Решение № 400 от 1.4.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1287/2025 г.

от ЗМСП. На второ място в мотивите се посочва, че е налице и третият елемент от понятието за свързаност на предприятията, предвиден в чл. 4

от ЗМСП, а именно че е налице вертикално интегриран пазар. Управляващият орган обосновава тези свои твърдения с това, че дейността на „РОЛПЛАСТ“ ЕООД е била свързана с ресурсно осигуряване на „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД и придобиване на произведени от последния продукти, а „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД от своя страна предоставяло на „РОЛПЛАСТ“ ЕООД произведени стъклопакети или иначе казано крайният продукт, който бил продаван от страна на „РОЛПЛАСТ“ ЕООД след това „РОЛПЛАСТ ГРУП“ ЕООД пък отдавало под наем на „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД цех за производство на стъклени единици и производствено оборудване. В тази връзка и позовавайки се на обясненията, които са дадени в членове 3(3)

от R- 651/2014 и R-800/2008 и Препоръка 2003/361 относно определението за микро макро и средни предприятия и чл. 4

от ЗМСП приема, че е налице третият елемент. Административният орган е приел, че преструктурирането на „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД чрез отделянето му от „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и свързаните с него дружества, както и промените в правната му форма и собственост са предприети единствено с цел да се изпълнят критериите за допустимост на МСП за подпомагане от ЕС. Органът е приел, че при кандидатстване по процедура BG16RFOP002-3.004 „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“ бенефициентът е предоставил неверни и непълни данни с цел да получи безвъзмездна финансова помощ. Като е направил заключение за това, че дружеството „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД не покрива характеристиките на МСП, а на голямо предприятие, е направил извод, че то към момента на подаване на заявлението за кандидатстване не е бил допустим бенефициент и по тази причина е счел, че са налице основания за прекратяване на административния договор на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, като на основание чл. 43 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година е определи 14-дневен срок, в рамките на който дружеството да възстанови неправомерно получени средства в размер на 1 438 428,16 лв. Решението е връчено по електронен път чрез ИСУН 2020 на 23.10.2025 година, тъй като видно от представената разпечатка тогава за първи път е отворено /лист 179/. Решението е оспорено с депозирана на 04.11.2025 година жалба, като именно по повод на нея е образувано и настоящото съдебно производство. С цел доказване компетентността на органа, издал обжалвания административен акт с преписката е представена Заповед № РД-14-41 от 29.01.2025 година, издадена на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 5 и чл. 27, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, § 12, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 20 на Министерския съвет от 25.02.2022 година, чл. 166, ал. 2, изр. второ, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година на министъра на финансите, т. 1 от Решение № 574 на Министерски съвет от 13.07.2016 година от министъра на иновациите и растежа, с която същият е определил лицето И. Д. И. да изпълнява функциите на управляващ орган /лист 28/. По делото като доказателства чрез административната преписка са приложени и приети: справка, свалена от „АПИС“ относно актуалното състояние на дружествата „РОЛПЛАСТ 2007“ ООД, „РОЛПЛАСТ 2007“ ЕООД, „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД, „РОЛПЛАСТ СТРОЙ“ ЕООД, „РОЛПЛАСТ ГРУП“ АД , „СТРОЙ МОНТАЖ МН“ ЕООД, „РОЛПЛАСТ ТРАНСПОРТ“ ООД /лист 29-34/; справка, свалена от „АПИС“, относно борят на осигурените лица в „РОЛПЛАСТ“ ЕООД, „РОЛПЛАСТ ГРУП“ АД, „РОЛПЛАСТ ТРАНСПОРТ“ ООД /лист 35-39/; Годишен консолидиран доклад за дейността, доклад за независимия одитор, консолидиран финансов отчет на дружеството „РОЛПЛАСТ“ ЕООД /лист 40/; Аналитична оборотна ведомост за счетоводна сметка 401 на дружеството „Гласпроект“ ООД за периода 01.01.2018-31.12.2018 година /лист 43/; Аналитична оборотна ведомост за счетоводна сметка 401 на дружеството „Гласпроект“ ООД за периода 01.01.2019- 31.12.2019 година /лист 44/; Аналитична оборотна ведомост за счетоводна сметка 401 на дружеството „Гласпроект“ ООД за периода от 01.01.2021 до 31.12.2021 година /лист 45/; Аналитична оборотна ведомост за счетоводна сметка 411 на дружеството „Гласпроект“ ООД за периода от 01.01.2018 година до 31.12.2018 година /лист 46/, за периода 01.01.2019 година до 31.12.2019 година /лист 46, гръб/, за периода 01.01.2020 година до 31.12.2020 година /лист 47/, за периода 01.01.2021 година до 31.01.2021 година /лист 47 гръб/, за периода 01.01.2022 година до 31.12.2022 година /лист 48/ и за периода от 01.01.2023 година до 31.12.2023 година /лист 48 гръб/; договори за финансиране, наем, заем, доставка /лист 50-81/. Приложени