза дарение и V. Последен евентуален иск, който е предявен само от първия ищец, в случай, че предходните искове бъдат отхвърлени, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че той е собственик на 1/6 идеална част от описания по-горе имот на основание осъществено давностно владение в периода 30.12.2011г. – 30.12.2016г.

Ищците – М. П. – О. С. и Н. Е. С. посочват, че Н. С. и ответницата са сестри и заедно с П. Б. /съпруга/ са наследници по закон на Е.В.Б. /техен баща/, починал на 7.12.2011г. Наследодателят е притежавал ½ идеална част от апартамент № 15, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. “••••” № ••••, с площ от 98, 96 кв. м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, двор, Б.А., двор и Д. и А.И. заедно със зимнично помещение с площ от 4 кв. м., при граници: коридор, общо зимнично помещение до стълбището, двор, Н. и Д.С., заедно със 7,52% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.901.877.3.15 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. „••••“ №••••, апартамент 15 в сграда с идентификатор 68134.901.877.3, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, площ – 98, 96 кв. м., прилежащи части – зимнично помещение – 7, 52 кв. м., 7, 52 % идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - имоти с идентификатори 68134.901.877.3.16 и 68134.901.877.3.8, под обекта – 68134.901.877.3.13, над обекта – няма. Този недвижим имот е придобит от Е.Б. по време на брака му с П. Б.. На 30.12.2011г. вторият ищец – Н. С., се разпорежда с правото си на собственост върху 1/6 идеална част от посочения недвижим имот в полза на първия ищец – синът й М. П. С., чрез дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 108, том V, рег. № 260, дело №736/2011г. по описа на нотариус М.И.. Посочван, че към настоящия момент в имота живеят вторият ищец – Н. С. и майка й – П. Б., като първата владее прехвърлената на сина й идеална част от имота от името на сина си. На 24.02.2020г. Н. С. получава уведомление от Столична община, от което разбира, че в полза на ответницата Л. Б. има вписано нотариално завещание за ½ идеална част от процесния апартамент, което е направено от Е.Б.. Ищците оспорват нотариално завещание № 3, том I-3, рег. № 8076, дело № 3 от 19.12.2005г., чрез което Е.Б. завещава на Л. Б. правото си на собственост върху ½ идеална част от процесния недвижим имот, както и нотариален акт върху недвижим имот №57, том I, рег. №1579, дело №48/2013г., който е издаден въз основа на него като поддържат:

• в завещанието не е отбелязано, че същото е прочетено на завещателя в присъствие на свидетели,

• не е спазена императивно уредена поредност на поставяне на подписи в завещанието – първо на завещателя, след това на свидетелите и накрая на нотариуса, а е вписано, че първо са положили подпис свидетелите и след това завещателя, а накрая – нотариуса,

• в завещанието е посочено, че свидетелите лично познават завещателя, а всъщност те не са негови познати, а на ответницата, поради което поддържат, че отразеното в завещанието, че свидетелите „лично познават“ завещателя е невярно,

• завещателното разпореждане и единствения мотив, поради което то е направено противоречат на закона и добрите нрави. Завещанието е безвъзмезден акт, а с посочването, че същото се прави тъй като ответницата единствено се грижи за завещателя считат, че придава възмездност на завещанието,

• със завещанието се накърнява запазената част на втората ищца,

• към датата на съставяне на завещанието завещателят не е бил способен да действа разумно, тъй като е страдал от артеросклероза със засягане на мозъка, което е вписано в решение на ТЕЛК №3698/15.09.2005г., като често той е забравял различни неща от ежедневието – кой ден е, дали е закусвал и др.

• завещанието е направено при грешка в мотива – от 2000г. ищцата живее заедно с родителите си в процесния имот, те взаимно са се грижили един за друг, често тя е заплащала изцяло разходите за консумативи за апартамента, оставяла е пари на родителите си за закупуване на храна, лекарства и др., дарила е на баща си по банков път неколкократно не малки суми по банков път. През този период ответницата не само не се е грижела за баща си, не е живяла с него в едно домакинство, но често е искала от него пари на заем /тя е получавала много ниска заплата, а баща й висока пенсия/.

М. С. твърди, че владее придобитата от него 1/6 ид. част от имота чрез неговата майка – Н. С., която упражнява фактическата власт – като живее в имота от 30.12.2011г., до настоящия момент. Ответницата по никакъв начин не се е противопоставила на това владение. Поддържат, че за този период М. С. е владял тази идеална част добросъвестно на основание осъществената сделка между майка му и него. Молят да се постанови съдебно решение, като се прогласи нищожността съответно унищожаемостта на описаното завещание, като исковете са предявени в следната поредност:

I. Главен иск - иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във вр. с чл. 24, ал. 2, изр. 1 от ЗН,

II. Евентуални искове:

2.1 иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във вр. с чл. 24, ал. 2, изр. 3 от ЗН,

2.2. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗН,

2.3 иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „в“, предл. 1 от ЗН,

2.4 обявяване на унищожаемост на завещанието поради нарушение на чл. 14, ал. 2 от ЗН,

2.5 иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН,

2.6 иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 1 от ЗН. При уважаване на някой от така предявените искове е направено и искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариалния акт, с който ответницата се е снабдила въз основа на оспореното от ищците нотариално завещание.

