Решение № 584 от 5.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1838/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение №67 от 09.05.2025 г., постановено по т. д. № 159/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, 7-ми състав, е осъдено ЗД „Бул Инс” АД, да заплати на Ю. Л. Д., действаща чрез своя родител и законен представител Л. П. Д., сумата в размер на 51 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдаН. от ПТП реализирано на 23.12.2023 г., в гр. Петрич, ул. „Осогово“ № 87, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 15.04.2024 г. до окончателното заплащане, като иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 51 000 лв. до претендираните 100 000 лв. е отхвърлен. С решението са присъдени разноски на страните с оглед изхода на спора, като на ответното застрахователно дружество съобразно отхвърлената част от иска в размер на 5 115. 60 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 392 лв., представляваща възнаграждение за вещото лице. На процесуалН. представител на ищцата адв. Г. Й. Й. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер 4 411. 50 лв. за оказана безплатна адвокатска защита по чл. 38 ЗАдв. Недоволна от решението, с което е отхвърлена част от претенцията, е останала ищцата Ю. Л. Д., действаща чрез своя родител и законен представител Л. П. Д., която го обжалва в тази част. Поддържа, че първоинстанционН.т съд правилно е приел за установено осъществяването на фактическия състав на чл. 432 КЗ във вр. с чл. 428, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД, въз основа на събраните доказателства. ПървоинстанционН.т съд е достигнал и до правилен извод относно продължителността на възстановителН. период за част от изброените травматични увреждаН., но не е съобразил факта, че в резултат на увреждането на десН. лицев нерв с пареза на мимическата мускулатура вдясно, тя все още не се е възстановила и докторите не са категорични дали увредеН. нерв ще се възстанови напълно. Счита, че първоинстанционН.т съд правилно е констатирал, че и към днешна дата е налице асиметрия на лицевия нерв, когато ищцата говори, храни се или извършва мимически движеН., като е приел, че получените травми са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа, че е обоснован и извода на съда, че процесН.т пътен инцидент е повлиял отрицателно на психическото състояние на пострадалата, която е била на около 2 години към момента на ПТП и към настоящия момент изпитва повишена тревожност от пътната обстановка, сънуване на кошмари , съпътствани от плач, както и промяна в настроението, изразяващо се в повишена раздразнителност. Въззивницата възразява основно, че определеН.т от съда размер на обезщетение за търпените неимуществени вреди е значително занижен. Подържа доводи, че без да обсъди в дълбочина събраните доказателства, съдът е достигнал до заключение, че търпените от нея неимуществени вреди не съответстват на претендираН. с исковата молба размер. Твърди също, че съдът не е съобразил принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, като не е отчел в пълна степен характера на увреждането, начина на настъпването му, обстоятелствата, при които е реализирано, последвалото влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдаН., осакатяваН. и загрозяваН., както и ниската възраст на пострадалата (дете на почти две години). Поддържа, че в решението не са оценени претърпените от ищцата в тяхната съвкупност болки и страдаН., както и становището на вещото лице, че увреждаН.та на десН. лицев нерв е възможно да останат трайни. Излага подробни доводи, че липсват предпоставки за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалата. Сочи също, че при определяне на размера съдът не е взел предвид икономическата обстановка в страната. Поддържа, че за да се приеме принос поради неупражнен родителски контрол е следвало да се докаже нарушение на правилата за движение от страна на пострадалото дете, а такова не е установено. Ищцата е предприела пресичане без да навлезе внезапно на платното, не е тичала, не е прескачала ограждени, в близост до мястото на пресичане не е имало обозначена пешеходна пътека. Счита, че не са доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалата, с които обективно да е способствала за причиняване на вредоносН. резултат, като е създала условия или е улеснила настъпването му. Моли въззивната инстанция да отмени решението в отхвърлената част и да присъди пълН.т размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗД „Бул Инс” АД, чрез представителя му. Ответникът поддържа подробни съображеН. за неоснователност на жалбата като счита, че решението е обосновано и законосъобразно постановено в оспорената от ищцата част. Счита, че съдът не е допуснал нарушеН. на чл. 52 ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. ОпределеН. от първоинстанционН.