Решение № 12814 от 7.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 908/2026 г.

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по жалба с вх. № 6284/27.03.2026г., подадена от ЕТ „А. Р.“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от д-р С. Р., чрез адв. Г. Х.-АК – Варна, срещу Заповед № РД-253С-03-141 от 11.03.2026 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Варна, с която на основание чл. 154, ал. 1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-3/01.09.2023 г. за нарушения по чл. 129, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 3 и ал. 11 от НРД № РД-НС-01-3/01.09.2023 г. е наложена имуществена санкция в общ размер на 562,43 евро. С жалбата се прави искане за отмяна на оспорената заповед, като се твърди, че същата е незаконосъобразна, издадена при нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалноправните разпоредби и принципа за несъразмерност. Сочи се, че административният орган не е изпълнил задължението си да разясни правото на жалбоподателя да подаде писмено становище в седемдневен срок. Излагат се доводи, че липсва нарушение, тъй като е налице единствено техническо несъответствие между хартиения и електронния архив. Подадения електронен отчет към органа е коректен и липсва неправомерно усвояване на средства. Посочва се, че нарушението е отстранено в срок и е първо за лечебното заведение, затова е в противоречие на принципа за съразмерност. Твърди се, че с издаването на оспорената заповед преди изтичането на едномесечния срок за изпълнение на предписанията, органът е действал в противоречие на указанията си, което я прави недействителна. Жалбоподателят приема, че не е нанесена финансова щета на бюджета на НЗОК, а се касае за техническа грешка в изписване на номера в хартиения носител, която е отстранена веднага след констатирането й. По тези съображения счита, че извършеното нарушение е маловажно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. В съдебно заседание по същество жалбоподателят не се явява и не се представлява, негов представител депозира молба с.д. №19217/14.09.2026г, в която поддържа изцяло жалбата на посочените основания и представя списък с разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът по жалбата – директорът на РЗОК– Варна, редовно призован, не се явява, а се представлява от гл. юрк. П. С., редовно упълномощена, която изразява становище, че счита жалбата за неоснователна, тъй като при издаването на заповедта са били спазени както адм.-производствените правила, така и материалния закон. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат пряко от издадения индивидуален административен акт, в законоустановения 14 дневен срок, пред местно компетентен съд. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО. Съдът, като взе предвид наведените от оспорващия доводи, изразените становища на страните и установените по делото факти, събраните по делото доказателства, както и като съобрази разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема следното: Съдът, преценявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Със заповед №РД-25-03-351 от 10.02.2026 г. на Директора на РЗОК-Варна /адм. преп./, издадена на основание чл. 72, ал. 3 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, е разпоредено извършване на извънпланова, тематична и самостоятелна проверка на ЕТ „АИПППД Медея ЕС д-р С. Р. в срок до 27.02.2026г със задача: проверка по спазване разпоредбите на ЗЗО и НРД №РД-НС-01-3/01.09.2023г. за денталните дейности между НЗОК и БЗС за 2023-2025г. по договор №030173/10.10.2023г., във връзка с писмо на Управителя на НЗОК, постъпило в РЗОК-Варна с вх. №21-00-3/02.02.2026г. В писмото се посочва значително завишен ръст на отчетните дейности и стойности за м. декември 2025г., поради което е указано извършване на спешна проверка. Със заповедта е определен проверяващия контрольор в отдел ДКУМДПА към РЗОК-Н. Д. Т.. Заповедта е връчена на представляващия ЕТ „А. Р.“ на 13.02.2026 г. На основание чл. 139, ал.4 от НРД за ДД 2023-2025г. с изх. № РД-25.03-351 (1)/10.02.2026г. са изискани в срок до два работни дни становища от управителя относно отчетната дентална дейност за м. декември 2025г. и ЗОЛ С. М. Р.. В РЗОК-Варна е постъпило становище от управителя д-р С. Р. с вх. №46-03-030173-032/16.02.2026г., в което отбелязва, че винаги през м. декември се наблюдава завишено посещение от пациенти, поради изтичане на предоставения пакет от НЗОК. Пояснява, че преминаването към евро плащане и страха от увеличение на цените на услугите е накарало пациентите да ги изразходят. С отделно становище с вх. №46-03-030173-032 (1)/16.02.2026г. се посочва, че извършените дейности на ЗОЛ С. Р. са извършени лично от нея, тъй като се е касаело за малки оклузални дистрофии, които не са представлявали трудност за изработка. За резултатите от извършената проверка на 13.02.2026г. в амбулаторията на ЛЗ е съставен протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО с № РД-27-03-314 от 20.02.2026г. /адм. преп./, в който са отразени констатирани общо 11 отделни нарушения. Всичките се установяват като нарушения на чл. 129, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 3 и ал. 11 от НРД № РД-НС-01-3/01.09.2023г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025г., описани в т. 1 до т. 11 от протокола. Относно тези нарушения, контролните органи установили, че изготвените АЛ, издадени и разпечатани на хартиен носител за ЗОЛ от д-р Р. е вписан код, генериран от медицинския софтуер на амбулаторията, а не от генерирания от НЗИС номер на АЛ. Дадено е предписание за отстраняване на констатираните нарушения за срок от един месец. Протоколът е връчен по електронен път на 25.02.2026г. на ЕТ „А. Р.“, съгласно приложена разпечатка съдържаща се в преписката. В представената административна преписка са приложени 8 протокола, в които са отразени проведени анкети с лица, които са посетили кабинета на ЕТ „А. Р.“ на адрес: гр. Варна, [улица]през месец декември. Всички потвърждават посещението си в кабинета през този период. Към преписката са представени копия на общо 22 броя амбулаторни листове (АЛ), като за всяко ЗОЛ по 2 броя АЛ с идентично съдържание, но с различен номер на АЛ, както следва: за ЗОЛ С. Р. АЛ №25363А09357А, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000348, заверен за вярност; за ЗОЛ В. И. АЛ №25351907D539, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000347, заверен за вярност; за ЗОЛ Aнна И. АЛ №253630091BE6, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000353, заверен за вярност; за ЗОЛ Й. Р. АЛ №25363А0918С6, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000354, заверен за вярност; за ЗОЛ Р. Т. АЛ №25363808DA98, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000373, заверен за вярност; за ЗОЛ И. Х. АЛ №25363708D039, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000376, заверен за вярност; за ЗОЛ К. С. АЛ №253533008455, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000379, заверен за вярност; за ЗОЛ Д. Т. АЛ №253530008004, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000382, заверен за вярност; за ЗОЛ Н. С. АЛ №25363D08BFC3, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000383, заверен за вярност; за ЗОЛ Н. С. АЛ №25363008B7АС, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000385, заверен за вярност; за ЗОЛ К. К. АЛ №25363208BА30, с отбелязване разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г. и АЛ №000384, заверен за вярност; Въз основа на горното и на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.160, ал.1 от НРД № РД-НС-01-3/01.09.2023г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025г., е издадена Заповед за налагане на санкции №РД-253С-03-141/11.03.2026г., предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство, с която на лечебното заведение е наложена санкция - финансова неустойка от по 51,13 евро, за всяко едно от нарушенията описани в т. 1-11 от заповедта. Заповедта е получена по електронен път на 12.03.2026 г. от ЕТ „А. Р.“, а жалбата срещу нея е подадена на 26.03.2026 г., чрез ССЕВ до Административен съд-Варна. Гореизложената фактическа обстановка съдът установи посредством доказателствата, съставляващи административната преписка, представляваща неразделна част от оспорения административен акт. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е Заповедта за налагане на санкции №РД-253С-03-141 от 11.03.2026г., - директор на РЗОК-Варна. Същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като с нея директорът на РЗОК-Варна налага финансова неустойка в размер на 562,43 евро за 11 нарушения описани в т.1-11 от заповедта, като за всяко едно от тях е определил размер 51,13 евро. Заповедта е издадена от компетентен орган-директора на РЗОК-Варна, съобразно нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, във връзка с чл. 160 ал. 1 от НРД за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г. при спазване на териториалните предели на правомощията му и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност. Оспореният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не страда от пороци, които да обосновават нейната нищожност. Административният орган е посочил както фактическите, така и правните основания, мотивирали го да наложи санкцията. Настоящият състав намира, че е спазено и