III. В случай, че така предявените искове бъдат отхвърлени втората ищца предявява иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на Е.В.Б., която е накърнена с описаното по-горе нотариално завещание.

IV. В случай, че предходните искове бъдат отхвърлени, първият ищец предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че той е собственик на 1/6 идеална част от описания по-горе имот на основание извършеното от втората ищца в негова полза дарение и V. Последен евентуален иск, който е предявен само от първия ищец, в случай, че предходните искове бъдат отхвърлени, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че той е собственик на 1/6 идеална част от описания по-горе имот на основание осъществено давностно владение в периода 30.12.2011г. – 30.12.2016г.

Претендират направените по делото разноски.

В молба – уточнение от 29.06.2022г. ищците посочват, че наследодателят на втория ищец към датата на смъртта си е притежавал и ½ идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с площ по нотариален акт 630 кв. м., находящ се в с. Владо Тричково, община Своге, Софийска област, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на мах. „Долно ленище“, одобрен с решение №08/09.02.1982г. на ИК на ОНС – София, заедно с построената в имота през 1987г. масивна двуетажна вилна сграда, със застроена площ от 45 кв. м. при граници на имота: път, И. и С.М., ДГФ, Г.С.. В последното съдебно заседание по делото е представен списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК – л. 276 от делото. В определения от съда срок процесуалният представител на ищците е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът – Л. Е. Б. в депозирания от нея писмен отговор заявява изрично, че не оспорва следните факти:

-вторият ищец и ответника са сестри, като те заедно с П. Б., която е съпруга, са наследници на Е.Б.,

• първият ищец е син на втория ищец,

• родителите на втората ищца и ответницата са придобили по време на брака си описания в исковата молба имот в гр. София,

• съставяне на описаното в исковата молба нотариално завещание, с което Е.Б. завещана на ответницата ½ идеална част от описания в исковата молба имот,

• издаване въз основа на това завещание на констативен нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на ½ идеална част от апартамента, въз основа на съставеното нотариално завещание,

• втората ищца е дарила на първия ищец 1/6 ид. част от имота с описания в исковата молба нотариален акт,

• че в наследствената маса следва да се включи и описания в исковата молба ½ ид. част от имот, находящ се в с. Владо Тричково, общ. Своге.

Поддържа, че нотариалното завещание е прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите. Счита, че последователността на полагане на подписите от завещателя, свидетелите и нотариуса не е съществен порок. Поддържа, че свидетелите са познавали лично завещателя, като законът не поставя други изисквания към тях. Изразеният в завещанието благодарствен мотив не превръща същото във възмездна сделка. Посочва, че по време на съставянето му завещателят е разбирал свойството и значението на извършеното и е действал разумно, като непосредствено преди това се е снабдил с медицински документ, установяващ неговото психическо здраве. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на този иск. Оспорва твърденият факт, че завещанието е направено при грешка относно мотива, който е вписан в него. Оспорва представените два договора за дарение, като заявява, че реално получаване на средства от завещателя не е имало, а същите са съставени от втората ищца единствено, за да получи данъчни облекчения. Относно този иск също е направено възражение за изтекла погасителна давност. Идентично възражение за изтекла погасителна давност е направено и по отношение на иска по чл. 30 ЗН. Поддържа, че е извършвала действия, въз основа на които не може да бъде прието, че владението осъществявано от първия ищец чрез втория ищец е било необезпокоявано – вписване на завещанието в Агенция по вписванията през 2005г. и издаване на констативния нотариален акт, въз основа на описаното нотариално завещание през 2013г. Заявява, че вторият ищец е узнал за съставянето на нотариалното завещание веднага след смъртта на баща си, като е последвал скандал между страните и това е причината за изповядване след осемнадесет дни на сделка – дарение от втория ищец на първия ищец на 1/6 ид. ч. от процесния имот. Предвид така посоченото, поддържа, че първият ищец няма качеството на добросъвестен владелец. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят всички предявени искове, като й се присъдят направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото е представен списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК – л. 275 от делото. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните, поради което не нуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

-вторият ищец и ответника са сестри, като те заедно с П. Б., която е съпруга, са наследници по закон на Е.Б.,

• първият ищец е син на втория ищец,

• родителите на втората ищца и ответницата са придобили по време на брака си описания в исковата молба имот в гр. София,

• съставяне на описаното в исковата молба нотариално завещание, с което Е.Б. завещана на ответницата ½ идеална част от описания в исковата молба имот,

• издаване въз основа на това завещание на констативен нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на ½ идеална част от апартамента, въз основа на съставеното нотариално завещание,

• втората ищца е дарила на първия ищец 1/6 ид. част от имота с описания в исковата молба нотариален акт,

• че в наследствената маса следва да се включи и описания в исковата молба ½ ид. част от имот, находящ се в с. Владо Тричково, общ. Своге.

На л. 72 – 73 от делото са представени заявка за погребално обслужване и квитанции за платени услуги във връзка с погребението на Е.Б. от ответницата.

На л. 74 от делото са представени две квитанции издадени от хоспис „Филаретова“ ЕООД за заплатени такса за Е.Б. за периода 01.11.2011г. – 15.11.2011г. и 16.11.2011г. – 30.11.2011г. от ответницата.

На л. 98 от гр.д. №15 021/2021г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав е представено нотариално завещание №3, том I- 3, рег. №8076, дело №3 от 19.12.2005г. по описа на нотариус с рег. №367 на НК, вписано в Службата по вписванията с рег. №836, том 1, акт 97 от 2005г. В него е вписано „Аз, Е.В.Б., по своя воля и в пълно съзнание, завещавам на дъщеря си Л. Е. Б., ЕГН – ••••••••••, собствения ми недвижим имот /описан е процесния имот/. Правя настоящото разпореждане защото дъщеря ми Л. Е. Б. единствена се грижи за мен, осигурява ми храна и финансови средства.“ В завещанието е посочено, че завещателят е придружен от лично познаващите го свидетели – Я.С.Г. и К.Б.Й. с посочени данни за самоличност. След посочения по-горе текст на завещанието е вписано, че „Горното ми беше продиктувано лично от завещателя, през посочените с установена самоличност и дееспособност свидетели. Като се уверих, че завещателят е способен да извършва завещателни разпореждания, както и че са спазени особените изисквания на закона, прочетох продиктувания ми текст пред завещателя, който заяви, че го одобрява и че изразява неговата воля, след което акта се подписа от свидетелите, завещателя и от мен – нотариуса“ След този текст в акта следват подписите на посочените лица.

На л. 96 от гр.д. №15 021/2021г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав е представен сключен на 30.12.2011г. договор за дарение с дарител – Н. Е. С. и дарен – М. П. – О. С. с предмет – 1/6 ид. част от процесния имот във формата на нотариален акт №108, том V, рег. №14 089, дело №736 от 2011г. по описа на нотариус с рег. №260 на НК, вписан в Службата по впиванията вх. рег. №60 525, акт №172, том СLIII, дело №33100/2011г.

На л. 99 от гр.д. №15 021/2021г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав е представен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 25.03.2013г., във формата на нотариален акт №57, том I, рег. №1579, дело №48 от 2013г. по описа на нотариус с рег. №404 на НК, вписан в Службата по впиванията вх. рег. №12 469, акт №6, том ХХХ, дело №9715/2013г., с който въз основа на описаното по-горе нотариално завещание е призната ответницата за собственик на ½ ид. част от процесния имот.

На л. 113 от гр.д. №15 021/2021г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав е представен договор от 21.12.2005г. за дарение, сключен между Н. Е. С., в качеството на дарител и Е.В.Б., в качеството на дарен за сумата от 4 000лв. В чл. 2 от договора е вписано, че дарената сума е предназначена и ще се използва целево за закупуване на лекарства, хранителни добавки, заплащане на медицински изследвания, прегледи и консултации от дарения. Съгласно чл. 3, т. 2 от договора дарената сума следва да бъде преведена по посочената банкова сметка.

На л. 114 от гр.д. №15 021/2021г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав е представен договор за дарение с дата – 19.12.2007г., сключен между Н. Е. С., в качеството на дарител и Е.В.Б., в качеството на дарен за сумата от 2 500лв. В чл. 2 от договора е вписано, че дарената сума е предназначена и ще се използва целево за закупуване на лекарства, хранителни добавки, заплащане на медицински изследвания, прегледи и консултации от дарения. Съгласно чл. 3, т. 2 от договора дарената сума следва да бъде преведена по посочената банкова сметка.

На л. 137 – 139 от делото е приложено издадено по искане на ищците удостоверение от НОИ, ТД – София – град за размера на изплатените пенсии на Е.В.Б. за периода от 01.01.2006г. – м.12.2011г.

На л. 145 – 146 са представени от ответника – протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег. №12774 от 02.11.2023г. и саморъчно завещание от 23.06.2005г. съставено от Е.В.Б. със съдържание „Завещавам на дъщеря си Л. Е. Б. / с посочено ЕГН/ цялото движимо и недвижимо имущество, както и вземания, които ще останат към момента на моята смърт. Това е моята воля, която желая наследниците да изпълнят. Завещанието написах без принуда и чуждо влияние“. След текста на завещанието е посочена отново датата – 23.06.2005г. и текст „завещател“ –подпис и отдолу са изписани двете имена на подпиС.то се лице.

На л. 147 – 174 са представени документи, които са подадени до отдел Общински приходи „Лозенец“, Дирекция „Общински приходи“, Столична община и писма, издадени от този административен орган, от които се установява, че:

• на 18.01.2012г. М. С. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирал, че е придобил въз основа на дарение 1/6 ид. част от процесния имот /л. 167 – 174/,

• 27.02.2012г. ответницата е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е декларирала, че е придобила ½ ид. част от процесния имот въз основа на завещание /л. 155 – 162/,

• и по двете декларации са открити данъчни партиди, по които се начисляват данъци, като същите ще бъдат променени до представяне на решение от съда /л. 151 – 152/.

На л. 181 – 183 са представени удостоверение за постоянен и за настоящ адрес на ищците, изх. №433/17.03.2022г., №435/17.03.2022г. и №436/17.03.2022г. издадени от Столична община – район Лозенец, в който е вписано, че Н. Сано е регистрана на постоянен адрес – процесния имот от 11.02.2000г., а М. С. е регистриран с постоянен и настоящ адрес – процесния имот от 23.02.2005г. и съответно – 11.02.2000г.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: М.В.Р., Д. И.ов Н.ов, К.К.В. и С.А.К.. Първият свидетел посочва, че познава ищците от 10 – 15 години, като е учил заедно с М. в едно училище, което са завършили през 2010г., след което двамата са учили в университет във Франция, като М. С. е до настоящия момент живее във Франция.Свидетелят посочва, че от времето когато М. е бил първи клас до 2010г. в процесния апартамент са живели ищците. След заминаването си във Франция М. се връща един или два пъти годишно и също отсяда в този апартамент. Свидетелят посочва, че в този апартамент живее и баба му. Вторият свидетел съобщава същите факти. Като и двамата свидетели посочват, че знаят от М., че той притежава част от този апартамент, който му е прехвърлен от майка му.

Третият свидетел посочва, че познава страните, тъй като повече от 30 години работи заедно с ответницата и са приятелки, както и познава майката и бащата на ответницата. Свидетелката описва, че ответницата е водила баща си в болницата за различни изследвания, като тогава тя е контактувала с него. Двамата са се засичали и във влака на път за техните вили, които са в съседни села. Свидетелката посочва, че за бащата на ищцата и ответницата – чичо Е. се е грижела само ответницата като го е перяла,готвила, гладила, носила му храна, а ищцата не е контактувала с баща си откакто се е върнала от чужбина. Това той й го е споделил при техен разговор, докато е бил настанен в кардиологичното отделение на болницата. В същия разговор й е казал, че Н. е забранила на децата и на леля П. /негова съпруга/ да говорят с него, защото той не е искал да й прехвърлят процесния апартамент и дори заради това са му забранили да се пере в апартамента. Свидетелят посочва, че последната година преди смъртта му, когато е контактувала с чичо Е., не й е направило впечатление да има психически увреждания. Свидетелят посочва, че през 2011г. ответницата е напуснала болницата за четири години и през този период са се чували само по телефона, като тогава е й починал бащата на ответницата – чичо Е.. Свидетелката посочва, че ответницата се е грижела и сега продължава да се грижи за майка си като посещава апартамент на всеки трети ден /след нощно дежурство/ като пазарува, носи храна на майка си, помага й да изчистят, води я на разходки и при нужда в болницата. Свидетелката посочва, че след смъртта на бащата на ответницата, последната е знаела, че има завещание в нейна полза и затова е считала от тогава, че половината апартамент е нейн. Свидетелката посочва, че отвеницата е правила ремонти, както и тя е повикала водопроводчик при последното запушване. Свидетелят посочва, че познава и К.Б.Й., която е била тяхна колежка с ответницата в болницата, а сега пенсионер. Описва, че когато ответницата е водила баща си в болницата е оставяла същия да изчака именно при К., която е работила в поликлиниката като медицинска сестра и тогава те двамата са си контактували.

Четвъртият свидетел посочва, че познава страните по делото, като в ищцата и ответницата са израснали заедно и познава и техните родители, защото тя живее в същия блок, но друг вход. Заявява, че от 10 – 15 години в апартамента живее Н. и майката П.. Свидетелят описва, че почти всеки ден е виждала ответницата да носи торби с продукти за родителите си, а сега за майка си, готвила е там за тях и ги е водила. Относно бащата Е. посочва, че когато с майка й са разбрали, че е починал са се учудили, защото е изглеждал здрав, ходел е, разговарял е с тях, като не е имал психически или старчески отклонения. Свидетелят посочва, че ответницата е водила баща си в болницата, разхождала го е и сега само тя се грижи за майка си. Относно Я.Г. посочва, че се познава с ответницата, както й с баща й, тъй като е помагала да го закарат с нейната кола, когато е трябвало да ходят до болницата или до жилището на ответницата в ж. к. Хаджи Д..

