Решение № 3103 от 2.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1086/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Образувано е по жалба на Р. Г. Я., с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.4, ап.9, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/3464 от 29.08.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0037/06.10.2025г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната немотивираност и за издаването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че доколкото с влязло в сила Решение № 2262 от 03.06.2025г. по адм. дело № 308/ 2025г. по описа на АС – Стара Загора, е признато правото й на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП, като преписката е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, неправилно и незаконосъобразно е отречено отпускането на целева социална помощ по чл.11а от ППЗСП, по съображения, че не е подпомагана с месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Счита, че последващо издадената Заповед № ЗСП/Д-СТ/562/О от 27.06.2025г., с която Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора повторно отказва отпускане на социална помощ по чл.9 от ППЗСП, е нищожна на основание чл.177, ал.2 от АПК, като постановена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Обосновава, че отказът за предоставяне на целева помощ по чл.11а от ППЗСП представлява непропорционално ограничение на основни социални права по чл.34 от ХОПЕС. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна. В представената писмена защита от процесуален представител на жалбоподателката се излагат допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед. Поддържа се, че заповедта е мотивирана с несъответно фактическо и правно основание, като едва в хода на административното обжалване, първоначалният мотив на административния акт бил заменен с ново материалноправно основание за постановения отказ за отпускане на целева социална помощ по чл.11а от ППЗСП, което било недопустимо. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на материалния закон на жалбоподателката е отказано отпускане на целева социална помощ по чл.11а от ППЗСП, тъй като Р. Я. не е лице с признато право на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателката Р. Г. Я. е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/3464 от 15.08.2025г., с искане за отпускане на целева помощ по чл.11а от ППЗСП. По подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 29.08.2025г. е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителката е неомъжена, има едно дете на 18 години, ученик, което отглежда сама и не съжителства с други лица. Р. Я. не е подпомагана по чл.9 от ППЗСП и е работила по трудов договор към „ИЗИПЕЙ“ АД от 01.08.2025г. до 18.08.2025г. След преценка на нуждите от социално подпомагане е направено предложение да не се отпуска целева помощ по чл.11а от ППЗСП, тъй като Р. Я. не е подпомагано лице по чл.9 от ППЗСП и е безработна по см. на §1, ал.1, т.6 от ДР на ППЗСП. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/3464 от 29.08.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.11а, ал.3 от ППЗСП, на Р. Я. е отказано отпускането на целева помощ по чл.11а от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че Р. Я. не отговаря на изискванията по чл.11а – да е безработно лице, получаващо месечна помощ по чл.9 от ППЗСП, започнало работа и поради това, че е подала заявлението-декларация през месеца на започване на работа. Р. Я. е обжалвала заповедта по административен ред. С Решение № 24-РД06-0037/06.10.2025г. на Директора на РДСП – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.11а от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от Р. Я. жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ/3464 от 29.08.2025г. на Директора на ДСП – Стара Загора. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел, че за заявителката Р. Я. не е възникнало право на целева помощ по чл.11а от ППЗСП, тъй като не е подпомагана с месечна помощ по чл.9 от ППЗСП. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед е отказано отпускането на целева помощ по чл.11а от ППЗСП по подаденото от Р. Я. З.-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/3464 от 15.08.2025г. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на Заповед № ЗСП/Д-СТ/3464 от 29.08.2025г. Към материалите по делото е приложено адм. дело № 850/ 2025г. по описа на АС – Стара Загора, ведно с адм. дело № 12309/ 2025г. по описа на ВАС. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/3464 от 29.08.2025г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 във вр. с чл.11а, ал.3 от ППЗСП. Обжалваният административен акт е издаден в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и възприетите от решаващия орган като релевантни обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на постановения отказ за отпускане на целева социална помощ по чл.11а от ППЗСП. Противно на поддържаното от жалбоподателката и от процесуалния й представител, мотивите на оспорената заповед не се свеждат до констатацията, че Р. Я. е подала заявлението-декларация през месеца на започване на работа. За обосноваване на постановения отказ се сочат и условията за отпускане на целева помощ по чл.11а от ППЗСП, на които Р. Я. не отговаря - да е безработно лице, получаващо месечна помощ по чл.9 от ППЗСП, започнало работа. Отделно от това съгласно разрешението, дадено в ТР №16 / 31.03.1975г на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не са изпълнени изискванията за отпускане на целева социална помощ по чл.11а от ППЗСП на заявителката Р. Я., се съдържат не само в оспорената заповед, но се извличат и от обуславящия издаването на административния акт Социален доклад от 29.08.2025г. Посоченият социален доклад обективира констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото от Р. Я. заявление-декларация, както и направеното въз основа проведеното социално проучване предложение да бъде отказано отпускането на помощта. А обстоятелството, че в потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0037/06.10.2025г. на Директора на РДСП - Стара Загора, се поддържа единствено липсата на една от кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки за отпускането на целева помощ по чл.11а от ППЗСП – лицето да е подпомагано с месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, не релевира твърдяното въвеждане на ново материалноправно основание за постановения отказ. С оглед на гореизложеното съдът приема, че е изпълнено изискването по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика (чл.12, ал.4 от ЗСП). В случая жалбоподателката Р. Я. е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/3464 от 15.08.2025г. с искане за отпускане на целева помощ по чл.11а от ППЗСП – т.е за социална помощ по чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП. Съгласно чл.11а, ал.1 от ППЗСП, когато безработно лице или безработен член на семейството, получаващо месечна помощ по чл. 9, започне работа, има право на целева помощ за срок 3 последователни месеца в рамките на една календарна година считано от месеца, следващ месеца на започването на работа. От посочената нормативна регламентация следва извода, че за отпускането на целева социална помощ по чл.11а от ППЗСП, по отношение на заявителя e необходимо да са изпълнени три кумулативно изискуеми се условия (предпоставки), а именно заявителят да е безработно лице (1), получаващо социална помощ по чл.9 от ППЗСП (2), което лице е започнало работа (3). Липсата на която и да е било от посочените предпоставки, предвидени в закона като условия за отпускането на помощта по чл.11а от ППЗСП, съставлява основание да бъде отказана заявената за получаване целева помощ. В случая от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че към датата на подаване на Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/3464 от 15.08.2025г., Р. Я. няма качеството на лице, получаващо месечно подпомагане по чл.9 от ППЗСП – към този момент Р. Я. нито има признато право на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП, нито има отпусната месечна социална помощ, нито такава й е била изплащана. Следователно не е изпълнено едно от изискуемите се условия за отпускането на целевата помощ по чл.11а от ППЗСП, което съставлява основание да бъде отказано заявеното социално подпомагане. Във връзка с възраженията на жалбоподателката, основани на доводи, че е правоимащо лице по чл.9 от ППЗСП, което право на месечно социално подпомагане е установено с влязло в сила съдебно решение, следа да се отбележи следното: На първо място, както беше посочено, нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.11а от ППЗСП за отпускането на целевата социална помощ, не се свързва с изискването заявителят да е правоимащо лице по чл. 9 от ППЗСП т.е лицето да има право на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, а с условието да получава месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП към момента на подаването на заявлението за отпускането на помощта по чл.11а от ППЗСП т.е релевантен е фактът на получаване на месечна помощ на чл.9 от ППЗСП, а не дали заявителят има право на такова социално подпомагане. В тази връзка преценката за материалната законосъобразност на оспорената заповед, се свързва единствено с установяването, дали към датата на заявеното искане за получаване на целева помощ по чл.11а от ППЗСП, лицето е изпълнило нормативно регламентираното изискване да получава месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Ето защо доводите на жалбоподателката и на процесуалния й представител, че Р. Я. е правоимащо лице по чл.9 от ППЗСП, отговарящо на изискванията по чл.10 от ППЗСП да получава месечно социално подпомагане, не следва да бъдат разглеждани, обсъждани и преценяване в настоящото съдебно производство. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че правото й на месечно социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП, е установено с влязло в сила Решение № 2262 от 03.06.2025г. по адм. дело № 308/ 2025г. по описа на АС – Стара Загора. Действително с посоченото решение е постановена отмяна на предходно издадена от Директора на ДСП – Стара Загора заповед, с която е отказано отпускането на Р. Я. на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Но с това съдебно решение със СПН не е признато правото на Р. Я. на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП т.е спорът не е решен по същество, като преписката е върната на компетентния административен орган за ново разглеждане и произнасяне по заявеното искане за подпомагане, със задължителни указания за извършването на нова социална анкета и провеждане на всестранно и обективно изследване и преценка на относимите факти и обстоятелства. В този смисъл към датата на издаване на обжалваната заповед не е налице влязло в сила съдебно решение, установяващо правото на Р. Я. на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП и съотв. задължаващо Директорът на ДСП – Стара Загора да издаде заповед за отпускането на такава помощ. Не следва да бъдат разглеждани и обсъждани и доводите на жалбоподателката, основани на твърдения за нищожност на последващо издадената Заповед № ЗСП/Д-СТ/562/О от 27.06.2025г. на Директора на ДСП – Стара Загора, с която на Р. Я. е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. От една страна посочената заповед е била предмет на съдебен контрол по адм. дело 850/2025г. по описа на АС – Стара Загора, производството по което е приключило с влязло в сила решение. От друга страна в съдебно-административното производство инцидентен контрол относно валидността на административен акт, различен от оспорения по делото, е недопустим. Такава правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство. Предвид така установените по делото факти съдът намира, че административният орган обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона е приел, че по отношение на Р. Я. не е налице една от кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки за отпускане на целева помощ по чл.11а от ППЗСП, от гл.т на изискването лицето да получава месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. В този смисъл оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/3464 от 29.08.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. С оглед законосъобразно отреченото право на целева помощ, отказът за отпускане на социална помощ по чл.11а от ППЗСП не може да бъде разглеждан като непропорционално ограничение на основни социални права по чл.34 от ХОПЕС. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, обуславящи отмяната на обжалваната заповед на това основание. Преди постановяването на акта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката за наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки за отпускането на заявената от Р. Я. целева помощ по чл.11а от ППЗСП. Действително, към датата на издаване на обжалваната заповед – 29.08.2025г., Заповед № ЗСП/Д-СТ/562/О от 27.06.2025г. на Директора на ДСП – Стара Загора, с която на Р. Я. е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, не е била влязла в сила поради оспорването й по съдебен ред. Това обстоятелство обаче не променя факта, че както към момента на заявеното от жалбоподателката искане за отпускане на целева помощ по чл.11а от ППЗСП, така и към датата на произнасянето на органа, Р. Я. не е имала качество на лице, получаващо месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Отделно от това в хода на настоящото съдебно производство е постановено и влязло в сила Решение № 4277 от 31.10.2025г. по адм. дело № 850/ 2025г. по описа на АС – Стара Загора, с което жалбата на Р. Я. срещу Заповед № ЗСП-Д-СТ/562/О от 27.06.2025г. на Директора на ДСП – Стара Загора, е отхвърлена като неоснователна. Съдебно отреченото право на Р. Я. на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП потвърждава правилността и законосъобразността на оспорения отказ за отпускане на жалбоподателката на целева помощ по чл.11а от ППЗСП. С оглед на гореизложеното съдът приема че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд