Решение № 5188 от 30.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16628/2023 г.

наказателно дело № 20231110216628 по описа за 2023 година при участието на секретаря Йордана Ташева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 16628 по описа на СРС за 2023 година, за да произнесе решение, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на И. Н. М., чрез упълномощен представител – адв. А. Д. (вж. л.3-4 от съд. д.), против Наказателно постановление (НП) № VI-17 от 16.11.2023г., издадено от началника на 01 РПУ – СДВР, с което на осн. чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.25, ал.1 от Закон за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на разпоредбата на чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. В жалбата се сочат доводи, че отразените фактически обстоятелства в оспореното наказателно постановление не отговаряли на обективната действителност, като не била извършена проверка на описаните действия, които се сочи да осъществяват състава по чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. Изложено е и твърдението, че посочения като свидетел в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) – Г. Ц. Г. всъщност бил на адреса на полицейското управление, където е съставен самият Акт, а не на мястото на извършване на процесното деяние. Инвокират се и аргументи, свързани с механичното пренасяне на така описаната в АУАН фактическа обстановка в атакуваното НП без да се събират допълнителни доказателствени данни в посока доказване на нарушението и неговия вид по безспорен начин. Според жалбоподателя, към процесния момент и в указания от актосъставителя и административно-наказващия орган (АНО) район на столицата въобще не се е провеждало соченото в двата процесуални документа спортно мероприятие, а се е провеждал протест, който според средствата за масово осведомяване е бил организиран с разрешение на кмета на Столична община (СО) и е бил насочен срещу дейци на Българския футболен съюз (БФС), като в тази насока се сочи в жалбата, че жалбоподателят действително се е намирал в указания район на процесната дата, но по друг повод – живеел наблизо до мястото на процесната случка и се прибирал от работа; натъкнал се на горящи кофи за боклук, които искал да покаже по телефона на свой близък, когато бил привикан от полицейски служители, които „с груби изрази” го вързали и отвели в 01 РПУ – СДВР, въпреки че не е има е оказвал съпротива или някакво негативно отношение към тях. Предвид изложените в жалбата твърдения се счита за незаконосъобразно наложеното административно наказание и се иска отмяна на издадения санкционен акт с оглед липса на извършено нарушение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят И. Н. М., редовно призован, не се явява, като в залата не се явява и процесуалният му представител адв. А. Д., който с депозирана след заседанието писмена молба не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като излага допълнителни аргументи за отмяна на оспорения санкционен акт. Наказващият административен орган – началник на 01 РПУ – СДВР, редовно уведомен, не се явява, като неговият процесуален представител юрк. Калина Василева (вж. л.91 от съд. д.) предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, представя и писмени съображения в подкрепа на доводите си (вж. л.120-121 от съд. д.) и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение (вж. л.117 от съд. д.). Съдът, след като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази разпоредбите на закона, установи следното: По фактическите обстоятелства и доказателствените материали: На 14.11.2023г. Съюзът на Европейските федерации по футбол (УЕФА) уведомил с писмо БФС за взетото решение футболната среща между националните отбори на България и Унгария, която следвало да се изиграе на Националния стадион „Васил Левски” в столицата, да се проведе при закрити врати (т. е. без зрители) (вж. л.53 от съд. д.). По повод на това писмо БФС не пуснал за продажба билети за футболната среща. На 16.11.2023г., от 19:00 ч., на Националния стадион „Васил Левски” в столицата започнала футболната среща между отборите на България и Унгария, която била квалификация за Европейското първенство през 2024г., като до стадиона били допускани само лица по предварително заявени списъци пред УЕФА и БФС (вж. л.60 от съд. д.). На същата дата – 16.11.2024г., за времето от 17:00 ч. до 22:00 ч., на ул. „Ген. Й. В. Гурко”, в отсечката от бул. „Васил Левски” до бул. „Евлоги и Христо Г.и” в Столична община било заявено провеждането на масов протест с искане на оставка на ръководството на футболния ни съюз и провеждане на нов конгрес на БФС, като мероприятието било заявено от И. В.