Решение № 95 от 7.7.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 346/2025 г.

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №660/04.11.2026 г. по гражданско дело № 20221320102097 по описа за 2022 година на Районен съд-В. е допуснато да бъде извършена съдебна делба между С. Б. С., ЕГН •••••••••• , Л. С. М., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес : гр. В., •••••, Н. П. И., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С.••••, А. Н. П., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С.-••••••, В. Х. С., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. В., •••••, С. Е. А., ЕГН ••••••••••, адрес : гр. В., •••••, Д. П. М., ЕГН ••••••••••, адрес с. К.••••, Д. В. Ц., ЕГН ••••••••••, адрес с. К.••••, Ц. В. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес с. К.••••, Б. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. П.••••, Д. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С.•••••, на следните недвижими имоти :

1. УПИ II - 5611 в кв. 84 по плана на гр. В., с площ от 545 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.957, при граници и съседи: 10971.509.973; 10971.509.958;10971.509.771;

2. УПИ III - 5611 в кв. 84 по плана на гр.В., с площ от 485 кв. м. - незастроен с идентификатор 10971.509.958, при граници и съседи: 10971.509.973; 10971.509.959;10971.509.771; 10971.509.957; 3. УПИ IV - 5611 в кв. 84 по плана на гр.В., с площ от 475 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.959, при граници и съседи: 10971.509.973; 10971.509.960; 10971.509.771; 10971.509.958 ;

4. УПИ V - 5611 в кв. 84 по плана на гр. В., с площ от 528 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.960, при граници и съседи: 10971.509.973; 10971.509.771;10971.509.959;

5. УПИ I - 5611 в кв. 84 А по плана на гр. В., с площ от 423 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.969, при граници и съседи: 10971.509.968; 10971.509.770;10971.509.973;

6. УПИ II - 5611 в кв. 84 А по плана на гр. В., с площ от 425 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.970, при граници и съседи: 10971.509.968; 10971.509.971;10971.509.973; 10971.509.969; 7. УПИ III - 5611 в кв. 84 А по плана на гр. В., с площ от 440 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.971, при граници и съседи: 10971.509.968; 10971.509.964; 10971.509.972; 10971.509.973; 10971.509.970. 8. УПИ IV - 5611 в кв. 84 А по плана на гр.В., с площ от 446 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.972, при граници и съседи: 10971.509.964; 10971.509.963;10971.509.962; 10971.509.961; 10971.509.973; 10971.509.971.

9. УПИ V - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 455 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.961, при граници и съседи: 10971.509.972; 10971.509.962;10971.509.738; 10971.509.973;

10. УПИ VI - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 459 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.962, при граници и съседи: 10971.509.963; 10971.509.961; 10971.509.738; 10971.509.972 11. УПИ VII - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 528 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.963, при граници и съседи: 10971.509.964; 10971.509.962;10971.509.738; 10971.509.972. 12. УПИ VIII - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 451 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.964, при граници и съседи: 10971.509.965; 10971.509.963;10971.509.738; 10971.509.972; 10971.509.971; 10971.509.968

13. УПИ IХ - 5611 в кв. 84А по плана на гр.В., с площ от 389 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.965, при граници и съседи: 10971.509.966; 10971.509.964;10971.509.738; 10971.509.968; 10971.509.967;

14. УПИ Х - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 584 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.968, при граници и съседи: 10971.509.967; 10971.509.965;10971.509.964; 10971.509.971; 10971.509.970; 10971.509.973; 10971.509.969

15. УПИ XI - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 433 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.967, при граници и съседи: 10971.509.966; 10971.509.965;10971.509.968; 10971.509.973 16. УПИ III - 5616 в кв. 87 по плана на гр. В., с площ от 2632 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.944, при граници и съседи: 10971.509.945; 10971.509.946;10971.509.457; 10971.509.439. 17. УПИ IV - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 427 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.942, при граници и съседи: 10971.509.937; 10971.509.943;10971.509.461; 10971.509.941; 10971.509.940; 10971.509.938

18. УПИ V - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 443 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.943, при граници и съседи: 10971.509.934; 10971.509.933;10971.509.932; 10971.509.461; 10971.509.942; 10971.509.937.

19. УПИ XII - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 438 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.938, при граници и съседи: 10971.509.937; 10971.509.942; 10971.509.940; 10971.509.939; 10971.509.946. 20. УПИ XV - 1577 в кв. 88 по плана на гр.В., с площ от 502 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.951, при граници и съседи: 10971.509.948; 10971.509.950;10971.509.463; 10971.509.462; 10971.509.947; 10971.509.460

21. УПИ XVI - 1578 в кв. 88 по плана на гр. В., с площ от 446кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.950, при граници и съседи: 10971.509.461; 10971.509.464;10971.509.463; 10971.509.951; 10971.509.948; 10971.509.949.

22. УПИ IX - 5617 в кв. 89 по плана на гр. В., с площ от 317 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.922, при граници и съседи: 10971.509.693; 10971.509.921;10971.509.926; 10971.509.925; 10971.509.924; 10971.509.923.

23. УПИ V - 5617 в кв. 93 по плана на гр.В., с площ от 615 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.953, при граници и съседи: 10971.509.954; 10971.509.693;10971.509.694; 10971.509.1199. 24. УПИ VIII - 5611 в кв. 94 по плана на гр. В., с площ от 385 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.984, при граници и съседи: 10971.509.990; 10971.509.985;10971.509.1145.

Правата на съделителите са както следва : за С. Б. С., ЕГН ••••••••••, в размер на 72 / 216 идеални части от правото на собственост; за Л. С. М., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. В., •••••, в размер на 84 / 216 идеални части от правото на собственост; за Н. П. И., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С.••••, в размер на 3 / 216 идеални части от правото на собственост; за А. Н. П., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С.-••••••, в размер на 3 / 216 идеални части от правото на собственост; за В. Х. С., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. В., •••••, в размер на 6 / 216 идеални части от правото на собственост; за С. Е. А., ЕГН ••••••••••, адрес : гр. В., •••••, в размер на 12 / 216 идеални части от правото на собственост; за Д. П. М., ЕГН ••••••••••, адрес с. К.••••, в размер на 4 / 216 идеални части от правото на собственост; за Д. В. Ц., ЕГН ••••••••••, адрес с. К.••••, в размер на 4 / 216 идеални части от правото на собственост; за Ц. В. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес с. К.•••• в размер на 4 / 216 идеални части от правото на собственост; за Б. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. П.••••, в размер на 12 / 216 идеални части от правото на собственост; за Д. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С.•••••, в размер на 12 / 216 идеални части от правото на собственост.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от 1. Д. Д. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес град С.•••••, офис на „3,4, 5"ООД и от 2.Б. Д. Г. от град П.••••• .

Поддържа се ,че обжалваното съдебно решение РС- В. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

1.При постановяване на първоинстанционното решение бил нарушен е чл. 30 във връзка с чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН.Не била налице съсобственост между страните по делото относно следните недвижими имоти:

1.1.На УПИ IV/-5616 в кв.87 А по плана на град В./ т.17 от исковата молба/,

1.2. На УПИ V-5616 в кв.87 А по плана на град В./ т.18 от исковата молба/,

1.3. На УПИ ХII-5616 в кв.87 А по плана на град В./ т.19 от исковата молба/,

1.4. На УПИ XV- 1557 в кв.88 по плана на град -т.20 от исковата молба/и

1.5. На УПИ ХVI-1578 в кв.88 по плана на град В./ т.21 от исковата молба/.

Доводът е за неправилност на решението на ВРС, тъй като същите имоти са били предмет на доброволна делба по гр.д.№ 848/1996 г. на ВРС, приключило със съдебна спогодба, одобрена от ВРС с определение съгласно протокол от съдебно заседание по делото от 18.11.96 г.,вписан на 27.11.1996 г.

Наследодателите на настоящите страни в процеса били участвали в производството по гр.д.№848/1996 г. ВРС и посочените в т.1 урегулирани имоти били поставени в дял на съделителите по настоящето дело и на техните наследници по закон.

Поддържа се ,че ищецът Л. С. М. ( т.2.2. от удостоверение за наследници изх.№ АО-01-АУ-06-1Ю8/22.03.2022г.)е син на С. М. Г.(т.2 от същото удостоверение).Ответниците Н. П. И. / т.2.1.1.1. от удостоверението/, А. Н. П./ т.2.1.1.2 от удостоверението/,В. Х. С. / т.2.1.2 от удостоверението / също са наследници по закон на С. М. Г. , участник в делбата по гр.д.№ 848/1996г. ВРС.

Ответницата С. Е. А. / т.3.1.1. от удостоверението/ и В. Ц. М. / т.3.2.2 от удостоверението/ са наследници по закон на Е.Д. М./т.3.1. от удостоверението/.Последният е участник в делбата по гр.д.N2 848/1996Г. ВРС.

Последните двама съделители-жалбоподателите Б. Д. Г. и Д. Д. Г. лично били участвали в делбата по гр.д.N2 848/1996 г. ВРС.Те са наследници по закон и на участвалата в делбата тяхна майка Й. Б. Г.а, починала на 02.03.2004 г. / т.4.1. от удостоверението/.

Сочи се,че съдебната спогодба съгласно чл.234 ал.3 от ГПК имала значение на влязло в сила съдебно решение.Тя било задължително за страните по нея и за техните наследници и правоприемници съгласно чл.298 ал.2 ГПК.Съдебната спогодба била задължителна и за всички съдилища в страната на основание чл.297 от ГПК, но ВРС не се бил съобразил с нея и бил нарушил и чл.297 от ГПК.

Поради това по отношение на посочените пет недвижими имоти не била налице съсобственост между страните, тъй като съсобствеността била прекратена със съдебната спогодба, имаща характер на влязло в сила съдебно решение.

Въззивниците твърдят,че са се снабдили с нотариален акт за собственост на горните недвижими имоти № 30, том VI, нот.д.№ 2568/1996 г. на нотариуса при ВРС на основание възстановяване на собствеността съгласно ЗСПЗЗ, наследяване по закон и съдебна делба по гр.д.№848/1996 г. ВРС.Нотариалният акт и съдебната спогодба по цитираното дело за делба били приложени като писмени доказателства с отговора на исковата молба.Нито една от страните не ги била оспорила, нито съдът ги бил приел за порочни на някакво правно основание, но въпреки това не бил зачел силата на присъдено нещо на съдебната спогодба от 1996 г.и бил допуснал пререшаване на вече решен съдебен спор, с което е нарушил и чл. 299 от ГПК във връзка с чл.234 ал.3 от ГПК.

ВРС бил допуснал нарушение и на чл.179 от ГПК като не се бил съобразил с официалната доказателствена сила на нотариален акт за собственост на горните недвижими имоти № 30, том VI, нот.д. 2568/1996 г., удостоверяващ собствеността на въззивниците върху горните имоти ,т.е. липсата на съсобственост между страните по делото.

Поддържа се ,че ВРС бил допуснал и съществено процесуално нарушение по чл.235 ал.2 от ГПК, като не се бил произнесъл по направеното възражение в отговора на исковата молба относно недопускане на делбата на горните недвижимости поради липса на съсобственост.

Иска се да бъде постановено , с което да се отмени

първоинстанционното решение като неправилно и да се постанови ново по съществото на спора и да се отхвърли предявения иск за делба на горните имоти .

2.Поддържа се ,че съдебното решение е постановено в нарушение на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, тъй като ВРС бил зачел правата на ищцата С. Б. С. и на нейния съпруг Л. С. М. от договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 17.03.2005 г., вписан през същата година. ВРС бил допуснал делба на недвижимите имоти по исковата молба, определяйки квотите на ищцата С. Б. С. на 72/216 идеални части, а на нейния съпруг Л. С. М. на 84/216 идеални части именно с оглед правата им от договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 17.03.2005 г.

