Решение № 102 от 2.9.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 222/2026 г.

Производството е по реда на гл. XXI НПК. Образувано е по жалба на адв. П. М., АК-Ямбол – процесуален представител на подсъдимия Й. А., роден на •••••••••• г. в Истанбул, Република Турция срещу Присъда № •• •• •• •• ••••, постановено по НОХД № •••/•••• г. по описа на Районен съд – Елхово, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 20.04.2026 г. около 17.30 часа на ГКПП- Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Изход“ за товарни автомобили, с посока на движение от Р България към Р Турция управлявал моторно превозно средство – товарна композиция, състояща се от товарен автомобил влекач марка „••••“, модел „••••“ с рег. № •••••••• и прикачено полуремарке марка „••••••••“ с рег. № ••••••••, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.50 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „•••••• •••••• •••• с инвентарен номер ••••••••, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 НК подсъдимият е осъден на една година лишаване от свобода, както и да заплати в полза на държавата глоба в размер на 511,29 евро. Изпълнението на това наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години. Районният съд на основание чл. 343г, ал. 1 във вр. чл. 343б, ал. 1 и във вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 НК е наложила на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, като при изпълнение на това наказание на основание чл. 59 ал. 4 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от същото право по административен ред със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1366161 от 20.04.26 г., а именно от 20.04.2026 година до влизане в сила и привеждане в изпълнение на присъдата. С обжалваната присъда също така е постановено на основание чл. 343б, ал. 5 НК подсъдимият да заплати в полза на Държавата сумата от 41 600 евро, представляваща равностойността на управляваното от него моторното превозно средство – товарен автомобил влекач марка „••••“, модел „••••“ с рег. № ••••••••, собственост на трето лице, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден и на основание чл. 189, ал. 3 НК да заплати направените по делото разноски: 303,94 евро в полза на ОДМВР – Ямбол и 27,30 евро, както и по 2,56 евро държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово. А на основание чл. 189, ал. 2 НК разноските, направени за извършен превод от турски в досъдебната фаза, е постановено да останат за сметка на ОДМВР – Ямбол. Във въззивната жалба защитникът на подсъдимия сочи, че след като е уведомил подзащитния си лично за постановената присъда, обжалва същата в цялост като неправилна и незаконосъобразна. Доколкото въззивната жалба е подадена при неизготвени мотиви към обжалвания съдебен акт, защитникът прави две оплаквания: първо, намира, че вината на подзащитния му не е била безспорно доказана по делото; и второ, счита, че талонът за кръвна проба не е бил връчен на подзащитния му по предвидения в закон ред, доколкото е липсвал устен превод на турски език, поради което по делото не е доказано по надлежния ред, че подсъдимият е управлявал МПС на 20.04.2026 г. с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Искането на защитника е за отмяна на обжалвания акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане или на районния съд, или на прокурора. В условията на евентуалност защитникът иска въззивният съд да постанови нова присъда, с която подзащитният му да бъде оправдан изцяло. В съдебното заседание, където е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят-подсъдим Й. А., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. П. М. – неговият служебен защитник. Представителят на прокуратурата намира обжалваната присъда за законосъобразна и обоснована, поради което моли въззивната жалба да бъде преценена за неоснователна. Прокурорът оспорва довода на защитата за съществени процесуални нарушения, изразили се в липсата на преводач в спешния център, когато подсъдимият е следвало да даде кръвна проба, като сочи, че видно от материалите от досъдебната фаза там е имало преводач. Посочва още, че това действие е в рамките на проведено административна процедура, при която наличието на преводач не е било задължително изискване. Поради това прокурорът моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба като сочи изрично от името на подзащитния си, че той в нито един момент не е разбрал, че е доведен в центъра за да даде кръв за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта му, който резултат да бъде основание същият да бъде осъден в рамките на наказателен процес. Адв. М. споделя това виждане на подсъдимия, защото нито в талона за изследване на кръвта, нито в АУАН са записани данните на лицата, които да са осъществили необходимия на подс. А. превод. Защитникът сочи още, че районният съд не е положил усилия дори да призове тези лица, за които свидетелите по делото са твърдели, че са осъществили превода. Поради това адв. М. твърди, че изводът на съда, че подсъдимият е разбирал за какво е заведен в медицинския център, не се базира на конкретни доказателства, установени по делото. Второто оплакване на защитата е относно наложената глоба на подзащитния му като се твърди, че районният съд е следвало да спре производството по делото и да изчака постановяването на решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване, свързано с характера на отнемането на МПС, респективно налагането на глоба в размер на стойността на същото МПС. Адв. М. моли за съдебен акт в този смисъл. Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения. От фактическа страна. Фактическите положения, приети за установени от първоинстанционния съд са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи относно осъществено както от обективна, така и от субективна страна престъпно деяние по чл. 343б, ал. 1 НК. Проверяващата инстанция, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, се присъединява изцяло към изводите на Районен съд – Елхово за установеното от фактическа страна като споделя напълно приетото от първоинстанционния съд. Независимо от това следва да бъдат посочени основните моменти на инкриминираното деяние както следва. На инкриминираната дата подс. А., след като употребил алкохол, пътувал с процесното МПС в посока от България към Турция. Когато св. П. извършил проверка на документите на водача на ГПУ Елхово, същият се усъмнил, че подсъдимият е в нетрезво състояние. Поради това свидетелят поискал съдействие от компетентните за това служители. Тогава дошли св. К. и св. С. които извършили проверка на подсъдимия. С тях бил и П. Г. който владеел турски език, и който превеждал. На подсъдимия бил извършен тест за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело 2,50 на хиляда. Бил съставен АУАН, предявен и подписан от подсъдимия без възражения, както и му била наложена ПАМ, след което на подсъдимия бил издаден и връчен талон за изследване на кръв. Подс. А. бил заведен от св. К. и св. С. до близкото медицинско заведение. В медицинското заведение присъствала преводачът Ш. Подсъдимият отказал да даде кръв, за което бил съставен протокол. По доказателствата. Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство, в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. К. и П., както и приложения способ за доказване – съдебно-оценителна експертиза. След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд – Ямбол приема, че по несъмнен начин се установява описаната вкл. от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Независимо от това и във връзка с доводите на защитата следва да бъде добавено следното. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с довода на защитата, че подсъдимият не е бил наясно, че е заведен в ЦСМП-Елхово с цел да даде кръв за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта и който резултат би могъл да бъде използван в хода на образувано наказателно производство срещу него, тъй като това не му е било обяснено на разбираем за него език в медицинския център. Житейски нелогично се явява изложената от защитата хипотеза – след като е бил направен тест за алкохол на място подсъдимият да бива отведен в медицинско заведение от същите служители за някаква цел, различна от медицинско изследване тъкмо за наличие на алкохол в кръвта. Този довод на защитата същевременно се явява категорично оборен по делото предвид показанията на св. К. и св. С.. От тях се установява, че на подс. А. е било обяснено първо от техен колега, че същият ще бъде заведен в медицинско заведение с цел изследване на кръв за алкохолно съдържание, а в самото заведение е присъствала преводачът М.Ш., която му е разяснила всичко необходимо. Същевременно следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 НПК в наказателното производство не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, при което в т. 1 – 3 лимитативно са изброени изключенията от това правило. От това следва, че след като преводачът М. Ш е участвала в наказателното производство още от досъдебна фаза като преводач (назначена с постановление от 21.04.2026 г., л. 38 ДП), е правно недопустимо същата да бъде разпитвана като свидетел в това производство. За пълнота следва да се посочи, че вероятно също толкова недопустимо би било конституирането на служителя П. Г. като свидетел, доколкото същият е осъществявал превод на подсъдимия преди самата Ш. Това е така, защото съдебната практика трайно поддържа, че посредством свидетелски показания не може да бъде заобикалян реда за даване на обяснения от обвиняем или подсъдим. Обобщено, настоящият съдебен състав намира този довод на защитата за недоказан поради това, че по делото са налице доказателства, които опровергават същия. Що се отнася до довода във въззивната жалба, че талонът за кръвна проба, издаден от полицейските служители, не е бил връчен на подсъдимия по предвидения ред, доколкото е липсвал превод на съдържанието на същия, въззивният съд го намира също за неоснователен. Това е така, защото въззивният съд приема, че превод е бил осъществен от служителя П. Г. на база изложеното от св. К. и С.. Същевременно и както правилно сочи районният съд в мотивите на обжалваната присъда, в рамките на административнонаказателното производство по издаване на талон за кръвна проба липсва изрична норма, която да вменява в задължение на служителите да назначават преводач, което отново както правилно районният сочи, не е в противоречие и с Директива 2010/64/ЕС. На последно място следва да се посочи, че визираният в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК „надлежен ред“ за установяване на наличие на алкохол в кръвта в настоящия случай е спазен, доколкото самата наредба, където е уреден той, предвижда алтернативни начини за установяването на това обстоятелство, от които на практика основните са два: или чрез измерване на техническо средство, или чрез медицинско изследване на кръвта (чл. 1, ал. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози). В настоящия случай, доколкото е налице отказ от страна на подсъдимия да бъде изследван в медицинското заведение, тъкмо резултатът от измерването с техническо средство се явява установеният по надлежен ред резултат по смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК. За пълнота следва да се посочи, че при разпита си по реда на чл. 221 НПК (л. 24 ДП), приобщен по реда на чл. 279, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 НПК към доказателствения материал по делото, подсъдимият заявява, че разбира така повдигнатото му обвинение, както и че съжалява за постъпката си, признавайки че е пил преди да тръгне на път. Имайки предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия, въззивният съд намира, че в конкретния случай същите представляват редовно гласно доказателствено средство, доколкото същите се подкрепят от наличния по делото доказателствен материал, при което изискването както на чл. 116, ал. 1, така и на чл. 279, ал. 4 НПК, се явяват спазени в настоящия случай. При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното. Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, вменено му от държавното обвинение и в този смисъл правилно и законосъобразно подс. А. е признат за виновен по повдигнатото и поддържано от Районно прокуратура – Ямбол обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Доколкото във въззивното производство не е налице спор относно правната страна на деянието както от обективна, така и от субективна страна, настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря същата (доп. арг. чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК). По вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК към момента на извършване на деянието предвижда, че за престъплението измама се предвиждат две кумулативни наказания: лишаване от свобода от една до три години и глоба в размер от 1 000 лв. до 5 000 лв. Първоинстанционният съд при индивидуализацията на наказанието обосновано и законосъобразно е дал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието в минимално предвидения размер, доколкото е съобразил както добросъвестното поведение на подсъдимия в хода на ДП, неговата възраст и социалния му статус, така и е преценил като отегчаващо отговорността обстоятелство високата обществена опасност на деянието. Като правилно и обосновано въззивният съд приема констатираната липса на предпоставките за приложение на чл. 55 НК, поради което правилно наказанието е било определено по правилата на чл. 54 НК като: лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер от 511,29 евро. Въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд за наличие на формалните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, при което изпълнението на наказанието лишаване от свобода правилно е отложено за срок от три години. Аналогично правилно се преценява и определеното на основание чл. 343г НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, от който срок правилно на основание чл. 59, ал. 4 НК е бил приспаднато времето, през което е била аналогичната ПАМ. Проверяващата инстанция споделя изцяло изводите на решаващия съд и на свой ред намира, че така наложеното наказание по вид и размер е относимо, справедливо и достатъчно за постигане на възпитателновъзпиращите и превантивни цели на генералната и специална превенция, визирани в нормата на чл. 36 НК. По отношение на приложението на чл. 343б, ал. 5 НК районният съд правилно е установил, че процесното МПС не е собственост на подсъдимия, както и е установил неговата парична равностойност, след което е осъдил същия да я заплати. Доводите на защитата за наличие на обстоятелство, по силата на което районният съд е следвало да спре производството, не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Това е така, защото първо, в чл. 25 НПК липсва предвидено основание за това и второ, въззивният съд споделя съдебната практика на ВКС (Решение № 334 от 16.07.2026 г. по н. д. № 95/2026 г., II н. о., докладчик Л.П.), според която разширителното тълкуване на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК е незаконосъобразно като противоречащо на принципа за разглеждане на делата в разумен срок (чл. 22, ал. 1 НПК). Следва да се посочи, че в съдебната практика на СЕС е застъпено становището, че приложението на правото на Европейския съюз не следва да води до приложение на национален закон contra legem. Ето защо не може да бъде споделен този довод на защитата. Единствено за пълнота следва да се посочи, че видно от заключението на Генералния адвокат по дело С-655/24 на СЕС, по което все още липсва произнасяне на съда (вкл. по новообразуваното дело С- 2/26), ведно с РКС № 4/2025 г., основният въпрос по приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е не дали същата противоречи на правото на Европейския съюз, а дали приложението й във всеки конкретен случай съответства на принципа на пропорционалност. По разноските. При този изход на делото законосъобразно и правилно в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски като същият е осъден да заплати сумата от 303,94 евро по сметката на ОД на МВР – гр. Ямбол, както и сумата от 27,30 евро по сметката на Районен съд – Елхово. Правилно е постановено разноските за преводач в ДП на основание чл. 189, ал. 2 НПК да останат за сметка на органа, който ги е извършил. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна, обоснована и постановена при спазване на процесуалните правила, поради което следва да се потвърди, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 НПК, съдът