Решение № 2536 от 11.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 57966/2024 г.

Производството е по реда на 124, ал. 1 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на И. И. В. срещу „З. д. Е.“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 19 650 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на пътно произшествие от 03.03.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 25 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 03.03.2023 г., причинено от водача на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Р.“, с рег. № ••••••••, чиято гражданска отговорност е покрита от ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на поканата 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията. В исковата молба се твърди, че на 03.03.2023 г. лек автомобил марка „Б.“, модел „••• *“, с рег. № ••••••••, управляван от И. И. В., с пътник на предната дясна седалка В. Д. Х., се е движел от гр. С. към гр. С.. След 18:00 часа автомобилът подминал с. Б. и продължил към с. О.. В 18:20 часа, на път •••-••••, км. 19+450 /на пътя между с. Б. и разклона на с. О. и с. Д./ автомобилът бил ударен челно от лек автомобил марка „Ш.“, модел „Р.“, с рег. № ••••••••, управляван от Д. И. Д.. Твърди се, че ПТП е настъпило поради поведението на Д. Д. – шофиране с несъобразени с пътната обстановка автомобилни гуми и с несъобразена с атмосферните условия скорост на движение. Във връзка с настъпилото произшествие твърди, че е образувано досъдебно производство № •• ••/•••• г. по описа РУ - Л., пр. пр. № ••••/•••• г. по описа на РП - П.. В хода на досъдебното производство били извършени комплексна видео-техническа експертиза на видеозапис от видеорегистратора в лек автомобил марка „Б., модел „••• *“, с рег. № ••••••••. Според експертизата камерата е заснела автомобил, който излиза от завой, навлиза в лентата за движение на лек автомобил „Б.“ и се осъществява сблъсък между двете превозни средства. Назначена била също и автотехническа експертиза, по която вещото лице установило, че двата автомобила са били технически изправни към момента на произшествието. Относно скоростта на движение на двете превозни средства експертът посочил, че лекият автомобил марка „Б.“ се е движел със скорост 72,56 км/ч, а лек автомобил марка Ш. се е движел със 92,26 км/ч. Към момента на настъпване на произшествието пътната настилка е била мокра. Съобразно посоченото от вещото лице за механизма на настъпване на ПТП водачът на лек автомобил марка „Ш.“, е загубил контрол над превозното средство пред дясно стоящия му завой. Лекият автомобил марка „Ш.“ се е движел с несъобразени с пътните условия гуми и с несъобразена с атмосферните условия скорост на движение, което допринесло за настъпването на процесното ПТП. Твърди, че според експертното становище лек автомобил марка „Б.“ не е имал техническа възможност да избегне удара, а действията на водача на автомобила по намаляване скоростта на движение били правилни. От друга страна, водачът на лекия автомобил марка „Ш.“ разполагал с възможност да избегне процесното ПТП, като е трябвало да избере подходяща скорост на движение съобразена с пътните условия. С оглед изложеното, ищецът твърди, че виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Р.“, с рег. № ••••••••. В хода на образуваното досъдебно производство били извършени и съдебно оценителни експертизи, съгласно заключенията по които процесното произшествие от 03.03.2023 г. е причинило на И. В. имуществени вреди в размер на 19 650 лева. В заключението си вещото лице приело, че е икономически неизгодно управляваният от ищеца лек автомобил марка „Б.“ да бъде възстановен до техническото му състояние преди произшествието. С оглед гореизложеното на 12.06.2024 г. в Районен съд - Л. бил внесен обвинителен акт против Д. И. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 2 от НК, въз основа на който било образувано НОХД № •••/•••• г. по описа на РС - Л.. В заключителната част на обвинителния акт било посочено, че Д. Д. е нарушил Закон за движение по пътищата, в резултат на което е допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещо се моторно превозно средство - лек автомобил марка „Б.“, модел „••• *“, с рег. № ••••••••, собственост на И. И. В., с което по непредпазливост му причинил значителни имуществени вреди в размер на 19 650 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което ищецът е отправил претенция № ••••••••••/17.03.2023 г. до ответното дружество, с която претендирал заплащането на парично обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП. С уведомително писмо от 17.03.2023 г. от страна на застрахователното дружество били изискани допълнителни документи. След представяне на документите с уведомление с изх. № •••- ••/*/••.••.•••• г. ищецът бил уведомен, че образуваната при застрахователя преписка ще бъде приключена като тотална щета. По-късно с уведомление с изх. № ••• ••/*/••.••.•••• г. И. В. бил уведомен за необходимостта от представянето на допълнителни документи за дерегистрация на лекия автомобил марка „Б.“. Ищецът сочи, че вещото лице /по досъдебното производство/ е дало заключение, че е възможно лекият автомобил да бъде възстановен, но това е икономически неизгодно, като изрично било посочено, че претърпените имуществени вреди са в размер на 19 650 лева. Поддържа, че е претърпял и неимуществени вреди, състоящи се в понесени болки и страдания. Излага, че съгласно извършена психологична експертиза е претърпял посттравматични увреждания силен стрес, шок и уплах. Сочи, че е загубил съня си, изпитвал засилено чувство на страх от шофирането, невъзможност да се вози при друг шофьор, изпитвал постоянно безпокойство и напрежение, свързано с появата на натрапчиви мисли и постоянна тревожност дали внезапно няма да се появи отнякъде друго МПС. Нарушен бил работният му режим, тъй като работата му била свързана с управление на МПС, влошило се общуването с близките му, станал по-затворен и често изживявал спадове в настроението си. С молба-претенция с вх. № ••••/••.••.•••• г. ищецът отправил искане за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди, но с уведомително писмо № ••••/*/*.*.•• застрахователното дружество отказало заплащане на обезщетение. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че на 03.03.2023 г. е настъпило ПТП по твърдения от ищеца механизъм, както и че е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва и че ищецът е отправил извънсъдебна покана за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Евентуално оспорва претенцията за неимуществени вреди като силно завишена. Не оспорва наличието на причинна връзка межди твърдените от ищеца имуществени вреди и процесното ПТП. Излага, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция по която била образувана щета № •••••••••• от 27.03.2023 г. С уведомление с peг. № •••-••/*/••.••.••••г., ответникът счел, че е налице „тотална щета“ и определил обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 13 150 лв. За изплащането на обезщетението сочи, че ищецът е следвало да представи документ за дерегистрация на МПС, служебна бележка от КАТ за прекратяване на регистрацията, банкова сметка и документ за придобиване на МПС, каквито обаче ищецът не представил и на основание чл. 492, ал. 2, т. 2 КЗ, с уведомление с peг. № •••- ••/*/••.••.•••• г., ответникът се произнесъл с отказ за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради непредставяне в срок на горепосочените документи. Оспорва претендирания от ищеца размер на имуществените вреди. Твърди, че действителната стойност на автомобил марка „Б.“, модел „••••“, с peг. № •••••••• към датата на процесното ПТП е 19 500 лв. Поддържа, че е налице „тотална щета“, поради което при определяне на обезщетението, същото следва да бъде намалено със запазените части на автомобила. Оспорва акцеcорната претенция. Моли съда да отхвърли претенцията за неимуществени вреди. Моли за определяне на обезщетение за имуществени вреди при отчитане на обстоятелството, че е налице „тотална щета“. Претендира разноски. С определение, постановено в открито съдебно заседание, е допуснато изменение на иска, чрез неговото увеличение по чл. 214 ГПК за имуществени вреди за сумата над 19 650 лв. до размера на сумата от 21 226,50 лв. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното: По делото е представена присъда № ••/••.••.•••• г., постановена по НОХД •••/•••• г. по описа на РС – Л., с която Д. И. Д. е признат за виновен в това, че на 03.03.2023 г. на път •••-•••• км. 19+450м (път между с. Б. и разклон за с. О. и с. Д.) област П., при управление на МПС – лек автомобил марка „Ш. Р.“ с рег. № ••••••••, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно по чл. 8, ал. 1; чл. 15, ал. 1; чл. 16, ал., т.1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, в резултат на което допуснал ПТП с насрещно движещото се моторно превозно средство – лек автомобил марка „Б. ••••“ с рег. № ••••••••, собственост на И. И. В. от гр. С., с което причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди по автомобила в размер на 19 650 лв., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „а“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, във връзка с чл. 8, ал. 1; ял. 15, ал.1; чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, във връзка с чл. 58а, ал.4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК, е осъден на глоба в размер на триста лева, и на основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца. Присъдата е влязла в сила на 01.10.2024 г. По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.03.2023 г. относно ПТП настъпило в 18:20 часа на път III 3002 км. 16+450 м., което е посетено от служители на РУ Л., от който е видно, че е настъпило произшествие в гр. Л., между лек автомобил марка „Б. ••••“ с рег. № ••••••••, управляван от И. И. В. и лек автомобил „Ш. Р.“ с рег. № ••••••••, управляван от Д. И. Д.. Отбелязано е, че от ПТП е пострадал Д. И. Д.. Представени са обвинителен акт по ДП № ••••/•••• г. по описа на РУ Л., пр. пр. № ••••/•••• г. по описа на РП П., протокол за оглед на ПТП от 03.03.2023 г., молба-претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с рег. № ••••/••.••.•••• г. на И. В., чрез адв. В. Т. до ответното дружество; уведомление от ЗД „Е.“ АД с рег. № 2879/1/2.4.2024 г. до ищеца за отказ от изплащане на обезщетение; искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, „Гражданско отговорност на автомобилистите“ и „Застраховка на МПС срещу ПТП, посетено на място от органите на полицията от И. И. В. до ответното дружество от 17.03.2023 г.; уведомително писмо – I от ЗД „Е.“ АД до ищеца, съдържащо уведомление за документите, които следва да представи; уведомление с рег. № ••••- ••/*/••.••.•••• г. от ЗД „Е.“ АД до ищеца, че заявената претенция ще бъде приключена като тотална щета; уведомление с рег. № •••-••/*/••.••.•••• г. на ЗД „Е.“ АД до ищеца, съдържащо отказ от изплащане на обезщетение за претърпени вреди, поради непредставяне на изискани документи. Представен е документ за извършено плащане от ответното дружество в полза на ищеца на сумата от 10 000 лв. /л. 56 от делото/. От показанията на свидетеля Г. И. И., се установява, че се запознал с процесното произшествие от запис на видеорегистратор, снимки и на живо е виждал колата на пострадалия. Близък приятел е на ищеца и работят заедно. Същият му се обадил след инцидента по телефона и му споделил за случилото се, като бил доста притеснен. На работа работят с измервателни уреди, като забелязал, че пострадалият започнал да допуска грешки. След инцидента ищецът станал по-сдържан в комуникацията с колеги, а на моменти “избухвал”, което не било типично за него. Забелязал тези промени в поведението му, след като ищецът се върнал на работа. Случвало се при пътуване в автомобил ищецът да се стряска, когато някой му отнеме предимство. Непосредствено след инцидента избягвал да шофира, но след това започнал. Споделял му е, че когато се прибирал за С. и някой се появявал насреща, дори да е на далечна дистанция, се стряскал. След ПТП ищецът е отсъствал от работа няколко дни. От показанията на И. Б. М. се установява, че се прибирал от П. в посока С. и видял ПТП между с. Б. и с. О.. Спрял, имало полицаи, линейки, пътна помощ, взел пътника и кучето и ги закарал до С.. Ищецът останал на мястото, защото правели експертизи. Познавали се с ищеца от деца, след инцидента същият бил уплашен и притеснен. Не излизал много често, не можел да работи и да шофира, бил изнервен. Свидетелят го карал, където има нужда. Знае, че ищецът е посещавал лекар, както и че е отсъствал от работа след произшествието. По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, съгласно което общата пазарна стойност на ремонта на лек автомобил „Б. ••• *“ към дата на ПТП възлиза на 18 088,27 лв. с ДДС. Съгласно експертизата по сравнителния метод средната пазарна стойност на лекия автомобил към на дата на произшествието е определена на сумата от 23 850 лв. с ДДС. Предложени са два варианта на заключението относно наличието на тотална щета, като съгласно вариант 1 е посочено, че е налице тотална щета на автомобила вследствие настъпилото ПТП, предвид стойността на ремонта без отчитане на корекционен коефициент на амортизация на вложените нови части, а съгласно вариант 2 с отчитане на корекционен коефициент не е налице тотална щета. При първия вариант стойността на запазените авточасти е определена на 2623,50 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност по чл. 432, ал. 1 КЗ на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице обхваща следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания и имуществени вреди в посочения размер. С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил „Ш. Р.“ с рег. № •••••••• между ответника и собственика на автомобила. Представената присъда е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за което му е наложено съответното наказание, като задължителната сила на присъдата се разпростира по отношение всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието, в т. ч. и относно причинените вреди, доколкото същите са въздигнати в елемент от престъпния състав. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл. 413, ал. 2 НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Това се отнася и размера на вредите /имуществени и неимуществени/ от престъпното деяние, ако последните са елемент от състава на престъплението. Установеният в наказателното производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, когато е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила /така решение № 178 от 22.06.2017 г. по гр. д. № 3690/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 25 от 17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т .д. № 368/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 22 от 5.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, I т. о./. В последното цитирано решение е разгледан случай именно за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, при което размерът на причинените значителни имуществени вреди е елемент от състава на престъплението, т. е. присъдата има сила на пресъдено нещо и съответно гражданският съд е длъжен да се съобрази с приетия в присъдата размер на причинените имуществени вреди, когато решава гражданското дело. Ето защо направените оспорвания от ответника в отговора на исковата молба и изложените по отношение на този въпрос доводи са неоснователни. По изложените съображения съдът намира за установено наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите /управление на МПС в нарушение правилата за движение по пътищата/, причиняване на ПТП, в причинна връзка с което са причинени значителни имуществени вреди по лек автомобил „Б. ••••“ с рег. № •••••••• в размер на 19 650 лв. В случая имуществените вреди са елемент от престъпния състав на престъплението, поради което силата на присъдено нещо на влязлата в сила присъда обхваща и установяването на техния вид и размер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд. По тези съображения, настоящият състав намира, че отговорността на прекия причинител, респ. неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените с ПТП от 03.03.2023 г. вреди на лек автомобил „Б. ••••“ с рег. № ••••••••, е сведена до размера от 19 650 лв. или 10 046,89 евро. Между страните по делото не е спорно и видно от представеното платежно нареждане от 19.02.2025 г., че в хода на производството по делото ответникът е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 10 000 лева, което плащане на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид като настъпило след предявяване на иска и от значение за спорното право. Ето защо предявения иск е основателен за непогасения остатък от 9 650 лв. или 4 933,96 евро, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 21 226,50 лв. или 10 852,93 евро (след изменението допуснато по реда на чл. 214 ГПК) следва да се отхвърли като неоснователен. В производството по делото се претендира законна лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като законна последица от признаването на иска за основателен. Предвид извършеното частично погасяване на задължението размерът на законната лихва върху погасената част от главницата,изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК, за периода от 22.08.2024 г. до 19.02.2025 г., възлиза на 689,07 лв. или 352,31 евро. Върху уважената част от иска за сумата 9 650 лв. или 4 933,96 евро се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба - 22.08.2024 г. до окончателното плащане. От събраните гласни доказателства се установи причинната връзка между процесното произшествие, причинено от виновното противоправно поведение на водача, управлявал застрахования при ответното дружество автомобил и неимуществените вреди, изразяващи се негативни преживявания и душевни страдания на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла н а чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съгласно решение № 94/18.07.2019 г. по т. д. № 3030/2018 г. на ВКС II т. о. „за да удовлетвори въведения от законодателя критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане морални вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т. е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия“. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост, само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) съдът трябва да отчита и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които макар да не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, служат като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на проявление на вредите. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква преценка във всеки конкретен случай. Предвид изложеното и след преценка по вътрешно убеждение на относимите доказателства, съдът намира, че следва да вземе предвид претърпените от ищеца негативни преживявания и промени в поведението му като личност, претърпяла пътнотранспортно произшествие, а именно възникнал страх и въздържане от шофиране, притеснение непосредствено след инцидента, вследствие на които допускал грешки на работа и имал нарушена комуникация с колеги, изнервеност у ищеца, а след като започнал да шофира по пътя за гр. С. изпитвал страх при поява на автомобил насреща, в каквато насока са гласните доказателства на св. Маринов и И.. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно посочените обстоятелства като достоверни, непротиворечиви и възпроизвеждащи личните впечатления на свидетелите относно поведението и преживяванията на ищеца след произшествието. С оглед изложеното и във връзка с претърпените болки и страдания от ищеца в психоемоционален аспект, засягащ пряко неговото пълноценно живеене, икономическата конюнктура в страната към дата на ПТП – 2023 г. и възрастта на пострадалия към този момент – 35 г., съдът приема съобразно горепосочените критерии, за справедливо обезщетението в размер на 5 000 лв. или 2 556,46 евро. Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че посочената сума е действителен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, която следва да се понесе от ответника - застраховател на гражданската отговорност на виновния водач. До размера на тази сума искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата над 5000 лв. или 2 556,46 евро до пълния предявен размер от 25000 лв. или 12 782,29 евро следва да се отхвърли като неоснователен. Пострадалият е подал писмена претенция пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на застрахователно обезщетение с рег.№••••/••.••.•••• г., поради което на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, вр. чл. 495, ал. 1, т. 5 от КЗ от тази дата върху обезщетението от 5 000 лв. или 2 556,46 евро се дължи лихва за забава /така решение № 15 от 15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г. на ВКС, I т. о. и др./. По разноските: При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете. Ищецът претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК за държавна такса от 1786 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. Представен е договор за правна защита съдействие /л. 93 от делото/, в който е отбелязано плащане на възнаграждението в брой. Своевременно е релевирано възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника по делото. Съдът, съобразявайки материалния интерес, правната и фактическата сложност на делото и правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1/2004 г. намира, че възнаграждението от 5000 лева за положения труд е справедливо и обосновано по размер, поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Следва да се посочи, че възнаграждението е близко до минималния размер, предвиден в наредбата, която съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22, служи само за ориентир. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска (така определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 4889 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 556/2025 г. на ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че делото не разкрива ниска фактическа и правна сложност, което да обуслови възнаграждение под минималния размер. С оглед уважената част от исковете ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в общ размер на 3618,30 лева или 1850,01 евро. Ответникът е представил списък с разноски, от които 700 лв. за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 200 лв. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на 420,01 лв. или 214,78 евро. Съгласно чл. 4 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в Република България е евро, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, следва да бъдат остойностени в евро по официалния курс и прилагане на правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Така мотивиран, съдът