По искане на ищците е разпитан свидетелят Р.П.С.-Ш.. Този свидетел посочва, че познава ищцата от 2000г., както и нейния син и родителите на ищцата. Посочва, че е посещавала процесния имот където е живяла ищцата, заедно със сина й, реди да замине за Франция. Относно бащата на Н. посочва, че не е виждал добре, поради което е носил много дебели очила, имал е тремор на ръцете, но е бил добре, понякога е забравял някакви неща. Знае от Н., че последната се грижи за баща си, води го до болницата, пазарува и му помага по стълбите на блока. Посочва, че когато е била в апартамента, за да изчака Н., за да излязат, Е. й е споделил, че едва ли не Н. е любимата му дъщеря, защото тя е до него и винаги е на разположение. Свидетелят посочва, че Л. със сигурност е полагала грижи за баща си, но и Н. се е грижела много за него.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищцата съдебно – оценителна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните съдът кредитира същото като изготвено обективно и компетентно. В него е опредЕ. средната пазарна стойност на поземлен имот с площ от 630 кв. м. и масивна двуетажна вилна постройка – 45 кв. м. на адрес: с. Владо Тричково, община Своге, в. з. Ромча, местност „Долно ленище“ към 07.12.2011г. – 10 000 евро. и на процесния апартамент към същата дата - 113 000 евро.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищците съдебно – психиатрична експертиза. В него е посочено, че Е.Б. е имал поставени диагнози: атеросклерозис генерализата, мозъчно – съдова болест, есенциален тремор, средно тежък и диабетна полиневропатия, през 2005г. му е поставена диагноза – Паркинсонов синдром. В заключението е посочено, че по делото няма доказателства, че това лице е страдал от психични заболявания или е имал когнитивни нарушения, в смисъл на деменция. В нито един от представените медицински документи не е поставена психиатрична диагноза. С оглед на това е направено заключение, че освидетелсваният Е.В.Б. не е страдал от психично разстройство или деменция. Мотивацията за завещателния акт е нормалнопсихологична и разбираема. Към дата – 19.12.2005г. освидетелстваният е разполагал с психичната годност за свободно и критично волеизявление, тоест той е можел да действа разумно и да се разпорежда с имуществото си за след смъртта си чрез завещание. Това

заключение е оспорено от процесуалният представител на ищците и във връзка с това е направено искане за допускане на повторна съдебно – медицинска експертиза, която да се изготви от вещи лица със специалност – съдова хирургия и сърдечно – съдова хирургия. Съдът е оставил без уважение искането за допускане на така описаната повторна експертиза с мотивите, че единствената медицинска специалност, която е компетентна да определи способността на едно лице да действа разумно и да ръководи действията и постъпките си, както и да ги осъзнава, това е психиатрията и именно поради тази причина съдът е определил вещо лице, притежаващо този вид специалност да изготви заключението. Съдът като взе предвид, че не са събрани по делото доказателства, които да опревергават направените изводи в заключението на съдено – медицинската експертиза, кредитира същите и съответно ще ги ползва при обсъждане на предявените искове.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал.1 от ГПК е разпредЕ. доказателствената тежест между страните, като е указано, че:

• на ищците да установят:

• на 24.02.2020г. втората ищца е получила съобщение от Столична община, в което е посочено, че има нотариалното завещание в полза на ответницата за ½ идеална част от процесния апартамент, което е направено от Е.Б.,

• към датата на съставяне на завещанието завещателят не е бил способен да действа разумно, тъй като е страдал от артеросклероза със засягане на мозъка от 2005г.

• втората ищца е живеела със завещателя в едно домакинство, като е полагала грижи за него от 2000г.,

• на ищцата Н. С.: стойността на наследствената маса – тоест на ½ ид. част от процесния недвижим имот и от имота в с. Владо Тричково към датата на смъртта на завещателя, както и средната пазарна стойност на ½ ид. част от процесния недвижим имот към настоящия момент,

• на ищеца М. С.:

• осъществяване на давностно владение по отношение на процесния имот за посочения в исковата молба период –спокойно, трайно и непрекъсвано владение,

• на ответника да установи:

• свидетелите посочени в завещанието познават завещателя,

• кога и по какъв начин са узнали ищците за съставяне на нотариалното завещание,

• прекъсване на владението на ищеца М. С. многократно /като се установят периодите на това и по какъв начин/ за периода посочен в исковата молба.