са също така Общите условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /лист 102/ и Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-3.004 „Подкрепа за пилотни и демонстрационни иновации за ефективно използване на ресурсите /лист 129/. В хода на настоящото съдено производство са представени следните документи, приети от страна на настоящият съдебен състав като годни писмени доказателства: с молба вх. № 7636 от 05.12.2025 година е представена извадка от ИСУН за изпращане на оспорения акт на дата 22.10.2025 година и извадка от деловодната система за изпращане на жалбата /лист 178/; доклад на OLAF на английски език /лист 94/. С молба вх. № 920 от 05.02.2026 година от страна на жалбоподателя е представен опис на доказателства, ведно със съответните приложения. С Протоколно определение от 30.01.2026 година съдът е допуснал изслушването на вещо лице преводач от английски език, което да извърши превод на доклад на ОЛАФ, като за вещо лице е определена В. М. П.. С Уведомление вх. № 1653 от 02.03.2026 година вещото лице е представило извършената експертиза/ превод на български език, възлизащ в обем от 38 страници /лист 224-246/. Така дадена експертизата съдът я кредитира изцяло, тъй като е направена компетентно и съответства на останалия писмен доказателствен материал по делото. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – София Област, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

от Регламента, с цел премахване на различията, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, и за улесняване на координацията между различните инициативи на Съюза и националните инициативи за МСП, както и с цел постигане на по – голяма административна яснота и правна сигурност, определението за малки и средни предприятия, използвано за целите на Регламента следва да се основава на определението дадено в Препоръка 2006/361/ЕО на Комисията от 6 ма 2023 година относно определението за микро, малки и средни предприятия. С Решение на СЕС от 27 февруари 2014 година по дело HaTeFo, С-110/13, което се отнася до тълкуването на чл. 3,§ 3, четвърта алинея от Препоръка 2003-361 (възпроизведена в чл3§3 от Приложение 1 на Регламент /ЕС/ № 651/2014), която е аналогична на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП е прието, че чл. 3,§ 3, четвърта алинея от приложението към Препоръка 2003-361/ЕО на Комисията от 6 ма 2003 година относно определението за микро, малки и средни предприятия трябва да се тълкува в смисъл, че предприятия може да се считат за „свързани“ по смисъла на този член, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно единствено икономическо образувание, посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, дори те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в чл. 3, § 3, първа алинея от това приложение. Според мотивите на СЕС, изложени в т. 28 – т. 30 макар от самия текст на чл. 3,§ 3, първа и четвърта алинея от Приложението към Препоръка за МПС да следва, че тези разпоредби по принцип се отнасят само до случая, в които предприятия имат едно от изброените в чл. 3, § 3, първа алинея, букви а) – г) отношения (както са дефинирани в чл. 4, ал. 5) ЗМСП, от това не би могло да се заключи, че формалното неспазване на това условие пречи във всички случаи да се установи свързаният характер на разглежданите предприятия, доколкото препоръката за МПС следва да се тълкува с оглед на съображенията за нейното приемане. В т. 31 от мотивите на решението е посочено, че „определението за свързани предприятия цели да достигне до по – добро схващане за реалната икономическа позиция на МПС и да се изключи от квалификацията като МПС тези групи от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази на МПС, с цел да се гарантира, че от различните норми или мерки, установени в полза на МПС, ще се възползват само тези предприятия, които наистина се нуждаят от тях. Тези съображения посочват също, че за да се ограничи колкото се може повече проучването на съществуващите отношения между предприятията, които преминават между физически лица, отчитането на тези отношения се свежда до случаите, в които тези предприятия упражняват дейност на съответния пазар или на съседни пазари. Според т. 32 и т. 33 от мотивите на решението, доколкото предоставените на МПС предимства съставляват най – често изключения от общите правила, като например в областта на държавните помощи, определението за МПС трябва да бъде предмет на стриктно тълкуване. При тези условия, за да може да се обособят само предприятия, които действително представляват независими МПС следва да се прецени структурата на МПС, които образуват икономическа група, чиято мощ надхвърля мощта на такова предприятие и да се следи определението за МПС да не се заобикаля поради чисто формални съображения. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че във възникналия правен спор категорично не са налице първият и вторият елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 4, ал. 8, във връзка с ал. 5 от ЗМСП. На първо място от представените чрез административната преписка доказателства, а така също и от събраните в хода на настоящото съдебно производство не се установява да е налице някоя от хипотезите, визирани в чл. 4, ал. 5 от ЗМСП, като в допълнените следва да се посочи, че напълно основателно е възражението посочено в жалбата от страна на жалбоподателя, че в мотивите си административният орган не е посочил, коя измежду тези четири хипотези счита, че е била налице. В мотивите си, както вече имаше повод да се посочи, управляващият орган само посочва, че са налице такива зависими взаимоотношения между дружествата „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „РОЛПЛРАСТ ГРУП“ АД, които се осъществяват посредством физическото лице С. Н.. Тези извъди обаче на административният орган се явяват необосновани. По делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че тези две дружества /„Ролпласт“ ЕООД и „Ролпласт Груп“ АД/ по някакъв начин са част от управляващите органи на дружеството жалбоподател. По косвен начин, но неуспешно управляващият орган е опитал да докаже тази свързаност с факта, че лицето С. Н., в качеството си на физическо лице и като управител на двете дружества „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „РОЛПЛАСТ ГРУП“ АД е поел ангажимент да бъде солидарен длъжник по договор за банков кредит от 14.06.2019 година, сключен между Уникредит Булбанк и „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД. В случая обаче, става въпрос за едни облигационни отношения, но не и за някакъв вид зависимост между свързани лица, защото за да е налице такава, както се посочи в чл.4, ал.5 от ЗМСП се изисква да са налице специфичен вид зависимост, които насочват най – вече в посока на участие на едно и също лице в управлението на двете дружества, а в настоящата хипотеза това не е така, тъй като към датата на подаване на формуляра за кандидатстване на „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД лицето С. Н. по никакъв начин не е фигурирало в управлението и представителството му. Евентуално предходно участие на същото лице в него също не би оказало отрицателно въздействие, тъй като би ставало въпрос за вече прекратени управленски отношения. Ето защо, съдът счита, че по един необоснован косвен начин управляващият орган чрез превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 4, ал. 8, във връзка с ал. 5 от ЗМСП е достигнал до извод, че са налице първите две предпоставки от фактическия състав. Третият елемент от фактическия състав за свързаност на предприятията по смисъла на чл. 4, ал. 8, във връзка с ал. 5 от ЗМСП изисква предприятията да извършват дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани (съседни) пазари. Съгласно § 1, т.7 от ДР на ЗМСП „съответен пазар“ е пазарът по § 1, т. 5 от ДР на Закона за защита на конкуренцията. Макар ЗЗК към който ЗМСП препраща да е отменен, аналогична дефиниция се съдържа и в действащия ЗЗК – § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК. Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК „съответен пазар“ се състои от: а) „продуктов пазар“, в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначени и цени; б) „географски пазар“, включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги, и в които конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони. Както е посочено в Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета на основание чл. 44, ал. 3, във връзка с чл. 8, т. 14 от ЗЗК с Решение № 393 от 21.04.2009 година на Комисията за защита на конкуренцията, дефинирането на двете части на съответния пазар – в продуктово и в географско отношение, е системно обвързано и се извършва последователно до момента, в който се определи единен и самостоятелен съответен пазар. Според т. 2.3.1 от Методиката, видовете доказателства, релевантни при оценката дали два продукта са взаимозаменяеми по отношение на търсенето са: функционалното предназначение, в това число целта на използване на продукта и неговите потребителски свойства; предназначението на продукта, в това число за препродажба, за лично ползване или за професионално използване; качествените характеристики, в това число вида, асортимента, дизайна, опаковката, рекламата, особеностите при разпространението и пласмента; техническите характеристики, в това число експлоатационните показатели, транспортните ограничения, условията на монтажа, ремонта, техническото обслужване, особеностите на производственото потребление, цена, условията на реализация, в това число способите на реализация на продуктите. По отношение на понятието „свързани пазари“, в методиката е разяснено, че връзките между съответните пазари може да са вертикални и хоризонтални. Съществуват два модела на хоризонтално свързани или съседни пазари: 1) пазари на стоки, между които съществува ниска степен на взаимозаменяемост, която не е недостатъчна, за да бъдат квалифицирани стоките като конкурентни на един общ пазар и 2) пазари на допълващи се стоки. Вертикално свързани са пазарите на стоки и услуги, непосредствено предшестващи или последващи съответния продуктов пазар по веригата производство – потребление. Свързаните пазари включват продукти, които са обвързани по функция и/ или употреба. Ако при придобиването на основния продукт потребителите са в състояние да предвидят и разходите, свързани с притежаването на спомагателния продукт, т.