Решение № 35 от 11.2.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 350/2025 г.

Делото е образувано по предявена искова молба от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••, с представляващ Р. Н. Т., срещу М. Л. Ф. с ЕГН •••••••••• с адрес: •••••••••, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 109/2024г. по описа на РС Лом, като се иска постановяване на съдебно решение, с което съдът да признае за установено по отношение на М. Л. Ф.- И., ЕГН ••••••••••, че същата дължи на Кредито ООД, ЕИК: •••••••••, сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ••••••••• от 25.10.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.01.2024 г., до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ЧГД №109/2024г. по описа на Районен съд Лом и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за кредит № ••••••••• от 25.10.2022г., срещу ответницата, с която е постановено последната да заплати на заявителя сумата 500 лева (петстотин лева) - главница по Договор за потребителски кредит № ••••••••• от 25.10.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.01.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата 425лв. - разноски, включващи дължимата държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по цитираното ЧГД. След връчване на заповедта на ответницата, същата е депозирала възражение в законоустановения срок. Ищецът сочи, че претенцията му се основава на подписан индивидуален договор за паричен заем № ••••••••• от 25.10.2022г., сключен от разстояние между ищеца и ответницата при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж на вземането - 24.11.2022г., във връзка с който договор е предоставена заемната сума от 500 лева на ответницата. Подробно е описан начинът, по който е сключен договорът от разстояние в платформата на кредитодателя - ищец по настоящото дело, като се твърди, че са спазени всички законови изисквания за това. Ищецът твърди, че е предоставил заемната сума на ответницата, за което е имало и потвърдителен имейл. В исковата молба се твърди, че общият размер на кредита е бил 500 лева. Била предвидена такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 110 лева (която не е предмет на настоящото дело), т.е. общата стойност на плащанията е била в размер на 660 лева. Кредитът е следвало да бъде върнат на една погасителна вноска с падеж - 24.11.2022г. Ищецът твърди, че към договора е представен и погасителен план, от който е видно, че е настъпила изискуемост, както и размерът на претенцията. Сочи се от ищеца, че при сключване на договора са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът е сключен от разстояние в писмена форма, на траен носител, клаузите са изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Използваният формат за изготвяне на договора е Montserrat 12 - като за прегледност са използвани функциите на WORD-Bold, Italic, Underline за по-голяма четливост. Относно таксата за експресно разглеждане на кредита според ищеца същата не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като тя не обуславя отпускането или не на кредита и не е част от разходите, съпровождащи усвояването на исканата сума. Допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит. Изложени са съображения в тази насока от ищеца, като е извършено позоваване на практиката на СЕС и на българските съдилища, вкл. на ВКС.мТвърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си съгласно договора за кредит. Претендират се разноски. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия, а и в депозираното възражение по чл. 414 ГПК, което според мотивите на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК и следователно съдът следва да вземе предвид и направените от ответника обосновани възражения в заповедното производство, се сочи, че във връзка с процесния договор за кредит е образувано досъдебно производство след подаден сигнал. Ответницата сочи, че исковата претенция е допустима, но не признава изцяло предявения иск. В отговора на исковата молба се твърди, че ответницата лично не е имала каквито и да е взаимоотношения с ищеца. Сочи се, че процесният договор за потребителски креди е сключен по електронен път от нейно име, като са ползвани нейните данни, които тя е била предоставила на лицето Ф. А. Ф. от гр. •••••••••. Ответницата твърди, че била предоставила личните си данни на посоченото лице преди това за теглене на някакъв кредит, защото Ф. Ф. вече била теглила кредит, а имала нужда от пари. Последната била заявила на ответницата, че тя ще погасява кредита. В отговора на исковата молба се сочи, че ответницата няма представа впоследствие посоченото лице какво е правило и защо е ползвало нейните имена и данни, като са изложени твърдения, че вероятно е продължила да взема кредити на името на ответницата и за нейна сметка. Твърди се, че е налице злоупотреба с личните й данни и че са теглени кредити от нейно име, за което е разбрала през есента на миналата година. Предвид горното ответницата е подала сигнал до органите на реда. Твърди се, че е образувано досъдебно производство против трето лице за извършено престъпление по смисъла на чл.209, ал. 1 от НК, което все още не е приключило. Отправена е молба за спиране на настоящото дело на основание чл.229, ал. 1 т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство, по която съдът се е произнесъл. Иска се отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски. В откритото съдебно ищецът не се представлява. Депозирано е писмено становище, като се сочи, че исковата претенция се поддържа. Ответницата се явява лично, оспорва претенциите на ищеца поради изложените от нея съображения. Моли съдът да отхвърли иска. Доказателствата по делото са писмени, изготвена и приета е съдебнотехническа експертиза. Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в едномесечния срок по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу заповедта. Предвид това на заявителя /ищец/ са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Актът на съда е връчен на ищеца на 27.01.2025г., като на 19.02.2025г. е депозирана и исковата молба. Следователно е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност. За основателността на предявените претенции следва да се е осъществил следният фактически състав: да са съществували валидни облигационни отношения в сочения период в сочения в исковата молба смисъл (сключени договор за потребителски креди между посочените от ищеца страни и с посочения предмет за посочения срок), кредиторът по договора за кредит да е изпълнил своите задължения, произтичащи от сделката, настъпила изискуемост на вземанията срещу ответника, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения, настъпил падеж на вземането. С доклада по делото съдът е указал на страните, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредиторът е изправна страна и е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок в уговорения размер; настъпила изискуемост, съответно изпадане на длъжника в забава; размер на непогасения остатък от дълга по пера. В тежест на ответника е да докаже по делото , че е изпълнявал задължението си за заплащане на дължимите суми, респ. погасяване чрез други способи, както и правоизключващите, правопрепятстващите, правопогасяващите си възражения. Т. е. в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си. Съдът е обявил на страните, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК ще следи за наличието на неравноправни клаузи в сделките, сключени с потребител, като е разпределил и доказателствената тежест в тази връзка. Въз основа на доказателствата по делото – и в частност представенит е писмени документи от ищеца и изготвената съдебно-техническа експертиза, се установи, че между страните на 25.10.2022г. бил сключен от разстояние индивидуален договор за потребителски кредит № ••••••••• с кредитодател – ищеца, и кредитополучател-ответника. Общият размер на кредита бил 500 лв., лихвения процент, посочен в контракта, е 0%, ГПР – също е 0 %. Предвидено било заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 110лв. Кандидатстването за кредит е станало онлайн през сайта на Кредито ООД (www.credito.bg), като е преминало през няколко стъпки. Първо е направена регистрация на сайта на Кредито ООД, като е направен профил на клиента. Във формата са отбелязани имена и имейл за контакт. От системата бил изпратен имейл за потвърждение на профила. По този начин е регистриран профил. Втората стъпка при сключването на договора от разстояние е кандидатстване за кредит, при което е попълнена форма с лична информация: име, презиме, фамилия, ЕГН, номер на лична карта и телефонен номер. Продуктът, за който е кандидатствано, е Супер Експрес 0%, а посоченото като кандидат лице е М. Л. Ф. ЕГН ••••••••••. Приложена била снимка на документ за самоличност (лична карта) - лице и гръб, и снимка на кандидатстващия за кредит с личната му карта. Била отбелязана опцията такса за бързо разглеждане, а резултатът от проверка бил отбелязан като „Проверен ОК“. Тези действия са последвани от процедура по проверка на данните – бил изпратен системен S M S към сървърите за изпращане на S M S с код за подписване на одобрен кредит на номер •••••••••. Четвъртата стъпка е самият договор - удостоверяване и подпис, при която клиентът е подписал договора на дата 2022-10-25 10:48:59ч. чрез въвеждане на потребителско име на профила (имейл - •••••••••@•••••••) , парола за профила и изпратения с ъ с S M S код - "•••••••••". Така договорът е подписан чрез профил на клиента на 25.10.2022г. в 10:48:59ч. с въведения SMS код. Следващата стъпка е била отпускане/нареждане на средствата към EasyPay /Изи пей/. На същата дата била наредена сума от 500 лв. към EasyPay: •••••. Горното е последвано от усвояване на средствата. Сумата, предмет на договора за кредит, била изплатена в офис на EasyPay на 25.10.2022г. в 13:45:41ч.; основание ••••• от 25.10.2022г. с посочен получател: М. Л. Ф.. Използваните имейл адрес и телефонен номер при сключване на договора са ••••••••@••••••• и телефон № 00•••••••••, като вещото лице е посочило при изслушването му в съдебно заседание, че при кандидатстване трябва да бъде посочен имейл и телефон на кредитоискателя, но няма указание да бъде негова лична собственост. С оглед това и предвид обстоятелството, че ответницата е отрекла имейл адресът и телефонният номер да са ползвани от нея, настоящият състав намира, че с тези твърдения последната е упражнила правото си на защита и е изложила възражения си по делото, като същите се преценяват с оглед установените факти въз основа на събраните доказателства, от които действително не се установява кой е реалният собственик и ползвател на посочената ел.поща и мобилен номер. Това обстоятелство обаче е ирелевантност предвид установеното, че при кандидатстване е необходимо просто да се посочат такива данни, като няма изискване да са собственост на кредитоискателя. Видно от изготвената експертиза процесът по сключване на договора е протекъл изключително бързо. В 10:36ч. е попълнено и подадено искането. Одобрено е в 10:46ч. C M C с ключ и потвърждение за подписване на документите е извършено две минути по-късно - в 10:48ч. Уведомление от ePay.bg за наредена сума е изпратено в 11:00ч., а уведомлението от ePay.bg за изплатена сума в офис на EasyPay е от 13:45ч. Съгласно сключения договор сумата е следвало да бъде върната на една погасителна вноска с падеж – 24.11.2022г. Общата стойност на плащанията била уговорена в размер на 610 лв. (500лв. главница и 110лв. такса за експресно разглеждане). Горното се установи от приложения заверен препис на документа и от изготвената СТЕ. По делото се установи от справката от РП Монтана с вх. № 6795/15.07.2025г., че е налице образувана пр. преписка № 4937/2023г. по описа на РП Монтана, ДП - следствено дело № 10/2024г. на ОСлО при ОП Монтана, за това, че в условията на продължавано престъпление за времето от 01.01.2020г. до 04.10.2023г. в гр.••••••••• с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у М. Л. Ф. от гр.••••••••• и с това й причинил имотна вреда в размер на около 7000лв. - престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Разследването на сл. дело № 10/2024г. е възложено на следовател в ОСлО при ОП Монтана. По делото към момента на справката няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем. Пострадал по делото е М. Л. Ф.. ДП е спряно с постановление от 03.07.2025г., т.к. не са били събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде привлечено конкретно лице в качеството на обвиняем. Препис от постановлението е приложен към материалите по настоящото дело. Поради гореизложеното предвид представените от ищцовата страна доказателства и с оглед изготвената СТЕ, при съобразяване с разпоредбата на чл. 18, ал. 3 Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), съгласно която изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях, настоящият състав приема, че се доказа наличието на твърдяната облигационна връзка между страните - сключен договор за потребителски кредит от разстояние с предмет – отпусната в заем сума от 500лв. Съгласно чл. 6 и чл. 7 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. Потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Доставчик е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребител договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на термина „финансова услуга“ – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Така изхождайки от предмета на договора (предоставяне на сума в заем) и страните – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност, и финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, съдът приема, че са налице правоотношения с потребител, а процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закона за потребителския кредит (ЗПК), в който законодателят поставя строги изисквания за формата и съдържанието на договора, уредени в глава трета от посочения закон. С оглед горното процесният договор се подчинява и на правилата на ЗПК и на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Следва да се посочи, че предвидената в договора такса за експресно разглеждане е уговорена като незадължителна допълнителна услуга, предоставяна по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя в срок до 20 мин. от постъпването му при кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 9ч. до 18ч. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според настоящия състав уговорената такса не представлява допълнителна услуга по см. на чл.10а ЗПК, а е възнаграждение за кредитора, на което е придаден вид, че представлява такса за допълнителни услуги. Уговорката за заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 ЗПК, като по своята същност представлява скрита възнаградителна лихва. Същата обаче е посочена в договора с размер - 0%. Освен това сумата не е включена в ГПР. Обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителят да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума. Тези действия на кредитодателят създават невъзможност за потребителя да прецени какви са реално предложените му условия, предвид което не е ясно дали същият ако е запознат с реалните условия би сключил договора или не. Това впрочем влече и неравноправност на клаузата на осн. разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и на лихвения процент не съответстват на действително уговорените такива, което е нарушаване разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Налице е неяснота при определяне на ГПР, което само по себе си води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/ , поради което на осн. чл.23 ЗПК ответникът – потребител дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Впрочем самият ищец претендира в настоящото производство по чл. 422 ГПК само сумата от 500 лв. – размерът на отпуснатия и усвоен кредит, с оглед обстоятелството, че заповедният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на сумата от 110лв., представляваща такса за експресно разглеждане. Ответницата не успя да докаже възложените в нейна доказателствена тежест обстоятелства, не депозира доказателства за твърденията си, поради което същите останаха недоказани. Установи се от доказателствата по делото и в частност от изготвената СТЕ, че сумата, предмет на договора за кредит, е усвоена чрез Изи пей от ответницата на 25.10.2022г. Настоящият състав не намира основания да не кредитира изготвената експертиза, т.к. същата е ясна, обоснована и се подкрепя от събраните доказателства, още повече, че същата е приета без възражения от страните. Не се доказа по делото (няма и наведени твърдения) да е извършвано плащане (дори и частично) на претендираната сума, като падежът на вземането е настъпил на 24.11.2022г., видно от уговореното в договора. При установената фактическа обстановка и направените правни изводи следва, че претенцията на ищеца се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Във връзка с приетия Закон за въвеждане на еврото в Република България и с прогласения в същия принцип на автоматично превалутиране на суми от левове в евро, съгласно разясненията, дадени с ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС и като съдът взе предвид, че към настоящия момент официалната валута на Република България е еврото, считано от 01.01.2026г., намира, че всички суми следва са бъдат посочени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро. По отношение на разноските: Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски. Разноските се претендират, представен е списък по чл. 80 ГПК, като съгласно наличните по делото доказателства за сторените от ищеца разноски същите са в общ размер на 445,29 евро, от които: дължима и платена държавна такса в исковото производство за образуване на делото – 12,78 евро, адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 204,52 евро, ДТ за преписи за другата страна – 10,69 евро, както и платена държавна такса по заповедното производство – 12,78 евро, адв. възнаграждение в заповедното производство – 204,52 евро. Така мотивиран съдът