Въззивниците поддържат,че били направили възражение за нищожност на този договор ,което не било уважено. ВРС правилно бил възприел фактическата обстановка относно този договор/стр.7 от решението/ - че с договора С. Б. С. и Л. С. М. купуват от наследниците на М.И. Г.а не цялото нейно наследство, а купуват част от него - само това, което тя е получила по наследство от съпруга си Н. Г. т.е. идеални части от процесиите делбени недвижимости.

Мотивите на ВРС, с които отхвърля възражението за нищожност на договора за покупко-продажба на наследство били противоположни на възприетата от него фактическа обстановка - ВРС излагал мотиви, че процесният договор за покупко-продажба на наследство имал за обект всички права и задължения на наследодателя -на М.И. Г.а.Същевременно три реда погоре приемал, че предмет на договора е част от наследството на М.И. - само това, останало от съпруга й Н. Г..

Процесният договор за покупко-продажба на наследство от 2005 година бил НИЩОЖЕН,предвид следното:

2.2.Видно от съдържанието на т.1 от този договор ищцата С. Б. С. и на нейния съпруг Л. С. М. били закупили „цялото наследство-съвкупност от права и задължения, останало на продавачите им след смъртта на М.И. Г.а, б.ж. на град В., починала на 26.09.1985 г., КОЕТО СЪЩАТА НАСЛЕДЯВА ОТ СЪПРУГА СИ Н. М. Г., б.ж. на град В., починал на 14.03.1972 г. за сумата ..."

Съгласно чл.212 ал.1 от ЗЗД се изисква да се „продава едно наследство ИЗЦЯЛО" .В случая не било продадено ИЗЦЯЛО наследството на М.И. Г.а , а само ЧАСТ от него - това, което М.И. Г.а била наследила от покойния си съпруг Н. М. Г..Не било предмет на договора ИЗЦЯЛО наследството на М.И. Г.а, която като всеки човек била оставила лично имущество, включително движими вещи.

Следователно процесният договор бил нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД като противоречащ на императивна правна норма -чл.212 ал1 от ЗЗД.

2.2.Същият договор бил нищожен и на основаниечл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД и като противоречащ на императивната правна норма на чл.18 от ЗЗД.

Безспорно било, че в наследството на Н. М. Г., починал на 14.03.1972 г., което било продадено с процесния договор за покупко-продажба на наследство ,имало идеални части от недвижими имоти в град В.-предмет на настоящата делба.Облекчената форма за продажба на недвижими имоти по чл.212 ал.2 от ЗЗД - чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите била предвидена в случай, че наследството на М.И. Г.а се е продало ИЗЦЯЛО.В случая това не било налице – продадена била част от наследството на М.И. Г.а - тази част, която тя е наследила от съпруга си и в която част имала недвижими имоти.Следователно процесният договор не бил валиден договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД и не пораждал правни последици на преминаване на собствеността към купувачите - ищци на недвижимите имоти, останали в наследство от Н. М. Г..Имотите следвало да бъдат продавани с нотариален акт, както изисквал чл.18 от ЗЗД и като не било сторено това, договорът за покупко-продажба на наследство от 17.03.2005 г. бил нищожен относно продажбата на недвижимите имоти поради липса на изискваната от чл.18 от ЗЗД нотариална форма.

Предвид горното се иска да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 17.03.2005 г. Съгласно ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на сделката, която е от значение за правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Настоящият случай бил точно такъв, тъй като нищожността на процесния договор била очевидно от неговото съдържание.

Предвид горното , с оглед нищожността на договора за делба ВРС бил определил неправилно квотите на съделителите, съобразявайки се с нищожния договор за покупко- продажба на наследство.

3. Поддържа се ,че договорът за покупко- продажба на наследство от 17.03.2005 г. не бил противопоставим на жалбоподателите и на останалите съделители като наследници и лични участници в делбата по гр.д.№ 848/1996г.на ВРС.Договорът бил сключен и вписан след доброволната делба по гр.д.№ 848/1996 г. ВРС през 1996 г., преди вписване на процесния договор по чл.212 от ЗЗД през 2005 г. Жалбоподателите били трето лице по отношение на договора по чл.212 от ЗЗД и съгласно чл.212 ал.3 от ЗЗД той не им бил противопоставим.

Освен това в съдебната спогодба от 1996 г. участвал наследодателят на ищеца Л. С. М. и той бил обвързан с нейните последици.Наследодателят на този ищец се бил договарял с жалбоподателите и поради това договорът за продажба на наследство от 2005 година не им бил противопоставим.

4. Твърди се ,че договорът за покупко- продажба на наследство от 17.03.2005 г. не бил противопоставим на жалбоподателите като участник в договора за доброволна делба от 06.11.2000 г.Договорът бил вписан на 07.11.2000 г., преди вписване на процесния договор по чл.212 от ЗЗД през 2005 г. Въззивниците били трето лице по отношение на договора по чл.212 от ЗЗД и съгласно чл.212 ал.З от ЗЗД той не им бил противопоставим.

ВРС бил допуснал и съществено процесуално нарушение по чл.235 ал.2 от ГПК, като не се бил произнесъл по направените възражения по т.З и т.4 от тази жалба, насочени против делбения иск и които възражения били изложени и в отговора на исковата молба.

5.Поддържа се ,че ВРС бил постановил решението си като се позовавал на влязлото в сила решение № 45/17.12.2018 г. по гр.д.№ 132/2015 г. на ОС -В., с което била прогласена нищожността на договора за доброволна делба № 64, том III, рег.№ 4722, нот.д.№ 538/06.11.2000 г. на нотариус Н. А.. В този процес обаче не било правено възражение за нищожност на договора за покупкопродажба на наследство от 17.03.2005 г., ОС- В. не се бил занимавал с валидността на този договор поради невъведено възражение за неговата нищожност. Вярно било, че в мотивите си ОС- В. обсъжда този договор, но мотивите на съда нямали сила на присъдено нещо.Единствено диспозитивът на съдебните решения създавал сила на присъдено нещо.Видно било , че няма постановен диспозитив в решението на ОС В., с което да се признава за валиден договора за покупко-продажба на наследство от 17.03.2005 г.

