Решение № 1359 от 10.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2269/2025 г.

Производството е по реда чл. 51, ал. 4 ЗА (Загл. изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) вр. чл. 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

Образувано е по искова молба, подадена от „МОЛИНОС ОВЪРСИЙС КОМОДИТИС“ С.А. (MOLINOS OVERSEAS COMMODITIES SA), акционерно дружество, регистрирано в националния търговски регистър на Източна Република ••••••••••с регистрационен № 217246220012, със седалище и адрес на управление Ruta 8, KM 17.500, Edificio @2, Oficina 202, Zonamérica, CP, 91600, гр. Монтевидео, Източна Република ••••••••••срещу „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД, ЕИК 117650594, със седалище и адрес на управление гр. Сливо поле, п.к.7060, ул. „България“ № 23

С искова молба с вх. № 139588/20.11.2025 г. ищецът „МОЛИНОС ОВЪРСИЙС КОМОДИТИС“ С.А. моли съда да признае и допусне изпълнението на територията на Република България на арбитражно решение № 4870/04.12.2024 г., постановено от Арбитражния съд към Федерацията на асоциациите за масла, семена и мазнини (FOSFA), с което ответникът „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД е осъден да плати на ищеца следните суми: 1) сумата от 5 393 800 евро (пет милиона триста деветдесет и три хиляди и осемстотин евро), представляваща главница – обезщетение за неизпълнение на сключени с ответника Договор с референтен № FT 0X0C6 и Договор с референтен № FT 0X0C5, от която ответникът е заплатил частично сумата от 800 000 евро и е останал незаплатен остатък от 4 593 800 евро; 2) сумата от 9 796,25 британски лири (девет хиляди седемстотин деветдесет и шест британски лири и двадесет и пет пенса), представляваща извършени разходи в арбитражното производство; 3) сумата от 100 британски лири (сто британски лири), представляваща такса за назначаване на арбитър в арбитражното производство; 4) както и лихва за забава от 16.06.2023 г., датата на неизпълнение на договорите, до окончателното изплащане на вземанията, която да бъде изчислена върху невъзстановената част от размера на главницата по Договорите в размер на 5 393 800 евро при сложна лихва от 4,5% (четири цяло и пет процента) годишно, начислявана и капитализирана за всяко тримесечие.

Ищецът твърди, че процесните договори имат за предмет покупко-продажбата на общо 15 000 (петнадесет хиляди) метрични тона аржентински соев метилов естер при условия на доставка FOB Сан Лоренцо, както следва:

1. Договор с референтен № FT 0Х0С6, сключен чрез посредник Форт Тендал C.А. (FortTendal S.A.) на 07.12.2022 г., с който ищецът се съгласява да продаде, а ответникът се съгласява да закупи 5 000 (пет хиляди) метрични тона аржентински соев метилов естер на цена МЕЦ 2 (минимална експортна цена, второ тримесечие) плюс 3 евро (три евро) за метричен тон, при срок на доставката 10.05. – 10.06.2023 г.

2. Договор с референтен № FT 0X0С5, сключен чрез брокери на 07.12.2022 г., с който ищецът се съгласява да продаде, а ответникът се съгласява да закупи 10 000 (десет хиляди) метрични тона аржентински соев метилов естер на цена МЕЦ 2 (минимална експортна цена, второ тримесечие) плюс 3 евро (три евро) за метричен тон, при срок на доставката 15.05. – 15.06.2023 г.

Съгласно условията на договорите продажната цена следвало да се плати авансово, 48 часа преди натоварването на стоката, което следвало да се извърши на плавателни съдове – кораби, осигурени от ответника – купувач. На 08.03.2023 г. ищецът и ответникът фиксирали цената на метричен тон по договорите в размер на EUR 1 233,11 (хиляда двеста тридесет и три евро и единадесет евро цента). Ищецът твърди, че договорите изрично предвиждали, че всички други условия, които не противоречат на договореностите между страните и не са изрично предвидени от същите, следва да бъдат уредени съгласно разпоредбите на Образец на договор № 51 на FOSFA, включително арбитражното споразумение, правилата за арбитраж и обжалване. Следователно договорите били сключени и следвало да се управляват от разпоредбите на английското право, като всички спорове между страните следвало да бъдат решавани чрез английски арбитраж.

Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал процесните договори, като счита, че „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД е в неизпълнение на договорите, както следва: 1) Договор с референтен № FT 0X0С6, считано от 12.06.2023 г., като същият бил едностранно прекратен, след като срокът за доставка изтекъл на 10.06.2023 г. без да е предоставен плавателен съд кораб, за целите на натоварването на поръчаната стока и без на ищеца да е връчено уведомление за удължаване на срока за доставката; 2) Договор с референтен № FT 0X0С5, считано от 16.06.2023 г., като същият бил едностранно прекратен, след като срокът за доставка е изтекъл на 15.06.2023 г. без да е предоставен плавателен съд – кораб, за целите на натоварването на поръчаната стока и без на ищеца да е връчено уведомление за удължаване на срока за доставката.

На 27.06.2023 г. ищецът изпратил на ответника фактури за обезщетение за вредите, претърпени от дружеството поради неизпълнението на процесните договори, като към датата на подаване на исковата молба задълженията на ответника все още не били изпълнени. С оглед на това ищецът завел арбитражно дело, като съгласно арбитражните споразумения в чл. 29, чл. 30 и чл. 32 от Договор 51 на FOSFA, отнесъл спора пред Арбитражния съд към FOSFA, пред който на 25.07.2023 г. подал искова молба, надлежно изпратена и връчена на ответника. Въз основа на нея било образувано арбитражно дело с референтен № 1251 на FOSFA. За арбитри били назначени г-н Р.Р. (R.R.), по избор на ищеца, г-н П.Д. (P.D.), по избор на ответника, и г-н Д.К. (J.C.), избран от FOSFA. Ответникът активно участвал в арбитражното производство, като в хода му нямало възражения относно действителността, валидността и съдържанието на процесните договори и Договор 51 на FOSFA, действителността на арбитражните клаузи, компетентността на арбитражния съд, сформирането на решаващия орган и арбитражната процедура, като дори и първоначално да е имало такива оспорвания, те били оттеглени впоследствие.

Арбитражният съд се произнесъл с арбитражно решение, което било обявено и изпратено на страните на 04.12.2024 г., като същото влязло в сила на 02.01.2025 г. след изтичане на срока за обжалване. На 11.03.2025 г. ищецът и ответникът сключили споразумение за уреждане изпълнението на арбитражното решение, с което уговорили, че ответникът ще плати на ищеца сумата от 5 806 611,20 евро (пет милиона осемстотин и шест хиляди шестстотин и единадесет евро и двадесет евроцента), представляваща сбора на всички дължими суми по арбитражното решение към датата на подписване на споразумението, като същата следвало да бъде платена на осемнадесет плащания, от които сумата от 500 000 евро (петстотин хиляди евро) следвало да бъде платена преди 21.03.2025 г., а остатъкът от 5 306 611,20 евро (пет милиона триста и шест хиляди шестстотин и единадесет евро и двадесет цента) следвало да бъде платен под формата на седемнадесет месечни вноски в размер на 312 153,60 евро (триста и дванадесет хиляди сто петдесет и три евро и шестдесет евроцента), започващи от 05.04.2025 г. с падеж на петото число на всеки месец или на следващия работен ден, когато петото число се падне в събота, в неделя или на официален празник.

Съгласно чл. 5 от споразумението забавеното изпълнение на някоя от вноските от страна на ответника с повече от 3 (три) дни от датата на падежа давала право на ищеца кумулативно да изиска незабавно плащане на целия неизплатен остатък и/или да уведоми FOSFA, че ответникът не е изпълнил споразумението за уреждане на спора и следователно трябва да бъде включен в списъка с неизправни страни по решения на FOSFA и/или да пристъпи към принудително изпълнение на арбитражното решение на FOSFA във всяка юрисдикция, която сметне за подходяща, като предварително приспадне всички суми, получени по процесното споразумение. В споразумението било уговорено, че ответникът „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД дължи целият дълг, а не само договорените месечни вноски. Допълнително било уговорено, че в случай че ищецът „МОЛИНОС ОВЪРСИЙС

КОМОДИТИС“ С.А. инициира изпълнение на арбитражното решение, съгласно чл. 5, т. 3 от споразумението, ищецът има право да пристъпи към изпълнение на арбитражното решение по общия за това съдебен ред, независимо от сключеното споразумение, като по този начин ответникът признавал задължителния характер и изпълнимост на арбитражното решение.

Ответникът извършил седем частични плащания, възлизащи в общ размер на 800 000 евро (осемстотин хиляди евро), в разрез с уговорките в споразумението. Съгласно споразумението ответникът следвало да плати сумата от 500 000 евро (петстотин евро) преди 21.03.2025 г., което не направил, както и да направи 8 (осем) месечни вноски на 5-то число на всеки месец, съответно за април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2025 г., всяка една в размер на 312 153,60 евро (триста и дванадесет хиляди сто петдесет и три евро и шестдесет евро цента), равняващи се към датата на подаване на исковата молба на обща стойност от 2 497 228,80 евро (два милиона четиристотин деветдесет и седем хиляди двеста двадесет и осем евро и осемдесет евроцента), което не било изпълнено в цялост.

Към датата на подаване на исковата молба в СГС – 20.11.2025 г., „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД е следвало да заплати на „МОЛИНОС ОВЪРСИЙС КОМОДИТИС“

С.А. общо сумата от 2 997 228,80 евро (два милиона деветстотин деветдесет и седем хиляди двеста двадесет и осем евро), от които заплатена била единствено сумата от 800 000 евро (осемстотин хиляди евро). Ответникът бил в забава на изпълнението на задълженията си спрямо ищеца, който, от своя страна, безрезултатно отправил множество покани за доброволно изпълнение. Поради забавата в плащането на първата и втората вноски по споразумението, на 15.04.2025 г. ищецът уведомил ответника по електронна поща, че последният не е изпълнил задълженията си, поради което, съгласно уговорената ускорителна клауза, предвидена в чл. 5 от споразумението, цялата неизплатена сума станала незабавно изискуема и платима, а ищецът можел да търси удовлетворение и правна защита по всички други уговорени способи, включително и чрез производства за признаване и допускане на изпълнението на арбитражното решение.

С оглед на това ищецът моли да бъде признато и допуснато изпълнението на арбитражното решение на територията на Република България, по силата на което ответникът е осъден да заплати посочените в него суми, като дължимите и незаплатени към 20.11.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/ суми след приспадане на извършените частични плащания, възлизащи в размер на 800 000 евро (осемстотин хиляди евро), са, както следва:

1/ сумата от 4 593 800 евро (четири милиона петстотин деветдесет и три хиляди и осемстотин евро) – главница след приспадането на извършените плащания;

2/ сумата от 9 796,25 британски лири (девет хиляди седемстотин деветдесет и шест британски лири и двадесет и пет пенса) – разходи в арбитражното производство;

3/ сумата от 100 британски лири (сто британски лири), представляваща такса за назначаване на арбитър в арбитражното производство;

4/ както и лихва за забава от 16.06.2023 г., датата на неизпълнение на договорите, до окончателното изплащане на вземанията, която да бъде изчислена върху невъзстановената част от размера на главницата по договорите в размер на 5 393 800 евро (пет милиона триста деветдесет и три хиляди и осемстотин евро) при сложна лихва от 4,5% (четири цяло и пет процента) годишно, начислявана и капитализирана за всяко тримесечие.

Претендира сторените по делото разноски, включително държавна такса, разходи за превод на документите и адвокатски хонорар.

В отговорa на исковата молба ответникът „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД оспорва редовността на исковата молба. Твърди, че адвокатско дружество „Волф Тайс“ не е надлежно упълномощено да представлява дружеството-ищец пред СГС. Не били представени изискуемите приложения към молбата за екзекватура в съответствие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г. („Нюйоркската конвенция“) и не били спазени изискванията на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. („Хагската конвенция“), страни по която са Република България и Обединеното кралство. Оспорва наличието на арбитражно споразумение. Твърди, че не е налице надлежно удостоверение за влизането в сила на процесното арбитражно решение. Оспорва основателността на иска за екзекватура, като твърди, че арбитражното решение е постановено по спор, неспадащ към споровете, предвидени в арбитражната клауза, както и че съдържа постановления, които излизат извън условията на арбитражната клауза в договора, което представлявало основание за отказ на искането за признание и изпълнение на арбитражното решение по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „в“ от Нюйоркската конвенция. Твърди, че арбитражното решение противоречи на българския обществен ред, тъй като нарушавало принципите на справедливост, недопускане на неоснователно обогатяване, спазване на добрите нрави и законност, поради което съгласно чл. 5, т. 2, б. „б“ от Нюйоркската конвенция съдът следвало да откаже признаването и изпълнението му на територията на Република България. Твърди, че присъдената в арбитражното решение неустойка (обезщетение за претърпените вреди) съгласно чл. 29, пр. 3 от Договора-образец № 51 на FOSFA противоречи на добрите нрави и забраната за злоупотреба с права, поради което същата е нищожна. Претендира сторените по делото разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск за признаване и допускане изпълнение на процесното чуждестранно арбитражно решение и оспорва изцяло направените от ответника фактически твърдения, правни изводи и възражения. Счита исковата молба за редовна и допустима. Твърди, че всички изискуеми документи съгласно Нюйоркската конвенция и българското право са надлежно представени, както и че са налице всички положителни предпоставки за признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение съгласно чл. 4 от Нюйоркската конвенция, като същевременно липсват отрицателните предпоставки по чл. 5. Оспорва доказателствените искания на ответника като недопустими и неотносими. Пояснява, че с исковата молба ищецът е предявил само и единствено иск за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното арбитражно решение, който иск нямал за цел повторното осъждане на длъжника-ответник. Дори да се приемело, че са предявени подобни осъдителни искове, то заявява, че не ги поддържа. Оспорва възражението на ответника за липса на надлежно представляване на дружеството-ищец от страна на адвокатско дружество „Волф Тайс“.

Твърди, че арбитражното споразумение е валидно сключено и валидността му следвало да се преценява с оглед приложимото английско право. Твърди, че в рамките на настоящото производство въпросът за валидността на арбитражното споразумение e недопустим, като допълва, че е налице изрично извънсъдебно признание от страна на ответника по отношение на законосъобразността, валидността и редовността на арбитражното решение и арбитражното производство. В условията на евентуалност, твърди, че действията на страните следва да бъдат приравнени на арбитражно споразумение поради участието на ответника в арбитражното производство и липсата на възражения относно компетентността на арбитражния съд. Оспорва необходимостта от представяне на удостоверение за влизане в сила на арбитражното решение и твърди, че доброволно представеното удостоверение от FOSFA е валидно и допустимо. Твърди, че възраженията на ответника по отношение начина на изчисляване на дължимото обезщетение представляват недопустим опит за разглеждане на арбитражното решение по същество. Оспорва, че прекратяването на договорите не изключва, а активира арбитражната компетентност за определяне на претърпените вреди при несъгласие на другата страна, с оглед на което произнасянето на арбитражния съд не било извън обхвата на арбитражното споразумение. Оспорва като неоснователни възраженията на ответника за противоречие на признаването и допускането на изпълнението на арбитражното решение с българския обществен ред и принципите на спазване на добрите нрави, недопускане на неоснователно обогатяване и законност. Претендира сторените по делото разноски, включително държавна такса, разходи за превод на документите и адвокатски хонорар.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа възражението за нередовност на исковата молба и изложените в отговора на исковата молба твърдения за липсата на надлежно упълномощаване за представляване на ищцовото дружество пред СГС, за липса на представен оригинал на арбитражното съглашение или надлежно заверен препис от него. Твърди, че за целите на признаване и допускане изпълнение на арбитражното решение ищецът следва да представи надлежно удостоверение за влизането му в сила, тъй като същото представлява условие за допустимост на предявения иск. Оспорва удостоверителната компетентност на изпълнителния директор на FOSFA за влизането в сила на арбитражното решение. Поддържа твърдението, че искът за екзекватура е неоснователен, тъй като са налице основания за отказ от екзекватура, а именно – арбитражното споразумение било недействително съгласно английското и българското право, арбитражното решение било постановено по спор, който не попада в обхвата на арбитражната клауза и признаването и изпълнението на арбитражното решение противоречало на българския обществен ред, тъй като създавало условия за неоснователно обогатяване на ищеца и противоречало на основни начала на гражданския процес в Република България. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че сключеното между страните споразумение за уреждане на спора съставлява признание на арбитражното решение и съгласие с мотивите му, като пояснява, че споразумението било подписано поради инициирана от ищецa процедура пред FOSFA за вписване на дружеството-ответник в поддържания от FOSFA списък на неизправни страни, доколкото същото разкривало репутационни рискове за ответника и създавало условия за временно блокиране на търговската му дейност на пазара за биогорива в Аржентина. В този смисъл извършените частични плащания от страна на „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД били продиктувани от оправдания стопански риск и били насочени към ограничаването на потенциални репутационни и икономически щети за дружеството.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Арбитражното решение, което се иска да бъде признато и чието изпълнение се иска да бъде допуснато на територията на Република България, е постановено на територията на различна държава, а именно на територията на Великобритания. Ето защо и за определяне на реда и условията за признаване и изпълнение на това арбитражно решение на територията на страната приложение намират нормите на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г. /Конвенцията/, страни по която са и двете държави, на територията на които се намират седалищата на страните по делото, които са страни и по постановеното арбитражно решение.

В чл. 3 от Конвенцията е предвидено, че всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението. С оглед на това трябва да се приеме, че приложимите в случая процесуални правила са тези, които са предвидени в правото на Република България, като изрично е предвидено, че за признаване и изпълнение на арбитражните решения, за които се прилага настоящата Конвенция, не ще се въвеждат значително по-строги условия или значително повисоки съдебни такси от онези, които важат за признаване и изпълнение на национални арбитражни решения. Нормите, които са част от правото на Република България и в които се определят процесуалните правила, по които едно лице може да отправи искане за признаване и допускане изпълнението на едно чуждестранно решение и по които това искане да бъде разгледано от компетентен орган, се съдържат в Кодекса на международно частно право /КМЧП/. В чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КМЧП е предвиден редът, по който се извършва признаването и допускането на изпълнението на едно чуждестранно съдебно решение на територията на Република България. Съгласно чл. 51, ал. 4 ЗА за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори, като молбата се предявява пред Софийския градски съд.

С молба от 19.12.2025 г. ищецът е представил в оригинал Удостоверение за влизане в сила и Арбитражно решение № 4870 от 04.12.2024 г. на Арбитражния съд (Федерацията на асоциациите за масла, маслодайно семена и мазнини). Нотариалното удостоверяване на преписа от арбитражното решение е с Апостил по реда на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове – както РБългария, така и Великобритания са страни по тази Конвенция. Легализираща заверка на МВнР по чл. 119, ал. 2 КМЧП не е изискуема по отношение на процесното арбитражно решение. Документите са с апостил и легализиран превод – от заклет преводач и с нотариална заверка. Предвид изложеното, съдът намира, че са спазени изискванията на чл. ІV, § 2 от Нюйоркската конвенция.

От текста на представеното Удостоверение, издадено от главния изпълнителен директор на Федерацията – А.К.Н., се установява, че приложеният документ е вярно, точно и надлежно заверено копие на Арбитражно решение № 4870, от 4 декември 2024 г. („Решението“), подписано на официалната бланка на Федерацията от арбитрите г-н Дж. К. (председател), г-н Р. Р. и г-н П. Д., заедно съставляващи Арбитражния състав, по спор между: „Молинос Овърсийс Комодитис“ СА. Уругвай (Продавачи) и „Астра Биоплант“ ЕООД, България (Купувачи), (заедно наричани „Страните“) по два договора: (1) Договор FT 0Х0С6 от 7 декември 2022 г, относно доставка на 5 000 метрични тона аржентински соев метилов естер и (ii) Договор FT0X0C5 от 7 декември 2022 г. относно доставка на 10 000 метрични тона аржентински соев метилов естер. Двете страни са били надлежно уведомени за арбитражното производство и състава на арбитражния съд в съответствие с изискванията на Правилника за арбитраж и обжалване на Федерацията и приложимите задължителни разпоредби на английското законодателство и двете страни са участвали в производството. Решението е издадено въз основа на арбитражни споразумения между страните, в съответствие с Правилата за арбитраж и обжалване на Федерацията, действащи към момента на подписване на съответните договори, валидни съгласно английското право. Решението е постановено от арбитражен състав, създаден съгласно горепосочените споразумения и правила. Предметът на арбитражното решение попада в обхвата на въпроси, допустими за арбитраж по английското право. Решението е надлежно връчено и съобщено на двете страни в съответствие с изискванията на Правилника за арбитраж и обжалване на Федерацията и приложимите задължителни разпоредби на английското законодателство. Не е подадена жалба срещу горепосоченото решение и срокът за обжалване е изтекъл. Решението не е отменено или изпълнението му спряно от нито един компетентен орган в Англия и не е започвано производство за отмяна на решението, решението е влязло в сила, окончателно е и има обвързваща сила.

Доколкото удостоверението е официален удостоверителен документ, чието оспорване не е проведено, съдът го кредитора като валидно доказателство за обстоятелствата, които удостоверява. Следва да се посочи, че страната нито твърди, нито представя доказателства, че е обжалвала Арбитражното решение, а този факт е в доказателствена тежест на страната, която твърди да е предприела обжалване, с цел пораждане на суспензивен ефект спрямо стабилизирането на решението. Доколкото в случая са липсвали подобни твърдения от ответника, съдът не е указвал и доказателствена тежест в тази връзка.

Наред с това, следва да се посочи, че представеното удостоверение, че чуждестранното решение е влязло в сила, издадено от арбитражната институция, изключва необходимостта в производството по чл. 119 КМЧП българският съд да следи и да събира доказателства за връчването на това решение на ответника. Издаденото от чуждестранния съд удостоверение е единственото доказателство, необходимо и достатъчно за признаване, съответно допускане на изпълнение на чуждестранното решение, съответно липсата на това удостоверение представлява формална пречка пред признаването. Дължимата от съда служебна проверка на удостоверението се свежда до редовността на представения документ от външна страна. Ответникът не може да противопоставя възражения по същество на извършената от чуждестранния съд преценка относно обстоятелството дали разгледаният спор е приключил с влязло в сила решение. Единствено допустими в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение са възражения на ответника относно автентичността и реквизитите на представеното удостоверение, тоест нарушения, които биха довели до липса на доказателствена сила на представения документ. Опровергаване на доказателствената сила на удостоверението е допустимо и чрез представяне на доказателства, че е образувано производство по обжалване на решението, но такива, както беше отбелязано, ответникът не е ангажирал – в този смисъл Решение № 60044 от 16.09.2021 г. по т. д. № 2775/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

Разпоредбата на чл. IV от Конвенцията предпоставя признаването и допускането до изпълнение на чуждестранното арбитражно решение и от представянето на оригинал или препис на арбитражното споразумение. Следва да се има предвид, че чл. 51 от ЗА не предвижда задължение за представяне на арбитражното споразумение, а изискването произтича от разпоредбата на чл. IV от Конвенцията, чиято формулировка на „препис” следва да се разбира в широк смисъл и като необвързана от българското нотариално производство по удостоверяване на преписи. Документът следва да е представен в препис, който удостоверява, че арбитражното споразумение е сключено в писмена форма, че същото е подписано от страните, датата и неговото съдържание. Следва да се има предвид, че съдилищата в държави, в които националното законодателство не изисква от ищеца да представи оригиналното арбитражно споразумение или заверено копие, може изцяло да се откаже от това изискване при прилагане на принципа на по-благоприятния правен режим в член VII от Конвенцията.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗА арбитражното споразумение е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. В случая ищецът се позова именно на тази разпоредба, като представя Договор с референтен № FT 0X0C6, сключен чрез посредник Форт Тендал С.а. на 07.12.2022 г., и Договор с референтен № FT 0X0C5, сключен чрез брокери на 07.12.2022 г., в които изрично е предвидено, че отношенията им се уреждат съгласно разпоредбите на Образец на договор № 51 на FOSFA, включително арбитражното споразумение, правилата за арбитраж и обжалване. Разпоредбите на чл. 51 на FOSFA също уреждат, че всички спорове между страните следва да бъдат решавани чрез арбитраж, като мястото на арбитража е съответно Англия. Няма съмнение следователно, че в сключените между страните договори е налице арбитражно споразумение. Що се отнася до формата на същото, както се посочи, споразумението може да се съдържа включително и в разменена кореспонденция, като тук приложение намира не българското, а анлийското право. Съгласно последното арбитражно споразумение е налице и когато се съдържа в размяна на съобщения и когато е инкорпорирано чрез ясно препращане към общи условия, съдържащи арбитражна клауза, което се установява от публично наличния в интернет Arbtitration Act 1996 – https://www.legislation.gov.uk/ukpga/1996/23/part/I/crossheading/introductory.

