Решение № 42 от 21.1.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2124/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „СКВ Карго“ ООД, ЕИК 205892815, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“ ул. „Тинтява“ № 13Б, партер, представлявано от Н. И. П., в качеството й на управител, чрез адвокат З. Ч., против „Експрес Транс 2018“ ЕООД, с ЕИК 205024249, със седалище и адрес на управление в обл. Благоевград, общ. Симитли, гр. С., представлявано от Управителя - К. Д. К..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:

-2 886.80 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки) - възнаграждение по договор за спедиция за осигуряване на фериботен превоз от 08.07.2022 г. за превоз на 2 броя камиони на ответника (с peг. номер •••••••• и peг. номер ••••••••) на ферибота, отплаващ от пристанище Барселона, Испания и акостиращ на пристанище Чивитавекия, Италия, за което възнаграждение е издадена Фактура № 13220/11.07.2022 г. на ищеца;

-1 408.20 лв. (хиляда четиристотин и осем лева и двадесет стотинки) - възнаграждение по договор за спедиция за осигуряване на фериботен превоз от 11.07.2022 г. за превоз на 2 броя камиони на ответника (с peг. номер •••••••• и peг. номер •••••••• ) на ферибота, отплаващ от пристанище Бриндизи, Италия, и акостиращ на пристанище Игуменица, Гърция, за което възнаграждение е издадена Фактура № 13316/15.07.2022 г. на ищеца;

• 1 134.20 лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и двадесет стотинки) - лихва за забава, считано от настъпването на падежа по Фактура № 13220/11.07.2022 г. -от 12.07.2022 г. до 17.08.2025 г.

-551.71 лв. (петстотин петдесет и един лева и седемдесет и една стотинки) - лихва за забава, считано от настъпването на падежа по Фактура № 13316/15.07.2022 г. - от 16.07.2022 г. до 17.08.2025 г.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски по настоящото производство и по обезпечителното производство.

Твърди се от ищцовото дружество, че между „СКВ Карго“ ООД, ЕИК 205892815, и ответника - „Експрес Транс 2018“ ЕООД, с ЕИК 205024249, са възникнали договорни правоотношения в резултат на сключени договори за предоставяне на спедиторски услуги, които към настоящия момент са останали неуредени, доколкото ответното дружество не е изпълнило своите договорни задължения за заплащане на дължимо на ищеца

възнаграждение.

Твърди се, че „СКВ Карго“ ООД е дружество, специализирано в предоставянето на услуги по превоз и спедиция, като в хода на обичайната си търговска дейност, чрез кореспонденция между страните периодично са сключвани спедиционни договори, по силата на който „СКВ Карго“ ООД се е задължило, срещу съответното възнаграждение, да сключи договор за международен превоз на хора и товари по морски път (чрез ферибот) с външни доставчици, сред които Grimaldi Euromed S.p.A, регистрирано съгласно законите на Република Италия с адрес via М. Campodisola, 13-80133 Неапол, Италия, по отношение на TIR камиони, оперирани от ответника, по силата на който ищцовото дружество да се снабди с билети за превоз на тези камиони, както следва: 1 (едно) преминаване в посока „Барселона - Чивитавекия“ с насрочена дата на отплаване 09.07.2022 г., което е включено във Фактура № 13220/11.07.2022 г. на обща стойност 2 886,80 лева с ДДС, с настъпил падеж на 12.07.2022 г., и 1 (едно) преминаване в посока „Бриндизи - Игуменица“ с насрочена дата на отплаване 11.07.2022 г., което е включено във Фактура № 13316/15.07.2022 г. на обща стойност 1408,20 лева с ДДС, с настъпил падеж на 16.07.2022 г.

Навежда се, че основната дейност на ищцовото дружество се свеждала до организирането (в т. ч. воденето на кореспонденция, съгласуването и закупуването на билети за фериботни трансфери) на спедиции - превоз на камиони, ведно с техния товар от територията на Кралство Испания до Република Италия и Република Гърция (или обратно).

Твърди се, че „Експрес Транс 2018“ ЕООД е един от клиентите на „СКВ Карго“ ООД, опериращ с тежкотоварни МПС, с който ищцовото дружество е бил в трайни търговски отношения, като в случая, ответникът не е заплатил дължимите суми към ищеца по двете възлагания на ищеца да осигури и закупи за сметка на ответника на билет за фериботен трансфер от пристанище Барселона, Испания до пристанище Чивитавекия, Италия, ефективно осъществен на дата 08.07.2022 г., както и втори трансфер от пристанище Бриндизи, Италия до пристанище Игуменица, Гърция, ефективно осъществен на дата 11.07.2022 г.

Излага се, че механизмът на сключването на спедиционните договори от ищцовото дружество, когато такива се сключват с клиенти, с които е в трайни търговски отношения, включва възлагане по телефон да бъде осигурен необходим билет за конкретна дата и локация, закупуване на билета от ищцовото дружество и издаване на фактура за услугата от ищеца, като за този тип заявки за осигуряване на транспорт не се подписват отделни договори.

Твърди се, че възлагането на закупуването на двата отделни билета е било извършено от ответника по телефона на 07.07.2022 г. за трансфера, осъществен на 08.07.2022 г., и на 08.07.2022 г. за трансфера, осъществен на 11.07.2022 г., като услугата е била изпълнена от ищцовото дружество на 08.07.2022 г. относно първото възлагане и на 11.07.2022 г. относно второто възлагане, като в тези дни са били издадени и съответните фактури, които са доказателство за сключените договори.

Навежда се, че тъй като услугата по двете възлагания е изпълнена на 08.07.2022 г. за първото от тях и на 11.07.2022 г. за второто от тях, с което конклудентно ищецът е приел възлагането, за дата на сключването на договорите следва да се приемат датите на отплаванията за отделните трансфери, когато са били осигурени билетите от ищеца, т.е. 08.07.2022 г. на първия договор, и 11.07.2022 г. на втория договор.

Допълва се, че по Договор за спедиция - за осигуряване от ищеца на ответника на фериботен превоз за 08.07.2022 г. от пристанище Барселона, Испания до пристанище Чивитавекия, Италия, за превоз с ферибота на 2 камиона на ответника с peг. номер •••••••• и peг. номер ••••••••, с възнаграждение на спедитора по договора е в размер на 2886.80 лв. с включен ДДС, който договор е изпълнен от ищеца на 08.07.2022 г. и за изпълнението на който е издадена данъчна фактура 13220/11.07.2022 г. на „СКВ Карго“ ООД, а по Договор за спедиция - за осигуряване от ищеца на ответника на фериботен превоз за 11.07.2022 г. от пристанище Бриндизи, Италия до пристанище Игуменица, Гърция, за превоз с ферибота на 2 камиона на ответника с peг. номер •••••••• и peг. номер ••••••••, с възнаграждение на спедитора по договора е в размер на 1408.20 лв. с включен ДДС, за изпълнението на която услуга е издадена данъчна фактура 13316/15.07.2022 г. на „СКВ Карго“ ООД.

Навежда се, че предвид забавата в заплащането на услугите, предмет на съответните договори за спедиция на установения падеж, ответникът дължи и заплащането на законна лихва за забава върху неплатената част от главницата от деня на падежа до деня, предхождащ подаването на исковата молба, както следва - 12.07.2022 г. - 17.08.2025 г. и 16.07.2022 г. - 17.08.2025 г. по двете фактури, а именно по Фактура № 13220/11.07.2022 г. – лихва за забава в размер на 1134,20 лева периода 12.07.2022 г. -17.08.2025 г., и по Фактура № 13316/15.07.2022 г. лихва за забава в размер на 551,71 лева за периода 16.07.2022г. — 17.08.2025г.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.

Съобщението е изпратено до ответното дружество на посочения в исковата молба адрес, като е връчено редовно на управителя К. К. на 09.10.2025 година.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

С Определение № 2193/02.12.2025 година съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от пълномощника адвокат М., който поддържа исковата молба, като с оглед процесуалното поведение на ответника е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по спора, с което да бъдат уважени предявените искове, като бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество направените разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява законния представител, не се представлява.

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищцовото дружество чрез процесуалния си представител в съдебно заседание проведено на 13.01.2026 година е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК при наличие на посочените предпоставки.

Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.

Аргументите в тази насока са следните:

Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е явил лично управителя или не е изпратил упълномощен представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение изпратено до ответника на посочения в исковата молба адрес, като същото е връчено на управителя К. К. на 09.10.2025 година - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, ответникът не се е явил в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото дружество се явяват вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл. 239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: Фактура № 0000013220/11.07.2022 година; Фактура № 000013316/15.07.2022 година; Коносамент № S322563704/09.07.2022 година на английски език с превод на български език; Коносамент № S322566598/11.07.2022 година на английски език с превод на български език; Справки – 2 броя – с изчисления от лихвения калкулатор на НАП.

С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми, ведно с мораторната и законна лихва върху същите.

На основание чл. 52 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 1 януари 2026 г. всички дължими суми по делата - такси, разноски, депозити, глоби и др., следва да се заплащат в евро. Сумите, посочени до момента в лева, се превалутират в евро по официалния валутен курс.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК с оглед направеното искане от ищцовото дружество, и съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „СКВ Карго“ ООД сумата в общ размер на 1300,62 евро с равностойност 2543,80 лв. от които сумата в размер на 1080,00 /хиляда и осемдесет/ лева - представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство; 960,00 /деветстотин и шестдесет/ лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.№42334/2025г. по описа на СРС; 271,80 лева /двеста седемдесет и един лева и осемдесет стотинки/ - държавна такса за образуване на исковото производство; 40,00 /четиридесет/ лева - държавна такса по обезпечителното производство и 192,00 /сто деветдесет и два/ лева - заплатени разноски по изпълнително дело за изпълнение на допуснатите обезпечителни мерки.

Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1, вр. с чл.238, ал.1 ГПК, чл.78, ал. 1 ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът