Решение № 6144 от 31.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48993/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., чрез пълномощника юрк. Ц.П., против Областна администрация – София, с адрес в гр. София, ул. „Алабин“ № 22, представлявана от областния управител В.М.Т., конституирана с Определение № 39558 от 05.11.2023 г. въз основа на молба от 24.10.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 242,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 59,59 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 17.08.2022 г., сумата от 10,30 лв., представляваща главница за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 08.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,57 лв., представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение от 31.08.2019 г. до 17.08.2022 г. С молба с вх. № 209340/24.10.2023 г. ищецът е отправил волеизявление за оттегляне на предявените искове срещу първоначалните ответници по делото – Н. Е. П., И. Т. П. и Е. Т. П., като е направил изменение на иска чрез замяна на ответника, насочвайки претенцията си срещу Областна администрация – София, конституирана с Определение № 39558 от 05.11.2023 г. Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2014 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Топлоконтрол“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Топлоконтрол“ ООД, което дружество осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот. Моли съда да задължи „Топлоконтрол“ ООД да представи всички относними към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Областна администрация – София депозира отговор на исковата молба, с който на първо място оспорва допустимостта на исковете. На следващо място оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че процесният имот не е ползван от ответника, не е бил обитаем, като ответникът не е искал да му бъде доставяна топлинна енергия от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Възразява за недължимост на законна лихва за забава, позовавайки се на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото твърди, че не е получавал покана за плащане. Оспорва представеният по делото Протокол за взето решение на Общото събрание на етажната собственост. Оспорва, че „Топлоконтрол“ ООД е валидно обвързано по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената топлоенергия, както и наличието на облигационно правоотношение между етажните собственици и „Топлоконтрол“ ООД относно отчета на реално доставената топлоенергия. Моли за отхвърляне на иска. Оспорва истинността на частни документи, които не носят подпис на представител на ответника – разпечатка за дължими суми към 17.08.2022 г. и протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение. Оспорва договор № 123 от 10.09.2002 г. между СЕС и „Топлоконтрол“ ООД, като неотносим към предмета на спора. Възразява срещу привличането на „Топлоконтрол“ ООД като трето лице – помагач, както и срещу назначаването на исканите съдебно техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Не сочи доказателства. В открито съдебно заседание 20.06.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Не прави възражения по доклада на делото и моли същият да бъде приет за окончателен. Доколкото не е страна по оспорения документ – Протокол от Общо събрание на етажните собственици, сочи, че не разполага с оригинала от същия. Поддържа искането си за съдебно-техническа експертиза. Направил е искане по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи заповедта, с която процесното жилище е иззето от наемателите. В открито съдебно заседание 20.06.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил исковата молба, като е посочил, че поддържа направените с отговора възражения. Оспорва през процесния период имотът да е бил топлоснабден. Поддържа, че отоплителните тела са били демонтирани, като тръбата за топла вода е била затапена, а водомерът свален. Оспорва като неавтентичен положеният подпис за ответника в протокола от ОС на ЕС. Поддържа искането си за представяне в оригинал на оспорените документи. В открито съдебно заседание от 03.10.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да се приеме изготвеното от вещото лице по СТЕ заключение. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание от 03.10.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, моли да се приеме изготвеното от вещото лице по СТЕ заключение. Моли за отхвърляне на исковете. По делото е постъпила молба с вх. № 180090/03.06.2024 г. от третото лице – помагач „Топлоконтрол“ ЕООД, към която са приложени талон за главен отчет за абонат № 269413 и изравнителни справки за периода 2018-2019 г. и 2019-2020 г. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител собственик или ползвател, на топлоснабдения имот за ответника; точно изпълнение на задълженията на ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена; размерът на законната лихва от датата на падежа на задълженията до датата на подаване на исковата молба. В тежест на ответника е указано да установи следните обстоятелства: ответникът не сочи конкретни обстоятелства, които да са в негова тежест за установяване. С протоколно определение от 20.06.2024 г. съдът е допълнил доклада по делото, като е отделил като безспорно обстоятелството, че процесният имот е държавна собственост и в периода – предмет на исковите претенции, не е ползван от трети лица и и иззет от ответната Областна администрация. Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, въззивният съд приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се спори, че процесният имот е частна държавна собственост, като правата на управление върху него са били предоставени на областния управител на област София, на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС, т. е. за процесния период ползвател на имота е именно ответникът Областна администрация на област София. Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице. Във връзка с изследване предназначението на имота и твърденията на ответника, че имотът е бил необитаем, по делото няма данни, нито доказателства, установяващи процесният имот да е бил ползван за стопански нужди. С оглед на това и предвид липсата на други доказателства, опровергаващи факта на ползване на процесния имот по предназначение – жилище, настоящият състав приема, че в исковия период процесното жилище е ползвано за жилищни нужди, респ. не е било ползвано за стопански нужди. В мотивите на тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, дължащи цената на доставената ТЕ по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на ТЕ те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на ТЕ за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената ТЕ. В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на ТЕ с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“ се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а „битов клиент“ е клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а „небитов клиент“ е клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности / чл. 2, т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро / чл. 2, т. 11/. Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва ТЕ в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл настоящият състав счита, че нуждите, за които се ползва ТЕ в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на ТЕ, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на ТЕ за битови нужди. В конкретния случай по делото не се установи доставяната в процесния имот ТЕ да е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана от него търговска дейност, поради което и следва извод, че за процесния период, доколкото държавата е е собственик на процесното жилище, между нея и ищеца е съществувало договорно правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на собственик на недвижим имот в топлоснабдената сграда (респ. на потребител на ТЕ), има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца ТЕ в процесния имот / в този смисъл –Решение № 4476 от 9.07.2025 г. на СГС по възз. гр. д. № 10741/2024 г./ С оглед на изложеното по делото се доказва наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага – договор между страните, възникнал по силата на законовата норма на чл. 153 ЗЕ. От същото следва, че ответникът е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ през процесния период. Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. На следващо място, по делото е представен е Протокол от м. 09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Топлоконтрол“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от справка на списък на блоковете, които обслужва дружеството „Топлоконтрол“ ООД, като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. На следващо място, видно от представените от третото лице – помагач „Топлоконтрол“ ООД документи, се установява, че именно последното дружество е осъществявало дейността по топлинно счетоводство за СЕС, в която се намира процесният недвижим имот – собственост на ответника. От приложения талон за отчет се установява, че за процесните отоплителни сеозни отоплителните тела са били демонтирани, а водомерите – затапени. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Топлоконтрол“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за процесния период топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е била начислявана, доколкото всички отоплителни тела в имота са били демонтирани. Също така и топлата вода е била прекъсната. Начислена е единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като общо дължимата сума е 242,32 лв. Разпределението на топлинна енергия е извършено в съответствие с норматиовните разпоредби. Технологичните разходи са отчислявани за сметка на ищцовото дружество, доколкото топломерът не е поставен на границата на собственост. Общият топломер е преминал необходимите метрологични проверки, като същият е в съответствие с изискванията на Закона за измерванията. В периода 01.05.2018 – 31.10.2018 г. показанията за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е 0,00. редвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от ищеца с ИМ твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ, като същият е обвързан по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество / актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ- 01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до притежавания от него имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупи доставената в имота топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава. Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия. Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на предоставената услуга по дялово разпределение. С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ. Ето защо съдът счита, че исковите претенции са доказани изцяло по основание и размер. Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност: Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба от ищеца пред съда. Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 08.09.2019 г., са погасени по давност. В периода, обхванат от давностния срок: 01.05.2018 – 30.06.2018 г., показанията за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е 0,00, то претенцията за главница за ТЕ следва да се уважи в пълен размер. От своя страна, претендираната главница дялово разпределение не е обхваната от погасителната давност, с оглед което предявеният за нея иск следва да бъде уважен в пълен размер. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без да е небходима покана. Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна. Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане. Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан. С оглед гореизложеното лихвата за забава върху уважената част от главницата за топлинна енергия следва да е в размер на 59,64 лв., изчислена с помощта на онлайн калкулатор. Доколкото последната е предявена в по-нисък размер, искът следва да бъде уважен за сумата от 59,59 лв. На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр. Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо дължимите суми следва да бъдат присъдени в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Следователно, дължимата се на ищеца главница за топлинна енергия е в размер на 123,90 евро, за мораторна лихва върху главницата за ТЕ – 30,47 евро, а главницата за ДР – 5,27 евро. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от иска. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на 560 лв., от които 200 лв – държавна такса, 350 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ, и 10 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения. На същия следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 653,40 лв. с еврова равностойност – 334,08 евро. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно отхвърлената част от исковите претенции. На същия следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., като с оглед отхвърлената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 1 лв. с еврова равностойност 0,51 евро. Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 162-ри състав,