изискване на чл.74, ал.5 от ЗЗО, а именно директорът на РЗОК се е произнесъл с мотивирана заповед, поради липса на изразено становище и направени възражения по направените от длъжностното лице констатации, като е изложил фактически и правни основания за нейното издаване. Поради изложеното в случая не съществуват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. При издаването на процесната заповед няма допуснати съществени нарушения на специалните административно-производствени правила. Производство е започнато по силата на издадена заповед на директора на РЗОК – Варна за извършване на проверка с определени в нея предмет, задачи, времеви обхват, обект и изпълнител, връчена по надлежния ред на жалбоподателя. Извършената проверка е от надлежно оправомощени длъжностни лица, съгласно чл. 72, ал. 2, предл. първо от ЗЗО, регламентираща, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Съгласно чл. 72, ал. 3, предл. второ от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор /както е в настоящия случай/ или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Извършването на цялостен контрол по изпълнението на конкретни индивидуални договори, произтичащ от разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, предпоставя осъществяване на голяма част от правомощията, визирани от разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, доколкото изпълнението на клаузите от договора е функция на правилното прилагане на приложимия НРД, съответно на ЗЗО. В чл. 74, ал. 3 от ЗЗО е предвидено, при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1, съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 да състави и подпише протокол, в който да опише установените факти, като екземпляр от протокола следва да се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него да се изпратят на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Според чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, лицето – обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗЗО в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО в случай че лицето – обект на проверката, не изрази становище или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Констатациите от извършената проверка на отговорното длъжностно лице – контрольор в конкретния случай е обективиран в нарочен писмен документ – протокол №РД-27-03-314/20.02.2026г., връчен електронно на 25.02.2026г. на ЕТ „А. Р.“. В него е посочено изрично, че проверяваният има право да подаде писмено становище пред управителя на НЗОК/директора на РЗОК по направените констатации в 7-дневен срок от връчването му. Становище не е представено, поради което посочената по-горе законова регламентация е спазена в пълнота. В протокола е даден срок от един месец за отстраняване на констатираните нарушения, като жалбоподателят излага в жалбата си, че ги е отстранил веднага след констатирането му. Същото се установява и с представените амбулаторни листове, разпечатани от компютърната програма на 13.02.2026г., представени с административната преписка. От горното не може да се сподели възражението на жалбоподателя, че правото му на защита е ограничено, като административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 74, ал.4 от ЗЗО, както и че издаването на заповедта преди изтичането на едномесечния срок за изпълнение на предписанията прави същата недействителна. В административното производство са спазени изискванията на специалната процедура на ЗЗО за назначаване на проверка, за компетентност на контрольорите, за извършване на проверката, за съставяне на протокол за резултатите от нея, за връчване на протокола, за предоставяне на възможност за подаване на писмено становище пред управителя на НЗОК/директора на РЗОК по направените констатации, поради което правото на участие на проверяваното лице не е било накърнено в никаква степен. Поради това и настоящия състав намира, че в случая не съществуват отменителни основания по чл. 146, т. 3 АПК. Съдебната проверка по чл. 146, т. 4 АПК за противоречие на оспорения акт с материално-правни разпоредби се извършва въз основа на мотивите, изложени в административния акт и данните по административната преписка. В тази връзка предмет на контрол представлява преценката на административния орган за квалификацията на описаното деяние като нарушение и съответствието на санкцията спрямо него. Санкцията е наложена за нарушение на установените изисквания за работа с първична медицинска документация, определена в НРД за 2023-2025 г., а именно на основание чл.129, ал.1, т.1 във вр. с чл. 129, ал.3 и ал.11 от НРД №РД-НС-01-3/01.09.2023г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025г, съгласно който отпечатване на първичните документи, какъвто е АЛ, издадени по електронен път и подадени към НЗИС, се извършват на хартиен носител съгласно изискванията, реквизитите и стандарта посочени в приложение №2. Като номер на документите се вписва задължително НРН номера на НЗИС, когато изпълнител на денталната помощ наруши установените изисквания за работа с медицинската документация, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. В случая от доказателствата по делото става ясно, а не се и оспорва от страните, че през месец декември 2025г. са извършени дентални дейности на посочените в протоколите ЗОЛ. При извършената проверка на 13.02.2025г. в амбулаторията на ЛЗ се установява, че издадените АЛ на хартиен носител за м. декември 2025г., които се съхраняват от д-р Р. са със записан № на АЛ, който е генериран от медицинския й софтуер, а не генерирания от НЗИС НРН, с който са подадени към НЗИС (представена справка по адм. преписка от ИИС на НЗОК за отчетните от ЛЗ за ПИДП АЛ през м.12.2025г.). От приложените към преписката АЛ, които са с отбелязване „разпечатан от компютърната програма на 13.02.2026г.“ е видно, че същите са с вписан генериран код от НЗИС НРН. Съгласно чл. 129, ал.9 от НРД за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г., изпълнителите на дентална помощ съхраняват първични медицински документи, издадени от тях като електронни документи и подписани електронно, в своя специализиран дентален софтуер. В ал. 10 и ал. 11 на същата разпоредба се посочва, че в първичните медицински документи, в които е предвиден подпис на пациента и същият е положен на хартиен носител, се съхраняват на хартия в лечебните заведения, като отпечатването на документите, издадени по електронен път и подадени към НЗИС, се извършва на хартиен носител съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2, като номера на документите се вписват задължително НРН номерата от НЗИС. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 12 от НРД за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г., отпечатването на документите по ал. 1, в това число амбулаторните листове, издадени чрез денталния софтуер и за които не се изисква подаване към НЗИС, се извършва на хартиен носител съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2, като номера на документите се вписват номерата, генерирани от медицинския софтуер на лекаря по дентална медицина. От цитираната уредба следва, че за първичните медицински документи, издавани от изпълнителите на денталната помощ, е предвиден различен ред за тяхното документиране и означаване в зависимост от начина на издаването им. Когато документът се издава по електронен път и се подава към НЗИС, за негов номер се използва НРН, генериран от НЗИС. При документите, издаден чрез специализиран дентален софтуер, за които не се изисква подаване към НЗИС, се използва номерът, генериран от съответния софтуер. От приложените амбулаторни листове на ЗОЛ, визирани в т.1-11 от заповедта е видно, че тези, които са отпечатани на хартиен носител и се съхраняват в лечебното заведение са подписани от пациента и съдържат трицифрен номер, който е различен от този, с който АЛ е генериран в НЗИС. По тези съображения административният орган правилно е констатирал несъответствие на документите издадени по електронен път и тези съхранявани на хартиен носител, като законосъобразно е квалифицирал нарушението по чл. 129, ал.1, т.1 във вр. с чл. 129, ал.3 и ал.11 от НРД за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г. Лечебното заведение е извършило дентални услуги на ЗОЛ, като е издало необходимите първични документи-амбулаторни листове в електронни документи, с правилно попълнени реквизити, отговарящи на приложение №2, които са подадени към НЗИС с правилния НРН, но отпечатания документ на хартиен носител, който се съхранява в документацията, не съдържа номера, който е генериран от НРН. Това несъответствие нарушава изискването заложено в чл. 129, ал.11 от НРД, а именно отпечатания електронен документ да се извърши на хартиен носител, съгласно изискванията, посочени в приложение №2. Предвид горното настоящият състав приема за напълно доказани твърденията на ответника, че от жалбоподателя са извършени описаните в т. 1 до т. 11 от оспорената заповед нарушения на правилата за издаване на първична документация. Неотносимо в настоящия случай е прилагането на правилото за маловажност, съдържащо се в § 1, т. 4 от ДР на НРД № РД-НС-01-3/01.09.2023г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025г., според който: „Маловажни случаи" са: липса на подпис на извършилия дейността лекар по дентална медицина в амбулаторния лист (бл. МЗ - НЗОК № 2) и/или в направлението (бл. МЗ - НЗОК № 4)и непълнота по отношение на броя на лекарствените продукти за обзавеждане на кабинета по дентална медицина, посочени в приложение № 4.“ Предвид горецитираното не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя за приложимост на преценката за маловажност на нарушението. Относно размера на наложената санкция „финансова неустойка“, съдът намира същата за прекомерна. При преглед на разпоредителната част на оспорения акт, която се явява и санкционна такава, следва, че органът е наложил за установеното нарушение санкции от вида "финансова неустойка" в размер на по 51,13 евро /или 100 лева преди превалутирането на българския лев в евро/. Финансовата неустойка е наложена като санкция на основание чл. 154, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-3/01.09.2023г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025г. Съгласно чл. 154 ал.1 от НРД, когато изпълнител на дентална помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. Видно от заповедта, органът е наложил санкции в размер над минималния за установеното нарушение, предмет на настоящото производство. Като мотиви за определения размер на санкциите е посочил: „като съобразих тежестта на извършените нарушения, както и обстоятелството, че са извършени няколко нарушения от един и същи вид, а именно нарушения на установените изисквания за работа с първична медицинска документация, следва да бъде наложена санкция в размер над минимално предвидения за тези нарушения“. Съдът приема, че в така изложените мотиви липсва конкретно посочване на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства при преценката на това нарушение. Когато санкциите са над минималния размер, органът следва да наложи съответна и съразмерна санкция, като изложи мотиви за наложената санкция. Съгласно чл. 151, ал.5 от НРД за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г., видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В настоящия случай органът не е обосновал тежестта на нарушението. В мотивите не е посочено дали се касае за първо нарушение или са констатирани предходни нарушения по същия или друг състав, извършени от жалбоподателя, което представлява бланкетен и неясен мотив. Липсващата преценка по чл. 151, ал.5 от НРД за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г. представлява необоснованост на санкциите, наложени в размер над минимално предвидения. Липсата на ясни мотиви относно определения размер на санкцията води до нарушение на материалния закон досежно правилното определяне размера на наложената санкция. Целта на санкционното производство е да се наложи административно наказание за извършено нарушение и да се постигне поправително превантивен ефект към нарушителите, като същият би се постигнал и с налагането на минимално предвидената санкция. Правилното и законосъобразно определяне на санкциите се основава на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При това положение наложената санкция в по-висок размер от минималния се явяват необосновано завишена. В този смисъл са Решение № 11262 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3519/2025 г., VI о., Решение № 4865 от 9.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2022 г., VI о., Решение № 8906 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2022 г., VI о. , Решение № 3999 от 8.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2025 г., VI о. С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед следва да се измени, като наложената санкция „финансова неустойка“ за нарушението, следва да се намали до минималния размер по чл. 154, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-3/01.09.2023г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025г., а именно от 51,13 евро /100 лв./ на 25,56 евро /50 лв./ или общата сума на 11 бр. санкции „финансова неустойка“ следва да бъде намалена от 562,43 евро на 281,16 евро. Разноски претендират и двете страни в процеса. С оглед частичната неоснователност на жалбата, разноски следва да бъдат присъдени, както следва: претенцията за юрк. възнаграждение следва да бъде уважена частично на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Оспорващото дружество следва да заплати на РЗОК, разноски съответни на отхвърлената част от жалбата в размер на 100 лева /понастоящем 51,13 евро/ юрк .възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК НЗОК следва да заплати на ЕТ „А. Р.“, [ЕИК] разноски съответни на уважената част от жалбата в размер на 175 евро адв. възнаграждение и 5,11 евро държавна такса, общо в размер на 180,11 евро. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът