Решение № 278 от 8.4.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 515/2024 г.

Производството е образувано по искова молба вх.№ 3252/14.02.2024г., подадена от С. Х. Ю. с ЕГН ••••••••••, от •••, уточнена с допълнителна молба вх.№ 6635 от 29.03.2024г., с която срещу CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVERS, FRANCE с адрес •••, /„КАРДИФ- АСЮРАНС РИСК ДИВЕР“ АД, със седалище и адрес на управление •••, чрез клона си в ••• „КАРДИФ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на управление •••, регистриран в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 175190073, е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на „Ти би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление •••, сумата дължима по договор за застраховка „Защита 66+” по сертификт •••, а именно: -480 лева, представляваща застрахователно обезщетение, припадащо се на дела на ищеца от наследството на В.Н.М. с ЕГН ••••••••••, покриващо сумата на отпуснатия кредит от „Ти Би Ай Банк„ ЕАД по договор за кредит №7053269868/22.03.2022г. до размера на задължението на ищеца, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковете до окончателното плащане, както и направените разноски по делото. С исковата молба се претендират съдебните разноски. Фактически твърдения на ищеца: Ищецът е наследник, син на В.Н.М., ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Д., починал на ••• Приживе В.Н.М., ЕГН •••••••••• сключил с „Ти Би Ай Банк„ ЕАД Договор за кредит №7053269868/22.03.2022г. с общ размер от 1792.00лева. На 12.09.2022г., около 22:30 часа В.М. изпитал внезапен недостиг на въздух придружен с изпотяване. Във връзка с това посетил спешния център на МБАЛ-Д., където след извършен преглед се установило, че последния е със сърдечна декомпенсация и се налага спешна хоспитализация. Малко след това състоянието му се влошило и се наложило да бъде настанен в реанимационно отделение, където е интубиран и поставен на командно дишане. На 03.10.2022г., около 07:10 часа е настъпил летален изход. Видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на застрахователното събитие, причината за настъпването на смъртта е внезапен браиасистоличен арест. Съгласно предоставения с настоящата искова молба сертификат •••, при условията на договор за застраховка „Защита 66+” е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключен групов договор за застраховка между кредитополучателя, банката- кредитор и ответника по делото, по силата на което застрахователно правоотношение е гарантирано изплащането на остатъка по договора за кредит при възникване на предвидените в него застрахователни събития: смърт в резултат на злополука или заболяване или хоспитализация в резултат на злополука за над три дни на територията на цял свят. В качеството си на наследник, за ищеца възникнало право да претендира от застрахователната компания, в качеството й на застраховател по застраховка „Защита 66+”, да изплати на банката- кредитор обезщетение, представляващо непогасения остатък от размера на отпуснатия кредит. Със смъртта на кредитополучателя по договора за кредит, за банката като бенефициер възникнало правото да получи застрахователно плащане. Следва да се има предвид, че за настъпилото застрахователно събитие е заведена извънсъдебна претенция в резултат на което е образувана щета №87732/27.01.2023г.. В следствие на горното били изискани множество медицински документи, които били предоставени, но въпреки това към настоящият момент не постъпил отговор по така заведенета претенция, от който да е ясно дали банката бенефициер ще получи застрахователното плащане. Към настоящия момент липсват сведения „Ти Би Ай Банк„ ЕАД да е предприела действия относно предявяване на иск спрямо застрахователя за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. В изложението си ищецът основава претенцията си на чл.445, ал.2 от КЗ, съгласно която „Когато третото ползващо се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството“ . С исковата молба е направено искане за конституиране на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД като съищец. С определение№ 2964/13.11.2024г. съдът е конституирал като съищец “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление – •••, рег. с ЕИК 131134023 в ТР . В законовия срок съищецът не депозира становище. В срока по чл.131 от ГПК ответникът Cardif-Assurances Rrsques Divers, France чрез „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК 175190073, седалище и адрес на управление: •••, представлявано от М.Е.К., депозира отговор на исковата молба. Според ответника исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не сочи банкова сметка или друг начин за плащане, с оглед разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК. Въпреки че искането на ищеца е Кардиф да заплатят претендираните суми на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, същият следва да посочи банкова сметка за сумите, които при евентуално пълно/частично уважаване на исковете, Кардиф би било осъдено да му заплати лично, като разноски по делото. В отговор на заявените претенции, не се оспорва настъпване па застрахователно събитие по застраховката, нито факта, че Кардиф следва да платят застрахователно обезщетение по същата, но оспорват исковата претенцията за това плащането да се извърши в полза на “Ти Би Ай Банк” ЕАД. Между “Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ и “Кардиф Общо застраховане, клон България” КЧТ, от една страна и “Ти Би Ай Банк” ЕАД, от друга страна е сключена Групова застраховка “Защита за 66+” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Ти Би Ай Банк” ЕЛ А. Наследодателят на ищеца - г-н В. М., е бил включен в застрахователното покритие по посочената застраховка, в качеството си на кредитополучател по Договор за кредит №7053269868/22.03.2022 год., като в тази връзка от страна на Кардиф е издаден Сертификат №••• (Застраховката). По получена информация от “Ти Би Ай Банк” ЕАД, задълженията по посочения договор за кредит са погасени изцяло. Предвид това, извършване на плащания в полза на кредитора “Ти Би Ай Банк” ЕАД би довело до неоснователно обогатяване на същия. Съгласно условията на Застраховката, при погасяване на кредита ползващо лице по същата е застрахованият, респ. неговите законни наследници. Предвид това, считаме че иска на г-н С. Ю., за осъждане на Кардиф за заплатят застрахователно обезщетение по Застраховката в полза на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, е неоснователен. С оглед установяване на изложените факти и обстоятелства, се настоява задължаване на съшцеца “Ти Би Ай Банк” ЕАД да предостави информация по делото относно следното: 1.1. Дали задълженията по Договор за кредит №7053269868/22.03.2022 год.са погасени изцяло и към коя дата са погасени; 1.2. Кое/кои са лицата, погасили задълженията по Договор за кредит №7053269868/22.03.2022 год; 1.3. Какъв е балансът по Договор за кредит №7053269868/22.03.2022 год. към датата на настъпване на застрахователното събитие (03.10.2022 год.). С оглед изложеното, претендира се отхвърляне на исковете на г-н С. Х. Ю. като неоснователни и присъждане направените във връзка с делото разноски, съгласно списък на разноските. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата, в случай че същият е по-голям от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1 от 09 юли 2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от удостоверение за наследници № 4430/14.10.2022г., В.Н.М. починал на 03.10.2022г., като оставил наследници четирима низходящи, в това число ищеца С. Х. Ю.. Приживе В.Н.М., ЕГН •••••••••• сключил с „Ти Би Ай Банк„ ЕАД Договор за кредит №7053269868/22.03.2022г. С договора на кредитополучателя е отпусната сума от 1600лева. Кредитодателя е кредитирал и застрахователна премия от 192лева по застраховка „Защита 66+” по сертификт •••, като общата предоставена сума става на 1792.00лева. С договора е уговорена възнаградителна лихва върху заетата сума в размер на 34,13%, като общо дължимата сума от кредитополучателя възлиза на 2496,94лева, съгласно погасителен план инкорпориран в самия договор за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита е 25.03.2024г. Между “Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ и “Кардиф Общо застраховане, клон България” КЧТ, от една страна и “Ти Би Ай Банк” ЕАД, от друга страна е сключена Групова застраховка “Защита за 66+” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Ти Би Ай Банк” ЕЛ А. Наследодателят на ищеца - г-н В. М., е бил включен в застрахователното покритие по посочената застраховка, в качеството си на кредитополучател по Договор за кредит №7053269868/22.03.2022 год., като в тази връзка от страна на Кардиф е издаден Сертификат №•••. По делото са представени медицински документи, в това число: Епикризи- пет броя; Експертно решение № 3027/168/221013;Направление за хоспитализация от 03.08.2022г.; препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1273/03.10.2022г. от Община град Д.; Катетеризационен протокол № 1188/2021 от 14.06.2021г.;Амбулаторен лист № 22215400CAD4/03.08.2022 на д-р И.Ч. В своята съвкупност представените писмени доказателства удостоверяват, че на 12.09.2022г., около 22:30 часа В.М. изпитал внезапен недостиг на въздух придружен с изпотяване. Във връзка с това посетил спешния център на МБАЛ-Д., където след извършен преглед се установило, че последния е със сърдечна декомпенсация и се налага спешна хоспитализация. По- късно е настанен в реанимационно отделение. На 03.10.2022г., около 07:10 часа настъпил летален изход. Видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на застрахователното събитие, причината за настъпването на смъртта е внезапен браиасистоличен арест. Съгласно представена справка вх.№ 21416/18.11.2025г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, неоспорена от страните, задълженията по Договор за кредит №7053269868/22.03.2022г. са изцяло погасени, като на 21.04.2022година е последното плащане. Договора е приключен и архивиран в системата на банката. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.383 ал.3 КЗ и чл.118 ал.1 от КЗ. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3, изр. последно КЗ и чл. 382, ал. 3, ирз. първо от КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя. Искането е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита. Безспорно по делото е установено, че наследодателят на ищеца – В.Н.М., приживе е сключил с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № 7053269868/22.03.2022 г., по силата на който му е предоставена сума в размер на 1600 лева, увеличена със застрахователна премия по застраховка „Защита 66+“, като общият размер на кредита възлиза на 1792 лева. Не се спори, че същият е бил включен като застраховано лице по групова застраховка, сключена между кредитора и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ, удостоверено със сертификат № •••. От представените по делото медицински документи се установява настъпването на застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице на 03.10.2022 г., причинена от внезапен брадиасистоличен арест. Независимо от това, от приетата по делото и неоспорена от страните справка, издадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, се установява, че всички задължения по договора за кредит са били изцяло погасени към 21.04.2022 г., т.е. значително преди настъпване на застрахователното събитие, както и преди предявяване на настоящия иск. Договорът е бил приключен и архивиран в системата на банката. Съгласно чл. 383, ал. 3 от Кодекс за застраховането (КЗ), при застраховки, сключени във връзка с договор за кредит, застрахователното обезщетение се изплаща в полза на кредитора до размера на неизпълненото задължение. Разпоредбата отразява обезпечителния характер на този вид застраховки, чиято цел е да гарантират погасяването на дълга към кредитора при настъпване на покрит риск. От друга страна, съгласно чл. 118, ал. 1 от Кодекс за застраховането (КЗ), застрахователното обезщетение се дължи само при наличие на застрахователен интерес към момента на настъпване на застрахователното събитие, като същото не може да надхвърля размера на действително претърпената вреда. В конкретния случай към датата на настъпване на застрахователното събитие – 03.10.2022 г., както и към момента на предявяване на иска, не е съществувало неизпълнено задължение по процесния договор за кредит, тъй като същият е бил изцяло погасен още на 21.04.2022 г. При това положение липсва вреда, подлежаща на обезщетяване, както и застрахователен интерес от изплащане на обезщетение. Предвид обезпечителния характер на застраховката и уговорката обезщетението да се изплаща в полза на кредитора, след пълното погасяване на кредита отпада основанието за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като не съществува дълг, който да бъде покрит. Ето защо съдът приема, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноските, сторени за адвокатско възнаграждение в размер на 368,13евро/720лв./ Водим от изложеното, Д.кият районен съд