т съд размер на обезщетението от 60 000 лв. представлява справедливо репариране на получените от ищцата увреждаН., които са безспорно установени по делото от приетата СМЕ и не противоречи на принципа на справедливостта и на съдената практика при определяне на обезщетеН. при сходни увреждаН.. То е съобразено, както с датата на настъпване на ПТП - 23.12.2023г., така и с останалите критерии, сочени от ВС в ПП № 4/68 г. Сочи, че съгласно становището на СМЕ, понеже детето е получило нараняване на лицевия нерв на около 2 години, няма причина да не настъпи пълно възстановяване на този нерв при съзряването му до пубертета. Поддържа доводи, че правилно съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на родителите на ищцата, които не са упражнили непрекъснат контрол върху малолетното дете, като определени от съда принос в размер на 15 % е занижен, а съпричиняването е в по – висок размер. Сочи, че ако малолетното дете не е било оставено само да навлезе на пътното платно в момент, в който по него се движат автомобили, а е било под надзора на лицата, които по закон са длъжни да осъществяват такъв, инцидентът не би настъпил и детето нямаше да пострада. Моли решението да бъде потвърдено в оспорената част. Претендира разноски. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното : В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивН.т съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като съдът следи и без довод за нарушеН. на императивните материалноправни норми. ВъззивН.т съд намира, че оспорената решение е валидно и допустимо постановено - след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане на установената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за неимуществени в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ. Решението се оспорва само от страна на ищцата в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над размер от 51 000 лв. до предявеН. размер от 100 000 лв. Тъй като ответникът не оспорва решението в част, в която искът по чл. 432 КЗ е уважен – т. е. за 51 000 лв. следва да се приеме, че до този размер решението е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредеН.т, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застраховаН. е отговорен, както и че твърдените вреди са действително настъпили в патримониума на ищеца и са в причИ. връзка с процесното ПТП. По делото не е спорно, че към датата на твърдяното ПТП процесН.т л. а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, peг. № ••••••••, управляван от водача А. С., е бил с валидно сключена застраховка гражданска отговорност при ответН. застраховател. Не е спорно също така, че пострадалото при ПТП лице, малолетната Ю. Л. Д., е дете на Л. П. Д.. Не се спори също така, че към датата на инцидента пострадалата Ю. е била на една година и девет месеца. Не е спорно също, че ищцовата страна е отправила извънсъдебна претенция до застрахователя, получена на 15.04.2024 г., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и че такива не са заплащани. В производството не е се оспорва и от представените пред ОС - Благоевград писмени доказателства, в това число - констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 838/12.01.2024 г., съставен от дежурен полицейски служител, в съвкупност със заключението приетата пред първоинстанционН. съд САТЕ се установява и механизма на ПТП. От писмените доказателства се установява, че на 23.12.2023 г., около 12: 00 часа, в гр. Петрич - на ул. „Осогово“ срещу дом № 87, е реализирано ПТП, като л. а. „Мерцедес“ Е 270 ЦДИ, с peг. № ••••••••, управляван от правоспособН. водач А. В. С., в района на дом 87, на платното за движение, МПС блъска с предна дясна част на броня пешеходката - детето Ю. Л. Д.. При удара детето пада на асфалта и е отхвърлено по посока на движение на автомобила, на около 3, 7 м., като вследствие на удара получава редица травматични увреждаН.. В САТЕ е дадено становище, че при движение на л. а. „Мерцедес” със скорост от 23 км/ч, водачът е имал техническа възможност да предотврати удара, при своевременно задействане на спирачната система, тъй като опасната зона е по-малка от разстоянието, на което се е намирал автомобилът до мястото на удара. Вещото лице посочва, че не е имало предмети, които да ограничават видимостта между участващите в пътН. инцидент. В случая пешеходката е дете, което не може да възприеме опасността. Водачът на л. а. „Мерцедес“, при възникване на опасност за движението, каквато е пресичане на улицата от пешеходец, трябва да спре и да предотврати настъпването на ПТП. Същият е следвало да е внимателен при приближаване на място, където има деца. В обобщение вещото лице е дало заключение, че причината за настъпване на произшествието не е от технически характер, а е от субективен характер, изразяващи се в неправилни действия от водача на л. а. „Мерцедес“. Във връзка с инцидента е разпитан водачът на процесН. автомобил А. С., който посочва, че управлявал автомобила, паднал му телефона, опитал се да го вземе и чул удар отзад. Тогава спрял колата и видял момичето паднало до задната гума. Там бил и дядото на детето. Претърпените от пострадалото дете травматично увреждаН. се установяват от приетата и неоспорена пред ОС - Благоевград СМЕ, изготвена от вещо лице невролог. Въз основа на медицинската документация по делото, вкл. и последващата такава, издавана след образуване на делото и личен преглед на пострадалото дете сочи, вещото лице е посочило, че при инцидента на малолетното дете са причинени следните увреждаН.: счупване на черепната основа в средната й част в дясно, счупване на задната част на стената на лявата орбита, травматично увреждане на десН. лицев нерв с пареза на мимическата мускулатура вдясно, охлузваН. по лицето, кръвонасядане на горН. клепач на лявото око със спадане на същия, охлузваН. по кожата на долН. клепач на лявото око, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око. Според експертизата е проведено лечение с вливаН. на водно-солеви и глюкозни разтвори, противооточни медикаменти, антибиотици, обезболяващ медикамент, медикамент за предпазване на стомашната лигавица, локален очен медикамент, рехабилитация. При последвалите хоспитализации е провеждано лечение с противооточни медикаменти, медикаменти, подобряващи нервно-мускулното предаване, физиотерапия. Според експерта е провеждала и физиотерапия в амбулаторни условия. Експертизата е приела, че получените от детето травматични увреждаН. могат да се причинят от процесН. инцидент. Според заключението възстановяването е продължило около два месеца като възстановяването на увредеН. десен лицев нерв продължава и понастоящем, т. е. пострадалата все още не е възстановена напълно. Според експерта предвид вида и характера на травмата, пострадалата е изпитвала силни болки в първите часове, които впоследствие постепенно са намалели и отзвучали. В първите 1 - 2 седмици пострадалото дете е имало затруднеН. при хранене, свързани с нарушената подвижност на дясната мимическа мускулатура. Експертизата е дала заключеН., че от представените медицински документи се установява постепенно настъпване на подобрение на травматичната увреда на десН. лицев нерв и възстановяване на движеН.та на дясната мимическа мускулатура. Според вещото лице, доколкото се касае за дете на близо двегодишна възраст при настъпване на увреждаН.та и сравнително големите възстановителни възможности поради продължаващото съзряване на организма, вкл. и на нервната система, с продължаване на мимическата гимнастика, може да се очаква пълно възстановяване на лицевия нерв. При разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило, че доколкото е увреден десН. лицев нерв, се забелязва асиметрия на лицевия нерв, когато детето говори и се храни или извършва мимически движеН.. Мнението на експерта е, че има възможност за пълно възстановяване на лицевия нерв поради това, че се касае за малко дете и не е настъпило трайно увреждане на този нерв, доколкото не е пълно прекъснат, но е необходимо да се продължи медикаментозното лечение и физиотерапията. Във връзка с обстоятелството, че мускулната активност на дясното око продължава да е намалена и не е налице пълно възстановяване на лицевия нерв и към момента на въззивното производство, пред САС са представени амбулаторни листа за прегледи на детето от 17.06.2025 г. и 19.12.2025 г. от невролог, както и епикриза изх. № 1481/13.11.2025 г. от МБАЛНП „Свети Наум“ ЕАД, според които при ищцата е налице остатъчна периферно – стволова лицева пареза на десен нерв след фрактура на черепната основа. При направено ЕЕГ не е регистрирана епилептифорена активност, няма сигурни данни, насочващи към възможен епилептичен характер. Според амбулаторните листа дясното око се затваря, но мускулната активност е намалена, а десен устен ъгъл изостава с движеН.та. Съдът намира, че посочените в медицинските документи констатации за здравословното състояние на детето не противоречат на заключението на приетата пред първа инстанция СМЕ, а именно - че лицевият нерв на детето все още не е напълно възстановен след инцидента, но поради липса на пълно прекъсване на лицевия десен нерв, такова възстановяване може да се очаква със съзряването му. Като свидетел е разпитана Ю. Д. М., баба на пострадалото дете, чиито показаН. съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК, като съобразява евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Свидетелката посочва, че тя е била в кафенето, когато е чула вик на майката на Ю.. Детето било цялото в кръв в ръцете на дядо си. Било е малко в съзнание, само гледало, но не говорело, било много уплашено, а устата му била на една страна. От там тръгнали за Пирогов, където четири дни детето било в реанимация. Общо в болница прекарало осемнадесет дни, където са и правили вливаН.. Доста лекарства и банки са влели. Според свидетелката пострадалото дете е било в тежко общо състояние, не се е хранило, очите му били пълни с кръв, а устата на една страна. Приемало много лекарства. Майката на детето живеела със свидетелката и като го изписало, вкъщи продължили лечението. Детето било на легло около 2 - 3 месеца. Не е искало да се храни, изпитвало е билки плачело. За да ходи свободно навън му трябвали 3 - 4 месеца, но е било изтощено от лечението. Според свидетелката всеки месец водили детето до Пирогов, на прегледи, правили й скенери. Тя дава показаН., че състоянието на детето още не е изцяло подобрено, раната не е заздравяла както трябва. Устата му е на една страна по – надута, като се храни или се смее си личи, че е изкривена. В болницата им казали, че устата ще остане така, на една страна. Свидетелката сочи, че детето изпитва страх от коли, не се е възстановило психически. Освен това качило доста килограми. По време на инцидента майка й била с нея. При така установената фактическа обстановка въззивН.т съд споделя изводите, че настъпването на ПТП, механизмът му и причИ.та връзка на увреждаН.та на ищцата с произшествието се установяват от събраните пред ОС - Благоевград и обсъдени писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число неоспорените от страните САТЕ и СМЕ. Основателно първоинстанционН.т съд е приел, при съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие поведението на застраховаН. при ответника делинквент ищцата е претърпяла увреда, която следва да бъде обезщетена. ВъззивН.т състав намира, че в първоинстанционното производство са установени вида и характера на настъпилите вследствие на произшествието вреди, причИ.та им връзка с увреждането и причинените вследствие от увредата болки и страдаН. за ищцата. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застраховаН. при ответника водач не е оборена в хода на производството. ОсновН.т спорен въпрос, пренесен във въззивното производство, засяга размерът на обезщетението за причинени от ПТП неимуществени вреди. По този въпрос, в допълнени към изложеното от ОС - Благоевград, съдът намира следното: Относно размера на обезщетението : Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда – чл. 52 ЗЗД. Относно размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновното лице, въззивН.т съд споделя практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК н а ВКС. Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, което предполага, че застрахователят не може да отговаря за вреди в по - голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. При иска по ч л . 432 КЗ съдът определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобрази събраните доказателства в тяхната съвкупност. Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО, решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. 1882/14 г. ВКС, решение № 35 от 12.4.2016 г. по т.д. 3515/14 г. ВКС, решение № 60137 от 11.11.2021 г. по т. д. № 1920/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 103 от 09.11.2020 г. по т. д. № 2546/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждаН. това са обемът, характерът и тежестта на увреждаН.та, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдаН., физическите и психологически последици за увредеН., преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатяваН. и пр. Всички тези обстоятелства съдът следва да прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което, с оглед паричН. характер на обезщетението, е определящ от икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимитите на застрахователно покритие и минимална работна заплата. Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показаН. претърпени от ищцата болки и страдаН., техН.т интензитет и продължителност, възстановителН.т период и възможността за пълно възстановяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалата и т. н. В случая, от приетата пред ОС - Благоевград съдебно - медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира, се установява, че в резултата от процесното ПТП ищцата, която е била на 1 г. и 9 м. към момента на ПТП на 23.12.2023 г., е получила счупване на черепната основа в средната й част в дясно, счупване на задната част на стената на лявата орбита, травматично увреждане на десН. лицев нерв с пареза на мимическата мускулатура вдясно, охлузваН. по лицето, кръвонасядане на горН. клепач на лявото око със спадане на същия, охлузваН. по кожата на долН. клепач на лявото око, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око. Според вещото лице, при така описаната травма пострадалата е изпитвала силни болки в първите часове, които впоследствие постепенно са намалели и отзвучали. В първите 1 - 2 седмици детето е имало затруднеН. при хранене, свързани с нарушената подвижност на дясната мимическа мускулатура. Експертът е дал заключение, че се установява постепенно подобрение на травматичната увреда на десН. лицев нерв и възстановяване на движеН.та на дясната мимическа мускулатура, а доколкото се касае за дете на близо двегодишна възраст при настъпване на увреждаН.та и сравнително големите възстановителни възможности поради продължаващото съзряване на организма, вкл. и на нервната система, доколкото лицевият нерв не е напълно прекъснат, ако се продължава мимическата гимнастика и физиотерапия, може да се очаква пълно възстановяване на лицевия нерв до съзряването в пубертета. Съдът намира, че посочеН.т извод не се променя от приетите във въззивното производство медицински документи – амбулаторни листа и епикриза, според които дясното око се затваря, но мускулната активност е намалена, а десен устен ъгъл изостава с движеН.та. Като съобрази степента и продължителността на болките и страдаН.та претърпени от ищцата, вида и характера на увреждаН.та, много малката й възраст към момента на ПТП - 1 г. и 9 месеца, причинените негативни и травматични преживяваН., страх и силен стрес от претърпяната увреда, икономическата обстановка и конюктура в страната към момента на увреждането - 23.12.2023 г, въззивН.т съд споделя извода, че размер на обезщетението от 60 000 лв. съответства на възприетото в чл. 52 ЗЗД понятие за справедливо репариране на вредите. Този размер не е прекалено занижен, както поддържа ищцата и е съобразен с изискуемите от практиката на съдилищата критерии за определяне на справедливото възмездяване на неимуществените вреди. Относно уваженото от ОС - Благоевград възражение за съпричиняване на вредоностН. резултат, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въззивН.т състав намира следното : Ако се установи, че малолетно дете е допринесло за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно - т. 7 на ППВС № 17/18.11.1963 г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като поведението на малолетН. и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причИ. връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредеН. - ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВКС. (В този смисъл решение № 50016 от 20.07.2023 г. по т. д. № 2637/2021 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 31 от 29.02.2024 г. по т. д. № 2413/2022 г., т. к., І т. о. на ВКС и др.) В случая следва да се споделя извода на първата инстанция, че ищц а т а е допринесла за увреждането, тъй като се е намирала на пътното платно без надзор. Като форма на съпричиняване следва да се прецени липсата на контрол от страна на родителите на малолетната пострадала, която е на 1 г. и 9 месеца към ПТП, изискуем съгласно чл. 125, ал. 3 от СК и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Настоящият състав споделя изводите на първа инстанция за основателност на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите. Доколкото при оспорване на решението ГПК забранява влошаване положението на оспорващата страна, съдът не може да променя приетият от ОС - Благоевград процент съпричиняване на вредата, в какъвто смисъл ответникът е направил възражеН. във въззивното производство. След прилагане на 15 % принос към определеН. размер на обезщетението за неимуществени вреди, искът основателно е уважен до размер от 51 000 лв. При съобразяване на изложеното до момента в съвкупност, решението в оспорената част, в която искът по чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над размер от 51 000 лв. до предявеН. размер от 100 000 лв., следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалН. и процесуален закон. При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и относно присъдените в тежест на ищцата разноски. По разноските пред въззивН. съд : Доколкото жалбата на ищцата няма да бъде уважена, право на разноски за тази инстанция има ответника. Той е представил доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 5 520 лв. с ДДС. Ищцата, чрез представителя си, е направила възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора, пренесен във въззивното производство, който засяга основно размера на обезщетението, както и обстоятелството, че представителят на ответника се е явил в едно съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответника следва за се определи адвокатско възнаграждение в размер на 720 евро с ДДС за тази инстанция. Воден от горното, съдът