Решение № 42 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9350/2025 г.

Производството е образувано по искова претенция,предявена от ищеца „•••" ЕАД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••••••••••••, срещу ответника О. В., с адрес: ••••••••••••••••, с правно основание чл.410 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: -741,40 лв. /седемстотин четиридесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за лек автомобил „М.Б. ••••", рег. № ••••••••••••, по силата на застрахователна полица „К.+" № •••••••••••••••••, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.07.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от 33Д; -15,00 лв. /петнадесет лева, представляваща ликвидационни разноски, сторени по преписка по щета № •••••••••••8, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.07.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД; -236,53 лв. /двеста тридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, претендирана като дължима мораторна лихва върху главницата от общо 756,40 лв., считано от 31.03.2023 год. /датата, на която ответната О. В. е изпратила до застрахователя писмо за отказ от заплащане на претендираните суми/ до датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.07.2025 год. Претендират се за заплащане от ответника на „•••" ЕАД сторените в производството съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар по списък, който в законоустановения срок ще се представи на съда. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, се посочва следната банкова сметка на ищцовото дружество: IBAN: •••••••••••••••• BIC: •••; БАНКА: „•••" АД. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: На 26.04.2021 година между "•••" ЕАД и С. Й. И. ЕГН ••••••••••, е бил сключен договор за доброволна автомобилна застраховка "К.+", клауза "П. К." по отношение на притежавания от физическото лице лек автомобил, марка и модел „М.Б. ••••", рег. № ••••••••••••, и индивидуализиращи белези, подробно посочени в договора. Подписана е била комбинирана застрахователна полица №•••••••••••••••••, материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 28.04.2021 год. до 23:59 ч. на 27.04.2022 год. На 08.12.2021 год., застрахованият лек автомобил, управляван от С. Й. И., се сочи, че е претърпял пътно-транспортно произшествие в гр. В., на крайезерен път - ЖП прелез, в посока ЖП гара. Причина за настъпилия пътен инцидент е била попадането на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно. На 09.12.2021 год., от С. Й. И., в качеството му на застрахован собственик, е било подадено уведомление за щета, по което е била образувана преписка, заведена под № •••••••••••8. На автомобила е бил извършен първоначален оглед, за който е съставен описзаключение по щета № •••••••••••8 от 10.12.2021 год. При огледа са констатирали увреждания по следните детайли на автомобила: - гума предна дясна В. 245/45/19 987 ••• ••• 0921 6.8 mm - за подмяна; - гума предна лява В. 245/45/19 98Y ••• ••• 0921 6.8 mm - за подмяна; - джанта лята предна лява - 3 ч. за ремонт; - джанта лята предна дясна -2 ч. за ремонт; - гума задна дясна В. 275/40/19 101Y ••• ••• 0721 6.8 тт - за подмяна, джанта лята задна дясна - за ремонт. Твърди се, че отговорна за настъпилия пътен инцидент е била ответната О. В., която в качеството си на собственик на пътя, е длъжна да го управлява, стопанисва и поддържа в изправност, което в конкретния случай не е било изпълнено и се намира в пряко причинно-следствена обусловеност с щетите, нанесени на застрахованото превозно средство. Претендираните от ищеца суми се сочи, че включват изплатеното от застрахователя възнаграждение за извършените ремонтно-възстановителни дейности по застрахования лек автомобил в размер на 741,40лв., 15,00 лвпредставляващи ликвидационни разноски, сторени по щета № •••••••••••8, както и мораторна лихва в размер на 236,53лв., претендирана като дължима върху главницата от общо 756,40лв., считано от 31.03.2023 год. /датата, на която ответната О. В. е изпратила до застрахователя писмо за отказ от заплащане на претендираните суми/ до датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.07.2025 год. С горното, се обосновава правният интерес от предявяване на настоящата претенция срещу ответника. В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор от юрисконсулт Б.Б., процесуален представител на ответника О. В., с адрес: гр.В., •••••••••••••"43. С отговора се изразява становище, че исковата молба е процесуално допустима, но неоснователна и необоснована. Счита се, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП, тъй като не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната необезопасена дупка, респективно не е реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача се настоявау че е основание за намаляване отговорността на ответника. Представените доказателства се считат за крайно недостатъчни, за да се направи извод за пряка причинна връзка между настъпилото увреждане на ищцата и осъществено противоправно бездействие на ответника, обосноваващо реализиране на отговорността, предвидена в чл. 49 от ЗЗД. Няма приложени снимки на процесната „необезопасена" дупка, където се твърди, че е реализирано произшествието. Счита се, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекалено завишено и ако исковата претенция бъде уважена, ще настъпи неоснователно обогатяване на правно основание чл. 55 от ЗЗД. Според изложеното в отговора, в настоящия случай водачът на автомобила с неспазване на дължимата грижа е улеснил механизма на увреждането, с оглед на което следва да се приеме, че е налице принос на шофьора на лекия автомобил, което от своя страна обуславя приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чрез намаляване размера на обезщетението за предявените вреди. Оспорва се изцяло обезщетението за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Оспорва се и механизма на настъпване на инцидента, който се твърди от ищеца. Предвид всичко гореизложено, се отправя искане да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност, значително да се намали размера на претендираното обезщетение за вреди. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, е указал, че в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: - съществуването на твърдяното вземане в негова полза; - наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поето задължение за репариране на причинени на застрахования вреди; - настъпване на застрахователното събитие по причина на виновно противоправно деяние на ответника; - размера на вредите и тяхното действително обезщетяване, посредством плащане на застрахователна сума на увреденото правоимащо лице, т.е. наличие на действително плащане на обезщетение на увреденото лице. В тежест на ответника да докаже евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост, в т.ч. и наличието на съпричиняване. Прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е следното: -че с комбинирана застрахователна полица №•••••••••••••••••, между "•••" ЕАД и С. Й. И. ЕГН ••••••••••, е сключен договор за доброволна автомобилна застраховка "К.+", клауза "П. К." по отношение на притежавания от физическото лице лек автомобил марка и модел „М.Б. ••••", рег. № ••••••••••••, за срок от 12 месеца, обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 28.04.2021 год. до 23:59 ч. на 27.04.2022 год Видно от заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от в.л.А. Х. В., механизмът на настъпилия на 08.12.2021 г. в гр. В., на крайезерен път – ЖП прелез, в посока ЖП гара пътен инцидент, е следния: На 08.12.2021 г. в гр.В., Участник II с лек автомобил „М. С 350 Б.4 М., с рег. N: ••••••••• управляван от С. Й. И., се е движил по крайезерен път, в посока към ЖП гара. След преминаване през релсите на ЖП прелез, попада с предните гуми, а след това и със задна дясна гума, в необозначена, необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Вследствие на произшествието настъпват материални щети по автомобила. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „М. С 350 Б.4 М., с рег. N: ••••••••• (описани от застрахователя в Опис заключение по щета и видими на приложения снимков материал), експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния – автомобилът при движение по пътното платното за движение попада с предните колела, а след това и със задно дясно колело, в нарушение на пътната настилка – дупка, намираща се на платното за движение. При изкачването на колелата обратно на пътната настилка и съприкосновение с ръба на дупката, се получават разкъсвания на странични слоеве на борда на автомобилните гуми, при което се получава разхерметизиране на гумите. При такъв вид увреждания, с оглед невъзможността автомобилните гуми да бъдат възстановени до състоянието преди увреждането им, и безопасната и безаварийна експлоатация на автомобила, автомобилните гуми се заменят с нови. Джанта предна дясна, Джанта предна лява и Джанта задна дясна, влизат в съприкосновение с препятствие, което би могло да бъде ръба на дупката на пътното платно, при изкачването на колелата, при излизането от нея обратно на пътната настилка. Увреждането на Джанта предно дясно колело, Джанта предно ляво колело и Джанта задно дясно колело, се състои в деформиране и нараняване на външния ръб на джантите. Механизмът на настъпване на щетите отговаря на описания в заявлението за изплащане на обезщетение и в приложената декларация. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-заключение по щета •••••••••••8/ 09.12.2021 г. и видими на предоставения снимков материал, а именно: Гума предна дясна В. 245/45/19 98Y ••• ••• 0921 6.8 mm – подмяна, Гума предна лява В. 245/45/19 98Y ••• ••• 0921 6.8 mm – подмяна, Джанта лята предна лява – ремонт на степен 3, Джанта лята предна дясна – ремонт на степен 2, Гума задна дясна В. 245/40/19 101Y ••• ••• 0721 6.8 mm – подмяна, Джанта лята задна дясна – ремонт на степен 1. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са по Гума и Джанта предно дясно колело, Гума и Джанта предно ляво колело и Гума и Джанта задно дясно колело, и са вследствие на преминаване на колелата през препятствие, каквото би могло да бъде ръба на дупка на пътното платно и изкачването на колелата при излизането от нея обратно на пътната настилка. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „М. С 350 Б.4 М., с рег. N: ••• и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие. Общият размер на средствата, необходими за отстраняване на причинените щети по автомобила, в това число за части, труд, материали, според вещото лице, възлиза на сумата от 1537.61 лв. Сочи се от експерта, че направените от „•••“ ЕАД ликвидационни разноски в размер на 15 лв. за оглед и експертиза, съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. По делото са събрани гласни показания, посредством разпит на водения от ищцовата страна свидетел С. Й. И., ЕГН •••••••••• , чиито показания съда кредитира, от които се установява настопилото застрахователно събитие, при установения механизъм и от вещото лице по приетата САТЕ. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу деликвента, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения, с период на покритие към датата на настъпване на вредите, и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. В същото време, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - възлагане на работа от страна на ответника, вреди, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. в причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на които е възложена работа. За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.410 от Кодекс за застраховането вр. чл.49 ЗЗД, в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък, както и действителното плащане на застрахователно обезщетение на правоимащото лице. От своя страна в тежест на ответника е да установи изправността на пътния участък. В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между ищцовото дружество и собственика на увредения лек автомобил , е налице валидно сключен договор за застраховка "К.+", клауза "П. К." по отношение на притежавания от физическото лице лек автомобил, марка и модел „М.Б. ••••", рег. № ••••••••••••, сключена с период на застрахователно покритие от в периода на действие на който е настъпило процесното ПТП . Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния доказателствен материал, твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП – попадане в несигнализирано и необезопасено препятствие напътното платно /дупка/. Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП , попадането на процесния автомобил в необезопасен и неизправен участък от пътното платно, механизмът на настъпване на вредите и неизправността на пътната настилка се установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел , от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото МПС. Последните следва да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят е незаинтересовано от изхода на спора лице, т.к. не е лице по чл.172 ГПК, и предвид обстоятелството, че свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил, съдът намира, че показанията му са с възможно най – висока степен на непосредственост. Ето защо и предвид липсата на доказателства, които да опровергават гласните такива, съдът приема за доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията на пострадалия автомобил са били причинени именно след преминаване през необезопасен, несигнализиран и неизправен участък от пътното платно, представляващ непреодолима дори при шофиране със скорост в рамките на нормативно допустимата пътна неравност. По отношение на настъпването на вредите в причинна връзка с попадането на автомобила в необезопасено препятствие на пътя, свидетелските показания си кореспондират с ангажираните по делото специални знания на вещо лице. Досежно наличието на причинна връзка между състоянието на пътя и настъпилите щети, е изслушана съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено. В нея вещото лице описва подробно механизма на произшествието и повреждането на частите на лекия автомобил при преминаване през неравност по пътното платно с процесните характеристики, като е посочено, че същият отговаря на твърдения от ищеца механизъм. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с гласните и писмените доказателства, обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила. Не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС – липсват данни за шофиране с несъобразена скорост или употреба на алкохол. Не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила, т. е. не е налице изключен застрахователен риск, респ. основание на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма, е застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния случай вредите да са причинени бездействие на работници или служители, на които ответната страна е възложила поддържането на пътя. Именно по чл. 49 ЗЗД, следва да бъде ангажирана отговорността на О. В.. Този извод на съда се следва от дадените с ППВС № 17/1963 год., допълнено с ППВС № 4/1975 год., т. 3, задължителни указания на съдилищата досежно разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. Посочено е, че за разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, включително и бездействие, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили1 поради свойства на самата вещ. В случая наведените в исковата молба обстоятелства, на които се основава регресната претенция на ищцовото дружество спрямо причинителя на вредите - О. В., настоящият състав намира, че се субсумират в хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Необезопасеното пътно платно, довело до горните вреди, не е дефект1 поради свойството на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на общинските пътища1 съобразно транспортното им значение, изискванията на движението, или в случая О.та отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложена дейността по поддържане на пътя, което обосновава отговорността по чл. 49 ЗЗД. Не се оспорва от ответната страна, че пътят, при който е настъпило процесното ПТП, е собственост на О. В., респ. нейно е задължението по ремонт и поддържане на пътя, предвиден за осъществяване на улично движение – чл. 29 и 31 от Закона за пътищата. А както беше посочено по-горе, съдът намира за установено, че на посочения пътен участък е било налично препятствие, коeто е създавало опасност и от своя страна обосновава извода на съда, че собственикът на пътя не е изпълнил вменените му със закона задължения, респ. следва да бъде ангажирана отговорността му. Обстоятелството, че е налице необезопасена дупка на пътното платно, мотивира извода за наличието на виновно противоправно поведение от страна на служители на ответника под формата на бездействие, досежно вменените им със ЗП задължения, което поведение от своя страна се намира в причинно – следствена връзка с понесените от третото на спора лице имуществени вреди. Като не е изпълнила задълженията си да отстрани своевременно дупката, образувана на път от общинската пътна мрежа, в която е попаднал процесният автомобил, ответната страна е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД, причинени от бездействието на нейните служители. При това положение и на основание чл. 410 от КЗ, с плащането на обезщетението, застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на щетата, до размера на платеното обезщетение. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя по реда на чл. 210, ал.1, т.2 КЗ, поради което и предявеният иск се явява доказан по основание. Доказан е и размерът на същия, в т.ч. реализираните ликвидационни разноски по открита щета в размер на обичайните такива от, съобразно заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза. Досежно действителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди, съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа екпертиза, поради което съдът намира,че исковата претенция се явява доказана по размер. С оглед горните фактически и правни констатации, съдебният състав намира, че са налице визираните в хипотезата на чл.410 от КЗ1 във вр. с чл.49 от ЗЗД предпоставки за регресно обезщетяване на застрахователя. С оглед на изложеното , исковата претенция се явява основателна и доказана, поради което следва да бъде изцяло уважена . По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи. С оглед на изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, както следва: 50,00 лв. – държавна такса и 450,00 лв.- депозит за вещо лице, 40.00 лв. за свидетел, 400.00 лв. адв.възнаграждение. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд