Решение № 283 от 9.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 325/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 463 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 8107/25.11.2025 г. на "БГ КУРИЕР ЕКСПРЕС" АД, ЕИК 207300123, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Три уши“, № 6 Б, ет. 2, ап. Офис 5 срещу Решение № 188/22.08.2025 г., по в.гр.д. № 120/2025 г. на ВрОС, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпределение от 20.02.2025 г., по изп.д. № 20248990402606, на ЧСИ И. Ц., рег. № •••, при извършването на което не е отразена привилегията му. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност атакуваното решение. В подкрепа на това становище страната е изложила, че съдът неправилно е приложил нормите на ЗОЗ и изискването за вписване на особените залози в ЦРОЗ/АВ, тъй като съгл. чл. 3 от ЗОЗ залогодателят трябва да е търговец или лице по чл. 2 ТЗ. Счита, че изложените от съда мотиви противоречали на издадения акт по реда на чл. 417 ГПК. Излага, че договорът за залог се регулирал единствено от ЗЗД като в случая изискването за достоверна дата се изпълнява чрез нотариалната заверка на подписите на страните по него. Проверка за спазване на формалните изисквания била извършена в производството по издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1445/2024 г., на РС – Козлодуй. Счита спора за изцяло правен и концентриращ се в отговора на въпроса кой е приложимия закон и признаване на привилегията на кредитора, в чиято полза е учреден залог върху трудово възнаграждение. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и отразяване на привилегията на въззивника. В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частните въззиваеми С. Ц. Н., ЕГН •••••••••• и „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, не депозират отговори. Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на постановеното решение на 17.11.2025 г. и постъпване на жалбата на 24.11.2025 г. чрез ЕПЕП. Същата изхожда от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения: С постановеното по в.гр.д. № 120/2025 г. решение № 188/22.08.2025 г., ВрОС, ГО, II-ри възз. с., се е произнесъл по подадената от "БГ Куриер Експрес" АД въззивна жалба срещу извършеното по изп.д. № 20248990402606, на ЧСИ рег. № ••• разпределение от 20.02.2025 г., с което разпределена сума общо в размер на 10674.39 лв., набрана от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Св. Н., получавано в „АЕЦ Козлодуй“, без да е отчетена привилегията на жалбоподателя, основана на договор за особен залог на вземане, с нотариална заверка на подписите рег. № 30255/16.10.2024 г. Съдът е възприел, че единствения спорен въпрос е дали вземането на жалбоподателя „БГ Куриер Експрес“ АД се ползва с привилегия и, тъй като легитимацията е основана на издаден изпълнителен лист, въз основа на договор за особен залог, то на изследване подлежал въпросът дали в полза на този кредитор е учреден особен залог. След това е споделил становището на ЧСИ по въпроса и е заключил, че привилегията на обезпечен кредитор не може да се ползва от жалбоподателя. Спор между страните по въпросите за образуване на изп. д. № 20248990402606 на ЧСИ рег. № ••• и по присъединяване на настоящият жалбоподател като взискател не е налице. Посочените факти се установяват и от постъпилата преписка от изп. д. № 20248990402606. От преписката също се установява, че присъединения взискател се е легитимирал с изпълнителен лист № 769/18.12.2024 г., издаден възоснова на Заповед по чл. 417 № 891/18.12.2024 г., по ч.гр.д. № 1445/2024 г., на РС – Козлодуй. Видно от заповедта е, че същата вземането произтича от договор за особен залог върху вземане от 16.10.2024 г., обезпечаващ договор за паричен заем от 16.10.2024 г. В молбата за присъединяване вх. № 70234/19.12.2024 г. взискателят е посочил, че вземането му се ползва с привилегия – обезпечено е с особен залог. Към молбата е представен и договор за паричен заем от 16.10.2024 г., с нотариална заверка на подписите 30251, в който е вменено задължение да учреди особени залози върху вземанията си за трудови възнаграждения (чл. 8, т. 3). Представен е и договор за особен залог на вземане от 16.10.2024 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 30255, видно от който е, че договорът се сключва за обезпечаване на вземането на заложния кредитор по договора за заем. В чл. 2 страните посочили, че за обезпечаване на вземането по чл. 1 залогодателят – Св. Н., учредява в полза на заложния кредитор – „БГ Куриер Експрес“ АД особен залог върху вземането си по трудово възнаграждение по трудов договор с АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, допълнителните споразумения към него и всички последващи бъдещи изменения и допълнения на възнаграждението. Видно от разпределение от 20.02.2025 г. по изп.д. № 20248990402606 е, че разпределената сума от 10674.39 лв. е набрана в резултат на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н., което получава от работодателя АЕЦ „Козлодуй“. Посоченото не е спорно между страните и се установява от материалите по приложената преписка от изпълнителното дело. В ред първи, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е разпределена сума в общ размер от 288 лв., включваща неплатени такси на ЧСИ и дължими такси на взискателя „БГ Куриер Експрес“ АД, по които суми и привилегия не са наведени възражения в подадената от същия взискател жалба по чл. 463 ГПК. За погасяване на вземането на първоначалния взискател - „Банка ДСК“ АД е отнесена сума, представляваща 14% от общия размер на разпределяната сума – 1395.11 лв. За погасяване на вземането на присъединения взискател е отнесена сума представляваща 86 % от общия размер на разпределяната сума – 8560.47 лв. Начислени са такси по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ. Привилегии не са отразявани. Именно в тази насока е и оплакването на жалбоподателя, че обезпечението, осигуряващо му качеството привилегирован кредитор не е било зачетено при извършване на атакуваното разпределение. Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/22.11.2022 г., на ОСГТК на ВКС незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. Безспорно е, че взискателите имат право да защитят правото си на предпочтително удовлетворение ако то е нарушено при разпределението, чрез обжалването му. В случая жалбоподателят при присъединяването си се е легитимирал като взискател, чието вземане е обезпечено с учреден от длъжника по изпълнението особен залог. За съществуването на привилегията са представени доказателства, от които обаче не може да се направи подобен извод. Това е така защото императивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗОЗ определя стриктно и лимитативно кръга от лица, които могат да бъдат залогодатели по реда на ЗОЗ, а именно: търговци или лица по чл. 2 от Търговския закон (земеделски производители, занаятчии, лица, упражняващи свободна професия и др.). Разпоредбата не оставя възможност на страните по договора да уговорят нещо различно или по своя воля да разширят кръга на възможните залогодатели. Следователно особен залог учреден от лице извън кръга на посочените би бил нищожен, поради противоречие на закона, в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В случая жалбоподателят не оспорва, че представения договор за особен залог като сключен от физическо лице – залогодател, противоречи на ЗОЗ и, че посочения закон не може да намери приложение. Не се твърди и коментирания договор да е вписан в ЦРОЗ, с което фактическия състав по учредяването на особен залог би бил завършен, предвид конститутивното действие на вписването, съобр. разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОЗ. Настоящият състав намира, че доводът на жалбоподателя привилегията му да произтича от договор за залог, уреден в ЗЗД и обективиран в процесния договор от 16.10.2024 г. не би могъл да бъде споделен. Вярно е обаче, че именоването на договора за особен залог само по себе си не го превръща автоматично в такъв. Меродавен за определяне вида на договора е неговия предмет. В случая предметът на договора е определен от страните и той е учредяване на особен залог (чл. 2). Дори да се приеме, че представеният договор е такъв за залог по ЗЗД, то привилегията на жалбоподателя не би могла да бъде противопоставена на трети лица, в т.ч. и други взискатели, доколкото не са налице доказателства за учредяването на залога да е съобщено на длъжника. Съобщаване на работодателя – АЕЦ „Козлодуй“ действително е извършено, но същото касае налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на Св. Н. и е извършено по молба на взискателя „ДСК Банк“ АД, в рамките на изпълнителното производство. Няма спор в съдебната практика, че запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение, съгл. чл. 507 ГПК. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3 ГПК). Следователно наложеният по искане на друг взискател запор върху същото вземане на длъжника, не би могъл да ползва заложния кредитор или да го освободи от задължението му да съобщи за залога на третото задължено лице, за да може да противопоставя привилегията си на трети лица. Жалбоподателя сочи, че спазването на всички формални изисквания свързани със сключване на договора за залог и за преминаване към изпълнение върху заложеното имущество е било проверено чрез издаване на заповед за изпълнение. Този довод не би могъл да бъде споделен, защото не са налице доказателства за влизане на заповедта в сила. Отделен е въпросът, че стабилизирането на заповедта би обхванало съществуването на вземането и неговия произход, а не самата привилегия и противопоставимостта й на трети лица, респ. други взискатели. Няма да бъде коментиран като неотносим доводът, че другия взискател – „Банка ДСК“ АД ползва този вид залог за обезпечаване на вземанията си от физически лица. В заключение от изложеното атакуваното решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като не са претендирани. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд