Решение № 4297 от 28.9.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 270/2026 г.

Административен съд - Пазарджик28.09.2026reporting judge Георги Петров

Ruling

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, София да му заплати сумата от 255,65 евро (500 лева), както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024г до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, София, сумата от 66,47 евро(шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулско защита. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне. СЪДИЯ: /п/ �

Grounds

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

  1. Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
  1. Образувано въз основа на Определение № 2180 от 01.12.2025 г. с което производството по гр. дело № 20245220104461 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024 година. е било прекратено, а исковата молба на Н. Н. А., в момента в Затвора Пазарджик, изпратена по компетентност на Административен съд Пазарджик.
  1. Пред районния съд са били предявени искови претенции от Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик, да бъде осъден С. А. Б., с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. •••, да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Н. Н. А., [ЕГН] в размер на 500 лева , ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024г до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден А. Т. Ч., с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. •••, да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Н. Н. А., [ЕГН] в размер на 500 лева , ведно със законната лихва върху сумата , считано от дата на увреждането – 11.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
  1. Първоначално подадената искова молба, по указания на районния съд е била конкретизирана от пълномощника на ищеца с молба вх. № 28871 от 21.11.2024 г.(л. 23 по г.д. № 4461/24), като заявените в двете молби факти и обстоятелства се свеждат до следното :

На 11.10.2024г., около 14:00ч., А. натиснал сигналния бутон в килия 111, в Първо отделение на Затвора Пазарджик, при което се явили надзирателите А. Т. Ч. и С. А. Б.. А. ги попитал кога ще му върнат молбата декларация на един лист, а те му отговорили, че са докладвали където трябва, но не му казали на кого са докладвали. Казали му, че може да не му върната молбата - декларация, тъй като няма дата. А. твърди, че след 5 минути пак натиснал сигналния бутон. В килията му отново дошли двамата надзиратели. Ищецът поискал да се срещне с инспектор по „Социална дейност и възпитателна работа“ А. Б., но те му казали, че няма кой да се занимава с него. След 5 минути отново натиснал сигналния бутон. Ответниците влезнали в килията му, при което С. А. Б. започнал да го удря с юмруци по главата, а ищецът се отбранявал и седнал върху леглото с ръце. А. Ч. му казал, че ще му счупи кокалите в затвора и че щял да умре там и няма да му дадат молбата. Ищецът поискал да го прегледа лекар, но Ч. и Б. му казали, че лекарите вече са си заминали. След като им казал, че ще пише жалби срещу тях, Б. му отговорил с нецензурни думи.

Ударите с юмруци не били много силни с двете ръце общо 12 удара.

Ищеца поддържа, че Ч. и Б. са го третирали унизително, изтезавали са го и са имали спрямо него нечовешко поведение, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в главоболие; високо кръвно налягане; не е спал цяла нощ от страх да не се повтори побоя, болки и страдания от увреденото здраве, във връзка с което поискал лекарска помощ, но такава му била отказана в нарушение на разпоредбата на чл. 117,ал.3 от ЗИНЗС..

Счита се, че употребата на сила м процесния случай е била неправомерна, ненужна и не са били налице случаите, посочени в глава девета, раздел III от ЗИНЗС, а именно: явно неподчинение и/или отказ да се изпълни законово нареждане или забрана; при физическа саморазправа, нападение или посегателство върху техния живот или на друго лице; за предотвратяване на бягство, при задържане или конвоирани на лишените от свобода, ако се окаже съпротива и/или не се подчинява.

Твърди се, че нанесените удари в областта на главата му са в нарушение на вмененото задължение по закон на ответника Б. при употреба на физическа сила да пази здравето на лицето срещу което се употребява силата.

  1. В контекста на правилото възведено в чл. 205, ал. 1 АПК, с Разпореждане № 1676 от 07.04.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без движение производството по делото, като е указал на ищеца, че следва в седем дневен срок от съобщаването, ясно и точно да конкретизира, дали исковите му претенции са насочени срещу С. А. Б. и А. Т. Ч. в качеството им на физически лица и за причинени му от тях неимуществени вреди от действията им като физически лица или пък исковите му му претенции са насочени срещу С. А. Б. и А. Т. Ч. в качеството им държавни служители от администрацията на Затвора Пазарджик и за причинени му от тях неимуществени вреди от действията им в качеството им на държавни служители от администрацията на Затвора Пазарджик.
  1. В отговор на указанията на съда с писмена молба, от процесуалния представител на ищеца е заявено, че наред с първоначално конституираните с исковата молба ответници, Б. и Ч., в качеството им на служители към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, исковата претенция следва да се счита за заявена и срещу самата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
  1. Като е приел, че исковите претенции, насочени срещу С. А. Б. и А. Т. Ч., както и искането да бъдат те осъдени солидарно с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплатят на А. процесното обезщетение са недопустими, с Определение № 2030 от 27.04.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е върнал исковата молба в тази ѝ част и прекратил производството по делото, по отношение на тези искови претенции.

Този съдебен акт е оставен в сила с Определение № 3264 от 08.07.2026 г., постановено по к. а. дело № 712 по описа на Административен съд Пазарджик за 2026г.

  1. Така предмета на текущото производство се концентрира по отношение на искането на А., Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, към Министерство на правосъдието да бъде осъдена да му заплати сема в размер на € 255,65 (500 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г., до окончателното ѝ изплащане.

Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

  1. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Георги Бенковски“, № 153, чрез процесуалния представител юрк. Р., в депозирани писмен отговор е на становище, че исковата претенция на А. е недоказана фактически и неоснователна.

Заявява се, че твърденията в исковата молба, не отговарят па обективната истина и двамата служители Ч. и Б. не са употребявали физическа сила или помощни средства срещу лишения от свобода А. на въпросната дата. Били са проверени само документите пренасяни от А. за наличието па забранени вещи, предмети или наркотични вещества. Не са били отнемани и никакви документи от личния багаж на лишения от свобода А..

Сочи се, че по същия случай е било образувана проверка в Районна прокуратура Пазарджик по преписка № 6764/24 г., по която с Постановление № 6764 от 16.04.25 г., на районната прокуратура, е било отказано образуване на досъдебно производство и преписката е била прекратена.

Според ответника, след като в процесния случай, не е била използвана физическа сила и помощни средства, то не е било необходимо и оказването на лекарска помощ.

Счита се, че служителите от ответната администрация са изпълнили своите задължения и не са налице незаконосъобразни действия, насочени персонално към ищеца по делото.

Тази позиция се поддържа и в пледоарията по същества на спора от процесуалния представител на ответника юрк. Й.

Иска се претенцията за парично обезщетение на А. да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита..

  1. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че исковите претенции са недоказани и следователно неоснователни.

II. За фактите:

  1. В представена по делото Справка изх. № 107-30-1921# 9 от 29.04.2026г.(л.125), изготвена от началник Затвора Пазарджик е посочено, че на 11.10.2024 г., при прибиране на лишения от свобода А. от дело в гр. София, на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, съобразно който, на лишените от свобода се извършва задължителен обиск при влизане и излизане от мястото за лишаване от свобода, постовия на пост № 6 мл. инспектор Ч. е извършил обиск на лишения от свобода А. и проверка на багажа му за неразрешени вещи. При проверката не му е взимана никаква молба както твърди лишения от свобода А.. Пояснено е, че когато се извършва проверка на багажа служителя проверява за наличието на неразрешени вещи, а не чете съдържанието на написаното в молбите и жалбите.

Към справката е приложено писмено сведение от мл. инспектор Ч., в което подробно са описани действията, предприети спрямо А. на 11.10.2024 г. В сведението изрично е заявено, че спрямо лишеният от свобода Н. А., по време на проверките, като и през останалото време не е използвана физическа сила, същият не е заплашван или удрян от някого. Не е имало конфликт между А. и служителите от администрацията на затвора.

Приложено е и писмено сведение от мл. инспектор Б., в което също е заявено, че спрямо лишеният от свобода А., няма проявено особено или лично отношение при извършване на проверките. Никога не е бил заплашван с думи или по някакъв друг начин, както и никога не е бил удрян. Б. твърди, че никога не е виждал или чувал някой от служителите на администрацията да е удрял А. или да са го заплашвали.

  1. По повод две жалби подадени от лишения от свобода А. до Районна прокуратура Пазарджик е била образувана преписка 6764/24 по описа за 2024 г.(л. 170 и сл.).

В жалбите на А. са били заявени твърдения за евентуално осъществен състав на престъпление от общ характер. Преценено е било, че твърденията, изложени в сигналите, не са ясни, поради което е възложена проверка от полицейски служител в сектор ООМЛС при ГД „Национална полиция“ към МВР, насочена към изясняване на обстоятелствата и събиране на данни за евентуално осъществен състав на престъпление, налагащо намесата на прокуратурата.

В хода на проверката са били снети писмени обяснения от подателя на сигнала Н. А., който е заявил, че на 11.10.2024 г., около 10:00 ч., е бил върнат в Затвора Пазарджик от Затвора София, където е бил конвоиран във връзка с участието му по дело. В коридора на затвора в гр. Пазарджик го чакали трима надзирателите А. Ч., Т. С. и И. С.. Служителите изискали от лишения от свобода А. да постави багажа си на маса и пристъпили към извършване на проверка. В багажа си лишения от свобода А. носел много документи, които надзирателите започнали да преглеждат, като А. твърдял, че са сторили това, за да проверят дали има изготвени от него жалби срещу тях. След като проверили документите му, надзирателите накарали А. да се съблече, за да му бъде извършена и лична проверка. Когато лишения от свобода А. поискал да разговаря с дежурния главен надзирател, служителите му заявили, че той няма да се занимава с него. А. заявил, че при проверката, надзирателите са му нанесли удари, както и че очевидци на извършените спрямо него действия са станали лишените от свобода С. Я. и Д. Г.. При проверката са били снети писмени обяснения от въпросните свидетели, в които те са заявили, че са присъствали на ситуации, в които надзирателите извършват обиск на лишения от свобода А., но не са чули отправяне на закани спрямо него, както и не са присъствали на нанасяне на побой на същия.

В хода на проверката са били снети сведения и от надзирателите от Затвора Пазарджик, а именно Т. С., И. С., А. Ч. и С. Б.. Всички те са потвърдили, че на въпросната дата са извършили проверка на лишения от свобода А. след завръщането му от Затвора София. При проверката те проверили за наличие на забранени вещи, след което извършили и по-обстоен обиск на лишения от свобода, тъй като се завръщал от друг затвор и това било стандартна процедура. Уточнили са, че по време на проверката не е имало конфликт между тях и лишеният от свобода, както и че не са използвали физическа сила спрямо него.

При това положение, прокурорът от Районна прокуратура Пазарджик е формирал извод, че в случая не са налице достатъчно данни за извършено от служители на администрацията на Затвор Пазарджик престъпление от общ характер. Въз основа на тази констатация, е отказано да бъде образувано досъдебно производство и производството по преписка вх. №6764/24 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик е било прекратено.

  1. Според представената по делото Медицинска справка от 25.05.2025 г.(л. 185 по г. д. № 4461/2024), изготвена от д-р Б. от Медицински център Затвор Пазарджик, за периода от 11.10.2024г. до 21.10.2024г., името лишения от свобода А. присъства два пъти в амбулаторния журнал на Медицинския център, съответно:
  • на 14.10.2024г. под амб. № 5489, като е отбелязано, че е изготвена конвойна справка и са дадени медикаменти които взема често: „МАГНЕ Б6“, „ФАМОТИДИН“, „ВАЛЕРИАН“ и „АНАЛГИН“. В журнала е отбелязано още, че „Не личат травматични увреждания“. Прегледът е осъществен от медицински фелдшер Е. Б..
  • на 16.10.2024г. под амб. № 5525 е направен запис в журнала по повод конвойна справка, без посещение на затворника.
  1. В Сведение от 27.01.2025 г.(л.206), инспектор „Надзорно-охранителна техника“ към Затвора Пазарджик е посочил, че записите от DVR устройствата в сградата на затвора, не се архивират на външни носители. Съгласно изискванията, системата за видеонаблюдение обхваща : общи части, коридори и зоните със засилена охрана. Видеонаблюдение не се осъществява в спални помещения(килии) и всички санитарни възли. DVR устройствата в затвора, съхраняват запис за период от 14 до 25 дни. Към 27.01.2025г., няма налични видеозаписи от дата 11.10.2024г.

Тоест информация от видеозаписи, във връзка с твърденията на А. не е налична.

  1. В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите С. А. Я. и Д. П. Г..

Свидетеля Я. твърди, че процесния случай е бил през 2024 г., но не си спомня точно датата. Той бил на ежедневен престой на открито (каре), прибирал се от престоя и разбрал, че ставало въпрос за някакъв документ, който охраната е взела от А.. А. си искал документа. Служител от администрацията му казал, че е взел документа и го е дал на отдельонния. Казал му е, че има командир, който е разпоредил да се вземат нещата на А.. След това А. звъннал на алармата и искал да му дадат документа. Същият ден, след обяд Ясов бил на телефона чул А. да иска лекар и да се види с инспектор социални дейности, но служителите на администрацията го наругали. Я. заявява, че не е видял да има физически контакт между охраната и А.. Това, което е видял, са разговорите, репликите във връзка с документа, който А. искал. След това А. му сподели, че са го били, но Я. не е виждал такова нещо, не е присъствал и не може да потвърди, че е имало побой. Тогава титуляри били А. Ч. и беше С. Б..

Я. твърди, че обитава килия, която е разположена срещу тази, обитавана от А.. Когато отворили килията на А., имало и други служители от охраната, но Я. го прибрали в неговата килия, но чул, че се отваря килията на А., защото Я. бил на телефона. Я. не знае кой точно служител от охраната е отворил килията на А.. Твърди, че А. имал червено по лицето, като това видял на другия ден на карето, но не може да каже, че това е в резултат на случката от предния ден. А. бил разтроен, викал, цяла нощ не били спали. Я. извикал един от старшините да кажат на А. да не вика повече. Притесненията на А. били свързани с документа, който му били отнели. Ставало въпрос за някакъв служебен документ за адвокат, да се яви адвоката му на някакво дело.

Свидетеля твърди, че е присъствал, когато А. търсел медицинска помощ и надзирателят му казал, че ще го качат. Случая с искането на документа бил сутринта към 09:50 часа, а после след 14:00 часа, А. искал да отиде до инспектора по социални дейности. След обяд, Я. чул да отварят килията на А., като по това време свидетеля бил на телефона. Я. не може да каже кога А. е искал да отиде до лекар.

Свидетеля заявява, че доколкото знае, въпросният документ не е върнат досега на А..

  1. Свидетеля Д. Г. твърди, че през октомври месец на 2024 г., А. се върнал от София от дело и му взели някаква молба-декларация - документ на А.. Охраната му я взела. В 10:00 часа му направили обиск в килията. Килията на Г. била до тази на А. с обща стена. А. започнал да се ядосва, да вика и няколко пъти натиснал сигналния бутон. Искал си документа обратно, а охраната не му го давала. Г. не знае, дали документът въобще е върнат на А.. Свидетеля заявява, че не чул да има някакви физически контакти между А. и охраната. Г. не е чул, служители от охраната да са влизали след обяд в килията на А., понеже те влизали тихо, но разбрал за това на другия яден. Когато били на карето, Г. видял А., който имал червено по главата, но нямал наранявания. А. му казал, че един от надзирателите го е бил и от там са тези следи. Искал да се срещне с главния надзирател, после искал да се срещне с неговата инспекторка Б., но реакция нямало. А. викал през прозореца, че иска да го заведат в медицинския център, но без резултат. Не го завели в центъра. Г. твърди да е чувал А. да вика, да реве и да се ядосва, по цяла нощ не спял и викал. През целият ден в който са се случили въпросните събития и на другия ден А. бил в това състояние. Оплаквал се, че го боли главата.

ІІІ. За правото :

  1. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В случая исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество.

При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието, наложено на А. в затвора Пазарджик през процесния период от време, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

  1. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е установен принципа, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

  1. При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

  1. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция изисква наличие на изрично задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

  1. Следва обаче да се съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс, длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.
  1. Според общото правило на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

Конкретните хипотези, които регламентират предоставянето на медицинско обслужване в контекста на твърденията на ищеца са следните :

Според чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, като болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време.

Съобразно чл. 139, ал. 2 от ЗИВЗС, при получаване на данни или установяване на следи от насилие лицето се освидетелства и се предприемат мерки за оказване на медицинска помощ. Случаят се докладва незабавно на съответния началник, който уведомява прокурора, упражняващ надзора за законност.

Според чл. 145, ал. 1 от ЗИНЗС, след употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие лекарят е длъжен да окаже незабавна медицинска помощ на пострадалото лице и подробно да регистрира причинените увреждания, ако има такива.

  1. От събраните по делото данни обаче, не е възможно да се направи еднозначен, несъмнен и безпротиворечив извод, за това, че в определен момент на 11.10.2024г., А. е поискал да му бъде предоставено медицинско обслужване, че това искане е било отправено към конкретен служител от администрацията на Затвора Пазарджик и че исканото медицинско обслужване му е било отказано.

Свидетеля Я. твърди, да е чул как А. иска да бъде отведен на лекар, но не сочи към кой конкретно служител от администрацията е било отправено това искане и дали въобще е било отправено към служител. Все в тази насока, Я. твърди, че чул неизвестно кой надзирател да казва на А., че ще го отведат при лекар. Относно наличието на „..червено по лицето..“ на А., свидетеля не твърди да е последица от употребена срещу него физическа сила.

Другия свидетел Г. пък твърди, че А. викал през прозореца, че иска да го заведат в медицинския център, но без резултат - не го завели в центъра. Тези заявени от свидетеля данни сочат, че евентуалното искане на А. за предоставяне на медицинско обслужване е било отправено не към конкретен служител от администрацията на затвора, а през прозореца на обитаваното от ищеца помещение.

  1. Обратно, както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, според представената по делото Медицинска справка от 25.05.2025 г., на 14.10.2024г., тоест непосредствено след твърденият от ищеца случай на 11.10.2024 г., в журнала на центъра, под амб. № 5489 е било вписано, че е изготвена конвойна справка и нему са дадени медикаменти които взема често: „МАГНЕ Б6“, „ФАМОТИДИН“, „ВАЛЕРИАН“ и „АНАЛГИН“. Очевидно, А. е бил лично в Медицинския център, доколкото в журнала е била отразена констатацията - „Не личат травматични увреждания“. Прегледът е осъществен от медицински специалист - медицински фелдшер Е. Б..

Така отразените данни не са оспорени от ищеца. В контекста на прежде изложените съображения, те ще следва да бъдат приети за истинни.

Всичко това, изключва възможността да се формира заключение, че твърденията на ищеца за това, че е имал нужда от медицинско обслужване, че е поискало такова да му, бъде предоставено, но служители от администрацията на Затвор Пазарджик му отказали, са истинни. Тези твърдения останаха недоказани в процеса.

  1. Според чл. 112, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин.

Това обаче е възможно да бъде сторено, само когато е абсолютно необходимо, в следните случаи, предвидени в чл. 113, ал. 1 от ЗИНЗС: при явно неподчинение и/или отказ да се изпълни законово нареждане или забрана; при физическа съпротива, нападение или посегателство върху техния живот или върху живота на друго лице; за предотвратяване на бягство при задържане или конвоиране на лишен от свобода, ако той окаже съпротива или не се подчинява.

Съобразно чл. 118, ал. 2 от ЗИНЗС, за употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие се съставя доклад и се уведомява незабавно съответният прокурор.

  1. В процесния случай, нито се твърди, нито се установява да е бил съставян доклад по реда на чл. 118, ал. 2 от ЗИНЗС за употребена спрямо А. на 11.10.2024 г. физическа сила.

Относно употребата на физическа сила, така както се твърди в исковата молба, не се представиха нито писмени, нито пък гласни доказателства. Двамата разпитани по делото свидетели еднозначно заявяват, че не са виждали на 11.100.2024г., спрямо А. да е била употребявана физическа сила.

Не се установи и соченото зачервяване по главата на ищеца да е било последица от приложена спрямо него физическа сила от служител на администрацията на Затвор Пазарджик.

Това налага да се приеме, че исковата претенция на А. е изцяло недоказана и следователно неоснователна.

ІV. За разноските :

  1. С оглед констатираната неоснователност на исковата претенция, на ответната администрация се дължат сторените в производството разноски, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита, определено по реда на чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС в размер на € 66,47.

Ето защо, Съдът

Cited provisions

23