Г. и било съгласувано в общината (вж. л.60 от съд. д.). По повод на тези масови мероприятия директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи утвърдил подробна План-разстановка на полицейските и специализираните (жандармерийски) сили на МВР с оглед охрана на обществения ред при провеждане на тези масови мероприятия (вж. л.60-73 от съд. д.). Около 19:30 ч. на същата дата, ситуацията с протеста с искане на оставка на ръководството на футболния съюз и провеждане на нов конгрес на БФС излязла извън контрол, т. к. протестиращите лица започнали да замерят с бомбички и камъни полицейските служители, които били ангажирани в наряд по охрана на протеста. Сред полицейските служители бил и свид. К. С., който заедно със своите колеги предприели действия по разпръскване на протестиращите, при което били задържани множество лица. Сред задържаните бил и жалбоподателят И. Н. М., като свид. С. съставил полицейски доклад по случая (вж. л.19 от съд. д.), като жалб. М. бил „предаден на конвойна група и отведен” в полицейското управление (01 РПУ – СДВР) „във видимо добро състояние и срещу него не били ползвани физическа сила и помощни средства” – както е отразено в полицейския доклад. На въпросната дата (16.12.2023г.) свид. И. Т. (началник група ТП „Средец” в 01 РПУ – СДВР), въз основа на данните от документите, съставени от колегите му на място (на бул. „Патриарх Евтимий”), преценил, че има данни за административно нарушение, и затова на посочената дата, в присъствието на свид. Г. Г., съставил АУАН № VI-17 от 16.11.2023г. против жалбоподателя за това, че на 16.11.2023г., ок. 19:30 ч., в гр. София, по време на провеждане на футболна среща между националните отбори на България и Унгария на Национален стадион „Васил Левски” с начален час 19:00 ч., жалбоподателят участвал в масови безредици и предизвикал сбИ.е на (неустановено място) на бул. „Патриарх Евтимий”, което представлявало противообществена проява (спортно хулиганство) по ЗООРПСМ и не съставлява престъпление по чл.325 от НК, с което било нарушен чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. Въпросният АУАН бил подписан от актосъставителя свид. Т. и от свидетеля по съставянето му (свид. Г.), като бил връчен на жалб. И. М., който го подписал и отразил възражение, че не е извършил посочените нарушения. Въз основа на съставения АУАН № VI-17 от 16.11.2023г. и в рамките на срока по чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ, на 16.11.2023г. началникът на 01 РПУ – СДВР издал процесното Наказателно постановление № VI-17 от 16.11.2023г., в което били описани обстоятелствата по извършването на соченото нарушение, неговото фактическо описание (участва в масови безредици и предизвиква сбИ.е на бул. „Патриарх Евтимий” на 16.11.2023г., ок. 19:30 ч.), както и неговата правна квалификация – по чл.21, т.10 от ЗООРПСМ, като на осн. чл.30, ал.1, т.1 и чл.30а, ал.1 и чл.25, ал.1 вр. чл.21, т.10 от ЗООРПСМ и чл.53 от ЗАНН на жалбоподателя И. Н. М. било наложено административно наказание „глоба” от 1 000 (хиляда) лева. Началникът на 01 РПУ – СДВР издал и Заповед № 23-VI-14-0108 от 16.11.2023г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от една година (вж. л.18 от съд. д.). В срока по чл.30а, ал.2 от ЗООРПСМ била подадена жалба от И. М., чрез процесуален представител адв. А. Д. и било образувано настоящото съдебно производство по делото. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели И. С. Т., Г. Ц. Г. и К. Г. С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства:; писмо от 01 РПУ-СДВР от 01.12.2023г. (л.12), съставения АУАН № VI-17 от 16.11.2023г. (л.16), ЗППАМ № 23-VI-14-0108/16.11.2023г. (л.18), полицейски доклад (л.19), заповед за задържане (л.21), протокол за личен обиск (л.22), удостоверение за заемана длъжност от наказващ орган (л.46, 119), заповед № 8121з-127/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи (л.47), писмо от 15.05.2024г. от БФС (л.53), писмо от главния архитект на Столична община (л.56), писмо от 27.05.2024г. от СДВР (л.59), план-разстановка на полицейските сили (л.60-73), писмо от 09.10.2024г. от главния архитект на Район „Средец” (л.112, 115). Съдът извърши внимателна преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители И. Т., Г. Г. и К. С., като настоящият съдебен състав счете, че същите не се открояват с пълнота и изчерпателност, а по-скоро с „бледи спомени” за процесната случка и липсата въобще на преки възприятия относно процесния инцидент, в който се твърди, че е взел участие жалбоподателят. Свидетелят Т. (актосъставител) сочи данни за съставянето на АУАН въз основа на документи, съставени от полицаите на място, дава информация и за датата и времето на случката, и твърди, че жалбоподателят „бил участвал в безредици и е предизвикал сбИ.е”, защото било отбелязано в полицейския доклад (л.19), но в доклада изобщо не са описани подобни действия на жалбоподателя – пише само, че „при възникнали масови безредици и ескалиране на напрежението” е бил задържан жалбоподателят без яснота защо е бил задържан, което означава, че показанията на този свидетел не съответстват на отразеното в писмената документация по случая. Идентична е ситуацията и със свид. Г., който дава информация за „докарани доста лица”, които били участвали в масови безредици и сбИ.е на отразеното в АУАН място по време на футболна среща, което се опровергава от наличните документи по делото – зрители на футболната среща не е имало (л.53), а данни за сбИ.е и безредици, в които жалбоподателят да е участвал, няма отразени в полицейския доклад. От показанията на тези двама свидетели (Т. и Г.) може да бъде изведена в пълнота единствено информация относно процедурата по задържане на лицата в конкретната ситуация, конвоирането им до районното управление и съставянето на нужната документация във връзка със задържането, вкл. и съставянето на акта за нарушение, което кореспондира с наличната в делото документация. В показанията си свидетелят К. С. (пряко очевидец на случката) сочи в показанията си за наличието на протест срещу БФС, а не за спортно мероприятие, дава информацията за времето на случая (месец и година, приблизително време), съобщава за „ескалацията” и за действията на протестиращите – хвърляне на бомбички и камъни по полицията, както и за действията на полицията в създадената ситуация – предприето разпръскване на участниците, арест на същите и закарването им под конвой в полицейското управление, като показанията на свидетеля влизат в противоречие с показанията на другите двама свидетели относно действията на задържаните лица и мероприятието, за което става дума – очевидецът С. говори за хвърляне на бомбички и камъни от протестиращи лица, а другите двама говорят за участие в сбИ.е и в безредици на столичен булевард по време на футболна среща; в същото време, свидетелят С. твърди, че протестът е бил срещу стадиона на една столична улица (вж. л.124-гръб), но всичко това е в противоречие с отразеното в писмения документ на полицията по случая (докладна записка), съставен от същия свидетел, където никакви действия на лицето – жалбоподател няма отразени (!), но мястото е посочено (на столичния булевард „Патриарх Евтимий”). По изложените причини и съображения, частите от показанията на посочените трима свидетели, които противоречат помежду си или противоречат на налични в делото документи за случая, този съдебен състав не кредитира и не използва при формирането на своите фактически изводи, като излага фактите само за пълнота излага фактите в мотивната част на своя акт. Показанията и на тримата свидетели се явяват дефицитен доказателствен източник на релевантни към предмета на доказване обстоятелства, като в показанията и на тримата липсва информация относно каквато и да било свързаност или съпричастност на жалбоподателя към регистрираните от тях „масови безредици”, „ескалирало напрежение”, от една страна, а от друга – липсва информация и за конкретни негови действия относно „участие в масовите безредици”, „предизвикването на сбИ.е”, съотв. „замерянето с бомбички и камъни”, за които се говори от единия свидетел. В останалата част от показанията на свидетелите, която намира опора и кореспондира с наличните писмени документи, настоящият състав на съда кредитира изцяло и ползва при изграждането на фактическите си изводи по случая. По повод на писмените доказателства този състав на районния съд намира, че същите изясняват, приети по надлежния процесуален ред, изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, спомагат за проверка на налични гласни доказателства, като позволяват формирането на еднопосочни изводи за конкретния казус, поради което съдът ги цени и кредитира. Анализът на събраните доказателствени материали в тяхната съвкупност, с изключение на коментираните противоречия, позволява да бъдат установени фактите с нужната еднопосочност и еднозначност, поради което задълбочено обсъждане на източниците на доказателствена информация при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК не е наложително. При така установените фактически обстоятелства този състав на районния съд формира следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано физическо лице (санкционирания нарушител), в срока за обжалване по специалното правило на чл.30а, ал.2 от ЗООРПСМ (тридневен), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна изцяло при следните аргументи: При извършена служебна проверка за законосъобразност на така образуваното административно-наказателно производство, съдът намира, че както АУАН, така и НП, са издадени от материално и териториално компетентни органи, като компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ, който предвижда, че за извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на ЗАНН. В същото време, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.26, ал.1 от цит. з. началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление (чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ). От друга страна, разпоредбата на чл.57, ал.1 от Закона за МВР (ред., ДВ, бр.60 от 2020г. – в сила от 01.10.2020г.) предвижда, че полицейски органи са органите на Главна дирекция „Национална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”, Главна дирекция „Гранична полиция”, областните дирекции, дирекция „Миграция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, дирекция „Международно оперативно сътрудничество” и звената „Общинска полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.т. 1 – 3, 7 и 8. Доколкото свидетелят И. Т. се явява „ръководител на група ТП”, т. е. дейността му е част от охранителната дейност на МВР (чл.6, ал.1, т.2 от ЗМВР), като част от тази дейност попада териториално обслужване на населението и осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия (чл.14, ал.2, т.2 и т.5 от ЗМВР). Изложеното формира изводи у състава на съда, че свидетелят Т. се явява компетентен орган по чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ да съставя АУАН. По делото са представени доказателства, че издателят на НП заема длъжността „началник на РПУ” (вж. л.46 от съд. д.), както и министерска заповед от 2017г., с която (вж. т.1.6. от нея – л.47) началниците на районни полицейски управления са определени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗООРПСМ, т. е. правилата за компетентност са спазени и по отношение на наказващия административен орган, който е изпълнено изискването и на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ. Съдът намира, че и двата процесуални документа са издадени по правило в предвидените от закона ред и форма (вж. по-долу), както и при спазване на специалните срокове по чл.26, ал.2 от ЗООРПСМ до три месеца от извършване на противообществената проява – да бъде съставен акт за нейното установяване, като в случая АУАН е съставен в деня на извършване на соченото деяние. Изпълнено е изискването и на специалното правило чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ „не по-късно от 24 часа” от съставяне на АУАН началникът на районното полицейско управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице да издаде наказателно постановление (чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ) въз основа на приложените към преписката материали (чл.30а, ал.1 от ЗООРПСМ). Настоящата съдебна инстанция обаче констатира, че в хода на извънсъдебната фаза на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават процесното НП и се явяват формално основание за неговата отмяна. Императивната разпоредба на чл.42, ал.1 от ЗАНН въвежда някои изисквания към съдържанието на АУАН (реквизити), като актосъставителят следва да посочи в Акта датата и мястото на извършване на нарушението, т. е. времевите и пространствени параметри на соченото нарушение (чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН); описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено (чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН) и нарушените законови разпоредби (чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН). В разглеждания случай е отразено от актосъставителя в АУАН, че по време на футболната среща между България и Унгария на ст. „Васил Левски” (с начало 19:00 ч.), ок. 19:30 ч. на същата дата (16.11.2023г) жалбоподателят е „участвал в масови безредици” и е „предизвикал сбИ.е” на бул. „Патриарх Евтимий” (неустановено къде точно), което формира изводи за липсата на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и по-конкретно – липсва описание на извършените от жалбоподателя действия, които се твърди, че изпълват така вменения състав на нарушението по чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. Идентична е ситуацията и със съдържателната част на оспореното НП, където също е посочено „участие в масови безредици” (неясно кои и колко са безредиците!) и „предизвикване на сбИ.е” (неясно с кого и точно къде) като поведение на жалб. И. М., което той е осъществил „по време на футболната среща на стадиона”, но на друго място – цитирания по-горе столичен булевард. В тази връзка, съдът намира, че видно от съдържанието на двата процесуални акта, в същите липсва описание на конкретното изпълнително деяние на нарушението, което е вменено на санкционираното лице. От събраните по делото доказателствени материали се установява безспорно единствено, че на 16.11.2023г., ок. 19:30 ч., на бул. „Патриарх Евтимий”, „при възникнали масови безредици и ескалиране на напрежението”, жалбоподателят И. М. е бил задържан, предаден на конвойна група и отведен в 01 РПУ – СДВР „във видимо добро състояние” и без ползване на физическа сила и помощни средства (бел. с. – вж. полицейския доклад на л.19), като никъде – нито в този доклад по случая, нито в обстоятелствената част на АУАН и тази на НП няма посочване на конкретните действия, които жалбоподателят е извършил, за да се приеме, че ясно и точно описано самото нарушение, което се сочи, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Неяснота съществува относно твърдяното „участие в масови безредици” на жалбоподателя – в кои безредици е участвал той, колко са били тези „безредици” като бройка и къде са се случили. Към това следва да се посочи, че актосъставителят Т. сочи в показанията си, че жалб. М. е участвал в масови безредици и е предизвикал сбИ.е на булеварда, което било отразено в докладната записка, но видно от нейното съдържание става ясно, че жалбоподателят е бил задържан при възникнали масови безредици и „ескалиране на напрежението”, което е съвършено различно от ситуацията, отразена в АУАН и НП – участие в масови безредици и предизвикано сбИ.е, като няма отразени каквито и да било факти в полицейския доклад жалбоподателят да е бил участник в безредиците и да е предизвикал сбИ.е. За последното (сбИ.ето) няма никакви данни нито в писмените материали по преписката, нито в показанията на разпитаните свидетели, а наред с това в съдържателната част на АУАН и на НП изобщо не е посочено в какво сбИ.е е участвал и/или предизвикал жалб. М., с кое лице (лица) се е сбил и/или предизвикал, съотв. с какви действия е предизвикано сбИ.ето. На този фон, напълно странно и противоречиво звучат думите в показанията на очевидеца С., който е съставил и полицейския доклад по случая, в който „накратко е обяснил повода за задържането на лицето”, който говори за протестиращи, които са замеряли полицаите с бомбички и камъни на една улица (бел. с. – ул. „Гурко”) в столицата срещу стадиона, която няма нищо общо с коментирания булевард, на първо място; на второ – очевидно става дума за съвсем други действия (хвърляне на предмети /камъни/ и използване на пиротехнически изделия /бомбички/ – бел. с.) на участващите в друго масово мероприятие (протестът срещу БФС – бел. с.), които действия изобщо не фигурират като описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му в двата документа (АУАН и НП). По този начин, актосъставителят и наказващият административен орган „са постигнали двоен ефект” – от една страна, в описателната част на АУАН и на НП са отразени действия, за които няма никаква конкретност в какви „масови безредици” (колко, къде, с какви действия) е бил участник жалб. М., съотв. как е предизвикал сбИ.е (с кого, къде, с какви действия); от друга страна, посочените в двата документа действия въобще не кореспондират с наличните в делото доказателствени материали – в полицейския доклад не са посочени действията на жалбоподателя на въпросния булевард, а има само данни за задържането му, в показанията си очевидецът С. говори са различни действия на протестиращи лица, които са участници в друга масова проява (протест против БФС), при това на съвсем друго място в столицата (ул. „Ген. Й. В. Гурко”) , които нямат нищо общо с отразеното в съдържателната част на Акта и на НП. Не бива да бъде пропуснато и обстоятелството, че сочената като нарушена разпоредба на чл.21, т.10 от ЗООРПСМ единствено говори за предизвикване или участие в сбИ.ия като вид противообществена проява, т. е. инкриминирано е както предизвикването на сбИ.е (с друго лице или лица), така и участието в такова, възникнало вече, сбИ.е с друго лице или лица, като никъде в тази разпоредба не са споменати безредици или масови безредици, т. е. част от описанието няма съответствие в правната квалификация, първо; второ, след като законът разграничава хипотезите в цитираната разпоредба – те са две, като едната е „предизвикване”, т. е. активни действия да възникне /да се стигне/ до сбИ.е, на сбИ.е, и участие в сбИ.е, т. е. активни действия по нанасяне на удари по друго лице или лица, каквито са характеристиките на термина „сбИ.е”, но, и това е третото съображение, актосъставителят Т. и наказващият орган след него въобще не се посочили конкретната хипотеза от правната характеристика на нарушението, която съответства на даденото описание на същото, а от друга страна, са отразени действия, които изобщо не попадат в обхвата на цитирания законов текст. В обобщение, описанието на соченото административно нарушение се явява непълно и неясно, от една страна, а от друга, липсва описание на обстоятелствата, при които това нарушение е било извършено – с кои свои фактически действия се твърди, че е извършена вменената противообществена проява (спортно хулиганство) по смис. на ЗООРПСМ от страна на жалб. И. М., като е налице и противоречие между фактическото описание на твърдяното нарушение и неговата правна квалификация, което е основание за отмяна на оспореното НП. Следва да бъде посочено също така, че дефинитивната норма на чл.21 от ЗООРПСМ предвижда, че противообществената проява (спортно хулиганство) по смисъла на закона е проява, която не съставлява престъпление по Наказателния кодекс и е извършена „в спортния обект” (първа хипотеза за местоизвършване) или „в спортната зона” (втора хипотеза за местоизвършване) преди, по време или непосредствено след (три възможности за времеизвършване) спортното мероприятие, както и „на отИ.е или на връщане” (трета хипотеза за местоизвършване) от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, която проява се изразява в строго лимитирани и стриктно тълкувани противоправни деяния, изброени в петнадесет точки в цитираната разпоредба. За да бъде налице административно нарушение по посочения законов текст, следва да бъдат установени категорично следните обстоятелства, при кумулативна даденост: Н а първо място, да е налице „спортно мероприятие” по смис. на чл.2а от ЗООРПСМ, т. е. публични прояви, които се провеждат на обществено място и имат спортно-състезателен характер; Н а второ място, да е извършено действие или бездействие измежду изрично изброените в чл.21, т. т. 1 – 15 от цит. з. (напр. отказ за изпълнение на разпореждания на отговорни лица или полицейски органи, палене и поддържане на огън, хвърляне на предмети, носене на оръжие, боеприпаси, други опасни предмети, вещества и др. под.); Трето, въпросното деяние (действие или бездействие) да е било извършено на точно определени места – в спортния обект (обект и съоръжения, които служат за осъществяване на спортни дейности – напр. спортна зала, стадион, игрище и др. под.; вж. § 1, т.1 от ДР на ЗООРПСМ); в спортната зона (определена с акт на кмета на общината зона, в която се осъществява контрол или пропускателен режим и която включва поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и прилежащата територия и инфраструктура до 500 м от неговите граници – § 1, т.2 от ДР на ЗООРПСМ), или на отИ.е към или връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие; Четвърто, деянието по чл.21 от цит. з. да е било извършено в точно определен времеви диапазон – по време на спортното мероприятие, преди това мероприятие или непосредствено след завършването на спортното мероприятие. О т отразеното в съдържателната част на АУАН, както и тази в оспорваното наказателно постановление, става ясно, че противообществената проява, която е вменена на жалб. М. е била извършена „по време” на футболната среща между националните футболни отбори на България и Унгария, която е започнала в 19:00 ч. на Националния стадион „Васил Левски”, който се намира (ноторно известно обстоятелство) на бул. „Евлоги и Христо Г.и” № 38, а описаните действия на И. М. са станали ок. 19:30 ч. (след началото на мача). Казаното означава, че първото и четвъртото условие, посочени по-горе, са налични по принцип в случая. В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е извършил коментираните действия („участие в масови безредици” и „предизвикване на сбИ.е”) на бул. „Патриарх Евтимий” (неизвестно и неконкретизирано място от този дълъг столичен булевард), т. е. извън спортния обект (стадиона), а доколкото съгласно писмата на БФС и СДВР футболната среща е играна „на празни трибуни” (без публика) (вж. л.53 и л.59 от съд. д.), то единствените възможни други места за извършване на противообществена проява, които са релевантни съгласно нормата на чл.21 от ЗООРПСМ, се явяват хипотезата „на отИ.е или на връщане” от спортния обект, съотв. проявата да е в т. нар. „спортна зона”. По мнението на този съдебен състав „отИ.е към спортния обект” следва да бъде изключено, първо, защото обикновено това е свързано с време, предхождащо началния час на футболната среща, когато съответният зрител се отправя към стадиона навреме, преди началото на мача, и второ, никъде в двата документа (АУАН и НП) не се твърди проявата на жалбоподателя да е извършена на път към стадиона. Изключена следва да бъде и хипотезата „връщане от спортния обект”, която предполага завършване на спортното събитие (край на мача) и оттегляне на зрителите от стадиона, което с оглед отразения приблизителен час на извършване на сочената проява, не е след края на футболната среща, първо, и второ – не се твърди никъде от актосъставителя и от наказващия орган деянието на жалб. М. да е извършено „на връщане” от стадиона. При това положение, следва да се приеме, че в АУАН и в НП се има предвид спортната зона, в която жалбоподателят е извършил коментираните действия, което макар и да не е посочено изрично в двата документа, при вече изложените логични и доказателствено установени факти, се явява единствената възможност (правна и логична) деянието да бъде извършено на релевантното според закона място. Спортната зона обаче, по дефиниция (§ 1, т.2 от ДР на ЗООРПСМ) е зона, която включва поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект (стадиона в случая), и прилежащата територия и инфраструктура до 500 м от неговите граници, която зона е определената с акт на кмета на общината и в която зона се осъществява контрол или пропускателен режим. По делото се установи безспорно, че кметът на Столична община не е издавал акт, с който да определи спортната зона на коментираното спортно съоръжение (вж. л.56, 112, 113, 115 от съд. д.). Въпреки това обаче, предвид законовата дефиниция и особеностите на въпросната зона, по дълбокото убеждение на този съдебен състав бул. „Патриарх Евтимий”, където се твърди да са извършени действията от жалбоподателя, не попада в спортната зона на стадиона. Това е така, т. к. на този булевард не се намира имотът, в който е стадиона, а прилежащата територия и инфраструктура на отстояние от 500 м. от границите на имота, макар и да включват някои части от началото на булеварда (вж. Google Maps), не отговаря на характеристиката за тази зона – в нея трябва да се осъществява контрол или пропускателен режим, а както е видно от документите по делото булевардът не е включен в обхват на полицейски контрол или на пропускателен режим! (вж. планразстановка на полицейските сили – л.60-73). В допълнение – проблемът се задълбочава и от обстоятелството, че в нито един документ по делото, вкл. доклада за случая, АУАН и НП, няма изложени обстоятелства къде точно на въпросния булевард са извършени сочените действия от жабоподателя, вкл. и твърдения дали точно дадения район попада в обхвата на т. нар. „спортна зона”. При липсата на категорични и несъмнени доказателствени източници относно мястото на извършване на соченото нарушение (вж. показанията на очевидеца С. относно улицата на събитията), чието ангажиране е в тежест на наказващия орган, този състав на районния съд намира, че не се установява по категоричен и безспорен начин дали мястото на коментираните действия на жалбоподателя – някъде (неясно къде) на бул. „Патриарх Евтимий”, принадлежи към т. нар. „спортна зона”, или попада в така очертаните от разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на ЗООРПСМ граници на същата. Иначе казано – горепосоченото трето условие не се установява да е налице в случая, и да е доказано безспорно и категорично. Според отразените обстоятелства в АУАН и мотивната част на оспореното наказателно постановление се твърди, че на въпросната дата и час (16.11.2023г., ок. 19:30 ч.), на бул. „Патриарх Евтимий” жалб. И. М. е „участвал в масови безредици” и е „предизвикал сбИ.е”, с което нарушил чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. Въпросната разпоредба визира предизвикване или участие в сбИ.ия като деяние, което би могло да бъде квалифицирано като непристойна проява по ЗООРПСМ, ако са налице и другите обстоятелства за това. Сред събраните в делото доказателствени материали няма нито едно доказателство, от което да бъде изведен несъмнен извод, че жалб. М. е бил „участник в масови безредици” по време на спортното мероприятие, като се има предвид, че подобно участие в „масови безредици” не е и дефинирано в цитираната законова разпоредба. Отделно от това, съдът счита за недоказано категорично и несъмнено и другото деяние – „предизвикване на сбИ.е”, т. к. нито е ясно в какво точно сбИ.е е участвал, защото няма отразени такива факти в документите в делото, вкл. в коментираните АУАН и НП, нито е ясно с кого или с кои лица е било въпросното сбИ.е, предизвикано от жалбоподателя, като на този фон, свид. С. говори за съвсем друго място на събитията и за съвсем други действия на потестиращи лица (хвърляне на бомбички и камъни), за които обаче, няма изложени никакви обстоятелства и факти в съставения Акт и в издаденото НП. Изводът тук – коментираното по-горе второ условие за наличието на административно нарушение по чл.21 от ЗООРПСМ също не е доказано и установено по делото. Изричното посочване на конкретно извършените фактически действия от страна на жалбоподателя е необходимо с оглед обосноваността и доказаността на причинната връзка между поведението на лицето и предизвиканото сбИ.е. При подобно лаконично и оскъдно описание на фактическите обстоятелства, и в частност – действията на обвиненото лице, с които то било осъществило обективен признак от състава на административното нарушение – изпълнителното деяние, във всички случаи съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо съда, въпреки положените усилия за събиране на релевантна информация, да формира категорични изводи от фактическа и правна страна и оттук да обоснове категоричен извод за обективна съставомерност на деянието, за да бъде субсумирано то под сочената за нарушена разпоредба на чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. Настоящият съдебен състав намира, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените (тъй като засяга правото на защита на санкционираното лице) и не би могло да бъде санирано в хода на съдебното производство. Отделно от това, изхождайки от цитираната по-горе дефиниция за спортно хулиганство, съдът следва да посочи, че не се доказва да са налице условията за квалифициране на проявата на жалбоподателя, ако въобще е била извършена предвид наличната доказателствена съвкупност, като т. нар. „спортно хулиганство”. Видно от събрания по делото доказателствен материал и най-вече от показанията на свид. К. С. (съставител на докладната записка и пряк очевидец на масовите безредици по време на протеста срещу БФС), е видно че в случая въобще не става дума до участие на жалб. М. в сбИ.е или предизвикване на такова по време на провеждане на спортното мероприятие (футболната среща), а е ставало въпрос за друг тип масово мероприятие – организиран протест срещу БФС, като няма категорични и несъмнени доказателства жалбоподателят да е бил участник в този протест, където „възникнали масови безредици” и „напрежението ескалирало”, както се сочи в доклада на полицията (л.19 от съд. д.), при които жалб. М. е бил задържан и отведен от конвойна група в 01 РПУ – СДВР. Независимо от съвпадащите времеви параметри на двете събития – футболната среща и протестът срещу БФС, редица други обстоятелства, посочени по-горе, не позволяват някакви действия на жалбоподателя, ако са били извършени, на въпросния булевард, да бъдат квалифицирани и санкционирани по реда на ЗООРПСМ. Дори да се приеме, че има доказателства санкционираното лице М. да е взело участие във въпросния протест, то неговото участие не е свързано по никакъв начин с проведеното по същото време спортно мероприятие, което, видно и от писмата на БФС и документите от СДВР, се е провеждало при закрити врати, т. е. без публика (участието на зрители). Проблемът е, че няма нито отразени обстоятелства, нито са ангажирани доказателствени източници жалб. М. да е участвал в масови безредици, съотв. да е предизвикал сбИ.е или да е участник в такова. Въз основа на казаното следва изводът, че не е налице каквато и да било проява, която да е доказана като извършване, и да отговаря на необходимите признаци от обективна страна на административното нарушение „спортно хулиганство” по смис. на чл.21 от ЗООРПСМ. Дори да се приеме, че наличните доказателствени източници установяват, че лицето е „предизвикало сбИ.е”, то една такава противообществена проява би следвало да бъде описана и санкционирана по съвсем друг правен ред – този по УБДХ, а не избрания от актосъставителя и наказващия орган ред на ЗООРПСМ. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че изобщо не се установява от доказателствата по делото извършването на каквато и да било проява, която да има характеристиките на противообществена и да нарушава обществения ред както по ЗООРПСМ, така и по УБДХ, доколкото редица обективни характеристики на тези сходни нарушения не са установени по делото. Поради това, съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено и на материално правно основание – неправилно прилагане на материалния закон, защото наказващият орган изобщо не е преценил наличните в делото и преписката доказателствени материали, и без нарушението да е установено, е пристъпил към издаването на наказателно постановление. По повод на разноските, законовото особеното правило на чл.63д от ЗАНН гласи, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) (чл.63д, ал.1 от ЗАНН). Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част (чл.63д, ал.2, изр.1 от ЗАНН), като при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и правилата за прилагането им, уредени в наредбата п о чл.36, ал.4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна (чл.36, ал.2, изр.2 и изр.3 от ЗАдв). Също така по общото правило, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд (чл.36, ал.1 от ЗАдв), като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и д а съответства н а достойнството на адвокатската професия (чл.36, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗАдв), но възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес (чл.36, ал.2, изр.3 от ЗАдв). Също по правило, когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката (чл.36, ал.3, т.т. 1 – 4 от ЗАдв). При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна (наказващия орган) за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (вж. л.117) е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, но отправеното възражение за прекомерност следва да бъде разгледано. От друга страна, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение при усл. на чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), има своето основание, като същото следва да бъде възложено в тежест на СДВР, а въпрос на преценка на съда е какъв да бъде размерът на присъденото възнаграждение (вж. и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г.) и това е така, т. к. Съдът на ЕС приел със споменатото решение, че: а) чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; б) чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на тази разпоредба; при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл.101, § 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики; в) чл.101, § 2 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, вкл. когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР) на осъществилият правната помощ адв. А. Д. би следвало да заплати възнаграждение от 400.00 (четиристотин) лева (вж. л.37-38), но с оглед спецификата на делото, неговата несложност откъм фактически обстоятелства и правна квалификация, неутежнено съдебно следствие (проведени три заседания, разпитани трима свидетели и приети писмени доказателства), и доколкото реалните действия по делото на адвоката са изготвяне на жалбата и изготвяне на писмени молби преди съдебно заседание, т. к. адвокатът не се е явил в нито едно съдебно заседание по делото, като представянето на т. нар. „писмени бележки”, по скромното мнение на този съдебен състав не попада в понятието за юридическа защита и процесуално представителство, които с оглед критериите за оценка на адвокатските действия по чл.36, ал.3 от ЗАдв вр. чл.63д, ал.2 от ЗАНН и в светлината на задължителните указания на Съда на ЕС, възнагражденията за тях са съотв. 50.00 лева (за изготвяне на жалба) и 150.00 лева (за три молби – л.43 87, 127 от съд. д.), то и именно разноски в размер на 200.00 (двеста) лева (равностойни на 102.26 /сто и две и 0.26/ евро) отговарят на посочените от съда критерии и характеристики на делото. Тази сума следва Столичната дирекция на вътрешните работи да бъде осъдена да заплати в полза и по сметка на страната – жалб. И. Н. М.. При наличието на допуснати съществени нарушения по процесуалните правила, засегнали правото на защита на жалбоподателя, неправилно прилагане на материалния закон, при необоснованост на оспорения санкционен акт с оглед наличните в делото доказателства, и недоказаност на соченото административно нарушение и автора му, на осн. чл.63, ал.2, т.1, ал.3, т.1 и т.2, чл.63в и чл.63д от ЗАНН , СЪДЪТ