Независимо от това и доколкото тези електронни съобщения са оспорени от ответника в настоящото производство, следва да се посочи следното. Изводът за наличие на валидно арбитражно споразумение може да се изведе и от действията на ответника в арбитражния процес, а и след това. От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че „Астра Биоплант“ ЕООД е участвало в арбитражното производство, като при това участие, първоначално е въведено възражение за неподсъдност на спора пред този арбитражен съд, но впоследствие същото е оттеглено – обстоятелство, което не беше оспорено от ответника и пред настоящата съдебна инстанция. Този факт се установява от електронно писмо от ответника от 08.10.2024 г., приложено към допълнителната искова молба /л. 252 от делото/, от самото арбитражно решение, от издаденотo от FOSFA удостоверение, както и от последващото Споразумение за уреждане на спора от 11.03.2025 г., в което ответникът признава съществуването и задължителния характер на Арбитражното решение и въобще на проведеното арбитражно производство, довело до неговото постановяване. Ето защо следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗА. Съгласно тази норма се смята, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража. Разпоредбата следва да бъде съобразена предвид цитирания по-горе текст на чл. VІІ от Конвенцията. При това положение наличието на арбитражно споразумение може да се изведе и от поведението на ответника в арбитражното производство. С оглед на тези факти и като се съобразява, че самата Конвенция допуска отклонение от нейните норми при наличие на по-благоприятен режим в националното законодателство на държавата, в която се иска признаване на решението и допускането му до изпълнение, то съдът достига до извод за спазване на разпоредбата на чл. IV от Конвенцията – в този смисъл е Решение № 231 от 05.04.2023 г. по въззивно търговско дело № 860 по описа за 2022 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване съгласно Определение № 2488 от 27.09.2024 г. по търговско дело № 1275/2023 г. на ВКС, II т.о.; както и цитираното от ищеца Определение № 2488 от 27.09.2024 г. по т. дело № 1275 по описа за 2023 г. на ВКС, II т.о.

В този смисъл съдът намира за неоснователни релевираните от ответника възражения в отговора на исковата молба за неспазване на изискванията на чл. IV от Конвенцията.

В чл. V от Конвецията са изброени по изчерпателен начин предпоставките, при които признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани.

В чл. V, ал. 1 от Конвенцията са предвидени пречки, на чието наличие ответникът по и с к а трябва да се позове изрично пред съда, разглеждащ искането за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното арбитражно решение. В чл. V, ал. 2 от Конвенцията са регламентирани отрицателни предпоставки, за съществуването на които съдът следи служебно /в този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 97 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1649/2016 г., I т. о.

Съгласно чл. V, ал. 1 от Конвенцията признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани по молба на страната, срещу която то се предявява, ако тя докаже пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението:

а) че страните по съглашението, посочено в член II, са били по силата на приложимия спрямо тях закон недееспособни или че съглашението е недействително по силата на закона, на който страните са го подчинили, а при липса на указание в тази насока, по силата на закона на държавата, където решението е било постановено, или

б) че страната, срещу която решението се предявява, не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или по други причини й е било невъзможно да предяви своите защитни средства, или

в) че решението е постановено по спор, непосочен в арбитражното съглашение или неспадащ към споровете, предвидени от арбитражната уговорка в договора, или че съдържа постановления, които излизат извън условията на арбитражното съглашение или арбитражната уговорка в договора; във всеки случай обаче, ако постановленията на решението, отнасящи се до въпроси, подчинени на арбитраж, могат да бъдат отделени от тези, които се отнасят до въпроси, неподчинени на арбитраж, то постановленията по въпросите, подчинени на арбитраж, могат да бъдат признати и изпълнени, или

г) че съставът на арбитражния съд или арбитражната процедура не са били в съответствие със съглашението на страните или при липса на такова не са били в съответствие със закона на държавата, в която се е състоял арбитражът, или

д) че решението не е станало още задължително за страните или е било отменено, или изпълнението му е било спряно от компетентния орган на държавата, в която или съобразно закона на която то е било постановено.

По първото възражение за наличие на пречка по чл. V, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията:

Ответникът формално се позовава на недействителност на арбитражното съглашение, което обаче предвид изложеното по-горе съдът отхвърли като неоснователно, като е ненужно преповтаряне на мотивите за това и тук. Няма пречка арбитражното споразумение между страните да бъде сключено дистанционно като размяна на писма, вкл. и електронна кореспонденция, вкл. чрез техни посредници, което съответства на предвиденото в чл. II от Конвенцията, като посоченото не води до недействителност на споразумението.

По второто възражение за наличие на пречка по чл. V, ал. 1, б. „в“ от Конвенцията:

Установява се от представените доказателства, че спорът, който е разгледан и решен от арбитражния съд, е във връзка с развили се търговски отношения между страните по договори, сключени между тях и касаещи продажба на аржентински соев метилов естер. В договора изрично е уговорена арбитражна клауза и спорът е разгледан от определения от страните арбитраж. На страните е предоставена възможност да участват и осигурят защитата си в процеса, като представят становища, правят искания и ангажират доказателства, като ответникът е участвал в арбитражното производство и е релевирал съответните искания и възражения. Не се установява от постановеното арбитражно решение то да е постановено по спор, непосочен в арбитражното съглашение или неспадащ към споровете, предвидени от арбитражната уговорка в договора, или че съдържа постановления, които излизат извън условията на арбитражното съглашение или арбитражната уговорка в договора. На практика всички възражения на ответника са такива по съществото на спора, свързани с начина на определяне на дължимата от него сума, но тези възражения не са предмет на проверка от настоящия съд – те са били предмет на разглеждане именно в арбитражното производство и не могат да бъдат предмет на ревизия в настоящото. Дори решението да е било неправилно и да биха били допуснати нарушения, изразяващи се в неправилно преценяване на доказателства или остойностяване на нанесените щети, то в настоящото производство съдът не може да преценява правилността на решението.

По отношение на предпоставките по чл. V, ал. 2 от Конвенцията съдът намира, че не е налице хипотеза на б. „а“, тъй като предметът на спора не е такъв, който да не подлежи на разрешаване от арбитра – арг. от разпоредбата на чл. 19 ГПК. Съдът намира, че признаването и изпълнението на решението по никакъв начин не противоречи на обществения ред на РБългария. Българският обществен ред представлява съвкупност от основни повелителни принципи, върху които е изградена и функционира правовата държава в Република България. В трайната съдебна практика се приема, че под норми от обществен ред се имат предвид такива свръхимперативни норми, които осигуряват проявлението на основните принципи на правопорядъка в нашата държава, посредством които се охраняват основни ценности. Т.е. норми, провеждащи принципи и ценности от материалноправно, така и от процесуално естество, които са основата на правовата и цивилизована държава. Ако се окаже, че съдържанието на чуждестранното арбитражно решение, така и начинът на постановяването му са несъвместими с обществения ред, последицата е отказ да се признае и допусне изпълнение на решението. Тъй като понятието „обществен ред“ включва преди всичко тези императивни норми, които изразяват и обезпечават основите на правопорядъка у нас, част от обществения ред са и основните правила на възприетите у нас морални правила и принципи, формиращи категорията „добри нрави“. Не се установяват данни за противоречие на арбитражното решение с българския обществен ред, разбиран в посочения смисъл.

Основен принцип в българското право е, че всеки правен субект отговаря за вредите, включително и имуществените такива, които е причинил на друг субект в резултат на допуснато от него неизпълнение на задължение, което е възникнало в негова тежест по сключен между тях договор, какъвто характер има вземането, което е предмет на предявения пред арбитража от „Молинос Овърсийс Комодитис“ С.А. срещу „Астра Биоплант“ ЕООД иск, за получаване на обезщетение за вреди от неизпълнението по договорите във връзка с неуспешното зареждане на договорните стоки в размер на 5 393 800 евро, ведно с лихвите за забава и разноските. Тези вреди се явяват пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорите, поради което присъждането им не противоречи на обществения ред на Република България, а напротив – в съответствие е с принципа за поправяне преките вреди от неизпълнението.

Предвид изложеното са налице всички предпоставки, при които съдът може да признае и допусне изпълнението на чуждестранното арбитражно решение, постановено от арбитражен трибунал при Федерацията на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини, поради което предявеният иск е основателен. Ищецът признава, че след влизане в сила на решението на Федерацията ответникът е заплатил част от сумите по същото, поради което и предвид разпоредбата на чл. 121, ал. 2 КМЧП, решението следва да бъде признато и допуснато за изпълнение предвид установеното наличие на горните предпоставки, но до размер на сумата от 4 593 800 EUR (четири милиона петстотин деветдесет и три хиляди и осемстотин евро) – главницата след приспадане на платените от „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД 800 000 евро; сумата от 9 796.25 GBP (девет хиляди седемстотин деветдесет и шест британски лири и пет пенса) – разходи в арбитражното производство; сумата от 100 GBP (сто британски лири) – такса за назначаване на арбитър в арбитражното решение, както и присъдената лихва за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски има единствено ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от приложения списък по чл. 80 ГПК, те възлизат на сума в размер на 28 024.32 евро, от които 25.56 евро – държавна такса и 27 998.76 евро – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е заплатено от ищеца.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, съдът приема, че при извършването на тази преценка не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО/. Като критерии за определяне дали уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата.

Съдът приема възражението на ответника за основателно, като счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 16 000 евро, като съответстващ на правната и фактическата сложност на делото, обема на доказателствата, броя на заседанията (само едно) и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца по делото, като настоящото производство за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение не разкрива по-големи от обичайните за този вид производства действия и специфики, които да обосноват заплащане на възнаграждение в размер на 27 998.76 евро.

Така мотивиран, съдът