Предвид горното се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение на РС- В. като неправилно и да се постанови ново по съществото на спора като се отхвърли иска за делба на имотите по т.1 от тази жалба поради липса на съсобственост между страните.

Иска се съдът да се произнесе с диспозитив на решението по възражението за нищожност на валиден договора за покупко-продажба на наследство от 17.03.2005 г.

Иска се да бъде допусната делба на недвижимите имоти, извън тези по т.1 от въззивната жалба ,като правата на страните по делото се определят с оглед нищожността договора за покупко-продажба на наследство от 17.03.2005 г.

Въззиваемите С. Б. С.,Т. Л. С. и Н. Л. С. са депозирани писмен отговор вх.№12815/21.10.2025 г.,в който оспорват основателността на въззивната жалба.

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е във фаза по допускане на съдебна делба.

Делото е образувано по искова молба от С. Б. С., ЕГН •••••••••• и Л. С. М., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес : гр. В., ••••• против Н. П. И., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С.••••, А. Н. П., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С.- ••••••, В. Х. С., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. В., •••••, С. Е. А., ЕГН ••••••••••, адрес : гр. В., •••••, В. Ц. М., ЕГН ••••••••••, адрес : с. К.•••••, Б. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. П.••••, Д. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С.•••••.

Поддържа се в исковата молба, че с Решение № 45/17.12.2018 г. по гр. дело № 132/2015 г. на Окръжен съд В., влязло в законна сила на 14.03.2022 г. съдът е обявил Договор за доброволна делба на недвижими имоти № 64, том трети, рег. № 4722 нот. дело № 538/06.11.2000 г. на нотариус Н. А. за нищожен на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН. Сочи се, че след прогласяването на нищожност от съда на гореописания договор за доброволна делба, недвижимите имоти ,предмет на нищожната доброволна делба, се връщат в патримониума на наследодателя, чиято собственост са били преди извършване на нищожната делба. Недвижимите имоти, които са били предмет на обявена за нищожна доброволна делба, материализирана в цитирания договор за доброволна делба, представлявали възстановена земеделска земя на наследниците на Н. М. Г., бивш жител на гр. В., съгласно Решение № 27А/13.08.1998 г. и последващо идентично издадено Решение № 27А от 12.06.2002 г. на поземлената комисия - гр. В.. От Удостоверение № УО661 - 2840/13.02.2006г. на Община В. било видно, че имотът, посочен в Решение № 27А от 13.08.1998 г. на поземлената комисия - гр. В. за възстановяване правото на собственост върху нива от 9,905дка на наследниците на Н. М. Г., са отредени следните УПИ /парцели/ :

1. УПИ II - 5611 в кв. 84 по плана на гр. В., с площ от 545 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.957, при граници и съседи: 10971.509.973; 10971.509.958; 10971.509.771.

2. УПИ III - 5611 в кв. 84 по плана на гр.В., с площ от 485 кв. м. - незастроен сидентификатор 10971.509.958, при граници и съседи: 10971.509.973; 10971.509.959;10971.509.771; 10971.509.957. 3. УПИ IV - 5611 в кв. 84 по плана на гр.В., с площ от 475 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.959, при граници и съседи: 10971.509.973; 10971.509.960; 10971.509.771; 10971.509.958

4. УПИ V - 5611 в кв. 84 по плана на гр. В., с площ от 528 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.960, при граници и съседи: 10971.509.973; 10971.509.771;10971.509.959

5. УПИ I - 5611 в кв. 84 А по плана на гр. В., с площ от 423 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.969, при граници и съседи: 10971.509.968; 10971.509.770;10971.509.973.

6. УПИ II - 5611 в кв. 84 А по плана на гр. В., с площ от 425 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.970, при граници и съседи: 10971.509.968; 10971.509.971; 10971.509.973; 10971.509.969 7. УПИ III - 5611 в кв. 84 А по плана на гр. В., с площ от 440 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.971, при граници и съседи: 10971.509.968; 10971.509.964; 10971.509.972; 10971.509.973; 10971.509.970 8. УПИ IV - 5611 в кв. 84 А по плана на гр.В., с площ от 446 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.972, при граници и съседи: 10971.509.964; 10971.509.963;10971.509.962; 10971.509.961; 10971.509.973; 10971.509.971

9. УПИ V - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 455 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.961, при граници и съседи: 10971.509.972; 10971.509.962;10971.509.738; 10971.509.973

10. УПИ VI - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 459 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.962, при граници и съседи: 10971.509.963; 10971.509.961;10971.509.738; 10971.509.972 11. УПИ VII - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 528 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.963, при граници и съседи: 10971.509.964; 10971.509.962;10971.509.738; 10971.509.972. 12. УПИ VIII - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 451 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.964, при граници и съседи: 10971.509.965; 10971.509.963;10971.509.738; 10971.509.972; 10971.509.971; 10971.509.968.

13. УПИ IХ - 5611 в кв. 84А по плана на гр.В., с площ от 389 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.965, при граници и съседи: 10971.509.966; 10971.509.964;10971.509.738; 10971.509.968; 10971.509.967.

14. УПИ Х - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 584 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.968, при граници и съседи: 10971.509.967; 10971.509.965;10971.509.964; 10971.509.971; 10971.509.970; 10971.509.973; 10971.509.969.

15. УПИ XI - 5611 в кв. 84А по плана на гр. В., с площ от 433 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.967, при граници и съседи: 10971.509.966; 10971.509.965;

10971.509.968; 10971.509.973.

16. УПИ III - 5616 в кв. 87 по плана на гр. В., с площ от 2632 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.944, при граници и съседи: 10971.509.945; 10971.509.946;10971.509.457; 10971.509.439 17. УПИ IV - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 427 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.942, при граници и съседи: 10971.509.937; 10971.509.943;10971.509.461; 10971.509.941; 10971.509.940; 10971.509.938

18. УПИ V - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 443 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.943, при граници и съседи: 10971.509.934; 10971.509.933;10971.509.932; 10971.509.461; 10971.509.942; 10971.509.937

19. УПИ ХП - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 438 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.938, при граници и съседи: 10971.509.937; 10971.509.942;10971.509.940; 10971.509.939; 10971.509.946

20. УПИ XV - 1577 в кв. 88 по плана на гр.В., с площ от 502 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.951, при граници и съседи: 10971.509.948; 10971.509.950;10971.509.463; 10971.509.462; 10971.509.947; 10971.509.460

21. УПИ XVI - 1578 в кв. 88 по плана на гр. В., с площ от 446кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.950, при граници и съседи: 10971.509.461; 10971.509.464;10971.509.463; 10971.509.951; 10971.509.948; 10971.509.949

22. УПИ IX - 5617 в кв. 89 по плана на гр. В., с площ от 317 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.922, при граници и съседи: 10971.509.693; 10971.509.921; 10971.509.926; 10971.509.925; 10971.509.924; 10971.509.923.

23. УПИ V - 5617 в кв. 93 по плана на гр.В., с площ от 615 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.953, при граници и съседи: 10971.509.954; 10971.509.693; 10971.509.694; 10971.509.1199. 24. УПИ VIII - 5611 в кв. 94 по плана на гр. В., с площ от 385 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.984, при граници и съседи: 10971.509.990; 10971.509.985; 10971.509.1145.

Сочи се, че ищците, които са и съпрузи, са закупили с Договор за покупко - продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД на 17.03.2005 г. наследството на М.И. Г.а, бивш жител на гр. В. починала на 26.09.1985 г. - съпруга на наследодателя Н. М. Г., бивш жител на гр. В. ,починал на 14.03.1972 г., от нейните наследници Ц.П. Г.а, Г. П. С. и Е. И. Г.а.

Иска се да бъде постановено съдебно решение с което бъде допусната съдебна делба на процесните недвижими имоти с права за съделителите, посочени в исковата молба.

От ответникът Б. Д. Г. е постъпил писмен отговор вх.№329/11.01.2023 г.(л117 от делото). Оспорва размера на дяла си и размера на дяла на Д. Д. Г., посочени от ищците, при които размери искат допускане на съдебна делба. Сочи, че процесните имоти подлежат на подялба не между наследниците на Н. М. Г., а между наследниците на неговия баща и наследодател М. Г. Й.. Оспорва сочения размер на дялове на ищците.

От ответникът Д. Д. Г. е постъпил писмен отговор вх.№2676/09.05.2023 г. (л .123-125 от делото). Оспорва основателността на иска за допускане на съдебна делба относно недвижими имоти :

-УПИ IV - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 427 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.942, при граници и съседи: 10971.509.937; 10971.509.943; 10971.509.461; 10971.509.941; 10971.509.940; 10971.509.938;

-УПИ V - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 443 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.943, при граници и съседи: 10971.509.934; 10971.509.933; 10971.509.932; 10971.509.461; 10971.509.942; 10971.509.937;

-УПИ ХII - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 438 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.938, при граници и съседи:10971.509.937; 10971.509.942;10971.509.940; 10971.509.939; 10971.509.946;

-УПИ XV - 1577 в кв. 88 по плана на гр.В., с площ от 502 кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.951, при граници и съседи: 10971.509.948; 10971.509.950; 10971.509.463; 10971.509.462; 10971.509.947; 10971.509.460;

• УПИ XVI - 1578 в кв. 88 по плана на гр. В., с площ от 446кв.м. - незастроен с идентификатор 10971.509.950, при граници и съседи: 10971.509.461; 10971.509.464;10971.509.463; 10971.509.951; 10971.509.948; 10971.509.949.

Сочи, че същите недвижими имоти са били предмет на доброволна

делба по гр. дело № 848/1996 г. на Районен съд -В., приключило със съдебна спогодба, одобрена от Съда с протоколно определение от съдебно заседание на 18.11.1996 г. Наследодателите на страните, в настоящото съдебно производство били участвали в производството по гр. дело № 848/1996 г. по описа на Районен съд В. и посочените по - горе имоти са поставени в дял на наследодателите на съделителите в настоящия процес. С. М. Г., участник в делбата по гр. дело № 848/1996г. на Районен съд В., е оставил наследници ищецът Л. С. М. и ответниците Н. П. И., А. Н. П., В. Х. С.. Е.Д. М., участник в делбата по гр. дело № 848/1996г. на Районен съд В. е наследодател на ответниците С. Е. А. и В. Ц. М.. Ответниците Б. Д. Г. и Д. Д. Г. лично са участвали в делбата по гр. дело № 848/1996г. по описа на Районен съд В.. Същите са наследници по закон на участвалата в делбата тяхна майка Й. Б. Г.а.

Предвид горната съдебна спогодба по отношение на посочените пет недвижими имота не била налице съсобственост със ищцата С. Б. С.. При условие на допускане до съдебна делба на посочените пет недвижими имота, то от делбата следвало да се изключи ищецът С. Б. С. и размерът на дяловете да бъде определен съобразно размерите на техните наследодатели в съдебната спогодба.

Договорът за покупко-продажба на наследство от 17.03.2005 г. не бил противопоставим на ответника Д. Д. Г. и на останалите съделители, като наследници и лични участници в делбата по гр. дело № 848/1996г. на Районен съд В.. Същият договор бил сключен и вписан след доброволната делба по горното гражданско дело. В съдебната спогодба участвал наследодателят на ищеца Л. С. М. и той бил обвързан с него. Ответникът се бил снабдил с нотариален акт за собственост върху процесните имоти и прави възражение за придобивна давност по отношение неговия дял. Договорът за продажба на наследство от 17.03.2005 г. не бил противопоставим на ответника, тъй като той бил участвал в договор за доброволна делба от 06.11.2000 г., в който също участвал С. М. Г. - наследодател на ищеца Л. С. М.. Дяловете на останалите недвижими имоти, извън посочените в писмения отговор, следвало да се определят съгласно Закона за наследството.

В хода на съдебното производство, предвид настъпила смърт на ответника В. Ц. М., по реда на чл. 227 от ГПК и настъпило приемство в процеса, като ответници са конституирани Д. П. М., Д. В. Ц. и Ц. В. Ц..

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установява ,че с Решение № 27А от 13.08.1998 г. на Поземлена комисия В. и Решение № 27А от 12.06.2002 г. на Поземлена комисия В. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. М. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти : нива от 9.905 дка, находяща се в строителните граници на град В. в местността (квартал) в регулация/възстан. Имот № 5611,16 парцел № КВ. 84А, 93 от кадастрален план. За имота са отредени процесните УПИ/парцели/.

Н. М. Г., бивш жител на гр. В., е починал на 14.03.1972 г. Същият е оставил наследници М.И. Г.а - съпруга, починала на 25.09.1985 г., С. М. Г. - негов брат, починал на 02.09.2001 г., Д. М. Г. - негов брат, починал на 24.01.1975 г. и Д. М. Г. -негов брат, починал на 06.12.1989 г.

М.И. Г.а е венчана на 30.11.1924 г. на първо венчило с Н. М. Г. /Решение № 45 от 17.12.2018 г. по гр. дело № 132 / 2015г. на Окръжен съд В./.

М.И. Г.а е оставила наследници : Е. И. Г.а, нейна сестра, починала на 30.09.2005 г., Г. П. С., починал на 30.06.2005 г., Ц.П. Г.а, починала на 28.12.2011 г., двамата нейни племеници, деца на Флорика И. С.а - нейна сестра, починала на 14.04.1954 г.

С. М. Г., починал на 02.09.2001 г., е оставил наследници ищецът Л. С. М. - негов син, С. Хараламбиева И.а и ответника В. Х. С., негови внуци, деца на Хараламби С. М., негов син, починал на 28.09.1993 г. С. Хараламбиева И.а е починала на 02.08.2017 г. и е оставила наследници ответниците Н. П. И. - нейн съпруг, и А. Н. П. - нейн син.

Д. М. Г., починал на 24.01.1975 г., е оставил наследници Е.Д. М., починал на 10.05.2007 г., и Г. Д. М., починала на 16.10.2008 г. - негови деца. Е.Д. М. е оставил наследник ответника С. Е. А. - негова дъщеря. Г. Д. М. е оставила наследници Цветко М. М., нейн съпруг, починал на 25.03.2018 г., и В. Ц. М., нейн син, починал на 29.01.2023 г. Последният е оставил наследници ответниците Д. П. М. - съпруга, и Д. В. Ц. и Ц. В. Ц. - негови деца.

Д. М. Г., починал на 06.12.1989 г., е оставил наследници Й. Б. Г.а, негова съпруга, починала на 02.03.2004г., и ответниците Б. Д. Г. и Д. Д. Г. - негови деца.

Със съдебна спогодба, одобрена с определение в открито съдебно заседание провело се на 18.11.1996 г. по гр. дело № 848/1996 г. по описа на Районен съд- В. в дял на С. М. Г., Е.Д. М., Г. Д. М., Б. Д. Г., Д. Д. Г., Й. Б. Г.а, са поставени имотите : УПИ IV - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 428 кв.м. -незастроен; УПИ V - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 438 кв.м. - незастроен; УПИ XII - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 43 5 кв.м. - незастроен; УПИ XV - 1577 в кв. 88 по плана на гр.В., с площ от 510 кв.м. - незастроен; УПИ XVI - 1578 в кв. 88 по плана на гр. В., с площ от 450кв.м. - незастроен.

С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по реда на възстановяване собствеността съгласно ЗСПЗЗ, наследяване по закон и съдебна делба № 30, том VI, нот. дело № 2568/1996г. на нотариус при В.ски Районен съд, С. М. Г., Е.Д. М., Г. Д. М., Б. Д. Г., Д. Д. Г., Й. Б. Г.а са признати за собственици, с посочените права от недвижими имоти УПИ IV - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 428 кв.м. - незастроен; УПИ V - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 438 кв.м. - незастроен; УПИ XII - 5616 в кв. 87А по плана на гр. В., с площ от 435 кв.м. - незастроен; УПИ XV - 1577 в кв. 88 по плана на гр.В., с площ от 510 кв.м.-незастроен; УПИ XVI - 1578 в кв. 88 по плана на гр. В., с площ от 450кв.м. -незастроен.

С Договор за покупко-продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от 17.03.2005г., с нотариално заверяване на подписите на договарящите се Ц.П. Г.а, Г. П. С. и Е. И. Г.а, тримата като наследници по закон на М.И. Г.а, бивш жител на гр. В., като продавачи, продали на Л. С. М. и съпругата му С. Б. С. цялото наследство - съвкупност от права и задължения, останало им след смъртта на М.И. Г.а, бивш жител на гр. В., починала на 26.09.1985 г., което същата наследява от съпруга си Н. М. Г., бивш жител на гр. В., починал на 14.03.1972 г., за сумата от 1 000,00 лева, която сума продавачите са получили при подписване на същия договор.

С Решение № 45 от 17.12.2018 г., влязло в законна сила на 14.03.2022 г., по гр. дело № 132 / 2015 г. по описа на Окръжен съд В., е прогласена нищожността на Договор за доброволна делба № 64, том трети, рег. № 4722, нот. дело № 538/06.11.2000 г. на нотариус Н. А., на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН, тъй като делбата е извършена без участието на всички сънаследници, а именно наследниците на М.И. Г.а, бивш жител на гр. В., починала на 26.09.1985 г. - съпруга на общия наследодател Н. М. Г..

Ищците са сключили граждански брак на 03.09.1964 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

След смъртта на Н. М. Г. наследството му е преминало по реда на наследствено правоприемство съответно на М.И. Г.а в размер на 2 / 3 идеални части, на С. М. Г. в размер на 1 / 9 идеални части, на Д. М. Г. в размер на 1 / 9 идеални части и върху Д. М. Г. в размер на 1 / 9 идеални части. По делото не е спорно относно обстоятелството, че наследството на Н. М. Г. е открито след навършване на десет години от сключването на брака му с М.И. Г.а.

С Договор за покупко-продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от 17.03.2005г., с нотариално заверяване на подписите на договарящите се, Ц.П. Г.а, Г. П. С. и Е. И. Г.а, тримата като наследници по закон на М.И. Г.а, бивш жител на гр. В., като продавачи, продават на Л. С. М. и съпругата му С. Б. С. цялото наследство - съвкупност от права и задължения, останало им след смъртта на М.И. Г.а, бивш жител на гр. В., починала на 26.09.1985 г., което същата наследява от съпруга си Н. М. Г., бивш жител на гр. В., починал на 14.03.1972 г. При това положение ищците придобиват 2 / 3 идеални части общо или по 1 / 3 идеални части всеки от наследството. Обект на договора по чл. 212 ЗЗД са всички права и задължения на наследодателя, които са били налице към момента на откриване на наследството и са приети от наследникапродавач. Продажбата на наследствени права е продажба на всичко, което влиза в наследството на определено лице като съвкупност от права и задължения, без да се посочват нейните съставни елементи. Поради това наследникът трябва да обезпечи на купувача цялостния състав на наследството към момента на откриването му /чл. 213 от ЗЗД/. С това на купувача е гарантирана възможността да упражнява купените от него права в онези рамки, в които наследникът продавач сам е могъл да ги упражни. Прехвърлителният ефект на продажбата на наследство обхваща само тези права и задължения, които наследникът е имал в качеството си на наследник по времето на откриването на наследството.

След смъртта на С. М. Г. неговите 1 / 9 идеални части от правото на собственост са преминали върху ищеца Л. С. М. в размер на 1 / 18 идеални части, върху ответника В. Х. С. в размер на 1 / 36 идеални части, върху ответниците Н. П. И. и А. Н. П. в размер на по 1 / 72 идеални части за всеки от тях.

След смъртта на Д. М. Г. неговите 1 / 9 идеални части от правото на собственост са преминали върху ответника С. Е. А. в размер на 1 / 18 идеални части върху В. Ц. М. в размер на 1 / 18 идеални части. След смъртта на последния неговите 1 / 18 идеални части са преминали върху ответниците Д. П. М., Д. В. Ц. и Ц. В. Ц. в размер на по 1 / 54 идеални части за всеки един от тях.

След смъртта на Д. М. Г. неговите 1 / 9 идеални части са преминали върху ответниците Б. Д. Г. и Д. Д. Г. в размери на по 1 / 18 идеални части за всеки един от тях.

Така определените от районния съд идеални части са в съответствие с материалния закон и по същество не се оспорват от страните .

Неоснователни са развитите от въззивника доводи относно това ,че съдебното решение е постановено в нарушение на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, тъй като Районен съд-В. бил зачел правата на ищцата С. Б. С. и на нейния съпруг Л. С. М. от договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 17.03.2005 г., вписан през същата година,че съгласно чл.212 ал.1 от ЗЗД се изисквало да се „продава едно наследство ИЗЦЯЛО" ,а в случая не било продадено ИЗЦЯЛО наследството на М.И. Г.а , а само ЧАСТ от него - това, което М.И. Г.а била наследила от покойния си съпруг Н. М. Г..Не било предмет на договора ИЗЦЯЛО наследството на М.И. Г.а, която като всеки човек била оставила лично имущество, включително движими вещи.

Това е така,тъй като наследството на Н. М. Г. ,останало след неговата смърт , е преминало в патримониума на М.И. Г.а като съвкупност от права и задължения и след това същото това наследство изцяло е продадено от наследниците М.И. Г.а- Ц.П. Г.а,Г. П. М. и Е. И. Г.а на ищците Л. С. М. и С. Б. С. .

Според закона продажбата на наследство включва всичко, което е включено в него без отделно посочване на съставящите го елементи. Това е съвкупност от права и задължения. Продавачът е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Ако наследникът е продал някоя наследствена вещ преди продажбата или е събрал наследствено вземане, той следва да предаде полученото на купувача. Ако е платил някое наследствено задължение, купувачът е длъжен да му го възстанови. Това следва от разпоредбата на чл. 213 от ЗЗД. Страните обаче могат да уговорят и друго. Продава се цялото наследство с изключение на някоя вещ или вземане, конкретно определени. Разбира се ,това не може да доведе до нелогичен резултат чрез изключване на повече имоти, защото ще се промени характерът на продажбата на наследство в продажбата на конкретна вещ.Допустима е и продажба на идеална част от наследство (в този смисъл е Решение № 288 от 20.IV.1993 г. по гр. д. № 935/92 г., I г. о., докладчик съдията Т.С.).

Неоснователни са доводите на въззивниците относно това ,че договорът на продажба на наследство не е валиден поради това ,че била продадена част от наследството на М.И. Г.а и че поради това се изисквала формата на нотариален акт.Това е така ,тъй като съгласно Решение № 50 от 1.06.1956 г. на ВС по гр. д. № 36/56 г., ОСГК „относно продажбата на наследство важат правилата на чл. 212 ЗЗД, според който продажбата трябва да бъде извършена писмено със заверени нотариално подписи на договарящите. Така извършената продажба на наследство е действителна независимо от това, дали в наследството има недвижими имоти. Само за да може да бъде

противопоставена същата на трети лица, законът изисква договорът да бъде вписан. Неспазването на това изискване обаче не е от значение за действителността на продажбата между договарящите. Установеният сравнително много по-лек режим за извършване продажба на наследство в сравнение с този по чл. 18 ЗЗД следва да се обясни с особения характер на наследството. Същото се образува от съвкупността на правата и задълженията на наследодателя, преминали след смъртта му в полза на неговите наследници, без всякога в момента на продажбата тези права и задължения да са напълно известни и установени.“

Неоснователни са направените пред районния съд възражения на ответника Д. Д. Г. ,въведени с писмения отговор относно изключване от настоящата делба на посочените пет броя недвижими имоти

1.1.На УПИ IV-5616 в кв.87 А по плана на град В./ т.17 от исковата молба/,

1.2. На УПИ V-5616 в кв.87 А по плана на град В./ т.18 от исковата молба/,

1.3. На УПИ ХII-5616 в кв.87 А по плана на град В./ т.19 от исковата молба/,

1.4. На УПИ XV- 1557 в кв.88 по плана на град -т.20 от исковата молба/и

1.5. На УПИ ХVI-1578 в кв.88 по плана на град В./ т.21 от исковата молба/ на основание, че същите са били предмет на делба извършена със съдебна спогодба по гр. дело № 848/1996г. по описа на Районен съд В.. Същите възражение са направени и във въззивната жалба.

Горната делба е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН ,тъй като в същата не са участвали наследниците на М.И. Г.а.

Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че наследодателите на настоящите страни в процеса са участвали в производството по гр.д.№848/1996 г. на Районен съд-В. и посочените в т.1 урегулирани имоти са поставени в дял на съделителите по настоящето дело и на техните наследници по закон.Горното твърдение е в противоречие с принципа на добросъвестност ,прогласен в Чл.3 ГПК ,задължаващ страните да изнасят пред съда истината.Съдебната спогодба ,предмет на гр.д.№848/1996 г. на Районен съд-В. ,е приложена по настоящото дело (л.127-132 от гр.д.2097/2022 г. на Районен съд-В. ) и от нея е видно ,че наследниците на М.И. Г.а –Ц.П. Г.а ,Г. П. С. и Е. И. Г.а не са страни по делото .

Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това,че Районен съд-В. не е зачел силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба от 1996 г. и че е допуснал пререшаване на вече решен съдебен спор, с което е нарушил и чл. 299 от ГПК във връзка с чл.234 ал.3 от ГПК.По принцип съдебните спорове не могат да се пререшават ,но в случая е налице изключение по силата на особеното правило на Чл.75 ал.2 ЗН ,по силата на която делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна .Съгласно т.8 от ТП №7/1973 г. на ОСГК съдебната спогодба ,постигната в производството по делба,както и спогодбата в исковото производство,не се различават по своята същност от извънсъдебната и подобно на нея представлява двустранен договор.Поради това,когато са налице условията на Чл.26 ЗЗД ,тя се явява нищожна.

Наличието на решение по нищожна делба също не е пречка за извършването на делбата между действителните наследници. В този случай не са налице условията на чл. 224 ГПК (отм.-сега Чл.299 ГПК ), ако бъде предявен иск за делба с участие на всички наследници към момента на предявяване на втория иск за делба (в този смисъл е Постановление № 7/73 г., Пленум ВС , т. 7,също Решение № 300 от 24.III.1992 г. по гр. д. № 131/92 г., I г. о., докладчик председателят на отделение С. Р. и мн.др.).

Съдебната практика предвижда ,че са нищожни договорите за дарение на наследство или за прехвърляне на наследство срещу задължение за издръжка и гледане ,ако в наследството се включват и недвижими имоти и договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите (в този смисъл е Решение № 300 от 24.III.1992 г. по гр. д. № 131/92 г., I г. о., докладчик председателят на отделение С. Р.).Настоящият казус обаче не е такъв .

Неоснователни са възраженията относно наличие на договор за доброволна делба от 06.11.2000 г. Същият е прогласен за нищожен с влязло в сила решение, поради неучастието в делбата на наследниците на М.И. Г.а, бивш жител на гр. В., починала на 26.09.1985г. - съпруга на общия наследодател Н. М. Г..

Неоснователно е възражението на ответника Д. Д. Г. пред Районен съд- В . за придобиване по давност на неговия дял ,тъй като не са събрани доказателства за твърдението за упражняване на фактическа власт и намерение за своене.Това възражение не се поддържа пред Окръжен съд-В. .

При това положение е законосъобразен изводът на Районен съд-В.,че следва да бъде допусната съдебна делба на исковите имоти с права както следва : за С. Б. С., ЕГН ••••••••••, в размер на 72 / 216 идеални части от правото на собственост; за Л. С. М., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес : гр. В., •••••, в размер на 84 / 216 идеални части от правото на собственост; за Н. П. И., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С.••••, в размер на 3 / 216 идеални части от правото на собственост; за А. Н. П., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С.-••••••, в размер на 3 / 216 идеални части от правото на собственост; з а В. Х. С., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. В., •••••, в размер на 6 / 216 идеални части от правото на собственост; за С. Е. А., ЕГН ••••••••••, адрес : гр. В., •••••, в размер на 12 / 216 идеални части от правото на собственост; за Д. П. М., ЕГН ••••••••••, адрес с. К.••••, в размер на 4 / 216 идеални части от правото на собственост; за Д. В. Ц., ЕГН ••••••••••, адрес с. К.••••, в размер на 4 / 216 идеални части от правото на собственост; за Ц. В. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес с. К.••••, в размер на 4 / 216 идеални части от правото на собственост; за Б. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. П.••••, в размер на 12 / 216 идеални части от правото на собственост; за Д. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С.•••••, в размер на 12 / 216 идеални части от правото на собственост.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото въззивниците

1. Д. Д. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес град С.•••••, офис на „3,4, 5"ООД и от 2.Б. Д. Г. от град П.••••• следва да бъдат осъдени да заплатят на С. Б. С. с ЕГН •••••••••• ,Т. Л. С. с ЕГН •••••••••• и Н. Л. С. с ЕГН •••••••••• със съдебен адрес гр.В. ,••••• направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на по 204,52 евро за адвокатско възнаграждение.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено ,за което и на основание Чл.272 Съдът