е. разходите за целия жизнен цикъл на основния продукт, то тогава е вероятно двата продукта да са част от един пазар. Когато потребителите не са в състояние да формират очаквания относно разходите, свързани с покупката на спомагателния продукт, то двата продукта вероятно формират отделни пазари. Следва да се има предвид, че дефиницията за „съседен/ съответен“ пазар е дадена и в Ръководство на потребителя относно дефиницията за МПС, разработено във връзка с Препоръка на Комисията 2003-361 от 6 май 2003 година. Съгласно тази дефиниция съседни пазари или тясно свързани съседни пазари са пазари, при които продуктите или услугите се допълват взаимно или те принадлежат към асортимент на продукти, който по принцип се купува от една и съща група клиенти за една и съща крайна употреба. Вертикалните отношения в рамките на една верига за създаване на стойност следва също да се вземат под внимание. Приема се, че съответния пазар обхваща всички продукти или услуги, които се считат за взаимнозаменяеми или заместващи от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната определена употреба. Обстоятелствата, свързани с предлагането също могат да имат значение и резултатът от тълкуването зависи от характера на конкретния случа, свързан с конкуренцията, който се разглежда. Поради това всеки случай се разглежда самостоятелно и в своя конкретен контекст. Дефинираното в Методиката на КЗК и Ръководството на потребителя понятие за „съседни пазари“ се различава от понятието „съседен пазар“ по смисъла на чл. 3,§ 3 от Приложение 1 на Регламент (ЕС) № 651/ 2014, което кореспондира с понятието „вертикално свързани пазари“ по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗМСП – пазарите на стоки и услуги, непосредствено предшестващи или следващи съответния продуктов пазар по веригата производство – разпределение. Макар всички дефинирани понятия да са понятия на конкретното право, за целите на преценката, дали един кандидат е малко или средно предприети и дали е налице свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 8, във връзка с ал. 5 от ЗМСП са само понятията „съответен пазар“ по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК и „вертикално свързани пазари“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗС, тълкувани и прилагани в съответствие с Препоръка на Комисията от 6 ма 2003 година относно определението за микро, малки или средно предприятие. В настоящият случай административният орган е приел, е дружествата „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „РОЛПЛАСТ ГРУП“ АД оперират на вертикално свързани пазари, като съдът споделя тази теза. Обстоятелството, че „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД влага част от продукцията си, а именно произведени стъклопакети като основна част от прозоречната система, която е крайният продукт, продаван от страна на „РОЛПЛАСТ“ ЕООД (обстоятелство, което се потвърждава и от самия жалбоподател) е достатъчно да се приеме, че продуктовите пазари, на които оперират тези две дружества са вертикално свързани, тъй като безспорно е налице връзка по веригата производство – разпределение, без значение каква част от себестойността на готовия продукт на „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД формира продукта, произвеждан от „РОЛПЛАСТ“ ЕООД. Същото важи и по отношения на „РОЛПЛАСТ ГРУП“ АД и „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД, тъй като без материалната база, която дружеството „РОЛПЛАСТ ГРУП“ АД предоставя под наем на „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД последният не би могъл да произведе продукцията си. Доказателства за това са представените договори за наем от 01.05.2015 година /лист 63/; договор за наем от 01.11.2015 година /лист 65/. Безспорно е установено, че дружествата извършват сходни услуги в областта на производството на дограми, като отчитат приходите си в код 22.23 „Производство на дограми и други изделия от пластмаса за строителството“. Предлаганите от трите дружества услуги имат еднакво функционално и крайно предназначение, а именно задоволяване на идентични потребности на потребители по сходен начин, поради което дружествата действат на един и същи продуктов пазар. Въпреки наличието на тази трета предпоставка от фактическия състав на чл. 4, ал. 8, във връзка с ал. 5 от ЗМСП не следва да се прави извод за наличие на свързаност на предприятията, тъй като за да е налице такъв извод е необходимо трите предпоставки да са налице кумулативно, а отсъствието на която и да е от тях ще доведе до отпадане на това основание, какъвто е и настоящият случа предвид липсата на първите две предпоставки от фактическия състав. След като се установи, че дружествата „ГЛАСПРОЕКТ“ ЕООД, „РОЛПЛАСТ“ ЕООД и „РОЛПЛАСТ ГРУП“ АД не са свързани предприятия в хипотезата на чл. 4, ал. 8, във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМСП, то неправилно от страна на управляващият орган данните им за средносписъчен брой персонал, за годишен оборот и за стойност на активите са консолидирани и е направен извод, че дружеството жалбоподател не отговаря на изискванията на чл. 3 от ЗМСП. Предвид представените в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства с молба вх. № 920 от 05.02.2026 година, в това число представени отчети за броя на заетите лица и годишен оборот относно годините, предхождащи годината на подаване на заявление за кандидатстване, настоящият съдебен състав счита, че изцяло са налице предпоставките, визирани в чл. 3 от ЗМСП за да се приеме, че дружеството отговаря на характеристиките на МСП. Както се посочи, правното основание, на което административният договор е прекратен е чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, съгласно която разпоредба административният договор може да бъде прекратен едностранно при наличието на една специална цел, а именно да се предотврати или да се отстрани тежка последица за обществения интерес. В настоящият случаи, с оглед на изложеното по – горе следва да се приеме, че не е налице нито нарушението, нито обективен юридически факт, или неизпълнението на задължение по договора, което да е от такова естество, че да доведе до тежки последици за обществения интерес, респективно при разходването на средства от ЕФСУ. Поради това не е налице и хипотезата на чл. 39, ал. 5от ЗУСЕФСУ и в тази връзка управляващият орган неправилно е издал решение, с което е прекратил административния договор. Отделно следва да се отбележи, че УО не е обосновал по никакъв начин, че с прекратяването на договора е налична специалната цел- да се отстрани тежка последица за обществения интерес, каквото е императивното изискване на чл.39, ал.5 от ЗУСЕФСУ. Основанията за прекратяване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са посочени в чл. 39 ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ оправомощава ръководителя на управляващия орган да прекрати едностранно административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ при наличието на специална цел - да предотврати или да отстрани тежки последици за обществения интерес. Нарушението или обективният юридически факт, или неизпълнението на задължението по договора, за да е с тежки последици за обществения интерес, следва да бъде обосновано от органа по начин, че последиците от него да рефлектират пряко върху основните ценности на Съюза или да представляват пречка за изпълнение на целите на проекта. Във всички случаи органът следва да установи "нарушаване или застрашаване" на обществен интерес или друг факт от правната действителност, който пряко и непосредствено рефлектира върху постигане на целта на проекта при спазване на основните ценности на Съюза. Такива установявания в акта липсват. В допълнение, следва да се отбележи, че въпросът за възстановяване на неправомерни разходи по оперативни програми е уреден в Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Разпоредбата на чл.4§1 от Регламент № 2988/95 въвежда общо правило, изразяващо се в това, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобита облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно; посредством (частично или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по време на получаването на облагата. В националното законодателство нормите на Регламент № 2988/95 са доразвити в цитираната и от управляващия орган Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година, като в чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредбата е посочено, че бенефициерът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно цитираният текст на ДОПК публичните държавни вземания са тези за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз , включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. От фактите по делото се установява, че с оспореното решение на РУО се цели възстановяване на неправомерно получена финансова помощ, но не е отчетено, че съгласно действащата разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година случаите на недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума, управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Този ред не е спазен и очевидно е извършеното от страна на управляващия орган смесване на производството по прекратяване на административен договор по ЗУСЕФСУ и това по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. С оглед на изложеното съдът констатира, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид горно, депозираната жалба се явява основателна, а обжалваното Решение за прекратяване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-3.004-0080-C02, рег. № 26-Б-5488 от 22.10.2025 година, издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година се явява незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и като такова следва да бъде отменено. Относно разноските: