Решение № 132 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 35/2026 г.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 5 от ЗН и в условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността. Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в село Пъстрогор, Хасковска област, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V (римско пети) по плана на село Пъстрогор, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 2644/ 16.04.1952г., кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-36/ 11.05.2002г., целият с площ от 1632 кв.м. (хиляда шестстотин тридесет и два квадратни метра), ведно с построените в имота две селскостопански сгради, при граници на УПИ: улица, УПИ III-131, УПИ IV-131 и УПИ VI- 131, който придобили по наследство от баща си К.А.Г., б.ж. на село Пъстрогор, Хасковска област, починал на 04.12.2014г. Посочват, че имотът се намира в тяхно владение към датата на подаване на исковата молба. Правото на собственост върху гореописания имот на наследодателя на ищците и техен баща К.А.Г. било констатирано в нотариален акт, вписан в книгата за собственост под № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г. на Районен съд-Свиленград, с който той бил признат за собственик на процесния поземлен имота, като придобит в резултат на възстановяване на собствеността с решение № 4003/27.09.1994г. на ОПК- Свиленград за възстановяване правото на собственост в съществуващи /стари/ реални граници и съгласно договор за продажба чрез търг на дълготрайни мат.активи, сключен с JIC на ТКЗС „Йордан Ципорков”- с. Момково. В разписната книга към плана на село Пъстрогор от 1952г. този техен имот бил записан за собствен на наследодателя им К.А.Г., като бил вписан и титулът му за собственост -нот. акт № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г. на Районен съд- Свиленград. Ищците посочват, че от 1994 г. и до смъртта си през 2014 г. имотът се е владял от баща им, а след неговата смърт от тях - неговите наследници. Посочват, че имотът е ограден и от 1994г. се стопанисва от семейството им и в момента имотът се владее от тях. Посочват, че нито наследодателят им, нито те някога са губили реалното си владение и собственост върху този имот, нито към имота са предявявани претенции за собственост от трети лица. Имотът им е деклариран по реда на ЗМДТ, първоначално от наследодателя им, като негова собственост, а след смъртта му от тях. Посочват, че заплащат дължимите данъци и такси за имота, откакто са го наследили, а преди това се плащали от баща им. Твърдят, че владението върху имота, както на баща им, така и тях е явно, постоянно, непрекъснато и спокойно. Молят, ако се приеме, че правото на собственост на наследодателя им не произтича от посочения констативен нот.акт и придобивните актове посочени в него, то твърдят, че баща им К.А.Г. е придобил собствеността върху имота в резултат на упражняваното от него давностно владние върху имота с начало 15.06.1994 г., в резултат, на което на основание чл.79 от ЗС бил придобил собствеността върху описания имот с изтичане на предвидената в закона 10 годишна давност. Ако не се приемело и последното последното твърдят, че ищците са придобили собствеността върху имота по наследство и в резултат на давностно владение на основание чл.79 от ЗС, включително като присъединяват тяхното владение към владението на наследодателя ни К.А.Г.. Посочват, че при извършена справка през м. декември 2025г. установили, че за имота на 05.05.2025г. е съставен Акт за частна държавна собственост № 10065 от 05.05.2025г., вписан в СП- Свиленград с вх. per. № 1306, дв.вх. peг. № 1304/2025г., акт № 55, том 5 на СП- Свиленград. Обосновават правен интерес от водене на производството, като посочват, че макар до настоящия момент Държавата да не е предявявала претенции към имота ни, то със съставянето през м.май 2025г. на посочения АЧДС ответникът се легитимирал за собственик на техния имот, поради което и за тях било налице правен интерес да установят правото си на собственост върху този имот по отношение на Държавата. Заявявят, че оспорват съставения Акт за частна държавна собственост № 10065 от 05.05.2025г., вписан в СП- Свиленград с вх. peг. № 1306, дв.вх. peг. № 1304/2025г., акт № 55, том 5 на СП- Свиленград, който удостоверявал невярното обстоятелството, че Държавата е собственик на гореописания техен имот. Твъдят, че Държавата не е собственик на гореописания имот, който бил тяхна собственост на посочените в исковата молба основания. Твърдят, че Държавата не е придобила собствеността върху имота им на посочените в АЧДС основания, нито са били налице предпоставките на закона за придобиването му от Държавата на посочените в АЧДС основания. Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в село Пъстрогор, Хасковска област, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V (римско пети) по плана на село Пъстрогор, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 2644/ 16.04.1952г., кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-36/ 11.05.2002г., целият с площ от 1632 кв.м. (хиляда шестстотин тридесет и два квадратни метра), ведно с построените в имота две селскостопански сгради, при граници на У ПИ: улица, У ПИ III- 131, УПИ IV-131 и УПИ VI- 131. Претендират разноски. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил от ответника – Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните. Ответникът е представил доказателства и е взел становище по същество на спора в първото по делото открито съдебно заседание, с което оспорва иска като неоснователен и оспорва нот. акт № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г. на Районен съд-Свиленград. Поддържа, че е собственик на имота на основание чл. 45, ал.10 от ЗСПЗЗ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание с правна квалификация чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, който е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е достатъчно да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от иска ищците се извежда от отразяването му на името на ответника в приложената акт за държавна собственост. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници № 1/16.01.2026 г. нас. Пъстрогор, Община Свиленград К.А.Г. е починал на 04.12.2014 г. и е оставил за свои законни наследници - двете си деца – синовете си С. К. А. и А. К. А.. От доказателствата по делото се установява, че процесният имот представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V (римско пети) по плана на село Пъстрогор, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 2644/ 16.04.1952г., кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-36/ 11.05.2002г., целият с площ от 1632 кв.м. (хиляда шестстотин тридесет и два квадратни метра), ведно с построените в имота две селскостопански сгради, при граници на У ПИ: улица, У ПИ III- 131, УПИ IV-131 и УПИ VI-131. Не се спори от страните, а и се установява от приетите по делото доказателства, включително и от приетия по делото нотариален акт от 01.10.1996 г., вписан в книгата за собственост под № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г., а и с оглед начина на трайно ползване на процесния имот (За стопански двор) съдът приема, че той е бил част от стопанския двор на бившето ТКЗС – с. Момково, общ. Свиленград. УПИ V в квартал 14А, образуван от имот 131 по плана на с. Пъстрогор, общ. Свиленград, одобрен със Заповед № 2644/16.04.1952 г. на Кмет на общ. Свиленград и кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-36/11.05.2002 г. на ИД на АГКК, гр. София, видно от представените доказателства, е част от Стопански двор на бивше ТКЗС. За Стопанския двор в с. Пъстрогор, по задание от ЛС на ТКЗС „Йордан Пипорков“, с. Момково, в ликвидация, през 1994 г. за изпълнение на техническите дейности по определяне на нормативно необходимите площи прилежащи към сгради и съоръжения, собственост на организацията, е изготвен Кадастрален план, приет с Протокол по чл. 45, ал.3 от ППЗСПЗЗ от 17.03.1994 г. Съгласно приетия Кадастрален план, за сграда 15 - Колародърводелска работилница и сграда 27 – Ярмомелка, със застроена площ от 0,187 дка, намиращи се върху процесния имот е отреден Парцел I от Стопанския двор, с площ от 1.470 дка. Видно от представените документи може да се направи извод, че Парцел 1 от Стопанския двор, с площ от 1.470 дка, съгласно приетия през 1994 г. Кадастрален план е идентичен с УПИ V в квартал 14А по плана на Стопански двор в с. Пъстрогор, общ. Свиленград. С § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 28/92 г. / са прекратени съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите, както и са прекратени всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратени са и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя. Предвидено е ликвидацията на тези организации да се извърши от Ликвидационни съвети - § 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите изменения на закона - § 28, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 45/95 г. / дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ /собствениците на земите, включени в тези организации/ или определени от него физически или юридически лица - § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представен е от ищците Договор за продажба чрез търг на дълотрайни материални активи от 15.06.1994 г. е закупил чрез търг сгради и прилежащите към тях терени – процесните имоти, при разпределянето на имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност това на ТКЗС „Йордан Пипорков“, с. Момково. По делото с исковата молба се навеждат твърдения, че за спорните имоти, представляващи част от имущество на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ на правоимащи лица. От ишцовата страна е представен Протокол № 10008 от 04.08.1995 г. на Поземлена Комисия гр. Свиленград, за въвод във владение на наследодателят на ищците К.А.Г.. В протокола е описано, че К.А.Г. се въвежда във владение на имотите, описани в Решение № 01008 от 25.05.1995 г. по чл. 18ж, ал. 1, № 02008 от 25.05.1995 г. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезли в сила. Тези решения, обаче не се представят по делото, поради което и съдът не може да направи извод на първо място, че на наследодателя на ищците е възстановена собствеността именно върху процесните имоти и именно в тях той е въведен във владение с протокола от 1995 г. В исковата молба е посочено, че процесният имот е възстановен на наследодателя на ищците с решение № 40003/27.09.1994 г/. на ОПК – Свиленград, но такова решение не е представено по делото. В представеното по делото от ответната страна удостоверение РД - 10-28/22.05.2026 г. от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Свиленград е посочено, че това решение не съществува в архива на преписките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и в информационната програма „Ферма III – Преписки по ЗСПЗЗ на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Свиленград. Единственото доказателство, от което може да се направи косвен извод, че на наследодателя на ищците е възстановена собствеността върху процесния парцел на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е наличието на данни за това по проведеното производство по издаване на констативен нотариален акт от 01.10.1996 г., вписан в книгата за собственост под № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996 г., в който е посочено, че се представя решение № 4003/27.09.1994 г. на ОПК Свиленград за възстановяване на правото на собственост, ведно с представения по делото Протокол № 10008 от 04.08.1995 г. на Поземлена Комисия гр. Свиленград, за въвод във владение. Няма данни по делото процесния парцел да попада и в статута на земеделски земи, определен с чл.2 от ЗСПЗЗ,респ. чл.1 от ППЗСПЗЗ. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в парцела са били изградени две сгради – на коларо-железарска работилница и на ярмомелка (мелница). Разпоредбата на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ не допуска възстановяването на правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ върху земите, които са прилежащи площи към сгради в стопанските дворове на ТКЗС. В конкретния случай следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 45, ал. 3 и чл. 48а ППЗСПЗЗ които са действали към този момент, тъй като стопанския двор, макар и парцелиран, видно от данните по делото, включително и от представените от ответника документи – протокол от 17.03.1994 г. за изпълнение на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и обяснителна записка към него, в които също е отразено, че парцелите на ТКЗС с. Момково са извън регулация. С протокола от 17.03.1994 г., комисията е приела нормативно определения размер на прилежащите площи. За парцел I е приета необходимата площ за съществуващите коларо-железарска работилница и на ярмомелка (мелница). За влезлите в сила планове по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, отнасящи се до стопанските дворове, се е съставял протокол от регионалните служби "Поземлена собственост", съдържащи данни за площта и границите на застроените със сгради и съоръжения земи. От страна на ответниците е представен план за парцелирание на стопански двор – землището на с. Пъстрогор и кадастрален план на стопански двор. Следователно не е имало пречка по предвидения в закона ред да бъде придобит парцел I, представляващ обслужващия терен на съществуващите коларо-железарска работилница и на ярмомелка (мелница) ведно с тях. Правата върху такъв имот са могли да бъдат придобити от правоимащи лица срещу дела им от имуществото на организацията по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ или ако няма желаещи от трети лица, но единствено и само на търг. По делото има доказателства да е проведен търг за този имот и ищците извеждат претендираното от тях право на основание проведен търг от Ликвидационен съвет на земеделска кооперация и сключване на договор за покупко-продажба, а впоследствие и издаване на констативен нотариален акт. За сключената от тях сделка са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 48а ППЗСПЗЗ (в редакцията към момента на сключване на договора от 1994 г.) при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери определени по реда на чл. 45, ал. 3. В тези случаи към тръжните книжа се прилага и скица, издадена от техническата служба на общината и заверена от общинската служба по земеделие. По делото е представен и приет и неоспорен от страните и Протокол № 8/ 20.04.1994 г., от който се установява, че на 20.04.1994 г. в с. Момково се е провел търг за продажба на имущество на ТКЗС „Йордан Пипорков“, с. Момково за процесния парцел в с. Пъстрогор, ведно с построените коларо-железарска работилница и ярмомелка и който търг е бил спечелен от наследодателя на ищците К.А.Г.. В процесния случай, видно от съдържанието на договора на търг са продадени както процесния парцел, така и построените в него сгради за коларо-железарска работилница и за ярмомелка, за което е сключен между Ликвидационния съвет на ТКЗС „Йордан Пипорков“, с. Момково и наследодателя на ищците К.А.Г. Договор за продажба чрез търг на дълотрайни материални активи от 15.06.1994 г.. От съдържанието на договора няма данни да е приложена скица, каквото е изискването на изр. второ от чл. 48а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Съдът обаче намира, че по този начин не е нарушен реда по сключване на договора и процедурата по провеждане на търга, съобразно действалата към този момент Наредба за търговете (отм.), тъй като в случая следва да се тълкува действителния смисъл на разпоредбата. Към момента на сключване на договора (15.06.1994 г.) разпоредбата на чл. 48а ППЗСПЗЗ е имала следното съдържание, съгласно ДВ бр. 72 от 1993 г. – "При продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3. В тези случаи към тръжните книжа се прилага и скица за територията на обекта, заверена от съответната служба "Земя и земеползване" за терените извън строителните граници на населените места, а за терените в населените места - от техническата служба на общинската администрация". Дори и да се приеме, че е следвало се представи скица към момента на сключване на договора, то този пропуск е изцяло преодолян в производството по издаване на констативния нотариален акт в полза на ищците, тъй като сред документите, за които е посочено, че са представени пред нотариуса, е цитирана и скица № 341 от 05.07.1994 г., презаверена на 15.08.1996 г. от ОПК – Свиленград идентична със скица № 1765/19.09.1996 г. В Договор за продажба чрез търг на дълотрайни материални активи от 15.06.1994 г. е посочена определената продажна цена в размер на 58430 лева. По делото е представена и неоспорена от страните и фактура № 1 от 21.04.1994 г. от която е видно, че определената цена е платена от наследодателя на ищците К.А.Г.. Видно от констативен нотариален акт от 01.10.1996 г., вписан в книгата за собственост под № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996 г., то и към него е била представена фактура № 1/21.04.1994 г. в потвърждение на платената цена. От представените по делото документи съдът намира, че не е нарушен реда по сключване на договора и процедурата по провеждане на търга, съобразно действалата към този момент Наредба за търговете (отм.). Няма спор, а и от представените от ответника доказателства, се установява, че съгласно приетия с Протокол по чл. 45, ал.3 от ППЗСПЗЗ от 17.03.1994 г. Кадастрален план, за сграда 15 - Колародърводелска работилница и сграда 27 – Ярмомелка, със застроена площ от 0,187 дка, намиращи се върху процесния имот е отреден Парцел I от Стопанския двор, с площ от 1.470 дка. Съдът намира, че изискването на чл. 48, ал. 1 ППЗСПЗЗ е спазено. Разпоредбите на чл. 48 и 48а ППЗСПЗЗ, в редакция към момента на сключване на договора, предвиждат специален ред за продажба на имуществото на прекратените организации по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ - чрез възлагане на лице с право на дял, или ако няма желаещ – чрез търг по реда на чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Търгът се провежда по реда на Наредбата за търговете, която в чл. 16 предвижда след приключване на търга със спечелилия го да се сключи писмен договор. Законодателят е предвидил облекчен ред за продажба на имуществото на бившето ТКЗС - чрез търг и сключване на договор в писмена форма. Към момента на сключване на договора на 15.06.1994 г. формата е обикновена писмена, съобразно предвиденото в чл. 16 от Наредбата за търговете, към която изрично препраща чл. 48, ал. 8 във вр. с чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. За първи път за продажбата на моторните превозни средства и недвижимите имоти от имуществото на организациите по § 12 се въвежда изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите с изменението на § 29, ал. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 79 от 1996 г.). Тази разпоредба обаче има действие за в бъдеще и не се отнася до сделките, сключени преди нейното влизане в сила. Поради посочения по-горе облекчен ред за продажба на имуществото на бившето ТКЗС – чрез търг и сключване на договор в писмена форма, наследодателят на ищците К.А.Г. е станал собственик на основание покупкопродажба на посочения обект. Сключването на писмения договор за покупко-продажба не завършват фактическия състав на прехвърляне на собствеността. Извършено е и плащане на дължимата цена, определена в резултат на проведения търг, с което вземането на продавача за продажната цена е удовлетворено и купувачът е изпълнил задълженията си, с което може да се приеме, че е завършен фактическия състав на придобиването и процесните имоти са придобити от К.А.Г., б.ж. на село Пъстрогор, починал на 04.12.2014 г. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 1 от 16.01.2026 г., то ищците С. К. А. и А. К. А. са единствени законни наследници на баща си К.А.Г. и като такива се явяват собственици и на процесните имоти по силата на наследствено правоприемство. Договорът за покупкопродажба не е нищожен. Императивното изискване за провеждането на търг по реда на чл. 48, ал. 10 ППЗСПЗЗ е спазено. В настоящия случай разпоредбата на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ също е неприложима. С тази норма законодателят е обявил за нищожни търгове за имущество на ТКЗС и други организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия и ред, както и сключените въз основа на такива търгове сделки. Порокът, предвиден в закона като причина за нищожността, е нарушаването на определените условия и ред за провеждането на търговете. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че условията и реда за провеждане на конкретния търг са нарушени. Нищожността в хипотеза та на § 11, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ настъпва по силата на закона (ex lege), не се поражда едва с издаването на заповед на областният управител, поради което не е необходимо изричното й обявяване от административният орган. С нормата на § 6г от ПЗР на ППЗСПЗЗ е предвидено областните управители да прогласяват нищожността на сделките по § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но текстът в тази норма следва да се разбира в смисъл, че наличието на нищожност на сделките като основание за изземването на имуществото, се констатира от областният управител за всеки отделен случай, а не в смисъл, че нищожността настъпва едва с прогласяването й от областният управител. Нищожността е вече настъпила с факта на допуснатите нарушения на правилата за провеждането на търга. Както се посочи по-горе, обаче, не се установява реда, предвиден в Наредбата за търговете, да е нарушен, а това от своя страна означава, че не могат да се проявят и правните последици на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нещо повече, дори и да се приеме, че са допуснати нарушения при провеждане на търга, следва да се има предвид, че нормата на § 11, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ е приета за първи път с ДВ бр. 28 от 1992 г., но впоследствие законодателят е приел друга разпоредба, която валидира нищожните сделки. Това е разпоредбата на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която сделките, обявени за нищожни по досегашния § 11 от преходните и заключителните разпоредби, запазват действието си, ако страните по тях не са си върнали полученото до влизането в сила на този закон. Налице е една валидационна норма предвиждаща валидиране на договорите, сключени с ликвидационните съвети на основание търгове, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия, ако до приемане на изменението на закона не се върнат насрещните престации. В случая са извършени престации по договора, и няма данни да са върнати, поради което договорът е валидиран. Разпоредбата на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСП333 има предвид само сделките, обявени за нищожни по § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията му преди 16.05.1995 г., какъвто е и настоящият случай. Изводът е, че с § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗДПЗЗ са визирани и валидирани само сделките, обявени за нищожни за периода от 01.01.1990 до 16.05.1995 г., за които е предвидено да запазят действието си, ако страните по тях не са върнали полученото до влизането на ЗИДЗСПЗЗ в сила. В случая няма данни страните по договора за покупкопродажба да са върнали взаимните си престации – на практика, това би означавало купувачът да върне имота, а на него да му бъде върната платена продажна цена. По делото няма доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че по делото по почин на ищеца са разпитани двама свидетели – А. И. А. и И.С.Т., които съда цени като безпристрастни, непротиворечащи си помежду си и с другите по делото доказателства. От свидетелските показания се установява, че процесният имот от продажбата му на наследодателя на ищците през 1994 г. се владее от него, а след смъртта му през м. 12.2014 г. и до настоящия момент се владее от ищците. По делото е представен от ищците констативен нотариален акт № 101 от 01.10.1996г., т. III, д. № 976/1996г. на Районен съд-Свиленград, съгласно който наследодателят на ищците е бил признат за собственик на имота. Твърди се в исковата молба, че този нотариален акт е вписан в разписната книга към плана на село Пъстрогор от 1952 г. Доказателства за вписването на нотариалния акт в разписната книга не се представят от ищцовата страна. Но видно от самия нотариален акт, то той е вписан в книгата за собственост към момента на съставянето му по № 101, том. 3, дело 976/1996 г., поради което и несъстоятелно се явява твърдението на ответната страна, че актът не е вписан. Настоящият съдебен състав намира, че още със сключването на писмения договор за покупко-продажба се завършват фактическия състав на прехвърляне на собствеността на процесните имоти на ищците, доколкото в него са описани както парцелът, така и построените в него сгради. По изложените съображения съдът намира, че е не са осъществени материалноправните предпоставки за придобиване на собствеността на процесните имоти от ответниците на посоченото в Акт за частна държавна собственост № 10065 от 05.05.2025 г., вписан в СП- Свиленград с вх. peг. № 1306, дв.вх. peг. № 1304/2025г., акт № 55, том 5 на СП- Свиленград и не е налице хипотезата на чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. Предвид установеното право на собственост на ищците на посоченото основание, съдът не следва да изследва посочените в исковата молба в условията на евентуалност основания за придобиване на правото на собственост от ищците. За пълнота, обаче съда намира, че следва да посочи следното: Дори да се приеме, че правото на собственост на Държавата произтича от разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, по силата на закона, тоест "ex lege", то съобразно събраните по делото доказателства, включително и обсъдените свидетелски такива, пак би се стигнало до правен извод, че ищците са собственици на процесния имот по силата на твърдяното от тях давностно владение и от това на наследодателя им. Придобиване по давност на вещ - държавна или общинска собственост не е било възможно поради забраната на чл. 86 от Закона за собствеността /ЗС/, в редакцията до 1996 г. Такава възможност е въведена след изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г., и с приемане на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, и двата в сила от 01.06.1996 г., от който момент изобщо би могла да започне да тече давност за имоти - частна собственост на държавата или общината. С разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г. /, съгласно която: "Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. ", е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Т. е. давността е спряна един ден преди изтичане на 10 – годишния срок, считано от 01.06.1996 г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд /КС/ е отменен мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, считано от влизането на решението в сила - 08.03.2022 г. Съгласно решението на КС, с обявяването на мораториума за противоконституционен не се засяга неговия досегашен ефект., т. е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 01.06.2006 г. до 08.03.2022 г. давността е била спряна. Владението, на което се позовават ищците, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, т. е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия. В горния смисъл е и задължителната съдебна практика постановена по чл. 290 от ГПК Решение № 108/10.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2010 г., II г. о., Решение № 445/21.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 283/2010 г., I г. о., Решение № 262/9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., Решение № 68/2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., Решение № 240/18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3274/2013 г., I г. о., и др. В процесния случай, ищците създават абсолютна достоверност в истинността на сочените от тях правопораждащи фактически твърдения относно изтеклата придобивна давност. Показанията на ангажираните от ищците свидетели, преценени с оглед на всички други данни по делото като незаинтересовани от изхода на спора, съдът приема за достоверни. Същите сочат фактическа власт, годна да направи ищците собственици, упражняващ я по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Отглеждането на еднокопитно животно в парцела от ищецът А. К. А., разрешено със становище от 07.02.2020 г. на Кмета на Община Свиленград и с нотариално декларираното съгласие на другия ищец, след смъртта на наследодателт на имота, е могло да стане достояние на действителния собственик. То представлява упражняване на фактическа власт върху имота според предназначението му и навежда на упражняване на собственически правомощия в пълен обем за ищците. Свидетелите сочат, че ищците и техния наследодател владеят процесните имоти от продажбата му на наследодателя на ищците на 15.06. 1994 г. След като по делото не е установено друго по смисъла на чл. 83 ЗС, следва да се приеме, че фактическата власт върху имотите е упражнявана непрекъснато от ищците и от техния наследодател за целия период от 15.06.1994 и до сега. И доколкото наследодателят на ищците е установил самостоятелна фактическа власт върху имотите при липса на правно основание за това, следва да се приеме, че по отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да намери правилото на чл. 69 ЗС, според което се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Предвид събраните по делото доказателства и от хронологията на законовите изменения по отношение на режима на държавната и общинската собственост следва, че в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., т. е в период от 10 години без един ден наследодателят на ищците е владял процесните имоти. През този период от време никой не е отнел фактическата власт от него, нито е демонстрирал спрямо него намерение за своене. Такова е демонстрирано от страна на Държавата едва с издаването на Акт за частна държавна собственост № 10065 от 05.05.2025г., вписан в СП- Свиленград с вх. peг. № 1306, дв.вх. peг. № 1304/2025г., акт № 55, том 5 на СП- Свиленград, когато и са начислени и платени данъци за имота за 5 години назад – от 2020 г.. До тази дата обаче, от отпадането на мораториума на 08.03.2022 г. са изтекли повече от 3 години, в които ищците вече като законни наследници на Костадин А. К. са продължили да владеят имотите. Съобразно изложеното се установява изрично, че ищците са осъществили и правнорелевантно владение по смисъла на чл.79 ал.I и чл.69 от ЗС, което на отделно оригинерно основание ги прави собственици. Извън горното, дори да се приеме, че по отношение на процесните имоти не е приложима действала забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти и предвид, че по делото се установи, че ищците и техния наследодател владеят процесните имоти от продажбата му на наследодателя на ищците на 15.06. 1994 г. , то на още по-голямо основание може да се направи извод, че ищците са осъществили и правнорелевантно владение по смисъла на чл.79 ал.I и чл.69 от ЗС, което на отделно оригинерно основание ги прави собственици. По разноските: Предвид изхода на спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски, които се установяват да са в размер на 1565.07 евро общо, съгласно представения от пълномощника на ищците списък на разноски. Мотивиран от гореизложеното, съдът