Решение № 121 от 3.8.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 196/2026 г.

дело № 20263300500196 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Депозирана е въззивна жалба от адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград, пълномощник на Ю. Х. О. против решение №99 от 22.02.2026г. по гр. д. № 1986/2024г., с което е отхвърлен предявания от нея иск по чл.75 ал.2 ЗН, за обявяване за нищожна на извършена делба на недвижим имот в гр. •••••. Моли съда да отмени решения № 718/01.11.2022 год., с което е допусната делбата, както и решение № 141 от 09.03.2023 год., с което е извършена съдебната делба. Претендира съдебните и деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Счита решението за неправилно и необосновано. Съдът не е съобразил практиката на ВКС. НеучаствА.ят в делбата съпруг на съделител, може на общо основание да се позове на извършената без негово участие делба и да инициира ново делбено производство с негово участие. Целта на делбата е ликвидиране състоянието на съсобственост върху определено имущество чрез разпределяне на същото между съсобствениците по начин всеки един от тях да получи реален дял или неговата парична равностойност. Тази цел може да бъде постигната само ако всички лица, които притежават дял от съсобственото имущество, участвуват в делбата. Когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е изцяло нищожна /чл. 75, ал. 2 ЗН/, т. е. не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува. Жалбоподателката Ю. О. е била в брак с Б. М. на чието име е издадено разрешение за строеж на пристройка към недвижим имот, който е бил предмет на процесната делба, е съсобствен и на Ю. О., тъй като въз основа на възмездно отстъпено право на строеж е изградена пристройка, която не представлява самостоятелен обект. Този допълнителен строеж обаче е узаконен. Правото на съсобственост на ищцата е получено на собствено основание. Основният извод на съда да отхвърли иска е, правният статут на постройката, която не е самостоятелен обект,а е част от процесния недвижим имот. Според съда вещното право на строеж, учредено и в полза на Ю. О. не е вещно право и за нея не възниква . В срока за отговор Г. М. Р., З. Х. Ю. и Н. Х. Ю. заявяват становище за неоснователност на жалбата. Ищцата в исковата си молба твърди, че се явява съсобственик в гореописания недвижим имот, тъй като по време на брака си с Б. М.А., са изградили пристройка към този имот от една стая с площ от 13,14 кв.м. Строителството е осъществено въз основа на Разрешение за строеж № ••• от ••• год., както и впоследствие издадения Акт за узаконяване № ••• от ••• год., поради което, за нея е възникнало право на собственост/съсобственост в делбения имот предмет на гр. д. № 692/2022 год., на РРС. Тъй като собствеността върху тази пристройка е придобита от ищцата в режим на СИО е трябвало и тя да бъде конституирана, като съделител в делбеното производсто освен съпруга й. Правилно съдът е определил спорния предмет на делото: явява ли се ищцата съсобственик в делбения имот по гр.д. № 692/2022 г., като отговорът на този въпрос положителен или отрицателен предопределя и основателността или не на предявеният иск. Ищцата и нейният съпруг нямат законово учредено право на строеж от собственика на земята към 1996г.- държавата и съответно не са могли и да придобият собственост върху изграденото от тях.Собственост върху сграда отделно от собствеността върху земята може и се придобива само въз основа на учредено вещно право на строеж, респективно - надстрояване или пристрояване по реда на чл.69 ЗС, чрез договор, който е във форма на нотариален акт. Когато се учредява право на строеж върху държавен или общински имот, суперфицията се учредява с административен акт на съответния държавен или общински орган, след което се сключва и съответния договор за право на строеж, а въз основа на тях се издава Разрешението за строеж. Именно чрез учреденото в полза на наследодателя на ответниците право на строеж, същият е изградил законово и съответно е придобил собствеността върху построената от него сграда, в обема, в който я е изградил, съобразно отстъпеното му право на строеж от собственика на земята - държавата.Общият наследодател А. А. М.А. е починал на ••• год. Към този момент неговото имущество е наследено и преминало в собственост на неговите наследници при съответните им идеални части. Ищцата не е наследник на А. М.А. не е станала съсобственик на делбения имот. След смъртта му по време на брака си ищцата и Б. М.А. са изградили процесната пристройка като неразделна част от първоначално изградената такава.Б. М.А. се е явявал съсобственик в общата сграда, но ищцата като негова съпруга не е придобила качеството на такъв. Правилно са приложени разпоредбите на чл. 97 и чл.98 от ЗС. Собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект, като за такъв обект важат правилата на чл.97 или чл.98 от ЗС и несамостоятелният обект или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ, т.е. става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж. Тъй като ищцата не притежава претендираното право на собственост/съсобственост в делбения имот, извършената съдебна делба на същия не е нищожна, а е изцяло действителна и законосъобразна, извършена е с участието на всички съсобственици като съделители и няма основание да бъде прогласявана за нищожна на основание чл.75 ал.2 от ЗН.Моли съда да потвърди съдебното решение. ОстанА.те ответници Ш. А. А., Б. А. М., С. А. М.,Р. М. Р. не са отговорили. По делото първоинстанционният съд е установил следните факти: въззиваемата Ш. А. А. е предявила иск за делба на наследствен поземлен имот СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР ••••••••••• по КККР на гр.Разград, с адрес на сградата: град •••••, п.к. •••, улица ••••••••, разположена в Поземлен имот с идентификатор ••••••••••••, с площ от 265,00 кв.м. (двеста •••десет и пет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал ••• (•••), парцел ••• (•••), при съседи: имот с идентификатор •••••••••, имот с идентификатор ••••••••••, имот с идентификатор •••••••••••••, имот с идентификатор •••••••••••••, имот с идентификатор •••••••••, която сграда е със застроена площ от 82кв.м., брой етажи: 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, а по нотариален акт със застроена площ от 60кв.м., брой етажи: 2 (два), която жилищна сграда се състои от две стаи и салон на всеки етаж и сервизни помещения. Сградата е построена в имот частна държавна, а понастоящем частна общинска собственост. Ответници по иска за делба са били останА.те съсобственици/сънаследници Б. А. М., С. А. М., Р. М. Р., З. Х. Ю., Н. Х. Ю. и Г. М. Р..С влязло в сила решение №718/01.11.2022г. по гр.д.№692/2022г. съдът допуснал до делба сградата при права: за Ш. А. А. 49/60 ид.ч.; за Б. А. М. 6/60 ид.ч.; за С. А. М. 1/60ид.ч.; за Р. М. Р. 1/60 ид.ч.; за З. Х. Ю. 1/60ид.ч.; за Н. Х. Ю. 1/60ид.ч.; за Г. М. Р. 1/60ид.ч. С влязло в сила Решение №141/09.03.2023 г. по делото имотът е изнесен на публична продан. Съдът е приел, че страните са наследници по закон на А. А. М., който е починал на ••• г. Ш. А. А., С. А. М. и Б. А. М. са негови деца, респ. наследници от първи ред. Р. Х. Ю. и Ш. М. М. са наследници на Г. А. А., починала на ••• г. Съответно Р. Х. ХЮ. също е починал – на ••• г. и е оставил за свои законни наследници Р. М. Р., З. Х. Ю., Н. Х. Ю. и Г. М. Р. – едноутробни, респ. еднокръвни братя и сестри. Ш. М. М. съответно е починала на ••• г. и е оставила като свои законни наследници двете си дъщери – Ш. А. А. и С. А. М.. Имот с идентификатор ••••••••••• представлява общинска частна собственост. А. А. М. приживе изградил жилищна сграда с площ от 60 кв.м., въз основа на отстъпено право на строеж чрез договор за типов строеж върху държавна земя, а именно върху 1/2 идеална част от парцел ••• в кв. ••• по плана на гр. Разград, идентичен с ПИ с ид. № ••••••••••••. По настоящото производство е приети две нотариално заверени декларации, с която Ш. М. М., Г. А. А. (Х. А. А.),С. А. М. и Р. А. М. са дА. съгласие Б. А. М. да построи гараж и стая в съсобственото им дворно място от 454 кв.м., съставляващо парцел ••• в кв. ••• по плана на гр. ••••, ул. •••. Като доказателства да приети Разрешение за строеж № •••/••• г., с което на Б. А. М. е разрешено да изгради пристройка за жилищни нужди съгласно одобрен арх. проект на площ 1960 кв.м. С Акт № •••/••• г. е узаконена построената от Б. А. М. пристройка към жилище от една стая с площ от 13,14 кв.м.и масивен гараж с площ от 23 кв.м., изградени в парцел ••• в кв. ••• по ЗРП на Разград. По делото е назначена СТЕ,според която на място има изградена пристройка, която с площ 20,14 кв.м., която не отговаря на площите описани в разрешението за строеж - 19,60 кв.м. и акта за узаконяване - 13,14 кв.м. Същата е на един етаж. Пристройката не представлява самостоятелен обект, защото не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията, следователно е част от самостоятелен обект с идентификатор •••••••••••.В акта за узаконяването разминаването е от около 7 кв.м. Въз основа на така установените факти,съдът намира въззивната жалба за редовна, процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна неоснователна.Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Няма спор в съдебната практика,че изграденото въз основа на учредено право на строеж от съпрузи,макар и правото на строеж да е учредено в полза на единия от тях,става собственост на съпрузите при режим на СИО, респ. ги прави задължителни и необходими другари в производството по делба.Предвид на това на изследване е подлежал въпроса дало през време на брака на въззивницата с Б. М. има вА.дно учредено вещно право на пристрояване. Страните не спорят,че земята под сградата, която е пристроена е частна общинска собственост /преди това частна държавна собственост/. Правото на строеж е учредено и реА.зирано от А. А. М., а правото на пристрояване учредено с декларации по чл.56 ЗТСУ/отм./ от другите съсобственици на сградата и е реА.зирано през 1996г.,през време на брака на въззивницата с Б. М.. Действително разпоредбата на чл.56 ал.3 ЗТСУ/отм./ в редакцията си от 1984г. предвижда възможността в съсобствен имот или в етажна собственост да се извърши пристрояване,изразено в заявление до общината с нот.заверка на подписите.Това заявление учредява право на пристрояване с полза на строителя, като прехвърля правото на собственост ли правото на строеж върху ид.ч. от терена и правото на собственост върху съответните общи части от пристроената сграда. За частта, която общините и държавата притежават,право на строеж се учредява по установения ред.Следователно хипотезата на чл.56 ал.3 ЗТСУ/отм./ касае облекчен режим на учредяване на ограничено вещно право, в случая на пристрояване, но върху съсобствен имот /земя и сгради/, какъвто в случая няма, тъй като собственик на земята е общината.Учредяване на право на пристрояване върху имот частна държавна,респ. общинска собственост става по предвидения от закона реда, а именно чл. 59 ал.2 ЗДС ,респ. чл.38 ал.2 ЗОС, а именно:правото на пристрояване и надстрояване на съществуващи жилищни сгради,изградени върху държавна/общинска земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи,ако са с незадоволени жилищни нужди,без търг, по цени определени от МС, респ. ОбС. Следователно за да може наследник да пристрои сънаследствената сграда, общината трябва да му учреди право на пристрояване.Първоначалното право на строеж е давало възможност да се построи само определена сграда с точно посочени размери и параметри по проект. Пристрояването променя първоначалния обем и заема допълнителна площ от държавния, понастоящем общински имот. Тъй като наследникът не притежава земята,той няма автоматично право да я застроява извън границите на вече съществуващата сграда. Законодателството /чл.58-59 ЗДС,чл. 37-38 ЗОС и чл.56 ЗТЗУ, в редакциите им към 1996г./ предвиждат специален ред за учредяване на право на пристрояване. Декларативното съгласие урежда отношения между съсобственици на имота относно правата им върху съществуващата сграда и бъдещата пристройка. Тъй като земята под сградата и около нея е частна общинска собственост,общината е трета страна,чиито вещни права се засягат. Тъй като наследниците притежават само сградата,но не и земята те нямат право да застрояват нова площ от общинския имот без изричен адм.акт и договор. С други думи декларациите от другите наследници е задължително условие, за да се кандидатства пред държавата, но те не заместват необходимостта държавата да даде правото да се пристрои върху нейната земя. Издаденото разрешение за строеж и последващия акт за узаконяване нямат пряко отношение към вещното право на собственост.Разрешението за строеж дава адм.право на лицето да извърши строителство по ЗТСУ/отм./.Този акт не легитимира и не прехвърля право на собственост.Собствеността се определя от това, кой притежава земята8правото на строеж, а не на чие име са строителните книжа. В тази хипотеза съпругата на сънаследник не е другар/страна/ в делата. За да възникне СИО върху даден обект,семейството трябва законно да е придобило вещното суперфициарно право. Съпругата би имала евентуално облигационни претенции спрямо наследниците, но не и вещни права. Разпоредбата на чл.59 ЗДС е изрично възлага правото на пристрояване на сграда, изградена в държавна земя, да се учредява при условията на чл.58 ЗДС. С оглед неоснователността на жалбата на въззиваемите се следват разноски. От тях единствено Ш. А. А. е претендирала такива, като представя списък за разноски в размер на 450евро. Воден от гореизложеното,Разградският окръжен съд