Относно предявеният главен иск с правно основание чл. 42, б. „б от ЗН във връзка с чл. 24, ал. 2, изр. 1 от ЗН

Съгласно чл. 42, б. „б“ от ЗН л. 42. Завещателното разпореждане е нищожно: когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24 от ЗН. Съгласно чл. 24, ал. 2, изр. 1 от ЗН „Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите“. Това изискване на закона е свързано с обстоятелството, че завещателят устно изявява волята си пред нотариуса и свидетелите, а нотариусът я записва. За да се провери дали правилно е извършено това записване от нотариуса е поставено това изискване след записване на изявената воля от завещателя, написаното да бъде прочетено от нотариуса. От направените вписвания в съставеното нотариално завещание, което буквално е възпроизведено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт е видно, че изрично в последния абзац от него е посочено, че нотариусът е прочел продиктувания му от завещателя текст. С оглед на така направеното вписване и липсата на доказателства, които да го опровергават, съдът приема, че при съставянето на процесното нотариално завещание е спазена разпоредбата на чл. 24, ал. 2, изр. 1 от ЗН, поради което така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно предявеният първи евентуален иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във вр. с чл. 24, ал. 2, изр. 3 от ЗН

Съгласно чл. 42, б. „б“ от ЗН нотариалното завещание е нищожно и когато не е спазена разпоредбата на чл. 24, ал. 2, изр. 3 от ЗН, в която е посочена поредността, в която следва да бъде подписано съставеното от нотариуса завещание „завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса“. Изискването е подписите на завещателя и свидетелите да бъдат поставени в края на завещанието, преди подписа на нотариуса, който завършва цялото завещание. Действително в направеното вписване от нотариуса в последния абзац на завещанието не е спазена тази поредност, а е посочено, че същото е подписано първо от свидетелите, след това от завещателя и накрая от нотариуса, тоест вместо първи да се подпише завещателя, това е направено от свидетелите. Както в съдебната практика, така и в теорията /виж. П.В. – „Наследяване по завещание“ – стр. 36, първо издание/ не е обоснова тезата, че в случай, че поредността в полагането на подписите между завещателя и свидетелите е разменена, това води до някакъв порок в завещанието. С оглед на това и обстоятелството, че в описаното погоре завещание са положени подписи на всички лица, които изисква закона, като подписът на нотариуса е последен, съдът приема, че е спазено изискването на чл. 24, ал. 2, изр. 3 от ЗН, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Относно втория евентуален иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗН

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗН „Нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели“. При нарушаване на тази норма

съставеното нотариално завещание е нищожно – чл. 42, б. „б“, предл. 1 от ЗН. Относно това кои лица могат да бъдат свидетели законът не съдържа специални норми, поради което следва да бъдат приложени общите разпоредби за нотариалните производства – чл. 480 от ГПК /отм./, който е действаща норма към датата на съставяне на завещанието. Съгласно чл. 480 от ГПК „Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи:

а) недееспособните;

б) неграмотните на български език;

в) тези, които се намират с лицата по чл. 468 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 471 отношения. Тълковникът може да бъде роднина на участвуващото в производството лице;

г) лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;

д) слепите, глухите и немите и

е) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) работещите в нотариалната

кантора лица и служителите в службата по вписванията“.

В разглеждания случай описаното нотариално завещание е съставено с участието на двама свидетели – Я.С.Г. и К.Б.Й., на които са вписани личните данни и съответно същите са положили подписи под неговия текст. Ищците твърдят, че тези свидетели не познават завещателя. С оглед посочената правна уредба на свидетелите в нотариалното производство по съставяне на нотариално завещание, следва да бъде посочено, че такова изискване не е поставено от тях в закона – те да познават завещателя, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно третия евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „в“, предл. 1 от ЗН

Съгласно чл. 42, б. „в“ от ЗН „Завещателното разпореждане е нищожно:в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави“. Мотивът за извършване на завещанието не е част от неговото задължително съдържание и с него обикновено се посочва защо се съставя този акт и в полза на посоченото лице. За да е налице посоченото основание за нищожност на завещанието следва: в самото завещание да е посочен мотив за неговото извършване и този мотив да противоречи на закона, на обществения ред и на добрите нрави.

В разглеждания случай в завещанието като мотив е посочено, че лицето, в полза на което е направено – ответницата единствена се грижи за завещателя, осигурява му храна и финансови средства. Така посоченият мотив може да бъде определен като благодарствен, но същият не променя характера на акта от безвъзмезден във възмезден, както твърдят ищците, тъй като с него не се възлагат задължения на завещателя за извършване на някакви действия и съответно не е посочено, че същото е направено в изпълнение на някакво задължение. С оглед на така приетото от съда този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно четвъртия евентуален иск - обявяване на унищожаемост на завещанието поради нарушение на чл. 14, ал. 2 от ЗН.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗН „Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част.“ Посоченото основание за унищожаемост на завещанието не е включено в изброените в чл. 43 от ЗН, тъй като нарушаването на чл. 14, ал. 2 от ЗН няма да последица твърдяната от ищците унищожаемост, а така съставеното завещание е относително недействително по отношение на наследниците със запазена част /аналогично с чл. 135 от ЗЗД/. В случай, че тези лица упражнят предоставеното им право за предявяване на иск за възстановяване на запазената им част от наследството, то при уважаване на този иск като негова последица ще се намали съответното завещателното разпореждане до размера на запазената част. Тоест не може да бъде постановена недействителност на завещанието само поради нарушение на чл. 14, ал. 2 от ЗН, ако наследникът с право на запазена част не е предявил иск по чл. 30 от ЗН. С оглед на посочените мотиви съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно петият евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН

Съгласно чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН „Завещателното разпореждане е унищожаемо: а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава“. Съгласно чл. 13 от ЗН „ Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание“.

Относно този иск е направено възражение от ответника за давност. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗН „Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството“. В чл. 44, ал. 2 от ЗН е посочено, че ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишния срок започва да тече от откриването.

Датата на откриване на наследството е 07.12.2011г. Предвид причината за унищожаемостта, съдът приема, че ищците са знаели за нея преди датата на смъртта на завещателя. Исковете са предявени на 29.09.2021г. С оглед на това съдът приема, че срокът за оспорване на завещанието на това основание е започнал да тече на 07.12.2011г. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗН и към датата на подаване на исковата молба е изтекъл, поради което направеното възражение за изтекла давност за предявяване на този иск е основателно и на това основание същият следва да бъде отхвърлен.

За пълнота съдът излага мотиви и по същество на този иск. Във връзка с факта на здравословното състояние на завещателя по делото са представени от страните – медицинска документация, събрани са свидетелски показания и е допусната съдебно – психиатрична експертиза, в която са взети предвид описаните доказателства. Заключението на съдебно – медицинската

експертиза е категорично, не се опровергава от другите събрани по делото доказателства и съдът го кредитира изцяло като обективно и пълно. В заключението си вещото лице е посочило, че завещателят е притежавал психическа годност да действа разумно. По делото не се твърди, че завещателят е поставен под запрещение и не са ангажирани такива доказателства. С оглед на така установеното следва да се приеме, че завещателят към датата на съставяне на нотариалното завещание е притежавал завещателна дееспособност, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно шестият евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 1 от ЗН.

Съгласно чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 1 от ЗН – завещанието е унищожаемо, когато е направено поради грешка. Ищците твърдят, че тази грешка на завещателя се изразява в това, че всъщност грижи за него е полагала ищцата – другата му дъщеря, а не ответницата, в полза на която е направено.

Относно този иск също е направено възражение за изтекла давност по отношение на възможността за неговото предявяване. По изложените относно предходния иск мотиви следва също да се приеме, че срокът относно предявяването на този иск е изтекъл към датата на предявяването му, поради което на това основание същият следва да бъде отхвърлен.

Отново за пълнота съдът ще разгледа същият и по основателност. От представените и описани по-горе договори за дарение, сключени между ищцата и нейният баща, не се установява твърденият факт, че същата го е о.подпомагала финансово, тъй като в тях изрично е вписано, че дарената сума следва да бъде преведена по посочена в тях банкова сметка, за което не са представени доказателства. Единственият свидетел, който е доведен за установяване на твърдените факти от ищците, във връзка с полагане на грижи от страна на ищцата за нейния баща, също не установява този факт по следните съображения. Този свидетел не е бил очевидец на полагане на тези грижи, а знае за това от ищцата и споделя това, което страната по делото й е казала. В показанията си тя не отрича, че грижи са полагани и от другата дъщеря – ответницата. Известни съмнения в достоверността на показанията на този свидетел следва от установеното от съда несъответствие, тъй като свидетелят е посочил, че ищцата е организирала и заплатила погребението на баща си, а видно от представените документи /л. 72 – 73/ – това е направено от ответницата и липсата на посочване от свидетеля, че ищцата да е настанила баща си в хоспис в последния период от живота му. С оглед на изложеното от събраните поделото доказателства не се установява грешка в завещанието, тъй като на първо място – лицето, в чиято полза е направено завещанието е посочено ясно и недвусмислено – три имена и родствената му връзка със завещателя и на следващо място – от събраните свидетелски показания се установява, че действително това лице е полагало грижи за него.

Относно седмият евентуален иск предявен само от ищцата Н. Сано - иск с правно основание чл. 30 от ЗН

Относно този иск е направено от ответника възражение за изтекла давност. Съгласно т. 3, б. „г“ от Постановление №7 от 28.11.1973г. на Пленума на Върховния съд „Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието“.

Съдът приема, че заветникът – ответницата е упражнила правата по съставеното в нейна полза и описано по-горе нотариално завещание найкъсно на 25.03.2013г., на която дата е съставен констативен нотариален акт /описан по-горе в мотивите/ и вписан в Службата по вписванията, който е издаден в нейна полза, въз основа на това завещание. С оглед на така приетото от тази дата започва да тече и срокът за упражняване на правото на иск за намаляване на това завещание от ищцата и съответно този срок е изтекъл на 25.03.2018г., а искът е предявен на 29.09.2021г. Предвид така установеното съдът приема, че направеното възражение от ответницата е основателно, искът по чл. 30 от ЗН е предявен след като е изтекъл срокът за това, поради което същият следва да бъде отхвърлен, без да бъде разгледан по същество.

Относно осмият евентуален иск предявен само от М. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК

Предявен е установителен иск за собственост от М. С. с искане да бъде признато, че същият е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот на основание сключения и описан по-горе в мотивите между неговата майка Н. С. и него договор за дарение.

Страните по делото изрично са заявили, че не спорят относно фактът, че процесният имот е придобит по време на брака от Е.В.Б. и неговата съпруга. Страните по делото не спорят, че идеалната част, притежава от този имот е част от наследството оставено от Е.Б.. От представеното и описано по-горе нотариално завещание се установява, че притежаваната идеална част от това жилище Е.Б. е завещал на ответницата, с оглед на което Н. С. не е придобила по наследство от това лице право на собственост върху този имот. Дарението е деривативен способ за придобиване на право на собственост, поради което дареният придобива това, което е притежавал дарителя. В разглеждания случай не се установява дарителят да е притежавал 1/6 идеална част от процесния имот, поради което и надарения не е придобил такова право и на това основание искът следва да бъде отхвърлен.

Относно деветият евентуален иск, който е предявен само от ищеца М. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК

С този иск се иска да бъде признато правото на собственост на ищеца на 1/6 идеална част от описания по-горе имот на основание осъществено давностно владение в периода 30.12.2011г. – 30.12.2016г.

Съгласно направеният доклад по делото в тежест на ищеца по този иск е указано, че следва да установи осъществяване на давностно владение по отношение на процесния имот за посочения в исковата молба период – спокойно, трайно и непрекъсвано владение.

Владението върху един недвижим имот включва в себе си два компонента – осъществяване на фактическа власт върху имота лично или чрез трето лице /корпус/ и намерение за придобиване на правото на собственост върху така държания имот /анимус/. От събраните свидетелски показания се установява непротиворечиво, че в процесния имот след 2000г. са живели ищеца и неговата майка /двамата ищци в настоящия процес/ и родителите на майка му /негови баба и дядо/ – Е. и П., който са собствениците на имота. Към датата 30.12.2011г. неговият дядо Е.Б. е починал и в имота живеят само майка му /ищцата/ и баба му П., а самият ищец живее във Франция, като периодично посещава имота. От разпитаните по делото двама свидетели Р. и Н.ов се установява, че М. им е споделял, че е собственик на процесния апартамент или на част от него, тъй като майка му му го е прехвърлила. Тоест може да се направи извод, че същият е твърдял, че е собственик пред трети лица – негови приятели на основание сключения договор за дарение с майка му. Следва да се посочи, че намерението /анимуса/ следва да бъде манифестирано пред всички. Няма данни след сключване на сделката по някакъв начин това намерение да е било изявено пред ответницата или другия собственик на имота. Не се установява да са настъпили каквито и да било промени в начина, по който са живели в имота обитателите след смъртта на единия собственик- неговия дядо, тоест не се установява преминаване от допускане да живеят в имота с позволение на собствениците /ищците/, вече ищецът да е установил държане върху съответна идеална част от имота.

В обобщение може да бъде направен извод, че от така събраните доказателства не се установяват и двата елемента от владението от ищеца, тъй като за периода, за който се претендира качеството му на добросъвестен владелец, няма промяна в обитателите на имота или в начина, по който същият е бил обитаван от тях, след като вече са били допуснати да живеят в него от собствениците му – неговият баба и дядо, а анимусът не е изявен пред собствениците на имота.

Но дори и да се приеме, че е налице осъществено от ищеца владение чрез неговата майка, то същото следва да е явно, несъмнено, спокойно, непрекъснато. От събраните по делото доказателства се установява, че през този период ответницата е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е декларирала правото си на собственост върху процесния имот на основание описаното по-горе завещание /27.02.2012г./, след което е и вписала в Службата по вписванията констативния нотариален акт, който й е издаден въз основа на този документ /25.03.2013г./. От тези действия на ответницата може да бъде направен извод, че е налице заявено право върху имота от трето лице, тоест владението не е било безспорно и несъмнено.

При така изложеното следва да бъде направен изводът че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяване на елементите на владение от ищеца за процесния период по отношение на 1/6 идеална част от имота, поради което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Относно направените по делото разноски

Ответницата претендира присъждане на направените от нея за настоящото производство разноски – 2 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар – л. 63 от делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. ГПК следва да се уважи искането на ответницата, като се осъдят ищците да й заплатят сумата от 1 022, 58 евро /2 000 лв./, представляваща направените разноски от тази страна за настоящото производство.

С тези мотиви съдът